Мюзикъли

100 години от рождението на Лиляна Анастасова, първата прима на Варненската опера

 

Лиляна Анастасова никога не забравя уроците на Петър Райчев: „Имах щастието да участвам в основаването на Варненската опера през 1947 г. В първите години много ми помогна народният артист Петър Райчев. Голям педагог, той внимателно и търпеливо ме насочваше, поведе ме по стръмната пътека, внушавайки ми постоянно: „Няма изкуство без мъка“. От него научих за всяка роля да търся литература, да се зпознавам с епохата, в която живее моята героиня, с идеите, които тя изповядва. Търся и плочи, за да чуя записи на други певици, но не за да подражавам, а за проверка на това, което съм постигнала“[1].   

Първата роля Чо-Чо-Сан в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини също събужда спомени: „Бях млада, неопитна и много се вълнувах дали ще се справя. Изпитвах сценичен страх, но с умение и такт Петър Райчев ми помогна да преодолея притесненията си“. Не след дълго й възлагат Сантуца от операта „Селска чест“ на Маскани, първата самостоятелна централна партия, която изпълнява само Лиляна Анастасова без дубльорка. След това идват главните роли на Тоска в едноименната опера и Леонора в „Трубадур“ от Верди, Ярославна в „Княз Игор“ от Бородин, Наташа в „Русалка“ от Даргомижски, Амелия в „Бал с маски“, Аида в „Аида“ и Принцеса Еболи в „Дон Карлос“ от Верди, Лиза в „Дама Пика“ от Чайковски, Елвира в „Ернани“, Абигайл в „Набуко“ и Леонора в „Силата на съдбата“ от Верди, Турандот в „Турандот“ от Пучини, Татяна в „Евгений Онегин“ от Чайковски, Драгана в „Имало едно време“ от П. Хаджиев, Норма в „Норма“ от Белини, Марта във „Фауст“ на Гуно и други. Признава, че и допадат героини с богат и сложен драматургичен заряд, като Тоска, Сантуца, Лиза, Татяна, Аида, но обича всичките си роли - общо над 27 главни роли, увенчали щастливата творческа кариера на Лиляна Анастасова.

Оперната прима е редовен гост на Софийската опера, където само тя дублира Гена Димитрова в „Турандот“. Получава покана да се премести в столичния оперен театър, но предпочита да остане във Варна. Изявява се и на оперните сцени в Пловдив, Стара Загора и Русе. Гастролира с оперни спектакли и концерти в тогавашния Съветски съюз - Москва, Лениград, Рига, Талин, Вилнюс, също в ГДР, Италия, Испания, Полша, Унгария, Чехословакия, Югославия, Корея, Китай и Виетнам. Признанието и любовта на публиката я съпътстват, за което говорят и отличията, сред които Димитровска награда за ролята на Татяна в „Евгений Онегин“, званието „Заслужила артистка“, орден „Кирил и Методий“ и др.

Зрителите харесват Лиляна Анастасова във всичките й превъплъщения: „Кой от нас не си спомня нейната Тоска. Величествена и силна, властна и женствена, в нея се разкрива и кокетливият каприз, и разяждащата ревност, и всеотдайната обич. И каква широка гама от драматични нюанси разкрива нейната привидно примирена Аида! Тук тя е ревностен опонент по силата на страстите и волята да осъществи правото си на щастие пред властната и егоистична Амнерис. Колко различна е във всяка партия и колко вярна на своята творческа природа и театрална съвест“, възхищава се Йордан Александров.[2] „Звучният и силен, много интересен като тембър глас, винаги е затрогвал слушателите. Анастасова е и отлична актриса. Нейната игра във всяка роля буди възхищение“, допълва Йордан Каранов.[3]

Очевидци и изследователи свидетелстват за това въздействие, което изкуството на Лиляна Анастасова упражнява върху публиката. То е резултат от упорит труд, задълбочен анализ и детайлно извайване на образа. Изключително дисциплинирана, Лиляна Анастасова подготвя старателно ролите си – първо овладява партията технически, а след това работи върху артистичното превъплъщение, за което много й помага съпругът Иван Иванов, режисьор във Драматичния театър, по-късно и в Кукления театър. 

„Тя беше невероятен човек, освен като певица, и като майка и съпруга“, разказва дъщерята Меглена. Тя не си спомня майка й да е пазела някакъв режим заради гласа, усеща все още вкуса на нейните ястия, щастливото детство и времето, което са прекарвали заедно у дома или в операта, многобройните колеги и приятели, с които често била пълна къщата. „Никой не е имал такава майка, прекрасен човек, тя съчетаваше кариерата си с грижа за семейството, беше страхотна домакиня, много всеотдайна“, добавя другата дъщеря Илияна. Двете се гордеят с майка си и поемат по нейния път. Илияна завършва Музикалното училище във Варна и Държавната консерватория, дипломира се с първия випуск тон-режисьори и работи в Регионалния телевизионен център във Варна. Меглена завършва италианска филология, но учи и пеене, кандидатства и я приемат в хора на Софийската опера. При едно турне в Испания с „Турандот“, певицата в главната роля се разболява точно преди спектакъла и Меглена поема предизвикателството да изпее Турандот. Тя отдавна знае ролята, но стресът да дебютира с тази трудна партия, при това в чужбина, е голям. „Преди да изляза на сцената се прекръстих и се помолих, мамо, помагай ми! Съсредоточих се и не допуснах нито една грешка. През цялото време имах чувството, че нещо ме повдига, духът на мама ме подкрепяше“, вълнува се и днес от преживяното Меглена. 

Нейният син Борис Луков, наследил музикалния талант на семейството, трето поколение оперен певец, също се гордее със забележителната си баба. Той има прекрасни спомени от нея като мила и достолепна жена с особена харизма. Благодарен е, че е израсъл в среда, която го поощрява да стана оперен певец. Съзнава, че като наследник на Лиляна Анастасова, първата прима на Варненската опера, очакванията към него са по-високи, отколкото към други певци, но приема тази отговорност като дълг към семейството и към оперното изкуство.

 

Използвани материали: Архив Държавна опера Варна, РБ "Пенчо Славейков" - в. „Народно дело“, 9.02.1964; „В името на голямото изкуство“, в. „Знаме“, Търговище, 21.08.1969 ; Интервюта с наследниците на Лиляна Анастасова

 

ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

https://www.youtube.com/watch?v=F_f8YQSEMwY

Ария на Амелия в „Бал с маски“ от Верди, Варненска натодна опера, дир. Емил Главанаков



[1] В. „Народно дело“, 9.02.1964 г.

[2] Пак там

[3] „В името на голямото изкуство“, в. „Знаме“, Търговище, 21.08.1969 г.

TOP