Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Личности

XXI ВЕЛИКДЕНСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ – ВАРНА 2021

10 април – 29 април 2021

ФЕСТИВАЛНИ АКЦЕНТИ

Премиера на две сюити от „Сътворението на света“ от Андрей Петров за 75-та годишнина от създаването на Държавен симфоничен оркестър във Варна; премиера на „Вълшебната флейта“ от Моцарт за 74-та годишнина на Варненската опера; премиерни хореографски редакции за Световния ден на балета са само някои от фестивалните акценти.

След отмяна на строгите противоепидемични мерки Държавна опера Варна подновява редовната си програма на 10 април с шедьовъра на Пучини "Тоска" „Тоска“, който поставя и началото на XXI Великденски музикален фестивал. За да представи една от най-хубавите режисьорски трактовки на Кузман Попов, е поканен Маестро Лучано Ди Мартино. Артистичният директор и заместник директор на Държавна опера Пловдив, дирижирал на най-престижните сцени в Германия, Италия, Русия и други страни, отдавна не е гостувал във Варна, така че ценителите очакват с нетърпение срещата с неговото диригентско майсторство. Във великолепно подбрания солистичен състав ще приветстваме изключителни артисти - Габриела Георгиева като Тоска и Иван Момиров като Каварадоси, заедно със солистите на Държавна опера Варна Пламен Димитров като Скарпия и Евгений Станимиров като Анджелоти. Останалите роли изпълняват Гео Чобанов, Христо Ганевски, Людмил Петров, Петър Петров, Благовеста Статева, Георги Корбаков и Милен Митев. 

 

На следващия фестивален ден, 14 април, е планиран балетът „Лебедово езеро“ от Чайковски с оригинална хореографска редакция на Сергей Бобров. В главните роли ще аплодираме отново примабалерината от Скопие Мария Кичевска като Одета/Одилия и премиерсолистите на балетната трупа във Варна Франциско Руиз като Принц Зигфрид и Павел Кирчев като Ротбарт..

На 16 април ще проследим драматичния обрат на събитията в мюзикъла „Парижката Света Богородица“, представен като оригинален концерт с костюми по музика на Рикардо Кочанте, с оркестрация на Данко Йорданов. Режисьорът Петко Бонев и диригентът Страцимир Павлов, заедно със сценографката Ася Стоименова и хореографката Станислава Томова, са създали вълнуващ спектакъл, достоен за безсмъртния роман на Виктор Юго. Принос за това имат и артистите – очарователната двойка на сцената и в живота Лилия Илиева и Велин Михайлов в ролите на Есмералда и Квазимодо, Драгомир Шопов като Клод Фроло, Борислав Веженов като Феб Дьо Шатопер, Николай Колев, Мария Павлова и Виктор Ибришимов, без да забравяме оркестъра, хора и балета на Държавна опера Варна.

17 април е специална дата в XXI Великденски музикален фестивал. Тогава варненските симфоници ще отбележат своя 75-годишен юбилей със Симфоничен концерт, под палката на именития български диригент Павел Балев, главен диригент на Филхармония в Баден-Баден и главен художествен ръководител на Международната лятна академия „Карл Флеш“. В празничния концерт ще прозвучат премиерно за Варна две сюити от балета "Сътворението на света" от съвременния руски композитор Андрей Петров. В програмата са включени още Увертюра "Прометей" от Лудвиг Ван Бетовен и Концерт за пиано и оркестър в сол мажор от Морис Равел със солист младия виртуоз на пианото Ивайло Василев. Макар и само на 13 години, той вече има завидна колекция от над 20 награди от международни конкурси в България, Русия, Гърция, Испания, Италия, Германия, Франция, Великобритания и други страни, като повечето от тях са гран-при или първи награди.

Варненската филхармония ще гостува със същия концерт в рамките на Софийски музикални седмици в зала „България“ на 28 юни 2021 г. 

