Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Личности

„Европейски музикален фестивал“ награждава изявени български дейци на изкуството и културата с отличието „Златно перо“

В навечерието на 24 май – Празника на българската азбука, просвета и култура „Европейски музикален фестивал“ - Кантус Фирмус, Галерия Макта и Класик ФМ радио - се обръща с признание към хората, които създават и поддържат жива искрата на българския творчески гений. В рамките на фестивалната програма 24-ма изтъкнати наши музиканти, артисти, писатели, журналисти, художници и преподаватели ще бъдат отличени с наградата „Златно перо“ за техния принос към изкуството и културата на страната. 

Сред лауреатитена приза са Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ по повод 100-годишния юбилей и Маестро Борислав Иванов, артистичен директор на Държавна опера Варна, по повод 90-годишния му юбилей.

Отличието „Златно перо“ 2021 се присъжда също на оперната прима Соня Йончева, кинорежисьора Людмил Стайков, художничката Анастасия Панайотова, поета текстописец Найден Вълчев, цигуларката Стойка Миланова и други.

РЕЖИСЬОРКАТА ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя прочит на „Графиня Марица“ от Калман във Варненската опера, където преди половин век нейният баща Евгени Немиров поставя същото заглавие, а майка й дебютира в главната роля; за честния разказ на произведението с най-ярките средства и суровите диаманти, които искат да бъдат шлифовани. И още от Соня Немирова за прочутия род Немирови и мисията на артистите днес.

Докато Ви наблюдавах как репетирате, си помислих, че премиерата едва ли ще Ви вълнува така, както репетицията...

Естествено. На премиерата вече нищо не можем да правим, само гледаме, като обикновени зрители.

Моят свят е репетицията, както казваше Димитър Гочев.

Да, аз обожавам Митко Гочев, той ми е голям пример в изкуството и мога да се подпиша под това изречение.

Предисторията на Вашата „Графиня Марица“ във Варненската опера води назад към постановката на Вашия баща Евгени Немиров през 1970 г., с диригент Влади Анастасов и художник Мариана Попова, майката на нашия дългогодишен главен режисьор Кузман Попов. Половин век по-късно, съвсем точно след 51 години, Вие поставяте във Варненската опера същото заглавие, вървейки в стъпките на баща си. Излиза, че „Графиня Марица“ е нещо като семейно заглавие.

Точно така, още повече че тогава във Варна главната роля е изпълнявала майка ми. Баща ми и майка ми се запознават, благодарение на варненската постановка на „Графиня Марица“.

Всичко това изглежда като едно добро предзнаменование за премиерата на Вашата „Графиня Марица“.

Дано. Надявам се да е бъде така.

Разкажете, освен заради семейните препратки, защо Ви привлича тази оперета на Калман?

Харесвам това заглавие. Правила съм го през 2002 г. във Виена, където то възбуди много критични гласове, защото докарах истински ромски оркестър от България - „Карандила“. Макар и първоначално скептично настроени, виенчани харесаха “Карандила“, веднага след като музикантите излязоха на сцената и засвириха. „Карандила“ стана любимец на публиката.

На 29 април 2021 г. отбелязваме 100 години от рождението на Лиляна Анастасова (29.04.1921, Търговище - 25.08.1995, Варна), eдна от забележителните оперни певици на България и първа примадона на Варненската опера.

В първите 30 години от историята на оперния театър тя създава забележителни образци на вокално и артистично майсторство, триумфирайки в главните сопранови партии от световната оперна съкровищница. Талантът и характерът й оживяват в архивните записи, снимки и публикации, също в разказите на хора, работили с нея, като диригента Влади Анастасов, за когото певицата се отличава с „богата звукова палитра, широк диапазон и ярък артистичен талант“. Но най-силно възкръсва Лиляна Анастасова в спомените на двете й дъщери – телевизионната тон-режисьрка Илияна Янкова и оперната певица Меглена Лукова, както и на внука – тенора Борис Луков. 

