29 април 2024, 19.00, Държавна опера Варна

Специална Балетна гала, посветена на 30 години творческа дейност на Анна Пампулова, ще представи Държавна опера Варна на 29 април 2024 г. Доц. д-р Анна Пампулова завършва Държавно хореографско училище със специалност „Класически балет“ и успоредно – експериментална театрална паралелка „4xC“ към 22-ра гимназия със специалност „Актьорско майсторство“ в София. 18 години е солистка в балетната трупа на Софийска опера и балет и гост-солистка в Държавен балет „Арабеск“. Бакалавър и магистър по „Балетна режисура“, НБУ, със специализация по Съвременни танцови техники във Виена. Анна Пампулова е автор на множество танцови спектакли, както и хореограф на редица театрални, оперни и мюзикълни проекти в Софийска опера и балет, Държавна опера Пловдив, Държавна опера Стара Загора, Държавна опера Бургас, Държавна опера Варна, Народен театър “Иван Вазов”, Театър София и др. Тя е доцент, доктор по Музикално и танцово изкуство към Нов български университет, където е преподавател и програмен директор на департамент „Театър”. Отличена с редица национални и международни награди за съвременна хореография и отличия за творчески екип към различни сценични проекти, сред които се открояват мюзикълите „Калас и Онасис“, „Цар Лъв“, „Красавицата и Звяра“ и операта „Хитрата лисичка“ на Варненската опера.

Балетният гала спектакъл за 30-годишната творческа дейност на Анна Пампулова, е изграден в три модула. Първата част съдържа предимно сола и дуети от награждавани творби на хореографката, включително от Варненския международен балетен конкурс. „Първата част е ретроспективна – започвам от по-миниатюрното, за да стигна до по-мащабното. В нея съм включила и цитат от мой спектакъл, в който ще участват 14 изпълнители от варненската балетна трупа. Солистичните номера също ще поверя на варненски танцьори, а един дует ще бъде поздрав от мои студенти в НБУ“, обяснява именитата хореографка.

Маестро ГРИГОР ПАЛИКАРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за 150-годишнината от създаването на Верди Реквием; структурата, посланието и драматургично изграждане на творбата от диригента; проблемите, ансамбловото звучене и постигането на внушения в репетиционния цикъл; дирижирането като свещенодействие и магията, която се случва над нотите

Верди Реквием – 26 април 2024, 19.00, Държавна опера Варна, XXIII Великденски музикален фестивал

- Маестро Паликаров, от цикъла  „Петите симфонии“ - и не само от него, познаваме пристрастието Ви към мащабните и отличаващи се със своя специфика произведения. Реквиемът на Джузепе Верди е точно такова произведение, затова предполагам, че неговите жанрови различия от каноническата заупокойна меса са поне един от мотивите, за да го представите във Великденския музикален фестивал...

- Присъствието на жанра Реквием в навечерието на Великденските празници вече стана своеобразна традиция в България. Затова и нашата идея беше да представим творбата непосредствено преди Великден, но поради съвпадението на празници и многото почивни дни, които биха нарушили репетиционния процес, се наложи да изместим концерта по-рано. В този контекст няма изненада, че именно Реквием от Джузепе Верди се появява в дните преди празника.

Интересна е историята покрай създаването на произведението. През 1868 г., след смъртта на Джоакино Росини, Верди предлага на група италиански композитори заедно да напишат в негова памет голяма траурна меса. Идеята се осъществява, но не получава желания отзвук и затова няколко години по-късно Верди сам композира своя крупен опус (вече по друг повод) и той се превръща в шедьовър, който е своеобразен крайъгълен камък за почти всеки диригент в някакъв етап от творческия му път. През тази година се навършват и точно 150 години от премиерата на творбата. Ние обикновено честваме годишнини от рождението или смъртта на композиторите, но смятам, че е хубаво да се отбележи подобаващо и кръглата 150-годишнина от първото прозвучаване на този знаков в световната музикална съкровищница Реквием. Това беше и още една сериозна причина да предложа да включим произведението в тазгодишния Великденски фестивал.

В работата по визуалната среда на „Дух“ основното, от което тръгнахме, е моделът на света – неговото разпадане и събиране в различни моменти от постановката – така, както го има заложено и в драматургията. И сблъсъкът на духовното и материалното в най-общия смисъл на думата. Модулите на декора се движат, в различните мизансцени са композирани по различни начини. Основното решение е свързано с прожекционния мапинг, който всъщност дава и представата за мястото на действието. Имаме доста визуални ефекти, подсилени с осветление, които вкарваме, за да можем да предадем на зрителите присъствието на духовете в материалния свят, начинът, по който те взаимодействат с материалния свят и го променят.

