Другите за нас

17 000 гледат „Опера в Летния театър”

Фестивалът в морската столица счупи рекордите по посещаемост

„Андре Шение” стана хит във Варна заради големите гласове, пищната сценография и великолепните костюми.

автор: МАРИАНА ПЪРВАНОВА
26.08.2014

 

 Сцена от “Набуко” с Карло Коломбара (Италия) и Елена Чавдарова и хора на Варненската опера.

Сцена от “Набуко” с Карло Коломбара (Италия) и Елена Чавдарова и хора на Варненската опера.

 В епохата на Луи ХIV ни пренесе „Андре Шение”.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 В епохата на Луи ХIV ни пренесе „Андре Шение”.

Кирил Манолов и Сорина Мунтеану  в НАБУКО

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Големият Кирил Манолов и румънската звезда Сорина Мунтеану в „Набуко”

 

 Политици, които сменят господарите си като носни кърпички. Идеалисти, които не се обръщат като фурнаджийска лопата и стават жертва на новите властници. Това не е сводка от нашия преход, а сюжетът на операта „Андре Шение”, която имаше своята премиера на „Опера в Летния театър” във Варна (20 август).

Италианската опера на Умберто Джордано се оказа попадение в десетката за Варненската опера, тъй като тя сякаш разказваше за нашата нестабилна политически ситуация. Може би, защото става дума за революционно време - за Френската революция (1789-1794), когато новите идеи помитат стария строй. Но не само актуалността, а пищната сценография и красивите костюми спечелиха сърцата на публиката.
Режисьорът Кузман Попов се беше постарал да направи от операта почти театрално представление.

Така „Андре Шение”се оказа голямата приятна изненада в тазгодишното издание на „Опера в Летния театър” във Варна.

Другата перла в афиша бе „Набуко” на Джузепе Верди, събрала изключителен звезден състав на 23 август - Кирил Манолов, Карло Коломбара (Италия) и Сорина Мунтеану (Румъния). В петото издание „Опера в Летния театър” направо надмина себе си като предложи изключителна програма, съчетание на най-трудните опери и атрактивни галавечери.

17 456 хиляди бяха продадените билети, но зрителите бяха значително повече, тъй като имаше и пропуски за гостите.

Тези показатели са отлични като се има предвид, че представленията бяха по-малко от миналата година заради провеждащия се на същата сцена Международен балетен конкурс и пренасянето на някои от спектаклите на основна сцена заради лошото време.

Истинско украшение беше гостуването на двете румънски оперни диви – опитната и стабилна Сорина Мунтеану и първото сопрано на Букурещката национална опера Ирина Йордакеску, която покори българската публика с изключителна артистичност на оперната гала.

Големите звезди на този фест обаче бяха изключителните български гласове. Варна успя да събере на едно място някои от най-големите ни имена, което знаем, не е никак лесно. Това важи преди всичко за „Андре Шение”, в която всички вокални партии бяха поверени на българи, „Това за пореден път доказва какви големи оперни гласове ражда тази страна”, по думите на австрийската критичка Елена Хаберман за Der neue Merker.

“В главната роля чухме живеещия от десетилетия в Цюрих тенор Бойко Цветанов с неговия искрящ както винаги глас, с който той уверено преследва височините, без да пропусне да открои и пианистичните фрази - в гласово отношение един идеален Андре Шение.

Неговият опонент, лакеят, преобразил се по-късно в революционер, Карло Жерар, бе представен внушително и ефектно от Кирил Манолов – ярко изразен веристичен баритон с много приятен тембър и силно сценично присъствие. Ролята на Мадалена изпълни Димитринка Райчева, която също е истинска представителка на веристичния оперен стил”, пише в своята рецензия г-жа Хаберман.

С бурни аплодисменти премина „Набуко” под диригентската палка на маестро Борислав Иванов. Напълно оправда очакванията най-големият съвременен Вердиев бас Карло Коломбара (Италия), както и Сорина Мунтеану и Кирил Манолов, като не им отстъпваше и по-младата Елена Чавдарова.

