Младият диригент Петър Тулешков възприема предстоящият концерт за свой дебют на диригентския пулт, тъй като тези две произведения са сериозно предизвикателство. Това не е първата му изява - вече го познаваме от концерта на площада с оркестъра и солистите на Варненска опера на 27 юли по случай Освобождението на Варна, той дирижира също и балета „Копелия“ на 21 октомври т. г. Преди това, като студент, е дирижирал Академичния симфоничен оркестър и Симфониета София отново със сериозна програма. В концерта през ноември, обаче, предизвикателството за него е този тежък симфонизъм – две мащабни и равностойни по трудност произведения.

Все пак Менделсон пише тази последна за него симфония в продължение на повече от 10 години. Той е един от първите, които възстановяват и популяризират музиката на Бах – 80 години след смъртта му, Менделсон дирижира неговата оратория „Матеус пасион“ с огромен успех и поставя началото на истински ренесанс на Баховата музика в европейската музикална култура.

Бил е силно повлиян и от синът му - Карл Филип Емануел Бах в Берлин – неговият симфонизъм и творчество са били вдъхновение за младия Менделсон в неговите ранни симфонии за струнен оркестър. Огромно е било и влиянието на Бетовен и неговата 9та симфония, коятосе явява като шок за композиторите по това време – един връх в симфоничното творчество, към който няма какво повече да се добави. Повлиян от него, в кодата на 4 част на своята Шотландска симфония, Менделсон пресъздава звученето на мъжки хор – химнова мелодия, която се развива на степени и нараства, за да се излее в пищен финал, позитивен и светъл мажорен апотеоз.

Всъщност, конфликт се заявява още в началото – в 1-ва част след излагането на 1 тема изведнъж влиза ново темпо и създава контраст с последвалата минорна 2 тема. Този конфликт се завръща и в 4-та част, като един разказ за битка и победоносно шествие.

Менделсон е бил изключителен познавач на бароковата музика, което го довежда до неговите новаторски решения – например той използва бароковият похват „пикардийска терца“ – минорното произведение (каквато е неговата Шотландска симфония), завършва в позитивен и светъл мажор. Похватът всички части да се изпълняват без прекъсване, не е бил приет радушно, дори бил критикуван дълго време, но в последствие, композитори катоЛист и Щраус го използват в своите симфонични поеми. Шуман е бил силно повлиян от произведението, което личи в неговите симфонии №1 и №2.

Не по-малко сложен за изпълнение е и цигулковия концерт на Бетовен. В него много силно се изразява характера и темперамента на композитора, неговата чиста, пламенна любов, за която става ясно от писмата му към Елеонора фон Бройнинг, дъщеря на неговият първи меценат. Тази искреност и обич струи в семплите, кристално чисти и светли линии на музиката в този концерт, остър хумор и ирония и най-висшия смисъл на абсолютната любов.

Цигулковият концерт е сред най-монументалните произведения на Бетовен, форма със сложни развития. Втора и трета част се изпълняват без пауза между тях, а първата част е изключително дълга, написана като симфония със соло цигулка.

 

6 февруари 2016, 11.00

 

Концертно матине на камерния ансамбъл „Колегиум Варна” и сопраното  Даниела Димова

Камерният ансамбъл „Колегиум Варна” с ръководител Ангел Василев съществува отдавна и има богата творческа биография. През тази година, в  партньорство с Театрално-музикален продуцентски център Варна, той ще осъществи серия от концерти, които влизат в афиша на Държавна опера Варна.

 

В отговор на големия интерес на публиката към камерната музика, „Колегиум Варна” ще предложи срещи както с познати, така и с непознати камерни творби, ще кани български и чуждестранни солисти.

Вече е сигурно участието на дуото Ангел Станков и Йосиф Радионов, Ростислав Йовчев, младите братя Зайрянови и други. И за да се създаде още по-близък контакт между сцената и залата, Ангел Василев ще модерира музикалните събития.

Първият от серията концерти на „Колегиум Варна”  ще се състои на 6 февруари от 11 часа. Програмата на матинето включва творби от предкласиката в първата и съвременна музика във втората част.

 

В първата част ще прозвучат инструментални пиеси от Арканджело Корели, сред които Кончерто гросо, опус 6, № 7, също две песни със солистка сопраното Даниела Димова. Тя ще изпълни „Искам да ти кажа” от Перголези и „Циганката от Ганг” на Скарлати.

Втората част на матинето, посветена на съвременната музика, ще премине под знака на Оторино Респиги и Джакомо Пучини – през 2016-та музикалният свят отбелязва 80 години от кончината на двамата велики композитори.

По този повод за пръв път във Варна ще чуем лиричните песни „Мъгла” и „Последна тръпка” от Респиги, в изпълнение на Даниела Димова.

Специален акцент ще бъде поднесен с „Антична сюита” в 4 части, която заедно с „Римски пинии” е емблематична за творчеството на Респиги.

 

Ангел Василев особено харесва произведението заради начина, по който композиторът вгражда в старинната форма на сюитата съвременен музикален език. Концертът ще завърши с още една варненска премиера – инструменталната лирико-драматична пиеса „Хризантеми” от Джакомо Пучини.

 

 

---

 

 

Тъкмо на морския християнски ден Никулден, спектакълът на варненската "Джоконда", чието действие, както знаем, се развива във Венеция, пожъна огромен успех във Фестивала на оперното и балетно изкуство - Стара Загора 2018. Нестихващите аплодисменти на публиката в залата на Старозагорската опера държаха дълго време нашите артисти на сцената. Каква по-хубавата награда може да си пожелае артистът!

Поздравления за Маестро Григор Паликаров, режисьора и сценограф Кузман Попов, костюмографа Ася Стоименова и великолепните солисти Габриела Георгиева, Бойка Василева, Валерий Георгиев, Пламен Димитров, Даниела Дякова, Евгений Станимиров! Поздравления за всички останали участници - за хора, балета, оркестъра и техническите служби, за целия екип на "Джоконда"!

 

 

 

 

 

 

 

14, 29 март 2023, 19.00, Основна сцена – предпремиерни спектакли
20 юли, 21.00, Летен театър – Премиера на Опера в Летния театър 2023

Роденият в Бергамо Гаетано Доницети (1797-1848) е едва на 21 години, когато жъне успех с първата си опера и това предопределя шеметния му път като композитор от световна величина. В периода 1834-1838 е професор по композиция в прочутата Неаполитанска консерватория, която две години по-късно оглавява. Работи като театрален директор в Париж и всички европейски театри го заливат с поръчки. За четвърт век написва 70 опери, сред които шедьоврите „Любовен еликсир”, „Лучия ди Ламермур”, „Фаворитката”, „Анна Болейн” и разбира се „Дон Паскуале”.

