„АТИЛА“ ИЗИСКВА ЧЕТИРИМА ПРЕВЪЗХОДНИ СОЛИСТИ

Детайли

Главна категория: НОВИНИ

Категория: Актуални новини

Маестро АЛДО СИЗИЛЛО пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за „Атила“и премиерата в ММФ „Варненско лято“ 2017

19 август, 21.00, „Атила“, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2017

Маестро Сизилло, в копродукция с TeatroComunalediModena, на който Вие сте артистичен директор, Държавна опера Варна направи „Дон Паскуале“, едно от най-успешните си заглавия, а сега Вие сте тук за премиерата на „Атила“ в ММФ „Варненско лято“ 2017. Как оценяватепървата си среща с Оркестъра на Варненската опера?

Впечатленията ми са чудесни. Оркестърътна Варненската опера звучи много добре.

И друг път сте дирижирали „Атила“...

Да, дирижирал съм и друг път „Атила“, като последният спектакъл в Модена, с Карло Коломбара в ролята на Атила и Владимир Стоянов в ролята на Ецио, предстои да излезе на компактдиск. Двамата участват и във варненската премиера на „Атила“.

Какво е особеното на „Атила“?

Интересна е историческата връзка. Известно е, че операта е посветена на нашествиетов Италия и нейното опустошаване от хунитев средата на V век. Хунският вожд Атила сравнил със земята град Аквилея и жителите му потърсили убежище в лагуните, където възникнала Венеция. Неслучайно премиерата на операта се е състояла именно във Венеция, в театър „Ла Фениче“ през 1846 г.

Самата операизисква четири силни гласа и четирима превъзходни солисти. За „Атила“ е нужен не само отличен бас за ролята на Атила, но също и отлично сопрано за партията на Одабела, отличен тенор за Форесто и отличен баритон за Ецио. Важно е солистите да имат зад гърба си опит с тази опера, за да могат да поднесат оперния спектакъл така, както го е замислил Верди. Не е лесно да се съберат четирима отлични певци на едно място, но случаят във Варна е точно такъв.

Друга особеност на операта е фактът, че за пръв път в оперната история Верди използва технически нововъведения, за да пресъздаде символичния възход на слънцето и Италия след смъртта на Атила. Ремарките на самия Верди, свързани с този мизансцен са много подробни.

На хора в „Атила“ е отредена важна роля, точно както е и в „Набуко“. И двете опери са писани в един период, в който Верди работи много са своето утвърждаване, наречен от самия него „anni di galera“ (затворнически години).

Имате ли любими места в партитурата на „Атила“?

Харесвам „Атила“ заради силната драматургия и динамиката, това е опера без паузи и тишини. Любопитен е начинът, по който Верди изгражда образа на Атила, отклонявайки се от историческата фактология. В операта Атила не само че не е е злодей, а напротив: притежава романтичен ореол - влюбва се в римлянката Одабела, притежава дори великодушие - прощава на Форесто, който иска да го убие. 

Любим ми е краят на първо действие с хора и всички солисти. Най-внушително и силно, почти театрално, въздейства драматичният край на операта с експресивната ария на Одабела, която пробожда Атила.

Всъщност всички солистични арии, било то на баса, тенора или баритона,са една от друга по-хубави. „Атила“ е красива опера.

Какво е мнението ви за българските певци? Имате опит не само от Италия, но и от работата си с майсторския клас на Райна Кабаиванска в София?

Да, с ученици на Райна Кабаиванска и в партньорство със Софийска опера и балет дирижирах два спектакъла на „Бохеми“. Българските оперни певци са известни в цял свят. България има великолепни оперни традиции, особено с басите. Българските и италианските оперни певци си приличат, те чувстват и изпълняват операта по един и същ начин, имат еднакво усещане за изкуството.

А Вашето усещане за Варна какво е?

Очаквах нещо различно и съм много приятно изненадам. Варна има различна атмосфера от София, намирам я за по-красива, по-дружелюбна, а морето й придава несравним чар.