Източник: в-к МОНИТОР - http://www.monitor.bg/article?id=440901

Карло Коломбара смята за чест да пее в страната на басите

 

„Набуко” в Опера в Летния театър – Варна 2014

Елена Хаберман – специален пратеник на „Der neue Merker” – Zeitschrift fur Opera und Ballet in Wien und der ganzen Welt (списание за опера и балет във Виена и цял свят)

23 август 2014

 

Кирил Манолов и Сорина Мунтеану  в НАБУКО

 Метеорологичната обстановка тази вечер беше малко напрегната - дали отново ще вали или ще гледаме „Набуко”, в крайна сметка небето отсъди за „Набуко”.

Звездният гост Карло Коломбара, поканен за ролята на Закария, пристигна едва по обяд във Варна, директно от Залцбург, където участва предната вечер в премиерата на операта „Фаворитката” от Доницети.

Това обаче не му попречи да пресъздаде с изключително майсторство образа на Върховния жрец на Йехова. Великолепният му кадифен бас струеше завладяващо във всички регистри и покори напълно публиката.

В главната роля имахме удоволствието да чуем Кирил Манолов с неговия най-мощен глас.

Набуко точно, какъвто трябва да бъде – първо агресивен и обсебен от желанието да победи врага, после разтърсен горчиво от извършеното светотатство, много убедителен във всичките си превъплъщения.
Певецът често пее в Италия, обикновено под диригентската палка на Рикардо Мути и този италиански привкус на неговата интерпретация осезателно се усети както в музиката, така и в езика.

 

ЕЛЕНА ЧАВДАРОВА И БОРИС ЛУКОВ В НАБУКО

 

Много голяма изненада (с каквито не сме свикнали във Виена) поднесе младият тенор Борис Луков. Той направи изключително  впечатление с издръжливия си и силен спинтов глас с приятен тембър, подходящ за Измаел!

 

Истинско сензационно откритие бе Сорина Мунтеану като Абигайл.

Огромен глас без никакви колебания, толкова сигурно и красиво поставен, никога писклив, забележителен в пианисимите от нейната голяма заключителна сцена.

Направо превъзходна. Препоръчвам я. Певицата има твърд ангажимент с Букурещката опера, но сигурно би гостувала с удоволствие в най-престижните оперни театри. Гласът й го заслужава.  

 

 

 

Елена Хаберман, специален пратеник на “Der neue Merker”- списание за опера и балет във Виена и цял свят

20 август 2014

„Андре Шение” в Опера в Летния театър – Варна,  България

 

Горещият летен ден завърши с оперна вечер, изпълнена с много настроение. На пулта застана младата диригентка Вилиана Вълчева от Варна. Тя е изучавала първоначално пиано и корепетиция в Швейцария, тогава открила любовта си към диригентското изкуство и веднага продължила следването си, завършвайки и дирижиране. Tя въведе спектакъла с подчертано внимание към певците, но впоследствие поднесе силни драматични моменти с много стройно звучащия оркестър.

Режисьорът Кузман Попов е създал една подредена сценография с импониращи архитектурни внушения и просторно кръгово пространство като фон, които подсигуриха добра акустика. Хорът, който в тази опера е много важен, звучеше, направляван от своя диригент Стефан Бояджиев, не само силно, но и хомогенно и убедително.     

Разпределенито на ролите бе само с български певци, което за пореден път доказва какви големи оперни гласове ражда тази страна.

В главната роля чухме живеещия от десетилетия в Цюрих тенор Бойко Цветанов с неговия искрящ както винаги глас, с който той уверено преследва височините, без да пропусне да открои и пианистичните фрази - в гласово отношение един идеален Андре Шение.

Неговият опонент, лакеят, преобразил се по-късно в революционер, Карло Жерар, бе представен внушително и ефектно от Кирил Манолов – ярко изразен веристичен баритон с много приятен тембър и силно сценично присъствие.

Ролята на Мадалена изпълни Димитринка Райчева, която също е истинска представителка на веристичния оперен стил – във вокално и артистично отношение тя много напомня за легендарната (вече 105-годишна) Магда Оливеро.

Вярната съмишленичка на Мадалена, Берси, представи с красивия си и светъл мецосопран Вяра Железова. Плътен глас демонстрира Евгений Станимиров като Руше, верния приятел на Шение. Истинско откритие бе Бойка Василева в ролите на Графинята и Мадлон, особено завладяваща с изпълнението си на Мадлон. Похвални думи заслужават и останалите солисти.