Прочут с бързината и лекотата, с които композира творбите си, Доницети създава „Дон Паскуале” само за 11 дни, а оркестрацията - за 8. Резултатът е партитура, с единна драматургична концепция в стил опера-буфо, с богата мелодика и блестящи музикални номера, които публиката бурно аплодира на премиерата в Париж на 3 януари 1843 г.

 

На 26 февруари от 19 часа в зала 1 на Фестивалния и конгресен център, в памет на диригентката Малина Хубчева, ще бъде изпълнен
 «Реквием» от В. А. Моцарт.
Изключителен професионалист и незаменим приятел, Малина Хубчева работи като диригент на хора на Държавна опера Варна от 1998 г. до внезапната си кончина на 19 февруари 2013 г.

Внушителната творба на Моцарт ще прозвучи под диригентството на Маестро Стефано Сегедони (Италия), с участието на Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна, хора на Държавна опера Варна с диригент Стефан Бояджиев и Смесен хор «Морски звуци» с диригент Росица Щерева. Солисти ще бъдат Даниела Димова, Бойка Василева, Арсений Арсов, Евгений Станимиров.

През лятото на 1791 г. Моцарт получава анонимна поръчка за написването на Реквием. След смъртта на композитора тайната е разбулена – граф Франц фон Валзегт поръчал Реквием в памет на покойната си съпруга Анна.

 

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза спектакълът се измества на Основна сцена, Държавна опера Варна. Диригент Якопо Сипари ди Пескасероли - главен диригент на Puccini Philharmonic Orchestra, постоянен гост диригент на Държавна опера Варна, режисьор Сребрина Соколова, с участието на Доната Д`Анунцио Ломбарди - награда Пучини 2019, Илина Михайлова, Ирина Жекова, Рейналдо Дроз, Валерий Георгиев, Пламен Димитров. Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.

11 юни, 21.00, Основна сцена, Държавна опера Варна

 
ЗЛАТНА ЛИРА на СБМТД за Малина Хубчева

На 26 февруари от 19 часа в зала 1 на Фестивалния и конгресен център, в памет на диригентката Малина Хубчева, ще бъде изпълнен «Реквием» от В. А. Моцарт.

Изключителен професионалист и незаменим приятел, Малина Хубчева работи като диригент на хора на Държавна опера Варна от 1998 г. до внезапната си кончина на 19 февруари 2013 г.

Внушителната творба на Моцарт ще прозвучи под диригентството на Маестро Стефано Сегедони (Италия), с участието на Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна, хора на Държавна опера Варна с диригент Стефан Бояджиев и Смесен хор «Морски звуци» с диригент Росица Щерева. Солисти ще бъдат Даниела Димова, Бойка Василева, Арсений Арсов, Евгений Станимиров.

По време на спектакъла ще бъде обявено удостояването посмъртно на Малина Хубчева със ЗЛАТНА ЛИРА - почетния знак на Съюза на българските музикални и танцови дейци за цялостен принос към музикалното изкуство.
Предложението за високата награда е направено от СО на СБМТД при ТМПЦ – Държавна опера Варна, с председател Светла Манолова.

 

11 ноември 2016, 19.00

 

Весела Василева примабалерина на Държавна опера Русе, отличена с "Кристална лира” 2016 за балетно изкуство, гостува в „Жизел” на 11 ноември, 19.00, Основна сцена. Нейн партньор в ролята на Алберт ще бъде нашият водещ балетист Павел Кирчев.

В балетната постановка на з.а. на Русия Сергей Бобров ще танцуват още: Галина Велчева – Мирта, Мартин Чикалов – Ханс, гостът от Русенската опера Антон Иванов – Вилфред, Галина Великова и Мона Христова – двойка вилиси, Румен Стефанов – Херцога, Лиляна Георгиева – Батилда, Гергана Георгиева – Берта.

Оркестъра на Държавна опера Варна ще дирижира Маестра Вилиана Вълчева.

Концертмайстор Анна Фурнаджиева.

 

 

• 
• 

 С «Реквием» от Джузепе Верди ще бъде отбелязана една година от кончината на известната оперна певица София Иванова. Събитието предстои на 2 юни от 19 часа в зала №1 на ФКЦ с участието на симфоничен оркестър и хор при Държавна опера Варна и смесен хор «Морски звуци». Зад диригентския пулт ще застане съпругът на София Иванова - маестро Борислав Иванов, директор в различни периоди на оперните театри във Варна, София, Пловдив и Русе, дългогодишен генералмузикдиректор и диригент на Берлинския симфоничен оркестър, сега артистичен директор на Държавна опера Варна, почетен главен диригент на Истанбулската опера и доайен на българските диригенти с над 3 000 спектакъла на всички континети, с изключение на Австралия.  

«Макар че от 1964 г. досега съм дирижирал Вердиевия Реквием в Берлин, Амстердам, Мадрид и други градове над 25 пъти, за мен това ще бъде най-трудният Реквием - първият без моята Софи», споделя с нескривано вълнение маестро Борислав Иванов. В концертите София винаги изпълнява сопрановата партия, Елена Чавдарова-Иса най-често поема мецосопрановата партия, постоянни солисти са тенорите Калуди Калудов и Орлин Горанов, както и басите Орлин Павлов – баща и Ивайло Джуров. Сега е поканен почти същият солистичен състав – Елена Чавдарова-Иса, Калуди Калудов и Ивайло Джуров, а сопрановата партия ще изпълни младата солистка на Държавна опера Варна Димитринка Райчева, която София Иванова особено е харесвала.  

«Софи обичаше да казва, че е щастлив човек, защото е изпълнила мечтата си да стане певица», продължава да разказва маестрото. А мечтата тръгва от Виолета в «Травиата», по-късно великият тенор Марио дел Монако предрича, че с «Травиата» София Иванова ще триумфира по световните сцени, точно така и се случва. Жъне успех като Виолета в над 150 спектакъла на «Травиата» и вписва в богатия си репертоар всички знакови партии за сопран в оперната литература, като «Татяна» от «Евгений Онегин», «Неда» от «Палячи», Мими от «Бохеми», Чо-Чо-сан от «Мадам Бътерфлай, Тоска от едноименната опера», Дездемона от «Отело» и др.
Разказът за обаятелната и прекрасна съпруга, за певицата, която с професионализъм и постоянство постига своите творчески върхове, звучи като приказка, но това е истинска приказка за един осъществен живот.

