Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

„Селска чест” и „Палячи” на 28 април

На 28 април от 19 часа меломаните ще имат възможността да се насладят на две от знаковите опери в стила на италианския веризъм. В една вечер ще бъдат представени оперите «Селска чест» от Пиетро Маскани и «Палячи» от Руджиеро Леонкавало. Ще дирижират диригенти от различни поколения -  най-напред на пулта ще застане доайенът и aртистичен директор на Държавна опера Варна маестро Борислав Иванов за операта «Селска чест», а «Палячи ще дирижира младата диригентка на Държавна опера Варна Вилиана Вълчева.

И солистичният състав е изцяло варненски. Рядко се случва в двете главни тенорови партии да се представи един и същ певец, но точно това предизвикателство ще поеме тази вечер тенорът Валерий Георгиев. Ще го аплодираме в ролите на Туриду от „Селска чест” и на Канио от „Палячи”. В Сантуца ще се превъплъти сопраното Димитринка Райчева, Алфио ще бъде баритонът Пламен Димитров, Бойка Василева ще изпълни партията на Лучия, а Вяра Железова - на Лола.

В «Палячи», под диригентството на Вилиана Вълчева, ще имаме удоволствието да чуем още Венцеслав Анастасов като Тонио, Линка Стоянова като Неда, Пламен Димитров като Силвио и Борис Луков като Арлекин.

 

 

На 21 април от 19 часа на своята основна сцена Варненският оперен театър ще представи една от най-популярните и обичани от публиката оперети – «Веселата вдовица» от Франц Лехар. В постановъчния екип влизат познати имена от европейската музикална сцена: режисьор Марк Кроне (Холандия); сценограф Карел Спанхак (Холандия); костюмограф Маррит ван дер Бургт (Холандия); хореограф Андре де Джонг (Холандия).

В ролята на Хана Главари (Веселата вдовица) ще аплодираме примата на ДМБЦ „Стефан Македонски” Марияна Арсенова. Тя  печели сърцата на публиката със своя изискан стил, професионализъм, красота и изящество.

Марияна Арсенова е завършила Музикалната aкадемия в София, специалност оперно пеене. Две години е солистка в Старозагорската опера, където изпълнява ролите на Розина от “Севилският бръснар” на Росини, Фенена от “Набуко” на Верди и куртизанката от “Хофманови приказки” от Офенбах. От 1997г. е солистка в НМТ ”Ст. Македонски”. В репертоара й са ролята на Силва от ”Царицата на чардаша” от Калман, Елена от “Хубавата Елена” от Офенбах, Хана и Валансиен от “Веселата вдовица” от Лехар, Марица от ”Графиня Марица”, Розалинда от “Прилепът” на Йохан Щраус, Анжел Дидие от “Граф фон Люксембург” на Лехар и много други роли от мюзикъли, има записи в БНР. Носителка на награди от наши и международни конкурси, лауреат на престижната награда на Съюза на музикалните дейци в България “Кристална лира” в раздел оперно и оперетно изкуство за 2004 г. От август 2010 г. до октомври 2013 г. е заместник-директор на ДМБЦ ”Стефан Македонски” и негов артистичен директор.

В ролята на Граф Данило Данилович – Валерий Георгиев, солист на оперния театър във Варна. В останалите роли: Пламен Георгиев, Михаил Михайлов, Людмил Петров, Филипа Руженова, Ростислав Байрактаров, Владислав Владимиров и др.
На диригентския пулт ще застане гост-диригентът от Стара Загора Красимир Къшев.

Афиш - Май 2015

 

За военните филми и общочовешките послания

 

Среща с руски филмови творци във Варна

На 15 април, часове преди българската премиера на филма „Батальон” във ФКЦ, в ротондата на Основна сцена на Театрално-музикален продуцентски център Варна се състоя среща между водещи руски кинотворци, участници в Международния фестивал на военното кино и варненски артисти от Драматичен театър "Стоян Бъчваров", Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна, НУИ "Добри Христов, почитатели на филмовото изкуство от града.

Даниела Димова – директор на ТМПЦ Варна приветства гостите и изрази задоволството си от факта, че Международният фестивал на военното кино идва в България в годината, когато отбелязваме 100-годишнината на българското кино. Тя представи накратко историческото развитие и най-успешните творчески продукции на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна от последния сезон, както и участниците в срещата от варненска страна, сред които драматичната актриса Милена Кънева, оперните солисти Ирина Жекова, Валерий Георгиев и други.
Президентът на Международния фестивал на военното кино Олег Урюмцев изтъкна, че форумът през тази година е посветен на 70-годишнината от победата над хитлерофашизма. Фестивалът обединява известни филми с такива общочовешки послания за мир и непреходни духовни стойности, каквито са завещани от патрона на фестивала, големия режисьор Н. Ю. Озеров, посветил цялата си творческа кариера на филми за войната и създател на киноепопеята „Освобождение”.

Александър Голобородко, президент на Международния филмов фестивал „Съзвездие”, разказа за богатия афиш на Малий театър в Москва, който в момента предлага и заглавия като „Опасни връзки”, „Исус Христос суперзвезда” и „Доктор Джекил”, които се играят също във Варна.
Заместник-изпълнителният директор на фонд „Русский мир” Сергей Шуригин представи проектите, с които фондът подпомага разпространението на руския език и култура в други страни. Фестивалът на военното кино присъства сега в България по програма „Паметта на сърцето”, с която фондът финансира всяка година проекти, свързани с отбелязването на 9 май – Деня на победата. Предвижда се разширяване на българската мрежа от Руски центрове, с каквито сега разполагат София, Варна и Пловдив.

Н. а. на Русия Александър Пятков сподели спомени за участието си във филма на Никола Корабов ”Юлия Вревская” (1978) и разказа емоционално за приятелствата си с естрадните певци Грета Ганчева, Бисер Киров и други български творци, които го свързват завинаги с нашата страна.
Продуцентът и сценарист на филма „Батальон” Иля Авраменко отговори на въпроси на аудиторията за премиерната лента с потресаващата история на жените в единствения по рода си батальон на смъртта, сформиран през 1917 г.

В края на срещата Даниела Димова изрази надеждата си за бъдещи съвместни българо-руски проекти, подкрепени от фонд „Руский мир”, благодари на гостите за отделеното време и пожела успех на Международния фестивал на военното кино в България.

Фестивалът на военното кино гостува в България

 

Среща с водещи руски кинотворци и българска премиера на филма "Батальон" на Дмитрий Месхиев на 15 април във Варна

От 14-ти до 16-ти април в курорта "Камчия", Варна и Добрич ще бъдат представени най-добрите документални и игрални руски филми на военна тематика, включени в Международния фестивал на военното кино "Ю. Н.  Озеров", посветен на 70-годишнината от победата над хитлерофашизма. Под мотото "Чрез войната в киното - срещу войната в света!" българската публика ще има възможност да види 20 филма, отличени с най-високи кинонагради.

Официалното откриване предстои на 14 април 2015 г. от 18:00 ч. в хотел "Лонгоз" на Санаторно-оздравителен комплекс "Камчия" с прожекция на филма "Белият тигър" на режисьора Карен Шахназаров.

На 15 април от 13.30 ч. Театрално-музикален продуцентски център Варна ще бъде домакин на първата среща на руски кинотворци с варненски артисти от Държавна опера Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и Държавен куклен театър Варна. Срещата, която ще се проведе в ротондата на първи балкон, Основна сцена, ще води Даниела Димова – директор на ТМПЦ Варна. Ще присъстват Александър Голобородко - президент на Международния филмов фестивал "Съзвездие", актьорът Александър Пятков ("Дерсу Узала", "В зоне особого внимания", "34-й скорый", "Тайна черных дроздов", "Бульварный роман"), заслужилата актриса Галина Бокашевска ("Марш славянки", "Тоталитарный роман", "Эффект домино" и др.). В състава на гостите влизат президентът на Фестивала на военното кино "Н. Ю. Озеров" Олег Урюмцев и заместник-изпълнителният директор на фонд "Руский мир" Сергей Шуригин.