Режисурата бе делова и логична, традиционна, точно каквато публиката очакваше да бъде, което предопредели и нейния голям успех.
Костюмите на Ася Стоименова много добре визуализираха както декадентския привкус на първото действие, така и по-късно мизерията и нахлуването на народните маси, напомнящо мъртвешки танц. В останалите действия също видяхме обичайните персонажи от френската революция, също много добре изразени чрез костюмите.

За следващия сезон на Опера в Летния театър отново се планират интересени заглавия, между другото и премиера на „Адриана Лекуврьор” с Надя Кръстева като Принцеса ди Буйон.

Елена Хаберман за “Der neue Merker”, Wien http://www.der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-andrea-chenier

С именития тенор Бойко Цветанов от „Андре Шение” до „Орфей”

 

Бойко Цветанов в "АНДРЕ ШЕНИЕ"

 

Бойко Цветанов – един от най-големите тенори на нашето време, е завършил Консерваторията в София, специализирал е при Маргарита Лилова във Виена, Борис Христов в Рим, Карло Бергонци в Академия „Верди“ в Бусето и при Франко Корели.

Великият Борис Христов наричал  своя ученик „Сине мой, Дон Карлос на моите мечти“, в асоциация с образа от едноименната Вердиева опера. Искал дори той да наследи родната му къща, но Бойко отказал, защото „домът на такъв велик българин като Борис Христов, не може да принадлежи само на един човек, а на цяла България”, както обяснява самият Бойко Цветанов.

Успешната му международна кариера започва от Софийската опера, за да го отведе до най-престижните международни сцени. В творческата си биография е записал повече от 60 централни тенорови роли.

В продължение на 22 години е водещ тенор на операта в Цюрих, Швейцария, където изпълнява главните тенорови партии и достига понякога до 75 спектакъла в годината. След това огромно натоварване през последните 2 години Бойко Цветанов си позволява повече свобода и подбира внимателно участията си.

 

3 бързи въпроса на Виолета Тончева към Бойко Цветанов след премиерата на „Андре Шение”в  Опера в Летния театър – Варна 2014

Маестро, изпълнихте с такава страст Андре Шение, сякаш имате особено отношение към този герой.

Да, наистина е така. „Андре Шение” е любимата ми опера, а Андре Шение е любимият ми герой. В образа на Шение е заложена богата палитра от бурни чувства и страсти, които дават прекрасна възможност за изява на певеца. Въпреки че емоциите бликат от всеки такт, аз търся изчистена трактовка, не забравяйки, че прототипът Андре Шение е бил реална историческа личност, към чието пресъздаване се чувствам отговорен. На сцената живея максимално с героя си и съм щастлив,  че това допадна на публиката във Варна.

Кои спектакли в последно време са Ви направили особено щастлив?

Това беше в Катания – родния град на Белини, където след спектакъла на операта „Атила” бях извикан 10 пъти на бис, видях дори много разплакани лица сред публиката. Това ми напомни за отминалото време, когато изпях за пръв път Nessun Dorma във Wiener Staatsoper. Тогава аплодисментите продължиха цели 15 минути, а интендантът Йоан Холендер дойде при мен и учуден ме запита: „Кой си ти, че можеш да пееш така!”

Предизвикателството "Отело"

 

Истински подвиг постигна съставът на Варненската опера с четвъртата в историята на театъра постановка на знаменитата Вердиева творба

Юлияна КАРААТАНАСОВА
Източник: в-к "Дума" 12 август 2014 г. > http://duma.bg/node/83264

Отело 2014 - Държавна опера - Варна
Горе: Една от сцените на спектакъла. Снимки Росен ДОНЕВ

В рамките на тазгодишното издание на ММФ "Варненско лято", след премиерата на "Андре Шение" на 9 юли, "Отело" е втората премиера, състояла се на 2 август на сцената на Летния театър. Пет години Верди работи над тази творба и я завършва на 75-годишна възраст. Либретото на Ариго Бойто е доста удачно - действието е сбито, съкратени са много детайли от драмата на Шекспир, което дава възможност на Верди да се концентрира в изграждането на образите, до голяма степен отговарящи на първоизточника. Успешната премиера в "Ла Скала" - Милано, през февруари 1887 г., бележи едно от най-високите постижения на италианския маестро.