AЛДО СИЗИЛЛОе завършил оркестрово дирижиране в Консерваториите на Неапол и Болоня. Често е канен като гост-диригент на много симфонични оркестри, сред които Arturo Toscanini dell’Emilia Romagna orchestra,Оркестър Хайдн (Болцано), Симфоничния оркестър на Сан Ремо, Оркестъра на Академия „Лист“ (Будапеща), Радиосимфоничния оркестър на Санкт Петербург, Московския Радио-симфоничен оркестър, Арменския симфоничен оркестър и др. Застава на диригентския пулт за оперни спектакли в Болоня, Рим, Катания, Ферара, Модена, Бергамо, Атина, Маями, София и др.Под неговата диригентска палкасе отбелязва 150-годишнината на Пучини в родния град на композитора Лука, както и първата годишнина от смъртта на Лучано Павароти, за която той дирижира в Модена Реквием от Верди.Поставя през 2008 въвFlorida Grand Opera в Маями „Травиата“. Бил е диригент-постановчик на много световни фестивални премиери за Фестивал на нациите в Città di Castello, Cantiere Internazionale d’Arte in Montepulciano, Nuove Forme Sonore in Rome, Estate Chigiana summer events calendar in Siena, Festival Angelica in Bologna и др.Има записи за различни компании като Fonit Cetra, Naxos and l’Hermitage), RAI и др.Пише собствени композиции за театрални събития като Венецианското биенале, Световния фестивал в Нанси, Val-de-Marne Festival в Париж и др.През 1984 основава Младежкия симфоничен оркестър Orchestra Sinfonica Giovanile dell’Emilia Romagna, с който изнася концерти в Италия и по света.

От 1995 до 2000 е артистичен секретар на Teatro Comunale в Болоня, понастоящем е артистичен директор на Teatro Comunale в Модена и на Фестивала на нациите Città di Castello.Преподава в Консерваторията „Ариго Бойто“ в Парма.

Прочетете още:

СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯТ БАРИТОН ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ЗА ПРЪВ ПЪТ ВЪВ ВАРНА

ЗА ПРЪВ ПЪТ НОСИТЕЛ НА ОПЕРЕН ОСКАР НА СЦЕНАТА НА ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР

СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯТ БАРИТОН ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ЗА ПРЪВ ПЪТ ВЪВ ВАРНА

Детайли

Главна категория: НОВИНИ

Категория: Актуални новини

„АТИЛА“ Е ПРЕКРАСЕН ПОВОД ЗА ВАРНЕНСКИЯ МИ ДЕБЮТ

 „Атила“ - 19 август, 21.00, Премиера на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2017

Интервю на Виолета Тончева

Опера в Летния театър във Варна очаква с нетърпение най-известния съвременен български баритон Владимир Стоянов и ето че най-сетне има тази възможност. На 19 август ще изпълните ролята на Ецио в „Атила“ от Верди, римският генерал, който предлага на хунския вожд Атила спразумението: „Ти ще имаш света, остави Италия на мен.” Какво означава за Вас тази прочута фраза, вдъхвала някога силни патриотични чувства у италианците? 

Операта „Атила“ е едно от най-популярните произведения на Верди.От музикална гледна точка е абсолютен шедьовър.Що се отнася до цитираната от Вас фраза, не смятам,че Ецио е патриот,по-скоро става дума за апетити за власт,отколкото за някакви идеалистични мотиви.

Какво място заема Ецио сред многото централни баритонови партии във Вашия репертоар?

Изпълнявам тази роля винаги с огромно удоволствиеи ако съставът от певци е добър,резултатът винаги е отличен.

Преди Варна на кои оперни сцени сте пресъздавали този герой? Конкретният театър, диригент, режисьор, състав влияят ли върху Вашата интерпретация? Или достигнали някакви свои критерии, вече не променяте начина, по който изграждате образа?

За последен път пях тази роля в Модена,Италия през месец февруари тази година,диригент беше Алдо Сизилло,а Атила - Карло Коломбара.Както виждаме,ситуацията се повтаря.

Какви бяха най-важните препоръки на Никола Гюзелев, Вашата „отправна точка в пеенето“, както обичате да се изразявате...

За Никола мога да говоря с дни, най-вероятно това може да бъде обект на отделно интервю. Той наистина беше и си остава моята отправна точка в операта по много причини,но най-важната от тях е,че пеенето е красота,а не “ревове” и “крясъци”,на каквито сме свидетели в последно време.

