На 11 февруари 2015 г. станахме свидетели на прекрасния спектакъл на Държавна опера Варна „Шехерезада” и изкуството на балетистите, превърнали оригиналния замисъл на хореографката Боряна Сечанова в действителност. Боряна Сечанова е възпитаничка на НУТИ в София и примабалерина в Софийската опера в началото на 90-те години на миналия век; дипломиран балетен режисьор в Москва; директор на балет „Арабеск”; автор и хореограф на над 40 балетни и театрални спектакли в София, Варна, Русе, Стара Загора и др; университетски преподавател в София, Благоевград и Сеул; член на журито на Международния балетен конкурс във Варна; с много награди за съвременна хореография.

С „Шехеразада” балетните танцьори ни пренесоха във вълшебния свят на „Хиляда и една нощ” и вълнуващата музика на Николай Римски Корсаков. В арабската приказка, да си припомним, цар Шахраир разбира за изневярата на любимата си първа жена и в озлоблението си решава да отмъсти на всички лукави и измамни жени. Планът му е да се жени всеки ден за красива млада жена, а на следващата сутрин да я убива, за да не бъде накърнена мъжката му гордост от нейната бъдеща измяна. Но колко глупав е мъжът в яростта си. Шехерезада – дъщерята на най-приближения му везир, го кара да слуша всяка вечер нейните омайни приказки и така хиляда и една нощ тя се разминава на косъм от смъртта. Дори одалиските изпълняват с неприкрит ужас царските заповеди, очаквайки изблика на владетелския гняв и омразата му към жените. Накрая, както във всички приказки, надделява любовта. Шехеразада успява да преобрази Шахраир, той се влюбва в нея и двамата заживяват щастливо.

В либретото на Боряна Сечанова историята изглежда малко по-различна. Героинята е съвременна млада жена, която напуска дома си, защото иска да избяга от сивото ежедневие и да потърси нови приключения, с надеждата да срещне истинската любов. В странстванията си тя попада в град-затвор, с богат и многолюден ориенталски пазар, с красиви площади и в дворци, преживява какви ли не приключения, но навсякъде я преследва образът на съпруга й Шахрияр. Осъзнавайки накрая, че нейното щастие е у дома, тя се връща при Шахрияр и при истинската любов.
Мисля, че Боряна Сечанова е ползвала превода на „Шехерезада” от арабиста Киряк Цонев, чийто гагаузки род е от с. Нейково и с. Българево. Самият той   е споделял в нашия вестник, че повече от десетилетие е работил върху този шедьовър на арабското народно творчество. Според него, етимологически думата „Шехерезада” (Шахразад, шахр зад, от арабски) означава „месецът стана дълъг”, т.е. удоволствието на мъжа от присъствието на тази жена е дълговременно.

Боряна Сечанова всъщност прави един успешен съвременен вариант на това, което зрителят винаги иска да види – щастливия приказен край, в който доброто побеждава злото. Солистката Евгения Минкова танцува изящно романтичното Па де дьо с Румен Стефанов – присъствието на двамата доминира в целия спектакъл. Впечатляват още Илияна Славова с танцувалната си техника и Денко Стоянов с неговата мистериозно-артистична интерпретация на образа на Духа от Вълшебната лампа. С експресивния си танц Мартин Чикалов е убедителен като Синдбад Мореплавателя.
Сцената става арена на красиви скокове и боеве, допълнително съчетани с пантомима. Движенията на тялото хармонират с изящната пластика на ръцете в ориенталски стил, като модерната танцувална техника се преплита с етнозвученето на Buddha Bar. Емоционално въздействат и четирите балерини, облечени в разкошни арабски одежди. Очевидно реквизитът на Варненската опера е богат. Оригиналните и в същото време семпли декори на Борис Стойнов, както и дизайнерските костюми на Цветанка Петкова Стойнова заслужават безрезервно възхищение.

На 17 март 2015 г. ще се навърши една година от премиерата на „Шехерезада”. Интересът към балетната постановка със сигурност няма да стихне бързо, защото тя се базира, както вече стана дума, на връзката с вечните „Приказки на Шехерезада”: „Аладин и Вълшебната лампа”,” Слепецът, въжарят и халифът”; „Рибарят и страшния дух”; „Нурадин и брат му Шамзадин”; „Вълшебният кон”; „Синбад Мореплавателят”; „Абу-Кир и Абу-Сир”; „Али Баба и четиридесетте разбойника; „Маруф обущарят” и др.