СТЕФАНО СЕГЕДОНИ - ИТАЛИЯ- ПОСТОЯНЕН ГОСТ-ДИРИГЕНТ НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНАИстински подвиг постигна съставът на Държавна опера - Варна с това предизвикателно заглавие, с тази четвърта в историята на театъра премиера (предишните са през 1967, 1977 и 1995 г.). С голям ентусиазъм и много работа бе изграден спектакълът със съдействието на френските оперни театри в Лимож и Ремс, с участието на международен екип в лицето на диригента Стефано Сегедони от Италия, режисьорката Емаунел Кордолиани от Франция, сценографите Алис Лалуа и Емилия Руа, както ДУМА писа.

Костюмите, също дело на френски творец - Жули Скобелцин, изградиха визията на спектакъла, която в някои отношения бе смущаваща за традиционния вкус на българската публика.

 

Известно разностилие и преобладаващи мрачни тонове подсилваха тъмната гама в настроението - явно търсени нарочно, особено в режисьорските решения. Необичайна бе почти пълната липса на осветление в началото на първо действие и в някои от възловите моменти на спектакъла - като "Кредо" на Яго, когато визията на героя бе почти напълно изгубена за публиката и това отне значително от пълноценното възприятие на драматичния момент.

Емануел Кордолиани - Режисьор на "Отело"

Въпреки амбицията на сценографа и режисьорката да бъде обособено едно шекспирово пространство, напомнящо на Театър Глобус - закръглено, празно пространство, което да се "преосмисля" постоянно с участието на зрителя, целта като че ли не бе постигната на 100 процента. Да се активизира въображението е похвално, но дали българските меломани са готови да бъдат в крак с налагащите се модерни тенденции в европейските театри и дали това е необходимо? Като че ли у голяма част от международната публика, присъствала на премиерата на "Отело" на 2 август в Летния театър във Варна, остана по-скоро усещане за неразбиране и неудовлетвореност от тази режисьорска концепция.

Опера в Летния театър - Варна 2014 в БНТ

 

 

 

Даниела Димова - директор на ТМПЦ Варна и диригентите Стефано Сегедони и Страцимир Павлов разказват за най-важните събития в Опера в Летния театър - Варна 2014, в подкрепа на кандидатурата на Варна за европейска столица на културата 2019

Вижте предаването "Денят започва с култура", излъчено директно от входа на Морската градина във Варна на 5 август 2014 г., с водещ Георги Ангелов.

 

 

ТМПЦ Варна с отлична оценка от Министерството на културата

 

 

В класацията на Министерството на културата, отразяваща творческите и финансови резултати от дейността на културните институти в България,  ТМПЦ Варна получава отлична оценка и се нарежда на второ място след Софийска опера и балет.

Вижте цялата класация:

http://ploshtadslaveikov.com/?p=4835

Ренесансът продължава

Източник: КУЛТУРА http://www.kultura.bg/bg/article/view/22426

Международен музикален фестивал Варненско лято

За втора поредна година Варненската филхармония открива ММФ „Варненско лято“ под диригентството на младия Светослав Борисов. И отново демонстрира възходящото си развитие – като ансамбъл и като звучност. Своя ренесанс отбелязва убедително и самият фестивал: в рамките на почти 6 седмици предлага амбициозни програми, идеи, акценти, имена, визии за бъдещо развитие. Всеки фестивален модул предполага своя публика, но и отвореност към целия проект.

Една от основните отлики на тазгодишния фестивал е младостта: изобилие от млади и вече с голям международен опит и перспективи музиканти. Началото беше самото откриване с блестящото присъствие на цигуларката Александра Сум – изключително интересна личност, родена в Москва, израснала в Париж, учи (все още) във Виена. За себе си с благодарност към съдбата твърди, че просто е попаднала на точното място в добри ръце и в точното време. Подчертано публична личност, отворена към света, съвсем млада е решила да го преобрази с музика.

И се е захванала с благотворителност – свири на места, където красотата трудно прониква: в болници, затвори, пред деца в неравностойно положение, обучава, издирва и подпомага таланти... Подобно послание като неутолима жажда за контакт излъчва и нейният Концерт за цигулка от Чайковски – не сантиментално-виртуозен, а поднесен с подчертана театралност, с „изиграване“ на всеки детайл: така, както актьор би обагрил отделното слово.

