Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Уважаеми зрители,

Поради технически причини се налага смяна на спектакъла „Дон Карлос“ от Верди, планиран за 22 февруари, с „Набуко“ от Верди, като съставът остава същият. Диригент Якопо Сипари ди Пескасероли, в главните роли: Свилен Николов - Набуко, Йоана Железчева – Абигайл, Деян Вачков – Закария и Гергана Русекова – Фенена. Оркестър и хор на Държавна опера Варна, с диригент на хора Надежда Маккюн.

Закупените билети важат без заверка, но могат също да бъдат върнати или презаверени за друг спектакъл.

Благодарим за разбирането.

Държавна опера Варна разполага вече с две нови арфи на френската фирма „Камак“ (Camac), един от водещите производители в света на този изискан инструмент, за който казват, че създава мост между земния и небесния свят. На 9 февруари 2023 г. директорката на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова получи двете арфи от представителката на „Камак“ Анжела Маджарова.

Когато преди 10 години започнах да се занимавам с тази дейност, я приех като мисия, разказва известната арфистка, изтъквайки, че за пръв път й се случва да продава два инструмента наведнъж. Арфите „Камак“ притежават великолепни характеристики - те са много звучни, а механиката е не просто безшумна, а възможно най-добрата и това дава наистина криле на музиканта да изрази себе си. Подчертавам го, защото да свириш на стара арфа означава в голяма степен да се фокусираш не толкова върху самото изпълнение, колкото върху необходимостта да скриеш, докото е възможно, дефектите на инструмента. Радвам се за моите колежки Петя и Ели от оркестъра на Варненската опера, които ще свирят на тези два прекрасни нови инструмента, усмихва се Анжела Маджарова и пожелава на Варненската опера вдъхновяващи концерти и представления с арфите „Камак“.

Много съм благодарна и щастлива, че Варненската опера ни предоставя два такива прекрасни инструмента, които като качество и звук са несравними с над 30-годишните арфи „Луначарски“, на които свирехме досега. Вълнението ме кара да си спомня и моята първа учителкапо музика Йорданка Караджова, която ми каза, че имам талант за арфистка и аз бях очарована още първия път, когато ударих струната на арфата и чух пленителния й звук. Влюбих се в този инструмент, влюбена съм в него и досега, споделя варненската арфистка Петя Филчева.

Радостта си от значимото събитие за Държавна опера Варна документираха в импровизирана фотосесия директорката Даниела Димова, арт-директорката Бойка Василева, режисьорката Сребрина Соколова и разбира се Анжела Маджарова.

Световноизвестната примабалерина и хореограф САБРИНА БОСКО пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя танцов прочит на балета „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев;  ролята на съвременната хореография, чувството и свободата на тялото в нейния хореографски стил; работата с Мартина Префетто – Жулиета и Федерико Мелла – Ромео и самите балетни артисти за своите герои; балетът като разказ и начин на живот.

Все още усещаме енергията на миналогодишното „Либертанго“ в запълнения до последното място Летен театър, първата ни среща във Варна с вълнуващата хореография на световноизвестната примабалерина и балетен педагог Сабрина Боско. Вълнението продължава и сега, през зимата, с февруарската премиера 2023 на балета „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев. В творческата Ви биография това заглавие заема специално място.

Да, наистина е така. През 2006 г. бях поканена от Карла Фрачи, една от най-великите балерини на нашето съвремие, за постановка на балета „Ромео и Жулиета“. Тогава за пръв път открих този прекрасен балет, чиято премиера в „Термите на Каракала“ беше много успешна, а за мен остава незабравима. Сега във Варна за втори път поставям „Ромео и Жулиета“, като следвайки сценографската идея на Сергей Бобров, влагам моите стъпки, моята хореография и моята представа за Ромео и Жулиета.  

С годините сте обогатили виждането си за балета, така че сегашните „Ромео и Жулиета“ навярно са по-различни от онези през 2006 г.

След завършване на балетното си образование в Куба и Италия, танцувах и поставях в различни театри в Германия, Виена и на много други места по света. Продължавам да го правя и сега. Постановките ми винаги се различават, най-малко, защото работя с различни балетни трупи. Но има и едно нещо, по което те си приличат. Където и да се намирам, аз влагам, наред с опита, и цялата си душа. Според мен, най-същественото в хореографията е чувството. По този начин създадох „Либертанго“, по същия начин изграждам сега и танцовата партитура на „Ромео и Жулиета“.