Ако още не сте гледали балетната „Шехерезада”, просто следете афиша. До края на февруари може да видите още два балетни спектакъла – „Лешникотрошачката” от П. И. Чайковски на 17 февруари от 18 ч. и на 19 февруари, също от 18 ч., операта-балет „Carmen Dance” от Жорж Бизе две постановки на з. а. на Русия и главен балетмайстъор на Държавна опера Варна Сергей Бобров.

Искам да завърша с думите на Киряк Цонев: „Хиляда и една нощ” в нейния автентичен вид не е приказка. Тя е книга за възрастни, за хора, търсещи мъдрост или изгубили мъдрост, търсещи облекчение от ежедневието, но и готови да товарят върху разсъдъка си нови мисли и разсъждения за живота. Създадена преди векове, “Хиляда и една нощ” е книга и за съвременността с нейните противоречия, мъдри, смешни, умни и глупави герои от всички слоеве на обществото от властимащите до най-глупавите мъдреци. Тя показва, че мътилката на обществото винаги изплува отгоре, че тя се вижда, но малцина са готови да поемат риска да я пречистят. Чрез приказката онези неизвестни разказвачи край бедуинския огън са търсили истината за себе си и за хората около себе си. Истината, която не се влияе от ежедневието и скучния бит, която раздава без жалост себе си, за да станат хората по-мъдри и по-добри.”
 
Пленителни в изпълненията си бяха солистите Евгения Минкова, Румен Стефанов и Денко Стоянов.                          
Фото: М. КОСТОВА
 
Една година след премиерата на “Шехерезада”, балетът продължава да събира публика и почитатели. Худ. ръководител е Екатерина Чешмедиева, репетитор Гергана Георгиева, корепетитор Радослава Кареева, муз. оформление Румен Димитров, пом. режисьор Сирма Панева.                             
Маруся Костова, в. "Балчишки телеграф", брой 6, 2015 г.

http://www.balchiktelegraph.com/archives/10372

Денис Игнатов: Ако имаме подкрепата на държавата, до 2020 г. най-добрите пианисти в света ще са от България

Среща със семейство Игнатови: виртуозните пианисти, близнаците Хасан и Ибрахим, бащата Денис и сестрите Мерлин и Нермин, също близначки

Денис Игнатов е гордият баща на близнаците Хасан и Ибрахим, които, заедно с малката Крисия, завоюваха престижното второ място на Международния конкурс „Евровизия”.  Срещнахме се с цялото семейство, по повод гостуването им в морската  столица. Децата-чудо, както ги наричат, бяха солисти в концерт със Симфоничния оркестър на Държавна опера – Варна, под диригентството на Станислав Ушев.

„Един за всички, всички за един“ е мотото на семейство Игнатови. Изпълнен с достойнство, бащата сподели, че подкрепата е основна връзка във взаимоотношенията им: „Затова успяваме – с любов и подкрепа.” „Понякога сме слуги един на друг, така си помагаме“, допълниха сестрите на Хасан и Ибрахим, също близначки – Нермин и Мерлин.

Панчо Владигеров, Моцарт, Рахманинов – това са само някои от любимите композитори на младите виртуозни пианисти Хасан и Ибрахим Игнатови. Важна роля в развитието им има музикалният педагог Маринела Маринова, която открива таланта им и ги насочва в развитието им. Именно затова те остават при нея, въпреки че мнозина педагози проявяват интерес към тях.

Талантливите братя  успяват добре да съчетаят училището и подготовката си, въпреки че отделят по 4-5 часа дневно за репетиции. От бащата научаваме още, че както другите деца, така и те понякога правят пакости, развалят техниката например, но приоритет над всичко е музиката и именно там те влагат най-много време и усилия. „Двамата свирят по различен начин, случва се понякога да си правят забележки един на друг и дори да стигат до караници“, усмихва се бащата.

Предстои им много важно събитие – участието на Хасан и Ибрахим в известния международен конкурс „Панчо Владигеров“, който събира на едно място пианисти и цигулари без възрастова граница и през тази година ще се проведе в периода от 29 април до 10 май в Шумен.

Хасан и Ибрахим ще бъдат най-младите участници в престижния конкурс, за който се подготвят много сериозно. Програмата на конкурса предвижда три състезателни тура за всяка специалност. Първият тур има селективен характер, вторият представлява самостоятелен рецитал, а на финалния  трети тур предстоят инструментални концерти със съпровод на симфоничен оркестър. Денис Игнатов обясни, че програмата е много тежка и че за конкурса са се записали изпълнители от Япония, Корея, Китай, САЩ, Франция, Русия, Латвия. Въпреки това, бащата е обнадежден: „На родна земя сме, трябва да ги победим“.