Хеттрик за операта

 

Прочетете за Опера в Летния театър – Варна 2014 във в. „Монитор, 17 юни 2014 г.
http://www.monitor.bg/article?id=432467

27.04.2014
Източник: http://petel.bg/Daniela-Dimova--direktor-na-TMPTS---Varna--Povishihme-zaplatite-na-tvortsite-v-usloviya-na-kriza__69956

Даниела Димова е директор на Театрално-музикалния продуцентски център във Варна и председател на комисията по култура и духовно развитие към местния парламент. Участва в подготовката на Варна за европейска столица на културата през 2019 г. Тя пое управленския пост в ТМПЦ преди години след натрупан опит на сцената като артист-солист с водещ сопранов репертоар.

По време на нейното управление е отчетено завишение в посещаемостта на салона, извършено беше обновлението му, а афишите на театъра и операта предоставят възможности за избор на зрителите почти през всеки от дните на седмицата. Последната новост в института е завишение работната заплата на колективите. Как обаче става това в условията на трудна икономическа ситуация в държавата и в света, особено в областта на културата, обяснява самата директорка.

- Госпожо Димова, в разгара си е поредният творчески сезон в ТМПЦ. Как се справя икономически този емблематичен за града ни културен институт по пътя на Варна към титлата европейска столица на културата през 2019 г.?

- Тази година успяхме да повишим средната работна заплата в института с около 10% в зависимост от досегашното заплащане. При по-ниските възнаграждения съответно и процентът е по-висок, а при по-високите е минимален, така че да има справедливост. Това се случи в трудна икономическа ситуация за страната, по време на криза. Случи се на базата на качествени и количествени резултати. Доброто качество води до още по-голям интерес към нашите продукции, към повече публика, а и към издигане нивото на културната продукция не само във Варна и региона, а и изобщо в културното пространство на България. Това е нашата цел, за която работим.

След края на първото тримесечие проведох необходимите разговори и в Министерството на културата, тъй като у мен като работодател отдавна зрееше желанието за повишаване на заплатите. Направих дирекционен съвет, обсъдихме го с артдиректорите на операта и театъра, с финансовия директор и с отдел „Човешки ресурси“. Все пак сме на делегиран бюджет. Хората отдавна заслужават това да им се случи, те износват ежедневните усилия по пътя към успеха.

Където сме имали доста ниско заплащане, и то в големи групи хора с трайно ниски заплати, при тях процентът минава 20, стига дори до 30%. Има завишения с около 100 лева при по-ниските заплати. И така средната работна заплата в ТМПЦ – Варна, от 550 лв. е скочила на 620 лв.

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС

от СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ МУЗИКАЛНИ И ТАНЦОВИ ДЕЙЦИ

 

 

До
Г-жа Даниела Димова
и екипа на
Варненска опера

Поздравителен адрес

Уважаема госпожо Димова,
Скъпи колеги,

Ръководството на Съюза на българските музикални и танцови дейци Ви поздравява най-сърдечно по повод представянето на операта „Кармен” на сцената на НДК – София. Това е прекрасен подарък за публиката и без съмнение ще се превърне в един от акцентите на Културния календар на столицата.

Осъществяването на постановката с изтъкнатите солисти Иван Момиров и Агунда Кулаева е поредната оценка на Вашия висок професионализъм и на умението Ви да отправяте духовни послания чрез изкуството си.

Желаем на целия артистичен състав на Варненска опера и всички Ваши почитатели творчески устрем, вдъхновение и успех!

 

Ръководство на СБМТД
с председател проф. д-р Петя Бъговска

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС

До ръководството и творческия екип на Държавна опера Варна

 

Скъпи колеги,

Национален музикален театър „Стефан Македонски” и лично г-н Марио Николов, поздравява г-жа Даниела Димова, гостите проф. Светозар Донев, Юли Дамянов, Иван Токаджиев, Александър Мутафчийски и Георги Ханджиев, както и целия колектив на Държавна опера Варна по повод премиерата на мюзикъла на Андрю Лойд Уебър и Тим Райс „Исус Христос суперзвезда”.

