Роман Федчук с първо изпълнение в България на концерт за цигулка и оркестър № 4 от Паганини

 

 

 

Премиерен симфоничен концерт на 21 октомври 2020 във Варненската опера с диригент Станислав Ушев и солист Роман Федчук – цигулка, Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев. В програмата: Концерт за цигулка и оркестър №4 от Н. Паганини, Сюита "Порги и Бес" от Дж. Гершуин, два прелюда за цигулка и оркестър от Дж. Гершуин, Мазурка оп.49 от А. Дворжак, фрагменти из музиката към филма "Цигулар на покрива" от Джери Бок.

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

Добре дошли отново във Варна, Маестро! Усещането за празник е все още живо след концерта Ви миналата година, предчувстваме удоволствието и от предстоящата среща с Вас на 21 октомври. В програмата, която започва и завършва с Паганини, се откроява Концертът за цигулка и оркестър №4, към който изглежда имате специално отношение.

Това е дълга история. Много исках да свиря този концерт, още когато бях на 15 години, но с партитурата на това много рядко изпълнявано произведение винаги са същестували проблеми. Предполага се, че Паганини е композирал десетина концерта за цигулка и оркестър, от които се изпълняват само 7 - тези, които са достигнали цялостно до нас. Другите, от които са намерени отделни части, не се свирят. Причината е в самия Паганини, един невероятен гений, който не се е интересувал от това да записва своите композиции. Изпълнявал ги е наизуст и само благодарение на това, че са го принуждавали да нотира някои от концертите си, те са запазени.

Впрочем Паганини е изпълнявал много от творбите си както на цигулка, така и на китара, свирил е виртуозно и на двата инструмента. Двамата със съпругата си, примадоната Антония Бианки, една от големите сопранистки на своето време, се забавлявали, като излизали на улицата – тя пеела, а той й акомпанирал на китара. Бедните хора не ги разпознавали, но все пак пускали по някоя и друга монета в шапката за подаяния.

Когато изпълнявате произведения от Паганини, мислите ли за него, за неговата съдба или просто се съсредоточавате върху изпълнението?

Невъзможно е да отделите едното от другото, човека от музиката. А и Четвъртият концерт е по-особен, Паганини го е посветил на сина си Ахил. Ахил бил на 7 години, когато Антония Бианки ги изоставила и Паганини трябвало сам да отгледа сина си. Никак не му е било лесно, непрекъснато пътувал и изнасял концерти, но не не може да се каже, че разполагал с много средства. Въпреки това подкрепял финансово революционерите на Гарибалди, което, разбира се, не се харесало на Римокатолическата църква. Хората на Ватикана постоянно го преследвали и му създавали какви ли не неприятности. Случвало се да намери цигулката си със срязани струни, минути преди обявения концерт. Нещо повече, църквата го заклеймила като дяволско изчадие и цигулар на дявола, който няма право дори да бъде погребан. Няколко пъти изравяли тленните му останки от различни места и трябвало да минат цели 20 години, докато най-сетне Паганини намерил вечен покой, според християнския обичай. Синът му, единственият човек, който се противопоставил на забраната, изразходвал всички средства, оставени от баща му, за да му осигури най-накрая достойно погребение и да съхрани за идните поколения паметта за гения Паганини. Това е трагична история, но в Четвъртия концерт на Паганини няма трагика, в него навсякъде се чувства любовта към сина, когото Паганини много обичал.

Какви способности трябва да притежава един цигулар, за да може да свири Паганини?

Много цигулари свирят Паганини, въпросът е в това кои негови творби изпълняват. Най-много се свири Първият концерт, който е и най-известен, също Вторият концерт, с популярната „La Campanella“. Звучат също пиесите, посветени на неговия голям приятел Джоакино Росини. Паганини често заимствал някои от темите в оперите на Росини и ги развивал в малки виртуозни композиции.

Освен Първия и Втория концерт, останалите концерти на Паганини не се свирят често, защото са по-сложни. Това от една страна. От друга страна, не са много цигуларите, които са готови да отдадат целия си творчески живот само на Паганини. В крайна сметка, досега в света само неколцина цигулари са изпълнявали всички произведения на Паганини. Сред тях е Салваторе Акардо от Италия, мой добър приятел, член на журито за конкурса „Паганини“. Бих посочил и Горохов, друг много интересен цигулар и композитор, роден в Киев, възпитаник на Московската консерватория, с трета награда от престижния конкурс „Кралица Елизабет“.

През 80-те години на миналия век ръкописите на Паганини не са били достъпни нито за Давид Ойстрах, Леонид Коган или който и да било друг цигулар в тогавашния Съветски съюз. Познавали само Първия концерт за цигулка и оркестър и едва започвали да свирят Втория концерт, просто нямали необходимия материал. И не друг, а Горохов нотирал всички концерти на Паганини по слух. Това бил невъобразим, титаничен труд и е съвсем разбираемо, че Горохов дълго време отказвал да предостави нотираните от него партитури на друг цигулар. Самият той е записал всички концерти на Паганини с Киевската филхармония.

