Конкурси и обяви

„КАЛАС И ОНАСИС“ – ЛЮБОВТА ОСТАВА

Сопраното МАРИЯ ПАВЛОВА, солистка на Държавна опера Варна, и тенорът МОМЧИЛ КАРАИВАНОВ, солист на Държавна опера Пловдив, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за превъплъщенията си в образите на Мария Калас и Аристотел Онасис в операта-мюзикъл „Калас и Онасис“ от Христос Папагеоргиу, поставена от Държавна опера Варна за 100-годишнината от рождението на Мария Калас. След бравурната световна премиера през лятото, на 4 декември 2023 година - два дни след рождения ден на оперната дива, на варненска сцена отново ще оживее нейната любов с корабния магнат Аристотел Онасис.

- Преди дебюта, как се чувствате в новото творческо амплоа?

- Мария Павлова: Изпитвам огромно уважение и респект към Мария Калас и съм много благодарна за възможността да пресъздам нейния образ. Проучих в детайли живота ѝ, научих и много нови неща за нея от двете последни книги, които прочетох. Сюжетът на романа „Мария Калас“ от Мишел Марли, посветен на любовната ѝ връзка с Онасис, почти се припокрива със сюжета на операта-мюзикъл. Много интересна е и книгата на българката Надя Станчева, която е била пресаташе и близка приятелка на Мария Калас по време на снимките за филма „Медея“ на Пазолини, в който певицата изпълнява главната роля.

ХАНУКА – ПРАЗНИК НА ЧУДОТО И СВЕТЛИНАТА

Танцово-музикален спектакъл на Държавна опера Варна, посветен на големия еврейски празник

Премиера - 7 декември 2023, 19.40, Основна сцена

Своята Ханука (Hanukkah, от иврит, חנוכה) евреите в цял свят празнуват от 25-ия ден на еврейския месец кислев (ноември/декември) в продължение на осем дни. Според Григорианския календар, празникът през 2023 г. започва от залез слънце на 7 декември и продължава до нощта на 15 декември. Затова именно на 7 декември 2023, точно в 19.40 часа, когато залязва слънцето, ще започне и танцово-музикалният спектакъл „Ханука“ на Държавна опера Варна.

Премиерната продукция, посветена на еврейския празник на чудото и светлината, обединява усилията на балетните и оперните артисти, заедно с музикантите от оркестъра на оперния театър, под диригентската палка на Петър Тулешков. Балетната прима Наталия Боброва поставя „Ханука“ с езика на съвременната хореография и с респект към стародавните танцови традиции. Древният еврейски танц, смятан за надарен с магическа сила, призван да изразява радостта на общността, някога е бил в центъра на религиозните церемонии и обреди, за да се превърне с годините в знаков компонент на еврейското културно наследство.

СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ Е НОВИЯТ ПОСТОЯНЕН ГОСТ-ДИРИГЕНТ НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

На пресконференцията, посветена на премиерата на „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер, Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, обяви, че маестро Светослав Борисов е новият постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна. Светослав Борисов бе неин главен диригент до 2016 г., след което зае позициите първи диригент и заместник на Генералния музикален директор на Театър Магдебург, Германия.

По повод новото си назначение във Варна, маестро Борисов сподели развълнуван: „Надявам се „Летящият холандец“ да се представи достойно на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора и да заеме престижно място в афиша на Варненската опера, с която ме свързват скъпи спомени. Никога не съм си тръгвал от Варненската опера, така че сега се връщам на място, към което принадлежа. Това е театърът, на който много дължа, в него съм направил първите си стъпки като оперен диригент. Винаги ще бъда благодарен на Варненската опера, тя остава моето вкъщи.

Радвам се, че вече ще идвам по-често, за да работя и с оркестъра, и със солистите. С удоволствие ще поддържам оперните творби, които съм поставил тук, надявам се да внеса някои нови и интересни заглавия в репертоара. За мен е чест и радост, да бъда, заедно с изтъкнати диригенти като Павел Балев, Григор Паликаров и Якопо Сипари ди Пескасероли, в престижната четворка постоянни гост-диригенти на Държавна опера Варна.“

Роден в Русе, СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ завършва СМУ „Добри Христов” във Варна със специалност тромпет, следва в ДМА „Панчо Владигеров” и се дипломира със специалност тромпет в Университета за музика и сценични изкуства в Грац, Австрия. Също в Грац през 2010 г. завършва с отличие магистърска степен по оркестрово дирижиране при Мартин Зигхарт, по оперно дирижиране при Волфганг Бозич и по хорово дирижиране при Йоханес Принц. Специализира в майсторските класове на прочути диригенти, като Ралф Вайкерт, Бернард Хейтинг, Хесуз Лопес Кобос и Курт Мазур.

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ – МИСТИЧНО, БУРЕНОСНО И МНОГО КРАСИВО

Маестро СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ, номиниран за „Диригент на годината“ в Германия, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер в Държавна опера Варна; хармонията и техническите трудности в естетиката на Вагнер; „викащите“ вагнерови певци; вердиевият аристократизъм в „Летящият холандец“; рецепцията за Вагнер в Германия и България; партньорството с Вера Немирова; принципът на адаптивността; Варна в личния свят на диригента.

- Държавна опера Варна посреща маестро Светослав Борисов - преди време неин главен диригент, сега първи диригент и заместник Генерален музикален директор на Оперния театър в Магдебург, за постановката на „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер.

- „Летящият холандец“ „долетя“ във Варна от Магдебург, където преди 7 години поставихме това заглавие с Вера Немирова. Съдействахме за създаването на партньорски взаимоотношения между оперните театри на Магдебург и Варна, в резултат на което сега разполагаме с декорите и костюмите на постановката от Магдебург, адаптирани, разбира се, към конкретните дадености.

- От „дантеленото изящество“, както обичахте да казвате за „Дон Паскуале“ на Доницети - предишната опера, която поставихте във Варна, навлизате с Вагнер в съвсем друга стилистика.

- "Летящият холандец“ е мистично, буреносно и много красиво произведение, изпълнено с драматични конфликти. Да, няма я тази дантеленост и лекота като при Доницети, но има други предизвикателства с различна трудност. Вагнер е сложен, най-напред защото не е добре познат и второ, защото хармонията при него е съвсем различна от обичайния репертоар на Варненската опера. Вагнер предполага технически трудности, той не пише лесно за оркестъра, нито за певците и стига до границите на виртуозното. Оркестърът трябва да изпълнява сложни пасажи, дамският хор във второ действие пее в скороговорка, в трето действие двата мъжки хора пресъздадат драматичния конфликт между норвежците и холандците, в унисон с природните стихии - един много силен момент с ефектна оркестрация и красива музика. Партитурата е сложна, но определено мога да кажа, че екипът се справя добре.

