ПРОГРАМА - ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА

<a href="http://www.operavarna.com/index.php/bg/programa/mesechna-programa"><font color="white">ПРОГРАМА - ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА</font></a>

Държавна опера - Варна

Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

ПРОГРАМА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА

НОВИНИ И ИНТЕРВЮТА > ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА:

АКТУАЛНО ЗА НАС

ВИЖТЕ ВСИЧКИ НОВИНИ -
  • ТВОРЧЕСКИЯТ ПРОЦЕС КАТО ЕДНО ДИХАНИЕ
    12 Август 2022 by MIro, in Актуални новини
    ТВОРЧЕСКИЯТ ПРОЦЕС КАТО ЕДНО ДИХАНИЕ
    ХОРЕОГРАФКАТА АННА ПАМПУЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за подхода си към първата българска постановка...
    Read More +
  • „КРАСАВИЦАТА И ЗВЯРА“ - МАРИЯ АНАСТАСОВА И МИХАИЛ СЪРВАНСКИ
    12 Август 2022 by MIro, in Актуални новини
    „КРАСАВИЦАТА И ЗВЯРА“ - МАРИЯ АНАСТАСОВА И МИХАИЛ СЪРВАНСКИ
    12, 13 август 2022, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2022. Българска премиера на мюзикъла...
    Read More +
  • МУЗИКАТА СЪЗДАВА ЦЕЛИЯ ВЪЛШЕБЕН СВЯТ НА „КРАСАВИЦАТА И ЗВЯРА“
    11 Август 2022 by MIro, in Актуални новини
    МУЗИКАТА СЪЗДАВА ЦЕЛИЯ ВЪЛШЕБЕН СВЯТ НА „КРАСАВИЦАТА И ЗВЯРА“
    12, 13 август 2022, 21.00, Опера в Летния театър. Българска премиера на мюзикъла „Красавицата и...
    Read More +

„ОРКЕСТЪР БЕЗ ИМЕ“ КАТО СВЕЖ ПОЛЪХ ВЪВ ВРЕМЕ НА ИЗПИТАНИЯ

Актьорът от Народния театър „Иван Вазов“ МИХАИЛ ПЕТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за „Оркестър без име“ като един от петте най-добри български филми; за мюзикъла „Оркестър без име“ като достойно продължение на филма с други средства; за колоритния образ на Миташки и негативните черти в характера на българина, които за съжаление се задълбочават; за мюзикъла като синтетично изкуство и свеж полъх във време на изпитания. 

-Сигурно харесвате филма „Оркестър без име“...

-Ако подберем най-добрите български филми, „Оркестър без име“ във всеки случай ще бъде в петицата на тази класация. Във филма участват прекрасни млади актьори, които по-късно, благодарение и на този филм, се развиха и получиха голяма популярност. Сега се срещаме с този материал на Станислав Стратиев, вече в сценичен вариант на Борис Панкин. Постановката не отразява точно филма, защото междувременно изминаха 40 години, нещата се менят, животът се променя, а с него се променят и хората. Има детайли, които са осъвременени и според мен звучат по-актуално. Мисля, че се получи едно достойно продължение на филма „Оркестър без име“, вече в жанра на мюзикъла.

 

-Кога открихте влечението си към мюзикъла?

-Първият ми мюзикъл - „Ах, този джаз“, с режисьор Борис Панкин, беше първият мюзикъл в историята на Народния театър и в него аз играх главната роля. След тази първа среща с Борис Панкин участвах в неговата постановка „Рейс“, отново в Народния театър. И ето сега, толкова години по-късно, Театрално-музикалният продуцентски център във Варна ме покани да се присъединя към екипа на мюзикъла „Оркестър без име“. Обичам Варна, един хубав град и голям културен център с традиции във всички изкуства.

-През последните няколко години Варна развива сериозна традиция и в областта на мюзикъла. 

-До неотдавна мюзикълът в България беше подценяван и то неоснователно. Като актьор, вече и като режисьор, мога да защитя мюзикъла като синтетично изкуство, в което актьорът трябва да притежава много умения, трябва да покрие цялата широкоспектърна палитра на сценичните изкуства – пеене, танц, драматично присъствие. И според мен тези, които подценяват мюзикъла, не че не го харесват, по-скоро самите те не могат да го правят.

-Интересна теза.

-По време на голямата депресия преди Втората световна война мюзикълът придобива в Щатите широка популярност и това има своето обяснение. В периоди на изпитание изкуството търси жанрове, които разтоварват хората, намаляват напрежението, създават позитивна нагласа. Ситуацията днес, не само в България, в целия свят, е същата. И мюзикълите пробиват, защото хората са твърде подтиснати, имат нужда от глътка кислород и добро настроение. Мюзикълите носят тази аура.

