Личности
МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ ЗА ХАРМОНИЯТА В МУЗИКАТА И МЕЖДУ ХОРАТА
70 ГОДИНИ ВАРНЕНСКА ОПЕРА
Интервю на Виолета Тончева с Маестро Борислав Иванов – диригент, директор, артистичен директор на Варненската опера – живата история на оперния театър, творецът с най-големи заслуги за израстването и извеждането му на международната сцена
- Маестро Иванов, прекланям се пред Вашата изключителна творческа кариера и огромния Ви административен и творчески принос за изграждането на Варненската опера, като един от най-добрите оперни театри в България. Във Вашата блестяща кариера на диригент, аплодиран на 4 континента, Вие никога не прекъсвате връзките си с родния оперен театър. И тази любов започва от самото начало, един наистина удивителен факт.
- През 1947 г., когато бе основана Варненската опера, аз бях втора година ученик в Първа мъжка гимназия и едновременно с това извънреден ученик по цигулка в Музикалното училище при г-жа Гюдерова. Създаването на Варненската опера беше много голямо събитие за града и така се случи, че аз бях пряк наблюдател на организирането на институцията и на първото представление. До ден днешен си спомням вълненията около първото представление на „Продадена невеста” от Сметана с режисьор Петър Райчев и диригент неговия син Руслан Райчев. С Петър Райчев сме роднини по бащина линия, Руслан Райчев ми се пада братовчед, а диригент на оперния хор беше свако ми Димитър Младенов.
В „Продадена невеста” главната роля на Марженка изпълни Добринка Влахова, Йеник беше Светослав Рамаданов, а по-късно в тези роли пяха също Лиляна Василева и Никола Николов. После Варненската опера представи „Мадам Бътерфлай” от Пучини с Добринка Влахова в ролята на Бътерфлай и Никола Николов в ролята на Пинкертон. Толкова ми харесваше тази опера, че ходех на всички представления.
- След завършването на Музикалната академия в София се връщате във Варна като заместник-директор на Варненската опера, един период, в който се пише най-важната история на нашия оперен театър. Кои личности от онова време бихте откроили?
- Тогава директор беше Емил Трифонов, а главен диригент – Йоско Йосифов. Всяка нова постановка се подготвяше с голям ентусиазъм, всички идваха с желание на работа, вълнуваха се по време на репетициите, коментираха представленията. За няколко години поставихме опери от Верди и Пучини, аз започнах с „Дон Карлос”, но първата опера, която дирижирах на сцена беше „Имало едно време” от Парашкев Хаджиев.
Той ми беше преподавател в Академията по хармония и се славеше като страшилището на студентите. По-късно станахме добри приятели. Той хареса начина, по който представих неговата опера „Имало едно време”, предрече ми голямо бъдеще и оттогава държеше само аз да дирижирам премиерите на неговите творби. Така в репертоара ми влязоха „Луд гидия”, „Юлска нощ”, „Сребърните пантофки”, „Рицарят”.
Запознаваше ме предварително с партитурите, още докато композираше оперите. Никога не променяше нито една нотка, присъстваше на всички репетиции и не даваше нищо да се променя. Много прецизен, много взискателен.
Само някой да изсвири фалшив тон, спираше репетицията и ни заплашваше, че ще извика, ако някой сбърка на премиерата. Изключително плодовит композитор, играли сме повечето негови произведения, а с „Луд гидия” сме ходили в Испания, Палма де Майорка, Мадрид, Одеса и къде ли още не. Тази опера продължава да бъде една от най-представителните български опери, които се играят и в чужбина.
Не мога да не спомена голямата заслуга на главния диригент Йоско Йосифов с неговото хубаво отношение към мен като към млад дириргент. Освен съвети, той ми даваше и възможността да дирижирам. Точно така постъпвам и аз сега с младите колеги, защото вярвам в приемствеността между поколенията. Нашето поколение трябва да предава опита си на по-младите.
По-късно, докато бях директор на Варненската опера, правехме много представления в Летния театър, имахме гастроли на разменни начала с различни страни.
Тук гостуваха прочути певци като Елена Николай, Тодор Мазаров, чийто бенефис с „Тоска” беше във Варна. Спомням си гастрола на великолепната Елена Образцова, символ на руското оперно изкуство, с Амнерис в „Аида”. Споделих това с журналистите в Красноярск, където през март тази година бях поканен да дирижирам по време на техния фестивал, в памет на Елена Образцова, и това се превърна в медийна сензация.