Казахте, че вече сте се срещали на сцената с италианския диригент Алдо Сизилло и италианския бас Карло Коломбара – Атила, но ще си партнирате може би за пръв път със солистката на Варненската опера Линка Стоянова – Одабела. Тя впрочем е от Вашето оперно поколение..

Да, познавам се добре и с Алдо и с Карло, забележителни артисти.Не познавам Линка,но съм чувал хубави неща за нейното пеене.

Би могло да се каже, че в предстоящата премиера на „Атила“ по своеобразен начин се фокусират българската и италианската връзка в кариерата Ви на световен артист. Какви разсъждения и чувства предизвиква това у Вас?

Да,така е. Италия играе голяма роля в моето музикално битие,тя е страната на операта.Случва се така,че прекарвам огромна част от времето си там,а и същевременно италианската публика е една от най-взискателните.Надявам се варненската „Атила“ да бъде едно истинско музикално събитие.

Така ще бъде, след катоВладимир Стоянов за пръв път ще пее във Варна.

Да, аз никога досега не съм пял във Варнаи „Атила“ е един прекрасен повод за този мой дебют,а и за приятни моменти на брега на морето.

Как изглежда върхът, на който се намира Владимир Стоянов? Като талант, усилие, предизвикателство, постоянство, лишение, удовлетворение, нещо, което дължите сам на себе си или пък на другите, може би навик...

Оперната кариера не е място,това е дълъг път,в който има всичко. Една безкрайна поредица от спадове и възходи,коите се преминават с постоянство.Наградата е само една и това е благодарната публика.

Владимир Стоянов е роден в Перник, завършва ДМУ „Любомир Пипков”, София и НMA „Проф. Панчо Владигеров”. Своя дебют прави през 1993 г. в Бургаската опера, а през 1994 г. специализира в Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов“ в Рим при Никола Гюзелев.

През същата година специализира и в Академията на Миланската скала при прочутата Магда Оливеро. По-късно е солист в Пловдивската опера, а от 1999 г. е солист на свободна практика. Владимир Стоянов е сред най-изтъкнатите български певци, спечелил признанието и обичта на международната и българската публика и критика.

На върха на кариерата си, той е желан гост в театри като „Сан Карло”, Неапол, Миланската скала, водещи оперни театри в Австрия, Германия, Испания, Италия. На сцената си партнира с оперни звезди от своя ранг като Анна Нетребко, Диана Дамрау, Красимира Стоянова, Соня Йончева и др. Изпълнява централните баритонови партии в оперите „Дон Карлос”, „Силата на съдбата”, „Ернани”, „Бал с маски”, „Сицилиански вечерни”, „Мадам Бътерфлай”, „Бохеми”, „Кармен”, „Княз Игор”, „Любовен еликсир” и др.

Владимир Стоянов живее в Италия, но при всяка възможност се завръща и при родната публика. Участието му в „Атила“ в Опера в Летния театър – Варна 2017, е първото му гостуване на варненска сцена.

АТИЛА

Опера от Джузепе Верди в пролог и три действия

Либрето Темистокле Солера и Франческо Мария Пиаве по драмата на Захариас Вернер „Атила, крал на хуните”

Диригент Алдо Сизилло - Италия
Постановка Деян Миладинович - Сърбия

Сценография Александър Златович
Костюми Миланка Берберович
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:

Атила, вожд на хуните, бас–Карло Коломбара
Ецио, римски генерал, баритон–Владимир Стоянов
Одабела, дъщеря на градоначалника на Акуилея, сопран - Линка Стоянова
Форесто, офицер от Акуилея, тенор - Бойко Цветанов
Улдино, роб на Атила, тенор – Христо Ганевски
Леоне, стар римлянин, бас - Людмил Петров

Оркестър, солисти, хор и балет на Държавна опера Варна

Изпълнява се на италиански със субтитри на български и английски език.

Копродукция на Държавна опера Варна с Национална драма и опера Белград. Проект на Балканска оперна мрежа. „Атила” 2017 е втората постановка на тази опера на варненска сцена, след първата през 2007 г.

