13 ноември 2019, 19.00, Основна сцена

Солисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и Държавна опера Варна ще танцуват „Лебедово езеро“ на 13 ноември 2019 г. в памет на Мартин Чикалов. Преди една година, на 10 септември 2018 г. балетистът от Варненската опера бе прегазен на пешеходна пътека от пиян шофьор и този инцидент предизвика възмущението на цяла България. На предстоящото през ноември т.г. дело във ВКС ще се пледира за максимална присъда от 15 години затвор за виновника Петър Здравков, осъден преди това от Варненския апелативен съд на 10 години лишаване от свобода.
Балет в четири действия от Пьотр Илич Чайковски. Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов. Редакция Сергей Бобров. Костюми и сценография Ася Стоименова. В главните роли: Одета//Одилия - Анастасия Белоногова – солистка на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, Русия; Принц Зигфрид - Франциско Руиз – Испания, солист на Държавна опера Варна и Ротбарт - Павел Кирчев, солист на Държавна опера Варна Бляскавата история на най-обичания балетен спектакъл в света започва през 1895 г. на сцената на Мариински театър, Санкт Петербург. Новаторската хореографска редакция на Лев Иванов визира не само движенията на истинските птици, но изразява и силни чувства като любов, страх, болка и тревожност, с което спектакълът достига нова психологическа дълбочина. Мариус Петипа поставя валса, мазурката и останалите танци за сцената в двореца. Сергей Бобров, главен художествен ръководител на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и на варненската балетна трупа, внася в своята редакция нови елементи, които кореспондират със съвремените тенденции в класическия танц. В неговата версия за пръв път на сцената излизат ято черни лебеди и този допълнителен контрапункт откроява още по-ясно драматичния сблъсък между доброто и злото.

15, 16 НОЕМВРИ 2019

Театрално-музикален продуцентски център Варна
Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ § Държавна опера Варна

Хитови театрални спектакли, мюзикъл, Театрална енциклопедия Варна, 10 години ТФ „Феникс“, „65 обръча“, „Преди спектакъла“, Къщичка за книги и още...

"Ти променяш играта. Играта променя теб" е посланието в Нощта на театрите 2019 – популярната инициатива, чиято цел е в един и същи ден театрите в различни европейски страни да акцентират върху творческия потенциал на изкуството, обменяйки идеи и енергии с публиката не само в театъра, но и извън него, в нетрадиционни пространства и с разнообразни интерактивни събития. Театрално-музикален продуцентски център Варна, Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна, участват за пореден път в Нощта на театрите, като за пореден път програмата им обхваща не един, а два дни - през тази година това са 15 и 16 ноември.

8 ноември, 19.00, Основна сцена

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ

Диригент Кръстин Настев. Солист Стойка Миланова. Оркестър на Държавна опера Варна. Програма: Л. ван Бетовен - Концерт за цигулка в ре мажор, оп. 61; Й. Брамс - Симфония № 3

Виртуозната цигуларка Стойка Миланова започва обучението си по цигулка на тригодишна възраст при своя баща Трендафил Миланов. Завършва Московската държавна консерватория (1969) като ученичка на знаменития Давид Ойстрах. Работи под негово ръководство пет години и през това време получава втора награда от Международния конкурс “Кралица Елизабет” в Белгия. Свързва творческия си път с най-престижните сцени по света, но най-вече с Лондон, след като печели там първа награда от Международния конкурс за цигулка и виола (1970).

ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА В ЕДИН И СЪЩ ФЕСТИВАЛ С ЛАРА ФАБИАН

ДАНИЕЛА ДИМОВА, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за участието на Варненската опера в Международния музикален фестивал в Крайова

Г-жо Димова, да започнем този разговор за представянето на Варненската опера на румънската фестивална сцена с предисторията.

За пръв път Държавна опера Варна участва в международния музикален фестивал в Крайова, Румъния. Носещ името на голямата румънска оперна певица Елена Теодорини, родена в Крайова, този фестивал, който има биенален характер, през тази година се провежда за 16-ти път. В сравнение с ММФ „Варненско лято“, който датира от 1926 г., той е много млад фестивал, но също като нашия се радва на многобройна публика.  Директорът на операта в Крайова Антониу Замфир и артистичният съветник Кристиян Франческони ни поканиха да участваме с две постановки от нашия репертоар - едно класическо оперно заглавие,  спряха се върху „Норма“ от Белини, и една съвременна продукция - мюзикъла „Уестсайдска история“ от Бърнстейн, който подготвихме в копродукция с Операта в Крайова. Още през юни месец направихме кастинг за мюзикъла тук във Варна и заедно с директора на оперния театър в Крайова Антониу Замфир избрахме артисти за представлението. Веднага след варненската премиера на „Уестсайдска история“ в края на откомври заминахме за Крайова, за да се представим и на тяхната фестивална сцена. Бяхме радушно приети от публиката и на двата спектакъла. Особено ме впечатлиха младите хора в препълнената зала на Националния театър „Марин Сореску“, където играхме „Уестсайдска история“.