Във фестивалният април 2021 предстои и 74-та годишнина на Държавна опера Варна. Официално регистрирана на 6 април 1947 г. като Народна опера Варна, тя започва своето летоброене от 7 септември 1947 г., когато варненци възторжено приветстват първата варненска оперна постановка – „Продадена невеста“ от Б. Сметана. Режисьор е Петър Райчев, първият български тенор от плеядата световноизвестни български оперни гласове, певец, режисьор и педагог с огромни заслуги за развитието на българското оперно изкуство, основоположник на Варненската опера, един от създателите на Пловдивската и на Русенската опера. На диригентския пулт застава неговият син Руслан Райчев, завършил с отличие диригентско майсторство  във Виена, диригент на първия Държавен симфоничен оркестър във Варна и пръв главен диригент на Варненската опера. От Варна започва неговата блестяща 60-годишна кариера на един от най-големите съвременни диригенти, триумфирали на най-престижните сцени. 

74 години по-късно, на 23 и 24 април 2021 г., варненските почитатели на най-красивото музикално изкуство отново са поканени в операта, за да съпреживеят предпремиерата на операта „Вълшебната флейта“ от В. А. Моцарт, която не е поставяна тук от 32 години. С премиерата на това заглавие, точно на превратната за обществено-политическото развитие на България дата 10 ноември 1989 г., е била открита ремонтираната близо десетилетие Основна сцена на Варненския театър. А премиерата на „Вълшебната флейта“ 2021 ще бъде една от кулминациите в тазгодишното издание на Опера в Летния театър.

"Вълшебната флейта” (Die Zauberflöte, н.ез.) е последната опера на В. А. Моцарт, писана в годината на неговата смърт – 1791. Операта има две действия, издържани в популярната по онова време форма зингшпил (Singspiel, н.ез.), която включва едновременно говорни диалози и пеене. Създадена е по либретото на Емануел Шиканедер – известен за времето си актьор, режисьор, автор на пиеси, импресарио, както и извънреден ценител на таланта на Моцарт. Още щом става директор на прочутия виенски театър „Ан дер Вин” (Тheater an der Wien, https://www.theater-wien.at/de/theater/theater-an-der-wien) Шиканедер възлага на композитора да напише опера върху негово либрето. За сюжет избира приказната поема „Лулу или Вълшебната флейта” от книгата на Виланд „Джинистан” (Jinnistan). Моцарт работи с увлечение и успява да завърши операта през септември 1791 г. Премиерата е на 30 септември в извънградския „Freihaus Theater”. Оркестърът дирижира самият Моцарт, в образа на Папагено се превъплъщава самият Шиканедер, а Царицата на нощта – роля, изискваща значителни вокални умения – е поверена на снахата на Моцарт Йозефа Хофер. Успехът на „Вълшебната флейта” е огромен.

През ноември 1792 г. Шиканедер обявява 100-тното представление на операта, но  Моцарт не присъства, тъй като умира само 2 месеца след премиерата – на 5 декември 1791 г. Днес „Вълшебната флейта“ е едно от най-обичаните и най-често изпълнявани произведения в оперните театри по цял свят.

„Вълшебната флейта” е вдъхновена от философията на Просвещението (Aufklärung, н.е.), което издига в култ разума и стремежа към познание с вярата, че те ще доведат до по-справедливо устройство на света. В този смисъл в оперния сюжет е закодирана и известна масонска семантика (Моцарт и Шиканедер са били масони), която алегорично илюстрира пътя на човечеството към усъвършенстване с крайна цел да се превърне: „Земята – в небесно царство, а смъртните – в богоподобни”. Неслучайно този рефрен се появява във финала и на двете действия на „Вълшебната флейта“.

Най-известните части от операта са дуетът на Папагено и Папагена и арията на Царицата на нощта за колоратурен сопран, която намира място и в Златната плоча на Вояджър – грамофонната плоча, поставена на борда на двата космически апарата, изстреляни през 1977 г. по програма Вояджър. Плочата съдържа записи на звуци и снимки, представящи разнообразието на живота и културите на Земята, като послание към извънземния разум във вселената.

