СТОИМЕН ПЕЕВ С ПРЕМИЕРА НА КОНЦЕРТ ЗА ЦИГУЛКА И ОРКЕСТЪР В РЕ МАЖОР, ОП. 78 ОТ БРАМС ВЪВ ВАРНА

 Блиц интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА със СТОИМЕН ПЕЕВ

Радваме, че ще слушаме цигулката на един варненец, концертмайстор на прочутия камерен ансамбъл „Софийски солисти“ и водач на цигулките в квартет „София“ при Софийската филхармония, със специално подготвена програма за Варна. Как се срещнахте с Концерта за цигулка и оркестър в ре мажор, оп. 78 от Брамс?

Още като студент започнах да уча този концерт, но някак остана недоучен и покрай тази пандемия, когато спряха всякакви изяви и концерти, реших, че е дошъл моментът да си го довърша сам. Когато през юни започнахме отново някаква дейност със „Софийски солисти“ и Маестро Джуров излезе с предложение за концерт във Варна, аз си казах, че това е най-удобното време да изсвиря за пръв път този концерт. Сякаш всичко е било предопределено и така е трябвало да стане.

Прочети още: СТОИМЕН ПЕЕВ С ПРЕМИЕРА НА КОНЦЕРТ ЗА ЦИГУЛКА И ОРКЕСТЪР В РЕ МАЖОР, ОП. 78 ОТ БРАМС ВЪВ ВАРНА

ПРОВОКАЦИЯТА БРАМС СРЕЩУ ФРАНК В ЕДИН КОНЦЕРТ ПОД ПАЛКАТА НА МАЕСТРО ДЖУРОВ

Блиц интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

Маестро, Вашите концерти с ансамбъл „Софийски солисти“ във Варна винаги са голямо събитие, несъмнено такъв ще бъде и предстоящият Ви концерт с Оркестъра на Варненската опера, пред който сякаш заставате по-рядко...

Така се случва наистина. То се дължи на моята заетост със „Софийски солисти“, защото с ансамбъла водим много интензивен живот и аз съм сам, така че не мога да отделям дълго време за други състави. Но във всеки случай това не е първият ми концерт с Оркестъра на Варненската опера, поне 5 концерта съм правил с него през последните 15 години.

Защо сега се спряхте в програмата на Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор, оп. 78 от Йоханес Брамс и на Симфония в ре минор от Цезар Франк?

Това са знакови произведения за края на XX век. Брамсoвият Концерт за цигулка и оркестър е може би един от петте най-значими концерта за този инструмент, който се отличава с характерния, динамичен, романтичен и красив стил на Брамс, който в същото време е мъжествен и суров.

Противопоставянето му със Симфонията на Цезар Франк идва от френския вкус, наситен с много изящество и артистизъм. Любопитно е, че Цезар Франк става световноизвестен със своите органови произведения, обаче в края на живота си изведнъж се обръща към оркестъра, като че ли да попълни празнотите. Наистина органът е голям инструмент с много регистри, има всичко, което свири оркестъра, но това, което му липсва, е човешкото присъствие с духовите инструменти, струнните инструменти. Ето как симфонията изведнъж се оказва върхът на романтичния изказ, на чувствителността, на индивидуалността.

В този смисъл ми се видя интересно да направя съпоставка между двама съвременници в един и същ концерт. Съревнование между Брамс и Франк, между германци и французи.

Избрахте за солист варненец, концертмайстор на Вашия ансамбъл „Софийски солисти“. Какви качества притежава Стоимен Пеев?

Да, освен наш концертмайстор, той е водач и на цигулките в квартет „София“ при Софийската филхармония. От моя гледна точка Стоимен Пеев е много млад, много енергичен, много здрав цигулар, изключително прецизен и точен, сърцат и с невероятна психика.

На мен ми се искаше варненци да видят своя съгражданин как се е развил в годините. Той е завършил във Варна Музикалнтото училище, след това Музикалната академия в София, усъвършенствал се е в много курсове и майсторски класове. И за времето, откакто го познавам, почти 10 години, той постигна невероятно развитие.

Стоимен подготви специално за случая Концерт за цигулка и оркестър на Брамс, така че варненци могат да добавят към листата на бляскавите си музиканти още един.

ПРОФ. ПЛАМЕН ДЖУРОВ е завършил Музикалната академия в София с три специалности: пиано – при проф. Мара Балсамова; дирижиране – при проф. Константин Илиев и композиция – при проф. Марин Големинов. Още като студент става лауреат на националния конкурс «Св. Обретенов» и председател на Кабинета на младия композитор при СБК.

През 1976 г. става диригент на Плевенската филхармония в продължение на шест години. В този период той осъществява поредица премиери на български и чужди композитори и започва да изнася музикално-образователни концерт пред млади слушатели – ученици и студенти. Част от тази просветителска дейност с различни състави се излъчва от Националната телевизия в 24 серии – “Музика, време, личности”.