Документална изложба, посветена на 90-годишнината от рождението на големия български баритон Стоян Попов (21.10.1933-23.03.2017), посреща зрителите на ноемврийските спектакли на Държавна опера Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров“.

Изложбата, дело на музиковеда Светлана Димитрова, дъщеря на певеца, и екип на Държавна опера Бургас, гостува във Варна в рамките на партньорски договорености между двата оперни театъра. През октомври тази година в Бургас се проведе с успех и вторият международен конкурс за млади оперни певци „Стоян Попов“, инициатор на който е директорът на Държавна опера Бургас доц. Александър Текелиев, ученик и следовник на бележития баритон.

Разположена на Сцена Ротонда, експозицията показва портретни снимки на Стоян Попов в емблематични негови роли, придружени с високи оценки на музикалната критика у нас и по света за неговите изпълнения на Набуко, Риголето, Яго, Барон Скарпия, Амонасро, Борис Годунов, Галицки, Граф ди Луна, Фалстаф, Цар Иван Шишман, Цар Калоян и др.

ВАРНЕНСКОТО „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ ПОВТОРИ УСПЕХА СИ ОТ ПАРИЖ В АТИНА

„Лебедово езеро“ на Държавна опера Варна бе възнаграденo с бурни аплодисменти от  публиката в огромната зала на “Christmas Theatеr” в Атина. Билетите за гастрола на варненските балетни артисти бяха разпродадени месец преди двата спектакъла на 11 и 12 ноември в гръцката столица. Постановката на главния балетмайстор на Варненската опера Сергей Бобров с класическа хореография по оригиналния и почти забравен пръв вариант на балета предизвика интереса и оправда очакванията на почитателите на балетното изкуство в гръцката столица. Те реагираха емоционално на хореографския размах и красивите костюми, на балетното и артистично майсторство на солистите и кордебалета, особено в драматичните сцени с белите и черните лебеди. Виторио Сколе в ролята на Принца, Мартина Префето като Черния лебед, Полин Фаже като Белия лебед, Джовани Помпей в ролята на Ротбарт  и Мирко Андреути и Джакомо Амацини, които се редуваха в партията на Ротбарт в двата спектакъла, заслужиха възхищението на всички присъстващи. Особено щастливи бяха децата, които след представлението получиха автографи и се снимаха със своите любимци.

„Огромен успех за „Лебедово езеро“ в Атина и повторение на Париж“ – кратко и категорично, в своя обичаен стил, изрази удовлетворението си Сергей Бобров, напомняйки за гастрола на постановката в „La Seine Musicale”, спечелил одобрението на парижани по-рано тази година.

„Радвам се, че след чудесното представяне на нашите балетни артисти с „Лебедово езеро“ в Атина получихме покана за гостуване и през следващата година“, обобщава резултатите от варненската балетна визита директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова.

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ ЗА "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

23 ноември, 13.00, Сцена Ротонда
 
Екипът на "Летящият холандец" от Рихард Вагнер, продукция на Държавна опера Варна, в партньорство с Театър Магдебург, очаква варненските медии и кореспондентите на националните медии във Варна на пресконференция, която ще се проведе на 23 ноември, 13.00, Сцена Ротонда.
 
С премиерата на "Летящият холандец" на 24 ноември 2023 се открива XXIV Коледен музикален фестивал - Варна 2023, а след това спектакълът ще представи Държавна опера Варна и на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора.
 
Стилистичен и езиков консултант на постановката е световноизвестният Вагнеров бас Курт Ридл от Австрия, който изпълни ролята на Даланд в "Летящият холандец" - последното представление, с което бе закрит Вагнеровият фестивал 2023 в София.

ДА ПЕЕШ ТОВА, КОЕТО СИ, А НЕ ТОВА, КОЕТО БИ ИСКАЛ ДА БЪДЕШ

СЪВЕТИТЕ НА ОПЕРНАТА ЛЕГЕНДА КУРТ РИДЛ

Оперната легенда от Австрия, Kammersänger Курт Ридл, известен като един от най-добрите съвременни Вагнерови изпълнители, консултира варненските певци в „Летящият холандец“ за стила и езика на постановката на Държавна опера Варна с диригент Светослав Борисов, режисьор Вера Немирова, сценограф Чавдар Чомаков, костюмограф Павлина Ойстерхус, мултимедия Димитър Иванов. След премиерата във Варна на 24 ноември 2023 г. спектакълът ще се играе и във Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора на 27 ноември 2023 г.

„Благодаря на Варненската опера и Вера Немирова за поканата да бъда стилов и езиков консултант при подготовката на „Летящият холандец“ от моя любим Вагнер. Като езиков консултант искам най-напред да изтъкна, че оперното пеене при Вагнер е много по-различно, отколкото при Верди. В немски език трябва отчетливо да се изпяват съгласните в края думата, без това да накъсва цялостното възприятие за легато. Ясната артикулация на съгласните по начало е важна за разбирането на немски език. При гласните пък е необходимо да се откроят различията в продължителността и цветовата окраска, например в зависимост от контекста имаме дълго „е“, отворено „е“ и т. н. Тези фини езикови детайли може би изглеждат дребни, но те допринасят за психологическото изграждане на образа, което е ключов момент в интерпретацията на Вагнеровите персонажи. За да пееш добре Вагнер, може и да не знаеш немски език, но трябва да изостриш слуха си, за да почувстваш езика и да усвоиш артикулацията и особеностите му. Това е задължително условие, за да се постигне автентичното звучене, драматизма и красотата в музиката на Вагнер. “Летящият холандец“ е много подходящ за навлизане в света на този титан на оперното изкуство“, обяснява Курт Ридл и предлага като следваща стъпка да се организира концертна гала с изпълнение на увертюри и арии от Вагнерови творби, които непременно ще заинтригуват варненската публика.

ПЕТА СИМФОНИЯ ОТ ЧАЙКОВСКИ В ЦИКЪЛА „ПЕТИТЕ СИМФОНИИ“

9 ноември 2023, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна

Постоянният гост-диригент на Държавна опера Варна Григор Паликаров и оркестърът на оперния театър ще поднесат на зрителите втория от поредицата симфонични концерти в цикъла „Петите симфонии“. След Пета симфония на Малер през пролетта, на 9 ноември ще слушаме Пета симфония на Чайковски и Концерт за цигулка и оркестър на Ерих Корнголд със солист цигуларката Лия Петрова.

