Именитата ВЕРА НЕМИРОВА, удостоена наскоро с първия приз на Международните тракийски награди „Режисьор на годината“, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята Вагнер Гала в Опера в Летния театър – Варна 2026 Вагнер гала/ Wagner Gala, драматургията на спектакъла с откъси от нейната постановка на „Валкюра“ в Залцбургския фестивал, великолепния солистичен екип с международно признати Вагнерови певци, партньорството с диригента Светослав Борисов, посланието на Вагнер Гала, идеята за нова традиция – „Вагнер на бреговете на Черно Море“...
Поздравления за Международната тракийска награда „Режисьор на годината“, която получихте само преди няколко дни в Пловдив! Екипът на Държавна опера Варна, за който е чест, че сте негов постоянен гост режисьор, Ви поднася своето уважение и своите аплодисменти! Разкажете за преживяването?
Беше една силно емоционална, топла нощ в Aнтичния театър. Соня Йончева е една изключителна българка, която покори световните сцени, но никога не забрави българския си корен. Нейният ангажимент за развитието на българската култура и изкуство се припокрива изцяло с моите идеали и цели - да направим всичко по нашите усилия за да процъфтява и просперира една от най-големите ценности - творчеството. Изпитвам голяма чест и отговорност, откакто съм носителка на тази престижна награда. Гала-концертът бе на високо ниво. Публиката посрещна световни звезди на сцената на Античния театър – освен Соня Йончева и Якуб Орлински, носителката на първа награда в конкурса „Опералия“ Като Буачидзе, тромпетиста Пачо Флорес, Габриела Георгиева, прима балерината Марта Петкова и други бяха сред отличените. Осъзнах призванието на Орфей на тракийска земя – да носим и предаваме нататък пламъка на изкуството през времената!
След „Летящият холандец“ сега отново поднасяте в Опера в Летния театър музика на Вагнер в специална Вагнер Гала на 7 юли. На най-престижните оперни сцени в Европа сте поставяли тетралогията и други опери на Вагнер, което Ви нарежда в елитната редица на Вагнеровите режисьори. С какво Ви вълнува Вагнер?
С неговия усет за музикална драматургия и епос. Mузиката на „Валкюра“ влиза „под кожата”. Бих я наредила на първо място по красота и въздействие от всички четири части в „Пръстенът на нибелунга“. Всичко е толкова логично, красиво и разтърсващо, че завиждам на всеки, който има възможност да влезе в съприкосновение с тази музика и да я усети за първи път. Радвам се, че точно аз я „донесох” във Варна и ми се ще от нашата Вагнер Гала да порасте една нова традиция – Рихард Вагнер на бреговете на Черно Море.
Историите са завладяващи. Любовта между Зигмунд и Зиглинде е разказана по най-силния и въздействащ начин. Любовта на Вотан към дъщеря му, валкюрата Брюнхилде, също. Този всемогъщ, но съкрушен на края бог е показан като човек, а хората носят божествени сили. С нетърпение очаквам премиерата.
Защо за варненската Вагнер Гала избрахте тъкмо Залцбургската „Валкюра“, какво продиктува избора на отделни откъси от Вашата постановка и как те изграждат драматургията на концерта?
Това няма да бъде концерт, а спектакъл с всички атрибути на театъра. Певци – актьори, осветление, костюми, мултимедия и грандиозен оркестър под палката на маестро Светослав Борисов. В Залцбург направих през 2017 г. „Валкюра“ и сега се радвам, че разполагаме с оригиналните костюми на тази постановка. Избрах нея, защото моят прочит на „Пръстенът на нибелунга“, създаден преди повече от десет години, все още се играе. Следващият цикъл е плануван за пролетта на 2027 г.
Работите за пореден път с диригента Светослав Борисов, с когото Ви свързват творчески пътища между България, Германия, Австрия и други страни. Какъв израз намери това творческо партньорство специално в общата Ви работа върху Вагнер Гала?
