30 октомври – 2 ноемри 2023, Държавна опера Варна

От 30 октомври до 2 ноември 2023 г. във Варна, България, ще се проведе Първият международен конкурс за млади диригенти „Маестро Борислав Иванов“, с участието на оркестър и солисти на Държавна опера Варна. Конкурсът носи името на големия български диригент - ученикът на Херберт фон Караян, аплодиран за диригентското си майсторство на 4 континента, генерален музикален директор на Берлинския симфоничен оркестър в продължение на 40 сезона, основател и артистичен директор на редица оперни фестивали в България и чужбина, дългогодишен диригент, директор и артистичен директор на Варненската опера.

Международният конкурс за млади диригенти „Маестро Борислав Иванов“, организиран от Държавна опера Варна, с любезното съдействие на семейството на именития диригент, си поставя за цел да открива и подпомага млади таланти – мисия, на която самият Маестро Борислав Иванов бе отдаден през целия си блестящ творчески път.

Програмата на конкурса включва от една страна произведения на български композитори и арии и ансамбли из опери от друга. Допускат се кандидати, родени в периода 1988-2003 г. Подробности за регламента и записване за участие в конкурса на адрес: https://ivanovcompetition.operavarna.com/.

Краен срок за кандидатстване 1 октомври 2023 г.

Участниците в конкурса ще оценява международно жури от изтъкнати творци, с председател проф. д-р Григор Паликаров - Постоянен гост диригент на Държавна опера Варна и членове: Кръстин Настев – диригент на Държавна опера Варна; Светослав Борисов – диригент, музикален директор на Опера Магдебург, Германия; Пьотр Сулковски – диригент, директор на Опера Краков, Полша; Алфредо Сорикети – диригент, директор на Чивитанова Опера, Италия. В журито за преселекция на кандидатите, освен проф. д-р Григор Паликаров, влизат Кръстин Настев и Калина Василева – диригент, директор на Симфониета Шумен. 

Наградният фонд, осигурен от Държавна опера Варна и наследниците на Маестро Борислав Иванов, включва: Първа награда – 1500 евро, диплом и участие в симфоничен концерт на Държавна опера Варна; Втора награда – 1000 евро, диплом и участие в концерт на Симфоничен оркестър Пазарджик; Трета награда – 600 евро, диплом и участие в концерт на Симфониета Шумен. Всички кандидати ще получат сертификат за участие в конкурса. 

Вече са в продажба ВИП билети за летния гастрол във Варна на световноизвестното българско сопрано Соня Йончева. Почитателите на оперната дива, които закупят ВИП билети от 180 лева за нейната оперна гала на 31 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2023, ще имат достъп до коктейла след концерта, на който тя ще представи книгата си „15 огледала”, новия си албум „Куртизанката” и ще раздава автографи.

“Албумът „Куртизанката“ е разказ за куртизанките в оперния репертоар, които винаги са били важна част от мен, а новата ми книга „15 огледала” говори за моя вътрешен свят - за моя свят като артист, не толкова като автобиография”, споделя Соня Йончева.

ВИП билетите в ограничено количество може да намерите само на касата на ТМПЦ – Държавна опера Варна, пл. "Независимост" №1. За допълнителна информация и резервации: тел. 052 66 50 20, каса: 052 66 50 22

28 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна На 28 април 2023, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна кани почитателите на симфоничното изкуство на концерт с емблематичните творби Симфония концертанте за цигулка, виола и оркестър от В. А. Моцарт, със солисти Красимир Щерев – цигулка и Румяна Петрова – виола, и Симфония №6 «Патетична» от П. И. Чайковски.

Във Варна за пръв път посрещаме изтъкнатия египетски диригент и композитор Хишам Габр, постоянен диригент на Каирската опера и директор на Художествения център „Библиотека Александрина“, който е част от прочутата Александрийска библиотека. Тук е мястото да припомним и един паметен исторически факт за изначалната връзка между оперните театри във Варна и Кайро. ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА ОТКРИВА КАИРСКАТА ОПЕРА През 1988 г. именно Варненската опера е поканена да открие Каирската опера с постановка на „Аида“ от Верди, дир. Иван Филев, реж. Кузман Попов. През 1990 г. отново екип на Варненската опера, отново с диригент Иван Филев, режисьора Кузман Попов и художниците Мария Диманова и Лора Маринова, с успех поставя на оперната сцена в Кайро „Бохеми“ от Пучини и „Трубадур“ от Верди. В този смисъл, на предстоящия симфоничен концерт, под палката на сегашния диригент на Каирската опера Хишам Габр, може да гледаме и като на естествено продължение на отдавнашните приятелски връзки между оперните театри във Варна и Кайро.

