Фестивалът в морската столица счупи рекордите по посещаемост

„Андре Шение” стана хит във Варна заради големите гласове, пищната сценография и великолепните костюми.

автор: МАРИАНА ПЪРВАНОВА
26.08.2014

 Политици, които сменят господарите си като носни кърпички. Идеалисти, които не се обръщат като фурнаджийска лопата и стават жертва на новите властници. Това не е сводка от нашия преход, а сюжетът на операта „Андре Шение”, която имаше своята премиера на „Опера в Летния театър” във Варна (20 август).

Италианската опера на Умберто Джордано се оказа попадение в десетката за Варненската опера, тъй като тя сякаш разказваше за нашата нестабилна политически ситуация. Може би, защото става дума за революционно време - за Френската революция (1789-1794), когато новите идеи помитат стария строй. Но не само актуалността, а пищната сценография и красивите костюми спечелиха сърцата на публиката.
Режисьорът Кузман Попов се беше постарал да направи от операта почти театрално представление.

Така „Андре Шение”се оказа голямата приятна изненада в тазгодишното издание на „Опера в Летния театър” във Варна.

Другата перла в афиша бе „Набуко” на Джузепе Верди, събрала изключителен звезден състав на 23 август - Кирил Манолов, Карло Коломбара (Италия) и Сорина Мунтеану (Румъния). В петото издание „Опера в Летния театър” направо надмина себе си като предложи изключителна програма, съчетание на най-трудните опери и атрактивни галавечери.

17 456 хиляди бяха продадените билети, но зрителите бяха значително повече, тъй като имаше и пропуски за гостите.

Тези показатели са отлични като се има предвид, че представленията бяха по-малко от миналата година заради провеждащия се на същата сцена Международен балетен конкурс и пренасянето на някои от спектаклите на основна сцена заради лошото време.

Истинско украшение беше гостуването на двете румънски оперни диви – опитната и стабилна Сорина Мунтеану и първото сопрано на Букурещката национална опера Ирина Йордакеску, която покори българската публика с изключителна артистичност на оперната гала.

Големите звезди на този фест обаче бяха изключителните български гласове. Варна успя да събере на едно място някои от най-големите ни имена, което знаем, не е никак лесно. Това важи преди всичко за „Андре Шение”, в която всички вокални партии бяха поверени на българи, „Това за пореден път доказва какви големи оперни гласове ражда тази страна”, по думите на австрийската критичка Елена Хаберман за Der neue Merker.

“В главната роля чухме живеещия от десетилетия в Цюрих тенор Бойко Цветанов с неговия искрящ както винаги глас, с който той уверено преследва височините, без да пропусне да открои и пианистичните фрази - в гласово отношение един идеален Андре Шение.

Неговият опонент, лакеят, преобразил се по-късно в революционер, Карло Жерар, бе представен внушително и ефектно от Кирил Манолов – ярко изразен веристичен баритон с много приятен тембър и силно сценично присъствие. Ролята на Мадалена изпълни Димитринка Райчева, която също е истинска представителка на веристичния оперен стил”, пише в своята рецензия г-жа Хаберман.

С бурни аплодисменти премина „Набуко” под диригентската палка на маестро Борислав Иванов. Напълно оправда очакванията най-големият съвременен Вердиев бас Карло Коломбара (Италия), както и Сорина Мунтеану и Кирил Манолов, като не им отстъпваше и по-младата Елена Чавдарова.

Източник: в-к МОНИТОР - http://www.monitor.bg/article?id=440901

„Набуко” в Опера в Летния театър – Варна 2014

Елена Хаберман – специален пратеник на „Der neue Merker” – Zeitschrift fur Opera und Ballet in Wien und der ganzen Welt (списание за опера и балет във Виена и цял свят)

23 август 2014

 Метеорологичната обстановка тази вечер беше малко напрегната - дали отново ще вали или ще гледаме „Набуко”, в крайна сметка небето отсъди за „Набуко”.

Звездният гост Карло Коломбара, поканен за ролята на Закария, пристигна едва по обяд във Варна, директно от Залцбург, където участва предната вечер в премиерата на операта „Фаворитката” от Доницети.

Това обаче не му попречи да пресъздаде с изключително майсторство образа на Върховния жрец на Йехова. Великолепният му кадифен бас струеше завладяващо във всички регистри и покори напълно публиката.

В главната роля имахме удоволствието да чуем Кирил Манолов с неговия най-мощен глас.

