Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

КРАСИМИРА СТОЯНОВА: ИДЕАЛЪТ Е НЕПОСТИЖИМ

Звездното сопрано Красимира Стоянова, която поднесе в Опера в Летния театър вълнуващите образи на Дездемона в „Отело“ и Аида в „Аида“ от Верди, гостува отново във Варна в ролята на Тоска от едноименната опера на Пучини, при това на рождения си ден 16 август. С Тоска оперната дива триумфира само през тази година във Виенската Щатсопера, Сиена и Токио. „Красимира Стоянова съумява да владее гласа си оптимално – при нея няма ненужно форсиране, а впечатляваща интензивност във всички регистри и сила на звука. В актъорско отношение тя изгражда цялата палитра от чувства в персонажа – любов, ревност, страх, отчаяние“, отбелязва по този повод австрийската критика.

Колко различна може да бъде Тоска, какъв е идеалът на Пучини в „Тоска“, какво сближава Аида и Тоска, Тоска и Красимира Стоянова; как се чувства световноизвестната певица във Варненската опера и какво си пожелава за рождения ден, на който ще пее Тоска, са някои от темите в разговора между нея и Виолета Тончева.

Колко различна е Вашата Тоска на различните сцени?

Тоска по начало е специална героиня, създадена съвършено от Пучини и всяко нейно изпълнение би трябвало да се доближава до Пучини. Моделът на Пучини, като драма, като театър, като музикално и цялостно развитие на образа е много силен и въздействащ, така че моят стремеж е да се доближа максимално до идеята на композитора. Разбира се, нормално е да има разлика в различните интерпретации, в зависимост от това, в каква постановка чисто психологически е разгледана операта, както и от условията, в които ще бъде проведен спектакълът. Варненската продукция, която е издържана в класическа посока, не се различава като интензитет от „Тоска“ в Сиена например. „Тоска“ в Токио беше концертно изпълнение с полусценично разгръщане на цялата опера, така че ние се опитахме да направим мащабно маркиране на образите, като избрахме точните и най-въздействащи щрихи, без да изпадаме в ненужни детайли. Сега във Варна ни предстои оперен гала спектакъл, в който ние, певците, ще вложим цялата си представа за „Тоска“, цялото си мислене за операта. Ще се получи интересна смесица от различни идеи и сценични превъплъщения и съм убедена, че ще поднесем хубаво събитие. Лично аз, както всеки път, така и сега, ще се стремя към този идеален модел, който Пучини е заложил в „Тоска“.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ – АЛБЕРИХ В „ПРЪСТЕНЪТ НА НИБЕЛУНГА“ И СКАРПИЯ В „ТОСКА“

Поздравления най-напред за успешното ти участие в първия Вагнеров фестивал в България!

Безкрайно съм щастлив, че бях част от този мащабен проект, при това в главната роля на нибелунга Алберих от „Пръстенът на нибелунга“, който участва в три от четирите заглавия на тетралогията,като ролята му в първото заглавие „Рейнско злато“ е много голяма и особено сложна. Репетиционният процес беше забележителен, от него можеше да се извлече максимумът. Всички знаят, че маестро Пламен Карталов е взискателен режисьор, който успява да извади най-доброто от артиста. Постановката му е невероятна, във всеки един момент той пресъздава музиката като във филм, в който веднага разпределя нещата по местата им или както самият той обича да казва, да има постоянен диалог между музиката и сцената. Сложността идваше и от DVD записа, който Националната телевизия направи за разпространение в цял свят. Едрите планове изискваха специално внимание.

Казват, че за да преодолееш изпитанието Вагнер, трябва да си много издръжлив и като характер, и като глас...

Наистина е така и сега вече мога да кажа, че съм горд със себе си. Справих се, въпреки трудностите, още повече, че бях разпределен сам в роля, докато другите бяха по двама за роля. Всъщност изпитанието беше тежко за всички, не на последно място за техниците, които за да управляват огромните пръстени трябваше да престояват вътре тях, в продължение на няколко часа, при това в най-големите горещини.