Този ярък и емблематичен спектакъл на Андрю Лойд Уебър, представен от професионалисти като вас, с високи изпълнителски стандарти, емоционален заряд и певческа култура, е залог за изключителни постижения и успехи.

Безспорно, това ще бъде един от акцентите в културния календар на Варна за 2014 и нейната кандидатура за европейска столица на културата 2019.

Пожелаваме на целият творчески екип, ръководство и администрация здраве, вдъхновение и сили за осъществяването на нови творчески проекти.

На добър час и успехи!

Марио Николов

Директор на Държавен музикален и балетен център София

15 април 2014 г.

 

Вижте още за „Исус Христос суперзвезда” > Исус Христос възкръсва във Варна

Интрервю на Виолета Цветкова, в-к "Труд"

На 26 април зала 1 на НДК отново ще вдигне завеса за оперен спектакъл. След гастрола на Русенската опера преди Коледа, дни след Великден, тук ще бъде трупата на Държавната опера-Варна с "Кармен" от Бизе.

Спектакълът идва по покана на продуцентите от "Артишок" с участието на известното руско мецосопрано Агунда Кулаева, нашумелия в чужбина български тенор Иван Момиров като дон Хосе, румънката Дияна Тургуй като Микаела и Венцислав Анастасов като Ескамилио. Режисьор е Кузман Попов, а диригент - Светослав Борисов.

 

Агунда Кулаева

 

Кариерата на Агунда Кулаева тръгва стремително нагоре от... София, след като през 2009-а става лауреат на международния конкурс за млади оперни певци "Борис Христов".

За Кармен, за детството и родителите си, за сценичното партньорство със своя съпруг оперната певица разказва пред "Труд".

- Агунда Елкановна, очакваме ви скоро в София - вълнувате ли се?

- Да, винаги с радост идвам в София, защото този град е свързан с големи и добри промени в живота ми! Въобще в България ми е комфортно!

- Ще пеете Кармен - с какво ви провокира тя?

- Много я обичам! Това е единственият образ, където мога да полудувам на сцената. Вокално не е трудна, затова нищо не сковава актьорската игра! Можеш да импровизираш. Винаги е интересно. Да пея Кармен е празник! Като бонус след напрегнат месец! Като отдъхване е.

Гена критикуваше с любов

 

от Елица ИВАНОВА | Интервюта

http://light.standartnews.com/mneniya-intervyuta/gena_kritikuvashe_s_lyubov-232578.html

в-к СТАНДАРТ,  3 април 2014

Иван Момиров

 

Оперният певец Иван Момиров е поредният български глас, който звучи по-често на европейските сцени, отколкото на родните.
Сред учителите му са Гена Димитрова, Атанас Атанасов, Франциско Лазаро. След Димитър Узунов и Николай Николов той е третият български тенор, пял в "Ковънт гардън".

Прадядо му е Яков Прудкин - руският емигрант, който строи някои от най-забележителните сгради във Варна - "Роял", Северните морски бани, училище "Димчо Дебелянов".

Момиров ще пристигне от Италия тези дни, за да блесне в "Кармен" на Варненската опера.

На 26 април в зала 1 на НДК ще му партнира Агунда Кулаева от Русия. Продуцент на събитието е "Артишок".

 

- Господин Момиров, успяват ли българските певци да запазят достойното място на световните сцени?

- Да. Това е вън от съмнение. Единственото, което не е било отричано през годините, е неоспоримата класа на българските оперни артисти. През времето не се отстъпи от постигнатото, а се надграждаше. За съжаление България няма хора като диригента Валерий Гергиев, на когото повечето руски оперни звезди дължат кариерата си. Днес се изискват повече умения, които не са свързани с моженето и дарбата.
Затова е важно да има хора като Гергиев, който менажира таланта и го превръща в сияние. Имах щастието да пея много пъти под неговата палка. Може би най-вълнуващо беше участието ми на фестивала на белите нощи в Мариинския театър, където предишната вечер пя Пласидо Доминго.

Италианците казват: "Ако е българин, значи пее добре". Само преди няколко години в първото издание на най-италианския оперен фестивал за Верди в Парма във всяко заглавие фигурираше българско име - Дарина Такова, Юлиян Константинов, Орлин Анастасов...

