ПЕТЪР РАЙЧЕВ – ПЪРВИЯТ ПРОСЛАВИТЕЛ, ПЪРВОПРОХОДЕЦЪТ НА БЪЛГАРСКАТА ПЕВЧЕСКА ШКОЛА

2021 - Варненската опера на 74

Огнян Стамболиев

През 1947 година Петър Райчев става основател на Варненската опера, която се открива с операта на Сметана „Продадена невеста”, режисирана от самия него. Мнозина днес знаят, че първите наши певци със световна кариера и слава са Борис Христов, Николай Гяуров, Ана Томова- Синтова, Райна Кабаиванска. За тях постоянно се пише и говори, но по-малко се знае за Петър Райчев, Ана Тодорова, Христина Морфова, Елисавета Йовович, Илка Попова, Мария Корели, Мара Колева, Мариана Радева, Антон Дяков, Любомир Вишегонов, Надя Ковачева, Елена Доскова- Рикарди... Те са предшествениците на горепосочените. Сред тях е и именитият Петър Райчев.

Тенорът Петър Райчев (1887-1960) е не само най-прочутият наш артист от "Зората на българската опера" - първите десетилетия на ХХ век, но и първият българин, който завладя световните оперни сцени. От 1914 до 1940 година, времето на активната му кариера като изпълнител, той е сред ранглистата на световните певци. Пее в най-реномираните театри и концертни зали на три континента, цяла Европа, в Азия и Америка - от Лондон и Мадрид, през Берлин и Москва до Владивосток и Токио, от Стокхолм до Ла Валета.

Именно чрез неговото име светът чува и се убеждава, че в малка и неотдавна освободена България се раждат необикновени таланти и се създава култура на световно равнище. Защото нивото на неговото изкуство според тогавашната критика е съизмеримо с това на прочутите му партньори - Шаляпин, Тоти Дал Монте, Тита Руфо, Карло Галефи, с които пее на големите сцени като Болшой, Ла Скала, Сан Карло, Гран опера, Ковънт Гардън, Щатсопер, Виена... Талантът му е високо оценен от велики музиканти от епохата като Артуро Тосканини, Сергей Прокофиев, Умберто Джордано, Пиетро Маскани, Бруно Валтер. На водещите оперни сцени се състезава с първите тенори в света - Енрико Карузо, Аурелиано Пертиле, Тито Скипа, Феручо Талиавини и Бениамино Джили.

Роден в черноморската ни столица Варна през 1887 г., завършил с пълно отличие и златен медал предсрочно осемгодишния курс на Московската консерватория, в класа на италианеца Мадзети, по-късно той специализира при прочутия тенор и педагог Фернандо Де Лучия в Неапол, след което започва неговата бърза и блестяща певческа кариера. От 1914 до 1920 година пее предимно в Русия, като постоянен гост - солист на всички големи театри - от Санкт Петербург и Рига до Лвов, Киев и Одеса. Руската оперна школа и особено руският драматичен театър оказват силно влияние върху формирането му като певец и артист. Може да се каже, че изкуството му е рядък и много успешен синтез между италианското белканто и реалистичния руски театър на великия режисьор - реформатор Константин Станиславски, неговия кумир. Всъщност артистът и певецът при Петър Райчев се сливат в неразривно цяло.

"Когато бях на негов спектакъл или концерт, винаги оставах покорен и очарован от властното влияние на неговата ненадмината, рядко емоционална игра", пише в една от книгите си журналистът Петко Тихолов. Наистина за неговите зрители и слушатели е било твърде трудно да отделят, която и да е от многото му роли и да я оценят като върхова. Защото Петър Райчев е еднакво убедителен и в комичната, и в лиричната, и в драматичната опера. Еднакво блестящ, убедителен, неповторим и като Алмамива, и като Марио Каварадоси, и като Рудолф и Алфред, и като Калаф или Дон Хозе или Вертер. Артист на превъплъщението, при това тенор, нещо рядко в жанра, той винаги влиза в кожата на своя герой, за да се превъплъти напълно и публиката да забрави, че това е Петър Райчев като Алмавива или Дон Хозе, а да види пред себе си единствено Алмавива или Дон Хозе!

