Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

ПРОГРАМА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА

Личности

 

VARNA/ Sommeroper: GROSSE OPERNGALA zum 85. Geburtstag von Borislav Ivanov. 25.8.2016

Елена Хаберман, специален пратеник на “DerneueMerker” – списание за опера и балет във Виена и цял свят

Варна/Опера в Летния театър: Голяма Оперна гала за 85-ия рожден ден на Борислав Иванов

25 август 2016

 

За празника се събраха много сподвижници от годините назад, но също и млади хора на изкуството, чиято кариера Борислав Иванов подкрепя безкористно с всички възможни средстава. 

Откриването бе с Увертюрата към „Набуко” от Верди, ефектно поднесена от майстора на диригентската палка. Пристигналият от Италия Мауро Аугустини, който провежда тук Майсторски клас, изпя убедително и добре фразирано арията „Dio di Giudo”. Аугустино е световноизвестен баритон, който се е изявявал няколко пъти и във Виена, в рамките на продукциите на „„Amici del Belcanto”, като Барнаба и Макбет. Положително впечатление, също както и преди в „Норма”, направи младият Христо Ганевски.

Младата Димитринка Райчева възхити публиката като Абигайл. Един не изяло драматичен, но великолепно воден спинтов глас, който е еднакво добър във всички регистри и никога не звучи пронизително или пресилено. В ролята на Жреца имахме възможността да чуем хубавия копринен глас на недостатъчно ангажирания в този концерт бас Гео Чобанов. Преди две седмици той пожъна голям успех като Варлаам.

 

Бойка Василева, почти контраалт, поднесе с това кадифе в гласа си, обаятелно красиво арията на Далила. В премиерата на „Борис Годунов” тя направи впечатление като Кръчмарката.

След блока от „Кармен” последва изпълнената със замах Полонеза от „Евгений Онегин”. 

Арията на Ленски Арсений Арсов поднесе с чудесна техника и фин лиричен глас. В „Борис Годунов” той бе Самозванецът. 

По-малко въздействаше Елена Чавдарова с Хабанера на Кармен. Хубав глас, но ролята предполага много повече страст в изпълнението.

Много радостна бе поредната среща с тенора Калуди Калудов, който изпълни доста роли не само при „Amici del Belcanto”, но и във Виенската Щатсопера през 90-те години. Слушахме го като Форесто. В ролята на Касио пя на премиерата, редом с Пласидо Доминго, Владимир Атлантов и Ренато Брузон. Няколко пъти Калуди Калудов изпълни и ролята на италианския певец в „Кавалерът на розата”. Също така участва в един бенефисен концерт за детската болница „Света Анна”, заедно с Руджеро Раймонди и Илдико Раймонди, която точно тогава се появи за пръв път пред виенската публика. На Оперната гала във Варна Калуди Калудов владееше абсолютно гласа си като Дон Хозе. В премиерния спектакъл на „Силата на съдбата” няколко дни преди това поднесе един забележителен Алваро.

Преди антракта чухме малък блок от „Трубадур”, откъдето дойде изненадата на вечерта. Като Манрико се представи сравнително младият тенор Валерий Георгиев, започнал кариерата си като оркестрант – валдхорнист. Певец с подчертан музикален усет, той притежава изключително богат спинтов глас с впечатляващо висок регистър и изпълни с лекота Стретата на Манрико. Истински суров диамант! В „Борис Годунов” той пресъздаде Шуйски.

 

Преди това имаше Терцет на Леонора, Манрико и Граф ди Луна от втора картина с великолепната Елена Баръмова и убедителния баритон Венцеслав Анастасов като Граф ди Луна. Този блок дирижираше със сигурна ръка и добри темпа Стефан Бояджиев.

Втората част бе открита с Увертюра към „Силата на съдбата”. На диригентския пулт излезе младата Вилиана Вълчева, която дирижираше и „Норма”. Всичко точно, но звучеше някак по военному, без галещата Вердиева ласка. Солото на кларинета за съжаление също не бе откроено подобаващо.

Последва дуетът на Маркиз Поза и Дон Карлос с изпълнителя на Полионе в „Норма”  Борис Луков като Дон Карлос – той сигурно би защитил чудесно цялата роля. Като Маркиз Поза чухме отново баритона Венцеслав Анастасов и отново всичко звучеше едновременно поетично и революционно.