За диригент-постановчик на „Вълшебната флейта“ 2021 във Варна е поканен маестро Христо Христов, постигнал забележителни успехи като най-младият диригент на Варненската филхармония през 1990-те години. Диригент е Стефан Бояджиев. Режисьорът на постановката Антониу Замфир идва от Опера Крайова в Румъния. В постановъчния екип влизат още Ася Стоименова - сценография и костюми, Иван Токаджиев - консултант сценография и диригентът на хора Цветан Крумов. 3D мапингът е дело на Elektrick.me. В ролите са разпределени солистите на Държавна опера Варна: ПАМИНА - Ирина Жекова, Мария Павлова; ТАМИНО - Александър Баранов, Георги Султанов (гости); ЦАРИЦАТА НА НОЩТА - Мариана Буликану (The National Opera and Ballet Theater in Chisinau - Република Молдова), Пламена Гиргинова (гости); ПАПАГЕНО - Пламен Димитров, Иво Йорданов; ЗАРАСТРО - Евгений Станимиров, Гео Чобанов; ПАПАГЕНА - Жана Костова, Лилия Илиева. С участието на Оркестъра и Хора на Държавна опера Варна.

Музикалното предложение за 25 април е Камерен концерт

с многобещаващото заглавие „Испанска феерия на чувствата в музика и танц“. Инструменталното, оперното, драматичното и танцовото изкуство се преплитат в една чувствена програма с творби от Морис Равел, Мануел Де Файя, Исак Албенис. Артистите, които идват от различни сфери на сценичните изкуства, изповядват в този концерт пристрастието си към испанското светоусещане. Участват: Стефан Бояджиев и Руслан Павлов (пиано), Зорница Стефанова и Здравка Атанасова (ударни),

Нейко Бодуров (тромпет), Михаела Берова (мецосопран), Алба Егидо и Франческо Капасо (балет) и Веселина Михалкова (драматична актриса).

XXI Великденски музикален фестивал – Варна 2021 завършва в Световния ден на балета 29 април с празнична Балетна гала. Режисьорът Светлана Тоншева включва в специалния концерт хореографски редакции, повечето съвсем нови, на различни автори – Анна Пампулова, Франциско Руиз, Павел Кирчев, както и свои хореографии. Балетните артисти ще представят Па Дьо Дьо от “Корсар”, Па Дьо Троа от “Куклената фея”, “Половецки танци” от “Княз Игор”, "Адажио" от "Ромео и Жулиета" и др.

 

10 април – 29 април 2021

ФЕСТИВАЛНИ АКЦЕНТИ

Премиера на две сюити от „Сътворението на света“ от Андрей Петров за 75-та годишнина от създаването на Държавен симфоничен оркестър във Варна; премиера на „Вълшебната флейта“ от Моцарт за 74-та годишнина на Варненската опера; премиерни хореографски редакции за Световния ден на балета са само някои от фестивалните акценти.

 

След отмяна на строгите противоепидемични мерки Държавна опера Варна подновява редовната си програма на 10 април с шедьовъра на Пучини "Тоска" „Тоска“, който поставя и началото на XXI Великденски музикален фестивал. За да представи една от най-хубавите режисьорски трактовки на Кузман Попов, е поканен Маестро Лучано Ди Мартино. Артистичният директор и заместник директор на Държавна опера Пловдив, дирижирал на най-престижните сцени в Германия, Италия, Русия и други страни, отдавна не е гостувал във Варна, така че ценителите очакват с нетърпение срещата с неговото диригентско майсторство. Във великолепно подбрания солистичен състав ще приветстваме изключителни артисти - Габриела Георгиева като Тоска и Иван Момиров като Каварадоси, заедно със солистите на Държавна опера Варна Пламен Димитров като Скарпия и Евгений Станимиров като Анджелоти. Останалите роли изпълняват Гео Чобанов, Христо Ганевски, Людмил Петров, Петър Петров, Благовеста Статева, Георги Корбаков и Милен Митев.   

 

На следващия фестивален ден, 14 април, е планиран балетът „Лебедово езеро“ от Чайковски с оригинална хореографска редакция на Сергей Бобров. В главните роли ще аплодираме отново примабалерината от Скопие Мария Кичевска като Одета/Одилия и премиерсолистите на балетната трупа във Варна Франциско Руиз като Принц Зигфрид и Павел Кирчев като Ротбарт..