Във всяка от своите близо 80 централни роли от класическия руски, италиански, френски и немски репертоар, Петър Райчев се стреми да постигне художествено и техническо съвършенство, да издигне публиката до себе си, да покаже силата на своето необикновено майсторство. Защото той е сред първомайсторите у нас в този труден жанр, за който по неговото време не сме имали нито традиции, нито велики образци. Самият Райчев създава традиция и оставя ярка следа в българската опера.

Своите забележителни сценични и вокални качества той разгръща и на родна сцена в повече от 40 роли от българския и световния репертоар, изпълнени в повече от 600 представления. Пее на много езици, но често и на български, изпълнява роли от новонаписани български опери, а също така и художествени песни от наши автори. Да, той гостува много по света, но никога не забравя Софийската опера, концертира редовно и из страната. Чувства за свой дълг да популяризира това високо изкуство сред широката публика. Обича да цитира една мисъл на любимия му Чехов: "Не Гогол трябва да слиза до народа, а народът да се издига до Гогол".

През време на дългата си и плодотворна кариера Петър Райчев развива до истинско съвършенство многообразието на изключителната си гласова дарба. Като вокалист остава в спомените (и за щастие и в записите си, макар и малко) като безспорен майстор на меката изразителна италианска кантилена, изхождаща от един природно красив, със светъл и топъл тембър лирико-драматичен тенор. Както могат да ни убедят сега записите му от Златния фонд на БНР, неговата фраза е пределно темпераментна, градираща, с ярки, вълнуващи драматични акценти. А дикцията му е направо великолепна.

Той е първият български оперен артист, който пее на много езици /руски, френски, немски, испански, италиански/ и поддържа огромен оперен и песенен - наистина голям, разнороден и труден репертоар. Като певец и педагог оставя след себе си школа и немалко даровити последователи – също градители на българския оперен театър. След него в българската опера от 50-те години заблестяват имената на редица български тенори на световно ниво - Никола Николов от София, Николай Здравкови Тодор Бонев от Русе, Тодор Костов от Варна, още Любомир Бодуров, Илия Йосифов, но народният артист професор Петър Райчев си остава първият, неповторимият, първопроходецът!

А когато приключва певческата си кариера, темпераментният и неуморен артист става добър режисьор и основава операта в родния си град. През 1947 година поставя прекрасната опера на чешкия класик Бедржих Сметана "Продадена невеста" (диригент- постановчик е неговият син, младият тогава Руслан Райчев), работи всеотдайно и за укрепването на новосъздадените след 1944 година държавни опери на Русе, Стара Загора и Пловдив. Режисира повече от 20 постановки, раздава се щедро, без остатък до смъртта си, през август 1960 година.

Неговият син, Руслан Райчев (1919-2006), също остана в историята на българската музикална култура като един от най-големите оперни и симфонични диригенти - градители, работил, подобно на баща си главно за България и за прослава на българската музикална култура по света. Той работи близо половин век упорито и всеотдайно не само за Софийската опера, но и за редица оркестри и театри в страната - Пловдив, Русе, Варна, Плевен, Бургас, Перник, градеше неуморно, дирижираше оперна и симфонична музика, имаше и голяма световна кариера, но остана верен преди всичко на България.

Петър Райчев беше винаги елегантен и много духовит. Беше и даровит художник- карикатурист.

Руслан Райчев беше страшно взискателен и упорит в работата си, не правеше никакви компромиси, особено с певците.

През 1935 г. Петър Райчев поставя мащабно, с огромен успех като режисьор шедьовъра на Жорж Бизе „Кармен” на софийска сцена. Декорите са на прочутия сценограф Александър Миленков.

Благодарност на Огнян Стамболиев за предоставения текст.

Снимките са предоставени с любезното съдействие на режисьора Петър Райчев, внук на певеца Петър Райчев и син на диригента Руслан Райчев