Балетната сцена на Варна
1948 - 2022
Първите балетни събития във Варна са свързани с един от пионерите на това изкуство у нас, възпитаника на немската балетна школа, Тошко Иванов (1912-1995), който създава първите малки хореографии във Варна (1929), а в новосформираната Варненска народна опера (1947) е назначен за солист. Хореограф на първата постановка „Продадена невеста“ от Сметана (1947) е Асен Манолов.
1948 година, в която балетната трупа изнася първия си самостоятелен балетен спектакъл, с едноактните балети „Шехерезада” и „Болеро”, постановки на Асен Манолов, се приема за начало на професионалния балет във Варна. Живко Бисеров жъне успех с хореографията на «Половецки танци» в „Княз Игор” от Бородин (1952), също с балетите «Бахчисарайски фонтан» от Асафиев (1953), «Червеният мак» от Глиер (1954), „Копелия“ от Делиб носи почерка на основоположника на българското балетно изкуство Анастас Петров (1959).
Шанс за варненския балет е срещата в московския ГИТИС между балерината Галина Худа Кули от Баку (1933) и юриста Стефан Йорданов, завършил Хореографското училище в София (1924-1994), които превръщат балета и балетното образование във Варна в своя житейска кауза. В продължение на 25 години (1960-1985) те формират облика на трупата, поставят над 35 нови заглавия и 31 танцови миниатюри в опери и оперети, сред които: „По пътя на гърма“ от К. Караев (1960), „Шопениана“ от М. Фокин (1963), „Жизел“ от Адам (1965, 1976), „Ромео и Жулиета“ от Чайковски (1966), „Лешникотрошачката“ от Чайковски (1969), „Спартак“ от Хачатурян – премиера за България (1977),“Ecce Homo” по музика на Бетовен и Пиацола (1980) и др.
Галина и Стефан Йорданови извеждат балетния състав на Варненската опера на международната сцена в Русия, Италия, Испания, Чехия, Полша и др. Двамата въвеждат първото извънстолично професионално образование по балет във Варна и инициират създаването на първия в света международен балетен конкурс – Варненския (1964).
На балетната сцена във Варна танцуват: Данка Янакиева, Мария Халачева, Здравко Халачев, Ирка Малчева, Хасан Ахмедов, Лиляна Зидарова, Диди Каменова, Людмил Бубов, Георги Нейков и др. Любомир Кацаров и Екатерина Илиева участват в Международния балетен конкурс, в който тя получава III награда и бронзов медал (1965). В следващото поколение се открояват: Светломира Михайлова – примабалерина, Татяна Венциславова, Румяна Малчева, Денко Стоянов, Екатерина Чешмеджиева - примабалерина, Константин Илиев, Румен Стефанов, Евгения Минкова, Илияна Славова, Галина Велчева, Павел Кирчев, Мартин Чикалов, Силвия Христова, Марко ди Салво, Нерея Асторя, Пердита Джейн Ланкастър, Лукас де Конинг и др. Във Варненската балетна трупа сега танцуват артисти от Франция, Италия, Испания, Нидерландия, Англия, Русия и България
След Галина и Стефан Йорданови други известни български творци оглавяват трупата или са гост хореографи на варненска сцена: Желка Табакова (1986-1991), Калина Богоева (1993-1999), Петър Луканов, Асен Гаврилов, Маргарита Арнаудова, Боряна Сечанова, Анна Пампулова и др. От 2015 г. изтъкнатият балетен артист, хореограф и режисьор Сергей Бобров, заедно с репетитора и хореограф Светлана Тоншева, внася нови творчески инвенции, обогатява балетния репертоар, разширява с кастинги международния състав на трупата и поставя традицията на Международния балетен форум на Варненската опера (от 2015).
На варненската балетна сцена, привлекателна с високото художествено ниво на своите спектакли, както и с Международния балетен конкурс, се изявяват артисти с блестяща кариера от различни страни: Марта Петкова, Никола Хаджитанев, Катерина Петрова и Цецо Иванов от Националната опера и балет на България; Марчело Пелицони от Италия, Франциско Руиз от Испания, Елена Свинко от Русия, Мария Кичевска от РС Македония и др.
В момента балетната трупа на Държавна опера Варна е на дълго турне в Мексико, където представя успешно „Лебедово езеро“ от Чайковски, хореография Сергей Бобров.
„Корсар“ от А. Адам, хореография Галина и Стефан Йорданови, със Светломира Михайлова и Георги Нейков. 1968 г.
„Спартак“ от А. Хачатурян, хореография Галина и Стефан Йорданови, с Екатерина Чешмеджива и Константин Илиев. 1977 г. За първи път в България.
„Рахманинов“ по музика на С. Рахманинов, хореография Калина Богоева, с Румяна Малчева и Денко Стоянов. 1993 г.
„Една ръка, едно сърце“ от Л. Бърнстейн. хореография Боряна Сечанова, с Евгения Минкова и Румен Стефанов. 2013 г.
„Лешникотрошачката“ от П. И. Чайковски, хореография Сергей Бобров, с Илияна Славова и Павел Кирчев. 2015 г.
„Лебедово езеро" от Чайковски, хореография Сергей Бобров, с Клер Мари Гилард Лестан и Павел Кирчев. 2018 г. Снимка 2021 г.