Наред с най-големите титани, между които бяха Доминго и Карерас. В следващите фестивали гостуваха Владимир Стоянов, Светла Василева, Марияна Пенчева.

Интервю на Виолета Тончева със световноизвестния български тенор Иван Момиров, който живее в Италия и за пръв път от 8 години отново се появи на  сцената в родния си град за Опера в Летния театър – Варна 2011

- Г-н Момиров, спектакълът на „Кармен” от Опера в Летния театър – Варна 2011 с Вас като Дон Хозе и Надя Кръстева като Кармен (8 август) запълни до последния стол партера и балкона на Летния театър, имаше и правостоящи. Получихте щедри аплодисменти, още повече че от осем години не бяхте пели в родния си град. Защо?

Иван Момиров
- Причината не бива да търсите в мен, а в предишното ръководство на операта. Но не искам да говоря за това. Искам да благодаря на моите съграждани и да им кажа, че и аз ги обичам. Познавам историята на Варненския оперен театър в детайли, израсъл съм в него и това определи бъдещето ми на оперен артист. Най-напред пеех в Детската опера на Герги Занев, за чийто конкурси се явяваха много варненски деца, защото през 1980-те години да си част от екипа на тази опера беше изключителен престиж. Играехме в Дома на транспортните работници, за чиято сцена се правеха специални постановки.

Там представяхме „Бастиен и Бастиена” от Моцарт, „Малкият коминочистач” от Бритън и редица други творби, които са част от образователните програми на всички големи оперни театри по света. Няма по-добър начин за възпитаване на младежката аудитория от приобщаването й към изкуството още в ранна възраст. От редиците на Детската опера във Варна израснаха оперни артисти като Юри Николов, Андриана Йорданова, Цвета Христофору, Малина Хубчева, за да изброя само някои от моето поколение. По същия начин от „Златното ключе” на Катя Папазова поеха по своите творчески пътища и много драматични актьори като Мариус Куркински.

Дълбоко се трогнах, когато сега, още на първата репетиция за „Кармен” при мен дойдоха оркестранти от Варненската филхармония, за да ми кажат, че си спомнят участието ми  в спектакъла на Детската опера „Благодаря ти, Шарл” от Жул Леви, диригент Нелко Коларов. Гостувахме и на софийска сцена. А „Едно почти пингвинско приключение” от Георги Занев, режисьор Рада Абрашева представихме с голям успех тук на български език, в Германия и Австрия на немски език. За произношението с нас работеха преподаватели от Немската езикова гимназия. В онези златни времена за Детската опера във Варна се грижеха най-добрите професионалисти.

Варна заслужава да стане Европейска столица на културата

Даниела Димова, председател на комисията по култура в община Варна пред в. „Черно море”:

Даниела Димова - председател на комисията по култура в община Варна - Г-жо Димова, знаем, че крайният срок за подаване на апликационната форма, с която Варна ще кандидатства за Европейска столица на културата през 2019 г., е 18 октомври. Като председател на комисията по култура в община Варна можете ли да кажете какво е свършено до момента за тази кандидатура?

- Много ценно за Варна е, че от осемте български града, заявили желание да получат премията Европейска столица на културата, тя го направи първа. Това бе още през 2005 г. Много отдавна зрее това желание и основата бе поставена за първи път тук, при нас. След това ни последваха Пловдив, Русе, в последните две години се присъедини и София, но пък с много големи обороти за сметка на това. Решителната работа през всичките тези години включва основаването на Обществен съвет по култура, на клуб „Варна 2019“...

Много инициативи се проведоха, за да се оформи сериозно ядро от интелектуалци, артисти, хора, свързани с науката, които да застанат зад тази кандидатура. Това се случваше поетапно през годините. Но основната и най-голяма работа по изписването на апликационната форма се извърши в последната календарна година. Важно е да се знае, че ние обединихме усилия на кмет, на Общински съвет и на държавата – защото с нас в Лондон бе и Даниела Петрова, тогава председател на комисията по култура в парламента.