Лиляна Анастасова наследява музикалния талант от любимия си баща, който бил прочут адвокат в Търговище, но и добър тенор, пеел и свирел на китара. Макар че Лиляна също се откроявала с певческа дарба, искала първоначално да следва история, но съдбата я изпратила където трябва – в Консерваторията. Завършила оперно пеене при изтъкнатите педагози Георги Златев-Черкин и Христо Бръмбаров, тя се явява на прослушване в току-що създадената през 1947 г. Варненска народна опера с главен художествен ръководител Петър Райчев. Дошъл от световните сцени, за да подпомогне развитието на оперното изкуство в България, Петър Райчев полага най-напред основите на оперния театър в родния си град. Той веднага назначава на работа обещаващото младо сопрано, но „другарите“ от Комунистическата партия спешно го привикват и го предупреждават, че като дъщеря на „буржоазен интелигент“, Лиляна няма място в операта. На това Петър Райчев отговаря следното: “В операта аз не вземам активисти, а оперни певци!“ и тази негова реплика остава като крилата фраза в паметта на рода и в историята на Варненската опера, един висок знак за професионализъм и човешко достойнство в онези трудни обществено-политически времена.

80 години от рождението на великата певица

7 май 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Диригент Стефан Бояджиев, постановка и сценография Кузман Попов, режисьор Сребрина Соколова, с Габриела Георгиева – Лейди Макбет, Пламен Димитров – Макбет, Иван Момиров – Макдъф, Евгений Станимиров – Банко и др. Солисти, оркестър и хор на Държавна опера Варна

11 юни – 25 август 2021, 21.00, XII Опера в Летния театър

21 представления през 2021 година

Карузо Опера Гала, Verdi Hattrick, премиери на „Графиня Марица“, „Вълшебната флейта“, „Коса“, „Хофманови разкази“, „Раймонда“ и „Цар Лъв“, бенефис за 90-годишния юбилей на Маестро Борислав Иванов, Концерт на оперната дива Красимира Стоянов, Оперна галаи още...

XII издание на Опера в Летния театър – Варна 2021 е най-голямото събитие в годината на Държавна опера Варна, за което екипът се готви усилено, с грижа за публиката и при съблюдаване на всички противоепидемични мерки. В 12-то издание през 21-ва година са планирни 21 представления. Стартът е на 11 юни с Карузо Опера Гала, в памет на 100-годишнината от кончината на великия тенор Енрико Карузо, под диригентството на Маестро Лоренцо Бизарри от Италия. Поканени са петима брилянтни тенори - двама италианци и трима българи – звездният Фабио Армилиато, познат от Миланската скала до Метрополитън опера; Анджело Фиоре, който гради кариера в първокласни оперни театри и златните български гласове Иван Момиров, Валерий Георгиев и Даниел Дамянов. На 12 юни същият концерт ще бъде изнесен и в Античния театър на Пловдив.

На 18 юни идва ред, след двете предпремиерни представления през май, за премиерата на „Графиня Марица“ от Имре Калман, която от много години не е поставяна във Варна. Режисурата е дело на голямото име от съвременната театрална сцена режисьорката Вера Немирова и диригент постановчика Ералдо Салмиери. Освен сериозната подготовка с двоен солистичен състав, се очаква в ромската сватба на сцената да се включат Ицхак Финци и други известни артистични фигури, както и част от оркестър „Карандила“. Със съдействието на Вера Немирова, като специален гост на събитието, ще бъде посрещната дъщерята на великия композитор Ивон Калман. 