• 
• 
• 

РЕКВИЕМ е музикална композиция, изградена върху текстове от римокатолическата заупокойна литургия. Джузепе Верди замисля своя Реквием в края на 1868 г. в памет на Росини. Идеята е най-талантливите композитори по това време да се обединят и да напишат траурна меса по повод годишнината от смъртта на Росини. По жребий на Верди се пада заключителната част - Libera me. Този „Реквием” бил написан през ноември 1869 г., но така и не бил изпълнен. По-късно Верди решава да напише свой собствен „Реквием” в чест на Росини, но работата тече мудно. Тласък за по-скорошното завършване на произведението дава смъртта на знаменития писател Алесандро Мандзони през май 1873 г., пред когото Верди се прекланя още от младежките си години. Така Верди завършва своя „Реквием” на 10 април 1874 г. Първото му изпълнение се състои точно една година след смъртта на Мандзони – на 22 май 1874 г. в миланската катедрала „Сан Марко”, а зад диригентския пулт застава самият автор. След няколко дни „Реквиемът” с огромен успех бива изпълнен в Миланската „Ла Скала”, следват  също толкова успешни изпълнения през 1875 г. под диригентството на автора в Париж, Лондон и Виена, а след това и в Мюнхен, в Петербург и др.

Дълбоко драматично, с присъщата на романтизма острота на преживяванията, произведението носи откровението и дълбините на човешката душа – толкова силна и същевременно толкова слаба пред изпитанията на живота и пред неизбежността на смъртта. То носи трепета пред могъществото на Твореца и същевременно - полета на вдъхновението на човека – творец на своя малък свят.

Елена Чавдарова-Иса – мецосопран е родена в семейство на музиканти. Завършила е Пловдивското музикално училище и Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” – София в класа на доц.Ирена Бръмбарова. Специализирала е в Студия за млади оперни певци към Софийската опера. През сезон 1992/93 г. дебютира в ролята на Мадалена от оп. “Риголето” на Верди в Пловдивската опера, където е солистка и до днес. От 1997 г. е постоянен гост – член на Софийската опера. Елена Чавдарова е лауреат и носител на награди от три престижни международни  оперни конкурси: ІІІ награда от Конкурса за млади оперни певци “Борис Христов” (1996), Първа специална награда от конкурса в Билбао (Испания – 1996) и поощрителна награда от конкурса в Токио през 1997 г. В репертоара на певицата са почти всички най-известни мецосопранови главни солистични роли от оперите на Джузепе Верди: Амнерис (Аида), Еболи (Дон Карлос), Азучена (Трубадур), Фенена (Набуко), Мадалена (Риголето), Реквием; Сузуки (Мадам Бътерфлай) на Джакомо Пучини, Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе, Лола от Селска чест на Пиетро Маскани, Олга от Евгений Онегин на Чайковски, Кончаковна от Княз Игор на Ал. Бородин и др.

Елена Чавдарова-Иса има гастроли в най-реномираните оперни театри на Европа, Азия и Латинска Америка. Пяла е с Миланската филхармония под диригентството на Рикардо Шайи, участвала е в постановка на оп. “Княз Игор” на сцената на Дойче опер в Берлин. Певицата е гостувала на сцената на Националната опера в Лисабон, Рио де Жанейро, в Театро Ариага – Билбао, “Аудиторио” – Мадрид, и др. испански театри, Нов национален театър – Токио, “Елизабет хол”, “Мюзикхале” – Хамбург и др. театри и концертни зали. Партнирала е на известни оперни певци като Луис Лима, Николай Геда, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Бойко Цветанов, Кармела Римиджо и др.

Големият български тенор със световна слава Калуди Калудов  завършва през 1978 г. оперно пеене в Държавната музикална академия – София в класа на доц. Лиляна Жабленска и продължава да се развива като тенор като ученик на известния наш певец и музикален педагог Никола Николов. Дебютът му като певец е през 1978 г. в ролята на Алфред в операта „Травиата” на Джузепе Верди. От 1980-те години и досега международната кариера на Калуди Калудов е възходяща и той е нареждан от ценителите на операта в челото на тенорите в света. Пял е във Виенската Щатсопера, Ла Скала, Лисео (Барселона), Ковън Гардън, Метрополитън и други световни оперни театри. Изпълнявал е главните тенорови партии в опери на Верди, Пучини, Маскани, Бизе, Леонкавало и др. Партнирал е на изпълнители от световна класа и е работил с диригенти от световна величина, като Рикардо Мути, Фабио Луизи, Клаудио Абадо. В репертоара му има редица партии от оратории и концертни изпълнения.

От 1990 г. Калуди Калудов живее в Полша и пее в най-големия полски оперен театър – Театр Велки във Варшава. През 1992 г. той създава и е артистичен директор на Фестивала за вокална музика Viva el canto в полския град Чешин. От 2003 г. е преподавател в Музикалната академия на Катовице. След 1994 г. Калуди Калудов ръководи няколко майсторски класа в Полша, Италия и България. В последните години Калуди Калудов живее отново в България, преподава в НБУ, известно време е директор на Пловдивската опера, пее във всички оперни театри на страната, води майсторски класове. През 2003 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на Варна”. Калуди Калудов има записи в най-големите звукозаписни компании. На полския пазар е особено популярен дискът му “О, звезда Витлеемска”, за който е носител на Златна плоча.

 

Ивайло Джуров – бас е роден в Русе през 1973 г. Завършва камерно пеене в Кралската консерватория в Хага (Холандия) през 1994. От 1995-1997 специализира оперно пеене при Александрина Милчева. Професионалния си дебют прави през 1996 г. на Великденския фестивал – Пловдив с Великденска оратория от Бах. От 1997-2000 работи с оркестъра на БНР, като през  1998 открива с този състав Международния фестивал „Софийски музикални седмици”, а с хора на БНР осъществява записи и концерти на църковно-славянски песнопения. През 2001 г. дебютира в ролята на Фигаро от „Сватбата на Фигаро” и Лепорело от „Дон Жуан” от Моцарт в Белгия и Холандия. През март, 2002 изпълнява „Магнификат” от Бах заедно с Orchestra of the Age of Enlightenment и диригента Рене Якобс в Лайпциг. Повратен етап в развитието на Ивайло Джуров е ролята на Филип Втори в „Дон Карлос” от Верди. През 2003 г. гастролира с тази роля, както у нас, така и в Австрия, Германия, Гърция, Белгия, Холандия, Франция, Испания, САЩ и др. Оперният му репертоар включва партии като Банко, Захария, Рамфис, Филип Втори в оперите на Верди, Ескамилио в „Кармен” на Бизе, Дон Жуан и Фигаро от оперите на Моцарт и др. Широко застъпва и творби в кантатно-ораториалния жанр като „Реквием” (Моцарт), „Магнификат” и „Коледна оратория” (Бах), „Стабат матер” (Росини), „Нелсън-меса” и „Сътворението” (Хайдн), „Месия” (Хендел), „Немски Реквием” (Брамс), Девета симфония  (Бетовен), 14-та симфония (Шостакович), „Реквием” от Верди.

