В месеца на любовта и виното, по традиция в програмата на Държавна опера Варна, преобладават „любовните“ заглавия. След операта "Симон Боканегра" и блестящия гастрол на балетната трупа на Софийска опера и балет с "Кармен сюита", "Пахита" и "Кармина Бурана", на 11 февруари ще се насладим на Доницети и неговия „Любовен еликсир“, с диригент Лоренцо Бизари и изтъкнатите солисти на Варненската опера с международна кариера Илина Михайлова – Адина, Свилен Николов – Белкоре и Деян Вачков – Доктор Дулкамара. В ролята на Неморино за пръв път ще чуем именития италиански тенор Пауло Паолилло.

Солистът на Варненската опера Иво Йорданов дари кръв в деня на спектакъла „Симон Боканегра“ от Верди, в който той изпълнява главната роля. Конкретният повод да се случи точно на 3 февруари е необходимостта да се помогне на цигуларката Петя Костадинова от оркестъра на Варненската опера. Това, че сутринта ще даря кръв, а вечерта ще пея Симон Боканегра, не само няма да ми навреди, а ще има и здравословен ефект. Кръводаряването е най-хуманният жест, с който можем да спасим човешки живот, но нека не забравяме, че освен израз на благородство, той доказано стимулира и жизнените процеси в организма. Редовен кръводарител от 1998 година, Иво Йорданов е дарил досега общо около 30 литра кръв, при положение, че в човешкото тяло се съдържат обикновено около 5 литра. Със сигурност много хора, изпаднали в нужда, му дължат живота си, но колко точно не знае. В Канада при всяко кръвопреливане уведомяват дарителя с sms, тази практика, за съжаление, не е въведена в България, но това с нищо не променя удовлетворението ми, че изпълнявам човешкия си дълг, споделя известният баритон и призовава всички здрави българи да даряват кръв поне веднъж годишно

 Постановката, създадена в колаборация с ПармаОперАрт през лятото на 2019 година, пожъна успех както на италианската премиера през юли в Летния оперен фестивал Reggia di Colorno, така и на българската премиера в Летния театър на Варна през август, като част от ММФ „Варненско лято“ 2019.

«Набуко» - 29 януари, 19.00, Основна сценас

На 29 януари, под диригентската палка на Маестро Борислав Иванов, ще оживеят библейските събития от «Набуко», в режисьорския прочит на Кузман Попов. Това е третата опера от ранното творчество на Джузепе Верди, но още с първото си представление през 1842 година в Миланската скала жъне триумфален успех. Следвайки древния епос, действието се развива пет века преди Христа, пресъздавайки мъката на еврейския народ, поробен и изгонен извън родните земи от Вавилонския цар Навуходоносор (Набуко).

БАРИТОНЪТ И ДОЖЪТ

ИВО ЙОРДАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Симон Боканегра в едноименната опера на Джузепе Верди, метаморфозите в бурния живот на дожа, комплексното изграждане на ролята; предимствата в сравнението на баритона с баса, а не с тенора; занаятчийството или „дълбоката копан“ като част от професионализма на певеца; приятелствата на сцената и извън нея; българските артисти и българската държава

4, 5 февруари, 19.00, Основна сцена

На 4 и 5 февруари балетът на Софийската опера е поканен да гостува на сцената на Варненската опера с 3 от най-популярните си постановки. На 4 февруари ще видим балетите „Кармен – Сюита“ и „Пахита“ по музика на Бизе-Шчедрин и Лудвиг Минкус, с хореографии на Мариус Петипа и Алберто Алонсо, брат на голямата кубинска балерина Алисия Алонсо. В „Кармен – Сюита“ ще аплодираме великолепните солисти Катерина Петрова, Никола Хаджитанев, Цецо Иванов, Венера Христова, Джон Абенанти, а в „Пахита“ - Марта Петкова, Емил Йорданов, Вяра Иванчева, Кристина Чочанова-Иванова, Александър Александров.

На 5 февруари, сряда, 19.00, предстои емоционална среща с магичната „Кармина Бурана“ по музика на Карл Орф, в която ще танцуват Катерина Петрова, Марта Петкова, Цецо Иванов, Александър Александров, Емил Йорданов, Джон Абенанти, Памела Пандова, София Цуцакова, Георги Банчев. Спектаклите се играят с музика на запис.