На въпроса „Как се става гений?“, Хасан и Ибрахим отговарят: „Когато се трудиш много, имаш голямо желание и има кой да те насочва в правилната посока. Щастливи сме, че сбъдваме мечтите си! ”

Талантливите близнаци често са сравнявани с едни други знакови български личности – близнаците Панчо и Любен Владигерови. Развълнуван, Денис Игнатов разказва как след като семейството се преместило да живее в Шумен, Хасан и Ибрахим спечелили първия си конкурс, спонтанно прегърнали паметника на Панчо Владигеров, а бащата си пожелал децата му да имат духа на композитора.

И това определено се случва.

Междувременно на чаровните близнаци, изключително талантливи пианисти и лауреати на Детската Евровизия, заедно с не по-малко талантливата от тях Крисия, им предстои да запишат албум.  Евгени Димитров – Маестрото, композитор на отличената в Малта песен „Планетата на децата”, им е обещал да създаде още песни, посветени на уникалното трио, с което се гордее цяла България.

По материала работиха Габриела Димкова и Роланда Стефанов

Кои са любимите ви композитори?

Панчо Владигеров, Рахманинов, Лист, Ал. Владигеров,  Моцарт,  Бетховен и др.

Какви конкурси Ви предстоят?

Бащата Денис Игнатов: ”В момента за тях от най-голямо значение е конкурсът  „Панчо Владигеров“. Това е международен конкурс без възрастова граница – ще се проведе от 29 април до 10 май в гр. Шумен. Хасан и Ибрахим са най-малките участници в този сериозен конкурс. Основната им подготовка е свързана с туровете, които са три на брой. На третия тур ще се свирят два концерта. Програмата е много тежка. На конкурса ще има много представители от държави като Япония, Корея, Китай, Русия. На родна земя сме, трябва да ги победим”.

    Сравняват Хасан и Ибрахим с Панчо и Любен Владигерови, също близнаци, свързани с Шумен. Баща им разказва как преди време, когато са се преместили да живеят в Шумен, Хасан и Ибрахим спечелват първия си конкурс тъкмо в този град. Когато те прегърнали паметника на Панчо Владигеров, Денис Игнатов си пожелава децата му да носят духа на този голям композитор.

Бащата: „Вярвам, че духът на този велик българин и музикант е някъде там и той е завладял душите и сърцата на моите дечица”.

    Мерлин (сестрата) казва, че семейството се подкрепя непрекъснато. Ключът към успеха, според нея е подкрепата.

Бащата: „Във всеки момент, всеки от тях може да стане слуга на другия. Зависи от ситуацията. В последно време всички сме слуги на близнаците”.

    Какви са като деца Хасан и Ибрахим? Всичко ли правят заедно?

Бащата: „Като всички деца са – обичат игрите, правят бели”.

    Разкажете някоя интересна случка?

Децата са предупредили баща си да не издава много тайни. ”Развалят техниката вкъщи. Най-вече инструментите, за да видят какво има вътре. Нямат много време – станали са роби на пианото и рояла. Свирят всеки ден по 4-5 часа, а ако имат повече за учене по 3-4 часа.

    Как се справят в училище?

Бащата: „ Отлично се справят и с учебния материал. ”

    Как учат сложните композитори, примерно като Владигеров. За колко време ги научават?

Бащата: „Краят на 2014 г. е началото на сериозните неща.  Хасан представи България в Русия на Международен Ротари конкурс, а Ибрахим се подготвяше да стори същото в Австрия. Това са и първите концерти, с които стартират в клавирната музика. Варненският концерт бе един от първите самостоятелни симфонични концерти за близнаците, с което Варненската опера е много горда.

Искам да кажа нещо много важно! Ако зад моите деца стои България, ако имат подкрепата на държавата – обещавам до 2020 г., да сме живи и здрави, най-добрите пианисти в света ще са българи!”

    Ще правят ли албум с Крисия?

Хасан и Ибрахим: „Г-н Евгени Димитров – Маестрото е обещал да ни направи още няколко песни”.

Бащата: „Липсата на време и натовареният му график с ангажименти, са причина за закъснението. ”

    Как се разделят децата, когато са на конкурси в различни държави?

Бащата: „Трудно им е! Дори природата не ги е разделила.”