„Всички музиканти и любители знаят за триадата от последните симфонии на Чайковски – Четвърта, Пета и Шеста, най-известните му творби. Още в Четвърта симфония се налага темата „Фатум“ – съдбата, която притиска романтичния герой и той бяга от грубата действителност в своя свят на мечти и сънища. Това е типично романтична идея и тя е прекрасна сама по себе си. Тази тема, която в Четвърта симфония е много изявена, в Пета е доста по-тиха и приглушена, но присъства във всички части и свързва цялата драма в едно. Пета симфония на Чайковски е написана с изключително майсторство, има невероятно запомняща се и красива музика. Прекрасно допълнение към нея ще е първата част – Концерт за цигулка на Ерих Корнголд с изключителната българска цигуларка Лия Петрова. Тя е от по-младото поколение цигулари, но вече със световна известност и с изключително натоварена програма. Концертът за цигулка на Корнголд е много красив, много цветен, много различен и създава чудесно настроение в началото, на което Чайковски ще бъде хубаво продължение. Много слушаема, интересна и въздействаща програма, която никой не бива да пропуска“, споделя маестро Паликаров за предстоящия концерт.

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ МЕЖДУ ONLINE ИЗОЛАЦИЯТА И СБЛЪСЪКА С РЕАЛНОСТТА

Именитата режисьорка ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на „Летящият холандец“ в Държавна опера Варна; за пътя от детското съприкосновение с Вагнер до децата като второ „аз“ на Ерик и Сента; online изолацията на „Летящият холандец“ от обществото като паралел с covid пандемията; картините, с които електронните медии доминират съзнанието и сблъсъкът между „имиджа” и действителността; идеалът на романтизма за необходимата саможертва на жената и утопичната любов между Летящия холандец и Сента; солистите и оперната легенда Курт Ридл; вселената Вагнер в творчеството на Вера Немирова.

Поздравления най-напред за наградата „Кристална лира“, с която съвсем наскоро, в Деня на будителите, Съюзът на българските музикални и танцови дейци“ отличи Вашата постановка на „Хитрата лисичка“ - първа поява на Леош Яначек във варненската оперна история и първо цялостно представление в България на това произведение.

Благодаря! Много ме трогна и развълнува тази заслужена награда - високо признание за постижението на целия творчески колектив на Държавна опера Варна. Радостта от наградата споделя и театърът на град Рощок, с който сме в колаборация за „Хитрата лисичка“, успяла да защити едно високо ниво в интернационален мащаб.

След „Хитрата лисичка“ във Варна идва „Летящият холандец“, чиято премиера предстои на 24 ноември тук и на 26 ноември във Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора. Ако тръгнем от самото начало, кога беше първата Ви среща с „Летящият холандец“?

Това за мен е едно много важно заглавие, което заема основно място в моята биография. Първото ми съприкосновение с Рихард Вагнер беше още в детска възраст, когато след като заминахме за Източна Германия, майка ми Соня Немирова стана артист-солист и прима на Оперния театър в Рощок. Първата ѝ роля се оказа Сента в „Летящият холандец“ и за мен бе изключително въздействаща цялата обстановка, в която попаднахме – оловносивото Балтийско море на Северна Германия, легендата за „Летящият холандец“ и музиката на ранния Вагнер. Учехме немски език по тази опера и хората понякога не ни разбираха, защото езикът на Вагнер е старинен, поетичен и несравним с говоримия. Майка ми се потопи в съвсем нов музикален свят, защото в далечната 1983 г. Вагнер почти не се изпълняваше у нас.

ДВЕ НАГРАДИ „КРИСТАЛНА ЛИРА“ 2023 ЗА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

Наградите „Кристална лира“ 2023 за музикално и танцовото изкуство нa Съюза на българските музикални и танцови дейци и агенция „Кантус фирмус“ бяха връчени в Деня на будителите на тържествена церемония в Националния музикален театър. Две от кристалните статуетки отиват в Театрално-музикален продуцентски център – Държавна опера Варна.

В категория „Постановъчен екип“ Държавната опера Варна е отличена за първото представяне на Леош Яначек във варненската оперна история с премиера на операта „ХИТРАТА ЛИСИЧКА", изнесена в рамките на фестивала „Опера в Летния театър", съвместен проект с ММФ „Варненско лято" и първо цялостно представление в България с първия български превод на либретото от оригинала от диригента Павел Балев и режисьорката Вера Немирова. Екипът на маестро Балев и Вера Немирова, художничката Димана Латева, хореографката Анна Пампулова и светлинния дизайнер Даниел Йовков получават „Кристална лира“ за оригиналнaта постановка на философската приказка с послание към всички възрасти за най-голямата грижа на XXI век - замърсяването и необходимостта от съхраняване на нашия извечен дом природата.

В категорията „Мениджмънт в музикалното и танцово изкуство“ призът е присъден на ДАНИЕЛА ДИМОВА, директор на Театрално-музикален продуцентскои център Варна, за XIV издание на фестивала „Опера в Летния театър“, открояващо се с креативно програмиране, жанрово многообразие и блестящи български и чуждестранни творци, за ефективния мениджмънт, аналитичните подходи, иновативните стратегии и успешното обединяване на творчески и пазарни принципи в съвременните сценични изкуства.

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ АКОСТИРА ВЪВ ВАРНА

Премиера на Държавна опера Варна - 24 ноември 2023, 19.00, Основна сцена

 „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер, с диригент постановчик Светослав Борисов и режисьор Вера Немирова, акостира във Варна на 24 ноември 2023 г., следвайки  предишната постановка на същата творба от 2018 г. За премиерния спектакъл се готвят солистите на Държавна опера Варна Деян Вачков, Гео Чобанов, Евгений Станимиров, Линка Стоянова, Димитринка Райчева, Валерий Георгиев, Мартин Илиев, Калина Жекова, Силвия Ангелова, Артьом Арутюнов, Рейналдо Дроз и гостите София Солови от Украйна и Марсел Бакони от Унгария.

Изтъкнатата оперна режисьорка Вера Немирова поставя това заглавие в Магдебург, Германия през 2017 г., но варненската версия надгражда предишната постановка с нов екип, нови внушения, доразвити образи и актуализирани костюми и сценография. Вера Немирова разполага в днешната действителност призрачната история за зловещо проклятие, което може да бъде победено само от истинската любов. В сюжета за саможертвата на моряшката дъщеря Сента, която носи покой за душата на осъдения да броди между живота и смъртта Холандец, са вплетени промените в битието ни след пандемията, дигитализацията на съвременното общество и селфи-културата.

