Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

ПРОГРАМА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА

НОВИНИ И ИНТЕРВЮТА > ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА:

АКТУАЛНО ЗА НАС

ВИЖТЕ ВСИЧКИ НОВИНИ -
  • Вера Немирова: В момента моето театрално семейство е във Варна
    29 Септември 2022 by MIro, in Актуални новини
    Вера Немирова: В момента моето театрално семейство е във Варна
    ИНТЕРВЮ ЗА РОЖДЕН ДЕН 29 септември 2022 година. Честит рожден ден на Вера Немирова! Режисьор с...
    Read More +
  • СКУЛПТУРНИЯТ ПОРТРЕТ НА ПЕТЪР РАЙЧЕВ ЗАЕМА ДОСТОЙНО МЯСТО В ОСНОВАНАТА ОТ НЕГО ВАРНЕНСКА ОПЕРА
    27 Септември 2022 by MIro, in Актуални новини
    СКУЛПТУРНИЯТ ПОРТРЕТ НА ПЕТЪР РАЙЧЕВ ЗАЕМА ДОСТОЙНО МЯСТО В ОСНОВАНАТА ОТ НЕГО ВАРНЕНСКА ОПЕРА
    1 октомври 2022 г., Международен ден на музиката В Международния ден на музиката 1 октомври 2022...
    Read More +
  • РЕЙНАЛДО ДРОЗ С ПЪРВА НАГРАДА НА XII ОПЕРЕН КОНКУРС „АНИТА ЧЕРКУЕТИ“ В ИТАЛИЯ
    15 Септември 2022 by MIro, in Актуални новини
    РЕЙНАЛДО ДРОЗ С ПЪРВА НАГРАДА НА XII ОПЕРЕН КОНКУРС „АНИТА ЧЕРКУЕТИ“ В ИТАЛИЯ
    Рейналдо Дроз от Венецуела, възпитаник на Райна Кабаиванска, стана категоричен победител в XII...
    Read More +

ДА ИМАШ НУЖДА ОТ КРАСОТАТА

 

Разговор с българските певци от световния оперен елит Красимира Стоянова, Владимир Стоянов и Милен Божков, които в ММФ „Варненско лято“ 2022, под диригентството на маестро Павел Балев, ще поднесат на 17 август концертно изпълнение на „Отело“ от Джузепе Верди

Виолета Тончева: Очакваме с вълнение събитието „Отело“ в Опера в Летния театър с вашето звездно участие, под диригентската палка на маестро Павел Балев, което ще придаде на Варна имиджа на световна оперна столица. От миналогодишния концерт на Красимира Стоянова с Варненската филхармония и маестро Георги Димитров ни остана усещането за съвършенство, спомняме си и великолепния Енцио на Владимир Стоянов през 2017 г. Сега сте отново тук, заедно с Милен Божков, при това Красимира Стоянова ще пее Дездемона веднага след рождения си ден. Високо ценим този жест, маестра! Какво означава за вас да пеете в българска компания във Варна?

Красимира Стоянова: За нас, като приятели, да пеем заедно е голямо удоволствие. Варна е прекрасен културен център, особено привлекателен през лятото не само с великолепния си климат и хубавото наше Черно море, но и с богатия си културен афиш. Щастлива съм, че с моите великолепни приятели и колеги Милен Божков, Владо Стоянов и маестро Павел Балев ще претворим прекрасната опера на Верди „Отело“.

Владимир Стоянов: Както каза и Краси, за мен е удоволствие винаги, когато сме заедно на сцената. Освен че сме приятели, аз я ценя като невероятен артист с изключителна класа и за мен винаги е било невероятно изживяване да пея заедно с нея. Това е първият мотив, който ни събра заедно. Вторият мотив е, да повторя на свой ред, притегателната сила на Варна и Летния театър, където зрителите могат да се докоснат до големите оперни заглавия. За мен е едно приятно откритие и тенорът Милен Божков, с когото не се познавах досега, но вече го чух и наистина моите адмирации за неговото пеене. С маестро Павел Балев се познаваме вече много години и винаги ни е приятно да сме заедно на сцената, така че Варна ме привлича с едно голямо заглавие и с много добри колеги – тази симбиоза може да роди нещо много хубаво за публиката, за града и за всички нас.