Ибрахим: „Свирим различно. Понякога си правим и забележки. Трудно се разделяме обаче!”

Източник: http://novavarna.net/2015/02/15/hasan-ibrahim-varna/

Прочетете статията >> кликнете тук

Вижте видеото на адрес: http://bnt.bg/part-of-show/operativna-programa-regiovalno-razvitie-varnenskiyat-teata-r

Варненският театър “Стоян Бъчваров” вече близо век пази духовността в града край морето.

Строителството на уникалната барокова сграда започва през далечната 1909 година от арх. Никола Лазаров, но заради войните, които води България първото представление е едва през 1920 година.

Устоял на ветровете на времето и на поривите на епохата, театърът приютява под покрива си Варненската опера и балет и симфоничния оркестър.

Годините обаче оставят отпечатък върху сградата. Последният ремонт е бил през 1989 година, но въпреки обновяването е липсвала акустика, заради развалянето на глинени гърнета в старите ложи и разширяването на партера. Решението е радикално – кандидатстване с проект по оперативна програма “Регионална развитие”.

Все откривам по нещо ново дори в до болка познати партитури, казва диригентът Борислав Иванов

Борислав Иванов вече 60 години е на диригентския пулт. Доайенът на палката у нас има 3800 спектакъла и концерти в творческия си портфейл като 700 от тях са в Берлин. Гастролирал е в 121 страни по света с почти всички наши и някои от големите европейски оперни театри, със Софийска филхармония и Хоровата капела. Маестрото, който днес е на 83, е завършил Консерваторията с две специалности - хорово дирижиране при проф. Георги Димитров и оркестрово - при проф. Влади Симеонов. Специализирал е в Берлин, в "Комише опера" при Курт Мазур и в Берлинската филхармония при Херберт фон Караян.

Срещам Борислав Иванов във фоайето на Софийската опера. Маестрото, бил и дълги години директор на оперните театри в Пловдив, Варна и София (2004-2008), е дошъл на откриването на новия сезон, както и на поредния международен конкурс за млади оперни певци "Борис Христов".

- Маестро, през ноември ще отбележим вашите 60 години на сцената. Бях на концерта ви със столичните филхармоници в зала "България", на спектакъла на "Аида" в Софийска опера през май. Разбрах, че с голям успех са минали заключителният концерт на "Варненско лято" и спектакълът на "Набуко" с италианския бас Коломбара, младия Кирил Манолов и ваше участие. Как успявате да поддържате толкова години отлична форма?

- Особена тайна няма. Полагам грижи за здравето си - всеки ден играя гимнастика, правя продължителни разходки, плувам по един час - все пак съм варненец. Но по-важното е, че продължавам да изпитвам удоволствие от репетициите, спектаклите и концертите. При всяка постановка, даже на до болка позната творба, преоткривам нещо ново в партитурата, някакви подробности в солистичните партии, в хора и оркестъра. С годините

ставам все по-взискателен към себе си

все повече се стремя към съвършено претворяване на замисъла на великите композитори. Например "Кармина Бурана" от Карл Орф съм дирижирал десетки пъти, включително и на честването на 80-годишния юбилей на големия композитор. И при всяко ново изпълнение намирам нещо, което не е прозвучало досега, както аз го разбирам. Похвалата на Карл Орф бе за мен най-висша награда! Подобно преоткриване става и при оперните постановки. Например при третата реализация на "Андре Шение", както и при 15-ата постановка на "Травиата". Винаги може да се намери ново тълкуване на скритото в партитурата.

Стотици в Летния театър аплодираха на крака великолепните музиканти

Марина Чертова за vsekiden.com

Стотици меломани от цял свят получиха невероятен интелектуален подарък в Летния театър във Варна. В понеделник, в приятната августовска вечер, те се насладиха на Оперната гала, с която ги зарадва операта в морската столица.

Ценители на класиката от цяла България, от Русия, Израел, Германия, Австрия, Италия, Великобритания, Франция аплодираха с възхищение всички изпълнители на сцената - световноизвестния български баритон Кирил Манолов, първото сопрано на Букурещката национална опера Ирина Йордакеску, солистите на Държавна опера Варна Арсений Арсов, Борис Луков, Валерий Георгиев, Димитринка Райчева, Евгений Станимиров, Ирина Жекова, Линка Стоянова, Пламен Димитров, Свилен Николов и гостенката Олга Михайлова-Динова.

