Мюзикъли

МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ: МОГА ДА ИМАМ УСПЕХ ЕДИНСТВЕНО И САМО КАТО БЪЛГАРИН

 

Мащабно начинание...

Познавам отблизо екипа, както и съпругата на Андрей Петров - Наталия Ефимовна и дъщерята Олга Андреевна, която също е добър композитор. Когато изпълних за пръв път „Сътворението на света“ от Андрей Петров в Германия, цялата група от Санкт Петербург дойде на премиерата. В Германия той е абсолютно непознат, въпреки че „Сътворението на света“ притежава рекорда на Гинес за най-много постановки на модерен балет в света. Има над 60 различни постановки, включително в България. Когато Маргарита Арнаудова се връща от Русия, поставя в София този балет и в биографичната си книга съпругата на композитора споменава как двамата са присъствали на премиерата на балета на фестивала в Стара Загора. И ето сега, с нашия концерт, се връщаме към една позабравена традиция.

Най-интересното е, че Андрей Петров създава музиката по карикатури. Той черпи вдъхновение от книжката с карикатури „Сътворението на света“ от френския художник Жан Ефел и вероятно това е единственият подобен случай в балетната литература.

Очевидно не сте имали съмнение, че във Варна трябва да бъде следващата Ви премиера с това забележително произведение.

Да, когато г-жа Димова ме покани за съвместна работа, аз й предложих „Сътворението на света“ с основната идея, след премиерата на част от музиката да направим и постановка на целия балет. Първо да запознаем оркестъра с този автор и ако преценим, че нещата се развиват в добра посока, да създадем една нова варненска постановка на балета. В сегашния концерт ние реално изпълняваме 35 минути от музиката. Аз притежавам партитурите на целия балет, а за бъдещата постановка фонд „Андрей Петров“ вероятно ще изготви компютърни извлечения на цялата творба. Вече имаме компютърен вариант на първата сюита, която сега ще изпълним и той е направен от фонда специално за Варна.

Поредният пример за грижата на Русия по опазване и популяризиране на своята култура.

Това е държавна политика, която не се е променяла в годините. В знак на благодарност и признание за това, че направих първата премиера на Андрей Петров в Западна Европа, фондът ме покани да дирижирам неговия юбилеен концерт с Филхармонията на Санкт Петербург, с която работя редовно от няколко години. За съжаление пандемията ми попречи да пътувам и те бяха принудени в последния момент да поканят руски диригент. Този концерт щеше да бъде много специален за мен, защото аз направих програмата, която включваше и симфоничната творба на Андрей Петров „Майсторът и Маргарита“ по Булгаков, друго негово изключително произведение.

Как варненските симфоници приеха музиката на Андрей Петров?

Много хубаво. Музикантите на варненския оркестър свирят с усмивка, с наслада и ме следват с положителна емоция. Това е много приятно, защото Андрей Петров е изключително талантлив композитор, неслучайно Шостакович много го е ценял. Освен това знае как с минимални средства да постигне силно въздействаща музика. Неговото верую, така да се каже, е смесването на стилове. Тръгвайки от Баховата полифония, той минава през барок, класицизъм, романтизъм, импресионизъм, неокласицизъм и завършва с джаз. Ние също ще завършим концерта като един биг бенд.

Един съвременен cross over между стилове и пристрастия.

Зрънцето на цялото представление идва от шегата, от карикатурите, от закачките. Любопитно е, че Андрей Петров не е имал проблеми със своята музика в Съветска Русия, докато във Франция шаржовете на Жан Ефел са създали големи неприятности на своя автор. Католическата църква не прощава окарикатуряването на религиозните постулати.

Ще Ви задам един труден въпрос. Кои са любимите Ви композитори?

Да, наистина труден. Все повече се чувствам привлечен от виенските класици, те си остават най-важни за мен. Не мога без Моцарт, Хайдн и Бетовен.

Какви качества трябва да притежава едно произведение, за да Ви привлече и да поискате да го дирижирате?

Много държа произведението да буди възхищение у мен. Като изпитвам възхищение от мисълта и вдъхновението на композитора, от духа на творбата и от това, което тя ми дава, аз самият се зареждам. Да вземем Моцарт, няма по-прекрасна творба от „Вълшебната флейта“, която сега поставяте във Варненската опера. Бих добавил естествено и „Дон Жуан“, „Сватбата на Фигаро“, „Така правят всички“. Към Бах имам огромен респект, много негови произведения съм дирижирал и всеки път подхождам с особено страхопочитание към неговата музика.

Как печелите оркестъра, въобще стараете ли се да го спечелите?