Веднага след срещата, от 17:00 часа в зала "Европа" на Фестивалния и конгресен център ще се състои българската премиера на филма "Батальон" на Дмитрий Месхиев, който разказва историята на първия и единствен женски батальон на смъртта, създаден през пролетта на 1917 г. Сред гостите ще бъде и авторът на сценария Иля Авраменко. Световната премиера на филма бе на 20 февруари тази година.
Във ФКЦ ще бъдат прожектирани два филма от епопеята "Освобождение" на режисьора Николай Озеров "Огненная дуга" и "Битва за Берлин", както и "Бресткая крепость", филм на режисьора Александър Кот, заснет през 2010 г., който проследява в точност събитията от първите дни на отбраната през юни 1941 г.

Всички филми ще се прожектират на оригиналния език, без превод и субтитри.
Организатор на киномаратона е Санаторно-оздравителният комплекс "Камчия", фонд "Руский мир" и фондация "Устойчиво развитие за България". Партньори на събитието са Фестивалният и конгресен център във Варна и Община Добрич.

Ирина Жекова – Норина

Моята Норина е интригуваща млада жена, която освен чаровна изкусителка е и остроумна, хитра и находчива. Още от самото начало тя казва, че познава магията на любовта и владее хиляди начини да примами и разбие едно сърце. И наистина - когато нейното щастие с любимия Ернесто е в опасност, тя се превъплъщава до неузнаваемост според момента и целта. Норина всъщност показва, че всеки от нас има различни лица и може да играе различни роли.

Комичните ситуации произлизат от заслепението и едностранчивото мислене на Дон Паскуале. От всяка сцена може да се извади поука. Освен че ще се посмеят, мисля, че зрителите ще открият и част от себе си в някои от персонажите в операта „Дон Паскуале”.

Да звучи дантелено и брилянтно

 

Интервю на Виолета Тончева със Светослав Борисов, диригент-постановчик  на „Дон Паскуале” от Доницети в Държавна опера Варна. Премиера 8, 9 април 2015 г.

В целия екип на „Дон Паскуале” се усеща една особено витална и приповдигната атмосфера. Изглежда по-различно, в сравнение с други премиери. Може би се дължи на многото солистични дебюти...

Предполагам, да. И за мен „Дон Паскуале” е дебют, така че и аз съм част от общото, наистина много енергично, настроение. Както впрочем и самият Дон Паскуале изпитва младежки пориви, независимо че не подхождат на възрастта му Smile

Започнах работа върху постановката с много настроение и позитивизъм и колкото повече навлизам в материята, толкова по-голямо удоволствие ми доставя тя. Репетициите с оркестъра, както и със солистите, са интензивни, но и много градивни, като по правило протичат в хубава атмосфера.

Кой все пак изнася най-голямата трудност в спектакъла?

Не бих искал да разграничавам солистите, всяка една от партиите съдържа своята специфика и трудност, но има и достатъчно моменти, които носят наслада, така че човек забравя за трудността. Несъмнено ролята на Ернесто се откроява, но както вече споменах, всички солисти се изправят пред своите предизвикателства. Става дума за камерна опера с четири главни персонажа, които се намират непрекъснато в някакъв екшън и цялата тази динамика трябва да бъде овладяна и синхронизирана в музикално и сценично отношение.

Не мога да деля певчески и оркестрово нещата. Ако лекотата и ефирността, които излъчват ансамблите на сцената, не бъдат подкрепени от оркестрината, нищо няма да се получи. Трудността при „Дон Паскуале” не бива да се търси непременно и само в нотния текст, а в необходимостта музиката да звучи дантелено и брилянтно. Стремим се към точно този начин на звукоизвличане, характерен за Доницети и Росини, съвсем различен от Верди и Пучини.

Солистите са млади и емоциите, които пресъздават на сцената, са близки до собствената им възраст и емоционалност. От друга страна всички те са много сериозно подготвени певци и без изключение имат амбицията да се справят не просто добре, а блестящо.

Това са хубави знаци по пътя към премиерата. Но все пак каква е отсрещната реакция, когато налагаш връщане или повторение на отделни пасажи или арии?

Аз обичам работата си и имам позитивен подход към колегите. Това са неща, които се усещат на сетивно ниво, дори няма нужда да се изразяват с думи. Подобен енергиен обмен винаги е мотивиращ за двете страни. В този смисъл - да, връщаме нещата, защото искаме да стане по-добре. А за да стане по-добре, просто трябва да си вземем необходимото време и да го направим. До последния момент ще извайваме детайлите и това е верният път.

Още нещо. Не бих искал да пропусна приноса и на останалите в екипа. Освен солистите, хористите също са натоварени с много творчески задачи, с които успешно се справят. Хорът на Държавна опера Варна е много добре подготвен и аз специално благодарих за това на диригента на хора Стефан Бояджиев.

Маршрутът ти от Варна до Централна Европа продължава да е напрегнат. Какво ново от последните месеци?

През ноември 2014 г., по повод 200-годишнината на Musikverein в Грац, изнесох с моя оркестър Con Fuoco Гала вечер, която бе приета, смея да кажа, еуфорично.
През декември в Гелзенкирхен имах премиера на „Царицата на чардаша”, за която също получих прекрасни отзиви*
Пре януари и февруари реализирах различни проекти с Бохумските симфоници, през април ми предстои гастрол в Гьотинген с Гьотингските филхармоници и т.н.

Освен позитивния подход, за който разказа, какво друго включва  диригентската ти стратегия? Как се променя тя, когато дирижираш оркестри – нека така да го кажа, с различни характери?

Диригентската стратегия трябва непрекъснато да се развива. Във всеки случай срещите ми с различни оркестри от различни страни ме правят по-опитен и разширяват моя хоризонт. Имам щастието да работя едновременно като главен диригент на Държавна опера Варна и като диригент на Бохумските симфоници, дирижирам и други ансамбли в Германия и Австрия. Това постоянно вземане и даване, което се получава при подобно музициране, ме обогатява. Човек винаги взема нещо oт едно място, предава го на друго и продължава нататък. Този обмен е едно от най-ценните неща в моята професия.

*
„Новата постановка на „Царицата на чардаша” с Neue Philharmonie – Вестфалия, под диригентската палка на Светослав Борисов, е не просто развлекателна. Истинско удоволствие е да чуеш как мелодиите на Калман не са поляти със захарен сироп, а се дава предимство на темпото, гарнирано с щипка сантименталност и меланхолия.”
                                               „Theater pur”, 23.12.2014

 

„Под диригентството на Светослав Борисов Neue Philharmonie – Вестфалия развива със замах едно красиво звучене на границата между лекотата на валса и изпълнения с напрежение драматизъм.”
                                                      „Opernnetz”, 23.12.2014

 

„За пръв път се срещнахме с диригента Светослав Борисов, който с лекота преведе музикантите от Neue Philharmonie – Вестфалия през света на чардаша и на валса, като се погрижи от оркестрината да идва един наситен, интензивен и сочен звук.”
                                                „Online Musik Magazin”, 21.12.2014

Варна, 3 април 2015 г.

Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Деян Вачков – Дон Паскуале

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале”  

За оперното пеене, измерено във фантазия

Свилен Николов – Доктор Малатеста

 

Свилен Николов – Доктор МалатестаРолята на Доктор Малатеста е интересна от актьорска гледна точка. Предизвикателството идва от необходимостта актьорските задачи да бъдат съчетани с бравурното пеене, типично за Доницети. Режисьорът Кузман Попов и диригентът Светослав Борисов определено са намерили най-добрия ключ към постановката, която звучи много цветно и е изпълнена с много живот. Надявам се така да я възприемат и зрителите.

Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Деян Вачков – Дон Паскуале

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале” 

Да звучи дантелено и брилянтно

 

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

 

Пламен Димитров –Доктор МалатестаИмам сантимент към арията „Bella siccome un angelo” („Красива като ангел”)

С режисьора на „Дон Паскуале” Кузман Попов се работи страхотно. Знаейки колко динамична и трудна музикално и стилово за солистите е операта-буфо, той така поставя нещата, че да ни удобно за пеене, без да принизява изискванията си към сценичното ни поведение. Крайният резултат е една много вълнуваща симбиоза.