НАДЕЖДА МАККЮН, диригент на хора на Варненската опера, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за същността на католическата литургия и особеностите в Реквием на Моцарт; разликата между оперното и кантатно-ораториалното пеене; приниципите на хоровото дирижиране като комуникационен мениджмънт; личният пример; ключовият момент да погледнеш отвъд себе си; дирижирането като визия и привилегията да се срещаш всеки ден с музиката, която извисява 

13 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна

ВЕЛИКДЕНСКИ КОНЦЕРТ с диригент Кръстин Настев. В програмата: Реквием в ре минор, К. 626 от Волфганг Амадеус Моцарт, със солисти Мария Павлова - сопран, Михаела Берова - мецосопран, Рейналдо Дроз - тенор, Дейвид Маккюн – бас, оперния хор с диригент Надежда Маккюн, хор „Морски звуци“ с диригент Росица Щерева и оркестъра на оперния театър във Варна. Концерт за пиано и оркестър №4 от Лудвиг ван Бетовен със солист Галин Ганчев – пиано.

В програмата на Великденския концерт ще звучи Реквием от Моцарт, едно произведение с основна роля на хора, който изпълнява 11 от общо 14 музикални номера. Това означава много работа за хоровия диригент.

Моята работа по Реквиема всъщност приключи и мога да кажа, че съм доволна. В сравнение с това, с което започнахме, постигнахме наистина много. Генезисът на реквиема, като католическа литургия, по начало е свързан повече с хорови и по-малко със солови изпълнения. В същността си реквиемът е кантатно-ораториална творба, необичайна за един оперен хор, който изпълнява предимно оперни творби. При Реквием на Моцарт трудността идва от различния стил на пеене, различната традиция и култура, от които се ражда този жанр. Пеенето предполага друга нагласа, по-инструментален подход, самата фактура на музиката се различава от операта, където и самата функция на хора е и драматургична, освен музикална. Полифонията, която е една от основните характеристики на кантатно-ораториалния жанр, не е присъща на хоровете в повечето опери. Трудно е за оперен хор да навлезе в света на фугата, като най-сложна форма на полифоничната музика и затова положих усилия най-вече в тази посока.  

13 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна

ВЕЛИКДЕНСКИ КОНЦЕРТ с диригент Кръстин Настев. В програмата: Реквием в ре минор, със солисти Мария Павлова - сопран, Михаела Берова - мецосопран, Рейналдо Дроз - тенор, Дейвид Маккюн – бас, оперния хор с диригент Надежда Маккюн, хор „Морски звуци“ с диригент Росица Щерева и оркестъра на оперния театър във Варна. Концерт за пиано и оркестър №4 от Лудвиг ван Бетовен със солист Галин Ганчев – пиано. ...

В Концерт за пиано и оркестър №4 от Бетовен има редица трудности за пианиста, но аз обичам трудностите и съзнателно ги търся. Трудностите са интересни, а за мен е много важно, това, което свиря, да ми бъде интересно. Винаги гоня някакво следващо предизвикателство, понякога дори не знам какво точно искам да намеря, но когато го намеря, съм щастлив.

В Концерт за пиано и оркестър №4 от Бетовен търся ведрото и слънчево настроение, с което това произведение се отличава от повечето творби в досегашния ми репертоар. Усещам смесицата от много различни настроения, но все пак в него преобладава радостната и оптимистична нотка. Очевидно това е замисълът на целия Великденски концерт, който започва с разтърсващия Реквием на Моцарт и завършва със светлината в Бетовеновия концерт за пиано и оркестър №4. Двете произведения наистина са добра комбинация и поднесени в цикъл извеждат едно общо духовно послание.

13 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна 

ПОСВЕЩАВА СЕ НА ПАМЕТТА НА ЗДРАВКО ГАЙДАРОВ

ВЕЛИКДЕНСКИ КОНЦЕРТ с диригент Кръстин Настев. В програмата: Реквием в ре минор, К. 626 от Волфганг Амадеус Моцарт, със солисти: Мария Павлова - сопран, Михаела Берова - мецосопран, Рейналдо Дроз - тенор, Дейвид Маккюн – бас. Хор и Оркестър на Държавна опера Варна; Концерт за пиано и оркестър №4 от Лудвиг ван Бетовен със солист Галин Ганчев – пиано.

