НАГРАДА „ЗЛАТНО ПЕРО“ 2021 НА „ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ ЗА ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР „СТОЯН БЪЧВАРОВ“ И МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ

„Европейски музикален фестивал“ награждава изявени български дейци на изкуството и културата с отличието „Златно перо“

В навечерието на 24 май – Празника на българската азбука, просвета и култура „Европейски музикален фестивал“ - Кантус Фирмус, Галерия Макта и Класик ФМ радио - се обръща с признание към хората, които създават и поддържат жива искрата на българския творчески гений. В рамките на фестивалната програма 24-ма изтъкнати наши музиканти, артисти, писатели, журналисти, художници и преподаватели ще бъдат отличени с наградата „Златно перо“ за техния принос към изкуството и културата на страната. 

Сред лауреатитена приза са Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ по повод 100-годишния юбилей и Маестро Борислав Иванов, артистичен директор на Държавна опера Варна, по повод 90-годишния му юбилей.

Отличието „Златно перо“ 2021 се присъжда също на оперната прима Соня Йончева, кинорежисьора Людмил Стайков, художничката Анастасия Панайотова, поета текстописец Найден Вълчев, цигуларката Стойка Миланова и други.

Прочети още: НАГРАДА „ЗЛАТНО ПЕРО“ 2021 НА „ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ ЗА ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР „СТОЯН...

ВЕРА НЕМИРОВА: ЧЕСТНИЯТ РАЗКАЗ С НАЙ-ЯРКИТЕ СРЕДСТВА

РЕЖИСЬОРКАТА ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя прочит на „Графиня Марица“ от Калман във Варненската опера, където преди половин век нейният баща Евгени Немиров поставя същото заглавие, а майка й дебютира в главната роля; за честния разказ на произведението с най-ярките средства и суровите диаманти, които искат да бъдат шлифовани. И още от Соня Немирова за прочутия род Немирови и мисията на артистите днес.

Докато Ви наблюдавах как репетирате, си помислих, че премиерата едва ли ще Ви вълнува така, както репетицията...

Естествено. На премиерата вече нищо не можем да правим, само гледаме, като обикновени зрители.

Моят свят е репетицията, както казваше Димитър Гочев.

Да, аз обожавам Митко Гочев, той ми е голям пример в изкуството и мога да се подпиша под това изречение.

Предисторията на Вашата „Графиня Марица“ във Варненската опера води назад към постановката на Вашия баща Евгени Немиров през 1970 г., с диригент Влади Анастасов и художник Мариана Попова, майката на нашия дългогодишен главен режисьор Кузман Попов. Половин век по-късно, съвсем точно след 51 години, Вие поставяте във Варненската опера същото заглавие, вървейки в стъпките на баща си. Излиза, че „Графиня Марица“ е нещо като семейно заглавие.

Точно така, още повече че тогава във Варна главната роля е изпълнявала майка ми. Баща ми и майка ми се запознават, благодарение на варненската постановка на „Графиня Марица“.

Всичко това изглежда като едно добро предзнаменование за премиерата на Вашата „Графиня Марица“.

Дано. Надявам се да е бъде така.

Разкажете, освен заради семейните препратки, защо Ви привлича тази оперета на Калман?

Харесвам това заглавие. Правила съм го през 2002 г. във Виена, където то възбуди много критични гласове, защото докарах истински ромски оркестър от България - „Карандила“. Макар и първоначално скептично настроени, виенчани харесаха “Карандила“, веднага след като музикантите излязоха на сцената и засвириха. „Карандила“ стана любимец на публиката.

Прочети още: ВЕРА НЕМИРОВА: ЧЕСТНИЯТ РАЗКАЗ С НАЙ-ЯРКИТЕ СРЕДСТВА

100 години от рождението на Лиляна Анастасова, първата прима на Варненската опера

На 29 април 2021 г. отбелязваме 100 години от рождението на Лиляна Анастасова (29.04.1921, Търговище - 25.08.1995, Варна), eдна от забележителните оперни певици на България и първа примадона на Варненската опера.

В първите 30 години от историята на оперния театър тя създава забележителни образци на вокално и артистично майсторство, триумфирайки в главните сопранови партии от световната оперна съкровищница. Талантът и характерът й оживяват в архивните записи, снимки и публикации, също в разказите на хора, работили с нея, като диригента Влади Анастасов, за когото певицата се отличава с „богата звукова палитра, широк диапазон и ярък артистичен талант“. Но най-силно възкръсва Лиляна Анастасова в спомените на двете й дъщери – телевизионната тон-режисьрка Илияна Янкова и оперната певица Меглена Лукова, както и на внука – тенора Борис Луков. 

Лиляна Анастасова наследява музикалния талант от любимия си баща, който бил прочут адвокат в Търговище, но и добър тенор, пеел и свирел на китара. Макар че Лиляна също се откроявала с певческа дарба, искала първоначално да следва история, но съдбата я изпратила където трябва – в Консерваторията. Завършила оперно пеене при изтъкнатите педагози Георги Златев-Черкин и Христо Бръмбаров, тя се явява на прослушване в току-що създадената през 1947 г. Варненска народна опера с главен художествен ръководител Петър Райчев. Дошъл от световните сцени, за да подпомогне развитието на оперното изкуство в България, Петър Райчев полага най-напред основите на оперния театър в родния си град. Той веднага назначава на работа обещаващото младо сопрано, но „другарите“ от Комунистическата партия спешно го привикват и го предупреждават, че като дъщеря на „буржоазен интелигент“, Лиляна няма място в операта. На това Петър Райчев отговаря следното: “В операта аз не вземам активисти, а оперни певци!“ и тази негова реплика остава като крилата фраза в паметта на рода и в историята на Варненската опера, един висок знак за професионализъм и човешко достойнство в онези трудни обществено-политически времена.

Прочети още: 100 години от рождението на Лиляна Анастасова, първата прима на Варненската опера

ПОКЛОН НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА ПРЕД ГЕНА ДИМИТРОВА С „МАКБЕТ“

80 години от рождението на великата певица

7 май 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Диригент Стефан Бояджиев, постановка и сценография Кузман Попов, режисьор Сребрина Соколова, с Габриела Георгиева – Лейди Макбет, Пламен Димитров – Макбет, Иван Момиров – Макдъф, Евгений Станимиров – Банко и др. Солисти, оркестър и хор на Държавна опера Варна

Прочети още: ПОКЛОН НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА ПРЕД ГЕНА ДИМИТРОВА С „МАКБЕТ“