-Вашето участие в мюзикъла е специално, както пише и на плаката на „Оркестър без име“. За Михаил Петров, който играе 49 години на сцената на НТ „Иван Вазов“ ролята на Миташки едва ли е предизвикателство, но пък Миташки е колоритен образ, а това изисква подобаващо драматично майсторство.

-Миташки наистина е колоритен образ, но освен да играя, аз и пея в мюзикъла. Така и казах на Борис Панкин, няма да играя, ако и не пея в „Оркестър без име“ ????. Шегувам се, разбира се. Историята е забавна, колегите са приятни, с някои от тях съм играл на сцената, на някои съм бил режисьор в мюзикъла, който наскоро направиха в копродукция НТ „Иван Вазов“ и Пловдивската опера.

-Защо Миташки се харесва на публиката?

-Миташки не е труден образ, на него можем да погледнем като упражнение, нещо като екзерсис (смее се). Аз, разбира се, не се стремя да приличам на онзи Миташки, който играе във филма Димитър Манчев, един чудесен актьор. Вярно е, че Миташки допада на публиката. Лошото е, че такива като него често се срещат и днес. Носим си изглежда тази народопсихология и очевидно не е лесно да я преодолеем. За съжаление, трябва да признаем, че с хода на времето някои негативни черти в характера на българина не само не са се променили, дори са се задълбочили.

-Така ли мислите?

-Да, така мисля. Вероятно негативната обстановка е най-голямата причина. Хората са много изморени, подтиснати, икономическата криза вече твърде осезателно се усеща и всичко това води до психологическа криза. Имаме нужда от свеж полъх, който би могъл да дойде от изкуството. Така ние, артистите, бихме могли да помогнем на хората, а и на себе си.

В мюзикъла „Оркестър без име“ звучат най-хубавите български песни и това е предпоставка, която ще доведе много зрители в театъра. Исках днес да взема билети за мои близки за 5 февруари, но се оказа, че местата са разпродадени. Във време на пандемия това изглежда невероятно. Но то се случи и при гостуването неотдавна в София на варненския мюзикъл „Коса“ на режисьора Борис Панкин и диригента Страцимир Павлов. Бях на представлението в зала 1 на НДК и съпреживях всеобщото въодушевление. Да събереш във време на пандемия няколко хиляди зрители за един спектакъл е наистина уникално събитие. Да си пожелаем същата съдба и за „Оркестър без име“.

МИХАИЛ ПЕТРОВ учи актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Анастас Михайлов, Методи Андонов и Нейчо Попов, завършва през 1971 г. при Любомир Кабакчиев. Първите си професионални стъпки прави на сцената на Драматичен театър „Стефан Киров“  в Сливен. От 1973 г. е в трупата на Народния театър “Иван Вазов”. Сред най-знаковите му театрални роли са Бръчков в “Хъшове” от Иван Вазов, Стивън в “Майор Барбара” от Бърнард Шоу, Киряк Стефчов в “Под игото” от Иван Вазов, Хуан в “Йерма” от  Федерико Гарсия Лорка, Фигаро в “Сватбата на Фигаро” от Пиер дьо Бомарше, Бриндсли в “Черна комедия” от Питър Шафър, Д-р Васко Чипиловски в “В полите на Витоша” на П. К. Яворов, Троцки в “Бресткият мир” от Михаил Шатров, Корейко във “Великият комбинатор” по Иля Илф и Евгений Петров, Клеант в “Тартюф” от Молиер, Едуард Кросмън в “Есенна градина” на Лилиан Хелман, Костильо от “На дъното” на Максим Горки, Шамраев в “Чайка” на Антон Павлович Чехов, Лазар в “Църква за вълци” от Петър Анастасов, Пато Дули в “Бившата мис на малкия град” от Мартин Макдона, Драган /Боян/ Оливер Нос в “Лари Томпсън” от Душан Ковачевич, Итън-Алън Хоули и други герои в моноспектакъла “Зимата на нашето недоволство” по Джон Стайнбек, който участва във форума „Актьор на Европа”, Разказвачът във “Времетръс” от Андрей Филипов, Джо Гидиън в “Ах, този джаз!”, Разумния в “Рейс” от Станислав Стратиев, Дюпон-Дюфор в “Балът на крадците” от Жан Ануй. Амилкар в “Аз плащам” от Ив Жамиак, Джордж Хей в “Лунатици” от Кен Лудвиг, Бералд в “Мнимият болен” от Молиер.