Много креативен. Избрахме заедно най ефектните, емблематични фрагменти от „Валкюра“, за да открехнем пред публиката едно прозорче към величината на това произведение и се надяваме зрителите ни да го обикнат.
Освен костюмите и реквизита от Вашата постановка в Залцбургския фестивал, на Вас дължим и връзката с изтъкнатите Вагнерови изпълнители Хайко Бьорнер, Надя Стефанов, Йорданка Дерилова, Олафур Сигурдарсон. Заедно с тях е варненският „летящ холандец“ Гео Чобанов и солистки на Варненската опера като валкюри. Как се сработи този международен екип?
Много лесно и творчески зареждащо. Те всички са много опитни изпълнители. Имаме си доверие от общата ни съвместна работа досега. С Оли Сигурдарсон сме правили ролята на Телрамунд от „Лоенгрин” в Базел, с Надя и Хайко – „Тоска” в Бремен. С Йорданка сме работили по Сента от „Летящият холандец“ в Магдебург, а Гео е основен певец от моя варненски ансамбъл. С Надя се познаваме от студентски години, нейния баща е българския оперен певец Стефан Стефанов. Вагнер Гала за нея е дебют в родината на баща ѝ. Вълнувам се и се радвам с нея.
Какво послание отправя Вашата Вагнер Гала към публиката на Опера в Летния театър?
Иска ми се да разчистим предубежденията и дори бих казала страховете на публиката от съприкосновение с музиката и драматургията на Рихард Вагнер. Често чувам: „Вагнер? Много е тежко!“ Ще се радвам, ако успеем да покажем на зрителите истинската магия и красота в музиката на този гениален композитор.
ВЕРА НЕМИРОВА е едно от най-ярките имена в съвременната оперна режисура в Европа. Родена в София, тя е потомка на рода Немирови – майка й е оперната певица и педагожка Соня Немирова, а баща й е оперният режисьор Евгени Немиров, син на писателя Добри Немиров. След смъртта на бащата, семейството заминава за Рощок в Източна Германия. През 1996 г. Вера Немирова завършва Музикалната академия „Ханс Айслер“ в Берлин със специалност оперна режисура. През 1999 г. завършва второ висше образование със специалност музикална режисура в медиите – видео, телевизия и кино. От 1998 г. започва самостоятелна режисьорска дейност с постановки в Германия, Австрия, Швейцария, Латвия, Румъния, България, Словакия.
Широк отзвук в международната преса намират нейните постановки: 2002 – „Графиня Марица“ от Калман, Фолксопер, Виена; 2003 – „Макбет“ от Верди, Опера Бон; 2004 – „Момичето от златния запад“ от Пучини, Дойче Опер, Берлин; 2005 – „Риголето“ от Верди, Люцерн; 2006 – „Еврианта“ от Вебер и „Отело“ от Верди, Земпер Опер, Дрезден; „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, Рига; 2007 – „Танхойзер“ от Вагнер, Франкфурт на Майн; „Дама Пика“ от Чайковски, Щатсопер Виена, под диригентството на Сейджи Озава; 2009 – „Макбет“ от Верди, Щатсопер Виена; 2010 – дебют с постановката на „Лулу“ от Албан Берг в Залцбургския фестивал, с диригент Марк Албрехт; 2011 – „Антигона“ от Томасо Траета, под диригентството на Рене Якобс в Щатсопер, Берлин. От 2010 г. до 2012 г. Вера Немирова реализира цялата тетралогия на Вагнер „Пръстенът на нибелунга“ във Франкфурт на Майн, под диригентството на Себастиян Вайгле. 2015 – „Африканката“ от Майербер – копродукция с Дойче Опер Берлин с Роберто Аланя в главната роля; 2017 - „Валкюра“ от Вагнер на Великденския фестивал в Залцбург под диригентството на Кристиан Тилеман в копродукция с Музикалния фестивал Пекин; 2019 – „Вилхелм Тел“ от Росини в Сеул, Южна Корея; 2020 – „Дон Карлос“ от Верди за Великденския фестивал в Залцбург, копродукция с Дрезденската опера, който поради ковид пандемията се играе през сл. 2021 г. 2022 – „Дама Пика“ от Чайковски в Щатсопер Виена, дир. Валери Гергиев – възстановка на нейната постановка от 2007 г. на същата сцена, дир. Сейджи Озава; 2023 – „Летящият холандец“ от Вагнер в Държавна опера Варна; 2023 – „Кармен“ от Бизе в Операта в Рощок; 2024 – „Танхойзер“ от Вагнер в Карлсруе и др.
