Симфоничен концерт, посветен на 10-годишнината от интронизацията на Варненския и Великопреславски Митрополит Йоан

Световна премиера на симфоничната поема „Бряг“ от Мартин Георгиев

22 декември 2023, 19.00, Коледен музикален фестивал – Варна 2023

С концерта „В навечерието на Рождество Христово“ на 22 декември, 19.00, Държавна опера Варна отбелязва 10-годишнината от интронизацията на Варненския и Великопреславски Митрополит Йоан. По този специален повод екипът на оперния театър има привилегията да поднесе световната премиера на симфоничната поема „БРЯГ“, най-новата творба на известния композитор и диригент Мартин Георгиев. „Българо-британският композитор Мартин Георгиев, отраснал в православната вяра в черноморския град Варна, въплъщава религиозни идеи в своя звуков свят, които формират един вид „вътрешна програма“ в неговото изкуство“, обобщава творчеството на композитора проф. д-р Луц Лесле в сп. „Das Orchester”. Това е „музика с небесно влияние“ допълва музикалното издание „Art Music Lounge“. В тази оригинална стилистика симфоничната поема „Бряг“ на Мартин Георгиев сътворява съкровен музикален разговор между Бог и хората, който в дните преди Рождество Христово пречиства и възвисява духовно.

 Сопраното Пламена Гиргинова идва във Варна, за да се превърне в Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“ на 14 декември. Докато репетира, ни разказва за хобито си на диджей, тъщата на Моцарт и оперното пеене като екстремен спорт.

Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“ е много любима на публиката, но и трудна партия за така нареченото колоратурно сопрано – бляскав и силен глас във високия регистър. Нужна ли е някаква по-специална подготовка на гласа за тази конкретна роля?

Подготовката за всяка една роля, разбира се, изисква нужната отдаденост, концентрация, базисни неща като достатъчно количество сън и добра почивка на гласните струни в дните преди представлението, но не прекалено – нужно е да се уцели точното разпределение между това гласът да звучи свеж, да не е преуморен, но да е отпочинал и в пълния си блясък. В същото време изпълнението на роли като тази може да бъде сравнено с даден вид екстремен спорт. Ако не „тренираш“ достатъчно често и не поддържаш форма, резултатите няма да са задоволителни.

Това е партия, която трябва да се репетира изключително внимателно и да не се „препява“, защото в противен случай може да бъде постигнат обратен ефект. Несъмнено помага, ако крайните височини в ариите на Царица на нощта, които са така впечатляващи за публиката, присъстват природно в гласа на певеца и той не прибягва до неестествени усилия, за да ги достига. Дадени пасажи от ариите съм репетирала десетки и стотици пъти октава долу (или транспонирани с няколко тона надолу) и смятам, че този вариант на самоподготовка е интелигентен и успешен. С две думи, опасно е да се репетират арии с подобна трудност и виртуозност, като се повтаря всичко много пъти с цял глас. Обичам също да отварям клавира и да произнасям немския текст само говорно, в ритмика. Психологическата настройка за персонажа се отразява после и в самото изпълнение на сцена – в присъствието ти, във въздействието върху публиката, в цвета на гласа.

След концертa на Людмил Ангелов в Софийската опера на 7 декември, посланикът на Република Испания Алехандро Поланко връчи на световноизвестния български пианист Офицерски кръст на ордена „Исабел Католическа“, присъден от Н. В. Краля на Испания Фелипе VI, за високи художествени постижения и принос в разпространението на испанската музикална култура по света. Високото отличие, с което Людмил Ангелов се удостоява по повод испанското председателство на Съвета на ЕС, ще допълни богата колекция от международни признания за неговата блестяща кариера, сред които медал “Глориа Артис“ на Република Полша, наградата „Аполон Токсофорос“, награда „Варна“, званието Почетен гражданин на Варна и др.

Людмил Ангелов е академик на Кралската академия по изящни изкуства и исторически науки на Толедо, основател и артистичен директор на Международен музикален фестивал в Толедо, основател на фондация „Пиано Екстраваганца“, създател на Международен музикален фестивал за камерна музика „Камералия“, почетен професор на НБУ, бил е артистичен директор на ММФ „Варненско лято". Людмил Ангелов е признат за един от най-добрите съвременни изпълнители на Шопен, концертиращ пианист със световна слава, виртуоз на пианото, на когото се възхищава публиката в цял свят, а варненци – няма да е пресилено да се каже - обожават своя прочут съгражданин.