През 2000 г. прави режисьорския си дебют в Народния театър “Иван Вазов” с “Пуканки” от Бен Елтън, като играе и една от главните роли в представлението, ролята на Брус Деламитри. Сред множеството му постановки  са  “Черна комедия” от Питър Шафър, “Където улиците нямат имена” от Димитър Златинов и “Оркестърът” от Йожен Йонеско в Драматичен театър „Константин Величков“ в Пазарджик, „Големите момичета не плачат“ от Нийл Саймън в Драматичен театър „Никола Вапцаров“  в Благоевград, „Едно налице, две наопаки“ от Дарио Фо в Драматичен театър „Васил Друмев“ в Шумен, „Човекът, който прави дъжд“ от Ричард Неш в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ в Габрово и др. В Народния театър създава авторския спектакъл “Зимата на нашето недоволство” по Джон Стайнбек (спектакълът е включен в селекцията на престижния фестивал „Актьор на Европа“), както и “Времетръс” от Андрей Филипов по Кърт Вонегът, ''Обир'' от Джо Ортън, а за своя юбилей поставя „Един безумен ден“ по Пиер дьо Бомарше.

Участва в десетки филмови и телевизионни продукции и сериали, сред които са: „Вятърната мелница“, „Звездата на Индия“, „Неочаквана ваканция“, „Вестникар, ли?“, „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“, „Хайка за вълци“, „Людмил и Руслана“. Озвучил е над 500 продукции за БНТ, сред които и всички мъжки роли в 37 - те пиеси на Шекспир, продукция на BBC, Има повече от 2000 записа в БНР.

Сред многобройните отличия на Михаил Петров са: АСКЕЕР 1991 за поддържаща мъжка роля за ролята на №3 в “Дванадесет разгневени мъже”; Наградата на САБ 1999 г. за водеща мъжка роля за ролята на Пато Дули в спектакъла “Бившата мис на малкия град” от Мартин Макдона; Награда „Уника” на САБ 2004 за “Зимата на нашето недоволство” по Джон Стайнбек и др. Удостоен със званията „Заслужил артист” и Почетен знак „Цар Симеон Велики“ на Министерството на културата.Носител на орден „Св. Св. Кирил и Методий“ - първа степен за заслуги в областта на културата и изкуството.

„ОРКЕСТЪР БЕЗ ИМЕ“

Мюзикъл по филмовия сценарий на Станислав Стратиев

Сценичен вариант и постановка Борис Панкин

Диригент Страцимир Павлов

Сценография и костюми Петър Митев

Хореография Анастасия Неделчева

Художник осветление Лальо Христов

Мултимедия Константин Гарнизов, Ирина Радованова, Калоян Божилов

Със специалното участие на Михаил Петров в ролята на МИТАШКИ

В ролите:

ВЕЛКО - Мариан Бачев

ГОШЕТО - Йоан Попов

ПАВКАТА - Николай Дограмаджиев

ФИЛИП - Борислав Веженов

ВАНЯ - Димитрина Германова

РЕНИ - Волена Апостолова

БАЙ ПЕТЪР - Валери Ценков

АНГЕЛ (ученик на Велко)- Максим Ялнъзов

ФОТОГРАФА САНДЕВ - Даниел Йовков

ДИРЕКТОРА ПЕШЕВ - Димитър Ялнъзов

УПРАВИТЕЛЯТ В ШВЕДСКИЯ - Нейко Бодуров

ЖЕНА МУ - Тони Митева

ДЪЩЕРЯ МУ - Зои Бошнакова

ГОДЕНИКЪТ И - Данаил Христов

СВАТЪТ НА МИТАШКИ - Ясен Костов

СВАТЯТА НА МИТАШКИ - Стела Узунова

КУМАТА - Елиана Атанасова

КУМЪТ - Владимир Иванов

ВАНКО БАРМАНЪТ НА МИТАШКИ - Иван Петков

КИРЕТО КЕЛНЕРЪТ НА МИТАШКИ - Петър Николов

ПЕПИ - Анастасия Неделчева

МЪЖЪТ НА ПЕПИ - Тихомир Трифонов

ПАОЛО ЛЕОПАРДИ - Стоян Роянов

ТАМАДАТА МИЛЧО - Лев Караван

Гост-солисти, солисти, балет и оркестър на Държавна опера Варна

Премиера 4, 5 февруари 2022, 19.00, Държавна опера Варна

TOP