21 ноември, 19.00, Основна сцена

Цигуларката АННА ФУРНАДЖИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Симфоничния концерт с творби от Бетовен, съвместната работа с пианиста Тодор Петров и виолончелиста Франческо Мариоци, особеностите на Тройния концерт и първото изпълнение във Варна на увертюрата „Освещаването на дома“ в Деня на християнското семейство

Симфоничен концерт с творби само от един композитор, при това Бетовен, задължава...

Наистина задължава. Още повече, че догодина ще честваме 250 години от рождението на Бетовен. Нашият концерт, специално програмиран от Маестро Мариоци, ще настрои публиката за тази забележителна годишнина. Беше ми голяма мечта да изпълня Тройния концерт за цигулка, пиано и виолончело от Бетовен и съм доволна, че ще мога да го изсвиря пред варненска публика.

Как се събра триото?

За пръв път се събрахме за един концерт във Враца през февруари тази година и веднага си допаднахме. При изпълнение на Бетовен трябва да се спазват класическите норми. Техническата трудност е доста висока, трябва да я преодолеещ преди да започнеш да интерпретираш произведението и аз се надявам, че ние вече сме минали този най-труден етап, за да се отдадем изцяло на тънкостите в интерпретацията.

С пианиста Тодор Петров излизаме заедно на сцената повече от 10 години. Тодор от своя страна много е работил с виолончелиста Франческо Мариоци и двамата имат редица концерти зад гърба си. Щастлива съм, че бях поканена да свиря в трио с тях. Тримата изнесохме през лятото камерен концерт в Италия, в който Франческо беше първи челист, аз - първа цигулка, Тодор - на пианото. Сега, освен концерта в операта, подготвяме за ГХГ още един концерт, с различна програма. Надявам се нашето сътрудничество да продължава.

Какво по-точно ти допада в изпълнителския стил на Тодор и Франческо?

Да се работи с Тодор е удоволствие. Като доктор по история на музиката, той не просто подготя перфектно изпълнението си, а подхожда изследователски, проучва разнообразни архивни материали, свързани със създаването на творбата и това много ми помага самата аз да навляза в нейната същност. Франческо Мариоци е прекрасен виолончелист, който на концерти винаги свири на редки инструменти и това е допълнителна причина варненските почитатели на симфоничната музика да посетят нашия концерт.

15 ноември 2019, 19.00, Основна сцена

БОХЕМИ

Опера от Джакомо Пучини. Диригент Жан Ангелов. Режисьор Кузман Попов. В ролите: РОДОЛФО - Педро Аройо, МИМИ - Зеня Ардженти, МАРСЕЛ - Свилен Николов, ШОНАР - Пламен Димитров, КОЛИН – Божидар Божкилов, МЮЗЕТА - Ирина Жекова, БЕНОА - Илко Захариев, АЛСИНДОР - Гео Чобанов, ПАРПИНЬОЛ - Христо Ганевски, МИТНИЧАР - Емил Симидов, СЕРЖАНТ - Людмил Петров. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

 За втори път във Варна свързваме „Бохеми“ с Маестро Жан Ангелов. След запомнящия се спектакъл в началото на годината, сега отново ще дирижирате шедьовъра на Пучини.

„Бохеми“ има особено значение в моя творчески път. Началото на диригентската ми кариера е свързано с Маестро Борислав Иванов, който сега е артистичен директор на Варненската опера. Преди години именно той ми даде възможност да работя в Пловдивската опера. Там дирижирах най-напред „Албена“, с неговата съпруга, незабравимата София Иванова, в ролята на Албена. В Пловдив дирижирах за пръв път и „Бохеми“.

Сантимент...

Обичам да дирижирам „Бохеми“. Това е една от най-красивите опери на XX век, дълбоко емоционална, много веристична. В „Бохеми“ всичко е истинско и вълнуващо. Това е обяснението защо тази творба е толкова обичана от солистите и от публиката.

Идвате във Варна с хубави новини за поредица от успешни конкурси...

През лятото спечелих конкурса за оперни певци в Пиаченца и наградата на Варненската опера да пея на нейната сцена. Два месеца по-късно взех първа награда в конкурса „Андре Шение“ в Южна Италия, също две специални награди. Май месец пях в Рим в „Турчинът в Италия“, спектакъла организираше дъщерята на Тито Гоби. Последната новина е, че миналата седмица бяха прослушванията в Ла Скала и аз съм новият член на Оперното студио в Ла Скала.

Страхотно! Значи преди да пеете в Миланската скала, ще Ви чуем на сцената на Варненската опера в Бохеми“...

Да, ще изпълня ролята на Колин и тя е моят дебют. Готвих миналата година партията в Италия, в Ливорно, но се оказа, че ще я изпея за пръв път в България, във Варна.

