от Aлександър Бородин

опера 

от Амилкаре Понкиели

опера

от Рихард Вагнер

романтична опера

Концерт-спектакъл по музика на Жорж Бизе

Билетна каса

Билети онлайн  от Eventim

Билети онлайн от ФКЦ

"Макбет" с оперната прима Александрина Пендачанска!

Опера от Джузепе Верди

Билетна каса

Промоции

Билети онлайн  от Eventim

Билети онлайн от ФКЦ

10 и 12 август, 21.00 – Опера в Летния театър 2020

Постановъчен екип:
Диригент: Найден Тодоров
Асистент-диригент: Стефан Бояджиев
Режисьор Кузман: Попов
Втори режисьор:Сребрина Соколова
Сценично оформление:Кузман Попов
Костюми: Ася Стоименова
Диригент на хора: Цветан Крумов
Мултимедия и мапинг: Евгений Иванов

Действащи лица и изпълнители:
Макбет – Кирил Манолов, Пламен Димитров, Венцеслав Анастасов
Банко – Деян Вачков, Евгений Станимиров, Гео Чобанов
Лейди Макбет – Александрина Пендачанска, Габриела Георгиева, Димитринка Райчева
Придворна дама – Силвия Ангелова, Вяра Железова, Галина Великова
Макдъф – Иван Момиров , Валерий Георгиев
Малкълм – Пламен Долапчиев, Христо Ганевски
Доктор – ЛюдмилПетров, Мартин Киров
Слуга на Макбет – Петър Петров, Деян Богданов
Убиец – Камен Николов, Илко Захариев
Три привидения – Мария Палматите, Марила Гьонги,Димитър Ряхов
Синът на Банко/Флеанс/ - Борис Обрешков

Концертмайстори - Анна Фурнаджиева , Красимир Щерев
Помощник-режисьор - Димитър Левичаров, Вероника Минкова,Елиана Кръстева 
Корепетитори - Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов
Суфльор  - Димитър Фурнаджиев

„Макбет“ – операта, която великият Верди дълго време смята за най-доброто си произведение.
Александрина Пендачанска в ролята на Лейди Макбет е голямата звезда в блестящия солистичен състав, а неин партньор в ролята на Макбет ще е най-успешният български баритон по световните сцени Кирил Манолов.

"Макбет" е сред най-популярните пиеси на Уилям Шекспир, а също така и най-кратката от неговите трагедии. Посветена е на покварата на властта и на предателството и е основана на разказ за шотландския крал Макбет, записан от шотландския философ Хектор Бойс.

Пиесата разказва за престъпленията, извършени от Макбет, иначе смел и честен пълководец, който е унищожен от амбицията си да стане крал на Шотландия. Силно повлиян от съпругата си, Макбет се решава да убие Дънкан, законния крал. Убийството е съвсем в началото на пиесата, така че през останалата ѝ част да се проследят вината и страданието на престъпника, хаосът и злото, които се разпространяват из страната, чието управление е завзел нечестно. Сюжетът на пиесата е зает от „Хрониките“ на Рафаел Холиншед, според които тези събития са случили през 11 век.

Особено характерни за пиесата са халюцинациите и виденията (както в „Хамлет“). Те се появяват, за да напомнят на Макбет и лейди Макбет за тяхната споделена вина във все по-честите кръвопролития. Малко преди да убие Дънкан, Макбет вижда кинжал, носещ се из въздуха. Облян в кръв и насочен към стаята на краля, той символизира тежкото проклятие, което Макбет е на път да си навлече. По-късно, на един пир, на Макбет му се привижда призрака на Банко, който му напомня, че е убил своя приятел. Привидно уравновесената психически лейди Макбет също се поддава на виденията – тя ходи на сън и вярва, че ръцете ѝ са изцапани с кръв, която не може да бъде отмита.

Това е трети съвместен проект на оперната дива - Александрина Пендачанска с ТМПЦ – Варна, след един свръхемоционален концерт, посветен на 30-годишната й сценична дейност, с който се откри през 2018 ММФ „Варненско лято“ и една бляскава „Тоска“ през 2019.

РЕЖИСЬОРСКА ЕКСПЛИКАЦИЯ

“Зло – добро, добро и зло, все едно си потекло”

Красивото е грозно, грозното – красиво, витае чрез изпарения и смътна подигравка. Tази трагедия от необуздани страсти, интриги, вероломства и убийства, от сблъскване на празничен гланц и кървави изпарения не е просто връщане в миналото на Шотландия от XI век, а отразяване на тази нечовечност и жажда за кръв, aгресивност, която вчера, днес и утре пак ще бъде сготвена в „кухнята на вещиците”. В тази атмосфера на блата, тресавища и плаващи пясъци човек затъва, ако позволи злото да се загнезди в душата му.

„Макбет” – трагедията на човека, изменил сам на себе си. Tрагедията на деградацията на човешката личност!

Страхът ражда страх, както и престъплението ражда престъпление. Слушайки музиката, първото и най-силно усещане е за бавно настъпващ ужас. Терзан от страх, Макбет проявява чувствата си в най-обширен диапазон, започвайки с неясното предчувствие за опастност и безпричинна тревога до пределен ужас. За да стане промяната в характера на Макбет е нужно външно въздействие, това е не само влиянието на властолюбивата лейди Макбет, но и пророчеството на вещиците. Верди ни представя тези образи не като възвишени митологични същества, а като обикновени вещици – грозни, съсухрени, лакоми и злобни. Все пак, въпреки реализма, с който са обрисувани, те придобиват в драмата силата на символи, но не на неизбежната съдбовност, а на злото, което всеки таи някъде в душата си и което, ако не му се отдаде отпор, може неусетно да се разрастне и да завладее разума му. Със своите прорицания, те раздухват тлеещото честолюбие на Макбет. За човека , позволил на злото да се загнезди в душата му, няма прошка и той умира като убиец, прокълнат от всички.

