Първата премиера за годината в Държавна опера Варна, на 6 февруари, е на операта-приказка „Най-щастливият човек“. С постановката се отбелязва 80-годишният юбилей на Милко Коларов, автор на творбата. Професор Коларов е завършил Композиция в Музикалната академия при Панчо Владигеров. Професионалната му диригентска кариера преминава през свързаните с родния град Варненска филхармония и Варненска опера. Близо 20 години ръководи Габровския камерен оркестър. Бил е диригент на Симфоничния оркестър на Музикалното училище във Варна, преподавател във ВСУ „Черноризец Храбър“. Ръководи създадения от него Камерен ансамбъл Симфониета. Автор е на музикално-сценични творби, сред които операта „Най-щастливият човек“ и балета „Корени“, на симфонични и вокално-симфонични произведения, камерна музика, хорови цикли, театрална музика. Милко Коларов е носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен с огърлие за високи творчески постижения и особено значими заслуги за развитието на културата и изкуството. Почетен гражданин е на Варна.

Либретист на операта „Най-щастливият човек“ е Максим Асенов. Спектакъла ще дирижира Николай Хилендаров, а режисьор е Вера Стойкова, директор на Варненския куклен театър. В главните роли са солистите на Държавна опера Варна Лилия Илиева-Михайлова, Артьом Арутюнов, Гео Чобанов, Силвия Ангелова.

Операта е подходяща за деца и възрастни и съчетава класическо пеене и актьорски диалози. Сюжетът е издържан в приказна стилистика с класическа борба между доброто и злото, но засяга и вечни философски теми за щастието, изкушението и изборите, които правим. Едно момче е влюбено в своята Мечта, двамата живеят идилично в красива гора, но се появява Гарванът, който им завижда, а на помощ му се притичва неговата сестра – Змията. Щастието е поставено на изпитание, а краят ще изненада зрителите.

Визуално спектакълът е решен така, че да носи необходимата ефирност на мечтите. Костюмите и сценографията са поверени на художничката Адриана Добрева, а прожекционният мапинг е дело на двукратния носител на Икар Тодор Тодоров. Важна е и ролята на хористите, които се превъплъщават в различни герои с напредване на сценичното действие. „Хепиендът трябва да остане в нас, да ни накара да се замислим до каква степен сме способни да следваме мечтата си и до каква – да се доверяваме на чужди съвети в живота си. В тази приказка има много поука, подходяща за всички възрасти“, казва режисьорът Вера Стойкова.