Моят герой Доктор Малатеста, който има ключова роля в операта, е приятел на двамата влюбени Норина и Ернесто. Точно той скалъпва цялата сватбена интрига, когато разбира, че старецът Дон Паскуале, освен че си търси млада и красива съпруга, смята да лиши племенника си Ернесто от наследство, ако и той не побърза да се ожени.

Харесвам ролята и имам сантимент към прекрасната ария в първо действие „Bella siccome un angelo” („Красива като ангел”). Пях я на кандидат-студентския си изпит в Музикалната академия и сега ми е приятно да се върна към нея, вече от една съвсем друга професионална позиция.

Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Деян Вачков – Дон Паскуале

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале” 

Да звучи дантелено и брилянтно

 

Деян Вачков – Дон Паскуале

 

Деян Вачков – Дон ПаскуалеНе е лесно да играеш 70-годишния Дон Паскуале, когато си доста по-млад от него

Не е лесно да играеш 70-годишния Дон Паскуале, когато си доста по-млад от него. Предполагам, че възрастта ще ми проличи по някое време, но разчитам както на силния грим, който ще ме състари подобаващо, така и на перуката – героят ми е плешивичък, разбира се и на великолепните костюми.

Що се отнася до цялата продукция, всички сме дебютанти, ролите в „Дон Паскуале” са нови за нас, само Илина е пяла вече Норина. Имаме обемни и нелеки партии, трудни за запаметяване, но се сработихме още по време на репетициите. Режисьорът прояви търпение, докато в началото все още се разхождахме с клавири по сцената, но сега вече сме овладели вокално ролите си и се съсредоточаваме върху актьорското превъплъщение. Обичам да работя с колегите от Варненската опера, с диригент като Светослав Борисов и режисьор като Кузман Попов. Всичко, свързано с тази постановка ни увлича, самите ние се забавляваме и се надявам да предадем тази наша енергия и на публиката.   

 Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале” 

Да звучи дантелено и брилянтно  

 

Илина Михайлова – Норина

 

За пръв път ще бъда съпруга на съпруга си на сцената

Илина Михайлова – НоринаИзключително съм щастлива, че като Норина в „Дон Паскуале” сега за пръв път на сцената ще бъда съпруга на съпруга си Деян Вачков. Съпруга, макар и за малко, макар и много лоша и зла, каквато е моята героиня Норина спрямо Дон Паскуале. Ще ми се наложи дори да му залепя някой и друг шамар, но няма как.   

Норина много ме забавлява, за пръв път я пях през 2006 г., когато спечелих оперния конкурс в Комо, след това съм я пяла в много италиански театри. Всъщност играя малко и себе си в тази роля. Като всяка жена Норина се бори за любовта си, а когато се бориш за любовта си, няма никакви граници, всичко е разрешено, даже ако трябва да накараш да страда един добродушен стар човек, един 70-годишен ерген, на който му се е приискало – видите ли - да си вземе млада женичка. В крайна сметка неравностойният брак бива осуетен с общи усилия, от което произтичат и забавните ситуации в операта. Сигурно няма да сбъркам, ако кажа, че сюжетът отпреди 250 години никак не е загубил откъм актуалност.

Приятно ми е да работя с такъв хубав певчески екип, с Маестро Светослав Борисов – млад и амбициозен, прецизен и енергичен, диригент с високи критерии. Той изпипва докрай всички детайли. Опера-буфо по начало се прави трудно. В този жанр е сложно и за солистите, и за хора, и за оркестъра. Всички трябва да сме гъвкави и концентрирани, за да представим адекватно музиката на Доницети, носеща в себе си много цветове, много театър. С Кузман Попов се работи прекрасно – освен великолепен режисьор, той има и завидно чувство за хумор, което никак не е без значение, когато трябва да се овладее екип от много хора. Въобще  очаквам да се получи един много, много красив спектакъл. Още повече, че премиерата на 8 април съвпада с рождения ден на самия Дон Паскуале, т.е. на моя любим съпруг Деян Вачков!

Прочетете още:

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Деян Вачков – Дон Паскуале

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале”  

Да звучи дантелено и брилянтно  

Интервю на Виолета Тончева с тенора Георги Султанов – Ернесто в постановката на Държавна опера Варна „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, диригент Светослав Борисов, режисьор Кузман Попов, сценография Teatro Comunale di Modena, костюми Елена Иванова. Премиера 8, 9 април 2015 г.

Георги СултановКак живее човек с биография, „обременена” от толкова артистичнафамилия - дядо Петър Слабаков, родители музиканти, режисьор, скулптор и други все известни роднини около вас...

Лесно живея. Приемам живота си като начертана пътека. Моите роднини са ми показали как трябва да се правят нещата, от мен се изисква единствено да се старая да следвам този път.

Как избрахте операта пред драматичния театър? Не се ли колебахте?

Операта сама ме избра и да не забравяме, че операта си е театър с характерни изразни средства. Станах певец по не много щастливо стечение на обстоятелствата. Свирех доста години на обой, но поради лицево-челюстна травма трябваше да се откажа от него, при това още в началото на следването си. Наложи се да избирам друга специалност, алтернативата беше ударни инструменти или оперно пеене, и тъй като не се чувствах особено уверен в сръчнистта си с палките, обърнах внимание на оперното пеене. Вече имах известни наблюдения покрай настоящата ми съпруга, оперната певевица Шмилена Султанова. Често посещавах някои от часовете й по пеене и реших, че пеенето би могло да бъде мое поприще. Така избрах операта. Наистина започнах късно певческата си кариера, но от друга страна това ми помогна, тъй като колкото по-късно започнеш с пеенето, толкова по-добре.
Всъщност винаги съм знаел, че съдбата ми е орисана от изкуството, но не подозирах, че ще стана точно оперен певец.  

И ето вече години сте на оперната сцена. Имате ли любима роля?

Последната. Винаги последната. В момента това е ролята на Ернесто в „Дон Паскуале”, мой дебют, за който дължа благодарност на директорката на Варненската опера г-жа Даниела Димова и на Маестро Борислав Иванов, който има ключова роля в моята оперна кариера. За мен всеки нов образ е като едно детенце, което отглеждаш и обичаш, докато порасте. В този смисъл всички роли са ми любими.

Ернесто в „Дон Паскуале” е един чаровник и късметлия, който не без помощта на другите, се оженва за любимата си Норина...

Да, такъв го вижда Доницети, такъв го търси режисьорът и аз се старая да го представя точно по този начин.

В оперните сюжети тенорите са облагоделствани, обикновено получават централните партии, дамите ги обичат, страдат за тях, въобще всичко се върти около тенора...

О, това е само привидно. Тенорът наистина е експониран персонаж, който изпъква по всички възможни параграфи, но това си има своята жестока  цена. Ролята му е фатална, но в крайна сметка невинаги щастлива. За тенора са написани много арии, които чисто вокално са извън човешката природа. Има опери, в които тенорът трябва да се справя, освен с трудни вокални партии и с един чудовищен обем, с уникално количество ноти, които трябва да бъдат изпети. Така е например при Вагнер или Майербер, за разлика от Верди или Пучини, където отделните гласове като обем са балансирани. В същото време Верди и Пучини натоварват тенора и сопрана с повече сложност и повече експресия, за да подчертаят драматичните стълкновения в оперния сюжет.

И Доницети се отнася ласкаво към тенора...

О, да. Според мен Доницети е обожавал тенора. В „Дон Паскуале” той сякаш нарочно е „подрязал крилете” на останалите гласове, за да изпъкне тенорът. Благодарен съм му за това.

Лесно ли се учи Доницети? Както бързо и лесно е композирал самият той – известно е, че е създал „Дон Паскуале” само за 11 дни.

Несъмнено Доницети е работил с вдъхновение. За всеки творец вдъхновението е най-хубавото нещо, което може да му се случи. На пръв поглед нещата в „Дон Паскуале” са поднесени по лековат начин, сюжетът не е сложен, но музиката е много витална и красива. Има редица трудни пасажи, които изискват да бъдат поднесени с лекота, еквилибристични ансамбли, които преследват постигането на един по-силен емоционален ефект. Маестро Кузман Попов много ми помогна да навляза в тази роля - с вдъхновение, насоки и ясно представяне на режисьорската си концепция.  