Като Джилда се представи Ирина Жекова с красивия си лиричен сопран, който е вече малко по-зрял за тази колоратурна ария.

Орлин Горанов, тенор от Пловдивската опера, изпълни прочувствено Арията на Макдъф, влагайки голяма изразителна сила при пресъздаването на страданията на фамилията и народа в „Макбет”.

Програмата завърши с мощния блок от „Аида”. Камен Чанев порази със силата на гласа си, както и при успешните си изяви във Виенската Щатсопера. Неговата „Celeste Aida” щеше да бъде още по-хубава с pianissimo, но публиката особено се радваше на дълго задържаното му fortissimo.

Последва „Триумфалната сцена”. Евгений Станимиров като Рамфис звучеше жречески, както и преди в ролята на Оровезо. Гео Чобанов чухме като Царя. Димитринка Райчева бе прекрасна Аида, Амонасро пресъздаде Венцеслав Анастасов, а Елена Чавдарова бе Амнерис.

Хорът, подготвен от Стефан Бояджиев, бе в отлична кондиция.

След блока от „Силата на съдбата” на диригентския пулт отново застана Маестро Борислав Иванов, който умее съпричастно да съпровожда певците, според мотото на Караян: Те пеят, аз ги съпровождам”.

Борислав Иванов

 

Борислав Иванов е роден във Варна, но изгражда международната си кариера в Берлин, където привлича вниманието не само на Курт Мазур, но и на Херберт фон Караян.

Бил е дълги години шеф на Берлинския Симфоничен оркестър. Мнобройните му турнета го извеждат и на сцената на Виенската Щатсопера в ерата на Зеефелнер. Дирижирал е няколко представления на „Отвличане от сарая”, „Борис Годунов” във великолепната постановка на Шенк и „Селска чест” и „Палячи” с Джон Викерс в ролята на Канио.

Бил е също директор на оперите в София, Варна и Пловдив, където основава Вердиевия фестивал в Античния театър. На 85 години той е все още млад, продължава да работи и е изпълнен с планове, най-вече за да улесни старта на младите артисти към сцената. Сега той е Артистичен директор на Варненската опера и Почетен Генералмузикдиректор на Операта в Истанбул.

 

Преди концерта на Местрото бе връчено високото българско отличие „Златен век”, видяхме и документален филм за дългогодишния му творчески път. 

Участниците в галаконцерта пяха с грим и сценични костюми, така че между дамите нямаше „съревнование” за вечерните тоалети.

Elena Habermann  

„Der neue Merker” – Zeitschrift fuer Oper und Ballet in Wien und der ganzen Welt

http://der-neue-merker.eu/varna-sommeroper-grosse-operngala-zum-85-geburtstag-von-borislav-ivanov

Превод Виолета Тончева

 

Прочетете повече:

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕТЪР И „НОРМА” В СВЕТОВНАТА МУЗИКАЛНА КРИТИКА

Оперна гала за 85-ия юбилей на Маестро Борислав Иванов

Юбилейна оперна гала в чест на Маестро Борислав Иванов

На 85 се чувствам като на 25

Борислав Иванов, доайен на диригентите в Европа, пред „Труд“: Изкуството в Азия процъфтява, докато Европа се тресе от кризи

Доайенът на българските диригенти, Маестро Борислав Иванов, навършва 85 години

 

 

http://der-neue-merker.eu/varna-sommeroper-norma

 

Дария МасиероЕлена Хаберман, специален пратеник на „DerneueMerker” – Списание за опера и балет във Виена и цял свят за премиерата

ВАРНА. ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР; „НОРМА”

VARNA / Sommeroper: „NORMA“ 22.8.2016

“Норма” пристига доста късно в България. Светът на келтските богове оживява за пръв път на сцената през 1972 година, най-напред във Варна, а след това се играе и в други български оперни театри. Сега „Норма” стартира за втори път в черноморския град.