Набуко точно, какъвто трябва да бъде – първо агресивен и обсебен от желанието да победи врага, после разтърсен горчиво от извършеното светотатство, много убедителен във всичките си превъплъщения.
Певецът често пее в Италия, обикновено под диригентската палка на Рикардо Мути и този италиански привкус на неговата интерпретация осезателно се усети както в музиката, така и в езика.

Много голяма изненада (с каквито не сме свикнали във Виена) поднесе младият тенор Борис Луков. Той направи изключително  впечатление с издръжливия си и силен спинтов глас с приятен тембър, подходящ за Измаел!

Истинско сензационно откритие бе Сорина Мунтеану като Абигайл.

Огромен глас без никакви колебания, толкова сигурно и красиво поставен, никога писклив, забележителен в пианисимите от нейната голяма заключителна сцена.

Направо превъзходна. Препоръчвам я. Певицата има твърд ангажимент с Букурещката опера, но сигурно би гостувала с удоволствие в най-престижните оперни театри. Гласът й го заслужава.  

Елена Хаберман, специален пратеник на “Der neue Merker”- списание за опера и балет във Виена и цял свят

20 август 2014

Горещият летен ден завърши с оперна вечер, изпълнена с много настроение. На пулта застана младата диригентка Вилиана Вълчева от Варна. Тя е изучавала първоначално пиано и корепетиция в Швейцария, тогава открила любовта си към диригентското изкуство и веднага продължила следването си, завършвайки и дирижиране. Tя въведе спектакъла с подчертано внимание към певците, но впоследствие поднесе силни драматични моменти с много стройно звучащия оркестър.

Режисьорът Кузман Попов е създал една подредена сценография с импониращи архитектурни внушения и просторно кръгово пространство като фон, които подсигуриха добра акустика. Хорът, който в тази опера е много важен, звучеше, направляван от своя диригент Стефан Бояджиев, не само силно, но и хомогенно и убедително.     

Разпределенито на ролите бе само с български певци, което за пореден път доказва какви големи оперни гласове ражда тази страна.

В главната роля чухме живеещия от десетилетия в Цюрих тенор Бойко Цветанов с неговия искрящ както винаги глас, с който той уверено преследва височините, без да пропусне да открои и пианистичните фрази - в гласово отношение един идеален Андре Шение.

Неговият опонент, лакеят, преобразил се по-късно в революционер, Карло Жерар, бе представен внушително и ефектно от Кирил Манолов – ярко изразен веристичен баритон с много приятен тембър и силно сценично присъствие.

Ролята на Мадалена изпълни Димитринка Райчева, която също е истинска представителка на веристичния оперен стил – във вокално и артистично отношение тя много напомня за легендарната (вече 105-годишна) Магда Оливеро.

Вярната съмишленичка на Мадалена, Берси, представи с красивия си и светъл мецосопран Вяра Железова. Плътен глас демонстрира Евгений Станимиров като Руше, верния приятел на Шение. Истинско откритие бе Бойка Василева в ролите на Графинята и Мадлон, особено завладяваща с изпълнението си на Мадлон. Похвални думи заслужават и останалите солисти.

Режисурата бе делова и логична, традиционна, точно каквато публиката очакваше да бъде, което предопредели и нейния голям успех.
Костюмите на Ася Стоименова много добре визуализираха както декадентския привкус на първото действие, така и по-късно мизерията и нахлуването на народните маси, напомнящо мъртвешки танц. В останалите действия също видяхме обичайните персонажи от френската революция, също много добре изразени чрез костюмите.

За следващия сезон на Опера в Летния театър отново се планират интересени заглавия, между другото и премиера на „Адриана Лекуврьор” с Надя Кръстева като Принцеса ди Буйон.

Елена Хаберман за “Der neue Merker”, Wien http://www.der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-andrea-chenier

Бойко Цветанов – един от най-големите тенори на нашето време, е завършил Консерваторията в София, специализирал е при Маргарита Лилова във Виена, Борис Христов в Рим, Карло Бергонци в Академия „Верди“ в Бусето и при Франко Корели.

Великият Борис Христов наричал  своя ученик „Сине мой, Дон Карлос на моите мечти“, в асоциация с образа от едноименната Вердиева опера. Искал дори той да наследи родната му къща, но Бойко отказал, защото „домът на такъв велик българин като Борис Христов, не може да принадлежи само на един човек, а на цяла България”, както обяснява самият Бойко Цветанов.

Успешната му международна кариера започва от Софийската опера, за да го отведе до най-престижните международни сцени. В творческата си биография е записал повече от 60 централни тенорови роли.

