"Макбет" с оперната прима Александрина Пендачанска!

Опера от Джузепе Верди

Билетна каса

Промоции

Билети онлайн  от Eventim

Билети онлайн от ФКЦ

10 и 12 август, 21.00 – Опера в Летния театър 2020

Диригент Найден Тодоров
Режисьор Кузман Попов

Солисти:
ЛЕЙДИ МАКБЕТ - Александрина Пендачанска
МАКБЕТ - Кирил Манолов
МАКДЪФ - Иван Момиров
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

„Макбет“ – операта, която великият Верди дълго време смята за най-доброто си произведение.
Александрина Пендачанска в ролята на Лейди Макбет е голямата звезда в блестящия солистичен състав, а неин партньор в ролята на Макбет ще е най-успешният български баритон по световните сцени Кирил Манолов.

"Макбет" е сред най-популярните пиеси на Уилям Шекспир, а също така и най-кратката от неговите трагедии. Посветена е на покварата на властта и на предателството и е основана на разказ за шотландския крал Макбет, записан от шотландския философ Хектор Бойс.

Пиесата разказва за престъпленията, извършени от Макбет, иначе смел и честен пълководец, който е унищожен от амбицията си да стане крал на Шотландия. Силно повлиян от съпругата си, Макбет се решава да убие Дънкан, законния крал. Убийството е съвсем в началото на пиесата, така че през останалата ѝ част да се проследят вината и страданието на престъпника, хаосът и злото, които се разпространяват из страната, чието управление е завзел нечестно. Сюжетът на пиесата е зает от „Хрониките“ на Рафаел Холиншед, според които тези събития са случили през 11 век.

Особено характерни за пиесата са халюцинациите и виденията (както в „Хамлет“). Те се появяват, за да напомнят на Макбет и лейди Макбет за тяхната споделена вина във все по-честите кръвопролития. Малко преди да убие Дънкан, Макбет вижда кинжал, носещ се из въздуха. Облян в кръв и насочен към стаята на краля, той символизира тежкото проклятие, което Макбет е на път да си навлече. По-късно, на един пир, на Макбет му се привижда призрака на Банко, който му напомня, че е убил своя приятел. Привидно уравновесената психически лейди Макбет също се поддава на виденията – тя ходи на сън и вярва, че ръцете ѝ са изцапани с кръв, която не може да бъде отмита.

Това е трети съвместен проект на оперната дива - Александрина Пендачанска с ТМПЦ – Варна, след един свръхемоционален концерт, посветен на 30-годишната й сценична дейност, с който се откри през 2018 ММФ „Варненско лято“ и една бляскава „Тоска“ през 2019.

РЕЖИСЬОРСКА ЕКСПЛИКАЦИЯ

“Зло – добро, добро и зло, все едно си потекло”

Красивото е грозно, грозното – красиво, витае чрез изпарения и смътна подигравка. Tази трагедия от необуздани страсти, интриги, вероломства и убийства, от сблъскване на празничен гланц и кървави изпарения не е просто връщане в миналото на Шотландия от XI век, а отразяване на тази нечовечност и жажда за кръв, aгресивност, която вчера, днес и утре пак ще бъде сготвена в „кухнята на вещиците”. В тази атмосфера на блата, тресавища и плаващи пясъци човек затъва, ако позволи злото да се загнезди в душата му.

„Макбет” – трагедията на човека, изменил сам на себе си. Tрагедията на деградацията на човешката личност!

Страхът ражда страх, както и престъплението ражда престъпление. Слушайки музиката, първото и най-силно усещане е за бавно настъпващ ужас. Терзан от страх, Макбет проявява чувствата си в най-обширен диапазон, започвайки с неясното предчувствие за опастност и безпричинна тревога до пределен ужас. За да стане промяната в характера на Макбет е нужно външно въздействие, това е не само влиянието на властолюбивата лейди Макбет, но и пророчеството на вещиците. Верди ни представя тези образи не като възвишени митологични същества, а като обикновени вещици – грозни, съсухрени, лакоми и злобни. Все пак, въпреки реализма, с който са обрисувани, те придобиват в драмата силата на символи, но не на неизбежната съдбовност, а на злото, което всеки таи някъде в душата си и което, ако не му се отдаде отпор, може неусетно да се разрастне и да завладее разума му. Със своите прорицания, те раздухват тлеещото честолюбие на Макбет. За човека , позволил на злото да се загнезди в душата му, няма прошка и той умира като убиец, прокълнат от всички.

Макбет получава от лейди Макбет, както и тя от него този тонус, който привлича възбудената от пророкуването фантазия и на двамата. Лейди Макбет недооценява, че пътят към кралството е затворен, щом преминава през вина и престъпление. Тя заклева нощта да й бъде в помощ, за да се страхува по-късно от тъмнината и да умре умопомрачена. Tя вика ада за помощ, за да премахне женствеността й и остава след това бездетна. Като че ли разгневената природа й отказва наследяването на трона, спечелен чрез цената и вината на кръвта. Тя безсъвестно заграбва бъдещето, нарушава реда на времето, докато миналото й отмъщава и повлича като сомнамбул насам-натам, под терзанията на съвестта.

Никое небе не е извикало някога „спри” – небето над замъка на Макбет също остава мълчаливо.

Присъствието на вещиците разширява реалната драма в метафизична. Личната трагедия става притча. Едно обяснение за космическия ред и как постоянно напиращите разрушителни демони печелят надмощие у някои хора. Човекът вече не е печеливш, а потърпевш, в чиято душа се борят неестествени сили и го влачат към бездната, където никакво морално и порядъчно съзнание не избистря хаоса, поради което насилието побеждава.

“Развратен дух в пустиня от безсрамие –

Това е поход в действие, това е

мрачно, грубо, яростно желание,

жестоко, алчно, сдържано едва.

Задоволено, то влече презрение,

стремящо се, то все ламти – безспир,

постигащо, намразва с упоение,

измамено, измамващо, без мир.

Безумно и в копнеж, и в обладание,

то има, властва, спори за права.

Очаква рай, намира пак страдание,

Мечта преди и сън подир това.

Но кой е съумял да не изстрада

Това небе, което води в ада.”

Шекспир: 129 сонет

от Джоакино Росини

комична опера

от Джузепе Верди

опера

от Джакомо Пучини

опера

от Гаетано Доницети

опера

от Модест Мусоргски

опера

от Винченцо Белини

опера

от Модест Мусоргски

опера

от Джакомо Пучини

опера

от Джузепе Верди

опера