Вера Немирова и маестро Светослав Борисов поставят това заглавие в Магдебург, Германия преди 7 години, но варненската версия надгражда предишната им интерпретация с нов екип, нови внушения, доразвити образи и актуализирани костюми и сценография. Вера Немирова разполага мистичната история за зловещата прокоба в днешната действителност, белязана от промените в битието ни след пандемията и дигитализацията в съвременното общество.

„Сента търси истинска любов и дълбоки взаимни чуства, а това е съпроводено и от желанието да избяга от света, в който живее. Тя се чуства чужда на този свят без съдържание, банален и повърхностен. Жадува за живот и страст, но „вътрешно“, далече от външната показност. Холандеца е фигура с драматична и мистична биография, прокълнат да скита вечно със своя призрачен кораб и никъде да не намира пристан. С live камера въвеждам зрителите в ситуацията на Летящия холандец, който – изолиран от обществото, не може да общува с хората по друг начин, освен online, точно както правехме и ние, по време на ковид пандемията. 

В операта Сента през цялото време гледа портрета на Летящият холандец – една картина, която преведена на днешен език, може да оприличим на всички онези картини, с които електронните медии ни заливат, обсебват и доминират нашето съзнание. Не знаем какво е реално, какво е привидно реално и някъде там, между тези две категории са хората. Една много актуална и съвременна тема за „имиджа” и действителността, които често се оказват несъвместими и в сблъсъка с реалния човек възникват безброй противоречия и конфликти“, обобщава концепцията си Вера Немирова.

„Летящият холандец“ е мистично, буреносно и много красиво произведение, изпълнено с драматични конфликти. 

Партитурата с много технически трудности често стига до границите на виртуозното. Оркестърът трябва да изпълнява сложни пасажи, дамският хор във второ действие пее в скороговорка, в трето действие двата мъжки хора пресъздадат драматичния конфликт между норвежците и холандците, в унисон с природните стихии - един много силен момент с ефектна оркестрация и красива музика. 

За съжаление, у нас битува неправилното схващане, че Вагнер се пее силово. Убеждавал съм певците, че ако затворят очи, биха могли спокойно да се впуснат във Вагнер с вердиевата кантилена, с неговата фразировка, която изисква топлота на тембъра при звукоизвличането, с онзи специфичен вердиев аристократизъм, ако щете. Да, има „викащи“ вагнерови певци, но това не е еталонът, към който ние трябва да се придържаме. Тъкмо напротив – трябва да бягаме от него, защото Вагнер, особено ранният Вагнер, е изпълнен с топлота, мек звук и красива фразировка“, изтъква маестро Светослав Борисов.

„Холандеца е разкъсван между светове и култури, чиито белези носи със себе си. В нашия случай той носи и една татуировка, символ на втория шанс. Легендата гласи, че Холандеца премерва сили с Всевишния или с природата и затова бива наказан да се лута безспирно и безутешно до деня на Страшния съд. 

Появява се обаче един ангел или един, да го наречем, втори шанс, който казва, че наказанието е твърде зловещо, великата сила се смилява и му дава възможност веднъж на 7 години да акостира за една вечер в опит да развали проклятието. Татуировката, белегът на този втори шанс, по форма напомня докосване от ангел и представлява пръстите на ръка, която изглежда абстрактно върху лицето на Холандеца, както се вижда най–напред на плаката“, обяснява костюмографката Павлина Ойстерхус.