14 февруари – мюзикълът „Брилянтин“

15 февруари – операта „Ромео и Жулиета“

18 февруари – мултимедийният спектакъл „Фламенко Кармен“

Двата големи февруарски празника - Трифон Зарезан, покровителя на лозарите и винарите и Свети Валентин, католическия закрилник на влюбените, посрещаме с открити сърца. По темата съществува иначе рядко срещаният по българските земи консенсус. Това за празничния консенсус много по отдавна от нас са разбрали германците, които вярват, че „Празниците трябва да се празнуват, както се случат“, според тяхната известна поговорка „Feste muss man feiern, wie sie fallen”.

И така, в Държавна опера Варна двойният празник на виното и любовта се отбелязва с 3 спектакъла в 3 дни. Стартът дава на самия 14 февруари - Деня на Свети Валентин, мюзикълът „Брилянтин“ на режисьорката Сребрина Соколова и харизматичния маестро Страцимир Павлов, който празнува в същия ден рожден ден. Освен това, в ролите на Санди и Дани ще бъдат неустоимите Лилия Илиева - Михайлова и Велин Михайлов - двамата родени за сцената и един за друг любимци на публиката. Това не е един, а много празници на едно място.

1 февруари 2023, 19.00, Концертно студио, БНР – Радио Варна

Камерен концерт в партньорство с Алианс Франсез Варна

В Концертното студио на Радио Варна на 1 февруари от 19.00 часа солисти на Държавна опера Варна канят варненци на специален камерен концерт, под наслов „Магията на френската музика“. Тъй като в репертоара на Държавна опера Варна делът на френската музика става все по-голям, решихме, по идея на артистичния директор Бойка Василева да инициирам този концерт с камерни творби от френски композитори. Събрахме се колеги с пиетет към френската култура, заложена и в музиката на френските композитори, споделя басът Гео Чобанов. Той е в компания със съмишленици - сопраните Димитринка Райчева, Мария Павлова и Жана Костова, мецосопраното Михаела Берова, баса Евгений Станимиров, цигуларката Марина Винокурова и пианиста Руслан Павлов.

За Руслан Павлов връзката с френската музика датира още от Музикалното училище и неговата преподавателка Мила Михайлова - френски възпитаник и изключителен педагог, на чието име отскоро във Варна се провежда национален конкурс за пианисти. Самият Руслан Павлов, още като ученик, спечелва с интерпретацията си на творби от френски композитори 4 международни отличия - два пъти на конкурса «Албер Рушел» и два пъти на конкурса «Музиката и Земята». Харесвам френската музика, заради нейната изтънченост, колористика, игра на тембри и ярък звукопис. В нашия концерт се постарахме да включим точно такива творби от различни композитори, които покриват различни епохи от XVII век до наши дни и носят в себе си ясно разпознаваемия дух и стил на френската музикална култура, уточнява пианистът.

9 февруари 2023, 19.00, Държавна опера Варна

На 9 февруари 2023 г. Държавна опера Варна ще представи „Норма“ от Винченцо Белини под диригентската палка на Вилиана Вълчева, която бе на диригентския пулт и на премиерата на това заглавие в Опера в Летния театър през 2016 г. Забележителното тук е, че не друг, а именно оперният театър във Варна поставя за пръв път в България белкантовия шедьовър на Винченцо Белини на 23 май през далечната 1972 г. В постановъчния екип са били видните български оперни творци, свързали за дълго време кариерата си с Варненската опера - диригентът Недялко Недялков, режисьорът Михаил Хаджимишев и художничката Ани Хаджимишева, родители на фотографа Иво Хаджимишев. През 2016 г. втория прочит на белкантовия шедьовър прави незабравимият главен режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов, който е и сценограф на постановката с художник Ася Стоименова. А за предстоящия спектакъл на 9 февруари с маестра Вилиана Вълчева работят също Надежда Маккюн – диригент на хора, Даниел Йовков – светлинен дизайнер и Димитър Иванов – мултимедия. В ролята на Норма ще приветстваме Линка Стоянова, която заедно с Дария Масиеро блестеше на премиерата през 2016 г., а сега със същата роля отбелязва голямото си завръщане на сцената след известно отсъствие. Във великолепния солистичен състав са включени Силвия Ангелова – Адалджиза, Валерий Георгиев – Полионе, Гео Чобанов – Оровезо, Бойка Василева – Клотилде и Христо Ганевски – Флавио. Хор и оркестър на Държавна опера Варна.

