МАЕСТРО ЛОРЕНЦО БИЗАРИ ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА ОПЕРАТА – ДНЕС, СЕГА И ЗАВИНАГИ

Създадена на Вторник, 24 Септември 2019 06:23

„Палячи“ - 21 септември, 11.00, 19.00, Opera Studio – Varna 2019

Маестро Бизари, имате вече натрупан варненски опит, след като през лятото дирижирахте премиерата на „Турандот“ в Опера в Летния театър и сега „Любовен еликсир“ в майсторските класове на Opera Studio, предстои Ви и представление на „Палячи“...

Наистина, мога да кажа, че във Варна се чувствам вече почти като у дома. Бях много впечатлен от професионализма на оркестъра, хора и солистите на Варненската опера, които вложиха най-доброто от себе си в подготовката и представянето на „Турандот“ през лятото. След тази първа среща с Варненската опера много ме зарадва поканата да водя майсторски клас в рамките на първото варненско Opera Studio. 

Как оценявате работата си с младите хора над „Любовен еликсир“?

Участниците в майсторския клас бяха много мотивирани и ентусиазирани, с огромно желание и любов подготвяха и усъвършенстваха своите интерпретации, докато се доближат до нивото на истинския Доницети. Точно това беше и нашата задача – да ги насочим към верния музикален стил, отговарящ на естетиката на съответния композитор. Високият емоционален градус по време на целия репетиционен процес и на самото представление бяха отличителен знак за нашия „Любовен еликсир“, така че приехме аплодисментите на публиката като заслужена награда. Удовлетворен от свършената работа, си стегнах куфара и тръгнах за летището. Но се оказа, че трябва да дирижирам и „Палячи“ – последния спектакъл на варненското Opera Studio 2019. Да се върна толкова бързо и отново да се потопя в познатата творческа атмосфера, станала през последните седмици част от мен, това беше приятна изненада.. Отсега вярвам в успеха и на „Палячи“.  

Защо е необходима операта в XXI век?

Операта ще ни бъде необходима и ще остане актуална – днес, сега и завинаги. Защото независимо през кой век е създадена, тя всъщност говори за сегажния ни живот, за съвременността, за отношениятата между хората, а това е тема, която винаги ще ни вълнува. Езикът на операта може и да се променя, но тя ще продължава да живее, защото минава през душата и сърцето на изпълнителите. 

Роден в Болоня, ЛОРЕНЦО БИЗАРИ (Lorenco Bizzarri) завършва Консерваторията в родния си град със специалност пиано (1973), Royal Philharmonic Academy, също в Болоня, със специалност оперна режисура и оперно пеене (2001). Продължава обучението си в Консерваторията на Ферара с хорово дирижиране (2003), завършва и Консерваторията в Парма със специалност оркестрово дирижиране (2007), участва в редица майсторски класове на именити диригенти.

След като привлича вниманието на критиката като финалист на конкурса за млади диригенти в Сполето (2006), е избран да дирижира оркестъра „Бойто“ в коледния концерт на Ватикана, излъчван в цял свят. Работи с известни италиански и чуждестранни оркестри, партнира си с имена като Микеле Пертузи, Андреа Бочели, Пласидо Доминго, Зубин Мета и др.

Дирижира спектакли в Duse Theatre Болоня, Michelangelo Theatre Модена, Municipal Theatre Ферара, Carlo Felice Theatre Генуа, диригент на Оркестър „Тосканини“ в Парма, Оркестъра и Хора на Оперния фестивал във Флоренция, музикален директор на Parma ОперАрт и на оперния фестивaл Reggia di Colorno Парма.

В репертоара му влизат: „Любовен еликсир“, „Кармина Бурана“, „Севилският бръснар“,  „Травиата“, „Бохеми“, „Тоска“, „Манон Леско“, “Риголето“, “Мадам Бътерфлай“, „Набуко“, „Фалстаф“, „Симон Боканегра“, „Трубадур“, „Дон Паскуале, „Лучия ди „Ламермур“, „Селска чест“, „Дон Жуан“, „Стабат Матер“, Деветата симфония на Бетовен, Реквием (Верди, Моцарт), „Te Deum“ и др.