 
Прочетете повече:

ЗА ПРЪВ ПЪТ НОСИТЕЛ НА ОПЕРЕН ОСКАР НА СЦЕНАТА НА ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР

ЗА ПРЪВ ПЪТ НОСИТЕЛ НА ОПЕРЕН ОСКАР НА СЦЕНАТА НА ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР

Детайли

Главна категория: НОВИНИ

Категория: Актуални новини

СВЕТОВНИЯТ БАС КАРЛО КОЛОМБАРА, НОСИТЕЛ НА ОПЕРЕН ОСКАР 2016, СЕ ЗАВРЪЩА ВЪВ ВАРНА В РОЛЯТА НА АТИЛА

РУСЛАН ПАВЛОВ И „МАГИЯТА НА КИНОТО“

Детайли

Главна категория: НОВИНИ

Категория: Актуални новини

„Магията на киното, 16 август, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2017

Руслане, заради твоята вдъхновена творческа намеса мултимедийният концерт „Магията на киното“ в Театър Римски терми ще бъде различен от предишния концерт с филмова музика, спечелил веднага много почитатели. Как се появи идеята за това надграждане?

Идеята дойде спонтанно и като резултат от първия ни концерт с филмова музика през април тази година. Един мултимедиен концерт предразполага към разширение на музикалното оформление, а аз и преди това съм участвал в няколко подобни концерта с диригент Христо Павлов. И никога не свиря буквално нотите в този жанр, всеки път подхождам по различен начин и импровизирам в зависимост от контекста.С тази естествена нагласа пристъпих и към обработките на песните в концерта.

Става дума освен за аранжимент и за обработка на песните...

Да. Аранжиментът се явява чисто механична преподредба (преписване) на съществуващи ноти и приспособяването им спрямо характеристиките на даден жанр, както и на отделните инструменти. Докато при обработката, освен задължителната подредба на партиите за участващите инструменти, силно е застъпен и елементът на композиция. Аз също съм внесъл свои идеи, драматургически допълващи замисъла на всяка една от творбите, които ще прозвучат на концерта. Може да се каже, че съм писал обработките лично за всеки от музикантите.

Много впечатляващо, посочи примери...

Например включвам цитата като изразно средство.За песента си “Smile” Чаплин е бил вдъхновен от „Тоска“ на Пучини, лесно се разпознава онази мелодия, която много наподобява началото на дуета от първо действие на операта. За тази цел използвам цитат .

Служа си и с друго изразно средство – пролога. Пролог има към две от песните ни  - „Титаник“ и „Твоята любов“ от „Имало едно време на запад“. В „Титаник“ музикантите започват да свирят онова произведение, което наистина е изпълнявал оркестърът на „Титаник“, а по-късно мотиви от този пролог се появяват в познатата песен от филма и се вплитат като контрапункт в контекста на инструменталния акомпанимент. Има още много за разказване, но предпочитам да разказват хората от публиката след концерта.

„Магията на киното“ определено те е вдъхновила.

Във всяка песен съм се старал да измисля нещо оригинално, нещо извън общоприетото звучене.Всяка песен има свое лице, свой жанр. „Живот в розово“ на Едит Пиаф е направена в стил танго; „Имало едно време на запад“ е издържана в стил Барок, с basso ostinato, постоянен бас. Използвал го е самият Енио Мориконе, един гений, пред когото се прекланям. В музиката му може да се открият всички велики италиански композитори, негови предшественици – от Вивалди до Пучини. В концерта ще звучи неговата „Nella fantasia”, един от хитовете на Сара Брайтман, който ще изпълни на италиански Благовеста Статева. Партията за цигулка, която съм добавил от себе си, както и средната част на песента представляват за мен предмет на особена гордост, тъй като за тях положих по-сериозни усилия и след точно десет редакции те започнаха да се вписват доста добре. Ще я изпълни Марина Винокурова.

Опитал съм се да внеса дори известна шеговитост в концерта, като в някои песни съм вкарал eпизоди от други песни на същия композитор.

Така концертът придобива все повече характер на ребус за професионалисти. Това специално ли е търсено?

Не, но нямам нищо против ако нещата изглеждат по този начин.Различният подход, различната интерпретация винаги обогатяват музикалното преживяване както за нас, професионалистите, така и за публиката.

Тук е моментът да посочим музикантите и певците в „Магията на киното“...

Ние сме шестима музиканти – аз на пианото, Марина Винокурова – първа цигулка, Аглика Цветкова – втора цигулка; Галина Ледлова – виола, Олена Мошинска - виолончело и Григор Джанев – контрабас и баскитара. А солистите в „Магията на киното“ са: Галина Великова, Филипа Руженова, Благовеста Статева и Антоанета Маринова – сопрани; Елеонора Христова, Миглена Страдалска и Боряна Равноустова – алт и Петър Петров – бас.