РЕКВИЕМ в ре минор, К. 626 от Волфганг Амадеус Моцарт е един от шедьоврите в кантатно-ораториалната музика и емблематичен пример за траурна заупокойна литургия в духа на католическия канон. Моцарт започва да пише своето последно произведение през 1791 г., когато излиза и последната му опера – „Вълшебната флейта”. Убеден, че няма да живее дълго, тежко болният Моцарт споделя със съпругата си Констанце, че всъщност композира Реквием за собствената си смърт.
Този факт е художествено преиначен от Милош Форман в прочутия му филм „Амадеус“ (1984), в който смъртният враг на Моцарт, придворният композитор Салиери, предлага да напише Реквиема под диктовката на умиращия композитор. Сценарист на филма е големият драматург Питър Шафър, чиято пиеса „Амадеус“ Стайко Мурждев превърна в една от най-въздействащите постановки на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, с Ненчо Костов в ролята на Амадеус и Стоян Радев в ролята на Салиери.

Закръгляйки 75-годишния си юбилей, Държавна опера Варна, учредена на 6 април 1947 г., раздаде своите награди „Феникс“ на 8 април 2023 г. преди Симфоничния концерт от XXII Великденски музикален фестивал, под палката на Постоянния гост-диригент Павел Балев, със солист Албена Данаилова - концертмайстор на Виенската филхармония. Даниела Димова - директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и Бойка Василева – артистичен директор на Държавна опера Варна връчиха наградите – статуетка „Феникс“ и грамота на 7 творци с ярък принос в равитието и утвърждаването на Държавна опера Варна на българската и международната сцена.

АЛБЕНА ДАНАИЛОВА, концертмайстор на Виенската филхармония пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА и МИЛА ЕДРЕВА за първата си среща във Варна с Концерта за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров; обиграният диригентски жест на Павел Балев; удобно написаната солова партия; типичните „панчови модулации“; класическата музика по съкратени формули като обедняване на човешкия дух; камерните формации като реклама; поуката от ковид пандемията за незаменимото живо преживяване; уеднаквяването, дигитализацията и изкуственият интелект срещу вертикала на изкуството; новото произведение като ново начало и нов път, който трябва да се извърви.

- Чудесно е, че след като Албена Данаилова свири със Софийската филхармония, Оркестъра на БНР и на Радио Класик ФМ, сега я посрещаме за пръв път във Варна за симфоничен концерт с Оркестъра на Държавна опера Варна и маестро Павел Балев. Какво е усещането от първите репетиции?

- Във Варна не съм за пръв път, но наистина за пръв път свиря с оркестъра на Варненската опера. Познавам се отпреди с маестро Павел Балев, с когото имахме премиера в Германия. Сблъскването с една симфонична творба на Панчо Владигеров, написана за цигулка и оркестър, както и с обигран диригентски жест, който събира нещата заедно, е вълнуващо. Да, развълнувана съм, защото съм на родна сцена и ми предстои премиера.

- Предполагам, че рядко свирите български творби, но когато има такъв случай, подхождате ли по различен начин към тяхната интерпретация или професионалното Ви отношение е същото, както при всяко друго произведение?

- И едното и другото. Отношението трябва да бъде професионално, но у мен всеки път нещо трепва, пробуждат се някакви усмивки от миналото и ме застигат мелодии, които напомнят за нашия фолклор и за всичко това, което сме ние, българите. Разбира се, че има такъв български елемент, но специално в този концерт той почти липсва, като изключим последната част.

- Концертът за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров е знаков в много отношения - за пръв път е изпълнен от Берлинската филхармония, с него Панчо Владигеров като композитор и Любен Владигеров като солист записват първото българско участие в Залцбургския фестивал. И ето сега първата жена-концертмайстор на Виенската филхармония ще бъде солист на същия концерт във Варненския Великденски музикален фестивал. Любопитно е, от Вашата гледна точка на цигулар, как е написан този концерт, доколкото се знае, че в композирането му Панчо Владигеров е вземал предвид мнението на своя брат-близнак Любен Владигеров.

- Концертът е написан много удобно за цигулка, като изключим типичните „панчови модулации“, с които се изсипват тонове ноти и от мен, и от оркестъра. Като цяло музиката е приятна за свирене и наистина удобна за ръцете, което показва, освен намесата на Любен Владигеров, и чудесната симбиоза между двамата братя.