Впечатляващата сценография, всъщност един красив, създаден с много фантазия и богатство от цветове фон, допълнен само с няколко заменяеми елементи от декора, е дело на режисьора Кузман Попов, който поднася  един отчетлив и пределно разбираем прочит на операта. Историята се разказва ясно и без никакъв намек за съвременната международна политика. Костюмите на Ася Стоименова са не само прекрасни, но са и много добре синхронизирани в цветово отношение със сценографията. Светлинните решения в 3 D Mapping на Полина Герасимова са  произведение на истински майстор в своята област.

Музикалната интерпретация бе поверена на младата Вилиана Вълчева. Благодарение на корепетиторската си практика, тя има сериозен принос и за постиженията на солистите. Маестра Вълчева дирижираше ясно и сигурно, но можеше да се желае и още малко прозрачност. Диригентите имат нужда от голям опит, за да проникнат в тези белкантови опери, които мнозина с лекота подценяват. Специално Белини се смята от компетентните професионални кръгове за много труден.   

В главната роля дебютира младата италианка Дария Масиеро, родена в Алесандрия край Торино. Това беше нейният дебют като Норма не само във Варна, а и в творческата й биография. Въпреки малкото репетиции тя поднесе едно много добро постижение. Много красив сопранов глас с богата piano-култура. Нейното рiano в „Casta Diva” поразяваше с красотата си. Учудващо зряло пресъздаване на ролята. По-малко вибрато в местата с forte щеше да направи всичко перфектно. 

Адалджиза беше Даниела Дякова. Много светъл мецосопран, всъщност втори сопран. Не се различаваше съществено от гласа на Норма, само звучеше по-лирично, което в крайна сметка създаде добър контраст. В солистичния състав Дякова беше единствената, която е гастролирала с ролята си в различни страни. Дуетите на двете певици със сигурност бяха кулминационните върхове на вечерта.

Борис Луков имаше неприятната задача да изпълни ролята на Полионе. Никак не е лесно да се пее тази роля, защото за белкантова опера тя е написана доста необичайно. Един тенор di Grazia ще се задави, на спинтовия тенор също няма да му е леко, а един силно драматичен тенор няма да бъде в хармония нито с оркестъра, нито с дамските гласове. Луков има добър спинтов глас, който при добра постановка нямаше така да потъмнява. Арията прозвуча в началото доста несигурно, което вероятно се дължеше на нервното напрежение, но впоследствие певецът надмогна вълнението и на финала звучеше наистина много добре.

 

Същото може да се каже и за Евгений Станимиров като Оровезо. Прекрасен глас, но и тук работата с диригент не би била излишна. Ако в първото действие се усещаше известна нервност, във второто действие тя вече бе овладяна.

В най-малките роли положително впечатление направиха Вяра Железова като Клотилда и Христо Ганевски като Флавио.

Възхищение събудиха двете деца на Норма – в ролята на дъщеричката очарователната, вече със собствено излъчване, макар и леко неуверена Белла Петрова и Борис Обрешков в ролята на сина.

Хоровите партии, точно изработени от Стефан Бояджиев, имаха силно въздействие.

Много голяма похвала заслужават гримьорите, които особено сполучливо бяха състарили Оровезо.

Спектакълът се радваше на огромен зрителски интерес, всички билети бяха продадени!!! Жалко, че „Норма”, както и другите оперни представления, се играят само веднъж. Такава обаче е традицията на оперното лято във Варна, на брега на Черно море, в красивия Летен театър, където музицирането е пълновластен господар, смущаван само понякога от бръмченето на самолет или от музиката в съседния Детски кът.

 

Елена Хаберман, специален пратеник на „DerneueMerker” – Списание за опера и балет във Виена и цял свят

Превод Виолета Тончева

23. August 2016 13:32

Прочетете още:

Опера в Летния театър и Оперната гала за Маестро Борислав Иванов в световната музикална критика

„Норма” – шеста премиера на ММФ „Варненско лято” 2016

 

Сергей Бобров и Вилиана Вълчева  Сергей Бобров е главен художествен ръководител на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, заслужил артист на Русия. Удостоен със званието за цялостната си творческа дейност като балетист и хореограф-постановчик. Сергей Бобров гастролира със свои постановки в цял свят, а през 2010 г. основава и организира ежегодния международен форум „Балетът на ХХI век” в Красноярск.

Възпитаник е на Московското хореографско училище, а след завършването веднага го приемат в трупата на Болшой театър. В България Бобров поставя на сцената на Софийската опера и балет „Електра” и „Антигона” (2013 г.)

