Мецосопраното Агунда Кулаева: Успехът в музиката е all inclusive!
- Създадена на Петък, 11 Април 2014 09:22
Интрервю на Виолета Цветкова, в-к "Труд"
На 26 април зала 1 на НДК отново ще вдигне завеса за оперен спектакъл. След гастрола на Русенската опера преди Коледа, дни след Великден, тук ще бъде трупата на Държавната опера-Варна с "Кармен" от Бизе.
Спектакълът идва по покана на продуцентите от "Артишок" с участието на известното руско мецосопрано Агунда Кулаева, нашумелия в чужбина български тенор Иван Момиров като дон Хосе, румънката Дияна Тургуй като Микаела и Венцислав Анастасов като Ескамилио. Режисьор е Кузман Попов, а диригент - Светослав Борисов.
Кариерата на Агунда Кулаева тръгва стремително нагоре от... София, след като през 2009-а става лауреат на международния конкурс за млади оперни певци "Борис Христов".
За Кармен, за детството и родителите си, за сценичното партньорство със своя съпруг оперната певица разказва пред "Труд".
- Агунда Елкановна, очакваме ви скоро в София - вълнувате ли се?
- Да, винаги с радост идвам в София, защото този град е свързан с големи и добри промени в живота ми! Въобще в България ми е комфортно!
- Ще пеете Кармен - с какво ви провокира тя?
- Много я обичам! Това е единственият образ, където мога да полудувам на сцената. Вокално не е трудна, затова нищо не сковава актьорската игра! Можеш да импровизираш. Винаги е интересно. Да пея Кармен е празник! Като бонус след напрегнат месец! Като отдъхване е.
- Лауреат сте на конкурса "Борис Христов" - колко важна бе тази награда за кариерата ви.
- Нямам много награди, защото конкурсът в София беше едва ли не единственият в живота ми! Не виждам особен смисъл в конкурсите, но те са необходими на един начинаещ певец, за да си намери работа. Аз си намерих работа още в самото начало на творческия си път, затова не беше нужно да търся още нещо. Сега ходя на прослушвания за различни агенции и ми предлагат работа. Пея в театър "Новая опера" и в Болшой театър. За съжаление заради многото ангажименти рядко излизам на сцената в Новосибирск...
- А как попаднахте в "Новая опера"?
- Театър "Новая опера" беше мечта! Виждах се на тази сцена още преди да заживея в Москва. Когато завърших Центъра за оперно пеене "Вишневская", мислех само за "Новая опера"! Издържах и трите тура в театъра и ме приеха в трупата през 2005 г. Първата роля, която изпълних, беше на Ратмир от "Руслан и Людмила". Много тежка партия, за контраалт. Беше ми трудно, но тогава можех да изпея дори дон Хосе!
- Имате ангажименти и в Болшой театър, и в Новосибирск, и във Варна, и в София, и в Европа - не е ли трудно за една майка?
- Да, трудно е да бъдеш майка и певица. Даже много трудно! Но аз съм максималист. Не избирам леки пътища. Важно ми е да съм първокласна певица и най-добата майка в света! Засега ми се получава. Но ако децата започнат да страдат, ще жертвам проектите... Всъщност така и правя. В момента отказвам продължителни пътувания и постановки. Не мога да оставя децата за цял месец. Невъзможно е! Децата имат нужда от мама - това е моят девиз!
- Родителите ви навярно са "виновни" за професионалния ви избор - какво беше детството ви в Северна Осетия.
- Родителите ми са оперни певци. Баща ми беше баритон, мама е сопрано, брат ми - драматичен тенор, а сестра ми - мецосопран.
Бях обречена да съм оперна певица! Като дете мама и татко не ми даваха да уча музика. Не искаха още един "инвалид" вкъщи.
До 12 години не се съпротивлявах, но после тайно се записах в музикална школа. Баба плащаше. След няколко месеца ги поканих на изпит. Те чуха какво съм научила на пианото и... разбраха, че е безполезно да ми забраняват. Бях "заразена"!
- А трудно ли се излиза от сянката на известни родители?
- Баща ми беше изключително популярен в Осетия. Почина през 2002-а, но и досега пускат записите му по радиото и телевизията. Но всеки има свой си път. Никога не съм била в сянката на славата на моя баща. Бих му казала "благодаря"! Защото имам по кого да се равнявам.