Незабравими остават представленията на Варненската опера в Летния театър с Николай Гяуров, Никола Гюзелев, който пя Базилио още като студент, Димитър Узунов, Никола Николов, Питър Глосоп – Англия, който получи първа награда от конкурса „Борис Христов”, Ава Джун Купър – Англия, също с първа награда. Джана Гали – Италия и т.н.
- По това време сте били и директор на ММФ „Варненско лято”.
- Да, точно така. През през първите 10-ина години длъжността беше почетна, не се заплащаше. В качеството си на фестивален директор организирах първото турне на Варненската опера в чужбина - Нови Сад, тогавашна Югославия.
После на разменни началa докарах цялата опера на Нови Сад тук в Летния театър. Подобен обмен направих и с оперните театри в Болоня, Братислава, Одеса и други градове. Прекрасни отзиви получихме за нашите гастроли в чужбина с първите големи варненски оперни солисти Йорданка Тенчева, Добринка Влахова, Никола Николов, Светослав Рамаданов.
Непременно трябва да спомена режисьора Събчо Събев, диригентите Руслан Райчев, Христо Манолов, Борис Черпански, Емил Главанаков.
По това време организирах и първия балетен конкурс, заедно с Емил Димитров и директора на Концертна дирекция Димитър Кючуков. Руската балетна звезда Галина Уланова стана първият председател на журито. Освен директор, бях и нещо шофьор на такси, посрещах и изпращах всички гости.
Заведох Варненската филхармония на първото й турне в Западна Европа. В зала „Тиволи” в Копенхаген представихме Рапсодия „Вардар” от Панчо Владигеров, Вариации върху тема от Паганини за пиано и оркестър от Рахманинов и Пета симфония от Чайковски.
Като директор на Варненската опера в периода 1975-1979, организирах и първия гастрол на Варненската опера в Палма де Майорка. Това беше сложно турне и като дестинация, и като програма. Пътувахме 600 души с 2 самолета ТУ 154 и 4 камиона за декорите и в 6 последователни вечери представихме 6 различни заглавия – „Луд гидия”, „Княз Игор”, „Отело”, „Селска чест” и „Палячи”, „Трубадур” и „Аида”.
- В историята на Варненската опера остава фактът, че Вие извеждате оперния театър за пръв път на международната сцена и това се превръща във Ваш административен и творчески приоритет.
- Международната сцена създава най-добрия имидж на всеки театър. Само 8 месеца след завръщането от Палма де Майорка заведох Варненската опера пак с 300 души в Мадрид, където играхме цял месец руски и български заглавия – „Луд гидия”, „Княз Игрор”, „Борис Годунов” и „Златното петле”. Нашите представления се предаваха по телевизията, на тях присъстваха короновани личности от Испания, дори изгоненият от СССР Княз Владимир Руски, Дукеса Алба от прочутата фамилия Алба, която е финансирала пътешествието му до Америка.
Най-интересното беше, че след тези големи успехи за Варненската опера, мене ме уволниха, защото не съм взел партийния секретар на турнето. Тогавашният окръжен секретар на БКП във Варна Тодор Стойчев ми каза; „Борислав, много добър организатор си, но не слушаш партията”.
- И затова си понесохте наказанието. То попречи ли на по-нататъшната Ви кариера?
- Не, не ми попречи. През 1979 г. бях поканен да стана главен диригент на Анкарската опера. По времето, когато Христо Игнатов заемаше директорския пост във Варненската опера, аз отново заведох нашия оперен театър в Палма де Майорка и Белгия, така че никога не съм забравял, че съм варненец. Съжалявам, че трябваше да напусна Варна и родния си град, заради тези наказания, но такова беше времето.
- Маестро Иванов, какви основни принципи сте съблюдавали във Вашата дългогодишна кариера на мениджър, импресарио и диригент? Кои са тайните на успеха да ръководиш?
- Нямам тайни. Умея да бъда дипломат, да общувам с различни хора, да намирам пътя към различни партньори с различен манталитет и от различни страни. Както моят син Борислав Младши казва: „Сега има много литература по мениджмънт, предлагат се всевъзможни курсове и университетско образование по мениджмънт, а у баща ми то е даденост.”