В продължение на 22 години е водещ тенор на операта в Цюрих, Швейцария, където изпълнява главните тенорови партии и достига понякога до 75 спектакъла в годината. След това огромно натоварване през последните 2 години Бойко Цветанов си позволява повече свобода и подбира внимателно участията си.

3 бързи въпроса на Виолета Тончева към Бойко Цветанов след премиерата на „Андре Шение”в  Опера в Летния театър – Варна 2014

Маестро, изпълнихте с такава страст Андре Шение, сякаш имате особено отношение към този герой.

Да, наистина е така. „Андре Шение” е любимата ми опера, а Андре Шение е любимият ми герой. В образа на Шение е заложена богата палитра от бурни чувства и страсти, които дават прекрасна възможност за изява на певеца. Въпреки че емоциите бликат от всеки такт, аз търся изчистена трактовка, не забравяйки, че прототипът Андре Шение е бил реална историческа личност, към чието пресъздаване се чувствам отговорен. На сцената живея максимално с героя си и съм щастлив,  че това допадна на публиката във Варна.

Кои спектакли в последно време са Ви направили особено щастлив?

Това беше в Катания – родния град на Белини, където след спектакъла на операта „Атила” бях извикан 10 пъти на бис, видях дори много разплакани лица сред публиката. Това ми напомни за отминалото време, когато изпях за пръв път Nessun Dorma във Wiener Staatsoper. Тогава аплодисментите продължиха цели 15 минути, а интендантът Йоан Холендер дойде при мен и учуден ме запита: „Кой си ти, че можеш да пееш така!”

Истински подвиг постигна съставът на Варненската опера с четвъртата в историята на театъра постановка на знаменитата Вердиева творба

Юлияна КАРААТАНАСОВА
Източник: в-к "Дума" 12 август 2014 г. > http://duma.bg/node/83264

Горе: Една от сцените на спектакъла. Снимки Росен ДОНЕВ

В рамките на тазгодишното издание на ММФ "Варненско лято", след премиерата на "Андре Шение" на 9 юли, "Отело" е втората премиера, състояла се на 2 август на сцената на Летния театър. Пет години Верди работи над тази творба и я завършва на 75-годишна възраст. Либретото на Ариго Бойто е доста удачно - действието е сбито, съкратени са много детайли от драмата на Шекспир, което дава възможност на Верди да се концентрира в изграждането на образите, до голяма степен отговарящи на първоизточника. Успешната премиера в "Ла Скала" - Милано, през февруари 1887 г., бележи едно от най-високите постижения на италианския маестро.

Истински подвиг постигна съставът на Държавна опера - Варна с това предизвикателно заглавие, с тази четвърта в историята на театъра премиера (предишните са през 1967, 1977 и 1995 г.). С голям ентусиазъм и много работа бе изграден спектакълът със съдействието на френските оперни театри в Лимож и Ремс, с участието на международен екип в лицето на диригента Стефано Сегедони от Италия, режисьорката Емаунел Кордолиани от Франция, сценографите Алис Лалуа и Емилия Руа, както ДУМА писа.

Костюмите, също дело на френски творец - Жули Скобелцин, изградиха визията на спектакъла, която в някои отношения бе смущаваща за традиционния вкус на българската публика.

Известно разностилие и преобладаващи мрачни тонове подсилваха тъмната гама в настроението - явно търсени нарочно, особено в режисьорските решения. Необичайна бе почти пълната липса на осветление в началото на първо действие и в някои от възловите моменти на спектакъла - като "Кредо" на Яго, когато визията на героя бе почти напълно изгубена за публиката и това отне значително от пълноценното възприятие на драматичния момент.

Въпреки амбицията на сценографа и режисьорката да бъде обособено едно шекспирово пространство, напомнящо на Театър Глобус - закръглено, празно пространство, което да се "преосмисля" постоянно с участието на зрителя, целта като че ли не бе постигната на 100 процента. Да се активизира въображението е похвално, но дали българските меломани са готови да бъдат в крак с налагащите се модерни тенденции в европейските театри и дали това е необходимо? Като че ли у голяма част от международната публика, присъствала на премиерата на "Отело" на 2 август в Летния театър във Варна, остана по-скоро усещане за неразбиране и неудовлетвореност от тази режисьорска концепция.

Даниела Димова - директор на ТМПЦ Варна и диригентите Стефано Сегедони и Страцимир Павлов разказват за най-важните събития в Опера в Летния театър - Варна 2014, в подкрепа на кандидатурата на Варна за европейска столица на културата 2019

Вижте предаването "Денят започва с култура", излъчено директно от входа на Морската градина във Варна на 5 август 2014 г., с водещ Георги Ангелов.

