Световна премиера на „Калас и Онасис” от Христос Папагеоргиу на сцената на Държавна опера Варна през погледа на Юлияна Караатанасова.
Световната премиера на операта мюзикъл от Христос Папагеоргиу е находчив начин Държавта опера Варна да напомни на публикат за великата оперна примадона Мария Калас по повод 100 години от рождението й.
Рискът да се покаже ново заглавие от непознат у нас гръцки композитор е смелост и умение да се почувства пулсът на съвременната публика, която понякога е непредвидима.
Музиката на Христос Папагеоргиу – добре обигран гръцки композитор, познат на музикалната сцена в Ню Йорк, с опит в концертната, филмовата и поп музика, умело свързва елементи от жанровете на операта и мюзикъла. Международната премиерата бе на 21 юни от 21 ч. на фестивала „Опера в Летния спектакъл – Варна 2023”, като вторият спектакъл се състоя на 12 август.
Роден от усилията на творческия екип в състав режисьор Петко Бонев, диригент-постановчик – Страцимир Павлов, сценография и костюми – Ася Стоименова, хореография – Анна Пампулова, 3D mapping – Лора Руневска, elektrick.Me, художествено осветяване – Даниел Йовков, превод – Лилия Бонева, диригентка на хора – Надежда Маккюн, солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна, в главните партиии сопраното Ева Перчемлиева и баритенорът Мариос Андреу, спектакълът бе приет с овации от публиката. Този факт обещава дълъг живот на заглавието в репертоара на Варненска опера и възможност за представяне и на други сцени у нас и в чужбина заради основния език – английски.
Съдбата на велики личности винаги е благодатна почва за създаване на сценично произведение. Вдъхновен от необикновения живот и любовта между оперната дива Мария Калас и корабния магнат Аристотел Онасис, композиторът посвещава около 6 години на създаването на операта – мюзикъл. Сюжетът, изграден върху действителни факти, показва в по–малка степен професионалните изяви на Мария Калас – като находчивото пресъздаване на оперната сцена на Ла Скала, чрез 3D мапинга на Лора Руневска с арията на Мария във второ действие и в по-голяма степен – личния живот на оперната дива и Онасис, чрез музикални средства, характерни за мюзикъла.
Динамичната режисура на спектакъла е в единство с музикално – драматургичното изграждане заложено в партитурата. Декорът е изключителна находка – очеранията на яхтата „Кристина”, която чрез 3D мапинга се превръща от бедна стая, в бална зала, офис, оперната сцена на Ла Скала, болнична стая и отново във финала в плаваща яхта, от която се разпръсва праха на Мария Калас в Егейсто море. Костюмите са изчистени и много стилни в духа на модата от 60 – те години на ХХ век.
Балетните сцени изпълнени с елегантност, като единна част от цялото, подсилват изразителността на сценичното действие. Музиката е еклектична, пресъздава някои от модерните през 50 – 60 – те години на минали век танци, както и някои характерни черти на стила белканто, чията интерпретация от страна на Мария Калас Бърнстейн нарича „оперна библия”.
Образите на главните герои бяха убедително представени от Ева Перчемлиева и Мариос Андреу. Сопраното притежава разнообразни дарби и има изяви в широк жанров диапазон. Тази опитност дава възможност на Ева Перчемлиева да се справи с нелеката вокална партия с увереност и артистичност на базата на добра вокална техника.
Емоционалното въздействие бе търсено в дълбочината на личните драми на героинята и внимателното изграждане на нейния двойнствен образ – на боготворената певица, съзнаваща силата на въздейстивето си върху публиката и на крехката, неуверена жена, издигнала любовта на пиедестал като най – великата ценност в живота.
Завършил оперния факулет на НМА „Проф. П. Владигеров”, баритонът Мариос Андреу от Кипър се превърна в централната фигура на спектакъла с неустоима харизма на певец и актьор, превъплътил се в образа на мъж – победител, постигнал всички свои цели в живота с всякакви средства. Неустоим за жените не само заради огромното си богатство, екзотичен, емоционален и уверен, Онасис подхожда стратегически към браковете си с Тина Ливану и Джаки Кенеди, заради допълнителни облаги.
А Мария Калас е неговата любов, която допълва имиджа му с бласъка на славата си. Като че ли ролята на Онасис е създадена за баритона Мариос Андреу – съблазнителен мек баринов тембър, гръцки темперамент, избухващи емоционални приливи, решителност, арогантност умело предадени в сценичното и вокалното представяне, както и убедителното внушение в изживяване на дълбоката пронизваща болка при загубата на единствения син.
Прекрасно впечатление остави младата певица Валерия Василенко ролята на Тина Ливану, която изгради интересен образ на сдържана жена с достойнство и маниери от хайлайфа. Сопраното има финно чувство за фраза, нюанси и правилно звукоизвличане, което създава впечатление за естественост и лекота на изпълнението. Артьом Арутюнов като Батиста Менегини се представи достойно. Във финалния квартет на Мария, Аристо, Батиста и Тина в края на първо действие би могло да се постигне още по – добър баланс от една страна между певците, от друга – с оркестъра.
А Мария Калас е неговата любов, която допълва имиджа му с бласъка на славата си. Като че ли ролята на Онасис е създадена за баритона Мариос Андреу – съблазнителен мек баринов тембър, гръцки темперамент, избухващи емоционални приливи, решителност, арогантност умело предадени в сценичното и вокалното представяне, както и убедителното внушение в изживяване на дълбоката пронизваща болка при загубата на единствения син.
Прекрасно впечатление остави младата певица Валерия Василенко ролята на Тина Ливану, която изгради интересен образ на сдържана жена с достойнство и маниери от хайлайфа. Сопраното има финно чувство за фраза, нюанси и правилно звукоизвличане, което създава впечатление за естественост и лекота на изпълнението. Артьом Арутюнов като Батиста Менегини се представи достойно. Във финалния квартет на Мария, Аристо, Батиста и Тина в края на първо действие би могло да се постигне още по – добър баланс от една страна между певците, от друга – с оркестъра.