Премиера в Нощта на театрите - 16 ноември, 16.30, Сцена Ротонда. Модератор Виолета Тончева

Енциклопедия „Театър“ на издателство „Морски свят“, с главен редактор Петър Тодоров, съдържа 312 страници с богата информация в над 2400 речникови единици. Издава се с подкрепата на фонд “Култура” на община Варна.

Част от изображенията в нея са с голяма историческа и познавателна стойност – като каменен „афиш“ за гладиаторски борби от Одесос, позив за създаването на първите Народни летни музикални тържества от 1926 г., плакат на първия Международен балетен конкурс от 1964 г. и много други. Сред личностите, включени в изданието са композитори, режисьори, диригенти, художници, драматурзи, актьори, инструменталисти, певци, театроведи, музиколози и мениджъри – родени, работили и представили своето изкуство в морската столица.

В книгата могат да се намерят любопитни факти за първите пътуващи театрални и музикални трупи във Варна, за културните институти, музика, театър и танц, различните оркестрови и камерни ансамбли, съществували през годините, поп, рок и джаз групи, фестивали за сценични изкуства.

Варна е единственият български град с подобна енциклопедия!

На 23 октомври 2019 г. Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, представи пред медиите на Сцена Ротонда новата придобивка на оперния театър - рядък инструмент с антикварна стойност. Тя изказа дълбока благодарност на дарителите, наследници на Кинка Николова Григорова от Варна, и подчерта, че приема техния жест като признание за творческата дейност на Държавна опера Варна.

Инструментът представлява изящен и много добре запазен орган, марка „Parcard”, произведен през 1853 г. в Америка. Този хармониум принадлежи към групата на т. нар. езичкови органи, чиито звук се извлича от свободно трептящи езичета без тръби. Той разполага с един или два мануала, а там, където е педалиерата, при по-големите органи е монтиран специален педал, с който музикантът сам изпълва с въздух всмукващия мех. Конструиран за пръв път в началото на XIX век от Александър Дьобен в Париж, този тип инструменти придобива широка популярност като част от състава на салонните оркестри. На подобен орган се изпълняват творби от Лист, Дворжак, Шьонберг и други композитори.

ДАРИХА ОРГАН ОТ 1853 Г. НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

23 октомври 2019, Сцена Ротонда

Изненадата, която очакваше журналистите на медийната среща с постановъчния екип на „Уестсайдска история“ на 23 октомври, бе изящният орган, марка „Parcard”, произведен през 1853 г. в Америка.

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, представи редкия инструмент и открои изключителната му антикварна стойност. Тя изказа дълбока благодарност на наследниците на Кинка Николова Григорова от Варна, които даряват органа на Театрално-музикален продуцентски център Варна. Приемаме дарението и като признание за творческата дейност на Държавна опера Варна, подчерта г-жа Димова. Предстои органът да бъде подобаващо експониран като музейна ценност на Сцена Ротонда.

 След презентацията на дарението, постановъчният екип на „Уестсайдска история“ – диригентите Александър Фрай и Кръстин Настев, режисьорът Крис Катена и хореографката Надя Димокова, подробно изложиха пред медиите своите концепции. Александър Фрай, световноизвестен диригент, пианист и органист, ученик на Бърнстейн, се спря върху особеностите на „Уестсайдска история“. Създаден от четирима гении – композитора Лренард Бърнстейн, хореографа Джером Робинс, либретиста Артър Лорънс и текстописеца Стивън Зондхайм, в този мюзикъл за пръв път песните и танците не само са напълно равнопоставени, но и за пръв път се изпълняват от едни и същи артисти. Според него, артистите, избрани с кастинг за варненската постановка, се справят чудесно с това сериозно творческо предизвикателство. Маестро Фрай е поставял досега 50 пъти „Уестсайдска история“ в различни страни, за Кръстин Настев това е втората постановка, след работата му над същия мюзикъл в Анкара, но и двамата са еднакво силно заинтригувани от срещата с това велико произведение. Брилянтната музика и емоционалният сюжет докосват всекиго, самият аз мога да се разплача, при товяа винаги на едно и също място, сподели Александър Фрай.