ТЕНОРЪТ КАЛУДИ КАЛУДОВ разказва пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за интелекта, който е по-важен от гласа и може да превърне дефекта в ефект; влиянието на народното пеене върху българските тенори; незабравимите уроци на Никола Николов, пренесени от сцената и в педагогическата дейност на Калуди Калудов; грешната представа за събуден и несъбуден глас; любимият герой Де Грийо от „Манон Леско“ на Пучини; сравнението с Карло Бергонци и престижното място на Калуди Калудов в класацията на 10-те най-добри тенори в света; първата и последна среща с италианските клакьори; рисуването, с което певецът има какво да каже на своята публика; наградата „Феникс“ на Държавна опера Варна за 70-годишния му житейски път и блестящата 45-годишна кариера, свързана и с оперната сцена в родния град.

– Красотата на операта създават всички гласове, но все пак публиката поставя тенора на пиедестал. Любопитно е какво мисли за това един познат на целия свят тенор като Калуди Калудов.

– Това за пиедестала е много красиво казано. Наистина тенорът е глас, който винаги  печели със своя висок регистър. Той раздава лъчезарност на сцената и много любов, винаги играе любовници, приятели, женихи и т.н., така че сигурно това е една от предпоставките, които до известна степен правят тенора първостепенен. Но той не бива да се осланя на това предимство, защото интелектът е по-важен от гласа. Интелектът винаги може да обърне дефекта в ефект и да превърне дори грозния глас в един много кантиленен глас, който да създава емоции и да доставя удоволствие. Като певец, а и като вокален педагог, аз винаги поставям на първо място интелекта на човека. Погледнато професионално, в момента в който запява певецът, той усеща  вибрацията на гласа, която трябва да води с мисъл. Това наричам умение да пееш в хармония със себе си. С две думи не мога да го обясня, защото педагогиката е свързана и с показване, педагогът е длъжен да покаже как да бъдат покрити изискванията му. Така че техниката на пеене е проста, но не е достатъчна за изграждане на ярка кариера.

– Трябва ли да противопоставяме българските срещу италианските тенори, българските баси срещу руските, примерно, или всичко зависи от индивидуалността и школата, която формира и моделира певеца?

– Да, географската предопределеност има значение. В по-южните страни, като Испания, Италия, също България, се раждат повече красиви и богати гласове, в сравнение с други страни. Освен това бих казал, специално за българските тенори, че са повлияни от нашето народно пеене. Тази икономичност и дълга фраза, която притежава един български тенор, нямат тенорите от много други страни. Наблюдавал съм го неслучайно, тъй като винаги съм се интересувал от една по-дълга фраза в пеенето. Имам предвид, че зародишът на музикалната култура трябва да се търси във фолклора на нацията. Ако в испанския и португалския фолклор има много проточени и тъжни песни, а италианската музика изобилства с канцонети, то българските народни песни също се отличават със своя специфика. Баба ми казваше – викнал, та запял. И наистина, ако човек не викне и не провокира движението на изтичащата вибрация, той не може да продължи по-нататък.

В началото на април 2023 Държавна опера Варна загръгля 75-годишния си юбилей с връчването на своята награда „Феникс“ на творци със заслуги за развитието на оперния театър. На 8 април, преди Симфоничния концерт от XXII Великденски музикален фестивал, под палката на Постоянния гост-диригент Павел Балев, със солист Албена Данаилова - концертмайсторт на Виенската филхармония, Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, ще връчи наградите „Феникс“ – статуетка и грамота, на 7 именити творци, свързали артистичната си биография с Варненската опера. Статуетката "Феникс" е изработена по проект на арх. Христо Топчиев от НПО "Варна Дизайн Форум".

В поредицата от празнични събития излиза и двуезичен Юбилеен пощенски плик „75 години Опера Варна“ в лимитирана серия от 150 броя, с автор изтъкнатия филателист Борис Калинков. Върху плика са отпечатани афишът на първата постановка, операта „Продадена невеста“ от Б. Сметана и антикварна пощенска марка с основателя на Варненската опера Петър Райчев - първия световноизвестен български тенор, в ролята на Каварадоси от „Тоска“ на Пучини. Кръгъл печат посочва датата 07.09.1947 г., когато с премиерата на „Продадена невеста“ започва летоброенето на Варненската опера и 07.09.2022 г., когато се изпълва 75-годишния юбилей.