«Набуко» - 29 януари, 19.00, Основна сценас

На 29 януари, под диригентската палка на Маестро Борислав Иванов, ще оживеят библейските събития от «Набуко», в режисьорския прочит на Кузман Попов. Това е третата опера от ранното творчество на Джузепе Верди, но още с първото си представление през 1842 година в Миланската скала жъне триумфален успех. Следвайки древния епос, действието се развива пет века преди Христа, пресъздавайки мъката на еврейския народ, поробен и изгонен извън родните земи от Вавилонския цар Навуходоносор (Набуко).

БАРИТОНЪТ И ДОЖЪТ

ИВО ЙОРДАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Симон Боканегра в едноименната опера на Джузепе Верди, метаморфозите в бурния живот на дожа, комплексното изграждане на ролята; предимствата в сравнението на баритона с баса, а не с тенора; занаятчийството или „дълбоката копан“ като част от професионализма на певеца; приятелствата на сцената и извън нея; българските артисти и българската държава

4, 5 февруари, 19.00, Основна сцена

На 4 и 5 февруари балетът на Софийската опера е поканен да гостува на сцената на Варненската опера с 3 от най-популярните си постановки. На 4 февруари ще видим балетите „Кармен – Сюита“ и „Пахита“ по музика на Бизе-Шчедрин и Лудвиг Минкус, с хореографии на Мариус Петипа и Алберто Алонсо, брат на голямата кубинска балерина Алисия Алонсо. В „Кармен – Сюита“ ще аплодираме великолепните солисти Катерина Петрова, Никола Хаджитанев, Цецо Иванов, Венера Христова, Джон Абенанти, а в „Пахита“ - Марта Петкова, Емил Йорданов, Вяра Иванчева, Кристина Чочанова-Иванова, Александър Александров.

На 5 февруари, сряда, 19.00, предстои емоционална среща с магичната „Кармина Бурана“ по музика на Карл Орф, в която ще танцуват Катерина Петрова, Марта Петкова, Цецо Иванов, Александър Александров, Емил Йорданов, Джон Абенанти, Памела Пандова, София Цуцакова, Георги Банчев. Спектаклите се играят с музика на запис.

„Кармина Бурана“ е балет по музика на Карл Орф и хореография на Фреди Франдзути. Темата на представлението е трудният преход от младостта към зрелостта. Вдъхновението идва от оригиналния текст на "Кармина Бурана": група странстващи проповедници – Clerici Vagantes – осъзнават, че светът не се управлява от моралните принципи, които са им били внушавани. Тогава те създават кръг от хора, които следват правилата на добродетелта и се гмурват изцяло и със страст в живот, пълен с наслади. Сюжетът използва идеи и представи от въображението на тези млади хора. Готическият мит е пресъздаден върху знаменитата музика на Карл Орф. Той извиква образа на злото в най-суеверния му облик. Сюжетът ни представя едно морално разядено общество, отхвърлящо без угризения страха от божието наказание. По един ироничен начин, героите обръщат някои песни с главата надолу, интерпретирайки различни теми, сред които вино, жени, забавления. Удоволствията на живота омайват зрителя чрез поезия, родена в култивирана среда и пародираща клишетата на проповедта.  

Фреди Франдзцути

След период на обучение и професионален опит в Европа (Италия, Шотландия, Германия, Франция, Испания) Фреди Франдзути започва успешната си кариера на хореограф, основавайки през 1995 г. в Лече – родния си град, „Балето дел Сюд“, балетна трупа, която ръководи и за която създава 34 спектакъла, превръщайки я в най-добрата италианска трупа в класическия академичен стил. Балетите, създадени от Фреди Франдзути за неговата трупа, включват най-добрите заглавия от романтичната традиция: „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“, „Ромео и Жулиета“, „Шехеразада“, „Жар птица“, играни с много голям успех в различни европейски театри. Той е провъзгласен от критиката за “младото италианско хореографско чудо“ (Микеле Ночера), и “един от най-уважаваните и талантливи хореографи на Италия“ (Виктория Отоленги). Фреди Франдзути създава също така балети за най-важните европейски театри като Болшой театър в Москва, Римската опера, Софийската опера и балет, Операта на Монте Карло, Операта на Билбао, театър „В. Белини“ в Катания, за фестивала „Росини“ в Пезаро, както и за различни телевизионни събития. Франдзути режисира филма „Ако това е човек“, с Микеле  Плачидо, Емилио Солфрици и др.

Разговор с оперната певица Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център – Варна

Към интервюто : http://www.chernomore.bg/video/2020-01-17/shtrihi-ot-utroto-17012020-minuti-za-kultura

Източник : chernomore.bg

ДАНИЕЛА ДИМОВА, ДИРЕКТОР НА ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР ВАРНА

Театрално-музикален продуцентски център Варна - Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна, приключват една много успешна в творческо и финансово отношение година, обобщава директорът на ТМПЦ Даниела Димова.

21 декември, 19.00, Основна сцена - XX Коледен музикален фестивал - Варна 2019

23 декември, 19.00, Дом на културата “ Борис Христов” – Пловдив, Европейска столица на културата

Музика Страцимир Павлов
Сценарий и режисура Нейчо Петров-Реджи и Антоанела Петрова
Асистент режисьор Елиана Атанасова
Хореография Анастасия Неделчева
Костюми Елена Станева
Мултимедия 4 friends Studio
Графичен дизайн и реклама ZOOM Design

ХОРЕОГРАФКАТА НАДЯ ДИМОКОВА ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА ПРЕМИЕРНАТА ПОСТАНОВКА НА ВАРНА ДЕНС ТЕАТЪР „В ОЧАКВАНЕ“

22 декември 2019, 19.00, Основна сцена 

„В очакване“ е интригуващо заглавие, което веднага подтиква към въпроса какво да очакваме от новата постановка на Варна Денс Театър?