Режисьорът Крис Катена посочи онези места в мюзикъла, които за него като бивш рок певец, са особено интересни. За Надя Димокова да постави своя хореография на „Уестсайдска история“ след легендарния Джером Робинс е прекрасно творческо предизвикателство и подарък от съдбата. „Maria“, „Blues” и „Tonight” се оказаха сред любимите песни от мюзикъла на екипа. Всички бяха единодушни, че посланията на „Уестсайдска история“ срещу етническите конфликти и расовата дискриминация, за любовта, която въздига човек и го прави по-добър, продължават да са актуални и в XXI век.

Постановката на „Уестсайдска история“ във Варна е резултат от общ творчески проект между Държавна опера Варна и Операта в Крайова.  След премиерата във Варна на 24, 25 октомври, екипът от 150 души заминава за Румъния, за да представи премиерното заглавие на 29 октомври и в Крайова, в рамките на XVI Международен фестивал „Елена Теодорини“.

23 октомври, 12.00, Основна сцена

На 23 октомври, 12.00, Основна сцена, Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна кани представителите на варненските електронни и печатни медии, както и кореспондентите на националните издания във Варна на медийна среща с екипа на премиерната постановка "Уестсайдска история".

Ще имате възможност да направите вашите интервюта и видеорепортажи, след което може да останете и на генералната репетиция от 13.00. Поканен сте също на премиерния спектакъл на мюзикъла на 24 октомври, 19.00, Основна сцена.

Театрално-музикален продуцентски център Варна

Държавна опера Варна

73-ти творчески сезон (2019-2010)

24, 25 октомври 2019, 19.00, Основна сцена

УЕСТСАЙДСКА ИСТОРИЯ - ПРЕМИЕРА

Мюзикъл от Ленард Бърнстейн. Концепция Джером Робинс. Либрето Артър Лорънс. Текст на песните Стивън Зондхайм. Режисьор Антониу Замфир. Асистент режисьор Крис Катена. Диригент постановчик Александър Фрай (Alexander Frey) (24.10), Кръстин Настев (25.10). Сценография и костюми Нела Стоянова. Хореография Надя Димокова

В ролите: ТОНИ - Борислав Веженов/ Джани Лечезе; МАРИЯ - Мария Павлова/ Лилия Илиева; АНИТА - Юлия Йорданова/ Милена Захариева; РИФ - Велин Михайлов/ Виктор Ибришимов; БЕРНАРДО - Лев Караван; ЕКШЪН – Николай Димитров; БЕЙБИ ДЖОН – Даниел Христов; БИГ ДИЙЛ – Боян Йорданов; ЕЙ-РАБ – Иван Георгиев; СНОУ БОЙ – Лукас ди Калми; ДИЙЗЕЛ - Илко Захариев; ФРАНЦИСКА – Александрина Петрова; РОСАЛИА – Калина Жекова; КОНСУЕЛО – Мария Палматие; МОМИЧЕ - Марилла Гьонги/ Лиляна Кондова; ДОК – Христо Ганевски; КРУПКЕ – Мартин Киров; ДЕТЕКТИВ ШРАНК - Людмил Петров; ГЛАД ХАНД – Александър Фрай/ Димитър Левичаров; ЧИНО - Артуро Перес; ИНДИО - Павел Кирчев; ПЕПЕ - Николай Дойчев

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев. Помощник-режисьори Елиана Атанасова, Димитър Левичаров, Вероника Минкова. Корепетитори Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Спектакълът се изпълнява на английски език със субтитри на български език.

МАЕСТРО АЛЕКСАНДЪР ФРАЙ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за приятелството си с композитора Ленард Бърнстейн, създаването на мюзикъла „Уестсайдска история“ и неговите особености, метода на Станиславски, чувството за хумор и още за племенника на Бърнстейн и сина на първия продуцент на мюзикъла, които се очакват за премиерата на 24, 25 октомври 2019

Маестро Александър Фрай, Вие сте нашият VIP, нашият много специален човек за премиерната постановка на „Уестсайдска история“, личен приятел на композитора, великия Ленард Бърнстейн.