ЛЮБИМАТА МИ АРИЯ Е "E LUCEVAN LE STELLE" (И ЗВЕЗДИТЕ БЛЕСТЯХА)

МИЛЕН БОЖКОВ – КАВАРАДОСИ В „ТОСКА“

Сюжетът на „Тоска“ е много драматичен, накрая двамата влюбени умират, убит е дори коварният Скарпия и публиката винаги реагира емоционално. Щастлив съм, че след „Аида“ с изключителната Красимира Стоянова отново си партнирам с нея в „Тоска“. За мен това е голяма отговорност, никак не ми е лесно, всеки ден с нея е едно училище. Тя ми показва някои детайли, които ми помагат да изградя още по-добре ролята си и аз съм ѝ много задължен. Смея да кажа, че покрай „Отело“ миналата година, „Аида“ и „Тоска“ тази година, станахме добри приятели. Радвам се, че имам възможността да пея, под диригентската палка на маестро Павел Балев, с прекрасни колеги като Пламен Димитров, Евгений Станимиров и всички артисти и музиканти на оперния театър в родния ми град.

Харесвам моя герой Каварадоси, един достоен герой и една от хубавите тенорови партии. Като всяка роля, така и тази носи предизвикателства за певеца, но за мен те не се състоят в доброто изпяване на един тон от началото до края, а в умението да покажеш всички нюанси, всички бои, които композиторът е заложил в образа. Любимата ми ария е "E lucevan le stelle" (И звездите блестяха), мисля, че тя е любима и на публиката.

„ТОСКА“ ИЗГРАЖДА НОВ СТАНДАРТ В ОПЕРНИЯ СВЯТ

МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за нарушаването на оперните традиции от Пучини и особеностите в партитурата на „Тоска“; откъсването от типичния италиански оперен стил и красивото пеене в търсене на по-натурален подход при водене на вокалната линия; постигането на фина нюансировка и прозрачно звучене; изчистването от наложени вредни традиции; изборът да бъдеш верен на композитора и защитник на партитурата. 

Как „Тоска“ се вписа в творческата Ви биография?

Първата „Тоска“, която правих, беше през 2001 година и вече повече от 20 години се занимавам периодично с това заглавие, а през 2025 година ми предстои нова постановка във Франция. Развивал съм се с тази творба, с времето осмислям и променям някои неща, на базата на натрупания опит и това, което ме изгражда като диригент. Самата „Тоска“ изгражда нов стандарт в оперния свят. С „Тоска“ Пучини съвсем осъзнато загърбва типичната италианска оперна традиция, дистанцира се от обичайната подредба на соловите номера и ансамблите. „Тоска“ не се ориентира по структурата на Вердиевите опери, както и по белкантовата архитектоника на Белини и Доницети. Срещат се поредица от дуети, което е в пълен противовес на тогавашната оперна традиция.

Дни преди концерта „Соната ‘57”, с който ще отбележим 85 години от рождението на големия джазмен Милчо Левиев, Вики Алмазиду разказва за музиката по общия им път и за мащабния проект, който събира над 40 изпълнители от цял свят. Заедно с нея на 11 август на варненска сцена ще излязат изключителни музиканти, за да съчетаят класика и джаз и да подарят на публиката едно близко до нирвана преживяване.

На 11 август идвате във Варна заедно с впечатляваща група музиканти за концерта „Соната ’57“.

Варна ми е любим град, като дете двете ми лели живееха във Варна и аз бях решила, че искам да стана капитан на кораб. Тогава обаче във Военното училище приемаха само момчета и това, че няма да стана капитан, е първата голяма травма в живота ми. Оттогава ми остана желанието да живея в град край море, което сбъднах със Солун.