Прочетете цялото интервю >>>>>>

13 ноември 2019, 19.00, Основна сцена

Солисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и Държавна опера Варна ще танцуват „Лебедово езеро“ на 13 ноември 2019 г. в памет на Мартин Чикалов. Преди една година, на 10 септември 2018 г. балетистът от Варненската опера бе прегазен на пешеходна пътека от пиян шофьор и този инцидент предизвика възмущението на цяла България. На предстоящото през ноември т.г. дело във ВКС ще се пледира за максимална присъда от 15 години затвор за виновника Петър Здравков, осъден преди това от Варненския апелативен съд на 10 години лишаване от свобода.
Балет в четири действия от Пьотр Илич Чайковски. Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов. Редакция Сергей Бобров. Костюми и сценография Ася Стоименова. В главните роли: Одета//Одилия - Анастасия Белоногова – солистка на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, Русия; Принц Зигфрид - Франциско Руиз – Испания, солист на Държавна опера Варна и Ротбарт - Павел Кирчев, солист на Държавна опера Варна Бляскавата история на най-обичания балетен спектакъл в света започва през 1895 г. на сцената на Мариински театър, Санкт Петербург. Новаторската хореографска редакция на Лев Иванов визира не само движенията на истинските птици, но изразява и силни чувства като любов, страх, болка и тревожност, с което спектакълът достига нова психологическа дълбочина. Мариус Петипа поставя валса, мазурката и останалите танци за сцената в двореца. Сергей Бобров, главен художествен ръководител на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и на варненската балетна трупа, внася в своята редакция нови елементи, които кореспондират със съвремените тенденции в класическия танц. В неговата версия за пръв път на сцената излизат ято черни лебеди и този допълнителен контрапункт откроява още по-ясно драматичния сблъсък между доброто и злото.

15, 16 НОЕМВРИ 2019

Театрално-музикален продуцентски център Варна
Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ § Държавна опера Варна

Хитови театрални спектакли, мюзикъл, Театрална енциклопедия Варна, 10 години ТФ „Феникс“, „65 обръча“, „Преди спектакъла“, Къщичка за книги и още...

"Ти променяш играта. Играта променя теб" е посланието в Нощта на театрите 2019 – популярната инициатива, чиято цел е в един и същи ден театрите в различни европейски страни да акцентират върху творческия потенциал на изкуството, обменяйки идеи и енергии с публиката не само в театъра, но и извън него, в нетрадиционни пространства и с разнообразни интерактивни събития. Театрално-музикален продуцентски център Варна, Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна, участват за пореден път в Нощта на театрите, като за пореден път програмата им обхваща не един, а два дни - през тази година това са 15 и 16 ноември.

8 ноември, 19.00, Основна сцена

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ

Диригент Кръстин Настев. Солист Стойка Миланова. Оркестър на Държавна опера Варна. Програма: Л. ван Бетовен - Концерт за цигулка в ре мажор, оп. 61; Й. Брамс - Симфония № 3

Виртуозната цигуларка Стойка Миланова започва обучението си по цигулка на тригодишна възраст при своя баща Трендафил Миланов. Завършва Московската държавна консерватория (1969) като ученичка на знаменития Давид Ойстрах. Работи под негово ръководство пет години и през това време получава втора награда от Международния конкурс “Кралица Елизабет” в Белгия. Свързва творческия си път с най-престижните сцени по света, но най-вече с Лондон, след като печели там първа награда от Международния конкурс за цигулка и виола (1970).

Премиера в Нощта на театрите - 16 ноември, 16.30, Сцена Ротонда. Модератор Виолета Тончева

Енциклопедия „Театър“ на издателство „Морски свят“, с главен редактор Петър Тодоров, съдържа 312 страници с богата информация в над 2400 речникови единици. Издава се с подкрепата на фонд “Култура” на община Варна.

Част от изображенията в нея са с голяма историческа и познавателна стойност – като каменен „афиш“ за гладиаторски борби от Одесос, позив за създаването на първите Народни летни музикални тържества от 1926 г., плакат на първия Международен балетен конкурс от 1964 г. и много други. Сред личностите, включени в изданието са композитори, режисьори, диригенти, художници, драматурзи, актьори, инструменталисти, певци, театроведи, музиколози и мениджъри – родени, работили и представили своето изкуство в морската столица.

В книгата могат да се намерят любопитни факти за първите пътуващи театрални и музикални трупи във Варна, за културните институти, музика, театър и танц, различните оркестрови и камерни ансамбли, съществували през годините, поп, рок и джаз групи, фестивали за сценични изкуства.

Варна е единственият български град с подобна енциклопедия!

ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА В ЕДИН И СЪЩ ФЕСТИВАЛ С ЛАРА ФАБИАН

ДАНИЕЛА ДИМОВА, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за участието на Варненската опера в Международния музикален фестивал в Крайова

Г-жо Димова, да започнем този разговор за представянето на Варненската опера на румънската фестивална сцена с предисторията.