Имах прекрасно приятелство с Лени Бърнстейн, той беше много мил и щедър с мен. Водихме безкрайни разговори за музика, научих много от него. Щастлив съм, че той е един от моите учители. Дълбоко съм свързан с неговия мюзикъл „Уестсайдска история“, едно невероятно произведение, което се отличава от всички предишни мюзикъли в редица отношения - невероятно труден за дирижиране, за танцуване и пеене, с много бързи темпа и уникална хореография. Това е първият мюзикъл, в който пеенето и танците са напълно равностойни и първият, в който всеки герой, който излиза на сцената, има своето име и своя характер.

„Уестсайдска история“ е създаден от четирима гении – великия композитор Ленард Бърнстейн, легендарния хореограф Джером Робинс, Артър Лорънс – един от най-големите американски либретисти и Стивън Зондхайм, написал текста на песните. Концепцията за мюзикъла, който пресъздава една съвременна история на Ромео и Жулиета, принадлежи на Джером Робинс. Преди „Уестсайдска история“ Ленард Бърнстейн вече е имал успехи на Бродуей с мюзикъли като „On the town”, „Wonderful town“ и „Питър Пан“, но за Стивън Зондхайм „Уестсайдска история“ е първият голям пробив, открил пътя му към световната сцена.

Първоначално сюжетът разглеждал сблъсъка между евреи и католици, но по-късно акцентът бил пренасочен към враждуващи американци и пуерториканци, две улични банди в някогашния беден и проблемен квартал на Ню Йорк Манхатън. Първото заглавие „Game Way!” категорично било отхвърлено от Ленард Бърнстейн и така действието от East Side било пренесено в West Side, оттам лесно стигнали до сегашното заглавие „West Side Story“.

Любопитно е, че продуцентът трябвало да бъде жена, първата жена продуцент на мюзикъл, но малко преди премиерата през 1957 г. тя се отказала, защото се опасявала, че заради насилието публиката няма добре да възприеме постановката. И наистина, в мюзикъла от неестествена смърт умират трима от главните герои – най-напред Риф и Бернардо, после Тони. Очаквало се дори премиерата да бъде отменена. Можем да си представим, как ужасно притеснени, четиримата автори влезли заедно в една телефонна будка – тогава не е имало нито мобилни телефони, нито интернет! - за да позвънят на известния продуцент Харолд Принс и да го помолят да се притече на помощ. Той се съгласил и премиерата на „Уестсайдска история“ се състояла. Наистина първите отзиви за нетрадиционната за времето си творба не били съвсем ласкави, затова пък филмът по мюзикъла, който излязъл по екраните няколко години по-късно, превърнал „Уестсайдска история“ в световен хит. Изведнъж всички започнали да поставят „Уестсайдска история“ и нейните автори забогатели.

Прочетете цялото интервю >>>>>>>>>

„УЕСТСАЙДСКА ИСТОРИЯ“ Е КРАСИВА ИСТОРИЯ И КРАСИВО СТОИ НА СЦЕНАТА

Хореографката НАДЯ ДИМОКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над „Уестсайдска история“, необходимия хореографски компромис, младостта и

защо не можеш просто ей така да заличиш любимия човек...

Защо ти харесва „Уестсайдска история“?

„Уестсайдска история“ ми харесва, защото мюзикълът е поставен за пръв път от легендарния Джером Робинс. Неговата хореография е перфектна, начинът, по който движенията съвпадат с музиката, е образец за всеки хореограф. В началото имах притеснения дали, правейки моята хореография, бих могла да се състезавам с оригиналната постановка на Джером Робинс. Но от 1959 г., когато излиза мюзикълът, танцовият театър е претърпял сериозно развитие, така че реших да следвам своите виждания за хореографията, като внасям иновации, но винаги с мисълта да задържа стила и нивото, зададени от Джером Робинс. Щастлива съм, че в хода на репетициите този подход се оказа работещ.

В „Уестсайдска история“ характерите се проявяват в еднаква степен в пеенето и в танците, но от хореографска гледна точка кои персонажи са по-интересни?

Танците в „Уестсайдска история“ са много, общо 17. От главните герои Мария и Тони пеят повече и по-малко танцуват, но Риф и Анита са почти непрекъснато на сцената и танцуват през цялото време. Особено активен е Риф, той трябва да бъде млад, да бъде лидер и затова имах повече работа с неговата хореография. Анита също е интересен персонаж, тя е от Пуерто Рико и хореографията е важна за изграждането на образа й.

При кастинга много се държеше актьорите да бъдат млади и възрастта им да съвпада с възрастта на героите. Защо това е толкова важно?

Прочетете нататък >>>>>>>>>>>>