Песента от филма „Списъкът на Шиндлер“ е вододелът между двете части на концерта, като след паузата сме включили само песни за пълния ни ансамбъл. Там съм заложил една музикална асоциация с „Прощална симфония“ на Хайдн, която той е написал така, че постепенно музикантите намаляват и накрая остава  само един, който свири. Ние постъпваме тъкмо обратно - първо към мен се присъединява една цигулка и свирим вече тримата, после пристига още един инструменталист, свирим заедно с него ...и  така с всяка нова песен се присъединява нов инструмент, докато накрая всички инструменти зазвучават заедно.

На фона на мултимедията на Свилен Николов...

Да, в никакъв случай не бива да го пропускаме. Мултимедията прави практически половината концерт или по-добре казано, прави концерта поне двойно по-привлекателен.Не само за слушане, но и за гледане. На широк екран ще се прожектират сцени от филма, чиято песен се изпълнява в конкретния момент.С присъщия си музикален вкус известният баритон, чието "професионално хоби" са дигиталните технологии, включва видеоклипове, които представляват не просто слайд шоу от "замразени" кадри от филми, а пълноценни, авторски видеоклипове, като умело ги синхронизира с драматургичното развитие в музикалната материя на всяка от творбите.

Обмислили сте всеки детайл от „Магията на киното“.

Да, защото подобно заглавие задължава.

РУСЛАН ПАВЛОВ - ПИАНО

Руслан Павлов е роден във Варна, възпитаник на СМУ "Добри Христов" в класа по пиано на Катя Цветкова, по-късно - на Румена Пенкова. Завършва НМА "Проф. Панчо Владигеров" в класа на проф. Стела Димитрова -Майсторова. Попокана на проф. Катрин Викерс продължава обучението си във Висшето училище по музика и сценично изкуство във Франкфурт на Майн, Германия. Работи с професорите Пол Ван - Нес, Оксана Яблонская, Лев Наточенни, Секейра Коста (САЩ), Жермен Муние (Франция), Лазар Берман (Италия),Ирина Еделщайн, Херберт Зайдел, Бернхард Ветц (Германия). Лауреат на 11 националнии международни конкурси, сред които двукратно на международните конкурси "АлберРусел" и "Музиката и Земята" - София и "Панчо Владигеров" - Шумен. Печели първа награда в раздел "Камерна музика" и в общонационалния конкурс за млади изпълнители "Jugendmusiziert" в Германия.

Дебютира като солист на Варненската филхармония на 16-годишна възраст. Следват изяви със Симфоничния оркестър при СМУ "Д. Христов", Академичния симфоничен оркестър при НМА "Проф. Панчо Владигеров", а също така с филхармониите на София, Пловдиви Шумен. Изнася многобройни солови рециталив България, Гърция и Германия. В репертоара му присъстват творби от всички стилове и епохи. Под черта на фините тизпитва към музиката на композитори от края на XIX и началото на XX век М. Равел, А. Скрябин, С. Рахманинов, С. Прокофиев, П. Владигеров, Л. Пипков.

От 2014 г. работи като корепетитор и пианист в ТМПЦ – Държавна опера Варна, участва като пианист и аранжор в редица проекти, сред които „Танго с Пиацола“, популярните камерни концерти на Сцена Ротонда, мултимедийния концерт „Магията на киното“ и др.

 Интервю на Виолета Тончева

ЕФИРНИ КОЛОРАТУРИ И ЕКСТРЕМНИ ВИСОЧИНИ В „ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР“

Детайли

Главна категория: НОВИНИ

Категория: Актуални новини

Августовска премиера на „Лучия ди Ламермур“ в ММФ „Варненско лято“ 2017

17 август, 21.00, ММФ „Варненско лято“ 2017, Опера в Летния театър

След юлската и августовската премиера в ММФ „Варненско  лято“ 2017 на „Лучия ди Ламермур” ще дирижира Маестра Николета Конти, единствената дама, отличена с приза „Кавалер на Република Италия“, за високите й постижения в областта на диригентското изкуство. На 17 август, 21.00,пред публиката в Опера в Летния театър, ще оживее драматичната участ на влюбената Лучия в една от най-емоционалните опери на Гаетано Доницети.