В очакване“ сме на Коледа и Нова година, а защо не и на всеки друг хубав празник. Помня от детството си онова красиво и вълнуващо очакване на новогодишните празници, когато всички трескаво се суетят наоколо, готвят изненади, мислят за подаръци, украсяват елхата. Лично за мен асоциацията за Коледа и Нова година е свързана и със свежото ухание на портокали и мандарини, каквито преди се намираха на пазара само в края на годината. Радостното настроение, нетърпението, броенето на дните до празника са незабравими емоции, които човек изживява в детството си, но носи със себе си цял живот. За всичко това разказва нашият спектакъл.

В очакване на доброто...

Да, фокусираме се върху добрата страна на живота и утвърждаваме положителното. Е, ще има и малки драми, но те бързо ще бъдат разрешени. Важно място в спектакъла отделяме на чувството за хумор и харизмата. Ще ги усетите в движенията на ръцете, лицето, цялото тяло. Ще ги доловите също в музиката. Специално подбрах съвременна по-малко и повече класическа музика, предимно Росини.

18, 19 декември, 19.00, Основна сцена

Кой не обича концертите с жизнерадостната музика на Щраус – баща и син, които по виенска традиция завладяват света в края на изтичащата или началото на новата година. Във Варна за пореден път, в две последователни вечер на 18 и 19 декември, 19.00, Основна сцена, публиката ще има удоволствието да съучаства в музикалния празник и да стане част от общото приповдигнато настроение. Това ще се случи под диригентската палка на Маестро Найден Тодоров, директора на Софийската филхармония, който е поканен да дирижира концертите, с участието на оркестъра на Държавна опера Варна и солистите Мария Павлова и Свилен Николов,

В програмата ще чуем Ария на Адела от „Прилепът“ на Й. Щраус и Ария на Ми от „Страната на усмивките“ на Ф. Лехар, в изпълнение на Мария Павлова, а Свилен Николов ще изпее Ария на граф Данило от „Веселата вдовица“ на Ф. Лехар. Двамата солисти ще поднесат дуети из „Царицата на чардаша“ от И. Калман и „Веселата вдовица“ от Ф. Лехар. Ще има и изненади, но няма да липсват  задължителните за подобни концерти Полка пицикато от Й. Щраус-син; „На хубавия син Дунав“, Трич-трач полка и разбира се Радецки марш от Й. Щраус. И така „С музиката на Щраус“, естествена кулминация и на XX Коледен музикален фестивал, ще отправим добрите си помисли и надежди за една здрава и успешна, за една щастлива 2020 година.

Г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, бе отличена от читателите на списание "OFFLINE MAGAZIN" за МЕНИДЖЪР НА 2019 ГОДИНА. През 2018 г-жа Димова бе определена от читателите на списанието за ЛИЧНОСТ НА ГОДИНАТА.

За втора поредна година и Театрално-музикален продуцентски център Варна печели приза на списанието за НАЙ-ДОБЪР ЕКИП в категория КУЛТУРА И ОБРАЗОВАНИЕ. Наградите връчи лично днес г-н Росен Иванов, изпълнителен директор на "OFFLINE MAGAZIN"

МАЕСТРА ДЖАННА ФРАТТА И ЦИГУЛАРЯТ ДИНО ДЕ ПАЛМА ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА СВОЯ ПРОЕКТ „4 Х 4. ЧЕТИРИТЕ ГОДИШНИ ВРЕМЕНА ОТ ЧЕТИРИМА КОМПОЗИТОРИ“

13 декември, 19.00, ФКЦ, зала 1

Как се роди вашият толкова оригинален проект „Четирите годишни времена от четирима композитори“?

Джанна Фратта: От самото начало нашият проект е замислен като комбинация между музика и технология. Слушаш музиката, но в същото време, чрез 3 D Mapping влизаш в света на музиката и тя оживява във визията. Излизаме извън схемата на класическите симфонични концерти, така че не става дума за обикновен концерт, а за оригинален спектакъл. Нашето шоу допада особено на младите зрители, които живеят със съвременните технологии.

Отдавна се познавам с Дино де Палма и Сара Рули. Преди две години решихме да направим опит и да съчетаем музика с нови технологии. Заехме се с изследване на модерните практики при използване на модерните технологии, специално в представянето на класическа музика. Това е все още необичайно за нашето време. Експериментирахме, обсъждахме и така стигнахме до идеята за „4 х 4. Четирите годишни времена от четирима композитори“. За щастие получихме подкрепа за нашия проект от италианското министерство на културата.

Освен Вивалди, „дал тон“ на проекта ви с програмното си произведение „Четирите годишни времена“, как избрахте останалите композитори?

Джанна Фратта: Антонио Вивалди, Астор Пиацола, Макс Рихтер и Филип Глас са се вдъхновявали от смяната на сезоните, само те четиримата са създали творби за цигулка, посветени на четирите годишни времена. 

Прочетете продължението >>>>>