В технически аспект искахме декорът да е максимално функционален и да маркира много бързо смяната на мястото на действието. Правим го с промяна на различни модули, отваряне и затваряне, а с мапинга допълваме и подчертаваме постигнатото с декора. Двете неща са в симбиоза. Пестеливи сме откъм цветове в сценичната конструкция, за да могат да изпъкнат костюмите и персонажите, както и за да може да се постигне добър ефект при мапинга. Има интермедийни моменти, в които декорът става и персонаж на сцената, защото се размества и пренарежда. Сценографията е така разработена, че да може да се адаптира за по-малки и по-големи сцени. За по-голямата сцена на Летния театър декорът ще е в своя пълен вид. Имаме и предна, и задна прожекция върху декора и разчитаме с пълнотата на картините да постигнем една по-голяма плътност на действието.

В мапинга всяка сцена има своите конкретни елементи: използвам есенцията от местата, на които се намират хората и духовете, като работех на колажен принцип, за да композирам сцените. До голяма степен се инспирирах от идеята в „Матрицата“ с преминаването между световете, разпадането на материята, което се постига с визуални ефекти на сцената.

Има една максима, че зрителите обръщат внимание на сценографията в първите 10 минути от спектакъла и после свикват с нея, тя „изчезва“ и на преден план е действието. Има логика да бъде така, тъй като актьорите са най-важни. Но разбира се, аз обръщам внимание на визията през цялото време на сто процента, за да може тя винаги да отговаря адекватно на мизансцена. За мен, като човек, който създава визия, тя е от основна важност в един спектакъл. Работя с всички ефекти, с които мога, но в същото време се стремя те да са пестеливи и, когато е необходимо, да отстъпват на по-заден план. Трябва да има едно съизмерване на средствата през цялото време, да се поднасят внимателно на зрителя, за да успее есенцията на спектакъла да достигне до него по правилния начин.

Интересно за мен в този проект е, че има доста декор. По принцип в  решенията си аз работя много с прожекция, с мапинг и често средата е много условна. Тук декорът е равнопоставен на мапинга. Имаше доста работа с физическата част от сценографията. В мапинга са включени много места на действие, за които направих колажи с 2D и 3D средства, смесване на анимация с видео и ефекти, които се добавят, за да разтърсят на моменти сцената.

Премиера на Великденския музикален фестивал – Варна 2024

24 април 2024, 19.00, Държавна опера Варна

В XXIII Великденски музикален фестивал на Държавна опера Варна привлича вниманието премиерата на балета  „Нижински“, която ще бъде част от фестивалната програма на 24 април, заедно с концертното изпълнение на едноактната опера „Сестра Анджелика“ от Джакомо Пучини, по повод 100-годишнината от смъртта на великия композитор.

Изграден върху музиката от симфоничната поема „Островът на мъртвите“ от Сергей Рахманинов, едноактният балет пресъздава драматичните взаимоотношения между прочутия руски танцьор Вацлав Нижински, съпругата му Ромола Пулски и руския импресарио Сергей Дягилев, който ръководи трупата „Руският балет на Дягилев“. Експресивният балетен език на Михаил Лавровский нарежда „Нижински“ сред ярките постижения на съвременната хореография, които сега със своята адаптация надгражда главният балетмайстор на Държавна опера Варна Сергей Бобров. Ролята на Дягилев е част от портфолиото на самия Бобров. Във великденската премиера на „Нижински“ в главните роли ще танцуват балетните солисти на Държавна опера Варна Витторио Сколе (Нижински), Аниезе Ди Дио Маза (Ромола), Джовани Помпей (Дягилев), Конста Роос и Сам Робърт Даруел (Санитари).

Сребрина Соколова, режисьор

В основата на драматургията на мюзикъла „Дух“ от Дейв Стюарт и Глен Балард, е заложена една вълнуваща и необикновена любовна история. Тя е  базирана на хитовия, едноименен фентъзи филм от 90-те години на 20 век. Днес в 21 век, проблематиката продължава да провокира интелекта и чувствителността на съвременния човек, в не по-малка степен. Провокира разум и чувства, религиозност и атеизъм, задава въпроси и търси отговори. Това е така, защото любовната история надхвърля нашето измерение. Тя надскача стандартните граници на нашите взаимоотношения и възприятия. Противопоставя прошка и отмъщение, сила и безпомощност, материя и духовност.

Какво е Любовта и какви са нейните граници? Какво място й е отредено в съвременния дигитален, материалистичен свят? Какво се случва след смъртта и тя краят ли е?

Често ли си задаваме тези въпроси днес? Увлечени в надпреварата за материално благополучие и обществен престиж, вкопчени във формулата на успеха „пари – стока - пари прим“, забравяме, че като Човеци имаме други цели и задачи в този живот. Забравяме, че Любовта, като една от най-висшите сили, трябва да е водеща в нашите постъпки и избори. Само чувства като състрадание, емпатия, приятелство, грижа, вяра, са способни да ни освободят от клопката на матрицата на ежедневието и да ни направят по-извисени и космополитни. Трудно казваме „Обичам те“, Приятелството е нищожно спрямо собствените амбиции, живеем с мисълта за Утре, а Днес пропускаме важни моменти… Ами ако няма Утре?