Симфоничният му концерт във Варна на 1 декември, заедно с маестро Павел Балев и Оркестъра на Държавна опера Варна, срещна на концертния подиум двама виртуозни творци – Николо Паганини и Людмил Ангелов, за да ни омагьоса със замаха, стила и изяществото на интерпретациите по теми от Паганини. След Рапсодия, опус 43 на Рахманинов върху тема от Паганини и Вариации върху тема от Паганини на Лютославски се насладихме и на едно от божествените изпълнения само с лява ръка на Людмил Ангелов.

И още отсега очакваме с нетърпение следващата му изява на варненска сцена – камерния концерт от цикъла „Людмил Ангелов и приятели“, в който на 10 декември, 18.00, Държавна опера Варна, заедно с лиричния тенор от Турция Бюлент Бездюз, знаменитият пианист ще поднесе творби на Белини, Шопен, Верди, Лист, Чайковски, Пучини и съвременния турски композитор Ахмед Аднан Сайгюн.

Турският лиричен тенор Бюлент Бездюз идва във Варна на 10 декември за съвместен концерт с големия пианист Людмил Ангелов. В програмата е включен богат репертоар на Белини, Шопен, Верди, Лист, Чайковски, Пучини и др. Бездюз е постоянен солист на Държавната опера в Мерсин. Сред най-забележителните му изяви са „Фалстаф“ на Верди с Лондонския симфоничен оркестър под диригентството на сър Колин Дейвис, чийто запис печели награда Грами; „Ермиона“ от Росини под диригентството на Дейвид Пари с Opera Rara, чийто запис носи на солистите награда „Грамофон“. Бюлент Бездюз пее в престижни оперни театри като Истанбулската опера, Teatro Massimo в Палермо, Teatro Colon в Буенос Айрес, Операта в Марсилия, Операта в Монпелие, De Vlaamse Opera в Белгия, Канадската опера в Торонто и много други.

Какво ще слушаме във Ваше изпълнение на 10 декември?

По време на пандемията, когато оперните спектакли бяха на пауза, с маестро Людмил Ангелов изпълнявахме „Любовта на поета“ на Шуман. Сега, на 10 декември, за моя голяма радост, ще пея в програма, пълна с белкантови откъси от постоянния ми репертоар на лиричен тенор. Концертната програма обхваща периодите от Романтизма до Веризма и включва дори италиански народни песни, както и творби на съвременния турски композитор Ахмед Аднан Сайгюн.

Към кои роли сред тези, които сте изпълнявали, имате по-голям сантимент?

За 35-те ми години оперна кариера пея основно лирични роли в творби на Доницети, както и Алфредо от „Травиата“ на Верди и Родолфо от „Бохеми“ на Пучини. С някои роли като тази на Алфредо съм много силно свързан, след 30-тото изпълнение спрях да ги броя. Напоследък много обичам да пея партията на Рикардо от „Бал с маски“ на Верди. Но най-любими са ми Едгардо („Лучия де Ламермур) и Родолфо („Бохеми“). Този сезон премиерно ще пея Каварадоси в „Тоска“, което е голямо предизвикателство.

Екип на операта-мюзикъл „Калас и Онасис“ откри пресконференцията в Клуб „Перото“ на НДК за Новогодишния фестивал 2023 в българската столица, който започва на 13 декември с продукцията на Държавна опера Варна, посветена на 100-годишнината от рождението на великата Мария Калас.

Композиторът Христос Папагеоргиу, който живее и твори на мюзикълната сцена в Ню Йорк, разказа емоционално за работата си над своето произведение и благодари на Държавна опера Варна, чието високо художествено ниво го е накарало се обърне към нея за световната премиера на „Калас и Онасис“ в България. Папагеоргиу благодари също за поканата към постановката да участва в Новогодишния фестивал в София, която също е признание за качествата на продукцията.