Влияете ли се от партньорката, от състава, с които се налага да работите заедно?

Разбира се. Самата роля си идва със своите пулсации. В началото нямаш представа какво ще се получи, но постепенно навлизаш в образа на своя герой и го обикваш, както вече споменах. Същото е и с партньорите. Държа тук да отбележа, че съставът на „Дон Паскуале” е великолепен, цял живот съм мечтал да работя с толкова добре балансиран състав. За щастие се познавам с повечето колеги и от други сцени, но сега за пръв път сме заедно на оперната сцена във Варна - града на световноизвестния Варненски музикален фестивал, един от най-старите музикални форуми на Европейския континент. Така се случи, че от провежданите в България фестивали, единствено в него не съм участвал. Надявам се с „Дон Паскуале” това да се промени.

Певците щадят гласа си, ограничават се, отстрани изглежда понякога крайно. Има ли някаква разумна граница или всичко е съвсем субективно?

По начало няма нищо разумно в това да се занимаваш с пеене. Това е професия, която няма физическо измерение, тя се измерва единствено във фантазия. Старая се да пазя гласа си, полагам усилия, но слабостите човешки не са ми чужди. Важно е също поддържането на една добра обща физическа форма. Защото освен да слушат, хората искат и да видят нещо хубаво, визията и пеенето заедно формират цялостното впечатление от оперния театър. Даже някои идват в театъра на първо място заради външността на артиста. В това отношение аз започнах доста несполучливо кариерата си с тегло от близо 130 кг. Преди години пях във Варна „Лелята на Чарли” на 110 кг. Тогава дядо ми Петър Слабаков сериозно се заяде с мен: „Има един единствен пълен тенор в света - Лучано Павароти. Ако мислиш, че пееш по-добре от него, продължавай да пълнееш”. Не спря да ми го повтаря, докато не реших да променя нещата. И след, като видя, че съм се вслушал и съм взел мерки, ме остави на мира в това отношение и се зае да контролира сценичното ми поведение.

Невероятен резултат, наистина! Как го постигнахте?

Постепенно, с комбинация от диета и физическо натоварване. Едното без другото не води до траен резултат. Наложих си строг хранителен режим и го комбинирах с разнообразни физически програми. С годините намерих своя баланс - 85 кг при ръст от 185 см. И сега продължавам да се движа много, не спирам, не се заседявам. И се чувствам прекрасно.

Като Ернесто в „Дон Паскуале”.

Да. „Дон Паскуале” е една забавна и щастлива пиеса, която ще се радвам варнеските почитатели на оперното изкуство да споделят с нас.

Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Деян Вачков – Дон Паскуале

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Кузман Попов: Един съвсем различен „Дон Паскуале”  

Да звучи дантелено и брилянтно 

 

Режисьорът Кузман Попов за своята нова постановка „Дон „Паскуале” от Доницети

Казват, че „Лучия ди Ламермур” е остаряла, а „Дон Паскуале” се е подмладил - и макар че с нас е точно обратното – и аз и изпълнителите на „Лучия ди Ламермур” сме побелели, на мен много ми се иска, заедно с „Дон Паскуале”, и ние да се подмладим. Аз поставям за трети път в творческата си биография „Дон Паскуале”, но сега правя един съвсем нов прочит, различен от досегашните ми постановки, много различен и от битуващата представа за този образ.

Музиката на Гаетано Доницети, макар и написана преди 250 години, е толкова ярка, че ме предизвиква да я съотнеса към съвременния човек и тази творческа задача се оказа много блазнеща. Разполагам действието не в XIX век, а в XXI век и днес историята се възражда във всичките й детайли.  Същевременно се разпознават всички типажи, произтичащи от комедия дел арте и опера буфо. Не липсват Панталоне, Доктор, Колумбина, Арлекин, имаме си дори нотариус, но всички те се изразяват със съвременни художествени средства.

Цялата музикална партитура е онагледена в сценичното действие. Всички 14 музикални номера са така разработени, че изкушават с бликащите си идеи за сценично превъплъщение. Тръгвам от тази благодарна предпоставка, за да изведа артистите на едно по-високо интерпретационно и техническо ниво, което залага наред с певческото майсторство, на сериозната театрална игра и възможността за импровизация.  

Солистичният състав от талантливи певци – Деян Вачков, Евгений Станимиров, Гео Чобанов (Дон Паскуале), Пламен Димитров и Свилен Николов (Доктор Малатеста), Ернесто (Арсений Арсов, Георги Султанов), Илина Михайлова и Ирина Жекова (Норина) - действително е звезден и аз вярвам, че всички те ще се справят блестящо с предизвикателните творчески задачи. Това, което непременно трябва да се каже, е че както солистите, така и хористите се явяват пълнокръвни участници в представлението, като при това непрекъснато разменят ролите си. От създатели на действието в един момент, те се оказват зрители на действието в някакъв следващ момент и в тази непрекъсната конфронтация и динамично преливане на едното в другото се пораждат условия за артистична надпревара.

Колегите приемат охотно моите идеи и ми е приятно да виждам как забавлявайки се, самите те стигат до интересни решения. Очевидно намерихме общ ключ към тази постановка, която изисква висока рефлексивност и концентрация, но тъкмо заради това предполага и голямо удовлетворение. Желанието ни е така да поднесем нашия „Дон Паскуале”, че публиката също да се забавлява и да го възприеме по възможно най-добрия начин.

Виолета Тончева

 

Прочетете още:

„Дон Паскуале” – премиера на XVI Великденски музикален фестивал

 

На 1 април от 18 часа, в рамките на ХVІ Великденски музикален фестивал – Варна 2015, възпитаниците на НУИ «Добри Христов», специалност класически танц, ще се представят с голям балетен концерт, под игривия наслов «Не на шега». Участват ученици от всички балетни паралелки от І до ХІІ клас и деца от балетната школа при НУИ «Добри Христов» с преподаватели Биляна Георгиева, Десислава Стойнешка, Елица Калова, Любомир Кацаров, д-р Мария Дражева, Нина Иванова, Румяна Малчева. Корепетитори са Анна Пашанова, Валентина Марценкова, Росен Иванов, Светлана Станчева, Таня Митрева, Татяна Куприянова, Теодор Беломъжов, Цена Атанасова. Концертът е със специалното участие на Мартин Чикалов – балетен солист на Държавна опера Варна. На добър час, млади колеги! Нека сцената на Държавна опера Варна скоро стане и ваша постоянна сцена, на която да развивате своя талант!

 

П Р О Г Р А М А

 

1.    КУПИДОН ОБЪРКВА ВСИЧКО - на пианото Теодор Беломъжов, хореография Десислава Стойнешка, изпълняват ученици от I клас с балетен педагог Десислава Стойнешка

2.    Фрагмент от балета ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА - музика П. И. Чайковски, изпълняват ученици от IV клас с балетен педагог Биляна Георгиева

3.    Гранд па де фльор от балета ЕСМЕРАЛДА - музика Ц. Пуни, изпълняват ученици от II, III и X клас с балетен педагог Нина Иванова

4.     В БЛАТОТО - на пианото Теодор Беломъжов, хореография Елица Калова, изпълняват ученици от V клас с балетен педагог Елица Калова

5.     БЪЗЗЗ - на пианото Теодор Беломъжов, хореография Елица Калова, изпълняват ученици от VII и VIII клас съвместно с ученици от балетната школа на УН към НУИ „Д. Христов“ Варна с балетен педагог Елица Калова

6.    КЪМ СВЕТЛИНАТА - музика О. Арнолдс, хореография Галина Сребрева
изпълнява Яна Николова от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева

7.    КЛАСИЧЕСКА ИМПРОВИЗАЦИЯ - музика Р. Дриго, хореография Румяна Малчева, изпълняват ученици от IX клас с балетен педагог Румяна Малчева

8.     Вариация на Китри от I д. на балета ДОН КИХОТ - музика Л. Минкус
изпълнява Паола Матеева от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева       