Вера Немирова в България
През 2008 г. за първи път работи в България. В Софийска опера и балет поставя „Момичето от златния запад“ от Пучини. Следват „Любовен еликсир" от Доницети в София, „Катерина Измайлова“ от Дмитрий Шостакович в Русе и Пловдив, „Африканката“ от Джакомо Майербер в Стара Загора, „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус в Русе, „Ариадна на Наксос“ от Р. Щраус в Софийска опера и балет и др.
През 2021 г. поставя „Графиня Марица“ от Имре Калман в Държавна опера Варна, половин век след постановката на същата сцена на същото заглавие от нейния баща Евгени Немиров. В партньорство с диригента Павел Балев реализира нова версия на „Дама Пика“ от Чайковски, която се превръща в кулминационно събитие за 75-годишния юбилей на оперния театър във Варна и на ММФ „Варненско лято“ 2022.
През 2023 г., за XIV фестивал на Държавна опера Варна „Опера в Летния театър“ поставя за пръв път във варненската оперна история „Хитрата лисичка“ от Яначек, отново с дир. Павел Балев, а за X фестивал на Държавна опера Пловдив – „Милосърдието на Тит“ от Моцарт, дир. Диан Чобанов.
Следват „Летящият холандец“ от Вагнер, „Фауст“ от Гуно и Вагнер Гала в XVII издание на фестивала „Опера в Летния театър 2026.
Награди
Вера Немирова е финалист на Втория международен конкурс за Оперна режисура в Грац, Австрия, 2000 г. В периода 2001-2002 е стипендиантка на Академията за изкуства в Берлин, която й присъжда своята награда в секция Изпълнителско изкуство. От 2001 до 2003 г. е член на Академията за съвременен музикален театър при културния фонд на Дойче банк, с награда за постановката й „Празникът на агнетата“ от нобеловата лауреатка Елфриде Йелинек и Олга Нойвирт, осъществена в Хамбург. Режисьорските прочити на Вера Немирова са многократно номинирани за най-добри постановки на годината в престижното международно списание „Opernwelt“. В мартенския брой 2012 г. на същото списание, нейният спектакъл „Залезът на боговете", четвърта част от тетралогията на Вагнер „Пръстенът на нибелунга“, получава изключително висока оценка. През 2021 г. Вера Немирова е номинирана за „Режисьор на годината“ от списание „Opernwelt”, заради „чувствителната музикалност и респект към трансцендентността“ в нейния режисьорски прочит на операта „Дон Карлос“ от Дж. Верди в Sepmeroper Дрезден.
Вера Немирова е гост-професор в Академията на изкуствата в Берлин, Музикалната академия „Ханс Айслер“ в Берлин и Виенския университет.
От 2021 г. е постоянен гост режисьор на Държавна опера Варна.
Награди в България: „Кристална лира на СБМТД за българската премиера на „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек; Награда „ProCultura” за достъп на млади хора до култура от Българската асоциация на работодателите в областта на културата БАРОК за „Фауст“ от Гуно; Награда „Режисьор на годината 2025“ от първите Международни тракийски награди за класическа музика, учредени от световната оперна прима Соня Йончева.