 

Виолета Тончева: Милен Божков за втори път ще дебютира в родния си град – тук изпя за пръв път Каварадоси през 2018 г., сега идва с Отело и дано тази тенденция с дебютите продължи.

Милен Божков: Изключително съм щастлив да съм отново във Варна и за първи път да пея с такъв каст от световна величина, истинско предизвикателство.

Виолета Тончева: Още повече че сте възпитаник на Красимира Стоянова и познавайки нейните изисквания, нямате друг избор, освен да се представите много добре.

Милен Божков: Така е и със сигурност ще направя всичко по силите си.

Виолета Тончева: Маестро Балев, какво означава за вас да дирижирате такъв превъзходен солистичен състав?

Павел Балев: Вчера имах огромното желание да спра репетицията и да кажа, вие осъзнавате ли, колеги, каква гордост е за всички нас да сме на една сцена с тези първокласни световни имена, наши съотечественици. Просто изпитах тази потребност да изкажа личното си възхищение.

Виолета Тончева: И днешната репетиция започна спонтанно с аплодисменти.

Павел Балев: Да, срещата със звездни солисти респектира всеки музикант. От тази гледна точка мога само да кажа, че за мен е привилегия и огромен подарък да работя с Краси, Влади и Милен. Ако след време дирижирам някъде другаде „Отело“, ще ми бъде тъжно без тях, те ще ми липсват.

Виолета Тончева: В други интервюта неведнъж сте ми казвали, че Красимира Стоянова е най-добрата съвременна Дездемона.

Павел Балев: Да, тя е най-добрата. Мога да го повторя с цялата си отговорност и с цялото ми уважение към всички останали Дездемони на този свят (усмихва се).

Виолета Тончева: Във Варна ви събира късният Верди с „Отело“ в концертно изпълнение. Доколкото фокусът в концертното изпълнение е именно върху изпълнението на оперните певци, кои основни линии от сложните партии на своите герои ще изведете?

Красимира Стоянова: Линиите са многослойни, защото всеки образ в тази опера е триизмерно създаден и по никакъв начин той не бива да бъде поднесен еднопланово. Това много ясно личи както в либретото на Ариго Бойто, така и в гениалната партитура на Верди. Начинът, по който той изгражда чрез звука архитектоничната същност на персонажите, е възхитителен. Всеки един от героите не е нито само добър, нито само лош, той има амбиции, страхове, любов, конфликти и т.н., и в нашето концертно изпълнение ние трябва да покажем именно тази многопластовост. В драматургично блестящо разгърнатата опера драматичните линии непрекъснато се преплитат: Отело – Дездемона, Отело – Яго, Яго – Отело през Дездемона, с егоистичните амбиции на Яго или пък с житейската наивност на великия генерал Отело, която го прави лесна жертва за интриганта Яго. Да погледнем и наивността на Дездемона, която през цялото време дори не си дава сметка, че с грижата си за приятеля на Отело Касио, тя всъщност подписва смъртната си присъда. Този невероятен гордиев възел, представен шескпировски от Верди, публиката ще усети най-напред в задълбочената интерпретация на Владимир Стоянов в ролята на Яго, с неговата хитрост, мнимо добросърдечие и лъжлива вярност към Отело. Милен Божков ще представи мавъра по един, според мен, нестандартен начин. Отело много често се мисли и представя като един доста тромав и намръщен генерал, докато той е точно Вердиевият Лоенгрин, с тромпетния тембър и брилятни височини, с хубавия отривист начин на изразяване. Вярвам, че публиката ще оцени изпълнението на Милен.

Виолета Тончева: След този чудесен анализ на „Отело“ от Красимира Стоянова не остана сякаш много за добавяне. И все пак да попитам Владимир Стоянов как се чувства в кожата на коварния Яго, който всъщност направлява действието и залага обратите в драматургията.