 

 

Димитринка Райчева – сопран е родена в Добрич. Завършва НУИ „Любомир Пипков” и НМА „Проф. Панчо Владигеров” в София. През 1994 г. участва в Първия национален конкурс “Млади музикални дарования” и получава наградата, учредена от проф. Павел Герджиков за най-добро изпълнение на българска песен и специалната награда, учредена от г-жа Валери Попова. През септември 1996 г. участва в Международния младежки фестивал “Бряг на надеждата” (Добрич) и за  отличното си изпълнение във финалния кръг е удостоена с Грамота и Награда за най-добро представяне от страната домакин. През 1998 г. завършва висшето си образование  и взема участие в студентския спектакъл  “Медиумът” от Джан Карло Меноти, където изпълнява ролята на Мисис Нолън, под режисурата на акад. Пламен Карталов. Следват участия в концерти и спектакли в България и чужбина. През септември 2008 г. е финалистка на Конкурса за млади оперни певци в Алкамо, Сицилия, а през октомври същата година е наградена със специално отличие на конкурса “Мирике” в Контурси Терме, Италия. Там получава и покана за участие в няколко курса на известната оперна певица Лелла Куберли и диригента Даниеле Молес.
На XIV-тия Международен конкурс за млади оперни певци “Борис Христов” (2009 г.) след успешен сценичен дебют в ролята на Амелия от операта “Бал с маски” на Дж. Верди е удостоена с Трета награда, бронзов медал и диплом. От 2010 г. започват участията й в постановките „Рейнско злато”, „Пръстенът на нибелунга” и „Валкюри” на Рихард Вагнер на сцената на Националната опера и балет. През юли 2011 г. с успех изпълнява ролята на Амелия от оп. „Бал с маски” на Верди в премиерен спектакъл в рамките на ММФ „Варненско лято” – копродукция на Националната опера и балет и Държавна опера – Варна.

От октомври 2011 г. е част от постоянния солистичен състав на Държавна опера – Варна. В репертоара й присъстват ролите на Аида от едноименната опера на Верди, Леонора от „Трубадур”, Елизабет от „Дон Карлос”, Тоска от едноименната опера на Пучини, Абигайл от „Набуко”, Мадалена от „Андре Шение” и др. През месец май 2013 участва в премиерните спектакли на „Залезът на боговете” от Р. Вагнер, постановка на Националната опера и балет – София, където изпълнява три роли под режисурата на акад. Пламен Карталов и диригентската палка на Ерих Вехтер (Германия). Следва участието й през месец юни в „Рейнско злато”, „Валкюри” и „Залезът на боговете”, като част от цялостното представяне на тетралогията „Пръстенът на нибелунга” по повод честванията на 200 годишнината от рождението на Р. Вагнер.

Маестро Григор Паликаров е удостоен с наградата "Златна лира" 2021 на Съюза на българските музикални и танцови дейци за изключителен принос към българското музикално изкуство и по повод 50-годишнината му.

Високото отличие бе връчено на юбиляра в началото на Симфоничния концерт, с който на 5 ноември екипът на ТМПЦ - Държавна опера Варна отбеляза личния празник и успешния творчески път на именития диригент, познат с изкуството си на няколко континента, а от този сезон и Постоянен гост диригент на оперния театър в морския град. Тази "Златна лира" Григор Паликаров прибавя към предишните си две награди "Кристална лира" и така става носител на всички лири  на СБМТД.

Оркестърът показа отношението си към маестрото по възможно най-добрия начин - с блестящите си интерпретации на Дмитрий Шостакович – Празнична увертюра, Роберт Шуман – Концерт за пиано и оркестър със солист талантливия млад пианист Ивайло Василев и Рихард Щраус – Симфонична поема „Смърт и просветление“ – премиера за Варна. Красива и виртуозна, предизвикваща сериозен размисъл в тези ковид времена, планирана от диригента в навечерието на Архангелова задушница... Получило се случайно, а може би не...

Концертът в морската столица ще предложи на ценителите вълнуваща програма от творби на  Веберн, Вебер и Шуман в изпълнение на Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна с диригент Григор Паликаров и солист Вера Карнер – кларинет

Програма от ценени от познавачите произведения ще поднесе на варненската публика концертът на 9 май в Операта, с който Австрийски музикални седмици в България  гостуват в града.

XVIII фестивал Австрийски музикални седмици в България, организиран от Австрийското посолство в София и Виенския клуб, ще се проведе в 11 града от 8 до 28 май под мотото „1814-1914-2014: Бунт на чувствата. Романтика и експресионизъм“. То е избрано, както подчертава посланик Герхард Райвегер в обръщението си към публиката, „за да се постави акцент върху преломното време в навечерието на Първата световна война и последвалите я промени в обществото, в изкуството и културата“.  Очаква се посланик Райвегер да пристигне във Варна за концерта. Фестивалът се провежда под почетния патронаж на г-жа Mаргарита Попова, Вицепрезидент на Република България.

Програмата на фестивала обединява известни произведения на класиката и романтизма със съвременни творби. Във Варна на 9 май (петък) от 19 ч. ще имаме възможност да чуем Пасакалия от Антон Веберн, Концерт за кларинет и оркестър № 2 в ми-бемол мажор, оп. 74 от Карл Мария фон Вебер и Симфония № 4 от Франц Шуберт .

Творбите ще прозвучат в изпълнение на Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна с диригент  Григор Паликаров. Солист ще бъде австрийската кларинетстка Вера Карнер.

Билетите за концерта във Варна са на цени от 10 и 15 лв. и могат да се купят от касите на ТМПЦ Варна.

25 септември, 20.15, Сцена Филиал

Поради застудяване и влошени метеорологични условия днешният спектакъл на мюзикъла "Зоро", предвиден за Летния театър, ще се играе на Сцена Филиал, 20.15.

Закупените билети важат без заверка.

