
ФАЛСТАФ
опера от Джузепе Верди
ФАЛСТАФ
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна
3 действия | 1 антракт | 6 картини

В 76–годишната история на Варненския оперен театър това е втората постановка, след първата през 2013 г., на единствената комична опера на Верди, която той създава, на базата на „Веселите уиндзорки“ от Шекспир, в самия край на творческия си път. Режисьорката Нина Найденова разполага действието на втория варненски „Фалстаф“ в 60–те години на XX век, за да го подслади допълнително с щипка долче вита.
Григор Паликаров – диригент
Драматургията и музикалната фактура в тази опера са доста сложни. Верди прави един много голям мост между първите си опери и последната. Дълго време го критикуват, че оркестърът му представлява една голяма китара, с която се съпровождат певците, т. е. че не е достатъчно добре развит. Във „Фалстаф“ се усеща неговото желание да надрасне това, което е писал, да не изостава, не да бъде просто модерен, а да бъде в съзвучие с времето. Драматургично и архитектонично „Фалстаф“ е изграден по съвършен начин – една опера, в която не се маха нито една нота, не се правят съкращения. Щастлив съм, че имам възможността да работя с певци на световно ниво в постановка, която е много красива и интересна.
Нина Найденова – режисьор
„Фалстаф“ е една гигантска крачка в друго пространство, уникална музика, която сама по себе си е шега, и едно послание, че животът ни може да бъде по–усмихнат, ако просто използваме тази формула. Верди и комедия са най–прекрасното съчетание, което можем да предложим на публиката в днешно време.

Изключително сложно е да правиш комедия, защото първо трябва да се надсмееш на собствените си недъзи, за да можеш да отправиш този критичен поглед така, че хем да говори и да изпраща послания, хем да може да усмихне всички. Надсмиваме се над егото, над онова, което губи мярка. Всеки трябва да може да покаже собствените си недостатъци, да ги признае пред света и да върви напред.
Анна Пампулова – хореограф
Тъй като почеркът на „Фалстаф“ е съвременен, беше много важно да се избегнат щампите на класическото оперно поведение и да раздвижим нещата. Цели композиции са специално разработени по определен хореографски начин, за да може по–лесно да се възприеме експресията. Има деликатно присъствие на балет, вписан е вътре през пластиките и в последната сцена, в която балет и хор са в едно общо дихание, обща магия. За мен като хореограф е много важно в тази постановка да има истинност в поведението и в същото време елегантност.
Кирил Манолов – Фалстаф
„Фалстаф“ е черешката на тортата на операта. Това е философия, мисъл за живота, вкарана в музика и текст. Запалих се по тази опера още в ранна възраст, след един запис на Караян. Колкото повече слушаш „Фалстаф“, толкова повече те грабва и откриваш нови неща. Гениално написана от Верди, от Бойто и от Шекспир. Пял съм я над сто пъти в поне 17–18 постановки. Трябва да си наистина добър певец, пеенето е много трудно, но трябва и да си много добър актьор и комик.
История на създаването
Верди е убеден, че „Отело“ е последната му оперна творба. Но през ноември 1890 г., когато композиторът е навършил 77-годишна възраст, той се запознава с либретото на Ариго Бойто — „Фалстаф“ по сюжет на Шекспировата комедия „Веселите уиндзорки“. Верди харесва извънредно много либретото и веднага се съгласява да напише върху него опера.
Композиторът винаги е имал желание да твори по Шекспирови сюжети и тази своя мечта успява да реализира почти на 80-годишна възраст. „Фалстаф“ той завършва за по-малко от две години. Премиерата е на 9 февруари 1893 г. в миланския театър „Ла Скала“ и преминава с изключителен успех. На това представление става едно импровизирано чествуване на 80-годишния майстор – творец.
„След като убих толкова много герои, накрая имам право да се посмея.“, казва композиторът и подарява на публиката един оперен сюжет, изпълнен със свеж хумор и ласкава ирония към главния герой, чрез която, според критиците, Верди се смее на себе си. Хуморът му е уникален, но неговата любов към героя на Фалстаф, въпреки че му се подиграва, е огромна и безценна. Всъщност Верди показва, че има милост към Фалстаф, към нас и към целия свят, с благодарност за един безценнен, прекрасен живот. Във „Фалстаф” няма главни и малки роли: всички са еднакво важни, еднакво тежки и трудни, както и в живота.
Самият композитор определя новата си опера като „лирична комедия”. Това отговаря на провеждането на две драматургични линии на действието, които умело се преплитат – романтично – любовната история между най-младите Нанета и Фентън и комично – ироничната линия на историята около колоритния образ на благородника Сър Джон Фалстаф. И всичко това – в прекрасните традиции на италианската commedia del arte!
Още по темата
„Фалстаф” с най–добрия Фалстаф на нашето време Кирил Манолов
В 76–годишната история на Варненската опера това е втората постановка, след тази от 2013 година, на единствената комична опера на Верди, която той създава в самия край на творческия си път.
Фалстаф е роля, като че създадена за Кирил Манолов
Премиерата на Вердиевата опера „Фалстаф“ на 29 юли в Опера в Летния театър – Варна 2023 с участието на Кирил Манолов, ще дирижира маестро Григор Паликаров, постоянен гост–диригент на Варненската опера.
Най–добрият съвременен Фалстаф – Кирил Манолов, ще пее в Летния театър на Варна
ФАЛСТАФ е едно от заглавията, с които Държавна опера – Варна отбелязва 210 години от рождението на Верди през 2023 година. Премиера на операта „Фалстаф“ ще бъде представена пред зрителите на „Опера в летния театър“, на 29 юли, от 21 часа.
Варненската опера поставя последната творба на Верди „Фалстаф“ с Кирил Манолов и Мариана Пенчева
Варненската опера поставя операта „Фалстаф“ от Джузепе Верди. Премиерата предстои в Летния театър на 29 юли.
Отзвук от медийната среща с екипа на „Фалстаф“ на 26 юли преди премиерата на 29 юли в Опера в Летния театър – Варна 2023
„Фалстаф“ е една гигантска крачка в друго пространство, уникална музика, която сама по себе си е шега, и едно послание, че животът ни може да бъде по–усмихнат, ако просто използваме тази формула.
Влюбени във „Фалстаф”
Очаквахме, разбира се, много впечатляваща премиера на „Фалстаф“, но това, което преживяхме, се оказа нещо по–различно. Това беше един зашеметяващ с динамиката, модерността и стила си спектакъл, в който веднага се влюбихме.





















