„Сента търси истинска любов и дълбоки взаимни чуства, а това е съпроводено и от желанието да избяга от света, в който живее. Тя се чуства чужда на този свят без съдържание, банален и повърхностен. Жадува за живот и страст, но „вътрешно“, далече от външната показност. Холандеца е фигура с драматична и мистична биография, разкъсван между различни светове и култури, „матадор“ в борба с природните стихии. Приказността и мистиката на образа обаче са съпроводени и от адаптивните качества на една силно манипулативна личност. Смачканата и похабена булчинската рокля, която той носи като подарък със себе си, разказва за многократните спирки, които е направила. Самият Вагнер казва, че Холандеца е особена смесица от образите на Вечния евреин и Одисей“, обяснява Вера Немирова.

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ В ПОСТКОВИД ПРОЧИТ

Видео връзка на живо и татуировка със специална символика ще видим в „Летящият холандец“ от Вагнер в режисура на Вера Немирова. Докато с нетърпение очакваме премиерата на 24 ноември, за визуалните внушения на спектакъла ни разказва костюмографът Павлина Ойстерхус. 

Между премиерата на „Летящият холандец“ на Вера Немирова в Магдебург през 2017 г. и предстоящата му премиера във Варна на 24 ноември са минали 7 години. С какво е различна варненската постановка?

За седем години се случиха много неща в световен и социален план, които влияят на нашето днешно виждане, на актуалната трактовка на произведението. И ние реагираме творчески – надграждаме, добавяме нови елементи и костюми. Нашата интерпретация е по Том Муш, който е художник на костюмите и декора от постановката в Магдебург. Една от важните за мен теми са новите работни взаимоотношения след ковид и как те рефлектират на обществото днес. В „Летящият холандец“ имаме две огромни работни групи – моряците, които работят на палубата, укротяват бурята, успяват да изведат кораба на Даланд на тих бряг с нечовешки усилия, като една машина от хора, които се трудят тежко. От друга страна виждаме шивачките, които шият и очакват моряците да се върнат. По времето на Вагнер трудолюбието и прилежността са били атестат за човешки добродетели, достатъчни за личен успех и за да си намериш подходящ съпруг, да създадеш семейство. В днешно време тези качества не са достатъчни. Постпандемичните условия засилиха отчуждението и самотата, макар че се увеличи общуването в социалните мрежи.  В нашата постановка някои от шивачките вероятно вече работят в хоум офис, носят готовата продукция веднъж седмично, очевидно са дигитално активни. По-възрастните страдат от този вид общуване и отчуждение, имаме и поколенчески конфликт.

 

На 29 юли 2023 г. балетната трупа на Държавна опера Варна взе участие в откриването на 39-ото издание на Международния летен фестивал в Талякоцо, Италия. Балетният състав се представи фантастично със спектакъла „Лебедово езеро“ в хореография на Сергей Бобров. Участието във фестивала е реализирано с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

 

 

 

 

 

 

 

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна посреща Световния ден на операта с хубави новини. Първата новина дойде от Съюза на българските музикални и танцови дейци, отличил Варненския оперен театър с 5 номинации в различни категории за своята награда „Кристална лира“ 2023.

В категория „Постановъчен екип“: Държавна опера Варна за премиерата на операта „Хитрата лисичка“ на 7 юли 2023 г. в рамките на фестивала „Опера в Летния театър“ (първо цялостно представяне в България) в колаборация с Volkstheater Рощок – побратимения град на Варна в Германия, съвместен проект с ММФ „Варненско лято“ 2023. Диригент Павел Балев, режисьор Вера Немирова, художник Димана Латева, хореограф Анна Пампулова, светлинен дизайн Даниел Йовков, с участието на хора на Варненска детско-юношеска опера.

В категория „Оперетно изкуство и мюзикъл“: Държавна опера Варна за световната премиера на операта-мюзикъл „Калас и Онасис“ на 21 юни 2023 г. на английски език. Текст и музика Христос Папагеоргиу, режисьор Петко Бонев, диригент Страцимир Павлов, художник Ася Стоименова, хореография Анна Пампулова, 3D mapping Лора Руневска, български превод на субтитрите Лилия Бонева, диригент на хора Надежда Маккюн, светлинен дизайнер Даниел Йовков. Солисти: Ева Перчемлиева, Флория Сотиров, Мариос Андреу, Артьом Арутюнов, Валерия Василенко, Драгомир Шопов, Георги Георгиев, Лев Караван, Волена Апостолова, Борислав Веженов, Ирен Лазарова.

ПРОФ. Д-Р ГРИГОР ПАЛИКАРОВ, председател на журито, с впечатления преди финала на конкурса

Един ден преди финала на Първия международен конкурс за млади диригенти „Маестро Борислав Иванов“, обявен от ТМПЦ – Държавна опера Варна, проф. д-р Григор Паликаров, председател на журито, споделя как протича конкурсът и какво да очаква публиката на заключителния концерт на 2 ноември от 19 часа.

„Конкурсът преминава динамично, с неочаквани обрати. На първи тур бяха българските произведения, беше много интересно да видиш как чужденци (понеже имаше само една българка сред кандидатите) се справят с неравноделните размери и с произведенията, които са толкова познати на българската публика и особено на по-тесните музикални среди. Да видиш тези произведения, интерпретирани от хора от почти целия свят, беше много впечатляващо. Това още веднъж показва, че българската музика е част от европейската музикална съкровищница и ние можем да се гордеем с нея, тъй като не останаха много неща, с които да се гордеем. В първия кръг имаше определено изявени фаворити. На втория тур се представи западноевропейска инструментална, симфонична музика. Там пък се откроиха други хора и с нетърпение очакваме третия тур, за да видим дали и там ще имаме своеобразно вътрешно пренареждане на най-добре представилите се.

След първия тур пресяхме 12 кандидата, след втория също ги намалихме наполовина. Шестимата останали първо ще дирижират репетиция, след което трима от тях ще дирижират заключителния концерт на 2 ноември вечерта. Едва след концерта ще разпределим между тях първа, втора и трета награда. Публиката на концерта, както и оркестърът и солистите на Варненска опера също ще гласуват, а някой от лауреатите ще получи и Наградата на публиката. Ще бъде връчена също Награда на оркестъра. Докато журито заседава след концерта, ще се преброят гласовете на публиката и музикантите.

Конкурсът е построен по начин, по който всеки от кандидатите може да покаже разностранни умения и в крайна сметка да победи най-добрият. На самия заключителен концерт ще слушаме девет произведения, тримата лауреати ще изтеглят жребий и всеки ще дирижира по три откъса“, обобщава регламента на конкурса маестро Паликаров и използва възможността да поканя публиката да вземе участие във финала на тази красива музикална надпревара.

