Роден през 1985, Якопо Сипари ди Пескасероли завършва пиано, композиция и пеене в „A. Casella“ Conservatory of L'Aquila. Специализира при много именити творци в Италия и други страни. Отличен е с редица награди, сред които „Young Italy“ award by the CNEL, the „Chimera d'Oro“– Международна награда за иновации в музиката, „Почетен гражданин на Abruzzo“ и др. През 2020 г. получава „Golden Opera Special Prize for the New Generation of the Oscars“.

Преподавател в Националната консерватория на Mexico City и ръководител на департамента „Singing And Pop Music Class“ в Консерватория „Чайковски“ в Италия. Дирижирал е Istanbul National Symphony Orchestra, National Theatre Orchestra of Serbia, Puccini Philharmonic Orchestra, National Radio and Tv Symphony Orchestra of Serbia (RTS), Symphony Orchestra of Zapopan (Mexico), National Symphony Orchestra of Radio and Television of Ukraine, National Symphony Orchestra of Thessaloniki – Greece, National Symphony Orchestra of Mexico, Philharmonic Orchestra of Benevento, National Philharmonic Orchestra of Mongolian State, Marco dall'Aquila Symphony Orchestra, Symphony Orchestra of Salerno „Claudio Abbado”, Pompei Opera Festival Symphony Orchestra, Bellini Opera Festival Symphony Orchestra и др.

През 2010 записва за ZDF с Чечилия Бартоли музиката за филма „Жертва и прелъстител – съдбата на кастрата“. Дирижира оперите „Норма“ в Сиракуза – Гърция;  „Севилският бръснар“ в Taromina Ancient Theater; „Набуко“ в Pompei Ancient Theater, „Бохеми“ с режисьор Еторе Скола в Great Puccini Open Air Theatre в Торе дел Лаго; „Турандот“ за 90-годишнината от първото представление в Great Puccini Open Air Theatre в Торе дел Лаго; „Tравиата“ в Massimo Theatre Pescara, „Мадам Бътерфлай“ и „Бохеми“ за фондация „Пучини“ в National Theatre of Managua – Никарагуа, „Набуко“ и „Аида“ в Белградския национален театър, „Мадам Бътерфлай“ в Пловдивската опера; „Бохеми“ в Старозагорската опера; „Трубадур“ в Националния театър на Грузия и др.

Диригент постановчик на балетите „Лешникотрошачката“ и „Спящата красавица“ в Белградския национален театър. Постоянно е канен да дирижира концерти за Ватикана и световни телевизии, сред които: VII и IX симфония на Бетовен, V симфония на Чайковски, Верди Реквием, Моцарт Реквием, Стабат Матер от Росини и Messe Solennelle в най-важната папска базилика в Рим. Paramax Film засне за фондация „Пучини“ „Турандот“ под негово диригентство по повод 90-годишнината от първото представление на операта.

Якопо Сипари ди Пескасероли, в качеството си на юрист, доктор по криминално право, граждански дела и канонично право, е най-младият адвокат на Roman Rota Apostolic Tribunal.

Ако има артист, който не просто изпълнява роли, а извайва човешката душа върху сцената, това без съмнение е Ермонела Яхо. 

Световноизвестният албански сопран днес е призната за една от най-великите актриси в оперния свят – титла, която тя защитава с всяко свое разтърсващо изпълнение.

Пътят на Ермонела започва в Тирана, преминава през престижната академия „Санта Чечилия“ в Рим и я отвежда до върховете на световната музикална йерархия. Нейният феноменален успех не се дължи само на кристалната техника, но и на една рядка, почти мистична способност – да се слива напълно със своите героини. Когато Ермонела Яхо пее, границата между реалност и театър изчезва.

Тя е ненадмината в италианския репертоар, а нейните превъплъщения в „Травиата“ (Виолета Валери), „Мадам Бътерфлай“ (Чо-Чо-сан) и „Сестра Анджелика“ се считат за еталон в съвременното оперно изкуство. Музикалната критика често я описва като „най-емоционалния сопран на нашето време“, тъй като тя влага в образите си безкомпромисна честност, уязвимост и драматична мощ.

Нейната кариера е низ от триумфи на най-престижните сцени: от Кралската оперна къща „Ковънт Гардън“ в Лондон и „Метрополитън Опера“ в Ню Йорк до Парижката опера и миланската „Ла Скала“. Носителка на множество награди, включително „Артист на годината“ на Международните класически музикални награди (ICMA), Яхо остава пример за смирение и пълна отдаденост на изкуството.

Ермонела Яхо не просто пее – тя живее всяка нота, всяка въздишка и всяка сълза. Тя ни напомня, че операта не е само естетика, а споделено човешко преживяване, което има силата да лекува и преобразява сърцето.