Второ - трябва да си изградиш авторитет, кажеш ли една дума, тя да е свършен факт. Премислям нещата, според поговорката 10 пъти мери, един път режи и когато кажа нещо, го изпълнявам точно. Колегите по цял свят ми имат доверие, така е било винаги, така е и до днес. Държа на обещанията си и винаги ги спазвам.
Досега съм реализирал 127 големи международни турнета с различни състави и никога нито един импресарио не е поискал да прослуша солистите, които аз съм предложил. Те знаят, че когато предлагам някого за гастрол в чужбина, той е на необходимото ниво.
- Може ли да се намери сходство между изкуството на диригента и на мениджъра ?
- Определено съществува сходство. Това е нагласата да предразполагаш хората към съвместна работа, към единомислие. Същевременно диригентът трябва да наложи волята си на музикантите в оркестъра. Мисля, че това е нещо, което не може да се научи. Човек може да се научи на занаята, как да дирижира, каква мануална техника да използва и т. н., но другото е дарба.
- Оркестрантите, солистите и всички, които познават Вашия подход към хората, ценят особено умението Ви да внасяте спокойствие и сигурност в екипа, да създавате благоприятна творческа атмосфера, която ги мотивира да покажат най-доброто от себе си. Как се отнасяте към това свое влияние върху другите?
- Често са ми говорили за него. Чух го наскоро и от Берлинския симфоничен оркестър, който ми направи честване за 85-годишнината по Коледа м. г. Ръководил съм 40 години тези прекрасни музиканти и ми беше много приятно да се срещна отново с тях. Знам, че внасям някаква сигурност в това, което правя. И тази сигурност не е само в музикалната практика, аз я усещам и когато съм сред приятели и близки. Всички казват, че се чувстват така, когато са с мен, а и за мен то е нещо съвсем естествено. Аз държа на хармонията между хората точно толкова, колкото и на хармонията в музиката.
- Не е ли трудно в днешния разколебан в ценностите си свят да оставаш верен на духовните си ориентири?
- Не. Веднъж избрал пътя си, трябва да го следваш. Човек трябва да уважава професията, на която е посветил живота си, за него това е животът. За мен животът е изкуството, операта, музиката. Винаги се готвя за репетициите и представленията, стремя се да вниквам в същността на произведенията и да ги представям по замисъла на автора. Диригентът трябва да бъде верен на музиката, да няма фалшиви движения, мануалната му техника да не е изкуствена, да няма поза в дирижирането, а всичко да излиза от сърцето. Никога не съм изменял на тези си разбирания.
- Какви други съвети бихте дали на младите диригенти?
- Външният израз на отношението към професията е появата на диригента пред публиката във фрак или смокинг. Не приемам никакво друго облекло, смятам го за неуважение към оркестъра и публиката. На вечерните спектакли в Летния театър задължително излизам с бял костюм и специално ушити ризи, също бели, което прави диригента по-ясно видим за музикантите и солистите.
- Дирижирали сте на престижни сцени и в различни страни. Можехте да се установите да живеете, където поискате. Защо предпочетохте България?
- Дирижирал съм на всички континенти, освен в Австралия. Пропътувал съм милиони километри, обиколил съм не няколко, а стотици пъти земното кълбо. От 1964 до 2004 г., когато бях Генералмузикдиректор на Берлинския симфоничен оркестър, пътувах по два пъти на месец до Берлин и обратно, съчетавайки работата си в Германия и България. Но не само тогава, никога през целия си живот не ме е блазнила мисълта да живея в Берлин или където и да е другаде.
- И Варна си остава Вашият пристан.
- Варна е моят град. Винаги съм се връщал тук. Бях директор и на Пловдивската и на Софийската опера, но в края на кариерата си реших да помогна с опита си на Варненската опера и на младите кадри. Правя го вече 6 години и ще работя в същия дух, докато съм жив и здрав.
Благодарен съм на ръководството на Варненската опера и на варненската общественост за чудесното честване по повод моята 85-годишнина през 2016 г. Да бъда удостоен със званието Почетен гражданин на Варна, за мен е голямо признание. Щастлив съм, че моят принос за развитието на операта в родния ми град, е оценен по достойнство.
- И ние Ви благодарим, Маестро Иванов! За Варненската опера Вашият творчески път е пример за родолюбие, последователност и отдаденост на музиката. Желаем Ви от сърце здраве и още дълги години живот в изкуството!
Варна, 6 април 2017 година – 70-годишнина на Варненската опера