ОПЕРНА ГАЛА С НАЙ-ДОБРОТО ОТ ОПЕРНАТА КЛАСИКА И ИМЕНИТИ СОЛИСТИ

25 октомври, 19.00, Основна сцена

Букет от любими оперни арии и увертюри ще поднесе гала концертът в Държавна опера Варна на 25 октомври от 19.00 часа на Основна сцена. В програмата са включени откъси от златната оперна класика на Пучини, Маскани, Верди, Леонкавало и др. Красиви сола, дуети и терцети ще изпълнят солистите на оперния театър с международна кариера Илина Михайлова, Михаела Берова, Жана Костова, Деян Вачков, Свилен Николов и гостът от Португалия Леонел Пинейро.

Португалският тенор ще открие оперната гала с Ария на Пинкертон от „Мадам Бътерфлай“, ще го чуем също в дуети от „Селска чест“ и „Дивата котка“, както и в терцет от „Риголето“. Завършил с отличие Guildhall School of Music & Drama в Лондон, Пинейро се изявява на сцената на Teatro Nacional de São Carlos в Лисабон и на редица европейски оперни фестивали. „От много малък се занимавам с музика. Обичам всичко, свързано с музиката, но операта е това, в което съм наистина добър и изглежда публиката ме харесва. Заради естеството на гласа ми, се чувствам най-добре в романтичния лиричен спинтов репертоар, роли като Дон Хосе, Каварадоси, но след обучението ми в Guildhall School of Music & Drama в Лондон, където доста се занимавахме с актьорство, с удоволствие изпълнявам и така наречените характерни роли. Идвам за първи път в България, надявам се, не за последен. Познавам доста българи от колежа и от местата, на които съм работил, и винаги съм харесвал страната ви и хората“, споделя Леонел Пинейро.

ВЕРА НЕМИРОВА, ПАВЕЛ БАЛЕВ И „ХИТРАТА ЛИСИЧКА“

На 19 октомври 2023, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна поднася за пръв път след лятната премиера своята продукция „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек, дир.Павел Балев, реж. Вера Немирова – първо цялостно представление в България.

В творческите проекти на режисьорката Вера Немирова, едно от големите имена на съвременната опера, присъстват много различни композитори, като само през последните няколко месеца тя интерпретира Моцарт, Яначек и Бизе. Тази сама по себе си интересна комбинация е любопитна, освен заради неизчерпаемото творческо любопитство и впечатляващата творческа енергия на Вера Немирова, и заради стремежа ѝ да изследва нови хоризонти или да развива и надгражда вече постигнатото, без да се повтаря. Последното очевидно е един от запазените знаци в нейния режисьорски стил. Авторският ѝ спектакъл „В очакване на Моцарт“ бе изграден най-напред в Германия (Universität der Kűnste, Берлин), след това получи своя български прочит (Софийски музикални седмици и Моцартов фестивал в Правец), за да надгради кулминационно възприятието за Моцарт в премиерата на „Милосърдието на Тит“ (Античен театър, Пловдив).

От 30 октомври до 2 ноември във Варна ще се проведе Първият международен конкурс за млади диригенти „Маестро Борислав Иванов“, организиран от Държавна опера Варна. Конкурсът има за цел да открива и подпомага млади таланти – мисия, на която самият Маестро Борислав Иванов бе отдаден през целия си творчески път. Големият български диригент е ученик на Херберт фон Караян, генерален музикален директор на Берлинския симфоничен оркестър в продължение на 40 сезона, основател и артистичен директор на редица оперни фестивали в България и чужбина, дългогодишен диригент, директор на Варненската опера.

В конкурса могат да участват кандидати, родени между 1988 и 2003 г. Селекцията се извършва в три кръга и надпреварата приключва със заключителен концерт на лауреатите пред публика, който ще се проведе на 2 ноември от 19:00 часа на Основна сцена на Варненската опера. Репертоарът, който кандидатите трябва да подготвят, се състои от българска музика за първи тур, класически и романтични откъси за втори тур и опера за трети тур.

 

24-ма млади диригенти от цял свят са допуснати до участие в първи тур на конкурса: четирима са

от Италия, по двама от Русия, Китай и Япония. Участват кандидати и от Гърция, Израел, Швейцария, Азербайджан, Австрия, Латвия, България, Германия, Южна Корея, Полша, Испания и

Словения.

 

Председател на журито е проф. д-р Григор Паликаров, преподавател в НМА „Проф. Панчо

Владигеров“ и постоянен гост диригент на Държавна опера Варна. В състава на журито влизат:

Пьотр Сулковски – директор на Операта в Краков, Полша; Светослав Борисов – музикален

директор на операта в Магдебург, Германия, номиниран за „Диригент на годината“ в актуалната

класация на сп. „Die Opernwelt“; Кръстин Настев – диригент на Държавна опера Варна; в

предварителната селекция участва и Калина Василева – директор на Симфониета Шумен.

Освен парични награди, победителите в конкурса ще спечелят възможности за изява с реномираните оркестри на Държавна опера Варна, Симфониета – Шумен и Симфоничния оркестър на Пазарджик.  

 

ДАНИЕЛА ДИМОВА С ИТАЛИАНСКАТА НАГРАДА „ЗЛАТЕН ОРЕЛ“

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, бе удостоена с престижната награда на Италия за културен принос „Златен орел“ (Aquila d’Oro). Отличието се присъжда за многобройните ѝ творчески успехи, инициативите ѝ за майсторско популяризиране на оперното, театралното и музикалното изкуство в света, за преки и съвместни дейности в международния културен и артистичен обмен. Статуетката ѝ бе връчена от посланика на Италия у нас Джузепина Дзара на тържествена церемония в италианското посолство.

„Приемам тази награда с чувство на отговорност и на много голяма гордост за това, че в 18-ата година на „Златен орел“, когато за първи път тази награда напуска Италия, държавата, в която идва, е България“, каза Димова.

Комисията, определяща наградите, е съставена от академици и експерти, начело с професор Фабрицио Полити, бивш декан на Факултета по икономика на университета в Акуила и президент на университетския консорциум в Сулмона, Италия, където през 2006 г. са връчени първите награди „Златен орел“.

С престижното отличие "Златен орел" бяха оценени също ярките творчески постижения и приноса в международния културен обмен на оперната прима Райна Кабаиванска и директора и диригент на Софийската филхармония Найден Тодоров.

Награди за заслуги получиха директорът на Регионалния исторически музей във Варна Игор Лазаренко; директорът на културния център „Двореца“ в Балчик Жени Михайлова; директорът на музея „Борис Христов“ в София Елена Драгостинова; проф. Светослав Косев от Великотърновския университет и Почетният консул на Италия във Варна д-р Антонио Таркуинио. Специална награда получи и посланикът Джузепина Дзара за нейната дълга и ползотворна дипломатическа кариера като представител на Италия в международни органи, за утвърждаване на човешките права и на мира по света, и за активната ѝ роля в културния обмен между Италия и България.