 

На 16 април ще проследим драматичния обрат на събитията в мюзикъла „Парижката Света Богородица“, представен като оригинален концерт с костюми по музика на Рикардо Кочанте, с оркестрация на Данко Йорданов. Режисьорът Петко Бонев и диригентът Страцимир Павлов, заедно със сценографката Ася Стоименова и хореографката Станислава Томова, са създали вълнуващ спектакъл, достоен за безсмъртния роман на Виктор Юго. Принос за това имат и артистите – очарователната двойка на сцената и в живота Лилия Илиева и Велин Михайлов в ролите на Есмералда и Квазимодо, Драгомир Шопов като Клод Фроло, Борислав Веженов като Феб Дьо Шатопер, Николай Колев, Мария Павлова и Виктор Ибришимов, без да забравяме оркестъра, хора и балета на Държавна опера Варна.

 

17 април е специална дата в XXI Великденски музикален фестивал. Тогава варненските симфоници ще отбележат своя 75-годишен юбилей със Симфоничен концерт, под палката на именития български диригент Павел Балев, главен диригент на Филхармония в Баден-Баден и главен художествен ръководител на Международната лятна академия „Карл Флеш“. В празничния концерт ще прозвучат премиерно за Варна две сюити от балета "Сътворението на света" от съвременния руски композитор Андрей Петров. В програмата са включени още Увертюра "Прометей" от Лудвиг Ван Бетовен и Концерт за пиано и оркестър в сол мажор от Морис Равел със солист младия виртуоз на пианото Ивайло Василев. Макар и само на 13 години, той вече има завидна колекция от над 20 награди от международни конкурси в България, Русия, Гърция, Испания, Италия, Германия, Франция, Великобритания и други страни, като повечето от тях са гран-при или първи награди.

Варненската филхармония ще гостува със същия концерт в рамките на Софийски музикални седмици в зала „България“ на 28 юни 2021 г.

 

Във фестивалният април 2021 предстои и 74-та годишнина на Държавна опера Варна. Официално регистрирана на 6 април 1947 г. като Народна опера Варна, тя започва своето летоброене от 7 септември 1947 г., когато варненци възторжено приветстват първата варненска оперна постановка – „Продадена невеста“ от Б. Сметана. Режисьор е Петър Райчев, първият български тенор от плеядата световноизвестни български оперни гласове, певец, режисьор и педагог с огромни заслуги за развитието на българското оперно изкуство, основоположник на Варненската опера, един от създателите на Пловдивската и на Русенската опера. На диригентския пулт застава неговият син Руслан Райчев, завършил с отличие диригентско майсторство  във Виена, диригент на първия Държавен симфоничен оркестър във Варна и пръв главен диригент на Варненската опера. От Варна започва неговата блестяща 60-годишна кариера на един от най-големите съвременни диригенти, триумфирали на най-престижните сцени.

 

74 години по-късно, на 23 и 24 април 2021 г., варненските почитатели на най-красивото музикално изкуство отново са поканени в операта, за да съпреживеят предпремиерата на операта „Вълшебната флейта“ от В. А. Моцарт, която не е поставяна тук от 32 години. С премиерата на това заглавие, точно на превратната за обществено-политическото развитие на България дата 10 ноември 1989 г., е била открита ремонтираната близо десетилетие Основна сцена на Варненския театър. А премиерата на „Вълшебната флейта“ 2021 ще бъде една от кулминациите в тазгодишното издание на Опера в Летния театър.

 

"Вълшебната флейта” (Die Zauberflöte, н.ез.) е последната опера на В. А. Моцарт, писана в годината на неговата смърт – 1791. Операта има две действия, издържани в популярната по онова време форма зингшпил (Singspiel, н.ез.), която включва едновременно говорни диалози и пеене. Създадена е по либретото на Емануел Шиканедер – известен за времето си актьор, режисьор, автор на пиеси, импресарио, както и извънреден ценител на таланта на Моцарт. Още щом става директор на прочутия виенски театър „Ан дер Вин” (Тheater an der Wien, https://www.theater-wien.at/de/theater/theater-an-der-wien) Шиканедер възлага на композитора да напише опера върху негово либрето. За сюжет избира приказната поема „Лулу или Вълшебната флейта” от книгата на Виланд „Джинистан” (Jinnistan). Моцарт работи с увлечение и успява да завърши операта през септември 1791 г. Премиерата е на 30 септември в извънградския „Freihaus Theater”. Оркестърът дирижира самият Моцарт, в образа на Папагено се превъплъщава самият Шиканедер, а Царицата на нощта – роля, изискваща значителни вокални умения – е поверена на снахата на Моцарт Йозефа Хофер. Успехът на „Вълшебната флейта” е огромен.