9.    Вариация от балета ФЕСТИВАЛ НА ЦВЕТЯТА В ГЕНЦАНО - музика Е. Хелстед, изпълнява Мариан Маринов от VII клас с балетен педагог Елица Калова

10.     Вариации на феите-орисници от балета СПЯЩАТА НА КРАСАВИЦА - музика П. И. Чайковски, изпълняват Естел Ебазерова, Мариан Маринов, Радослава Петрова, Хелин Хасан, Яна Бодева - ученици от VII клас с балетен педагог Елица Калова

11.     Па де катр от ЕСМЕРАЛДА - музика Ц. Пуни, изпълняват ученици от XI клас с балетен педагог Десислава Стойнешка

12.    Фрагмент от балета КОРСАР - музика А. Адам, изпълняват Анастасия Андреева, Венета Гочева, Лора Антонова, Магдалена Павлова, Мартина Костадинова, Теодора Кралева - ученици от IX клас с балетен педагог Румяна Малчева     

13.    Па де сис от балета КОРСАР - музика А. Адам, изпълняват Андриана Тодорова, Антоана Петрова, Гергана Занкова, Екатерина Шопова, Паола Матеева, Яна Николова  – ученици от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева       

14.     Па де дьо от балета КОРСАР - музика А. Адам, педагог по дуетен танц Любомир Кацаров, изпълняват Мария Стоева и Даниел Обрешков от X клас с балетен педагог Нина Иванова      

15.     ЛУДИ-МЛАДИ - музика Иван Чокоев, хореография Иван Донев, постановка д-р Мария Дражева, изпълняват ученици от VII клас с балетен педагог Елица Калова

16.    Сегидиля от балета ДОН КИХОТ - музика Л. Минкус, изпълняват ученици от IX клас с балетен педагог Румяна Малчева

17.     Фрагмент от балета ПАХИТА - музика Л. Минкус, изпълняват ученици от XII клас с балетен педагог Биляна Георгиева

18.     Вариация на Никия от балета БАЯДЕРКА музика Л. Минкус, изпълнява Станислава Василева от XI клас с балетен педагог Десислава Стойнешка    
19.     Фрагмент от балета БАЯДЕРКА - музика Л. Минкус, изпълняват ученици от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева      

20.     СПИСЪКЪТ НА ШИНДЛЕР - музика Джон Уилямс, хореография Николай Димитров, изпълнява Анастасия Андреева от IX клас с балетен предагог Румяна Малчева

21.    Па де дьо от балета СПЯЩАТА КРАСАВИЦА - музика П. И. Чайковски, педагог по дуетен танц Любомир Кацаров, изпълняват Мона Христова от XII клас с балетен педагог Биляна Георгиева и Мартин Чикалов - солист на Държавна опера Варна

22.    Вариация от ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО - музика П. И. Чайковски, изпълнява Яна Николова от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева

23.     МЕМОАРИТЕ НА ЕДНА ГЕЙША - музика Джон Уилямс, хореография Николай Димитров, изпълнява Венета Гочева от IX клас с балетен педагог Румяна Малчева

24.     Па де дьо АРЛЕКИНАДА - музика Р. Дриго, изпълняват Мария Стоева и Даниел Обрешков от X клас с балетен педагог Нина Иванова      

25.     Фрагмент от ІІ д. на балета ЖИЗЕЛ  - музика А. Адам, изпълняват ученици от VIII и IX клас със солисти Мона Христова, Елена Димитрова и Елица Филипова – ученици от XII клас с балетен педагог Биляна Георгиева, педагог по дуетен танц Любомир Кацаров

„Carmen Dance” с Кармен в двоен образ на 31 март

 

На 31 март от 19 часа на сцената ще пее и танцува Кармен в двойния образ, зададен толкова красиво и предизвикателно в уникалната опера-балет „Carmen Dance” от Сергей Бобров. Прочитът на главния балетмайстор на Варненската опера и з.а. на Русия извежда на сцената едновременно оперни солисти и балетни артисти в един зашеметяващ фееричен спектакъл, изграден по музиката на Жорж Бизе.

В горещия любовен триъгълник ще чуем солистите на Държавна опера Варна Силвия Ангелова (Кармен), Валерий Георгиев (Дон Хозе), Деян Вачков (Ескамилио) и Илина Михайлова (Микаела).

В същите главни роли ще видим варненските балетни артисти Евгения Минкова (Кармен), Павел Кирчев (Дон Хозе), Румен Стефанов (Ескамилио), Илияна Славова (Микаела), Мартин Чикалов (Данкайро). В другите главни балетни роли ще се представят Ренета Михайлова (Бандитка) и Николай Димитров (Цунига).

Всичко това ще се случи под палката на главния диригент Светослав Борисов и според замисъла на главния режисьор на оперния театър Кузман Попов.

 

Концерт на учениците от НУИ „Добри Христов” на 28 март

 

Стефан БояджиевДържавна опера Варна винаги с удоволствие предоставя възможност на най-талантливите деца от НУИ “Добри Христов” да се изявят като солисти на симфоничния ни оркестър. Надяваме се, че тези изявени млади изпълнители с награди от различни конкурси и фестивали ще са част от бъдещите кадри на Варненския симфоничен оркестър. За някои от младите таланти концертът на 28 март от 19 часа на сцената на Държавна опера Варна ще бъде първата сериозна професионална изява. На всички участници желаем на добър час и успех по стръмния път на трудното изпълнителско изкуство!

  Диригентът

За първи път на 28 март от 19 часа концертът ще прозвучи под диригентската палка на младия диригент на Държавна опера Варна  Стефан Бояджиев. Започва да свири на пиано на шестгодишна възраст. През 1998 г. завършва НУИ „Добри Христов” в родния си град, специалност пиано. През 1998 г. е приет в НМА „Панчо Владигеров” - София в Теоретико-композиторски и диригентски факултет, където през 2000 г. профилира хорово и оркестрово дирижиране. Освен концертите с Академичния симфоничен оркестър в НМА „Панчо Владигеров” е дирижирал още: Пазарджишки симфоничен оркестър (2002), Софийски духов оркестър (2002), Симфониета – Видин (2010, 2011, 2012), Старозагорска опера (2011). През 2008 г. специализира оперно-симфонично дирижиране в НБУ – София при Деян Павлов. През 2011 г. записва магистратура оркестрово дирижиране в АМТИИ – Пловдив при маестро Георги Димитров. През изминалите почти две години, откакто е щатен диригент на Варненската опера, той реализира редица премиерни заглавия, подготвяйки хора, дирижира оперетата „Царицата на чардаша” и много опери, сред които „Луд гидия”, „Любовен еликсир”, „Трубадур”, също кантатата «Кармина Бурана». Стефан Бояджиева поставя, заедно с режисьорката Сребрина Соколова, мюзикъла за деца «Алиса в страната на чудесата» от Александър Йосифов, а през ноември 2013 г. се изяви и като блестящ пианист с изпълнението на Втория концерт за пиано от Рахманинов с Варненската филхармония под диригентството на Светослав Борисов. Поради големия интерес на публиката, концертът бе повторен през януари 2014 г. На 22 януари 2015 г. младият диригент дирижира Оперетна гала със специално подбрана от него програма, включваща едни от най-ярките бисери на оперетното изкуство.   На 28 март Стефан Бояджиев за първи път ще дирижира концерта на изявените инструменталисти от училището, което самият той е завършил – НУИ «Добри Христов».
    

 

Изпълнителите

И тази година най-младият участник в концерта е цигуларят Александър Зайранов – ученик от VІІ клас, който има в биографията си внушителна колекция от награди. Четирима са цигуларите – освен Александър Зайранов, който ще изпълни Фантазия „Кармен” от Сарасате, в концерта пак по традиция ще участва и неговият по-голям брат – Мартин. Мартин Зайранов е вече в Х клас и ще изпълни Първа част от Концерт №1 на Виенявски. Другите двама цигулари също са десетокласници – Ралица Богданова ще изпълни Първа част на Испанска рапсодия от Е. Лало, а Рустам Губкин-Матейски – Първа част от Концерт №3 на Камий Сен-Санс.

В първата част на концерта ще се включи и един виолончелист – Калоян Русев, ученик от Х клас, който ще изпълни Първа част от Концерт за виолончело в до мажор от Й. Хайдн.