 

СБОГУВАМЕ СЕ С ДЕЛЧО САПУНДЖИЕВ

(8.06.1934, Панагюрище – 24.09.2023, Варна)

На 4 октомври се сбогуваме с тенора Делчо Сапунджиев, дългогодишен солист, артистичен секретар, помощник режисьор и заместник директор на Варненската опера. Поклонението ще бъде от 12.30 часа в Катедрален храм "Свето Успение Богородично".

Роден на 8 юни 1934 г. в Панагюрище, Делчо Сапунджиев завършва гимназия в родния си град. Едновременно с работата си като електротехник в София, Троян и Панагюрище, се посвещава на влечението си към музиката. Пее в хора на слаботоковия завод и Ансамбъла на трудови войски, където отбива военна си служба. През 1957 г. влиза в хора на Варненската опера, а след специализация при проф. Христо Бръмбаров става и солист на оперния театър. Първата му голяма роля е Петър Иванов от операта “Цар и дърводелец” от Лорцинг. Натрупва богат репертоар със значими роли, сред които Каварадоси от “Тоска” на Пучини, Касио от “Отело” на Верди, Поручик Боляров от “Юлска нощ” на П. Хаджиев, Царевич Гвидон от ”Златното петле” на Н. Р. Корсаков, Граф Тасило от “Графиня Марица” на Калман и др. Участва в над 1250 спектакъла, изявява се и като помощник режисьор на постановките “Царицата на чардаша” (1986), “Дон Карлос” (1984), “Така правят всички” (1996 и др.
Отдал докрай творческата си енергия на Варненската опера, Делчо Сапунджиев остава в нейната история с таланта и всеотдайността си.

Почит и дълбок поклон!

Съболезнования на близките!

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна

ЗАКРИВАМЕ XIV ИЗДАНИЕ НА ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР С УДИВИТЕЛНА, А НЕ С ТОЧКА

Сребрина Соколова – режисьор 

Дългоочакваният концерт на Соня Йончева, под диригентската палка на Маестро Кръстин Настев, ще постави края на един летен сезон, в който имахме 22 уникални и сами по себе си ярки музикални вечери. Имам честта, удоволствието и творческото предизвикателство да бъда режисьор  на четири от големите концерти във фестивалната програма. Пред мен стоеше задачата, а и вътрешната моя убеденост да понесем на публиката различна емоция, чрез различна концепция за визията на отделните концерти и тя да се движи във възходяща посока. Тази концепция, от една страна се оформя от концертната програма, но от друга страна и от личността на изпълнителите. 

В това отношение финалната оперна гала се оформи концептуално мигновено. Силно вдъхновение получих от личността на солистите в концерта и особено от тази на изключителното българското сопрано Соня Йончева. Наблюдавайки нейната кариера сме убедени, че оперното изкуство определено не е останало в миналото, а има своя живот сега и в бъдещето. Поддържайки тази идея, започната още с Tutti Verdi, чиято втора част беше под мотото „Верди – днес, утре, завинаги“, избрах да изградя визията не чрез екран с проекция, а с помощта на LED панели в интересна конфигурация, съчетани с LED осветление. В тази посока искам да подчертая ползотворната работа по визията с  Марин Маринов (Мултимедия) и специалистите по осветление при ТМПЦ Варна – Даниел Йовков и Денислав Григоров. Заедно ще се постараем да  създадем бляскава атмосфера, каквато подобава на нашите родни български оперни звезди с активна международна кариера. Освен великолепната Соня Йончева, в концерта ще вземат участие Валентина Куцарова - мецосопран, тенорът Милен Божков, баритонът Пламен Димитров и басът Ивайло Джуров. С всеки един от тях сме горди и щастливи, че ще пеят на нашата сцена.  

Симфоничен концерт с маестро Емил Табаков и солист Емануил Иванов

5 октомври, 19.00, Основна сцена

В програмата:Концерт № 3 за пиано и оркестър от Сергей Рахманинов и Картини от една изложба на Модест Мусоргски. Оркестър на Държавна опера Варна.

„Избрах Концерт № 3 за пиано и оркестър на Рахманинов заедно с пианиста Емануил Иванов. Придържайки се към стила на руската класика, включихме във втората част на програмата „Картини от една изложба“ на Мусоргски“, разказва диригентът Емил Табаков. Той определя Емануил Иванов като „изключителен млад пианист със самобитен талант“. А Концерт № 3 на Рахманинов маестрото характеризира като „един от най красивите концерти, създавани някога, също и един от най-трудните - и за солиста, и за оркестъра.“

„Картини от една изложба“ на Мусоргски е световноизвестно произведение, а оркестрацията на Равел носи на творбата още по-голям блясък и с нея тя придобива широка известност в цял свят. Това е една от основните и любими творби в оркестровата практика – много виртуозно написана  творба, която дава възможност на всеки оркестър да покаже високите си професионални умения“, допълва обясненията си световноизвестният диригент.

„Във Варна гостувам често и се чувствам все по-добре с оркестъра на Варненската опера. Когато един диригент работи по-дълго време с даден оркестър, се чува и вижда какво той е направил с този оркестър, какво е успял да постигне. Аз мога да отбележа, че Варненският оркестър става все по-добър“, подчертава Емил Табаков, постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна.

Дни преди блестящия финал на Опера в Летния театър – Варна 2023 диригентът на Варненската опера Кръстин Настев споделя как се готви за това изживяване от световна величина и какво ще поднесе на публиката репертоарът на оперния гала концерт на 31 август. 

Предстои ни един наистина грандиозен финал на XIV Опера в Летния театър – оперна гала с участието на Соня Йончева. Какво да очаква публиката и какви са предизвикателствата пред диригента?

Богатият афиш на летния оперен фестивал завършва с един дългоочакван концерт – оперна гала, със специалното участие на Соня Йончева. Почитателите на оперното изкуство в морската столица ще имат възможност да се срещнат за първи път с един артист от най-висока класа, на върха на своята световна кариера.

Предизвикателствата за диригента са няколко, като на първо място бих отличил откритото пространство, чието озвучаването е нелека задача. Има огромна разлика от естествената акустика на закритата зала и пречупването на звука през микрофоните. Звукът, който достига до публиката, зависи изцяло от техниката и от професионалния подход на озвучителите. Надявам се, че ще успеем да направим добър баланс и добра звукова среда.