ДАРЕНИЕ ЗА АРХИВА НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА ОТ ПЕНКА ЛИЧЕВА

Нови свидетелства за началото на Варненската областна народна опера предостави за архива на институцията Пенка Личева. При последното си завръщане в България варненката, която отдавна живее със семейството си в Швейцария, открива албум със снимки от премиерни спектакли на Варненската опера, принадлежал на неин роднина. 

В албума са документирани моменти от постановки на "Мадам Бътерфлай", "Севилският бръснар", "Княз Игор", "Отвличане от сарая" и други заглавия от репертоара на Варненската опера от началото на нейното създаване до 1956 г. Дарението, за което дължим огромна благодарност на Пенка Личева, допълва и обогатява оперната история на Варна.

Класика и джаз в концерт, посветен на Милчо Левиев

11 август, 21:00 часа, Опера в Летния театър – Варна 2023

Със „Соната ‘57“ – концерта, носещ името на последния албум на великия джазмен – Варненската опера ще почете 85-ата годишнина от рождението на Милчо Левиев. На сцената на Летния театър на 11 август ще се събере изключителен отбор от музиканти, които ще представят класически откъси с джаз аранжименти на Маестрото. Концерта ще дирижира Ганчо Ганчев, който тази година празнува 40 години творчески юбилей.

„Соната ‘57“ е албум, създаден след смъртта на Милчо Левиев и представлява мащабен проект, в който се включват над 40 музиканти от цял свят. Приживе Маестрото записва теми от големи класически произведения, като ги адаптира за вокални изпълнения в джазов аранжимент и прави студийни записи със семплирани инструменти. Намерението му е да изпрати тези записи до свои приятели, музиканти от цял свят, които да запишат мелодиите с истински инструменти. Скоро след това Милчо Левиев напуска този свят, но това намерение е реализирано от Вики Алмазиду, Валери Костов и Иван Минчев заедно с внушителен брой участници, които в продължение на година записват про боно. „Всички казваха, че имат усещането, че свирят заедно с Милчо. За мен това е лебедовата песен на Милчо и мисля, че направихме този албум точно както би му харесало“, споделя джаз певицата Вики Алмазиду, спътник на Милчо Левиев в живота и в музиката.
В албума са включени творби на Чайковски, Шопен, Бела Барток, Равел, Рахманинов, както и авторската пиеса на Левиев, „Соната ‘57“, завършена през 1957 година, когато той е бил едва двайсетгодишен. Смесването на музикални стилове е негов почерк от ранна възраст и той вярва, че с него могат да се достигнат много по-високи върхове, че няма „чиста“ музика и даже най-големите класически композитори са повлияни от своя национален фолклор.

За да почетат Милчо Левиев и да потопят публиката в необятната му музикална вселена, на варненска сцена пристигат Антони Дончев, който на всяко представяне на този проект „влиза в обувките“ на Милчо Левиев; Братя Владигерови; Human Touch – фюжън трио от Атина, което свири музика, повлияна от класика, етно и джаз; Васил Хаджигрудев и Тодор Бакърджиев – любими ученици на Милчо Левиев; Димитър Семов, Вики Алмазиду, Валерия Василенко. Очакват ни виртуозни изпълнители и много естетична музика, съвсем в духа на човека-епоха, какъвто е Милчо Левиев за джаза.

Концертът се реализира в партньорство с ММФ „Варненско лято“.

Маестро Давид Хименес Карерас е диригент със световна кариера, специализирал във Виена при Карл Остерхайер и в Лондон при сър Колин Дейвис. Работи с някои от най-известните солисти и оркестри в света. Дирижирал е Виенската, Мюнхенската и Лондонската филхармония, Оркестъра на Париж и Оркестъра на Миланската скала. Племенник е на звездния тенор Хосе Карерас. На 9 август във Варна ще дирижира концерта „Испански страсти“, който включва микс от сарсуела и класически испански романси.

Музиката заема важно място в семейната Ви история. Беше ли предначертан професионалният Ви път в известна степен или сам се насочихте към кариерата на диригент?