Владимир Стоянов: Бих оприличил тази опера на едно импресионистично платно, в което няма отделен цвят, всичко е смесено, цветовете проникват един в друг и не можеш да дефинираш категорично палитрата само с една краска. А моят Яго, ако трябва все пак да изведа основната му характеристика, той е персонажът, който едновременно разделя и обвързва всички с лъжите си, посява зърното на раздора и съмнението, обличайки всичко това в мнимо приятелство и престорена доброжелателност. Трудно се пресъздава такъв герой, макар че познавам хора като него. Да, Яго е злодеят в тази опера, но аз ще се опитам да пресъздам неговата многоликост и да го направя в някаква степен и привлекателен.

Виолета Тончева: Шекспир и Верди на едно място, това е задължаващо.

Павел Балев: Сюжетът на Шекспир, както е известноне е оригинален. Предполага се, че за написването на драмата „Трагедията на Отело, мавъра от Венеция“ той е черпил информация от различни източници. Историята на Яго може да бъде отнесена най-напред към Стария завет и библейското противоборство между братята Яков/Яго и Исав. Има връзка вероятно и със Saint Yago, Свети Яго (Сантяго), патрона на испанците, когото до Втората световна война те призовавали във всяка битка: „Свети Яго, помагай! Със Свети Яго напред!“ Според една легенда, Свети Яго се явил на бял кон като предводител на испанците в победата им над маврите. Така или иначе Шекспир е преподнесъл един съвсем нов, комплексен образ на Яго, който едновременно изгражда и разгражда, а ако отидем още по-далеч в тълкуването, бихме могли да видим Яго като прототип на самото човечество. Бойто и Верди се позовават изцяло на Шекспировия разказ, запазвайки заглавието „Отело“.

Виолета Тончева: Макар че Яго е може би по-интересният образ. Но да продължим сега с Отело… 

Милен Божков: Да се изпее вокално добре Отело е първото задължително ниво, след което идва предизвикателството да се покажат различните нюанси и това прави трудни ролите – не само на Отело, но и на Яго и на Дездемона.

Виолета Тончева: Кое е най-важно в операта, за да се случи красивото изкуство? Какво казва по този въпрос Красимира Стоянова на своите студенти в Университета за музика и сценични изкуства във Виена или в майсторските си класове?

Красимира Стоянова: Първо, човек трябва да иска да види Красотата, да има неистова нужда от Красотата. Ние трябва да сме роби на Красотата, защото да правиш музика, да твориш музика, това означава да твориш Красота, свързвайки се с други, висши нива. И макар да не ни е съдено да постигнем Красотата в нейното пълно измерение, ние се стремим към нея с надеждата, че ще достигнем поне един неин нюанс и този наш стремеж трябва да остане до края на живота.

Виолета Тончева: Операта като стремеж към красотата за оперната прима Красимира Стоянова. Как мъжете ще се обяснят в любов към операта?

Владимир Стоянов: О, това е една необяснима любов, една патологична любов, която не може да се изкаже с думи, това е агрегатно състояние на човека, алхимията на живота.

Милен Божков: Операта е енергия от импулси, които те зареждат. Силно вътрешно чувство, което те кара да настръхваш.

Виолета Тончева: Космополитни певци като вас, които пътуват непрекъснато, пеят на различни сцени, спят на различни места, къде изпитват усещането за дом? Задавам този въпрос, не за да ми отговорите непременно – България.

Красимира Стоянова: Ако трябва да говорим за привързаността към дома, аз отдавна съм загубила това чувство. Налага се да свикнем с някои недостатъци на професията и да ги приемем като нещо нормално. Всъщност това като че ли няма значение.

Владимир Стоянов: Домът е при хората, които обичаш. Домът е там, където има нещо, заради което винаги се връщаш. Домът е там, където в лош момент можеш да се върнеш.

Милен Божков: Домът е при семейството.

Виолета Тончева: Какво предстои след Варна? За Красимира Стоянова знам, че следва участие в журито на конкурса за млади оперни певци „Гласът на Камен“ в Пловдив. Мисля си, че този конкурс можеше да се проведе навсякъде по света, където е пял неповторимият Камен Чанев, но се случва в България и навярно има защо.