С обединението на усилията се стигна до поканата към сър Робърт Скот да приеме да бъде международен консултант по този проект.
Това стана през ноември 2012 г. Оттогава в продължение на една година, с работата на секретариата и с привличането на артистичния съветник на кандидатурата Младен Алексиев, работата върви към своя финал. Какво представлява тази книга – тя е 70 – 80 страници изписан материал за кандидатурата на Варна. Тя не се афишира, преди да бъде подадена официално, тъй като не е тайна, че в последните месеци всички градове са в много усилена конкуренция и е възможно да се активира заемането на интересни идеи. Затова всеки град си пази, така да се каже, интелектуалната собственост.
Това, което Варна си позволи да обяви, бе мотото „Port of inspiration”.
Казвам го на английски, защото интересното е, че оригиналният документ се представя на английски език и в по-умален вариант на роден език.
Тук ние печелим с това, че имаме за консултант сър Робърт Скот, тъй като е много важно цялата документация от 70 – 80 страници да бъде не просто преведена на английски, а да бъде на „роден“ английски.
Защото по малко по-различен начин изглежда, когато се редактира тази книга, и се погледне от човек, за когото английският език е майчин. А за нас това е основен документ, с който кандидатстваме. Датата е ясна – 18 октомври в София. Изборът е в ръцете на 13-членно жури. 7 негови членове са от международни институции, а другите 6-има са българи, които все още не знам кои ще бъдат. Изборът се прави от министъра на културата. От особено значение освен журито е самото представяне на кандидатурата. Ние очакваме, че лично кметът на община Варна Иван Портних ще представи съвместно с може би 6 или 7 души още нашата документация. Това ще се случи през декември. Още няма дата за това официалното представяне. И след това сме в очакване на селекцията.

- Сър Робърт Скот наскоро бе на поредното си посещение във Варна. Какво е неговото мнение за апликационната форма?

- Най-важното, е че този документ вече е на финал. Тоест в момента предстои отпечатването й. В проценти преобладава текстът, по-малко са снимките и диаграмите. Неговото мнение е, че това е един много сериозен и добре представящ града ни в пълен спектър труд. Лично той е много доволен. Пред мен е изказвал задоволството си от работата на секретариата.

Осем са акцентите в октомврийския афиш на операта

За първи път варненските музиканти с хвалебствия в австрийско списание

СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР

С осем акцента ще се погрижат за сетивата на публиката през октомври творците от Варненската опера. Първият е мюзикълът „Мечо Пух” на Александър Йосифов, вторият - най-новата постановка с участието на Варненската детско-юношеска опера при Общинския детски комплекс - „Джекил” от Джон Мур на 21 октомври.
Програмата ще продължи на 17 октомври с операта „Риголето” на Джузепе Верди.
Останалите акценти са „Мадам Бътерфлай” на Пучини, оперетата „Царицата на чардаша” и комичната творба „Севилският бръснар“.

Деня на музиката част от трупата посреща на път към поредната доза европейски аплодисменти, съобщават от ръководството.

С няколко нови попълнения стартира сезонът на Варненската опера – това са Гео Чобанов (бас), Илина Михайлова (сопран), Деян Вачков (бас) - новият Борис Христов и Венцислав Анастасов (баритон).

С още един успех се гордее трупата през последните месеци. Това е хвалебствена публикация в австрийското издание за опера и балет „Der neue Merker”. Списанието, което е специализирано за опера и балет и се тиражира в целия свят, отрази в броя си от август и септември 2013 г. оперното лято във Варна.

 

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2013

Гео Чобанов – бас Автор: ЕЛЕНА ХАБЕРМАН
Списание „Der neue Merker”, 30 юли 2013

ВАРНА/България: РЕКВИЕМ от Джузепе Верди

След 20-годишна пауза, в Летния театър на българския град Варна на Черно море, се провежда за четвърти път музикален фестивал.
Логично през тази година Вагнер и Верди са основно застъпени в разнообразната програма.

В съставите фигурират много български артисти, които се радват на международно признание и през лятото с удоволствие се представят в родината си. Така бе и при Вердиевия Реквием.

Тенорът в този спектакъл Бойко Цветанов е ангажиран от много години в Цюрих, но е излизал и на сцената във Виена (като илатиански певец в Капричио и “Кавалерът на розата”). Той изпя едно прекрасно “Ingemisco”, изнесе силния си и красив глас и в големите ансамбли, доказвайки, че не е забравил пианистичната култура.

 

 

TOP