В музикален аспект винаги акомпанирането на солисти, без значение дали са певци или инструменталисти, е предизвикателство. Синхронизирането между Аз-а на солиста с останалото звучащо тяло (оркестъра) нерядко поставя трудности и препятствия. Но когато солистите са с богат сценичен опит, има диалог и разбиране, работата върви леко и приятно. Вярвам, че този път ще бъде така.

Музиката на композиторите от течението в италианската музика, наречено verismo, също поставя трудности пред диригента. Характерните черти на този стил са отразяването на действителни събития от живота, социални конфликти и силно драматични ситуации, които са изразени чрез неочаквани промени в темпата, екстремни динамически нюанси, сложни ритмични построения и честа смяна на размерите. Всички тези особености изискват задълбочена работа, вещина, разбиране, отдаденост и колективно съдействие в интерес на общото изпълнение.

„Риголето“ с първокласни солисти в началото на сезон 77 на Варненската опера

30 септември, 19.00, Основна сцена

На 30 септември, 19.00 часа, Основна сцена, Държавна опера Варна влиза в сезон 77 сВердиевата класика „Риголето“ и най-добрите си солисти, доказали се и на световната сцена. След блестящото XIV издание на Опера в Летния театър темпото се запазва и продължава на Основна сцена с една от любимите на публиката творби.

Определена от самия композитор като най-доброто му произведение, историята за дворцовия шут Риголето, чиято дъщеря е съблазнена от Херцога на Мантуа, е драматичен оперен сюжет за ревност, отмъщение и невинни жертви. Творбата е базирана на пиесата на Виктор Юго „Кралят се забавлява“, а първоначално главният герой носи оригиналното име на шута на крал Франциск I – Трибулет. Впоследствие заради цензура действието е изместено в италианското херцогство Мантуа, а операта и основният персонаж са преименувани. „Риголето“ е адаптация на френското „rigoler“ (смея се). В трето действие е включена една от най-известните арии в света, прочутата „La donna e mobile”, изпълнявана от Херцога.

Под диригентската палка на Кръстин Настев и режисурата на Сребрина Соколова в „Риголето“ ще се насладим на вокалното и артистично майсторство в ролята на шута на изключителния баритон Пламен Димитров. В тазгодишната Опера в Летния театър го аплодирахме в „Тоска“ като Барон Скарпия, в партньорство със звездните български певици Красимира Стоянова и Соня Йончева. Като Херцога прелъстител ще посрещнем тенора с красив тембър Рейналдо Дроз, а в ролята на Джилда ще се превъплъти темпераментното сопрано Илина Михайлова. Образа на бандита Спарафучиле ще представи басът Деян Вачков, а партията на сестра му Мадалена ще изпълни мецосопраното Михаела Берова. Участват още Вяра Железова, Людмил Петров, Иво Йорданов, Артьом Арутюнов, Петър Петров, Жана Костова, Лъчезара Георгиева, Илко Захариев.

За пълното потапяне на зрителя в динамичния и може би най-театрален сюжет на Верди допринасят красивата сценография и костюмите, верни на оригиналната епоха. Подобаващо начало на новия сезон слага музикалната история за маските, които носим, както и за обратите на съдбата, подклаждани от любовта и импулса за отмъщение.

КРАСИМИРА СТОЯНОВА: ИДЕАЛЪТ Е НЕПОСТИЖИМ

Звездното сопрано Красимира Стоянова, която поднесе в Опера в Летния театър вълнуващите образи на Дездемона в „Отело“ и Аида в „Аида“ от Верди, гостува отново във Варна в ролята на Тоска от едноименната опера на Пучини, при това на рождения си ден 16 август. С Тоска оперната дива триумфира само през тази година във Виенската Щатсопера, Сиена и Токио. „Красимира Стоянова съумява да владее гласа си оптимално – при нея няма ненужно форсиране, а впечатляваща интензивност във всички регистри и сила на звука. В актъорско отношение тя изгражда цялата палитра от чувства в персонажа – любов, ревност, страх, отчаяние“, отбелязва по този повод австрийската критика.

Колко различна може да бъде Тоска, какъв е идеалът на Пучини в „Тоска“, какво сближава Аида и Тоска, Тоска и Красимира Стоянова; как се чувства световноизвестната певица във Варненската опера и какво си пожелава за рождения ден, на който ще пее Тоска, са някои от темите в разговора между нея и Виолета Тончева.

Колко различна е Вашата Тоска на различните сцени?

Тоска по начало е специална героиня, създадена съвършено от Пучини и всяко нейно изпълнение би трябвало да се доближава до Пучини. Моделът на Пучини, като драма, като театър, като музикално и цялостно развитие на образа е много силен и въздействащ, така че моят стремеж е да се доближа максимално до идеята на композитора. Разбира се, нормално е да има разлика в различните интерпретации, в зависимост от това, в каква постановка чисто психологически е разгледана операта, както и от условията, в които ще бъде проведен спектакълът. Варненската продукция, която е издържана в класическа посока, не се различава като интензитет от „Тоска“ в Сиена например. „Тоска“ в Токио беше концертно изпълнение с полусценично разгръщане на цялата опера, така че ние се опитахме да направим мащабно маркиране на образите, като избрахме точните и най-въздействащи щрихи, без да изпадаме в ненужни детайли. Сега във Варна ни предстои оперен гала спектакъл, в който ние, певците, ще вложим цялата си представа за „Тоска“, цялото си мислене за операта. Ще се получи интересна смесица от различни идеи и сценични превъплъщения и съм убедена, че ще поднесем хубаво събитие. Лично аз, както всеки път, така и сега, ще се стремя към този идеален модел, който Пучини е заложил в „Тоска“.

Четирима изявени солисти пеят заедно със Соня Йончева на 31 август

Четирима изявени солисти ще излязат на сцената заедно със Соня Йончева в оперната гала, която слага блестящ финал на Опера в Летния театър – Варна 2023. Валентина Куцарова, Милен Божков и Пламен Димитров са варненци със специален сантимент към публиката на града. Заедно с Ивайло Джуров те споделят нетърпението си да са част от изключителния концерт с диригент Кръстин Настев в съпровод на хора и оркестъра на Държавна опера Варна.

 

Валентина Куцарова, мецосопран

За мен е огромно удоволствие да пея отново на варненска сцена (специални благодарности за поканата) и е голяма чест да пея съвместно с нашата световна оперна прима Соня Йончева, както и с всички останали колеги, с които имам удоволствието да споделя сцената с красивата белкантова музика. Вярвам, че музиката ни сплотява, лекува и ни прави по-добри!

