ДА СЕ ОПИТАШ ДА БЪДЕШ ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА, КОЕТО СИ

Създадена на Понеделник, 17 Май 2021 13:48

ЕВГЕНИЯ ВАСИЛЕВА И БОЯН СТОЯНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за преживяванията си с „Човекът от Ла Манча“, семейната роля, чувството за хумор, как да бъдеш повече от това, което си и как да го предадеш нататък

Жени и Боян, за радост на всички нас, „прескачате“ за малко от Кукления театър до Варненската опера, за да станете, след успешния кастинг, част от екипа на мюзикъла „Човекът от Ла Манча“. Вярно ли е, че за пръв път сте на сцената като семейство?

Боян: Да, първоначално не сме семейство, но после продължаваме с ролите на ханджията и ханджийката, които стават нещо като семейство.

Жени: Според историята на мюзикъла ние трябва да играем ролята не просто на семейство, а на добро семейство.

Боян: Досега в Кукления театър винаги сме били Принцът и Принцесата, т.е. прелюдията към семейство.

Семейната практика помага ли в представянето на една семейна двойка на сцената?

Жени: Имаме вече 16 години брак, този натрупан опит и цялата палитра от взаимоотношения ни помагат да изиграем точно тези два персонажа, които са малко особени

Боян: Както ни каза в началото режисьорът Борис Панкин, нашите образи пресъздават типичното италианско семейство, в което се случват скандали, но това не пречи семейството да се държи като едно цяло.

Ханджийката е доста своенравна, докато ханджията реагира по-гъвкаво...

Боян: Тя е своенравна и дори пиперлива, докато аз съм така да се каже представител на здравия разум. Макар че в началото се подавам на играта  на емоции и посвещавам набързо Дон Кихот в рицарско звание, служейки си с навременно подадения ми от ханджийката кухненски тиган.

Постоянната смяна в поведението на повечето герои води до бързи обрати, откъдето идва и очарованието на този велик сюжет.

Жени: Нашите герои се променят и от низши духом израстват до положителни герои, под въздействието на Дон Кихот и ценностите, на които той се е посветил. Дори в лъжата си двамата се стараят да му помогнат в рицарската кауза да защити доброто и любовта. Преживели своя собствен катарзис, в края на спектакъла те са променени и просветлени – две добри души.

Просветлението завладява накрая и Санчо Панса и Дулсинея, докосва по някакъв начин всички останали персонажи, а струва ми се и артистите...

Боян: Страхотно е да усетиш всичко това. Наскоро с диригента Страцимир Павлов си припомнихме онзи момент, когато в репетициите за пръв път се включи оркестърът. Музиката, звучала най-напред само от пианото, изпод пръстите на Страци, ни заля отвсякъде, декорите и триизмерното осветление засилиха емоцията и цялата тази пълнокръвност ни зареди с допълнитена енергия и ни накара да се потопим още по-дълбоко в представлението.

Казват, че куклените актьори, особено тези във Варненския куклен театър (!), могат да изиграят всичко, така ли е наистина?

Боян: Ами да, ето сега имаме възможност да го докажем и играейки в мюзикъл J

В “Човекът от Ла Манча“ се събират артисти от оперния, драматичния и кукления театър, от балетната и поп-сцената. Как работи това?

Боян: Чудесно е всички да живеем на една сцена и да се палим един от друг.

Жени: Аз имам неизживяна мечта да бъда балерина и затова винаги танцувам, където и когато мога. Тук също се опитвам да включа балета и се радвам, че с балетните артисти намерихме общ език, който ни помага да обогатяваме взаимно изпълненията си.

Всичко в „Човекът от Ла Манча“ се пречупва през призмата на хумора...

Жени: Гениалните произведения се правят точно така - простичко, с чувство за хумор и с много любов.

Боян: Чувството за хумор е най-прекият начин да стигнеш до другите. То сваля границите между хората, излъчва неподправеност и истинност, на които не може да не се довериш.

Кое от посланията в мюзикъла стои най-близо до вас?

Жени: Има един монолог с много силни думи, които се запечатват в съзнанието като заклинание: „Опитай се да бъдеш не такъв, какъвто си, а такъв, какъвто можеш да бъдеш!“

Боян: Не какъвто искаш, а какъвто можеш да бъдеш, т.е. да бъдеш по-добър. Да се опиташ да бъдеш повече от това, което си. Защото понякога сам си слагаш граници, които ти пречат. Не мисли какъв си, а се опитай да бъдеш отвъд това. Повярвай си, че можеш повече от това, което си.

„ЧОВЕКЪТ ОТ ЛА МАНЧА”

Мюзикъл от Дейл Васерман, Мич Лий и Джо Дариън

Режисьор Борис Панкин
Диригент Страцимир Павлов
Сценография Иван Токаджиев
Костюмография Петър Митев
Хореография Боряна Сечанова
Асистент хореограф Гергана Караиванова
Мултимедия Константин Гарнизов
Светлинен дизайн Лальо Христов
Превод Борис Панкин

В ролите:
СЕРВАНТЕС/ДОН КИХОТ – Орлин Горанов
САНЧО/САНЧО ПАНСА – Мариан Бачев
АЛДОНСА/ДУЛСИНЕЯ - Лилия Илиева

ХАНДЖИЯТА – Боян Стоянов

ХАНДЖИЙКАТА – Евгения Василева

Солисти, хор, оркестър и балет на Държавна опера Варна