През ноември 1792 г. Шиканедер обявява 100-тното представление на операта, но  Моцарт не присъства, тъй като умира само 2 месеца след премиерата – на 5 декември 1791 г. Днес „Вълшебната флейта“ е едно от най-обичаните и най-често изпълнявани произведения в оперните театри по цял свят.

 

„Вълшебната флейта” е вдъхновена от философията на Просвещението (Aufklärung, н.е.), което издига в култ разума и стремежа към познание с вярата, че те ще доведат до по-справедливо устройство на света. В този смисъл в оперния сюжет е закодирана и известна масонска семантика (Моцарт и Шиканедер са били масони), която алегорично илюстрира пътя на човечеството към усъвършенстване с крайна цел да се превърне: „Земята – в небесно царство, а смъртните – в богоподобни”. Неслучайно този рефрен се появява във финала и на двете действия на „Вълшебната флейта“.

Най-известните части от операта са дуетът на Папагено и Папагена и арията на Царицата на нощта за колоратурен сопран, която намира място и в Златната плоча на Вояджър – грамофонната плоча, поставена на борда на двата космически апарата, изстреляни през 1977 г. по програма Вояджър. Плочата съдържа записи на звуци и снимки, представящи разнообразието на живота и културите на Земята, като послание към извънземния разум във вселената.

 

За диригент-постановчик на „Вълшебната флейта“ 2021 във Варна е поканен маестро Христо Христов, постигнал забележителни успехи като най-младият диригент на Варненската филхармония през 1990-те години. Диригент е Стефан Бояджиев. Режисьорът на постановката Антониу Замфир идва от Опера Крайова в Румъния. В постановъчния екип влизат още Ася Стоименова - сценография и костюми, Иван Токаджиев - консултант сценография и диригентът на хора Цветан Крумов. 3D мапингът е дело на Elektrick.me. В ролите са разпределени солистите на Държавна опера Варна: ПАМИНА - Ирина Жекова, Мария Павлова; ТАМИНО - Александър Баранов, Георги Султанов (гости); ЦАРИЦАТА НА НОЩТА - Мариана Буликану (The National Opera and Ballet Theater in Chisinau - Република Молдова), Пламена Гиргинова (гости); ПАПАГЕНО - Пламен Димитров, Иво Йорданов; ЗАРАСТРО - Евгений Станимиров, Гео Чобанов; ПАПАГЕНА - Жана Костова, Лилия Илиева. С участието на Оркестъра и Хора на Държавна опера Варна.

 

 

Музикалното предложение за 25 април е Камерен концерт

с многобещаващото заглавие „Испанска феерия на чувствата в музика и танц“. Инструменталното, оперното, драматичното и танцовото изкуство се преплитат в една чувствена програма с творби от Морис Равел, Мануел Де Файя, Исак Албенис. Артистите, които идват от различни сфери на сценичните изкуства, изповядват в този концерт пристрастието си към испанското светоусещане. Участват: Стефан Бояджиев и Руслан Павлов (пиано), Зорница Стефанова и Здравка Атанасова (ударни),

Нейко Бодуров (тромпет), Михаела Берова (мецосопран), Алба Егидо и Франческо Капасо (балет) и Веселина Михалкова (драматична актриса).

 

XXI Великденски музикален фестивал – Варна 2021 завършва в Световния ден на балета 29 април с празнична Балетна гала. Режисьорът Светлана Тоншева включва в специалния концерт хореографски редакции, повечето съвсем нови, на различни автори – Анна Пампулова, Франциско Руиз, Павел Кирчев, както и свои хореографии. Балетните артисти ще представят Па Дьо Дьо от “Корсар”, Па Дьо Троа от “Куклената фея”, “Половецки танци” от “Княз Игор”, "Адажио" от "Ромео и Жулиета" и др.

 

TOP