29 април 2021, 19:00, Държавна опера Варна

Световният ден на танца (World Dance Day) е жест на признание към най-популярната личност в света на балета Жан-Жорж Новер. Роден на 29 април 1727 г. , той остава в историята на изкуството със своята основополагаща творба “Писма върху танца и балета”. Претърпяла десетки издания, книгата притежава актуална стойност и днес. В нея Новер излага възгледите си за балета като самостоятелен спектакъл със своя сюжетна интрига, чиито герои са носители на силни страсти. Забележителен майстор на танца, Новер развива структурата на академичния танц – солистичен и ансамблов, като превръща балетната пантомима в пластична кантилена от движения, пози и ансамбли под музикален съпровод. В танцовите си интерпретации той заменя обичайната изобразителност с хореографски подход, който отрежда водеща роля на действието и води до появата на първите многоактни балетни спектакли. Най-големият реформатор в света на балета внася в естетиката на танца и философските достижения на времето, залегнали в трудовете на такива велики мислители като Дидро, Волтер, Русо. Заради всички тези заслуги историята отрежда на Жан-Жорж Новер почетното звание «Баща на съвременния балет» и отбелязва рождената му дата като Световен ден на танца. На този ден своя празник отбелязват балетни трупи и танцови състави за съвременна хореография, народни танци и други. Отвъд всякакви политически, културни или етнически бариери, всички артисти, посветили живота си на танца, професионалисти и самодейци, се обединяват на този ден, за да припомнят универсалната същност на изкуството и да отправят своето послание за мир и творчество.

И балетната трупа на Държавна опера Варна не пропуска да поднесе своята празнична балетна гала на 29 април. Програмата през 2021 г., наред с популярни балетни номера от различни произведения, ще изненада зрителите и с 3 нови авторски хореографии, дело на премиерсолистите Павел Кирчев и Франциско Руиз, както и на балетния педагог Светлана Тоншева, която е и режисьор на гала концерта.

АНТОНИУ ЗАМФИР - режисьор на "Вълшебната флейта" от Моцарт

Изкуството е повод за размисъл върху живота Напомня ни, че нещата невинаги са такива, каквито изглеждат и че всяка монета има две страни. Двойствеността се среща навсякъде, защото живеем в двоична вселена - до познание стигаме само чрез страдание, а светлината не може да съществува, ако няма мрак. Най-често добротата живее в семплия и необразован човек, а титлата благородник не е свързана непременно с добродетел.

С помощта на някое произведение на изкуството разбираме повече за нас самите и за начина, по който можем погрешно да тълкуваме поведението на другите около нас. Колко пъти сме попадали в капана да надценяваме съмнителни хора или да поставяме материалните пред духовните ценности? Нашите решения могат да накърнят емоциите ни и да втърдят сърцата ни.

Предпремиера - 23, 24 април 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Очаквайте предпремиерата на "Вълшебната флейта на 23, 24 април 2021, 19.00, Държавна опера Варна и премиерата на 22 юни 2021, 21.00, Опера в Летния театър

"Вълшебната флейта” е последната опера на Моцарт, писана в годината на неговата смърт – 1791. Композирана е в две действия, в популярната по онова време форма Singspiel, която включва едновременно говорни диалози и пеене. Създадена е по либретото на Емануел Шиканедер – известен за времето си актьор, режисьор, автор на пиеси, импресарио, както и извънреден ценител на таланта на Моцарт.

След като става директор на прочутия виенски театър „Ан дер Вин”, Шиканедер възлага на композитора да напише опера върху негово либрето. За сюжет избира приказната поема „Лулу, или Вълшебната флейта” от книгата на Виланд „Джинистан”. Моцарт работи с увлечение и успява да завърши операта през септември 1791. Премиерата е на 30 септември в извънградския „Freihaus Theater”. Оркестърът дирижира самият Моцарт; в образа на Папaгено се превъплъщава Шиканедер, а Царицата на нощта – роля, изискваща значителни вокални умения – е поверена на снахата на Моцарт Йозефа Хофер. „Вълшебната флейта” жъне незапомнен успех. През ноември 1792 г. Шиканедер обявява 100-тното представление на операта, но Моцарт не присъства, тъй като умира 2 месеца след премиерата – на 5 декември 1791 г.

TOP