 

“ЗОРО” 

мюзикъл

Либрето и текстове на песните Стивън Кларк; музика Джипси Кингс; оригинална история Стивън Кларк и Хелън Едмъндсън; съавтор на музиката и адаптация Джон Камерън; изпълнителни продуценти Джон Герз, Адам Кенрайт и Исабел Алиенде

Постановка Петко Бонев
Диригент Страцимир Павлов
Хореография Станислава Томова
Сценичен бой Николай Дериволков
Сценография и костюми Ася Стоименова
3D Мapping Полина Герасимова
Превод Лилия Бонева

В ролите:
ДИЕГО ДЕ ЛА ВЕГА / ЗОРО - Нейчо Петров
ЛУИЗА ПУЛИДО - София Рухова-Лулчева
РАМОН - Калоян Лулчев
ИНЕС - Антоанела Петрова
ДЕТЕ ДИЕГО - Борис Обрешков
ДЕТЕ РАМОН - Калоян Тодоров
ДЕТЕ ЛУИЗА - Белла Петрова
АЛЕХАНДРО ДЕ ЛА ВЕГА - Лев Караван
СЕРЖАНТ ГАРСИЯ - Илко Захариев
ЕДУАРДО - Борислав Донев
ХОРХЕ - Лев Караван
ИГНАСИО - Диян Богданов
ГОНЗАЛЕС - Анатоли Романов
МАРИЯ - Сребрина Соколова
СВЕЩЕНИК - Владислав Владимиров

 

 

 

„Турандот” с Габриела Георгиева и Бойко Цветанов на 14 август

В рамките на шестото издание на Опера в Летния театър, на 14 август от 21 часа Държавна опера Варна ще представи лиричната драма "Турандот" от Джакомо Пучини, едно от най-красивите и популярни произведения в оперната литература. Незабравим за варненци остава споменът от първата постановка с голямата Гена Димитрова през 1994 г.

Спектакълът на „Турандот” от Джакомо Пучини, в навечерието на Празника на Варна, се посвещава на 60-годишнината на световноизвестния тенор Бойко Цветанов, когото ще чуем в ролята на Калаф.

• 
• 
• 
• 

В ролята на Турандот ще аплодираме прекрасната солистка на Софийска опера и балет Габриела Георгиева, завърнала се наскоро от Метрополитън опера, където дублира Анна Нетребко в драматичните сопранови партии.
В любимата си роля на Лиу  ще гостува Валерия Сепе, една от най-обещаващите млади италиански сопрани.
Неотдавна тя се представи блестящо на Фестивала на оперното пеене, носещ името на Марио дел Монако, в Сплит, Хърватия.

Останалите персонажи ще пресъздадат солистите на Държавна опера Варна Евгений Станимиров (Тимур), Пламен Димитров (Пинг), Пламен Долапчиев (Понг), Свилен Николов (Мандарин), Стоян Финджиков (Алтум). За ролята на Панг ще гостува тенорът Марк Фаулър, който спечели сърцата на публиката в Опера в Летния театър със своя Неморино от премиерния спектакъл на „Любовен еликсир”. Главният режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов ще представи постановката в своя нова версия, а на диригентския пулт на „Турандот” ще приветстваме големия български диригент Григор Паликаров.

Сюжетът

Жестоката китайска принцеса Турандот нареждала да убият всички женихи, не успели да отговорят правилно на измислените от нея три гатанки. Така Турандот, която притежавала неземна красота и коравосърдечно сърце, отмъщавала за поруганата чест на своя прародителка. Безчет достойни и знатни мъже намерили смъртта си в състезанието. Явил се нов кандидат – принц  Калаф. Твърдо решен да спечели Турандот, той не се вслушал в предупрежденията на влюбената в него робиня Лиу и на болния си и сляп баща Тимур. Състезанието се състояло и Калаф наистина познал трите правилни отговора – Надежда, Кръв и Турандот. Принцесата трудно понесла поражението и помолила своя баща – императора да не я дава за жена на принца. Тогава Калаф предложил ново състезание – ако до сутринта Турандот разкрие името му, той ще се признае за победен. Цяла нощ никой не заспал в Пекин, всички търсели начин да научат как се казва непознатият мъж, единственият, разгадал трудните гатанки на Турандот. Стражата заловила и измъчвала баща му и вярната робиня Лиу, която страхувайки се да не издаде името по време на мъченията, слага край на живота си. В края на нощта Калаф нежно и настойчиво взима Турандот в прегръдките си и когато целувката започва да разтапя леда в сърцето на красавицата, той най-сетне й разкрива тайната си. Турандот разбира, че името му означава Любов!

История на създаването

„Турандот” завършва дългия творчески път на Джакомо Пучини.  Произведението е вдъхновено от екзотичната приказка на Карло Гоци, чийто сюжет възпламенява творческото въображение на композитора.

Идеята за тази опера възниква още през 1919 г. Пучини активно участва в работата над либретото заедно с драматурга Адами и поета Симони, а от април 1921 г. започва да пише музиката, бързайки, сякаш в смътно предчувствие да завърши произведението. Но работата на либретистите продължава до 1924 г. и последните страници от партитурата остават недописани. По желание на самия Пучини, след смъртта му по неговите скици операта е довършена от неговия ученик Франко Алфано. Става въпрос за заключителния дует и финала.

Премиерата на операта „Турандот” се състояла в Миланската скала на 25 април 1926 г. под диригентството на Артуро Тосканини. След като отзвучава последният акорд, написан от Пучини, Тосканини пуска палката и казва: „Тук смъртта изтръгна перото от ръката на композитора”. Певците, оркестърът и публиката в дълбоко мълчание напускат залата. Едва след тази вечер операта се изпълнява изцяло с допълнителните страници, дописани от Франко Алфано.

 

Прочетете още:

Бойко Цветанов – Калаф: „Пял съм Калаф повече от 200 пъти на 3 континента”

Диригентът Григор Паликаров”: „Турандот” е перла в короната на Опера в Летния театър 2015”

Габриела Георгиева след Метрополитън опера във Варна 

С Костадин Георгиев-Калки - Исус Христос и Даниела Димова - Мария Магдалена

Легендарната рок опера «Исус Христос супер звезда» по музика на Андрю Лойд Уебър и либрето на Тим Райс, поставена с въображение и замах от диригента Юли Дамянов, режисьора Светозар Донев, сценографа Иван Токаджиев, костюмографката Ася Стоименова и диригента на хора Стефан Бояджиев, препълни залата на Летния театър на 7 юли. Това се очаква да се случи и във втория спектакъл на «Исус Христос супер звезда» в Опера в Летния театър на 13 юли. Участват солисти, хор и балет на Държавна опера Варна, с диригент Юли Дамянов, перкусии Валери Ценков, китара Георги Илиев, бас китара Борис Казаков.

