Маестро Бизари, имате вече натрупан варненски опит, след като през лятото дирижирахте премиерата на „Турандот“ в Опера в Летния театър и сега „Любовен еликсир“ в майсторските класове на Opera Studio, предстои Ви и представление на „Палячи“...

Наистина, мога да кажа, че във Варна се чувствам вече почти като у дома. Бях много впечатлен от професионализма на оркестъра, хора и солистите на Варненската опера, които вложиха най-доброто от себе си в подготовката и представянето на „Турандот“ през лятото. След тази първа среща с Варненската опера много ме зарадва поканата да водя майсторски клас в рамките на първото варненско Opera Studio. 

Как оценявате работата си с младите хора над „Любовен еликсир“?

Участниците в майсторския клас бяха много мотивирани и ентусиазирани, с огромно желание и любов подготвяха и усъвършенстваха своите интерпретации, докато се доближат до нивото на истинския Доницети. Точно това беше и нашата задача – да ги насочим към верния музикален стил, отговарящ на естетиката на съответния композитор. Високият емоционален градус по време на целия репетиционен процес и на самото представление бяха отличителен знак за нашия „Любовен еликсир“, така че приехме аплодисментите на публиката като заслужена награда. Удовлетворен от свършената работа, си стегнах куфара и тръгнах за летището. Но се оказа, че трябва да дирижирам и „Палячи“ – последния спектакъл на варненското Opera Studio 2019. Да се върна толкова бързо и отново да се потопя в познатата творческа атмосфера, станала през последните седмици част от мен, това беше приятна изненада. Отсега вярвам в успеха и на „Палячи“.  

Защо е необходима операта в XXI век?