За пръв път Държавна опера Варна участва в международния музикален фестивал в Крайова, Румъния. Носещ името на голямата румънска оперна певица Елена Теодорини, родена в Крайова, този фестивал, който има биенален характер, през тази година се провежда за 16-ти път. В сравнение с ММФ „Варненско лято“, който датира от 1926 г., той е много млад фестивал, но също като нашия се радва на многобройна публика.  Директорът на операта в Крайова Антониу Замфир и артистичният съветник Кристиян Франческони ни поканиха да участваме с две постановки от нашия репертоар - едно класическо оперно заглавие,  спряха се върху „Норма“ от Белини, и една съвременна продукция - мюзикъла „Уестсайдска история“ от Бърнстейн, който подготвихме в копродукция с Операта в Крайова. Още през юни месец направихме кастинг за мюзикъла тук във Варна и заедно с директора на оперния театър в Крайова Антониу Замфир избрахме артисти за представлението. Веднага след варненската премиера на „Уестсайдска история“ в края на откомври заминахме за Крайова, за да се представим и на тяхната фестивална сцена. Бяхме радушно приети от публиката и на двата спектакъла. Особено ме впечатлиха младите хора в препълнената зала на Националния театър „Марин Сореску“, където играхме „Уестсайдска история“.

На 23 октомври 2019 г. Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, представи пред медиите на Сцена Ротонда новата придобивка на оперния театър - рядък инструмент с антикварна стойност. Тя изказа дълбока благодарност на дарителите, наследници на Кинка Николова Григорова от Варна, и подчерта, че приема техния жест като признание за творческата дейност на Държавна опера Варна.

Инструментът представлява изящен и много добре запазен орган, марка „Parcard”, произведен през 1853 г. в Америка. Този хармониум принадлежи към групата на т. нар. езичкови органи, чиито звук се извлича от свободно трептящи езичета без тръби. Той разполага с един или два мануала, а там, където е педалиерата, при по-големите органи е монтиран специален педал, с който музикантът сам изпълва с въздух всмукващия мех. Конструиран за пръв път в началото на XIX век от Александър Дьобен в Париж, този тип инструменти придобива широка популярност като част от състава на салонните оркестри. На подобен орган се изпълняват творби от Лист, Дворжак, Шьонберг и други композитори.

ДАРИХА ОРГАН ОТ 1853 Г. НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

23 октомври 2019, Сцена Ротонда

Изненадата, която очакваше журналистите на медийната среща с постановъчния екип на „Уестсайдска история“ на 23 октомври, бе изящният орган, марка „Parcard”, произведен през 1853 г. в Америка.

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, представи редкия инструмент и открои изключителната му антикварна стойност. Тя изказа дълбока благодарност на наследниците на Кинка Николова Григорова от Варна, които даряват органа на Театрално-музикален продуцентски център Варна. Приемаме дарението и като признание за творческата дейност на Държавна опера Варна, подчерта г-жа Димова. Предстои органът да бъде подобаващо експониран като музейна ценност на Сцена Ротонда.

 След презентацията на дарението, постановъчният екип на „Уестсайдска история“ – диригентите Александър Фрай и Кръстин Настев, режисьорът Крис Катена и хореографката Надя Димокова, подробно изложиха пред медиите своите концепции. Александър Фрай, световноизвестен диригент, пианист и органист, ученик на Бърнстейн, се спря върху особеностите на „Уестсайдска история“. Създаден от четирима гении – композитора Лренард Бърнстейн, хореографа Джером Робинс, либретиста Артър Лорънс и текстописеца Стивън Зондхайм, в този мюзикъл за пръв път песните и танците не само са напълно равнопоставени, но и за пръв път се изпълняват от едни и същи артисти. Според него, артистите, избрани с кастинг за варненската постановка, се справят чудесно с това сериозно творческо предизвикателство. Маестро Фрай е поставял досега 50 пъти „Уестсайдска история“ в различни страни, за Кръстин Настев това е втората постановка, след работата му над същия мюзикъл в Анкара, но и двамата са еднакво силно заинтригувани от срещата с това велико произведение. Брилянтната музика и емоционалният сюжет докосват всекиго, самият аз мога да се разплача, при товяа винаги на едно и също място, сподели Александър Фрай.

Режисьорът Крис Катена посочи онези места в мюзикъла, които за него като бивш рок певец, са особено интересни. За Надя Димокова да постави своя хореография на „Уестсайдска история“ след легендарния Джером Робинс е прекрасно творческо предизвикателство и подарък от съдбата. „Maria“, „Blues” и „Tonight” се оказаха сред любимите песни от мюзикъла на екипа. Всички бяха единодушни, че посланията на „Уестсайдска история“ срещу етническите конфликти и расовата дискриминация, за любовта, която въздига човек и го прави по-добър, продължават да са актуални и в XXI век.

Постановката на „Уестсайдска история“ във Варна е резултат от общ творчески проект между Държавна опера Варна и Операта в Крайова.  След премиерата във Варна на 24, 25 октомври, екипът от 150 души заминава за Румъния, за да представи премиерното заглавие на 29 октомври и в Крайова, в рамките на XVI Международен фестивал „Елена Теодорини“.