Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

НОВИНИ И ИНТЕРВЮТА > ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА:

АКТУАЛНО ЗА НАС

ВИЖТЕ ВСИЧКИ НОВИНИ -
  • „ЛЮБОВ“ В НАВЕЧЕРИЕТО НА НОВАТА ГОДИНА
    29 Ноември 2021 by MIro, in Актуални новини
    „ЛЮБОВ“ В НАВЕЧЕРИЕТО НА НОВАТА ГОДИНА
    Концерти на Деси Тенекеджиева и маестро Камджалов във Варна 28 декември 2021, 18.00 и 20.00,...
    Read More +
  • ЖАНА КОСТОВА С НАГРАДА ОТ МЕЖДУНАРОДНИЯ КОНКУРС „ФРАНЦ ШУБЕРТ“ 2021
    26 Ноември 2021 by MIro, in Актуални новини
    ЖАНА КОСТОВА С НАГРАДА ОТ МЕЖДУНАРОДНИЯ КОНКУРС „ФРАНЦ ШУБЕРТ“ 2021
    Сопраното Жана Костова, една от най-младите солистки на Държавна опера Варна, бе отличена с трета...
    Read More +
  • ВАРНА ПОСРЕЩА ОТНОВО РОМАН ФЕДЧУК И „ГУАРНЕРИ“
    24 Ноември 2021 by MIro, in Актуални новини
    ВАРНА ПОСРЕЩА ОТНОВО РОМАН ФЕДЧУК И „ГУАРНЕРИ“
    Симфоничен концерт – 2 декември 2021, 19.00, Държавна опера Варна Диригент Николета Конти. Солист...
    Read More +

СЪДБАТА ИМА НЯКАКЪВ ПРЪСТ ТОЧНО СЕГА ДА ИЗПЕЯ РОЛЯТА НА ПОЕТА ХОФМАН

ИВАН МОМИРОВ 25 ГОДИНИ НА СЦЕНАТА

Тенорът ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Варна като пристан в траекторията на живота му, за Френската гимназия и френската опера „Хофманови разкази“, за дълбочинността и многоликостта на творбата, заложените в образа на поета Хофман послания и щастието да изработи партията с диригент като Павел Балев, за оперните върхове, театрите по света и Варненската опера   

„Достоен наследник на Корели и Павароти“, както те нарича италианската критика, ти би могъл навсякъде да отбележиш 25-годишния си творчески път, но избра Варна, защо?

Защото Варна за мен е пристан в траекторията ми. Редно е да споделя с почит и благодарност моите 25 години на сцена с хората, чрез които съм направил първия си досег с важните неща в моя живот. И сега, когато смея да се надявам, съм не само пораснал, но в някаква степен израснал, бих искал да направя този жест към себе си и към варненската публика, която винаги ме е подкрепяла и зареждала. Това са моето семейство, дългогодишните ми приятели, учители, съучениците ми от у-ще „Климент Охридски“ и Френската гимназия. На сърце ми е да изживея този миг с тях, защото те са значима част от пътя ми дотук.

 

Варненската публика ти отговаря с взаимност, не пропуска твои спектакли и винаги те извиква на бис. Убедена съм, че и сега ще бъде така. Но кажи, защо избра трудната роля на поета Хофман за своя празник?

Именно заради Варна и всичко, което родният град означава за мен, реших, след моите 25 години на сцена, да пробвам опита си в нещо, по-рядко правено, дълбочинно и поради това още по-вълнуващо. „Хофманови разкази“ е френска опера, а френският език, вече 30 години,  ми е особено близък и като изразност, и като вътрешно усещане. Радвам се, че принадлежа към уникалната многопоколенческа общност, възпитавана и градена от Френската гимназия във Варна във връзка с такава блестяща култура като френската. Колкото до самия Е. Т. А. Хофман, той е много интересна фигура, велики композитори са творили върху мотиви от неговите разкази, а либретистите на Офенбах вкарват самия Хофман като герой в операта и това е наистина гениална идея. „Хофманови разкази“, ако направя аналогия, ми напомнят за филма на Уди Алън „Полунощ в Париж“, в който протагонистът е върнат години назад във времето. Става дума за американска романтична фантастична комедия с атмосферата на Париж по времето на „Бел епок“, когато големи творци като Пикасо и Модилиани създават нов вид изкуство. Спомене ли се Баркарола, веднага се сещаш за „Хофманови разкази“ на Офенбах, а прочутият канкан от неговата опера „Орфей в ада“ става емблема за живота на артистите в Париж. Кафенето, кабарето, шампанското, „Мулен Руж“, там, където артистите споделят живота си между кръчмата и ателието. В същото време Офенбах е една изключително смела личност, защото, представете си, неговият Орфей отказва да търси и да спасява Евридика. В изкуството това е един съвсем друг поглед върху света. Имах щастието да участвам в продукция на сцената на оперния театър в Каляри в ролята на Орфей, редом с оперната легенда Катя Ричарели, записът съществува на DVD до днес.