Диригентът на Оперната гала - маестро Борислав Иванов съвсем заслужено бе посрещнат и изпратен от публиката с дълги ръкопляскания и поклон. 82-годишният ученик на големия Херберт фон Караян неслучайно е определян като аристократа на родното диригентско изкуство. Повече от два часа маестро Иванов демонстрира класа и финес, които не останаха незабелязани от пъстроцветната публика.

Да изпее Борис на сцената е най-голямата му мечта

Интервю на Елена Хаберман, специален пратеник на „Der neue Merker” – списание за опера и балет във Виена и цял свят

В антракта на „Набуко” в Опера в Летния театър във Варна Карло Коломбара ме покани на разговор. Роденият в Болоня бас смята за радост и чест да гастролира в „Страната на басите”, както нарича България.

Той е голям почитател на Борис Христов, както и на Николай Гяуров, с когото го свързвало голямо приятелство. Така успял да опознае Варна като курортен център. За него не представлявало никакъв проблем, на сутринта, веднага след бравурната „Фаворитка” в Залцбург, да вземе самолета за Варна, а вечерта, в пълна кондиция, да представи своя Закария.

Той вече е пял в София, а във Варна е участвал в голям концерт, само с баси, по повод 100-годишнината на великия Борис Христов. Певецът разказва, че е завършил Музикалната академия в родната Болоня при Париде Вентури - певец, който се е изявявал предимно в Италия, но е бил изключителен педагог. 

Карло Коломбара поддържа вече около 22 години световна кариера, започнала с конкурса ASLICO и арията от операта на Доницети „Линда ди Шамуни”. Тогавашният директор на Миланската скала Рикардо Мути харесал талантливия певец и му оказал изключителна подкрепа.

Постоянната им съвместна работа продължава около 20 години. Кариерата на Карло Коломбара стартира на международната сцена във всички континенти. Изявите му в Австрия досега са редки, няколко в ерата на Холендер и в Залцбург по време на фестивала в „Бохеми”, а сега го чухме в концертното изпълнение на „Фаворитката”.

Последното му виенско изпълнение в Konzerthaus като Фиеско от „Симоне Боканегра” е записано на компактдиск. Крайно време всичко това да се промени! Такъв глас и да го няма във Wiener Staatsoper, подобно нещо не бива повече да се случва.   

Рецензия на Юлияна Караатанасова за в. „Дума”

В последните години операта в морската столица се радва на гостуващи артисти от най-висока международна класа, които донасят свежест и са вдъхновение за редовата трупа. 

Като част от оперния маратон от 11 спектакъла на Варненската опера в рамките на фестивалите "Варненско лято" и "Опера в Летния театър - Варна 2014", вторият от двата премиерни спектакъла на "Андре Шение" от Джордано, Варненската опера представи на 20 август. Това е амбициозен проект - заглавие, което едва за втори път в своята история театърът се наема да реализира. Изключително трудна опера във всяко отношение - музикално, вокално, режисьорско, сценографско. И най-вече - за намиране на равностойни и силни солисти за главните партии на Андре Шение, Мадалена и Жерар. Тук заявката бе силна в лицето на Бойко Цветанов, Димитринка Райчева и Кирил Манолов.

В последните години Варненската опера се радва на гостуващи артисти от най-висока международна класа, които донасят свежест и са вдъхновение за редовата трупа. В партията на поета-революционер тенорът Бойко Цветанов за пореден път изяви своя вокален виртуозитет, стабилност във височините и актьорска опитност. Силният му глас, както обикновено, се открояваше с бляскавия си тембър и осмислени вокално фрази. В тази любима за тенора роля той се чувства в свои води, което значително подпомага останалите певци в спектакъла.

В дуетите, особено в последното действие, сопраното Димитринка Райчева получи допълнителна подкрепа и увереност в лицето на Цветанов. Младата певица, трупайки опит на варненска сцена, става все по-впечатляваща и убедителна в своите изяви.

Партията на Мадалена, изискваща много сериозна вокална техника, певицата покри в най-висока степен. Все пак в нея има тънки нюанси, като например в арията от трето действие, където по-тихите динамики бяха малко пренебрегнати. Лекота и липса на драматични нотки в първо действие, повече разнообразие и контрасти в следващите, във вокално отношение биха обогатили образа и довели до естественото му възходящо изграждане в синхрон с общата драматургия.

Още по-сполучлив бе образът на Жерар, който изгради баритонът Кирил Манолов. Стабилен на сцената, с внушително присъствие - вокално и актьорски, той бе безупречен в арията от трето действие, извикала спонтанни аплодисменти от страна на публиката. Все по-зрял във вокалния прочит на своите партии, Манолов бе един от основните стълбове на спектакъла.