Предпремиера - 5, 6 април 2024, 19.00, Държавна опера Варна

Премиера 17 юли 2024, 21.00, Опера в Летния театър

Мюзикъл от Дейв Стюарт и Глен Балард
Музика Дейв Стюарт и Глен Балард
Либрето Дейв Стюарт, Глен Балард и Брус Джоел Рубин
Превод Жени Гундашева
Режисьор-постановчик Сребрина Соколова
Диригент-постановчик Страцимир Павлов
Сценограф и визуален артист Петко Танчев
Костюмограф Ася Стоименова
Хореограф Надя Димокова
Светлинен дизайнер Даниел Йовков
Превод Жени Гундашева
Плакат Славяна Иванова

В главните роли:
САМ УИТ - Виктор Ибришимов, Калоян Николов
МОЛИ ДЖЕНСЪН - Лилия Илиева – Михайлова, Валерия Василенко
КАРЛ БРУНЪР - Велин Михайлов, Нейчо Петров – Реджи
ОДА МЕЙ БРАУН - Милица Гладнишка

Оркестър и балет на Държавна опера Варна

26 март 2024, 19.00, Държавна опера Варна

Всеки от концертите в цикъла „Людмил Ангелов и приятели“ носи своята специфика и очарование и от тази концепция не прави изключение изисканият камерен концерт на 26 март в Държавна опера Варна, в който световноизвестният пианист ще музицира заедно с австрийския баритон Ливиу Холендер.

Ливиу Холендер е сред най-изявените австрийски певци, а успешната му кариера го води на сцени като La Scala в Милано, Teatro del Maggio Musicale във Флоренция, Teatro Carlo Felice в Генуа, Токийския пролетен фестивал, Musikverein Graz, Латвийската национална опера в Рига, Хърватската национална опера в Загреб и много други. Баритонът с нетърпение очаква гостуването си във Варна: „Каня публиката на този специален рецитал, където ще пея в компанията на прекрасния български пианист Людмил Ангелов. Програмата ни е много интересна, включили сме двама водещи австрийски композитори – Франц Шуберт и Густав Малер, а във втората част ще поднесем популярни арии от „Сватбата на Фигаро“, „Танхойзер“ и „Фауст“. Сигурен съм, че този репертоар ще е наслада публиката.“

Виртуозният пианист Людмил Ангелов, известен като един от най-добрите интерпретатори на Шопен, ще поднесе на публиката своята интерпретация на Прелюд Опус 45 от Шопен, който се нарежда сред световните шедьоври в репертоара за пиано.

„Имам удоволствието да си партнирам с изключителния австрийски баритон Ливиу Холендер. Това е третия концерт от този цикъл след гостуването на Мари-Клод Шапюи през октомври и на Бюлент Бездюз през декември миналата година. Много съм щастлив, че това се случва в моя роден град, благодарение на инициативата на Варненската опера. Подготвили сме чудесни произведения от Шуберт и Малер, както и любими оперни арии от Вагнер, Моцарт и Бизе“, обещава музикантът за предстоящото музикално събитие.

По време на VI издание на Международния танцов фестивал „Grugliasco in Danza“, който се проведе в началото на март в Италия, балетната трупа и мениджмънта на Държавна опера Варна бяха отличени в категория „Театри“ с приза “Световни театри” 2024. Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, получи лично високото признание за авторитета и качеството на варненския балет, селектиран от фестивалното жури сред участници от цял свят. За заслуги бе отличена примабалерината на Парижката Гранд Опера, в продължение на 10 години, Елеонора Аббагнато.

С голямата награда „Карла Фрачи“ бе удостоена известната хореографка Сабрина Боско, асистентка на легендарната италианска балерина, свързала името си с фестивалната история на “Grugliasco in Danza”. Сабрина Боско, която от няколко години работи и с балетната трупа на Държавна опера Варна, е добре позната на международната публика на фестивала „Опера в Летния театър“, която горещо аплодира вълнуващата хореография в нейните варненски постановки „Либертанго“ и „Едит Пиаф. Париж, моя любов“.

22 февруари 2024, 19.00, Държавна опера Варна

В Деня на българския балет мултинационалната балетна трупа на Държавна опера Варна ще зарадва своите почитатели с голяма балетна гала, с хореограф Светлана Тоншева и репетитор Меган Рейд. В програмата са включени откъси от световната балетна класика, преплетени със съвременна хореография, сред които "Спящата красавица" и "Лебедово езеро" по музика на Чайковски, "Пахита" и "Баядерка" по музика на Минкус, "Талисман" по музика на Бриго и др. В соловите партии ще се изявят Пиня Рисанен и Павел Кирчев, Анук Бютри и Тимофей Федотов, Едуардо Комело, Велизара Войникова, Елиът Адамс, Родриго Техудо, Ребека Грана и др.