Макбет получава от лейди Макбет, както и тя от него този тонус, който привлича възбудената от пророкуването фантазия и на двамата. Лейди Макбет недооценява, че пътят към кралството е затворен, щом преминава през вина и престъпление. Тя заклева нощта да й бъде в помощ, за да се страхува по-късно от тъмнината и да умре умопомрачена. Tя вика ада за помощ, за да премахне женствеността й и остава след това бездетна. Като че ли разгневената природа й отказва наследяването на трона, спечелен чрез цената и вината на кръвта. Тя безсъвестно заграбва бъдещето, нарушава реда на времето, докато миналото й отмъщава и повлича като сомнамбул насам-натам, под терзанията на съвестта.

Никое небе не е извикало някога „спри” – небето над замъка на Макбет също остава мълчаливо.

Присъствието на вещиците разширява реалната драма в метафизична. Личната трагедия става притча. Едно обяснение за космическия ред и как постоянно напиращите разрушителни демони печелят надмощие у някои хора. Човекът вече не е печеливш, а потърпевш, в чиято душа се борят неестествени сили и го влачат към бездната, където никакво морално и порядъчно съзнание не избистря хаоса, поради което насилието побеждава.

“Развратен дух в пустиня от безсрамие –

Това е поход в действие, това е

мрачно, грубо, яростно желание,

жестоко, алчно, сдържано едва.

Задоволено, то влече презрение,

стремящо се, то все ламти – безспир,

постигащо, намразва с упоение,

измамено, измамващо, без мир.

Безумно и в копнеж, и в обладание,

то има, властва, спори за права.

Очаква рай, намира пак страдание,

Мечта преди и сън подир това.

Но кой е съумял да не изстрада

Това небе, което води в ада.”

Шекспир: 129 сонет

мюзикъл гала 

Билетна каса

Билети онлайн  от Eventim

Билети онлайн от ФКЦ

Опера от  Джузепе Верди

Либрето – Франческо Мария Пиаве

(по романа на Александър Дюма-син “Дамата с камелиите”)

Летен театър, 30 юни, вторник, 21 часа

БИЛЕТИ: 15, 20, 30 и 40 лв.

Отстъпки и промоции

Билетна каса

Билети онлай от Ивентим

Билети онлайн от ФКЦ

Мюзикъл от Крис Къртис

Билетна каса

Билети онлайн  от Eventim

Билети онлайн от ФКЦ

Опера 

Диригент – Кръстин Настев
Режисьор – Кузман Попов
Диригент на хора – Цветан Крумов
Концертмайстор – Анна Фурнаджиева

БИЛЕТИ: 15, 20, 30 и 40 лв.

Отстъпки и промоции

Билетни каси

Билети онлайн от EVENTIM 

Билети онлайн от ФКЦ 

 Нова премиера за Опера в Летния театър - световният музикален хит "Парижката Света Богородица"!

Билетна каса

Билети онлайн  от Eventim

Билети онлайн от ФКЦ

 14 август, 21.00 – Опера в Летния театър 2020

Музика Рикардо: Кочанте
Текст Люк: Пламондон
Диригент: Страцимир Павлов
Режисьор: Петко Бонев
Оркестрация и музикално ръководство: Данко Йорданов
Сценография и костюми: Ася Стоименова
Хореография: Станислава Томова
3D mapping: Elektrick.Me
Превод: Лилия Бонев

В ролите:
ЕСМЕРАЛДА - Калина Жекова, Лилия Илиева
КВАЗИМОДО - Гео Чобанов, Велин Михайлов
КЛОД ФРОЛО - Драгомир Шопов, Николай Колев
ПИЕР ГРЕНГОАР - Виктор Ибришимов, Момчил Караиванов
ФЕБ дьо ШАТОПЕР - Борислав Веженов, Александър Баранов
КЛОПЕН ТРУЙФЛУ - Николай Колев, Момчил Караиванов
ФЛЬОР дьо ЛИС дьо ГОНДЕЛЬОР - Мария Павлова, Жана Костова
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.

Актуалният световен хит – мюзикълът „Парижката Света Богородица“ - ще има своята премиера в навечерието на празника на Варна 15 август – денят, в който честваме Света Богородица, закрилницата на морския град. Това е един много популярен в Англия жанр, но нов за българската сцена – театрализиран концерт с костюми с цялата последователност на драматургията, със сценография, 3D мапинг и хореография. Постановката на режисьора Петко Бонев и диригента Страцимир Павлов с аранжименти на Данко Йорданов следва плътно сюжета на автора на класическия роман - Виктор Юго. Зрителите в Летния театър ще видят импозантната парижка катедрала без пораженията от последния опустошителен пожар, в цялото й величие, възкресена със средствата на 3D мапинга. Огромни са предизвикателствата, които поставя пред Варненската опера прочутият мюзикъл – и музикални, и драматургични. Кастингът е подбрал певци и артисти с превъзходно излъчване и с безупречен френски език, защото песенните номера - песни и ансамбли, сред които и световни хитове, ще се изпълняват на оригиналния си език. Субтитри на български ще приобщят публиката към всеки детайл от историята, която продължава да вълнува още от времето на Юго.