Милен Божков, тенор

Радвам се, че имам възможността отново да участвам в програмата на Опера в Летния театър и да се срещна с много обичаната от мен публика. Благодаря на ръководството, което  разнообразява програмата с българи, пеещи в чужбина и у нас. Имаме възможност, за огромна радост, да видим и да се докоснем до величия като Красимира Стоянова и Соня Йончева и се надявам, че публиката разбира какъв огромен жест е това от страна на Варненската опера. Гала концертът включва разнообразна програма от известни автори, които неименуемо ще ни доставят забележително удоволствие. Апелирам към варненската публика и гостите на града: това събитие трябва да се съпреживее!

С АЛБЕРИХ ИЗЛЯЗОХ ОТ ЗОНАТА СИ НА КОМФОРТ, СКАРПИЯ МЕ ВРЪЩА В НЕЯ

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ – АЛБЕРИХ В „ПРЪСТЕНЪТ НА НИБЕЛУНГА“ И СКАРПИЯ В „ТОСКА“

Поздравления най-напред за успешното ти участие в първия Вагнеров фестивал в България!

Безкрайно съм щастлив, че бях част от този мащабен проект, при това в главната роля на нибелунга Алберих от „Пръстенът на нибелунга“, който участва в три от четирите заглавия на тетралогията,като ролята му в първото заглавие „Рейнско злато“ е много голяма и особено сложна. Репетиционният процес беше забележителен, от него можеше да се извлече максимумът. Всички знаят, че маестро Пламен Карталов е взискателен режисьор, който успява да извади най-доброто от артиста. Постановката му е невероятна, във всеки един момент той пресъздава музиката като във филм, в който веднага разпределя нещата по местата им или както самият той обича да казва, да има постоянен диалог между музиката и сцената. Сложността идваше и от DVD записа, който Националната телевизия направи за разпространение в цял свят. Едрите планове изискваха специално внимание.

Казват, че за да преодолееш изпитанието Вагнер, трябва да си много издръжлив и като характер, и като глас...

Наистина е така и сега вече мога да кажа, че съм горд със себе си. Справих се, въпреки трудностите, още повече, че бях разпределен сам в роля, докато другите бяха по двама за роля. Всъщност изпитанието беше тежко за всички, не на последно място за техниците, които за да управляват огромните пръстени трябваше да престояват вътре тях, в продължение на няколко часа, при това в най-големите горещини.

СОНЯ ЙОНЧЕВА: ИЗКУСТВОТО НЯМА КРАЙ, ТО Е КАТО ЕНИГМА, КОЯТО НИКОГА НЕ СВЪРШВА

Оперната дива СОНЯ ЙОНЧЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за заключителния Гала концерт на Опера в Летния театър – Варна 2023, диригента и колегите на сцената; за Тоска и другите героини от биографичната книга „15 огледала“; за новия албум „Куртизанката“ и предстоящото в зала България първо издание на Сезон „Съкровени гласове“; каузата Посланик на УНИЦЕФ за България, семейството, децата и изкуството като енигма.   

- Вашите изяви в България винаги имат емоционален подтекст – подарихте концерт на съгражданите си в Пловдив, в София пяхте с Вашия откривател за световната сцена Пласидо Доминго, пак в София, в началото на годината изнесохте концерт с любимата Ви барокова музика, а сега сме щастливи да Ви посрещнем за пръв път във Варна за заключителната Оперна гала на Опера в Летния театър. Какви чувства влагате във Варненския концерт?

- Не съм идвала във Варна може би повече от 25 години и това е моят дебют тук. Не съм пяла никога на варненска сцена, не познавам варненската публика и бих искала да видя нейната реакция. Любопитна съм да разбера какъв ще бъде този наш първи контакт, оттам идва и емоцията, свързана с концерта.

- Ще пеете за пръв път и под палката на диригента на Държавна опера Варна Кръстин Настев, който освен, че наскоро защити докторат по музика, е и Ваш съученик от Музикалното училище в Пловдив.

- Да, наистина, ние се познаваме отдавна. Спомням си, че когато бяхме на 14 или 15 години, той беше дошъл у дома, свиреше на пианото валса на Мюзета от „Бохеми“, аз пеех и той ми каза: „Ах, Соня, колко хубаво се получи, хайде сега тук да направим така, а тук така“ (засмива се). Познанството ми с Кръстин е от детството, така че варненският концерт е хубава причина да се срещнем отново на такова високо професионално ниво. 

- Фокус в програмата на Оперната гала са „Тоска“ от Пучини и „Норма“ от Белини и още отсега предвкусваме удоволствието да Ви чуем с емблематичната за ценителите на оперното изкуство ария „Каста Дива“. Що се отнася до „Тоска“, ако съдим по ангажиментите Ви - от дебюта в Метрополитън опера, през триумфа в Арена ди Верона, във Виенската Щатсопера и на много други сцени, без да забравяме предстоящите спектакли в Йокохама и Токио – изглежда, че с Тоска прекарвате най-много време заедно.

- Да, наистина (усмихва се). „Тоска“ е една от най-често поставяните опери. В ежегодните световни класации първото място винаги си оспорват „Тоска“ и „Травиата“. Изключително много харесвам „Тоска“ и колкото повече я пея, толкова повече я обичам.

ЛЮБИМАТА МИ АРИЯ Е "E LUCEVAN LE STELLE" (И ЗВЕЗДИТЕ БЛЕСТЯХА)

МИЛЕН БОЖКОВ – КАВАРАДОСИ В „ТОСКА“

Сюжетът на „Тоска“ е много драматичен, накрая двамата влюбени умират, убит е дори коварният Скарпия и публиката винаги реагира емоционално. Щастлив съм, че след „Аида“ с изключителната Красимира Стоянова отново си партнирам с нея в „Тоска“. За мен това е голяма отговорност, никак не ми е лесно, всеки ден с нея е едно училище. Тя ми показва някои детайли, които ми помагат да изградя още по-добре ролята си и аз съм ѝ много задължен. Смея да кажа, че покрай „Отело“ миналата година, „Аида“ и „Тоска“ тази година, станахме добри приятели. Радвам се, че имам възможността да пея, под диригентската палка на маестро Павел Балев, с прекрасни колеги като Пламен Димитров, Евгений Станимиров и всички артисти и музиканти на оперния театър в родния ми град.

Харесвам моя герой Каварадоси, един достоен герой и една от хубавите тенорови партии. Като всяка роля, така и тази носи предизвикателства за певеца, но за мен те не се състоят в доброто изпяване на един тон от началото до края, а в умението да покажеш всички нюанси, всички бои, които композиторът е заложил в образа. Любимата ми ария е "E lucevan le stelle" (И звездите блестяха), мисля, че тя е любима и на публиката.

TOP