„Кармина Бурана“ е балет по музика на Карл Орф и хореография на Фреди Франдзути. Темата на представлението е трудният преход от младостта към зрелостта. Вдъхновението идва от оригиналния текст на "Кармина Бурана": група странстващи проповедници – Clerici Vagantes – осъзнават, че светът не се управлява от моралните принципи, които са им били внушавани. Тогава те създават кръг от хора, които следват правилата на добродетелта и се гмурват изцяло и със страст в живот, пълен с наслади. Сюжетът използва идеи и представи от въображението на тези млади хора. Готическият мит е пресъздаден върху знаменитата музика на Карл Орф. Той извиква образа на злото в най-суеверния му облик. Сюжетът ни представя едно морално разядено общество, отхвърлящо без угризения страха от божието наказание. По един ироничен начин, героите обръщат някои песни с главата надолу, интерпретирайки различни теми, сред които вино, жени, забавления. Удоволствията на живота омайват зрителя чрез поезия, родена в култивирана среда и пародираща клишетата на проповедта.  

Фреди Франдзцути

След период на обучение и професионален опит в Европа (Италия, Шотландия, Германия, Франция, Испания) Фреди Франдзути започва успешната си кариера на хореограф, основавайки през 1995 г. в Лече – родния си град, „Балето дел Сюд“, балетна трупа, която ръководи и за която създава 34 спектакъла, превръщайки я в най-добрата италианска трупа в класическия академичен стил. Балетите, създадени от Фреди Франдзути за неговата трупа, включват най-добрите заглавия от романтичната традиция: „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“, „Ромео и Жулиета“, „Шехеразада“, „Жар птица“, играни с много голям успех в различни европейски театри. Той е провъзгласен от критиката за “младото италианско хореографско чудо“ (Микеле Ночера), и “един от най-уважаваните и талантливи хореографи на Италия“ (Виктория Отоленги). Фреди Франдзути създава също така балети за най-важните европейски театри като Болшой театър в Москва, Римската опера, Софийската опера и балет, Операта на Монте Карло, Операта на Билбао, театър „В. Белини“ в Катания, за фестивала „Росини“ в Пезаро, както и за различни телевизионни събития. Франдзути режисира филма „Ако това е човек“, с Микеле  Плачидо, Емилио Солфрици и др.

Разговор с оперната певица Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център – Варна

Към интервюто : http://www.chernomore.bg/video/2020-01-17/shtrihi-ot-utroto-17012020-minuti-za-kultura

Източник : chernomore.bg

ДАНИЕЛА ДИМОВА, ДИРЕКТОР НА ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР ВАРНА

Театрално-музикален продуцентски център Варна - Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна, приключват една много успешна в творческо и финансово отношение година, обобщава директорът на ТМПЦ Даниела Димова.

21 декември, 19.00, Основна сцена - XX Коледен музикален фестивал - Варна 2019

23 декември, 19.00, Дом на културата “ Борис Христов” – Пловдив, Европейска столица на културата

Музика Страцимир Павлов
Сценарий и режисура Нейчо Петров-Реджи и Антоанела Петрова
Асистент режисьор Елиана Атанасова
Хореография Анастасия Неделчева
Костюми Елена Станева
Мултимедия 4 friends Studio
Графичен дизайн и реклама ZOOM Design

ХОРЕОГРАФКАТА НАДЯ ДИМОКОВА ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА ПРЕМИЕРНАТА ПОСТАНОВКА НА ВАРНА ДЕНС ТЕАТЪР „В ОЧАКВАНЕ“

22 декември 2019, 19.00, Основна сцена 

„В очакване“ е интригуващо заглавие, което веднага подтиква към въпроса какво да очакваме от новата постановка на Варна Денс Театър?

В очакване“ сме на Коледа и Нова година, а защо не и на всеки друг хубав празник. Помня от детството си онова красиво и вълнуващо очакване на новогодишните празници, когато всички трескаво се суетят наоколо, готвят изненади, мислят за подаръци, украсяват елхата. Лично за мен асоциацията за Коледа и Нова година е свързана и със свежото ухание на портокали и мандарини, каквито преди се намираха на пазара само в края на годината. Радостното настроение, нетърпението, броенето на дните до празника са незабравими емоции, които човек изживява в детството си, но носи със себе си цял живот. За всичко това разказва нашият спектакъл.

В очакване на доброто...

Да, фокусираме се върху добрата страна на живота и утвърждаваме положителното. Е, ще има и малки драми, но те бързо ще бъдат разрешени. Важно място в спектакъла отделяме на чувството за хумор и харизмата. Ще ги усетите в движенията на ръцете, лицето, цялото тяло. Ще ги доловите също в музиката. Специално подбрах съвременна по-малко и повече класическа музика, предимно Росини.