Интервю на Вилиана Семерджиева с диригентката Вилиана Вълчева

В. „Дума”, 3 септември 2014, Снимки Росен Донев

Дисциплина, концентрация, подкрепа от концертмайстора и положителна енергия са най-важни при работата ми с оркестъра, казва младата диригентка, която от 15 години живее и работи в Берн.

ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВА е родена през 1980 г. във Варна. Завършва НУИ "Добри Христов" със специалност пиано (1999), след което продължава висшето си образование в Швейцария. Завършва Музикалното висше училище в Берн - клавирна катедра (2001), Музикалната консерватория в Нюшател със специалности клавирен съпровод и акомпанимент (2004), Музикалното висше училище в Люцерн с бакалавърска степен по оперно-симфонично дирижиране, музика и фагот при проф. Тюринг Брем, проф. Ахим Фидлер, проф. Беат Блетлер (2008). Защитава магистърска степен по оперно-симфонично дирижиране при проф. Ралф Вайкерт в Музикалното висше училище в Люцерн (2010), дипломира се и като музиколог в Университет Берн (2011).

В периода 2004-2014 г. има ангажименти като диригент на Люцернския симфоничен оркестър, корепетитор и асистент на Вагнеровия фестивал във Велс, Австрия, диригент на Бранденбургския симфоничен оркестър, Хайдн симфониета Виена, Филхармоничен оркестър Фаенца, оркестър Хохдорф Люцерн, Филхармоничен оркестър Йоханесбург, Концертен оркестър Берн.

В сезона 2013-2014 е репетитор/асистент на първия капелмайстор в Театър Люцерн, в края на 2013 г. има практика по дирижиране при Фабио Луизи в Национална опера Цюрих, след което става корепетитор/асистент на музикалното ръководство на Национална опера Цюрих.

От февруари 2014 г. е чест гост-диригент на ТМПЦ - Държавна опера Варна, в родния си град, където е поканена за диригент-постановчик на оперите "Дон Жуан" от Моцарт и "Андре Шение" от Умберто Джордано, дирижира и знаковия концерт "Басисимо" по повод 100 години от рождението на Борис Христов, с участието на най-големия съвременен Вердиев бас Карло Коломбара (Италия) и български баси.

Отзив на Юлияна Караатанасова във в. „Дума”, 5 септ. 2014

Заключителният акорд на тазгодишното, пето издание на фестивала "Опера в Летния театър - Варна 2014" бе поставен от любимо на публиката заглавие - операта "Набуко" от Джузепе Верди. На 23 август, въпреки нестабилната прогноза за времето, заредени с чадъри и връхни дрехи, меломаните изпълниха до краен предел местата в Летния театър, нетърпеливи да чуят любимите си арии и хорове. Тази енергия на очакване и празничност зареди като с токов удар участниците в спектакъла, които още в първо действие започнаха със силен апломб и отдаване на артисти, изпитващи радост от музицирането.

Карло Коломбара е признат на международната сцена за един от най-добрите съвременни Вердиеви баси. Рядко виждаме у нас такъв перфектен артист, който представя един по-различен Верди от обичайните интерпретации на българските баси, повечето от които наблягат на силова гласова изява, без постигане на необходимата значимост и задълбоченост на този образ, който често остава блед на фона на останалите.

Коломбара вдъхна благороден респект на сцената, а неговият Закария е еталон за младите певци. Той показа дълбоко стилово познание, актьорска сдържаност и достолепие в изграждане на образа, изящно оформени вокални фрази, безупречно изравнени регистри и балансирано нюансиране особено в спектъра на по-тихите динамики, където проличава майсторството на всеки певец.

Не по-малко впечатляваща като Абигайл бе румънката Сорина Мунтеану - прима на Националната опера в Букурещ.
Румънската певческа школа е с крачки напред (сравнена с българската в последно време) и дава изключителна стабилност на певците по отношение на развитие на техника, вокалообразуване и стилова яснота. С безапелационно присъствие на сцената, Сорина Мунтеану представи излъскан до блясък образ, с максималното богатство на тембри в рамките на драматичния сопранов диапазон и зашеметяваща вокална техника. С лекота и презицност тя изпя най-виртуозните моменти от партията на Абигайл, а драматичните нотки в гласа й смразяваха със своята изразителност и внушение.