"Норма" в режисьорския прочит на Кузман Попов е едно невероятно красиво зрелище, с чудесни костюми, спираща дъха динамика на действието и забележителното сопрано Линка Стоянова в ролята на жрицата и майката, изправена пред трудния избор между властта и любовта", пише музикалната критичка Елена Хаберман за премиерата 2016 на „Норма” в авторитетното списание „Der neue Merker – списание за опера и балет във Виена и цял свят”.

„Впечатляващата сценография, всъщност един красив, създаден с много фантазия и богатство от цветове фон, допълнен само с няколко заменяеми елементи от декора, е дело на режисьора Кузман Попов, който поднася отчетлив и пределно разбираем прочит на операта. Костюмите на Ася Стоименова са прекрасни и много добре синхронизирани в цветово отношение със сценографията. Да добавя към това и великолепните светлинни решения“, обобщава Елена Хаберман.

„Обичам това, което правя и се чувствам длъжна да го споделя. Нищо друго няма значение за мен, когато изляза на сцената. На сцената съм спокойна, концентрирам се, раздавам се изцяло. На сцената съм щастлива”, споделя за своята Норма през 2016 г. Линка Стоянова.

Известното сопрано разказва в книгата „Пристрастно. Операта на Варна“ от Виолета Тончева, изд. ФИЛ 2022, за старта на кариерата си в Германия, пристрастието си към някои оперни героини, дарбата да не изпитва сценична треска, пеенето като физиологичен и мисловен процес, операта като призвание и спасение.

Инцидентът в Театрално-музикален продуцентски център Варна, възникнал при късо съединение с кабел, захранващ осветлението на сцената, към края на спектакъла „Красавицата и Звяра“ в събота, 28 януари 2023 г., е овладян своевременно. Дежурните осветители и сценичната група са използвали наличните пожарогасители за да потушат огъня, още преди пристигането на автомобилите на пожарната. Присътвалите на спектакъла 400 зрители са изведени от залата, съгласно предписанията на евакуационния план. Няма пострадали, нито щети в театралната зала.

На 30 януари, понеделник, директорът на ТМПЦ Варна, Даниела Димова, свика заседание на ръководството с техническите служби, на което бе направен подробен анализ на ситуацията. Бяха взети още мерки за повишаване на превантивния контрол, сред които въвеждане на профилактика на осветителните тела и осветителната инсталация на 6 месеца, вместо на 1 година, както изискваха досегашните вътрешни правила на ТМПЦ, и изготване на проект за допълнително захранване на сценичното електротехническо оборудване. Ще се следи още по-стриктно за спазване на светлинната партитура за всяко представление, подчерта г-жа Димова.

Няма промени в програмата на ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна. Предвиденият за днес гастрол на Плевенския драматичен театър с „Опашката“ по романа на Захари Карабашлиев, както и всички следващи спектакли на Театрално-музикален продуцентски център Варна ще се състоят на обявените в афиша дати.

 

Историята на балета „Ромео и Жулиета“ е не по-малко интересна от историята на двамата влюбени от Верона. През 1935 г. Сергей Прокофиев композира музиката и написва либретото, в съавторство с режисьора Сергей Радлов и драматурга Адриан Пиотровски. Версията предвижда щастлив край, за разлика от оригиналната драма на Шекспир. Но сталинистката цензура отхвърля новаторската музика на Рахманинов като „нетанцувална“, поради което първо Лениградският театър „Киров“, а след това и Болшой театър в Москва отказват да поставят балета. Разстрелът на Адриан Пиотровски през 1937 г. допълнително усложнява положението.

