Балетът „Спартак“ пресъздава драматичната история на въстанието на гладиаторите и поробените, поведени от тракиеца Спартак, както и трагичния му сблъсък с армията на римския пълководец Крас. Сюжетът стъпва върху реални събития от историята на Древен Рим през I век пр.н.е.

В тази мащабна балетна творба Спартак е изграден като силен, достоен и свободолюбив герой, за когото стремежът към свобода е водеща сила. Срещу него стои Крас – властен, безмилостен и обсебен от желанието за надмощие и слава. Двамата се превръщат в символи на две противоположни начала – на човешкото достойнство и на жаждата за власт.

Особено място в спектакъла заемат и образите на Ахилия – вярната любима на Спартак, и Роксана – персийска наложница, съблазнителна и опасна съюзница на Крас, които допълват емоционалната и драматична сила на действието.

Замисълът на балета „Спартак“ се заражда в съзнанието на Хачатурян още по време на войната, в края на 1941 година. Идеята му намира подкрепата на либретиста Николай Волков, балетмайстора Игор Моисеев и театралния художник Фьодор Федоровски, привлечени от легендарния борчески образ, звучащ много актуално в тогавашната ситуация. Всъщност още през 1933 г. Николай Волков е започнал работа върху това либрето, опирайки се на историческите текстове на Плутарх и Ювенал, както и на известния роман на Рафаело Джованьоли от 1874 г. Но военните събития забавят осъществяването на проекта и едва през 1950 г., вдъхновен от едно пътуване в Рим, където се докосва до реалните места на историческите събития, Хачатурян започва да композира творбата. Няколко години работи над партитурата и я завършва в началото на февруари 1954 г. Премиерата е на сцената на Ленинградския театър за опера и балет „Киров“ (днес Мариински театър) на 27 декември 1956 г., с хореография на известния балетмайстор Леонид Якобсон, в чието решение била търсена максимална историческа достоверност – балетистите танцували не на палци, а с римски сандали.  Две години по-късно, на 11 март 1958 г., балетът бил поставен и в Болшой театър в Москва, с хореография на Игор Моисеев, а на 9 април 1968 г. се появява и постановката на прочутия Юрий Григорович, който прави нова, съвършено различна хореография, със своя версия на либретото, използвайки романа на Джованьоли и запазвайки част от текста на Волков. Балетът се причислява към най-големите постижения на Григорович.  

„Спартак” по музика на Арам Хачатурян е един от най-въздействащите и трудни балети в световната балетна съкровищница, който изключително рядко се поставя.В България е поставян единствено във Варненската опера през 1977 г. (07.03.) от хореографите и балетни режисьори Галина и Стефан Йорданови, възпитаници на класическата руска балетна школа, допринесли много за израстването на нашата балетна трупа по онова време.

Днес мултинационалната балетна трупа, в която след трудни кастинги влизат артисти от девет страни, се радва на заслужен престиж както на българската, така и на международната сцена. С прецизната си техника и завладяващо артистичното майсторство варненският балет, аплодиран на три континента – Европа, Азия и Северна Америка, е уважаван и търсен посланик на българската култура по света.

Основна заслуга за това има Сергей Бобров – световно признат балетен творец с изключителен принос за българската култура и издигането на българското балетно изкуство до върховете на световния балетен Олимп. Неговият уникален прочит на балета „Спартак“ от Арам Хачатурян, е посветен на легендарния гладиатор, предводител на най-голямото робско въстание срещу Рим, тракиец от племето меди, населявало днешните български земи около река Струма. С избора на това заглавие Сергей Бобров поднася своята почит към България и нейната древна история. Той определено смята „Спартак” с Варненската балетна трупа за връх в кариерата си.

Изразителна хореография, жизнени образи, грандиозен спектакъл и завладяваща драма – това съчетава тази балетна версия на известната история, толкова добре позната от литературата и киното.