От сезон 2014/2015 е главен балетмайстор на Театрално-музикалния продуцентски център-Варна. Във Велико Търново трупата на културната институция гостува с балетния спектакъл „Дон Кихот”, чийто автор е Сергей Бобров.

Представлението, което е част от фестивалната програма на „Сцена на вековете”, ще бъде поставено на открита сцена на крепостта „Царевец” от 21 часа на 5 август, петък.
 
 
С какво се различава „Дон Кихот”, който ще видим сред естествения декор на средновековната крепост „Царевец”, от първите разработки на балета, г-н Бобров?
 
Това е моята версия на „Дон Кихот”. „Дон Кихот” има историческо значение за развитието на балетното изкуство. Първата постановка на балета се прави от Мариус Петипа и неговия малък екип при Мариинския театър, последвана от версията на Александър Горский  в началото на XX в. в Болшой театър. Тогава балетът се променя много, като включва в себе си много различни танци, изпълнявани от актьори. Моята версия за операта във Варна включва още повече танци и хумор от предходните варианти.
 
Участниците в балетното произведение, което ще гледаме на открита сцена на крепостта „Царевец”, са лауреати на завършилия съвсем скоро Международен балетен конкурс във Варна.
 
Да, наистина, в продукцията на Варненския театър участва Елена Свинко, която се нареди на третото място в конкурса. Другият лауреат от  конкурса е  Юрий Кудрявцев , който в „Дон Кихот” танцува партията на тореадора – той също има диплом от Варненския конкурс.Кудрявцев е носител и на златен медал от Московския конкурс за съвременна хореография. Екатерина Булгутова също има златен медал. Всички участници са медалисти от много конкурси.
 
Какво е мнението ви за развитието на балета в България, г-н Бобров?
 
Балетът е изкуство, в което винаги е необходимо да се работи. Аз винаги съм казвал, че когато високи професионалисти работят в един добър екип – в частност балета в България – само това може да даде добрите резултати. Българите като нация в исторически план винаги са били добри изпълнители. Смятам, че това е едно отлично начало и по този начин –  с много работа, българската трупа във Варна може да се превърне в състав от високо световно ниво.
 

Примата на Болшой Елена Андриенко гостува в балетната гала утре

 

В. "Стандарт" за Балетните събития на Опера в Летния театър и ММФ "Варненско лято" 2016

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2016-07-11&article=258041
  11 юли 2016

 

 

Прочетете статията > кликнете тук

Баритонът Венцеслав Анастасов и диригентът Светослав Борисов за "Петел.бг" и в. "Народно дело"


Източник: http://petel.bg/m/index.php?action=view&id=156231&opinion

Специално за "Петел"! Диригент и солист от "Силата на съдбата" тази вечер: Съдбата зависи от избора, който правим - и в държавата, и в живота си

Дата: 13/05, 10:16
 

 

Майският акцент в програмата на Държавна опера Варна е „Силата на съдбата” от Джузепе Верди, чийто предпремиерни спектакли са предвидени за 13 и 14 май 2016, а премиерата предстои в Опера в Летния театър през август, отново на „фаталното” число 13, съобщават от там.

В историята на Варненския оперен театър, след постановките през 1971 и 1994 г. това е третата сценична версия на творбата. Тя е дебютен прочит на главния диригент Светослав Борисов и на гост-режисьора Деян Прошев, директор на Македонската национална опера и балет. Завършил НМА „Панчо Владигеров”, той дебютира като режисьор в България в миналогодишното издание на Опера в Летния театър с „Адриана Лекуврьор” от Умберто Джордано. Спектакълът бе посрещнат изключително ласкаво както във Варна, така и в София.

За сегашната постановка е поканен още един македонски творец – сценографа Живойн Траянович. Костюмограф е дългогодишната художничка на Варненската опера Кина Петрова, диригент на хора е Стефан Бояджиев, хореограф - Гергана Георгиева-Караиванова.

В главните роли ще видим Линка Стоянова – Леонора ди Варгас, Валерий Георгиев – Дон Алваро, Венцеслав Анастасов и Пламен Димитров – Дон Карлос ди Варгас, Евгений Станимиров и Деян Вачков – Падре Гуардиано, Свилен Николов - Мелитоне, Силвия Ангелова и Олга Куличева – Прециозила, Гео Чобанов – Маркиз ди Калатрава и др. 