Образа на Исус Христос супер звезда ще пресъздаде известният Костадин Георгиев-Калки, който играе в първата и втората постановка на творбата  на столична сцена, а сега и в третата българска постановка на варненска сцена: „Ролята ми в „Исус Христос суперзвезда” е моето най-значимо и вълнуващо сценично превъплъщение досега. Спектакълът е повод за ново изживяване на библейската история и дори за нов вътрешен прочит на това, което знаем досега. „Who are you, what have you sacrificed?” (Кой си ти, какво си жертвал?) е може би най-важният въпрос, който авторите ни карат да си зададем”, споделя Калки.

 

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

Театрално-музикален продуцентски център-Варна
Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна

Инициатива е посветена на 215 годишнината от рожданието на Александър Дюма – баща, роден на 24 юли, 1802 г. Тя цели да популяризира любимите романи „Тримата мускетари” и „Граф Монте Кристо”, както и цялото творчество на големия писател. В нея могат да се включат читалища, учебни заведения, организации с нестопанска цел, ангажирани със свободното време на децата и младежите и книжарници.

ОБЩИ УСЛОВИЯ

За да се включите към кампанията е необходимо да предприемете следните действия:
1. Да попълваните на онлайн заявката.
2. В рамките на 24 часа ще получите отговор от организаторите.
3. Регистрираните и приети кандидати получават талони, които регламентират отстъпка в цените спектаклите на „Тримата мускетари” на 29 юни и на 22 август, както и „Граф Монте Кристо” на 24 юли за учащи в размер на 60% (в ценовия пояс от 20 лева на 8 лева). За останалите намалението е 50% - от 20 на 10 лева за същия ценови пояс.
4. Всеки потребител на услугите от участниците в инициативата, който заема за ползване, закупува книга от Александър Дюма или организира специално дейности, насочени към популяризиране на творчеството му получава талони с подпис и печат на съответната организация.
5. С получения талон може да се закупи билет с отстъпка от 60% за учащи (ученици и студенти) и 50% за останалите социални групи от касата на пл. „Независимост“ 1 и осигурява достъп до останалите събития от кампанията.
6. Участниците в инициативата имат право да предложат и допълнителни дейности и поощрения за читателите на Александър Дюма, които да бъдат популяризирани от организаторите.
7. С присъединяването си всяка организация се ангажира да популяризира събитията в инициативата, плакати, флаери и други информационни материали, както и да споделя своите активности с останалите участници.
8. След края на кампанията участниците получават Удостоверение от организаторите.

ПРЕДВАРИТЕЛНА ПРОГРАМА

Програмата включва различни събития, посветени на творчеството на Александър Дюма – баща:
- 26 юни в Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ - любими страници от „Тримата мускетари” с Ованес Торосян, изпълнител в ролята на Д`Артанян в мюзикъла „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски;
- 29 юни и на 22 август от 21:00 в Летен театър – премиерни спектакли на мюзикъла „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски
- 30 юни - семинар по фехтовка и сценичен бой с участника в постановъчния екип Николай Дериволков;
- 24 юли от 21:00 в Летен театър – изпълнение на мюзикъла „Граф Монте Кристо” от Ив Деска;
- 22 юли - киномаратон с екранизации по Дюма с Елица Матеева
- юли-август - изложба с издания на Александър Дюма – баща в залите на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“

ФОРМУЛЯРЪТ Е ПРЕДНАЗНАЧЕН САМО САМО ЗА ОРГАНИЗАЦИИ! > кликнете тук

 

На кратка тържествена церемония преди спектакъла на "Риголето" на 2 февруари 2018 година председателят на Съюза на българските музикални и танцови дейци Станислав Почекански връчи на дългогодишния главен режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов най-високата награда на СБМТД "Кристално огърлие" и Грамота.

Отличието му се дава за принос в развитието на оперното изкуство, както и по повод 75-годишния му юбилей и 50-годишната му творческа дейност на българска и международна сцена. Бяха поднесени цветя от СБМТД и от Театрално-музикален продуцентски център Варна. Емоционалното събитие развълнува юбиляра и всички присъстващи.

След спектакъла Станислав Почекански поздрави екипа, солистите и специално Мария Павлова за успешния й дебют като Джилда. Особено приятна бе срещата с бившия му колега от Софийска филхармония Валерий Георгиев, сега солист на Държавна опера Варна, който изпълни ролята на Херцога.

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

от Кръстина Маринова, кореспондент на "Труд" във Варна

 

– Госпожо Димова, ТМПЦ, който ръководите, а и цяла Варна, са пред забележителната 100-годишнина на ДТ „Стоян Бъчваров“. Какви събития и театрални изненади да очакваме за юбилея?

 – Гледаме с оптимизъм и с чувство на признателност към създателите на Варненския драматичен театър за идващата 100-годишнина, защото този юбилей ще ни припомни за тях. Защото устремени към всичко ново, което сега създаваме, не винаги се връщаме към извора, към първоизточника, към началото. Точно тези годишнини и юбилеи идват, за да ни напомнят за невидимата на пръв поглед нишка, която свързва творческите поколения, за желанието на варненци да го има този театър и това изкуство да бъде едно постижение за града. Мисля че развитието на театрална дейност във Варна, промените, които се наложиха, са продължение на всички добри традиции в нашия храм на Мелпомена. ДТ „Стоян Бъчваров“ има изключително богат афиш с драматични произведения, комедии, камерни спектакли, театрални суперпродукции, последните от които бяха „Драконът“ на режисьора Явор Гърдев и „Влюбеният Шекспир“ на проф. Пламен Марков. Подготовката за юбилея, който честваме през 2021г., започнахме три години преди това. Варненският театър има два летописа – за неговата 50- и 85-годишнина. Пишем третия пълен летопис за 100-годишнината, който ще излезе в навечерието на големия юбилей. Беше издадена книгата „Пристрастно. Театърът на Варна“ с автор Виолета Тончева, която беше отличена с награда „Варна“. В нея тя събра живите и днешни свидетелства за отминалите години в прекрасни интервюта с всички наши емблематични актьори и режисьори.Тази година община Варна вдигна паметник на кмета Иван Церов, който е направил първата копка на сградата на ДТ „Стоян Бъчваров“.