Режисьорът Петко Бонев проследи творческия път от концепцията до сценичната реализация на заглавието и изрази удовлетворението си от работата на постановъчния екип – диригента Страцимир Павлов, художничката Ася Стоименова и хореографката Анна Пампулова. Той оцени високо интерпретацията на солистите в главните роли Мариос Андреу и Ева Перчемлиева, както и на останалите певци и танцьори в разнородния, но хомогенен ансамбъл на „Калас и Онасис“. Ева Перчемлиева сподели, че за нея превъплъщението в образа на Мария Калас е сбъдната мечта, която освен това ѝ дава щастливата възможност да се изяви и като оперна, и като мюзикълна певица.

Тримата дадоха отделни интервюта за БНТ, BTV и Radio Clasic A, като на Христос Папагеоргиу превежда Никълъс О`Нийл, ученик на Петко Бонев.

5 декември 2023 г.

Сопраното МАРИЯ ПАВЛОВА, солистка на Държавна опера Варна, и тенорът МОМЧИЛ КАРАИВАНОВ, солист на Държавна опера Пловдив, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за превъплъщенията си в образите на Мария Калас и Аристотел Онасис в операта-мюзикъл „Калас и Онасис“ от Христос Папагеоргиу, поставена от Държавна опера Варна за 100-годишнината от рождението на Мария Калас. След бравурната световна премиера през лятото, на 4 декември 2023 година - два дни след рождения ден на оперната дива, на варненска сцена отново ще оживее нейната любов с корабния магнат Аристотел Онасис.

- Преди дебюта, как се чувствате в новото творческо амплоа?

- Мария Павлова: Изпитвам огромно уважение и респект към Мария Калас и съм много благодарна за възможността да пресъздам нейния образ. Проучих в детайли живота ѝ, научих и много нови неща за нея от двете последни книги, които прочетох. Сюжетът на романа „Мария Калас“ от Мишел Марли, посветен на любовната ѝ връзка с Онасис, почти се припокрива със сюжета на операта-мюзикъл. Много интересна е и книгата на българката Надя Станчева, която е била пресаташе и близка приятелка на Мария Калас по време на снимките за филма „Медея“ на Пазолини, в който певицата изпълнява главната роля.

Танцово-музикален спектакъл на Държавна опера Варна, посветен на големия еврейски празник

Премиера - 7 декември 2023, 19.40, Основна сцена

Своята Ханука (Hanukkah, от иврит, חנוכה) евреите в цял свят празнуват от 25-ия ден на еврейския месец кислев (ноември/декември) в продължение на осем дни. Според Григорианския календар, празникът през 2023 г. започва от залез слънце на 7 декември и продължава до нощта на 15 декември. Затова именно на 7 декември 2023, точно в 19.40 часа, когато залязва слънцето, ще започне и танцово-музикалният спектакъл „Ханука“ на Държавна опера Варна.

Премиерната продукция, посветена на еврейския празник на чудото и светлината, обединява усилията на балетните и оперните артисти, заедно с музикантите от оркестъра на оперния театър, под диригентската палка на Петър Тулешков. Балетната прима Наталия Боброва поставя „Ханука“ с езика на съвременната хореография и с респект към стародавните танцови традиции. Древният еврейски танц, смятан за надарен с магическа сила, призван да изразява радостта на общността, някога е бил в центъра на религиозните церемонии и обреди, за да се превърне с годините в знаков компонент на еврейското културно наследство.

На пресконференцията, посветена на премиерата на „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер, Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, обяви, че маестро Светослав Борисов е новият постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна. Светослав Борисов бе неин главен диригент до 2016 г., след което зае позициите първи диригент и заместник на Генералния музикален директор на Театър Магдебург, Германия.

По повод новото си назначение във Варна, маестро Борисов сподели развълнуван: „Надявам се „Летящият холандец“ да се представи достойно на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора и да заеме престижно място в афиша на Варненската опера, с която ме свързват скъпи спомени. Никога не съм си тръгвал от Варненската опера, така че сега се връщам на място, към което принадлежа. Това е театърът, на който много дължа, в него съм направил първите си стъпки като оперен диригент. Винаги ще бъда благодарен на Варненската опера, тя остава моето вкъщи.