Ето какво разкриват за работата и възгледите си пред "Петел" двама представители на творческия колектив в първия спектакъл тази вечер от 19 часа в операта - Главният диригент Светослав Борисов и баритонът Венцеслав Анастасов.

 

Светослав Борисов, главен диригент в Държавна опера - Варна

Вкус към хубавата музика се изгражда още в детска възраст

 

След уроците по пиано в родния си град Русе, Светослав Борисов завършва Музикалното училище „Добри Христов” във Варна със специалност тромпет, следва в ДМА „Панчо Владигеров” и се дипломира в Университета за музика и сценични изкуства в Грац. Също в Грац през 2010 г. завършва с отличие магистърска степен по оркестрово дирижиране при Мартин Зигхарт, по оперно дирижиране при Волфганг Бозич и по хорово дирижиране при Йоханес Принц.

След двата успешни сезона 2013-2015 като постоянен диригент на Бохумските симфоници, Светослав Борисов продължава работата си с тях като гост. В запълнения си график намира винаги място и за концерти с основания и ръководен от него камерен оркестър „Con Fuoco” в Грац.
Открива любовта си към операта, която го отвежда най-напред в оперния театър на Клагенфурт - Австрия като асистент, по-късно като гост-диригент в Държавна опера Варна, на която през 2013 г. става главен диригент. През лятото на 2016-та започва работа и в Магдебургската опера. 
Тази вечер ще дирижира премиерния спектакъл в Държавна опера – Варна „Силата на съдбата“ от Верди.

- Как оценявате работата си по новата премиера на Варненска опера „Силата на съдбата”?

- С този екип, оркестър, хор и голяма част от солистите работя вече 3 години. Изградили сме хубава връзка, знаем какво можем да получим един от друг и това прави работата още по-ползотворна и хармонична. "Силата на съдбата" е рядко поставяна творба. Тя е много сложна, драматична и мащабна във всеки смисъл на думата. Всяко ново заглавие е предизвикателство и когато се прави отново, прочитът е различен. Преди да започна, имам генерална концепция, която търпи промени в процеса на работа, но има яснота от къде се започва и до къде се стига като градация, кулминация и цялостна линия на музиката. 
Всяко нещо е трудно, когато трябва да се направи хубаво и качествено. В това се крие изкуството – да внушиш всичко на музиканти, артисти и публика. 

- Кой е любимият Ви образ от „Силата на съдбата”?

- На Съдбата! Тая съдба, която има такава „сила“. Не случайно избрахме и петък 13-ти за премиерата. Акцентът пада върху „силата”, защото знаем колко е важна тя! Определяме ли ние съдбите си или тя определя нашия път. Човек се пита винаги. Акцентът е в „силата”, защото едно стечение на обстоятелствата, дори да е наивно и глуповато, едно хвърляне на оръжие, което гръмва, убива бащата на Леонора – този съдбоносен момент, обърква много животи след това и се стига до смърт. Това показва каква е силата. Че ние сме безпомощни пред тази сила. 

- Вярвате ли, че съдбата изцяло определя нашия човешки живот, или всичко зависи от нас самите?

- Не съм толкова самонадеян да кажа, че всичко зависи от нас, но се опитвам да правя това, което зависи от мен, да правя нещата, в които вярвам, да се стремя към тях, да бъда честен към себе си, към това, в което съм убеден. 

- Каква е ролята на публиката в целия творчески процес?

- Всичко е в момента. Живото изкуство – случва се на момента и не можем да го повторим. И това е чарът. По-хубаво е, отколкото да си пуснеш диска вкъщи и той да е един и същ. Въздействието е различно според това дали човек е имал хубав или лош ден. Тези емоции въздействат по различен начин. Вкусът на човека е различен, а вкус се изгражда. 

- Всяка публика ли може да възприеме такъв тип произведения?

- Хубаво е публиката да бъде научена да изгражда вкус към качественото. Важно е да се започне от детска възраст. Малко сме изпуснали влака в последно време и не знам как да го хванем отново, но вкус се изгражда най-вече в семейната среда. Семейството е много важен фактор. Какво да очакваме от деца, чиито родители чакат да стане петък, за да отидат в чалга клуб? Децата не са виновни. И се завъртаме в един омагьосан кръг. 