Мога да спечеля един оркестър, само когато съм верен на музиката, която искам да направя. Оркестрантите ще ми повярват, само ако им докажа, че съм искрен с този автор и се старая да дам максимума от себе си. Да се подготвя много добре и да накарам по този начин хората да ми повярват. Други средства няма. Или по-точно има, но те са фалшиви. Ако диригентът налага някакви свои претенции, оркестрантите веднага ще забележат фалша и няма да го приемат. Аз съм длъжен да намеря, да открия, да видя, да разбера, да почувствам и да предам нататък посланията на композитора.

Творческата Ви кариера се развива в Западна Европа, но през последните години дирижирате по-често и в България. Как усещате смяната? Или може би всички музиканти живеят в една и съща страна, страната на музиката....

Много е различно и в същото време не е. От дълго години живея извън България, идвам само за кратко и се научих да се приспособявам към живота тук. Желанието ми да работя в родината винаги е било част от мен, винаги съм искал да дирижирам български оркестри, но приемам България като един друг свят. Тя не е светът, в който всеки ден живея и това е нормално. Видях много слабости в онова общество, познавам и слабостите на нашето общество, но сякаш с годините оценявам нашите хубави неща повече отпреди и все повече виждам лошите страни на западното общество. Живея там, защото така ми се е подредил животът, но там съм свидетел на много неща, които не приемам и не желая да приема.

Това, което е много важно, на което винаги съм държал и което ме е водило през цялото време в Германия е, че там мога да имам успех единствено и само като българин. И обратно - няма да имам успех, ако се опитам да стана германец. Първо няма да ми се отдаде и второ – няма да ме приемат по начина, по който приемат собствените си диригенти. Бих могъл да им направя впечатление, само ако ги убедя в това, което съм като българин. За тях винаги ще бъда един българин и затова се старая да използвам силните страни на българската си закалка, българския си ген и българското си образование. Когато разказвам какво образование съм получил тук, в Германия се чудят на тогавашната ни уникална образователна система. Ето това е, с което аз мога да спечеля. И колкото повече време минава, все повече държа да показвам, че съм български диригент.

Самочувствието не само на диригент, а на български диригент...

Може и така да се каже. Натрупах вече самочувствието, че като диригент и като български диригент мога да постигам неща, които хората оценяват положително. Но в началото бях по-стеснителен. Случвало се е, когато застана пред нов оркестър и се представя като българин, след репетицията български оркестранти, каквито има в почти всеки германски оркестър, да дойдат при мен, за да ме предупредят, че в Германия ще ми бъде трудно. Наистина, германците имат предразсъдъци към нас, българите, те не знаят как да ни класифицират, как да ни поставят в своите „чекмеджета“. Недоверието им се дължи на това, че много малко ни познават, нищо не знаят за нашата култура, а и никога не ги е интересувало. В този смисъл ние нямаме обща пресечна точка, от която да започнем да работим заедно. Единственото, което виждат, е това, което аз им показвам в момента. И аз дълго време имах чувството, че отивайки при нов оркестър, започвам да градя не от нулата, а от позиция минус десет. Докато немските ми колеги или колегите, идващи от страни с дългогодишна музикална традиция, започват от позиция плюс десет.

В Западна Европа, в повечето случаи се търси един калъп, по който избират диригентите – италианци за италианска музика, германци за немска, руснаци за руска и т. н., а ние, българите, къде сме... Ето защо, за да има успех българският диригент или певец или музикант, той трябва не само да може всичко, а да го може по-добре от другите. Нашата прекрасна Красимира Стоянова пее Рихард Щраус по-добре от немските певици и Верди по-добре от италианските певици, докато Чечилия Бартоли изгражда кариера на родния си език.

Френските театри очакват от мен да бъда силен с немски и славянски репертоар, Швейцария ме кани за френски репертоар, а Виена – за италиански.

На кой от всички тези езици сънувате, Маестро?

На немски и български (засмива се).

Какво пожелавате на оркестъра за неговия празник?

Пожелавам на всички музиканти здраве. Пожелавам им да продължават да обичат музиката, да се наслаждават на музиката и да се гордеят с професията си. Да допринасят за културното израстване на Варна. Да печелят още повече публика, с която да споделят вдъхновението и любовта към изкуството.

Благодаря за този пространен и толкова интересен разговор!

 

ЮБИЛЕЕН СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ

17 април 2021, 19.00 - Държавна опера Варна

28 юни 2021, 19.00, зала "България", "Софийски музикални седмици" 2021

Диригент Павел Балев

В програмата:

Увертюра "Прометей" от Лудвиг Ван Бетовен

Две сюити от балета "Сътворението на света" от Андрей Петров – премиера за Варна

Концерт за пиано и оркестър в сол мажор от Морис Равел, солист Ивайло Василев

Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев

TOP