Красимира Стоянова: О, да, Камен беше много тясно свързан със сцената в Пловдив, а неговата последна роля беше в Старозагорската опера, където той направи един грандиозен Отело. Този конкурс е бил неговата последна мечта, която е споделил със съпругата си, и ние сме длъжни не просто да се съобразим с последната му воля, а с радост да я прегърнем и осъществим. Камен е пял тук, обичал е да пее на това място в родината си и това емоционално послание е важна част от конкурса „Гласът на Камен“, с който, надявам се, ще продължи и редицата от прочути български тенори.
Иначе, след Варна имам концерт в Страсбург, после „Дон Карлос“ в Мюнхен, след това „Аида“ в Мадрид, във Виена през декември „Кавалерът на розата“, отново „Аида“ с Влади Стоянов, после дебютирам във Виена с „Тоска“ и след „Тоска“ вече не знам (засмива се).

Виолета Тончева: Виенската държавна опера, която е присъдила високото звание Майстерзенгерин на Красимира Стоянова, а портретът ѝ с автограф е единственият, който видях окачен в книжарницата на театъра.

Владимир Стоянов: И за мен новият сезон идва с дебюти и с няколко нови заглавия, като „Палячи“, „Вилхелм Тел“, „Симон Боканегра“ в Парма…

Виолета Тончева: Парма, където ви ръкоположиха за Рицар на Верди

Владимир Стоянов: Да, там е един от театрите, които са ми много на сърце, там съм изпял много неща и се надявам да се справя и сега.

Милен Божков: След две седмици ще пея „Кармен“, после „Русалка“ и „Палячи“, предстоят ми гостувания в Египет и Полша, надявам се следващото лято отново да се срещнем във Варна.

Виолета Тончева: Маестро Балев, след великолепната премиера на „Дама Пика“ с режисьор Вера Немирова това лято в ММФ „Варненско лято“, дирижирахте на раздяла с Филхармониците на Баден Баден Прощална оперна гала, за която се очакваха, както писаха медиите, десет хиляди души.

Павел Балев: Петнайсет хиляди дойдоха, което е голяма рядкост. Оркестърът свири много добре и ме трогна с признанието, което ми засвидетелства за всичко, което съм успял да изградя с този оркестър за петнайсет години. Поканих за единствен солист българина Кирил Манолов, като знак, че държа на българските артисти и желая да работя с тях не само в България, а и на други места по света. Този прощален гала концерт беше хубаво и незабравимо събитие за мен.

Виолета Тончева: Вие сте генерален музикален директор на оперните театри в Лимож – Франция, и в Нордхаузен – Германия, също и постоянен гост диригент на Варненската опера. Три лидерски позиции в три театъра и три страни, как се справяте с огромното натоварване?

Павел Балев: Старая се да бъда много дисциплиниран във всичко, което върша. За съжаление, много често се налага да ме описват като работохолик (усмихва се), но аз така умея и винаги го правя с голяма любов. Подготвям се максимално задълбочено, за да вляза в същността на материята. Опитвам се да бъда коректен към текста, към партитурата, да бъда добър професионалист. Възприемам работата си като едно служене, в което съм проводник на музикалната енергия на автора.

Виолета Тончева: Да задам накрая и на вас въпроса, защо обичате операта?

Павел Балев: Обичам операта, защото за мен човешкият глас е най-съвършеният инструмент. Вълненията, които ни предава човешкият глас, не могат да бъдат сравнени с нищо друго. Харесвам всички инструменти, но примерно един цигулков концерт, колкото и добре да бъде изсвирен, не въздейства като човешкия глас, той въздейства по друг начин. Контактът на диригента с човешкия глас е по-директен и по-емоционален. Изпитвам възхищение пред човешкия глас и съм си мислел, че ако можех да пея като нашите солисти в „Отело“, вероятно нямаше да се занимавам с дирижиране и щях да искам да пея. Пеенето за мен е най-висшето музициране.

TOP