СОПРАНОТО ЙОАНА ЖЕЛЕЗЧЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята си на Норма в „Норма“ от Белини, предизвикателството на белкантовото пеене, любимите оперни героини и защо обича да страда на сцената

„Норма“ - 19 октовмри, 19.00, Държавна опера Варна

-Добре дошла отново във Варненската опера, Йоана. Тук, ако не греша, последно бяхте Мадам Бътерфлай.

-Да, точно така и сега много се радвам, че отново ще мога да пея на сцената на този прекрасен театър.

-Ще изпълните Норма, една роля, която украсява кариерата на всеки сопран.

-Норма, може да се каже, е перлата в короната на всеки сопран. Който е дръзнал да се занимае с нея, знае, че това е една от най-трудните във вокално отношение роли. „Норма“ е много важно да се пее белкантово. Белини пише тази опера в период, когато белкантото е било в апогея си.

Костюмографът ПЕТЪР МИТЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за агресията към дрехата на хипикултурата и театрално изведените костюми в „Коса“ (1 юли 2021); за огледалото, в което трябва да виждаш не себе си, а героя; за съвременната визия и идеята за другост, както и за необходимостта изкуството да се интерпретира, а не да се повтаря 

Толкова цветни, разнообразни и щастливи изглеждат хипитата в твоите костюми...

Наистина в „Коса“ прави впечатление най-вече хипарската група, известна и от едноименния филм на Милош Форман. Хората, които са гледали филма, имат своята представа, но ние правим друга, по-театрална интерпретация. Костюмите са изведени театрално, в театъра имаме този лукс, да ползваме някаква условност. В този смисъл аз интерпретирам темата за хипи в театъра, а не в киното. С нашите костюми не може да излезеш на улицата, те са пригодени за сцена. Изхождам от идеята за хипикултурата, която е контракултура, включително и като отношение, като агресия към дрехата. В този смисъл моето отношение към дрехата съвпада с отношението на героите в „Коса“ към дрехата.

Маестро ЕРАЛДО САЛМИЕРИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Имре Калман, Вера Немирова и юбилейната „Графиня Марица“ във Варна, както и за Херберт фон Караян, който препоръчва оперетата, какво означава чувството за оперета. За перфекционизма на Барбара Хендрикс и Николай Гяуров, който репетира 45 минути 2 такта. За фантазията и креативността, които правят човека такъв, за музиката като приказка и акт на сътворението... 

- Във Вашата впечатляваща творческа кариера дирижирате творби от много и различни композитори, но Имре Калман като че ли сега се появява за пръв път в репертоара Ви?

- С оперета през последните 10 години се занимавах само в концерти. Спомням си в Прага един прекрасен концерт с Eva Lind, известна като „Царицата на нощта“ („Вълшебната флейта“, Моцарт), но в същото време тя беше и великолепна „Графиня Марица“. Сега във Варна за пръв път правя цялото произведение. 

РЕЖИСЬОРЪТ БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за новия живот на мюзикъла «Коса» на варненска сцена, 20 години след първата българска версия с патрон американския посланик Джеймс Пардю и за филма на Милош Форман. За хората от племето, останали 22 от 106 претенденти за ролите, за “dance power” и за посланието на феноменалния мюзикъл.

Как изглежда две седмици преди премиерата „Коса“?

Шармантно.

Какво по-точно означава това?

Чудесно, възхитително, превъзходно, завладяващо – идва от френското „charmant“.

Защо е завладяващо?

Заради артистите, артистите правят харизмата. Нашите артисти са 22, избрани от 106 кандидати в един голям кастинг, който проведохме online по време на пандемията.

СТРАЦИМИР ПАВЛОВ -диригент на премиерния мюзикъл „Коса“ и музикален ръководител в новата бакалавърска програма „Актьорско майсторство за мюзикъл“ във Варна предВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

Какво е вдъхновението на „Коса“?

„Коса“ е шоу, създадено преди доста години с основна тема Ерата на Водолея, така и започва спектакълът. Ерата на Водолея предразполага към отприщване на съзнанието, разчупване на оковите, били те морални, икономически или социални. Тези норми стигат етап, в който започват да задушават едно прогресивно за годините си общество, каквото е било американското и оттам тази нагласа за промяна се прехвърля глобално върху западния свят. Хипи движението и неговите философски идеи, проповядвани тогава от младите хора, оказват огромно влияние върху всички. Аз всъщност съм дете на родители от това поколение, така че съм закърмен с идеите на Ерата на Водолея и „Коса“.