Към цялото интервю >>>>>>>

13 ноември 2019, 19.00, Основна сцена

 

 

 

Солисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и Държавна опера Варна ще танцуват „Лебедово езеро“ на 13 ноември 2019 г. в памет на Мартин Чикалов. Преди една година, на 10 септември 2018 г. балетистът от Варненската опера бе прегазен на пешеходна пътека от пиян шофьор и този инцидент предизвика възмущението на цяла България. На предстоящото през ноември т.г. дело във ВКС ще се пледира за максимална присъда от 15 години затвор за виновника Петър Здравков, осъден преди това от Варненския апелативен съд на 10 години лишаване от свобода.
Балет в четири действия от Пьотр Илич Чайковски. Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов. Редакция Сергей Бобров. Костюми и сценография Ася Стоименова. В главните роли: Одета//Одилия - Анастасия Белоногова – солистка на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, Русия; Принц Зигфрид - Франциско Руиз – Испания, солист на Държавна опера Варна и Ротбарт - Павел Кирчев, солист на Държавна опера Варна Бляскавата история на най-обичания балетен спектакъл в света започва през 1895 г. на сцената на Мариински театър, Санкт Петербург. Новаторската хореографска редакция на Лев Иванов визира не само движенията на истинските птици, но изразява и силни чувства като любов, страх, болка и тревожност, с което спектакълът достига нова психологическа дълбочина. Мариус Петипа поставя валса, мазурката и останалите танци за сцената в двореца. Сергей Бобров, главен художествен ръководител на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и на варненската балетна трупа, внася в своята редакция нови елементи, които кореспондират със съвремените тенденции в класическия танц. В неговата версия за пръв път на сцената излизат ято черни лебеди и този допълнителен контрапункт откроява още по-ясно драматичния сблъсък между доброто и злото.

 

"Обречени сме да обичаме"

Една любовна вечер в операта с Орлин Павлов

„Обречени сме да обичаме” - така афористично определя мотото на дългоочакваната „Една любовна вечер в операта”, Орлин Павлов. Артистът, който вдъхновява публиката с уменията си на певец и танцьор, ще бъде във фокуса на прожекторите в концерта за Празника на влюбените. Емоционалната традиция, започнала с Камелия Тодорова, среща в годините назад варненската публика с Мария Илиева, Орлин Горанов и други изявени творци. А за това, колко добре е приет във Варна Орлин Павлов, говори фактът, че от досегашните солисти той има най-много участия. За трети път ще го аплодираме на 14 февруари от 18.00 ч. т.г., в деветия концерт, посветен на Свети Валентин.

 

За да бъде преживяването още по-силно, заедно с Орлин Павлов на сцената ще излязат и оперните солистки Бойка Василева, Силвия Ангелова и Ина Петрова. Те също са пристрастни към музикалното събитие и неговата тема. „Какво е любовта? Най-чистото и красиво чувство. Прави ни толкова щастливи, осмисля живота ни и ни кара до се чувстваме истински живи. За мен любовта е знак на съдбата. Да бъда целуната от нея, е онзи дар, който съкровено пазя в сърцето си. Чувството, че си ценна за някого, че във всеки момент някой мисли за теб. Погледът на любимия, който те кара да полетиш в небесата.... Човекът, без който светът ми би бил несъвършен. Какво повече би искала една жена!, вълнува се Силвия Ангелова.

Ина Петрова е не по-малко откровена: „Да обичаш и да бъдеш обичан е най-великото щастие на земята. Както казва Апостол Павел, любовта не завижда, не се превъзнася, тя е дълго търпелива и не се гордее, не носи етикети и няма определения. Смятам, че най-възвишеният изказ на любовта е музиката. Чрез нея аз изразявам себе си, душата и любовта си. Само човек, който носи любовта в сърцето си, е способен да разбере музиката в нейната същност. Когато слуша музика, човек трябва да е готов да отвори сърцето си, да се отдаде изцяло, да се потопи в красотата, да рискува да се изгуби в нея, за да се намери. Нима не правим същото и в любовта! Затова очаквам в "Една любовна вечер в операта" всички ние заедно да потърсим и да споделим красотата”.

 

В програмата на концерта са предвидени, освен оркестрови пиеси, и песни на английски, френски и български език. Шансоните на Едит Пиаф, като „L'accordeoniste”, „Mon Manege a Moi” и „Non je re regretterien” остават запазената марка на Бойка Василева. Силвия Ангелова ще представи най-красивата ария на влюбената Мария Магдалена от рокоперата „Исус Христос суперзвезда „I don't know how to love him” и „La Vie en Rose”, Ина Петрова ще изпълни „On my Own” от мюзикъла „Клетниците”. В интерпретация на Орлин Павлов ще прозвучат „Feeling Good”, „Dream On”, „Живи легенди”, „За нея”, „Секунда”, „Singing in the Rain”, „L.O.V.E.”, а „A Whole new World” ще представят Орлин и Ина в дует. В кулминационния завършек с пронизаната от светлина и любов песен „Over the Rainbow” ще се включат четиримата солисти.

 

 

 

 

 

Всичко, което ще се случи в любовната вечер на 14 февруари от 18.00ч., ще направлява с диригентската си палка Страцимир Павлов.
„Когато преживеем нещо красиво за пьрви пьт, то ни кара да се чувстваме прекрасно. Втория пьт, преживявайки сьщата красота, тя ни се струва леко по-избледняла. Третия пьт може вьобще да не я забележим... И така е често с нещата от живота. Любовта е това, което ни кара да виждаме света всеки ден с нови очи. Всеки влюбен го разбира великолепно. Мьдрите хора твьрдят, че Бог е Любов. Това означава, че всичко в живота е направено от любов и нямаме причина да не сме влюбени постоянно. Но все пак, като че ли единствено влюбеният разбира истинския смисьл на любовта”, споделя философските си размишления харизматичният варненски диригент.
 

     Виолета Тончева

 

 

 

29 май 2018, 19,00

 

На 29 май ще се насладим на "балета на балетите", както наричат "Лебедово езеро" от Чайковски. Удоволствието ще бъде още по-голямо, след като съвсем наскоро редакцията на Светлана Тоншева по хореографията на Мариус Петипа и Лев Иванов бе отличена с две награди - Наградата за класическо балетно изкуство на Асоциацията на хореографите в България и Награда ВАРНА 2018.

 

Под диригентството на Маестро Григор Паликаров в главните роли ще аплодираме примабалерината на Държавна опера Русе Весела Василева - Одета/Одилия и премиерсолиста на Варненската опера Павел Кирчев - Принц Зигфрид.