    
Втората част на концерта е отредена за пианистите. Най напред ще се изявят трима варненци. Ния Бонева от ХІ кл. ще изпълни Втора част от Концерт за пиано №1 на Шостакович. Йоана Райчева от Х клас ще се представи с Трета част от концерт №21 в до мажор от Моцарт. Естествено, винаги интерес предизвикват и абитуриентите. Тази година, след строгото прослушване, в концерта е допуснат само един – Мартин Даскалов от ХІІ клас, който ще свири Унгарска фантазия от Ференц Лист.

Мария-Десислава Стойчева През ноември миналата година във Варна се проведе ІV Национален конкурс за пианисти „Мила Михайлова“. Една млада пианистка от Пловдив получи Първа награда и Специалната награда на ТМПЦ – Варна. Това е Мария-Десислава Стойчева, а специалната награда се изразява във възможността да се изяви като солист на Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна. На концерта на НУИ „Добри Христов” на 28 март т.г. Мария-Десислава Стойчева ще изпълни Концерт за пиано и оркестър от Роберт Шуман.

Мария-Десислава Стойчева е родена на 2 юли 1997 год. в Пловдив. На 4-годишна възраст започва да свири на пиано, а от 2004 г. е ученичка в НУМТИ „Д. Петков“- Пловдив, където до учебната 2013-2014 г. се обучава в класа по пиано на Елена Велчева. От октомври 2013 г. е ученичка на проф. Людмил Ангелов в Нов Български Университет - София. Участвала е в майсторски класове под ръководството на проф. Людмил Ангелов, проф. Виктор Чучков, проф. Атанас Куртев, проф.Тамара Поддубная, проф. Борислава Танева, Аглика Генова и Любен Димитров, Стефка Перифанова, Владимир Валяриевич, проф. Милена Моллова, проф. Стела Димитрова-Майсторова и в заключителните им концерти в рамките на фестивалите „Софийски музикални седмици“ в зала „България“ и „Мартенски музикални дни“ в Русе, както и в залата на НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Носител е на множество награди от национални и международни конкурси и фестивали, сред които:

  • 2005 - II Национален конкурс за пианисти с международно участие „Шуман-Брамс“, Пловдив, България-Награда за най-млад участник;
  • 2008 - IX Международен конкурс за пианисти „Николай Рубинщайн“, Париж, Франция – трета награда;
  • 2013 - Национален конкурс по солфеж „проф. Камен Попдимитров“ – трета награда;
  • 2013 - Конкурс „Музика и Знание“, модул „Елементарна теория на музиката“ – втора награда;
  • 2014 - Национален конкурс за най-добро изпълнение на произведение от български композитор „Върбан Върбанов“, Бургас, България – втора награда;
  • 2014 - Международен конкурс за пианисти, Ниш, Сърбия – втора награда (при неприсъдена първа);
  • 2014 - I Европейски клавирен конкурс “Citta’ di Empoli-Premio Silver”, Емполи, Италия - втора награда;
  • 2014 - XXIV Международен конкурс за млади музиканти “Città di Barletta” Барлета, Италия – първа награда и специална награда за най-добро изпълнение на произведение от композитор от страната на кандидата;
  • 2014 - XIII Международен конкурс за млади музиканти „Охридски бисери“, Охрид, Македония – поощрение;
  • 2014 - XVIII Международен младежки музикален конкурс „Надежди, таланти, майстори“, Добрич, България -втора награда;
  • 2014 - X Международен клавирен конкурс “Chopin golden ring”, Радовлица, Словения – втора награда (при неприсъдена първа) и специална награда за най-добро изпълнение на виртуозен етюд;
  • 2014 - IV Национален конкурс за пианисти „Мила Михайлова“, Варна, България - първа награда, награда на ТМПЦ Варна и награда на Държавен симфоничен оркестър Шумен;
  • 2014 - V Международен клавирен конкурс „Шуман-Брамс“, Пловдив, България - втора награда.

 

Фестивална кулминация

Кулминацията на XVI Великденски музкален фестивал – Варна 2015 ще бъде премиерата на комичната опера „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, която Държавна опера Варна ще представи на 8 и 9 април от 19 часа. Автори на постановката са главният диригент Светослав Борисов и главният режисьор на оперния театър Кузман Попов. Художник на костюмите е Елена Иванова, а декорите са предоставени на партньорски начала от Teatro Comunale в Модена, Италия. В екипа са още Стефан Бояджиев - диригент на хора, Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев – концертмайстори, Сребрина Соколова - асистент-режисьор и Кристиян Йорданов - помощник-режисьор, както и корепетиторите Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев и Руслан Павлов.

Интригата около Дон Паскуале

Ролята на самодоволния стар ерген Дон Паскуале, който е решен най-сетне да се ожени, при това непременно за млада дама, красива като ангел (Bella siccome un angelo), репетират басите Деян Вачков. Евгений Станимиров и Гео Чобанов. За партията на Доктор Малатеста, който трябва да помогне в осъществяването на сватбеното начинание, се готвят баритоните Пламен Димитров и Свилен Николов. Тъкмо докторът стои зад мнимата сватба на Дон Паскуале с мнимата сестра на доктора сестра Софрония, която срамежливо избягва да покаже лицето си. Всъщност това е красивата вдовица Норина, влюбена обаче в племенника на Дон Паскуале Ернесто.
В ролята на Норина с особено удоволствие се превъплъщават сопраните Илина Михайлова и Ирина Жекова, а техни партньори в ролята на Ернесто са тенорите Арсений Арсов и Георги Султанов. Според предварителния замисъл, младоженката веднага започва да прахосва богатството на съпруга си с такъв размах, че разочарованият Дон Паскуале сам бърза да се освободи от брачните окови. Случват се и други перипетии, докато в крайна смета интригата се разкрива. Всички молят за прошка Дон Паскуале, който за обща радост се оказва незлобив и дава благословията си на младите влюбени. В сюжета е замесен и нотариус, в изпълнение на Росен Рангелов и Петър Генов.  

Доницети и оперната слава

 Гаетано Доницети Роденият в Бергамо Гаетано Доницети (1797-1848) е едва на 21 години, когато жъне успех с първата си опера и това предопределя шеметния му път като композитор от световна величина. В периода 1834-1838 е професор по композиция в прочутата Неаполитанска консерватория, която две години по-късно оглавява. Работи като театрален директор в Париж и всички европейски театри го заливат с поръчки. За четвърт век написва 70 опери, сред които шедьоврите „Любовен еликсир”, „Лучия ди Ламермур”, „Фаворитката”,  „Анна Болейн” и разбира се „Дон Паскуале”.   Прочут с бързината и лекотата, с които композира творбите си, Доницети създава „Дон Паскуале” само за 11 дни, а оркестрацията - за 8. Резултатът е партитура, с единна драматургична концепция в стил опера-буфо, с богата мелодика и блестящи музикални номера, които публиката бурно аплодира на премиерата в Париж на 3 януари 1843 г. Творил в постоянна надпревара с Росини и Белини, Доницети е един от тримата големи италиански романтици, чието творчество бележи разцвета на италианската музика в първите десетилетия на XIX век. Творбите му дишат с духа на новото време, звучат с  народнопесенни интонациии и – не на последно място – разкриват най-добрите страни от таланта на певците. Неслучайно оперни звезди от различни поколения триумфират на световните сцени в негови произведения.

 Прочетете още:

Един съвсем различен „Дон Паскуале”

Режисьорът Кузман Попов за своята нова постановка „Дон „Паскуале” от Доницети

20 години от първото излизане на оперна сцена на световноизвестния тенор

По повод 20 години от първото си излизане на оперна сцена във Варна, тенорът от световна величина Иван Момиров, ще пее на 24 април от 19 часа в родния си град в един много специален, обречен предварително на огромен успех концерт, под наслов «Иван Момиров и приятели». Приятелите са също познати имена от голямата оперна сцена - Даниела Дякова, Юлиан Константинов, Даниела Димова, Йоана Железчева и Евгений Станимиров.  Харизматичният маестро Деян Павлов ще дирижира Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна и ще анимира концерта.