Прокофиев преработва музиката в отделни сюити и пиеси за пиано, които се изпълняват през 1936 и 1937 г., а през 1938 г. самият Прокофиев гастролира с тях в различни градове на Европа. Диригентът на оперния театър в Бърно (Чехословакия) присъства на концерта на Прокофиев в Париж, харесва сюитите и иска клавира. На базата на тези сюити балетмайсторът Иво Ваня Псота създава първия едноактен балетен спектакъл „Ромео и Жулиета“, чиято световна премиера в Бърно на 30 декември 1938 г., 3 години след написването на музиката, жъне огромен успех. В ролята на Ромео е самият Иво Псота, Жулиета е Зора Шемберова.

Забранен в Съветския съюз чак до 1940 г., балетът, с трагичен финал, редица допълнения в музикалната партитура от Прокофиев и с нова, различна от оригинала хореографска идея на Леонид Лавровски, най-сетне излиза и на сцената на театър „Киров“. Постановката, с Галина Уланова в партията на Жулиета, получава Сталинска награда.

В Болшой театър балетът „Ромео и Жулиета“, в редакцията на Лавровски от 1946 г., със звездите Галина Уланова и Мая Плисецкая, достига повече от 200 представления. Филмът-балет „Ромео и Жулиета“, с участието на Лавровски, е отличен на филмовия фестивал в Кан през 1954 г. Балетът шества по световните сцени в постановки на хореографи от ранга на Джон Кранко, Кенет Макмилън, Рудолф Нуреев, Джон Ноймайер.

Първоначалният замисъл на авторите на балета се реализира едва през 2008 г. в САЩ. Музикалният историк, проф. Саймън Морисън от Принстънския университет, възстановява оригиналното либрето. Балетмайсторът Марк Морис следва основната партитура на Прокофиев, нейния състав, драматургична структура и щастлив финал. Възродената версия на балета от 1935 г. има премиера на Bard Music Festival в Ню Йорк (САЩ). 

 

В България особено популярна е балетната версия на „Ромео и Жулиета“ на Маргарита Арнаудова от 1972 г., а балет „Арабеск“ отбелязва своята 50-годишнина през 2017 г. със същото заглавие, в хореографската редакция на Боряна Сечанова.

Варненската премиера на „Ромео и Жулиета“, състояла се на 28.06.1978 г., е дело на балетмайсторите Галина и Стефан Йорданови, художник Лора Маринова.

През 2015 г., на Първия международен балетен форум, иницииран от Държавна опера Варна, в памет на Мая Плисецкая, балетът „Ромео и Жулиета“, хореографска редакция на Сергей Бобров, един от партньорите на Мая Плисецкая, се играе в рамките на Опера в Летния театър на 29.07.2015 г., с участието на балетни артисти от Красноярския театър за опера и балет и Държавна опера Варна.

На 8.02.2023 г. във Варна предстои следващата премиера на „Ромео и Жулиета“, танцов прочит на Сабрина Боско, сценографска идея Сергей Бобров, художник Ася Стоименова, в главните роли с Мартина Префетто и Федерико Мелла.

 

Виолета Тончева

Наситена с много пътувания е била 2022 година за Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“, отчете директорката на Театрално-музикалния продуцентски център Даниела Димова. По думите ѝ за първи път в историята си трупата е провела толкова много пътувания. Над 40 спектакъла са играни в турне. Гледали са ги около 19 000 зрители, както в големите, така и в по-малки български градове. Заслугата е на маркетинговия отдел, рекламата и разгласата, но най-важното е, че има интерес към заглавията ни, отбеляза Димова.

 

Друг рекорд в над стогодишната история на Варненския театър, според нея, е посещаемостта при представянето на спектакъла „Тютюн“ в Летния театър, където са били заети всички 2 400 места. Сто и три представления са изиграни в салона на Варненския театър през изминалата година с над 30 000 зрители, отчете още Димова.

Световноизвестната примабалерина и хореограф САБРИНА БОСКО пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя танцов прочит на балета „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев;  ролята на съвременната хореография, чувството и свободата на тялото в нейния хореографски стил; работата с Мартина Префетто – Жулиета и Федерико Мелла – Ромео и самите балетни артисти за своите герои; балетът като разказ и начин на живот.

Все още усещаме енергията на миналогодишното „Либертанго“ в запълнения до последното място Летен театър, първата ни среща във Варна с вълнуващата хореография на световноизвестната примабалерина и балетен педагог Сабрина Боско. Вълнението продължава и сега, през зимата, с февруарската премиера 2023 на балета „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев. В творческата Ви биография това заглавие заема специално място.