Може би по малко и от двете. Човек не избира семейството, в което да се роди, но аз съм имал късмета да се родя в музикално семейство, израснах сред музика, майка ми свиреше на пиано, чичо ми пееше и съм сигурен, че това ми оказа много силно влияние още докато бях дете. Имаше един момент, в който започнах да уча икономика, но спрях, за да се посветя изцяло на музиката.

Как работехте заедно с чичо си Хосе Карерас, помагаше ли Ви роднинската връзка или се случваше да Ви пречи?

Работата с него винаги е била удоволствие за мен и мисля, че мога да кажа същото и от негово име. Смятам, че ключът на успешните ни професионални отношения е фактът, че винаги сме били в състояние да разделяме нещата. На сцената не сме роднини, а професионалисти. Успявахме да се насладим и на двата аспекта, докато пътувахме по света – на сцената като професионалисти, които се сработват добре, и извън сцената като семейство, което се наслаждава на ситуациите, в които попада.

„ГРАНД БАЛЕТ ГАЛА“ СЕ ОТЛАГА ЗА 7 АВГУСТ

Уважаеми почитатели на балетното изкуство,

Поради неблагоприятните климатични условия и продължаващите валежи спектакълът  „Гранд Балет Гала“ на Държавна опера Варна, обявен за днес, 27 юли, се отлага за 7 август от 21 часа, отново в Летния театър.

Закупените билети важат без заверка.

Съжаляваме за прчиненото неудобство и Ви благодарим за разбирането!

„ФАЛСТАФ“ – ЖИВОТЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПО-УСМИХНАТ

Отзвук от медийната среща с екипа на „Фалстаф“ на 26 юли преди премиерата на 29 юли в Опера в Летния театър – Варна 2023 

Нина Найденова, режисьор

„Фалстаф“ е една гигантска крачка в друго пространство, уникална музика, която сама по себе си е шега, и едно послание, че животът ни може да бъде по-усмихнат, ако просто използваме тази формула. Верди и комедия са най-прекрасното съчетание, което можем да предложим на публиката в днешно време. Изключително сложно е да правиш комедия, защото първо трябва да се надсмееш на собствените си недъзи, за да можеш да отправиш този критичен поглед така, че хем да говори и да изпраща послания, хем да може да усмихне всички. Надсмиваме се над егото, над онова, което губи мярка. Всеки трябва да може да покаже собствените си недостатъци, да ги признае пред света и да върви напред. Непосредствената близост между публика и изпълнители в едно такова пространство като сцената на Летния театър е много по-голяма и много по възторжена. Вече е традиция с Варненската опера да правим заедно концепции, смели планове и да поставяме доказали се, но трудни заглавия, като обединяваме усилия, за да ги покажем на колкото се може повече публика.

Григор Паликаров, диригент

Драматургията и музикалната фактура в тази опера са доста сложни. Нина Найденова е поставила операта много музикално, с пълно съобразяване на трудността за изпълнителите и за оркестъра, така че режисьорските задачи, колкото са интересни и впечатляващи, толкова са съобразени с музиката. Верди прави един много голям мост между първите си опери и последната. Дълго време критикуват Верди, че оркестърът му представлява една голяма китара, с която се съпровождат певците, т.е. че не е достатъчно добре развит. Верди пише „Фалстаф“ в епоха, когато започват да творят по-младите композитори като Леонкавало, Маскали, Пучини. Усеща се неговото желание да надрасне това, което е писал, да не изостава, не да бъде просто модерен, а да бъде в съзвучие с времето. „Фалстаф“ драматургично и архитектонично е изграден по един съвършен начин – една опера, в която не се маха нито една нота, не се правят съкращения. Щастлив съм, че имам възможността да работя с певци на световно ниво в постановка, която е само в помощ на Вердиевата драматургия и сама по себе си е много красива и интересна. Летният театър във Варна е естествен декор и тази уникална зеленина ще се върже много добре със сценографията и режисурата. Бих поканил всеки, който още не си е купил билет, да го направи максимално бързо – ще е нещо, което си струва.

TOP