Иван Момиров ще изпълни знакови оперни арии за тенор, като арията на Каварадоси от трето действие на «Тоска» от Пучини, «La donna e mobile” - ария на Херцога от «Риголето» на Верди, “Nessun dorma” – ария на Калаф от „Турандот” на Пучини, испанската сарсуела “No puede ser” и дуети с останалите солисти из оперите «Фауст» на Гуно, «Норма» от Белини, „Мадам Бътерфлай” от Пучини и др.

Миналата година Иван Момиров изигра един прекрасен Дон Хозе от операта «Кармен» във Варна и София и своя коронен Дон Карлос от едноименната опера. Тази година ще се насладим отново на таланта му както сега през април, така и в предстоящата Опера в Летния театър, в премиерния спектакъл на „Адриана Лекуврьор” от Франческо Чилеа.

Иван Момиров завършва Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в класа на проф. Асен Селимски. Едва на 21години дебютира на сцената на „Дойче Опер” – Берлин с ролята на Владимир от операта „Княз Игор”. Същата година оперната легенда Гена Димитрова му отправя покана за участия в честването й в галаспектаклите на операта „Набуко” на сцената на Софийската опера. Непосредствено след това, концертира в Златната зала „Музикферайн” – Виена редом до оперния колос Николай Гяуров. Следват специалната награда на Хосе Карерас от конкурса „”Хулиан Гаяре” – Памплона, както и покана за участие в конкурса на Пласидо Доминго – „Опералия” 2000 г. Дебютът на сцената на оперния театър в Монте Карло в ролята на Де Грийо („Манон” – Масне), както и поредицата концерти в Италия в памет на световноизвестния испански тенор Алфредо Краус му откриват пътя към световните оперни театри – Лондонската „Ковънт Гардън”, Римската опера, „Карло Феличе” – Генуа, „Опера Бастий” - Париж, „Маринский театър” – Санкт Петербург, „Сан Карло” - Лисабон и мн.др. Гостува на оперните фестивали в Баден – Баден, „Звездите на белите нощи” – Санкт Петербург, Верди фестивала в Парма, фестивалът на Валерий Гергиев в Ротердам.
В репертоара му са включени над 30 от централните тенорови партии в оперите „Бал с маски”, „Трубадур”, „Двамата Фоскари”, „Дон Карлос”, „Травиата”, „Жана Д’Арк”, „Бохеми”, „Тоска”, „Мадам Бътерфлай”, „Джоконда”, „Кармен”, „Лучия ди Ламермур” „Норма”, „Вертер”, „Приятелят Фриц”, „Ромео и Жулиета”, „Евгений Онегин”  и др. Партнирал е на едни от най – ярките оперни звезди на нашето време - Катя Ричарели, Мария Гулегина, Мариела Девиа, Джун Андерсън, Франческа Патане, Лео Нучи, Ренато Брузон, Карло Коломбара и др. Пял е под палката на диригенти от ранга на Бруно Бартолети, Мишел Пласон, Нело Санти, Валерий Гергиев, Михаил Юровски, Джанлуиджи Джелмети, Марк Минковски, Гюнтер Нойхолд, Даниеле Калегари, Ренато Палумбо и др.

Една от последните най-интересни и престижни изяви на прочутия ни съгражданин е на сцената на „Сан Карло” в Лисабон с „Трубадур” от Верди. Певецът участва в може би най-амбициозния проект на Световен оперен театър – реализация на трилогията „Трубадур”, „Травиата” и „Риголето”, чиито премиери се изпълняват в рамките само на една седмица. Критиката не пести суперлативите си за Иван Момиров, определяйки го като „един истински Манрико, достоен наследник на Корели и Павароти”, изпълнители на същата роля на сцената на „Сан Карло”.

Серия концерти в „Аудиториум Паганини” в Парма и „Palazzo della cultura” в Болоня, под палката на Лорънс Фостер – главен диригент на Оперния театър в Марсилия, са сред гастролите на тенора в Италия през изминалите две години. Следва мащабно турне с най-известните тенорови арии на най-големите китайски сцени, в съпровод на оркестър „Тосканини”. Момиров е сред гостите и на гала концертите, посветени на 200-годишнината от рождението на Верди, както и на майските оперни вечери на фестивала в Скопие – Македония, където като Алфредо от „Травиата” партнира на най-търсената сега в света изпълнителка на ролята на Виолета Ирина Лунгу.
Към успешната му оперна кариера следва да се отбележи дебютът му и на сцената на един от най-големите източноевропейски театри – Букурещката опера в гала спектакъл на „Бохеми” от Пучини. На българска сцена следва да се отбележи участието му в „Реквием” на Верди, с диригент Владимир Гяуров, излъчен пряко по БНР. За изпълнението на Иван Момиров проф. Боянка Арнаудова написа изключително ласкава рецензия във в. „Култура”.
Към това трябва непременно да се добави участието му в Лисабон, където пожъна аплодисменти в концертно изпълнение на “Oтело” oт Верди в зала „Gulbenkian” – eдна от водещите концертни зали в света. Поводът е отбелязването на 50 години от създаването на оркестър „Gulbenkian” – една от най-прочутите филхармонични формации в света. И всичко това се случи само в последните 2-3 години!

Приятелите

Един български бас, пял в най-авторитетните оперни театри по света, басът Юлиан Константинов, ще изпълни Ария на Алеко от едноименната опера на Сергей Рахманинов и Дует на Фауст и Мефистофел от оп. «Фауст» на Гуно, заедно с Иван Момиров. На варненска сцена Юлиан Константинов е осъществил няколко премиери – «Дон Карлос» (2002), «Атила» (2007) и «Борис Годунов» (2008), пял е Закария от «Набуко», участвал е и в няколко Оперни гала-концерта. В последно време Юлиан Константинов често се появява в медийното пространство в различно амплоа, но в операта той разгръща най-добре яркия си певчески и артистичен талант.

Мецосопраното Даниела Дякова в последните години е една от най-предпочитаните солистки в емблематичните роли на Кармен, Амнерис, Сантуца, Фенена, Еболи и др. във всички оперни театри на България. Съчетанието на ярък певчески талант, впечатляваща артистичност и физическа красота правят всеки неин спектакъл истински празник за сетивата. Даниела Дякова вече години наред съчетава артистичната си дейност като солистка на Старозагорската опера с длъжността директор на Симфоничния оркестър на Сливен. Приятелството й с Иван Момиров се дължи на съвместните им певчески изяви. На концерта на 24 април тя ще изпълни Ария на Принцеса де Буйон от оп. «Адриана Лекуврьор» и Дует на Адалджиза и Полионе от оп. «Норма» от Белини, заедно с Иван Момиров.

Даниела Димова – сопран завършва през 1990 г. оперно пеене в Националната музикалната академия “Панчо Владигеров” в класа на проф. Реса Колева. Специализирала е в Дома на изкуствата “Борис Христов” в Рим, в курса по оперно пеене на проф. Маргарита Лилова и италианско bel canto при проф. Ида Фарина в Милано, Италия. От 1991 до 2009 г. е солистка на Варненската опера.

От декември 2009 г. заема длъжността директор на Оперно-филхармонично дружество Варна, а от декември 2010 г. след спечелен конкурс става и  директор на Театрално-музикален продуцентски център, обединяващ двата държавни културни института – Драматичен театър “Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна. Завършила през 2014 г. и магистратура по специалността „Арт-мениджънт” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, Даниела Димова съчетава успешно творческата с административната дейност.

В репертоара й има над 25 оперни сопранови солови роли, както и голям брой произведения от кантатно-ораториалния жанр, камерни творби и солови песни. Носител е на редица престижни награди, сред които Награда “Варна”, “Кристална лира” на СБМТД през 2007 г., “Златно перо” (2011) на Радио Класим ФМ и Галерия Макта. В концерта на 24 април Даниела Димова ще изпълни Ария на Мими из операта ”Бохеми” на Пучини и дуети с Иван Момиров.