Радвам се, че вече ще идвам по-често, за да работя и с оркестъра, и със солистите. С удоволствие ще поддържам оперните творби, които съм поставил тук, надявам се да внеса някои нови и интересни заглавия в репертоара. За мен е чест и радост, да бъда, заедно с изтъкнати диригенти като Павел Балев, Григор Паликаров и Якопо Сипари ди Пескасероли, в престижната четворка постоянни гост-диригенти на Държавна опера Варна.“

Роден в Русе, СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ завършва СМУ „Добри Христов” във Варна със специалност тромпет, следва в ДМА „Панчо Владигеров” и се дипломира със специалност тромпет в Университета за музика и сценични изкуства в Грац, Австрия. Също в Грац през 2010 г. завършва с отличие магистърска степен по оркестрово дирижиране при Мартин Зигхарт, по оперно дирижиране при Волфганг Бозич и по хорово дирижиране при Йоханес Принц. Специализира в майсторските класове на прочути диригенти, като Ралф Вайкерт, Бернард Хейтинг, Хесуз Лопес Кобос и Курт Мазур.

Маестро СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ, номиниран за „Диригент на годината“ в Германия, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер в Държавна опера Варна; хармонията и техническите трудности в естетиката на Вагнер; „викащите“ вагнерови певци; вердиевият аристократизъм в „Летящият холандец“; рецепцията за Вагнер в Германия и България; партньорството с Вера Немирова; принципът на адаптивността; Варна в личния свят на диригента.

- Държавна опера Варна посреща маестро Светослав Борисов - преди време неин главен диригент, сега първи диригент и заместник Генерален музикален директор на Оперния театър в Магдебург, за постановката на „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер.

- „Летящият холандец“ „долетя“ във Варна от Магдебург, където преди 7 години поставихме това заглавие с Вера Немирова. Съдействахме за създаването на партньорски взаимоотношения между оперните театри на Магдебург и Варна, в резултат на което сега разполагаме с декорите и костюмите на постановката от Магдебург, адаптирани, разбира се, към конкретните дадености.

- От „дантеленото изящество“, както обичахте да казвате за „Дон Паскуале“ на Доницети - предишната опера, която поставихте във Варна, навлизате с Вагнер в съвсем друга стилистика.

- "Летящият холандец“ е мистично, буреносно и много красиво произведение, изпълнено с драматични конфликти. Да, няма я тази дантеленост и лекота като при Доницети, но има други предизвикателства с различна трудност. Вагнер е сложен, най-напред защото не е добре познат и второ, защото хармонията при него е съвсем различна от обичайния репертоар на Варненската опера. Вагнер предполага технически трудности, той не пише лесно за оркестъра, нито за певците и стига до границите на виртуозното. Оркестърът трябва да изпълнява сложни пасажи, дамският хор във второ действие пее в скороговорка, в трето действие двата мъжки хора пресъздадат драматичния конфликт между норвежците и холандците, в унисон с природните стихии - един много силен момент с ефектна оркестрация и красива музика. Партитурата е сложна, но определено мога да кажа, че екипът се справя добре.

„Лебедово езеро“ на Държавна опера Варна бе възнаграденo с бурни аплодисменти от  публиката в огромната зала на “Christmas Theatеr” в Атина. Билетите за гастрола на варненските балетни артисти бяха разпродадени месец преди двата спектакъла на 11 и 12 ноември в гръцката столица. Постановката на главния балетмайстор на Варненската опера Сергей Бобров с класическа хореография по оригиналния и почти забравен пръв вариант на балета предизвика интереса и оправда очакванията на почитателите на балетното изкуство в гръцката столица. Те реагираха емоционално на хореографския размах и красивите костюми, на балетното и артистично майсторство на солистите и кордебалета, особено в драматичните сцени с белите и черните лебеди. Виторио Сколе в ролята на Принца, Мартина Префето като Черния лебед, Полин Фаже като Белия лебед, Джовани Помпей в ролята на Ротбарт  и Мирко Андреути и Джакомо Амацини, които се редуваха в партията на Ротбарт в двата спектакъла, заслужиха възхищението на всички присъстващи. Особено щастливи бяха децата, които след представлението получиха автографи и се снимаха със своите любимци.

„Огромен успех за „Лебедово езеро“ в Атина и повторение на Париж“ – кратко и категорично, в своя обичаен стил, изрази удовлетворението си Сергей Бобров, напомняйки за гастрола на постановката в „La Seine Musicale”, спечелил одобрението на парижани по-рано тази година.

„Радвам се, че след чудесното представяне на нашите балетни артисти с „Лебедово езеро“ в Атина получихме покана за гостуване и през следващата година“, обобщава резултатите от варненската балетна визита директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова.