ПОСТАНОВЪЧЕН ЕКИП
Либрето – Франческо Мария Пиаве
по “Дамата с камелиите”на Александър Дюма-син
Диригент-постановчик Борислав Иванов
Режисьор, сценограф и художник на костюмите Кузман Попов
Диригент на хора Стефан Бояджиев
Балетмайстор Желка Табакова
Кликнете тук, за да видите галерията със снимки >>
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА
ВИОЛЕТА ВАЛЕРИ - сопран
ФЛОРА БЕРВУА, нейна приятелка - сопран
АНИНА, камериерка на Виолета - мецосопран
АЛФРЕД ЖЕРМОН - тенор
ЖОРЖ ЖЕРМОН, негов баща - баритон
ВИКОНТ ГАСТОН ДЬО ЛЕТОРИЕР - тенор
БАРОН ДЮФОЛ - баритон
МАРКИЗ Д`ОБИНИ, приятел на Флора - бас
ДОКТОР ГРЕНВИЛ - бас
ЖОЗЕФ, прислужник на Виолета - тенор
Приятели на Виолета и Флора, гости, маски, слуги и др.
Действието се развива в Париж и околностите му, средата на XIX век.
Пета постановка в историята на Държавна опера Варна - премиера на 8, 11 юли 2013 г. в Опера в Летния театър.
Режисьорът Кузман Попов: Парадоксът „Травиата”
Историята на Виолета Валери е така точно психологически мотивирана и дотолкова жизнено правдива за собственото й историческо време, че от един момент нататък тя престава реално да съществува, издига се до пиедестала на една трагична любовна поема или на една сценична балада, до един модел на живот, в който конкретността е равнозначна на обобщение и символ.
Мари Дюплеси, Маргарита Готие, Джузепина Стрепони или Виолета Валери – има ли значение коя? – разказът е за тази, която нарича сама себе си «Травиата», тоест дерайлиралата, отклонената от правия път, но която таи дълбоко в сърцето си «блян нежен за щастие». Разказът е за една нощна пеперуда, белязана от смъртта, която сред шумния възторг от покорения Париж мечтае за истинска любов, давайки си сметка, че това е «Безумие!». И избира безумието! Парадокс...
Крахът на илюзията не закъснява. Островът на любовта е химера. Верността – може би мираж. Щастието е кратък миг. «Безпътната» няма право да обича и прави саможертвата – втори парадокс...
Връщане към «светския» живот. Бал – псевдоциганки, псевдоматадори, псевдогадателки. Лавината се заражда в абсурдността на този псевдоспектакъл. Тя помита всичко, което е проява с истинска стойност. Сред фалша истината изглежда с измамен блясък. Може ли да има по-голям парадокс?
Да! Сама, изоставена, преминала през пролетта на първа картина, през лятото и есента на втора и трета, до зимата на едно човешко съществуване в четвърта картина, Виолета стига до осъзнаването на красивата самоизмама, че може по друг начин да се живее, стига до последния удар, който й нанася животът и умира в мига, когато щастието може би отново би било възможно...
И все пак – парадокс ли е да можеш да избягаш от себе си, за да намериш себе си? Парадоксално ли е единството, в което началото и краят, «възходът» и «падението» са вплетени едно в друго? Фасада на богатството и любовта? Блян нежен за щастие? Красива самоизмама?! Животът е миг, истинското щастие – още по-кратък миг, но миг, който ни прави по-добри. (Тезата е на Верди – «Любовта прави хората по-възвишени!»)
И все пак, наистина е парадокс и наистина е жестоко да виним и «този малък свят» разрушен, разпродаден... едно легло... един стол... отнякъде струи светлина... отнякъде нахлуват маските на карнавала... и следва краят... краят на едно «Безумие!» Мелодрама? Възможно.
СЪДЪРЖАНИЕ
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
В салона на куртизанката Виолета Валери в Париж. След продължително боледуване Виолета се връща към бляскавия светски живот. Тук са най-близките й приятели и възторжени почитатели, дошли да отпразнуват нейното оздравяване. Виконт Гастон въвежда своя млад приятел Алфред Жермон, неотдавна пристигнал в големия град. Алфред е страстно влюбен във Виолета, а Гастон разкрива чувствата му пред младата жена. В поетичната импровизация на наздравицата те прозвучават като предизвикателство и радостно откровение.
Гостите се отправят за вечеря в съседния салон. Почувствала слабост, Виолета се усамотява. Скоро към нея се присъединява Алфред. Отначало Виолета приема с недоверие и сдържаност неговото любовно признание, но подкупена от юношеската му искреност се увлича по него. За първи път в своя лекомислен живот тя среща топлината на една всеотдайна обич. Разделяйки се с него му подава камелия – любимото й цвете с покана да я посети още на следващия ден. Скоро гостите се разотиват. Останала сама, Виолета е смутена и объркана. За първи път е срещнала такава чиста обич. Това я радва и плаши едновременно.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
Вила в околностите на Париж. От три месеца двамата влюбени живеят в усамотение и пълно щастие. Алфред случайно разбира за материалните затруднения на Виолета и заминава за Париж, за да набави необходимите средства. Останала сама и преглеждайки пощата си Виолета намира покана за бал от приятелката си Флора. Но животът й се е променил – светските прояви не я вълнуват вече. Любовта й към Алфред й е напълно достатъчна, за да е щастлива.
Неочаквано пристига Жорж Жермон – бащата на Алфред, който иска да омъжи дъщеря си, но миналото на Виолета и връзката й с неговия син са пречка за този брак. Виолета напразно се опитва да защити любовта си, но аргументите на стария Жермон са неоспорими. Освен компрометиращото минало на куртизанката, Алфред е на път да се разори напълно, за да осигури луксозен живот на своята приятелка. Младата жена му показва документите за разпродажба на имуществото си и заявява, че няма да позволи това да се случи. Въпреки това, Жорж Жермон е непреклонен. Благородната по характер Виолета отстъпва пред молбата му и се съгласява да жертва своето щастие. Тя пише на приятелката си Флора писмо, в което съобщава, че приема поканата й за бала, на който преди това е отказала да присъства. Когато Алфред се завръща, Виолета страстно се прощава с него и без той да разбере, тайно заминава за Париж. В първия миг Алфред е смутен от нейното поведение, но от писмото, което му е оставила, разбира, че тя го е напуснала. В този момент влиза Жорж Жермон. Напразно бащата се опитва да успокои страдащия си син и го моли да се завърне при семейството си. Забелязал поканата за бала у Флора, Алфред решава веднага да замине за Париж. Обида и ревност го изгарят и той има намерение да отмъсти за измяната на Виолета.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
Балът в дома на Флора е в своя разгар. С неприкрито вълнение пристига Алфред и се отправя към игралната маса. Всички оживено коментират скорошната му раздяла с Виолета. Появата на Виолета заедно с барон Дюфол увеличава градуса на напрежението. Алфред я моли да се върне при него, но тя отказва, вярна на обещанието си пред баща му. Обзет от ревност младият мъж грубо я оскърбява пред всички присъстващи хвърля в краката й парите, спечелени на карти, като отплата за нейната любов. В този момент в залата влиза Жорж Жермон и възмутено упреква сина си за неговото поведение. Алфред съжалява за безразсъдната си постъпка и приема поканата на барон Дюфол за дуел.
ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ
Болната от туберкулоза Виолета чувства приближаването на своя край и се прощава с живота и любовта си към Алфред. От Жорж Жермон тя е получила писмо, в което разкаяният баща й съобщава, че е разкрил истината пред сина си и двамата ще дойдат при нея, за да я молят за прошка. “Късно!” – отсъжда Виолета.
Под прозореца преминава шумно маскарадно шествие. Карнавалът е започнал. Париж лудува… Внезапно дотичва Анина и съобщава радостната вест – Алфред се е завърнал. Когато го вижда, Виолета за малко чувства прилив на сили, но щастието й е кратко. Не изрекла още скрития копнеж на своята гореща любов, тя умира в прегръдките на своя любим Алфред.
История на създаването:
Джузепе Верди се запознава с нашумелия роман на Александър Дюма-син през 1848 г., когато е отпечатан. За никого в Париж не е тайна, че първообразът на Маргарита Готие е Мари дьо Плеси, починала на 23-годишна възраст, докато Дюма – баща и син пътешестват из Испания и Алжир, а първообразът на Арман е авторът. Това не крие и писателят, но добавя, че романът не е автобиографичен – животът на героинята му е дал повод само да покаже морала на част от тогавашното общество. Така у Верди се появява мисълта да напише опера върху този сюжет. А когато през 1852 г. композиторът вижда в Париж преработения в драма роман “Дамата с камелиите”, той възлага на редовния си литературен сътрудник Франческо Мария Пиаве (1810 – 1876) да напише либретото. Съдържанието на драмата в либретото е предадено в съкратен вид, променени са имената, дори и заглавието – “Травиата”. Премиерата на операта се състояла на 6 март 1853 г. във Венеция и е образец в историята на колосалните провали. В едно писмо от 7 март с.г. Верди пише на приятеля си Емануеле Муцио: “Снощи “Травиата” претърпя фиаско. Дали вината е моя или на певците, ще отсъди времето”. Причината за този провал не е нито в музиката, нито в либретото. За съжаление, певците не се оказали на нивото на прекрасната творба. Но като един мъдър човек Верди дори не търси причините за този провал. Просто той оставя на времето да се произнесе. И времето отсъжда! Скоро “Травиата” става най-популярната опера на Верди. Тя се играе във всички театри по света до днес, повече от век и половина след създаването си. Доказателство за безсмъртността на тази творба са думите, изречени от Александър Дюма-син. След като вижда операта на Верди, писателят възкликва: “След петдесет години никой няма да си спомня моята “Дама с камелиите”, но Верди я обезсмърти”.
Галерия снимки ТРАВИАТА:
2013 г.:
2009 г.:
ПОСТАНОВЪЧЕН ЕКИП
Диригент–постановчик ХРИСТО ИГНАТОВ
Режисьор–постановчик КУЗМАН ПОПОВ
Художник на декора РАДОСТИН ЧОМАКОВ
Художник на костюмите ЛОРА МАРИНОВА
Диригент на хора МАЛИНА ХУБЧЕВА
Хореография ЕМИЛИЯ КИРОВА
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА
ВИОЛЕТА ВАЛЕРИ - сопран
ФЛОРА БЕРВУА, приятелка на Виолета - сопран
АНИНА, камериерка на Виолета - мецосопран
АЛФРЕД ЖЕРМОН - тенор
ЖОРЖ ЖЕРМОН, негов баща - баритон
ВИКОНТ ГАСТОН ДЬО ЛЕТОРИЕР - тенор
БАРОН ДЮФОЛ - баритон
МАРКИЗ Д`ОБИНИ, приятел на Флора - бас
ДОКТОР ГРЕНВИЛ - бас
ЖОЗЕФ, прислужник на Виолета - тенор
Либрето Франческо Мария Пиаве (по романа на Александър Дюма - син "Дамата с камелиите"). Действието се развива в Париж и околностите му, средата на XIX век.
Премиерата се състояла на 6.3.1853 г. в театър "Ла Фениче" - Венеция.
Четвърта постановка на сцената на ОФД - Варна.
Премиера на настоящата постановка - 15 май 2009 г.