Йоана Железчева завършва оперно пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Дебютира на сцената на Софийската опера и балет. Днес е солистка на Държавната опера в Бургас. Участва в множество продукции в България и като гастролираща артистка в Европа, за което получава ласкави отзиви от взискателната музикална критика. Железчева участва в постановките „Дон Карлос“,“Манон Леско“, „Трубадур“, „Мадам Бътерфлай“, „Аида“. Тя ще изпълни Ария на Елизабет от оп. „Дон Карлос” от Верди и Дует на Чо-Чо-Сан и Пинкертон от „Мадам Бътерфлай” от Пучини.  

Басът Евгений Станимиров е роден във Варна. Приятелството с Иван Момиров не е случайно – и двамата са възпитаници на Френската гимназия в родния си град. През 1997 г. Евгений Станимиров завършва ДМА в София, а след това специализира в Академията за млади оперни певци на Театър ла Скала, Милано. Лауреат е на Националния конкурс „Светослав Обретенов“ (1995) и носител на първа награда от международния конкурс „Джузепе ди Стефано“ – Трапани, Италия през 2001 г. Като солист на Варненската, в кратък период и на Бургаската опера, се представя в разнообразен оперен репертоар, включващ партиите на Зарастро във „Вълшебната флейта“, Лепорело в „Дон Жуан“, Фигаро в „Сватбата на Фигаро“, Силва в „Ернани“, Атила в „Атила“, Закария в „Набуко“, Филип ІІ в „Дон Карлос“ и  много др. С последната роля успешно дебютира и на сцената на Софийска опера и балет през 2012 г. От многобройните му участия на италиански оперни сцени особено се открояват ролите на Рамфис в „Аида“ под режисурата на Франко Дзефирели в родното място на Верди – Бусето, както и в театрите в Равена, Тревизо и Бари; Граф Рудолфо от „La Sonnambula“ в Трапани; Сценичния директор в постановката „Вива ла мамма“ в Театър Ла Скала - Милано; Банко в „Макбет“ в Театро Комунале “Лучано Павароти“, Модена и Театро Комунале, Болцано; Спарафучило в „Риголето“ на сцената на Театро Сочале Комо, Театро Арчимболди в Милано, Театро Понкиели в Кремона и др.; Пистола във „Фалстаф“ в Театро Верди, Бусето с Ренато Брузон; участва в съвременната опера „Кучешко сърце“ от Раскатов на сцената на Театър Ла Скала и др. През ноември 2013  с успех дебютира като Закария в „Набуко“ в Театър Аудиториум - Тенерифе, Испания. От концертната дейност на певеца дълбоки впечатления оставят двата концерта в Ла Скала, единият от които под диригентската палка на Рикардо Мути, а другият – в Театро Комунале ди Сао Пауло, Бразилия.
Евгений Станимиров е подготвил за концерта Ария на Банко из оп. „Макбет” на Верди.

Калки в «Исус Христос суперзвезда» на 20 март

 

XVI Великденски музикален фестивал – Варна 2015 На 20 март от 19 часа, преди Възкресение Христово и в рамките на XVI Великденски музикален фестивал, Държавна опера Варна ще се върне отново към легендарната рок опера «Исус Христос супер звезда». Легендарното заглавие по музика на Андрю Лойд Уебър и либрето на Тим Райс, преобърнало представата за съвременна опера, е поставено с въображение и замах от диригента Юли Дамянов, режисьора Светозар Донев, сценографа Иван Токаджиев, костюмографката Ася Стоименова и диригента на хора Стефан Бояджиев. Участват солисти, хор и балет на Държавна опера Варна с диригент Юли Дамянов, клавир Страцимир Павлов, перкусии Валери Ценков, китара Георги Илиев, бас китара Борис Казаков.

Образа на Исус Христос супер звезда ще пресъздаде известният Костадин Георгиев-Калки, който играе в първата и втората постановка на творбата  на столична сцена, а сега и в третата българска постановка на варненска сцена. Както сам признава, за него самия това е най-важната роля в творческия му път на певец и артист с разностранни таланти.

В ролите на Юда и Пилат ще се представят солистите на Националния музикален театър, любимци и на варненската публика, Георги Ханджиев и Александър Мутафчийски. Останалите партии ще изпълнят солистите на Държавна опера Варна Пламен Долапчиев (Симон), Свилен Николов (Цар Ирод), Гео Чобанов (Кайаф), Людмил Петров (Петър), Владислав Владимиров (Аннас) и др.

Единственият женски образ в творбата - Мария Магдалена ще пресъздаде Даниела Димова. Според трактовката на Уебър и Тим Райс Мария Магдалена вижда своята мисия в това да бъде вярна спътница на Исус Христос в земния му път. И... чудото се случва!  Блудницата, която Спасителят е променил със своето духовно учение, обича за първи път истински и тази непозната любов я пречиства и извисява.

Държавна опера Варна прави жест в навечерието на Първа пролет и продава билети за спектакъла на преференциалната цена от 6 лева!

 

 

 

 

XVI Великденски музикален фестивал – Варна 2015

На 19 март от 19 часа, под диригентството на Вилиана Вълчева, на оперната сцена във Варна ще възкръсне разтърсващата любов на Чо-Чо-Сан (Мадам Бътерфлай) към американския морски офицер Ф. Б. Пинкертон, обезсмъртена от Джакомо Пучини. Удоволствието от срещата с непреходната оперна творба ще бъде двойно заради участието на варненския тенор със световно име и полякинята Анна Дитри - артистичен тандем както на сцената, така и в живота. Очарователната двойка, заедно с екипа на Държавна опера Варна, ще ни върне към вечния въпрос струва ли си да живееш един живот без любов.

Анна Дитри завършва Нов Български Университет в класа по класическо пеене на Калуди Калудов и започва своята кариера, участвайки в състав за барокова музика „Студио 27” и в „Схола Канторум Познаниенсис”. Дебютира през 2005 г. в операта от Г. Ф. Хендел „Юлий Цезар”. През 2009-2010 г. е солистка на операта в Пловдив, а от 2010 до 2014 - на операта в Стара Загора. Има участия в много международни фестивали като „Вива ил канто”, „Опера опен - Варшава”, „Лятна Градина на Изкуствата”, „Вечери при Телеман”, „Банско Фест” и др. Най-значимите й изяви са: концерт по време на аудиенция на папа Йоан Павел II във Ватикана (2004), цикъл от концерти по случай 250 години от рождението на Моцарт (Полша, 2006), концерт в зала „Далас” (Румъния, 2008), концерти с Шуменска, Плевенска и Видинска филхармонии, концерти във Виена и в Братислава (март 2010, 2011). През февруари 2010 открива Годината на Шопен в България с цикъл от песни на Фредерик Шопен.
В репертоара й присъстват следните роли из оперите на Пучини: Тоска („Тоска”), Мими („Бохеми”), Лиу („Турандот”), Верди: Елизабет („Дон Карло”), Леонора („Трубадур”), Бизе: Микаела („Кармен”), Моцарт: Графиня („Сватбата на Фигаро”), Дона Елвира („Дон Жуан”) и др.
Във Варна Анна Дитри е пяла Тоска от едноименната опера на Пучини, Елизабет от „Дон Карлос” на Верди. Запонящо бе участието й вминалогодишния  концерт, посветен на Националния празник на Полша. Сега за първи път в България ще изпълни партията на Чо-Чо-Сан, след неотдавнашния си успешен дебют в тази роля в Полша.

Калуди Калудов – звездният тенор на България, с българско и полско гражданство, почетен гражданин на Варна, започва професионалната си оперна кариера през 1978 г. Гостувал на най-престижните световни оперни сцени, пял под палката на най-великите диригенти от края на XX и началото на XXI век, за щастие в последните години пребивава по-дълго в България. Това му дава възможност винаги да откликва на покана от театъра в родния си град Варна. За последно го чухме през ноември м. г. в ролята на Дон Карлос от едноименната опера на Верди и в концерт, посветен на Националния празник на Полша.

В ролята на прислужницата и приятелка на Чо-Чо-Сан, Сузуки ще видим солистката на Държавна опера – Варна мецосопраното Бойка Василева.
Останалите роли също са поверени на варненски солисти: Шарплес е Свилен Николов, Пламен Долапчиев (Горо), Гео Чобанов (Гонзо) и др.
 

TOP