След това работи в системата на ДО “Музика” като зам. и генерален директор и секретар на СБК. Същевременно гастролира в български и чужди оркестри, между които са Филхармонията в Мексико, симфоничните оркестри в Хавана, Фленсбург, Сараево, Алжир, Скопие и Ленинградската филхармония.

От 1988 г. се изявява непрекъснато със “Софийски солисти”. Всяка година организира десетки концерти на ансамбъла в София и страната, открива и разработва нови акустични пространства за публични концерти. Заедно със “Софийски солисти” е дирижирал стотици концерти в над 30 държави от Европа, Северна Америка, Япония и Република Корея.

Проф. Пламен Джуров е носител на поредица награди за композиция и дирижиране. Сред многобройните му радио и телевизионни записи (над 300) са поредица първи изпълнения на български и чужди автори. Изестни звукозаписващи фирми (Denon, Victor, ABC, Labal Records и други) са издали интеграли на клавирните концерти на Й. С. Бах, интегрална панорама на литература за китара и оркестър, други над 20 компакт-диска под диригентството на проф. Джуров. На него се дължат поредица премиерни изпълнения на чужди и български композитори и първи прояви с оркестър на млади български дарования.

От 2009 г., със съдействието на Столичната община, е един от активните организатори на Международния конкурс по композиция «София» за който са написани над 140 нови произведения. Като композитор, той е насочен предимно към инструменталните жанрове. Негови произведения като Sonata for Piano (1975 г.); Elegy for Orchestra (1980 г.); Toccata for Orchestra (1982 г.); Fantasia for Orchestra (1985 г.); Four Ballads, Cadenza for saxophone and Violine (1994 г) са изпълнявани и записвани в редица чужди държави.

Пламен Джуров е професор по дирижиране в НМА „Панчо Владигеров” в София. Негови студенти и специализанти работят в различни градове на света. Развива активна обществена дейност в областта на музикалното изкуство и културното строителство. Често пъти е търсен като експерт по проблеми на музикалното изкуство от държавни и общински структури. След 1990 г. той е от учредителите на поредица нестопански организации, свързани с българското музикално наследство – фондациите «Борис Христов», «Панчо Владигеров», «Петко Стайнов», «Софийски музикални седмици», «Международен балетен конкурс», както и «Музикаутор». Бил е и председател на Творческия съвет на Програма «Култура» на Столичната община. Проф. Пламен Джуров е почетен гражданин на София.

ДАНИЕЛА ДИМОВА ВРЪЧВА НАГРАДИТЕ „КРИСТАЛЕН ФЕНИКС“ 2020 ПРЕДИ СИМФОНИЧНИЯ КОНЦЕРТ НА 30 ОКТОМВРИ

Наградата на Държавна опера Варна, изящна статуетка от специално синьо стъкло, изобразяваща крилете на феникс, е изработена със съдействието на НПО „Варна Дизайн Форум”, с председател проф. д-р арх. Росица Никифорова, по проект на младия варненски архитект Христо Топчиев.

Продължавайки традицията на българските награди в областта на музикалните и танцови изкуства КРИСТАЛНА ЛИРА на СБМТД, с наградата КРИСТАЛЕН ФЕНИКС от 2015 г. се удостояват институции и личности, подкрепили с дейността и високите си постижения в областта на изкуството творческия живот на Държавна опера Варна.

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, ще връчи наградите КРИСТАЛЕН ФЕНИКС 2020 на кратка церемония преди Симфоничния концерт с диригент Маестро Пламен Джуров на 30 октомври, 19.00, Основна сцена.

НЕГОВОТО ИМЕ Е ЛЮБОВ

Оперната прима ЦВЕТЕЛИНА ВАСИЛЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Турандот, една от коронните роли в богатия й репертоар и предстоящите спектакли на „Турандот“ във Варна на 23 октомври и в София, НДК, зала 1, на 25 октомври 2020.

Здравейте, Маестра! Къде подреждате Турандот в палитрата от героини, които сте пресъздали на сцената - Виолета, Дездемона, Тоска и още толкова други...

В момента я поставям на първо място. „Турандот“ е любима моя опера, тя ме свързва и съдбовно с Варненската опера. В професионалния ми живот първата ми премиера с „Турандот“ бе на варненска сцена с Гена Димитрова в ролята на Турандот. Тогава аз изпълнявах ролята на Лиу и бях много впечатлена от начина, по който Гена изгражда образа на Турандот. Изпълнявайки Лиу и на други сцени, наблюдавах как се превъплъщават в този образ различни певици, но в моята памет Гена Димитрова ще си остане най-ярката Турандот.

Прочети още: НЕГОВОТО ИМЕ Е ЛЮБОВ