1 юли 2021, 21.00, Летен театър

Премиера на XII Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021

ЦВЕТНОСТТА И СВОБОДАТА НА ДУХА В МЮЗИКЪЛА "КОСА"

С каква визия ще ни изненада „Коса“?

За мен беше голямо предизвикателство да поставим „Коса“ по един преосмислен начин. Има моменти, които са значително променени, в сравнение с първоначалния замисъл. Да си призная, бях решил след края на април да кажа стоп и да не се занимавам със сценография в продължение на една година. Предстои ми юбилей и трябва да се подготвя за него. Имам зад гърба си 120 постановки и сега, поглеждайки назад, не знам как съм успял да направя толкова много сценографии. За сметка на сценографията обаче съм занемарил другата си голяма страст – живописта. След голямото турне в Берлин, Париж, Барселона, нищо не е останало. Живописните ми творби са разпилени по света и не мога да ги събера за една ретроспективна изложба, като тази на моя приятел Тони Игнатов в ГХГ на Варна. 

Сценографът Иван Токаджиев няма време да рисува.

Да, искам да си дам пауза, за да мога да рисувам, но не можах да устоя на предложението на Борис Панкин и направих изключение за „Коса“. 

Маестро МАКСИМ ЕШКЕНАЗИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за отговорността към прочутото име на своя музикален род, преодоляването на жанровите граници в премиерния концерт за новия албум на Михаела Филева „Ин§Ян“ и предисторията със Сталин на „Фестивална увертюра“от Шостакович. За баланса между Ин и Ян и песента „Опора“, цигулковото соло и лукса, който диригентът Максим Ешкенази си позволява. За нивото, от което музиката става от първо лице и още...   

Ако приемем, че имената не са случайни, Вие изглежда подхождате към всичко с максимална отдаденост – на макс, както се казва на сленг. Защо го правите?

Ами за да си оправдая името, нямам друг избор. Щом съм се родил с такова име, трябва да правя всичко на макс (смее се).

Може да бъдете „заподозрян“ и в склонност към буквата М, ако съдим по Вашите сценични партньорки – Михаела Филева, Михаела Маринова...

Мила Георгиева.

Ето виждате ли....

Явно има нещо значимо в тази 13-та буква от азбуката (смее се). Разбира се, главният фактор, по който избирам хората, с които работя, е колко са добри като професионалисти. Щастлив съм, че досега съм работил само с най-добрите.

МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата постановка в кариерата си на „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах, премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято на 14 юли 2021. За сложния пъзел на сюжета и драматургията, фрагментарността и бързата смяна на темпа, персонажи и ситуации; за страстта, гъкавостта и убедителността на Иван Момиров в ролята на главния герой, поета Хофман; за механичната кукла Олимпия, мистичността, горчивината и притегателната сила на вселените Хофман и Офенбах; за любовта като движеща сила на твореца и разбира се за прочутата Баркарола; кой свят в крайна сметка е по-истински – реалният или измисленият...

ИВАН МОМИРОВ 25 ГОДИНИ НА СЦЕНАТА

Тенорът ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Варна като пристан в траекторията на живота му, за Френската гимназия и френската опера „Хофманови разкази“, за дълбочинността и многоликостта на творбата, заложените в образа на поета Хофман послания и щастието да изработи партията с диригент като Павел Балев, за оперните върхове, театрите по света и Варненската опера   

„Достоен наследник на Корели и Павароти“, както те нарича италианската критика, ти би могъл навсякъде да отбележиш 25-годишния си творчески път, но избра Варна, защо?

Защото Варна за мен е пристан в траекторията ми. Редно е да споделя с почит и благодарност моите 25 години на сцена с хората, чрез които съм направил първия си досег с важните неща в моя живот. И сега, когато смея да се надявам, съм не само пораснал, но в някаква степен израснал, бих искал да направя този жест към себе си и към варненската публика, която винаги ме е подкрепяла и зареждала. Това са моето семейство, дългогодишните ми приятели, учители, съучениците ми от у-ще „Климент Охридски“ и Френската гимназия. На сърце ми е да изживея този миг с тях, защото те са значима част от пътя ми дотук.