Макар и Офенбах да не дочаква премиерата на своите „Хофманови разкази“, операта се превръща в едно от неговите послания за твореца, който за да се реализира в изкуството, трябва да жертва обикновеното си щастие в живота. Лиричен, приказен, вдъхновен и много меланхоличен е Офенбах. Ясна е идеята му, че животът на твореца е едно постоянно страдание.

Аз се разминавам толкова години с ролята на поета Хофман, която трябваше да изпея в оперния театър в Триест преди две десетилетия, когато бях на 26 години. Тогава минах успешно през много прослушвания – Енцо от „Джоконда“, Дон Хозе от „Кармен“, а когато накрая продуцентите решиха да поставят „Хофманови разкази“ с големия диригент Даниел Орен, ме поканиха да науча ариите от операта за една седмица. Маестрото ми каза, че съм съм много талантлив, но и много млад и тъй като операта е тежка, ми предложи да участвам във втория състав. Но моят агент не се съгласи, тъй като всички оперни театри, в които пеех, ме разпределяха само в първия състав. Отказах ролята и слава Богу, че го направих. Както казва и Маестро Павел Балев, „Хофманови разкази“ изисква житейска опитност. Съдбата има някакъв пръст точно сега да изпея тази роля, която предполага певческа и творческа зрялост.

Предполага натрупване.

Да, много натрупване. Изпълнявал съм много пъти арията на Хофман на концерти, но сега за пръв път ще изпея целия Хофман, а това е свързано, освен всичко останало, и с физическа издръжливост. Докато всички персонажи се сменят, Хофман остава през цялото време на сцената. „Хофманови разкази“ ме вълнува и като музика, и като послания, в нея намирам една дълбочина и многоликост, които бих искал не само да чувствам, но и да пресъздам.

Поетът Хофман е еманация за човека на изкуството, който живее и умира на сцената с всеки свой герой и в този смисъл този персонаж е повече от подходящ за означаване на един важен етап от твоето творчество.

Щастливо стечение на обстоятелствата е да изработя ролята на Хофман с големия български диригент Павел Балев, на когото дълбоко се възхищавам и към когото изпитавам  респект и признателност. Изключителен музикант и човек, той толкова естествено и красиво води целия екип – оркестър, солисти, хор и само с един жест прави цели фрази. В работата си досега никога не съм изпитвал подобно усещане - едновременно на отговорност и удоволствие.

Кои роли и театри бележат върховете на твоя 25-годишен творчески път?

Това е „Бал с маски“ от Верди в Ковънт Гардън, Лондон, имам и запис, също „Бал с маски“ на фестивала „Бели нощи“ в Санкт Петербург с диригент Валерий Гергиев, същото заглавие в Парма, заради Андрей Кончаловски, а след представлението в оперния театър в Монпелие един критик писа за мен: „Гледах всички спектакли на Иван Момиров. Той е не само голям певец, но и актьор, когато неговият Рикардо умираше, аз плачех“. Искам да спомена „Приятелят Фриц“ на Маскани в Берлин,  ,Джоконда“ в Сент Етиен, където целият театър аплодираше на крака Енцо,  суперпродукцията на „Набуко“ в Гръцката национална опера с Лео Нучи, както и „Двамата Фоскари“ на Верди с Ренато Брузон в Рим. Също във Варна съм имал неведнъж върхови спектакли с прекрасните колеги от Варненската опера, с които сега съм щастлив да бъда и в премиерата на ММФ „Варненско лято“ 2021 „Хофманови разкази“ от Офенбах. 

TOP