- Вашият международен опит е не малък. В него се открива нова страница съвсем скоро. Каква е тя?

- Моята германска одисея продължава. Там започвам четвърта година работа от есента. Аз съм австрийски възпитаник. Учих, живях и работих във Виена. 2012-та -2013-та година спечелих конкурс и подписах договор с Бохумските симфоници, паралелно с това спечелих конкурса и във Варна. Съчетавах двете длъжности. 3-годишният ми договор в Бохум изтича сега, в края на този сезон и февруари спечелих в Магдебург 3- годишен договор. Той започва от август 2016-та до 2019-та. Това е ново предизвикателство, защото от симфоничен оркестър отивам в оперен. Не мога да кажа кое от двете ми харесва повече, но откакто се занимавам с опера, се влюбих много в нея. 

- Всеки пита къде е по-добре? У нас или в чужбина? И всеки знае отговора за себе си. При вас как е?

- Това е много болезнен въпрос. Първо трябва да уточним коя чужбина. Защото от чужбина до чужбина има разлика от земята до небето. Ако можем да вземем от там доброто, ако можем да го адаптираме тук, ще е добре. А самото изкуство в държавите се поддържа много различно. Навсякъде се говори, че има криза. Но можем да кажем, че в България нещата са генерално сбъркани от най-високо ниво. И то не от вчера и онзи ден. Въпрос е на държавна политика, която я няма нито за култура, нито за образование. Говорим за семейната среда, която е следствие на това объркване последните 20 години. Ако не се промени нещо генерално и да се започне отнякъде с дългосрочна визия къде сме, какво трябва да се направи, къде искаме да отидем, няма как да стане. Трябва да се работи с деца, да се дава на тези деца качество, да се възпитават в идеали, в ценности и култура. 

 

Венцеслав Анастасов: 

Съдбата зависи от избора, който правим всеки миг от живота си

 

   Венцеслав Анастасов е роден през 1971 г. в Русе в семейството на именитите български оперни певци Мария Венциславова и Анастас Анастасов.

Завършва Музикалното училище в Русе в класа на Георги Делиганев и ДМА при проф. Асен Селимски. Постепенно се издига до най-високите нива на оперното изкуство.

Репертоарът му включва централните баритонови партии от най-известните опери на Верди, Пучини, Бизе, Леонкавало, Маскани, Гуно, Доницети, Росини, Моцарт, Чайковски, Бородин и др. Гастролира в Италия, Испания,Холандия, Швейцария, Белгия, Англия, Франция .

Ще го видим тази вечер в една от главните роли в новата премиера на Варненската опера „Силата на съдбата” от Верди.

 

 

Прочетете статията > кликнете тук

 

Прочетете още:

Ив Деска аплодира "Граф Монте Кристо" на Варненската опера

Aвангардният мюзикъл „Граф Монте Кристо” – успех за България и Варненската опера

ИВ ДЕСКА: НЕ СЕ ОГРАНИЧАВАЙТЕ В СОБСТВЕНИТЕ СИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Даниела Димова и Петко Бонев анонсират столичния гастрол на "Граф Монте Кристо" в ТВ Евроком

Ив Деска, авторът на мюзикъла "Граф Монте Кристо" идва за спектакъла в НДК на 17 октомври

Динамична музика, предполагаща пластични и танцови решения в „Граф Монте Кристо”

„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО” - МИКС ОТ СТАРИННИ ФОРМИ СЪС СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ

"ГРАФ МОНТЕ КРИСТО" АКОСТИРА ВЪВ ВАРНА С ВЕТРОХОДА „КАЛИАКРА” В ПЪРВИЯ ДЕН НА „"BLACK SEA TALL SHIPS REGATTA"

"Граф Монте Кристо" открива "Сцена на вековете" 2016

Мюзикълът „Граф Монте Кристо” със световна премиера във Варна

Полина Герасимова – виджей на „Граф Монте Кристо”

Световната премиера на 3D-мюзикъла „Граф Монте Кристо” събра над 1200 почитатели операта на Царевец

 

TOP