- Помните ли първото си излизане на сцената?
- Цялото ми детство мина в театъра. Много пъти играех в спектакли с родителите ми. А веднъж седях в залата и крещях на артистите от миманса да не стискат силно ръката на татко, защото му излизат синини! Публиката се скъса от смях!
- Искали сте да станете диригент...
- Знаете ли, по едно време свирех отлично на пиано и дори се замислях да стана пианистка, но характерът ми винаги ми е пречил!
Исках да ръководя. И се справях. Хората ми вярват, слушат ме - това е много ценно.
Мама знаеше, че от мен ще стане добър ръководител, а да ръководи в музиката може само диригентът! Тя повлия на решението ми. Имах големи перспективи в тази област и дори собствен състав.
Не знам как щеше да свърши всичко, ако случайно не бях чула председателя на... държавната комисия. За дипломна работа правех "Реквием" на Лойд Уебър.
Тогава в Русия единици притежаваха подобни ноти. Положих огромни усилия да ги получа, а оркестрацията направих сама. Същевременно моя състудентка ме помоли да изпея соловата партия в нейната дипломна работа "Камбанки" от Гаврилин.
И така, след като обсъди кой да продължи с аспирантура, педагогическата комисия реши: "Кулаева!" Но председателят на комисията възрази: "Не, на нея не е нужна аспирантура по дирижиране. Ще убиете една добра певица! Да върви във вокалния факултет и да пее!" Ето, така случайно се самоопределих!
- Ваш педагог е била легендарната Галина Вишневская, която почина в края на 2012 г. - кой от уроците не забравяте?
- Галина Павловна е най-важното нещо в живота ми! Велика жена! Уникална личност, която преобърна живота ми с краката нагоре. Принуди ме да променя мисленето си. Нейните съвети, изречени на висок глас, още звучат в ушите ми. Мъчно ми е, че не мога сега да се затичам при нея и да я помоля за съвет...
- През февруари пяхте в Болшой театър с друга световна легенда - диригента Генадий Рождественски. Казват, че тогава е спасил спектакъла "Царска невеста" - как се работи с него?
- Генадий Рождественски е легендарна, много уважавана личност! Той не е многословен. По-скоро съвсем безмълвен! ВСИЧКО, КОЕТО ДРУГИТЕ КАЗВАТ, ТОЙ ГО ПРЕДАВА С РЪЦЕ И ОЧИ! И това е напълно достатъчно!
Щастлива съм, че имах късмета да работя с него. След "Кармен" в София заминавам за Виена. На 29 април пак ще пеем "Царска невеста". А през юли заминаваме за Америка.
- С вашия съпруг Алексей Татаринцев имате общ проект "Музиката на любовта" - интересно ли е да работите заедно?
- О, да работя с него е също толкова прекрасно, колкото и да живея с него. Той е първокласен певец. Надявам се да го чуете в България. "Музиката на любовта" е проект с уникално съдържание. На концертите ни в Москва идваха хора от други градове и държави. А това е мнооого приятно.
- Кое според вас е най-важно за успеха на младите певци - талантът, късметът, всекидневната работа или... красивата външност?
- Ами ВСИЧКО! Иначе ще кажат: "Да, добра певица, талант, късметлия, труди се упорито, но външността ..." Или: "И гласът е добър, и на външност го докарва, но няма пламъче." То се нарича харизма! Никой не знае къде точно в нас "живее" тя и как да си я купим, но я има. Затова ключът към успеха е комплекс от всички тези качества. All inclusive!
- Понякога пеете мъжки партии - не е прецедент за мецосопрано, но трудно ли е?
- Там има един проблем - пластиката! Не мога да ходя, поклащайки си дупето (а и дупето не бива да е голямо, затова трябва да контролираш теглото си) като момиче.
Погледът ми, обръщането на главата трябва да са мъжки. За тези неща задължително се работи с педагог.
- А има ли партия, за която още не се чувствате готова?
- Да! Не съм готова да пея Азучена от "Трубадур"! Страховита партия... Толкова ужасен сюжет. Страх ме е. Та аз съм майка! Но ще се справя с този страх и ще я изпея, защото е моя мечта.
- Нови гастроли в България?
- Надявам се. Благодаря на Борислав Иванов и Даниела Димова, че не ме забравят и ме канят в прекрасната Варна.
Виолета Цветкова, в. „Труд”, 9 април 2014