„Маестрото от Бергамо“, както го наричали, проявявал предпочитание към комичните и лиричните сюжети, но либретото на “Лучия ди Ламермур”, по романа на Уолтър Скот “Ламермурската годеница“, макар и пропито с трагика, докоснало дълбоко сърцето му и той създава един от върховете на белкантото.

От премиерата през 1835 г. в Неапол до днес успехът съпътства “Лучия ди Ламермур” навсякъде по света, а партията на Лучия остава една от най-привлекателните за колоратурните сопрани.В  историята на Варненската опера„Лучия ди Ламермур“ от 2017 г. е четвърта поред сценична версия, след постановките през 1956, 1986 и 2005 г.

Дебютът в „Лучия ди Ламермур” е сбъдната мечта и за солистката на Държавна опера Варна Илина Михайлова. Завършила НУИ „Добри Христов“, НМА „Панчо Владигеров“ и Консерваторията „Джузепе Верди“ в Милано, варненката печели сърцата на публиката в България, Италия и други европейски страни, с красивия си глас и изключителната си артистичност.През 2016 годинатя  блестящо защити ролята на Мерседес на световната премиерав Опера в Летния театър на мюзикъла „Граф Монте Кристо” от Ив Деска, а само преди няколко дни в Театър Римски терми я аплодирахме в оригиналната постановка на Боян Иванов „Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът“.

Репертоарът на Илина Михайлова включва централните сопранови партии в опери на Верди, Росини и други композитори. Пяла е и в други опери на Доницети, но както самата тя признава: „Лучия ди Ламермур” е нещо съвсем различно. Лучия е изключително драматичен и многопластов персонаж, който Доницети пресъздава с много сложна във вокално и психологическо отношение партия. Композиторът насища музиката с ефирни колоратури и екстремни височини, които се редуват с плътни лирични или драматични моменти. Фразите са дълги и самата партия е обемна.

За това може да се съди дори само от факта, че Лучия се появява на сцената още в увертюрата и не излиза до края на представлението. В режисьорското си решение Огнян Драганов акцентира най-вече върху въображаемия свят, в който изпада Лучия. Невинно младо момиче, което мечтае за любов, но не я получава от семейството и близките си, тя загърбва реалността и  потъва в своя собствена вселена. Там духове танцуват около нея, там й се привижда любимият Едгардо на бял кон, единствено там Лучия е щастлива.“

Ролята на Едгардо, написана за висок лиричен тенор, е повече от подходяща и за Михаил Михайлов, eдин от обещаващите български гласове. В края на 2015 г. печели  Grand Prix на XIX Международен конкурс „Романсиада”, Москва, Русия. Международният му дебют е в Театър Веве, Швейцария, пял е и в театри в Италия и Германия, както и на фестивалите „Херренкимзее Фестшпиле” – в ролята на Бакхус в „Ариадна от Наксос” от Рихард Щраус  и „Класик ам Зее” – „Травиата”. През 2013, Михаил Михайлов дебютира във Великобритания, изпълнявайки „Реквием” – Верди, в Royal Festival Hall, Лондон, с Кралския Филхармоничен Оркестър. Режисьорът Орлин Драганов внася радикална транформация в персонажа на Едгардо, който в съзнанието на Лучиясе явява не като реална личност, а като проекция на Рицаря на бял кон. Това изисква героят да бъде драматургически статичен, някъде на границата между съня и действителността, което поставя пред певеца предизвикателството да пресъздаде драматиката само с гласа си.

ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР

Опера в три действия от Гаетано Доницети, либрето Салваторе Камарано по романа на Уолтър Скот “Ламермурската годеница“

Диригент Николета Конти – Италия

Режисьор Огнян Драганов

Сценография Димо Костадинов

Костюми Салваторе Русо – Италия

Диригент на хора Цветан Крумов

В главните роли:

Лучия – Илина Михайлова

Едгардо - Михаил Михайлов

Енрико - Свилен Николов

Раймондо - Евгений Станимиров

Нормано - Пламен Долапчиев

Алиса – Вяра Железова

Артуро - Христо Ганевски

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

С участието на Варненската детско-юношеска опера

Изпълнява се на италиански със субтитри на български език.