„Травиата“ принадлежи към известната трилогия на Верди, включваща също „Риголето“ и „Трубадур“. В хронологичен ред, това е осемнадесетата композиция на Верди и може би тази, която най-ясно предвещава зрелите му години, в които той написва опери като „Дон Карлос“, „Аида“, „Отело“ и „Фалстаф“. 

Либретото на „Травиата“ е написано по нашумелия роман „Дамата с камелиите“ на Александър Дюма – син. Известно е, че за основа на сюжета на романа послужила личната драма на автора, историята на любовта му към известната куртизанка Мари Дюплеси. Дъщеря на бедни селяни, Мари е изпратена в Париж от родителите си като съвсем млада девойка за да си намери работа.

Изключително красива и елегантна, тя станала една от най-привлекателните жени по онова време сред обществото в Париж. Дюма – син се запознава с нея и още при първата среща е пленен от нейния чар. Техният любовен съюз не продължава много дълго, тъй като е разрушен от вмешателството на бащата – известният романист Александър Дюма, автор на прочути романи като „Тримата мускетари“ и „Граф Монте Кристо“. 

Интересен факт е, че всъщност прототипът на Жорж Жермон е прочутият писател Александър Дюма – баща. А в романа „Дамата с камелиите“ той е представен от автора – синът му – като много по-жесток и много по-малко благороден, отколкото в оперното произведение.

Верди възлага на своя постоянен сътрудник Франческо Мария Пиаве (1810 – 1876) да напише либретото, след като през 1852 вижда в Париж преработения в драма роман на Дюма – син. Съдържанието е изменено и съкратено, а имената спрямо оригинала са променени. Маргарита става Виолета, Арман – Алфред, а заглавието – „Травиата“.

Премиерата на „Травиата“ се състои на 6 март 1853 г. във Венеция. Отначало е приета сдържано, оценките са противоречиви. Но съвсем скоро „Травиата“ си спечелва славата на една от най-популярните и поставяни опери в света, което е и до днес.

Доказателство за безсмъртието на тази творба са думите, изречени от Александър Дюма – син. След като чува операта на Верди, писателят възкликва: „След петдесет години никой няма да си спомня моята „Дама с камелиите”, но Верди я обезсмърти”.