Ето колко интересна е историята на Четвъртия концерт на Паганини, едно много специално за мен произведение, към което отдавна изпитвам сантимент. Радвам се, че ще го изпълня пред българска публика, в редакцията на на Горохов.

Ще свирите на същата цигулка от XVII век, чийто брилянтен звук чухме миналата година за пръв път. Защо предпочитате точно тази „Гуарнери“, след като, както разбрах, имате възможност да свирите и на други уникални цигулки?

Ще издам една тайна, точно тази цигулка не е съвсем подходяща, когато става дума за Паганини. Тя има голяма мензура на грифа и това я прави неудобна за свирене на виртуозните творби на Паганини. Но звукът й е толкова красив, че забравяш за всички останали неудобства. Нейн създател е Андрея Гуарнери, бащата на голямата лютиерска фамилия „Гуарнери“, т.е. тя е по-стара от останалите цигулки „Гуарнери“ и днес е една от малкото, все още свирещи цигулки от XVII век. Aко направим сравнение със „Страдивари“ - да, „Страдивари“ притежава прекрасен звук, еталонен звук, но „Гуарнери“ се отличава с по-голяма дълбочина. Затова впрочем и Паганини предпочитал „Гуарнери“ пред „Страдивари“.

Какво още бихте искали да кажете на публиката преди голямото събитие под знака на Паганини във Варна?

Концерт за цигулка и оркестър №4 от Паганини за мен е особено важен, защото е първата ми голяма изява с оркестър след настъпването на COVID. Щастлив съм, че във Варна ще го представя и това ще бъде първото изпълнение за България, специално проверих този факт. Подобна премиера носи престиж и аз ще дам всичко от себе си, за да накарам зрителите да усетят силата на тази гениална творба.

Наред с концерта, тече и вторият Ви майсторски клас, в рамките на Европейската музикална академия. Как се провежда майсторски клас в условията на COVID?

С COVID всичко се промени, всичко стана различно, животът придоби неочаквани измерения. Затова се радвам, че въпреки трудностите идването ми в България и майсторският клас се осъществиха. Поради забраната за пътуване, кандидати от Австрия и други страни не успяха да се включат, така че участниците са само от България. Имаме и една студентка – Камелия Балалова, която в първия майсторски клас спечели стипендия за участие в Летния музикален фестивал в Прага и вече следва в Пилзенската консерватория, където аз преподавам. Разбира се, и през тази година участниците в майсторския клас ще получат диплом, а най-добрите би трябвало да се представят и на Летния фестивал в Прага догодина. Наистина, заради пандемията, сега цялата концертна и фестивална дейност в Чехия е замряла и никой не може да каже дали и кога отново ще бъдат провеждани фестивали. Все пак аз много се надявам в скоро време да се върнем към обичайния си живот, в който няма да има ограничения за изкуството.

РОМАН ФЕДЧУК

 

Украинският цигулар Роман Федчук прави соло дебюта си едва на 11 години с Лвовската филхармония, изпълнявайки Концерт за цигулка от Менделсон. Завършва Московската консерватория „Чайковски“ при проф. Шихмурзаиева, Цуганов и Исак Щерн. Печели редица международни конкурси, сред които „Jan Kocian” в Чехословакия (1985), ”Vianna da Motta“ в Лисабон (1991), „Пражка пролет (1992), „V. Hummel” (1993) и др. Изявява се като солист на известни оркестри, сред които Московски солисти с диригент Юри Башмет, Кисловодската филхармония, Брианската филхармония, Загребската филхармония, Симфоничния оркестър на Западна Бохемия, Virtuosi Pragensis и др. Гостува на най-престижните световни сцени, вкл. Албърт Хол и Гевандхаус. Бил е концертмайстор на Московски солисти, Симфоничния оркестър „Джузепе Верди“ в Милано, Quintetto da Camera в Берлин и др.

Роман Федчук е постоянен гост на европейски музикални фестивали като Iserlohn в Германия, Тour във Франция, Chursachsische Sommer в Германия, Международния фестивал за музика и танц в Ubeda, Испания, Московския музикален фестивал, Bohemia Festival в Чехия, Международния фестивал на Vaclav Jirovec в Чехия, Furth в Германия. В периода юни-септември 2001 гастролира със самостоятелни концерти в Япония.

 

Завършва и диригентско майсторство в National University of Music в Букурещ при проф. Гойя. Гостува като диригент в Чехия, Германия и Румъния. От септември 2004 г. е професор в Пилзенската консерватория в Чехия. От 1994 г. живее и твори в Прага, където основава Concertino Prague, ансамбъл със солисти от цял свят, с който изнася концерти в Чехия, Франция, Испания и Германия. През май 2002 записва с Concertino Prague концертите за цигулка на Бах. От 1999 е основател и член на Ludwig Piano Quartet, с който записва квартетите за пиано на Брамс и Дворжак.

През 2019 изнася концерт с Оркестъра на Варненската опера и провежда първия си майсторски клас, в рамките на Европейската музикална академия. През октомври 2020 отново гостува във Варна за втория си майсторски клас и за концерт, в който представя за пръв път в България Концерт за цигулка и оркестър №4 от Паганини.