Да, наистина е така. През 2006 г. бях поканена от Карла Фрачи, една от най-великите балерини на нашето съвремие, за постановка на балета „Ромео и Жулиета“. Тогава за пръв път открих този прекрасен балет, чиято премиера в „Термите на Каракала“ беше много успешна, а за мен остава незабравима. Сега във Варна за втори път поставям „Ромео и Жулиета“, като следвайки сценографската идея на Сергей Бобров, влагам моите стъпки, моята хореография и моята представа за Ромео и Жулиета.  

С годините сте обогатили виждането си за балета, така че сегашните „Ромео и Жулиета“ навярно са по-различни от онези през 2006 г.

След завършване на балетното си образование в Куба и Италия, танцувах и поставях в различни театри в Германия, Виена и на много други места по света. Продължавам да го правя и сега. Постановките ми винаги се различават, най-малко, защото работя с различни балетни трупи. Но има и едно нещо, по което те си приличат. Където и да се намирам, аз влагам, наред с опита, и цялата си душа. Според мен, най-същественото в хореографията е чувството. По този начин създадох „Либертанго“, по същия начин изграждам сега и танцовата партитура на „Ромео и Жулиета“.

Галопиращите цени на строителните материали причиниха забавянето на ремонта на Сцена „Филиал“ на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Това каза пред журналисти кметът на Варна Иван Портних, който направи оглед на започналите на обекта дейности. В момента се прави демонтаж на всичко в сградата, след което тя ще бъде изцяло обновена, съобщи той.

Щастлив съм, че въпреки всички трудности, които изживяхме през последните години, началото е факт, отбеляза Портних и благодари на екипа на театъра, който е положил усилия проектът да бъде одобрен за финансиране с европейски средства. Той припомни, че след като бе избран изпълнител през 2019 г., последва период, в който всичко спря заради пандемията от Ковид-19. „Междувременно дойде инфлацията и галопиращите цени на строителните материали. Това доведе до невъзможност да бъде реализиран проектът при първоначалните разчети и започнаха мъките“, каза кметът. Друга причина за забавянето, по думите му, е безпрецедентното връщане на средства на стойност около петдесет милиона лева в държавния бюджет от страна на Министерството на културата през миналата година. „Това също попречи на проекта ни, който беше готов с разрешително за строеж и избран изпълнител“, обясни Портних и добави, че след това е имало и период на надлъгване по темата индексации в целия Европейски съюз, с отчитане на поскъпването на материалите. „Сега приключихме с индексацията. Радвам се, че изпълнителят пое ангажимент да спази крайния срок, защото Оперативната програма, по която е проектът - „Региони в растеж“ 2014-2020, изтича, а би било грехота да изгубим европейското финансиране“, каза кметът и добави, че Община Варна осигурява допълнително около милион и половина лева, за да се случи в срок и качествено този важен за града ремонт.

Засега всичко върви по график, съобщи Стефан Соколов от фирмата-изпълнител и уточни, че до края на годината трябва сградата да влезе в експлоатация. Материалите са осигурени, подписани са договори с доставчиците и нямаме притеснения при ново увеличение на цените, добави той.

Сцена „Филиал“ не е ремонтирана от 55 години, посочи директорката на Театрално-музикалния продуцентски център - Варна Даниела Димова и изрази надежда, че в обекта няма да бъдат открити изненади като подпочвени води. Сцената ще бъде буквално изкопана и построена наново с въртящ кръг, съобщи тя и припомни, че сградата се ползва освен от варненските и гостуващите театрали, така и от международния фестивал „Варненско лято“. По думите ѝ досега заради затворения филиал много спектакли не са гостували поради техническата невъзможност да се представят в оригиналния им вид.

Ще имаме една нова сцена, оборудвана по всички модерни стандарти, както и достатъчно репетиционни, за да не се налага да ползваме под наем, каза Димова. Ще се купи ново сценично оборудване и обзавеждане - горна и долна механизация за сцената, съвременно осветление и озвучаване, модерна апаратура. Капацитетът на голямата зала с 330 места ще се запази, а камерната е за сто и двадесет зрители, каза още тя.

TOP