В класацията на Министерството на културата, отразяваща творческите и финансови резултати от дейността на културните институти в България,  ТМПЦ Варна получава отлична оценка и се нарежда на второ място след Софийска опера и балет.

Вижте цялата класация:

http://ploshtadslaveikov.com/?p=4835

Източник: КУЛТУРА http://www.kultura.bg/bg/article/view/22426

Международен музикален фестивал Варненско лято

За втора поредна година Варненската филхармония открива ММФ „Варненско лято“ под диригентството на младия Светослав Борисов. И отново демонстрира възходящото си развитие – като ансамбъл и като звучност. Своя ренесанс отбелязва убедително и самият фестивал: в рамките на почти 6 седмици предлага амбициозни програми, идеи, акценти, имена, визии за бъдещо развитие. Всеки фестивален модул предполага своя публика, но и отвореност към целия проект.

Една от основните отлики на тазгодишния фестивал е младостта: изобилие от млади и вече с голям международен опит и перспективи музиканти. Началото беше самото откриване с блестящото присъствие на цигуларката Александра Сум – изключително интересна личност, родена в Москва, израснала в Париж, учи (все още) във Виена. За себе си с благодарност към съдбата твърди, че просто е попаднала на точното място в добри ръце и в точното време. Подчертано публична личност, отворена към света, съвсем млада е решила да го преобрази с музика.

И се е захванала с благотворителност – свири на места, където красотата трудно прониква: в болници, затвори, пред деца в неравностойно положение, обучава, издирва и подпомага таланти... Подобно послание като неутолима жажда за контакт излъчва и нейният Концерт за цигулка от Чайковски – не сантиментално-виртуозен, а поднесен с подчертана театралност, с „изиграване“ на всеки детайл: така, както актьор би обагрил отделното слово.

Прочетете за Опера в Летния театър – Варна 2014 във в. „Монитор, 17 юни 2014 г.
http://www.monitor.bg/article?id=432467

27.04.2014
Източник: http://petel.bg/Daniela-Dimova--direktor-na-TMPTS---Varna--Povishihme-zaplatite-na-tvortsite-v-usloviya-na-kriza__69956

Даниела Димова е директор на Театрално-музикалния продуцентски център във Варна и председател на комисията по култура и духовно развитие към местния парламент. Участва в подготовката на Варна за европейска столица на културата през 2019 г. Тя пое управленския пост в ТМПЦ преди години след натрупан опит на сцената като артист-солист с водещ сопранов репертоар.

По време на нейното управление е отчетено завишение в посещаемостта на салона, извършено беше обновлението му, а афишите на театъра и операта предоставят възможности за избор на зрителите почти през всеки от дните на седмицата. Последната новост в института е завишение работната заплата на колективите. Как обаче става това в условията на трудна икономическа ситуация в държавата и в света, особено в областта на културата, обяснява самата директорка.

- Госпожо Димова, в разгара си е поредният творчески сезон в ТМПЦ. Как се справя икономически този емблематичен за града ни културен институт по пътя на Варна към титлата европейска столица на културата през 2019 г.?

- Тази година успяхме да повишим средната работна заплата в института с около 10% в зависимост от досегашното заплащане. При по-ниските възнаграждения съответно и процентът е по-висок, а при по-високите е минимален, така че да има справедливост. Това се случи в трудна икономическа ситуация за страната, по време на криза. Случи се на базата на качествени и количествени резултати. Доброто качество води до още по-голям интерес към нашите продукции, към повече публика, а и към издигане нивото на културната продукция не само във Варна и региона, а и изобщо в културното пространство на България. Това е нашата цел, за която работим.

След края на първото тримесечие проведох необходимите разговори и в Министерството на културата, тъй като у мен като работодател отдавна зрееше желанието за повишаване на заплатите. Направих дирекционен съвет, обсъдихме го с артдиректорите на операта и театъра, с финансовия директор и с отдел „Човешки ресурси“. Все пак сме на делегиран бюджет. Хората отдавна заслужават това да им се случи, те износват ежедневните усилия по пътя към успеха.

Където сме имали доста ниско заплащане, и то в големи групи хора с трайно ниски заплати, при тях процентът минава 20, стига дори до 30%. Има завишения с около 100 лева при по-ниските заплати. И така средната работна заплата в ТМПЦ – Варна, от 550 лв. е скочила на 620 лв.