 

Асистенти Сергей Антонов, Гергана Георгиева-Караиванова

Музикална редакция Мариела Чанкова

Костюми и сценография Ася Стоименова

 

Действащи лица и изпълнители:

Одета/Одилия – Весела Василева, примабалерина на Държавна опера - Русе

Зигфрид – Павел Кирчев, премиерсолист на Държавна опера - Варна

Княгиня (майка на Зифрид) - Лиляна Георгиева

Волфганг (възпитател на Зигфрид) - Николай Димитров

фон Ротбарт (зъл магьосник) - Румен Стефанов

шут - Екатерина Канюкова,Давиде Сикетти

големи лебеди - Хара Талаверо, Мирям Круз, Силвия Христова

малки лебеди - Елена Димитрова, Камила Данези, Пердита-Джейн Ланкастър, Аделина Калинова

солистка неаполитански танц - Пердита-Джейн Ланкастър

солистка унгарски танц - Екатерина Канюкова

солисти мазурка - Камила Данези, Денко Стоянов, Маргерита Кардиналини, Пако Зулуета

годеници - Силвия Христова, Галина Великова, Мона Христова, Венета Гочева

испански танц - Галина Велчева, Мартин Чикалов

солисти валс - Галина Велчева, Камила Данези, Мартин Чикалов, Даниел Христов

 

 

 

XVI Великденски музикален фестивал – Варна 2015

На 19 март от 19 часа, под диригентството на Вилиана Вълчева, на оперната сцена във Варна ще възкръсне разтърсващата любов на Чо-Чо-Сан (Мадам Бътерфлай) към американския морски офицер Ф. Б. Пинкертон, обезсмъртена от Джакомо Пучини. Удоволствието от срещата с непреходната оперна творба ще бъде двойно заради участието на варненския тенор със световно име и полякинята Анна Дитри - артистичен тандем както на сцената, така и в живота. Очарователната двойка, заедно с екипа на Държавна опера Варна, ще ни върне към вечния въпрос струва ли си да живееш един живот без любов.

Анна Дитри завършва Нов Български Университет в класа по класическо пеене на Калуди Калудов и започва своята кариера, участвайки в състав за барокова музика „Студио 27” и в „Схола Канторум Познаниенсис”. Дебютира през 2005 г. в операта от Г. Ф. Хендел „Юлий Цезар”. През 2009-2010 г. е солистка на операта в Пловдив, а от 2010 до 2014 - на операта в Стара Загора. Има участия в много международни фестивали като „Вива ил канто”, „Опера опен - Варшава”, „Лятна Градина на Изкуствата”, „Вечери при Телеман”, „Банско Фест” и др. Най-значимите й изяви са: концерт по време на аудиенция на папа Йоан Павел II във Ватикана (2004), цикъл от концерти по случай 250 години от рождението на Моцарт (Полша, 2006), концерт в зала „Далас” (Румъния, 2008), концерти с Шуменска, Плевенска и Видинска филхармонии, концерти във Виена и в Братислава (март 2010, 2011). През февруари 2010 открива Годината на Шопен в България с цикъл от песни на Фредерик Шопен.
В репертоара й присъстват следните роли из оперите на Пучини: Тоска („Тоска”), Мими („Бохеми”), Лиу („Турандот”), Верди: Елизабет („Дон Карло”), Леонора („Трубадур”), Бизе: Микаела („Кармен”), Моцарт: Графиня („Сватбата на Фигаро”), Дона Елвира („Дон Жуан”) и др.
Във Варна Анна Дитри е пяла Тоска от едноименната опера на Пучини, Елизабет от „Дон Карлос” на Верди. Запонящо бе участието й вминалогодишния  концерт, посветен на Националния празник на Полша. Сега за първи път в България ще изпълни партията на Чо-Чо-Сан, след неотдавнашния си успешен дебют в тази роля в Полша.

Калуди Калудов – звездният тенор на България, с българско и полско гражданство, почетен гражданин на Варна, започва професионалната си оперна кариера през 1978 г. Гостувал на най-престижните световни оперни сцени, пял под палката на най-великите диригенти от края на XX и началото на XXI век, за щастие в последните години пребивава по-дълго в България. Това му дава възможност винаги да откликва на покана от театъра в родния си град Варна. За последно го чухме през ноември м. г. в ролята на Дон Карлос от едноименната опера на Верди и в концерт, посветен на Националния празник на Полша.

В ролята на прислужницата и приятелка на Чо-Чо-Сан, Сузуки ще видим солистката на Държавна опера – Варна мецосопраното Бойка Василева.
Останалите роли също са поверени на варненски солисти: Шарплес е Свилен Николов, Пламен Долапчиев (Горо), Гео Чобанов (Гонзо) и др.
 

28 декември 2022 г. от Майк Смит

 

Коледа нямаше да е същата в Кардиф без балетите в St David’s Hall. През изминалата година видяхме множество трупи предимно от Русия, но след ужасната инвазия в Украйна това изглежда вече не е възможно. Руският държавен балет на Сибир трябваше да прекъсне сезона си в St David’s Hall, поради наложената от COVID-19, абсурдна отмяна на развлеченията за Бъдни вечер и планираните представления на „Лебедово езеро“ през 2021 г. не се състояха.

 

Тази година руснаците направиха път на българите и Варненската интернационална балетна трупа, която гастролира във Великобритания и Кардиф с четири балета, между които и "Лебедово езеро".

Пропуснах и затова не мога да коментирам "Лешникотрошачката" на руснаците миналата година и "Лешникотрошачката" на българите тази година. Но успях да проследя руското "Лебедово езеро" през януари миналата година в Оксфорд. Мога само да предположа, че промоутърите и на руснаците, и на българите оптимизират ресурсите, тъй като, ако не греша, в спектакъла на Варненския балет, ръководен от директора на оперния театър Даниела Димова, са използвани същият декор и същите костюми.

 

„Аида", 29 март 2019, 19.00, Варненска опера

На 29 март 2019 г. в спектакъла на „Аида“, знакова постановка на Кузман Попов, под диригентството на Маестро Борислав Иванов, варненската публика за пръв път ще посрещне в ролята на Амнерис Лиза Хубен. Позната на оперните почитатели в цял свят, певицата с холандско-американски корени и характерен лирико-спинтов сопран започва международната си кариера с Тоска, следват Манон Леско, Лейди Макбет, Аида, Амнерис, Принцеса Еболи и т.н. Триумфира в „Кавалерът на розата“ от Щраус в Рим (2008), „Адиана Лекуврьор“ в Палермо (2009), „Силата на съдбата“ в Брюксел (2010), „Макбет“, „Ивон и Електра“ в Нюрнберг (2011), „Джуджето“ в Лион и „Стабат Матер“ в Палермо (2012), в Сплит дебютира в „Набуко“ (2018), в Ротердам се представя в „Джована Д`Арко“ (2018), в „Дон Карлос“ (2019) и др.

Участва в концерти и фестивали, богатата й дискография включва световната премиера на „Заза“ от Леонкавало и „Инес де Кастро“ от Персиани, както и рядко изпълнявани италиански варианти на „Аве Мария“.

Варна ще влезе в репертоара на Лиза Хубен с дебюта й в ролята на Амнерис: „Aмнерис е невероятно вълнуващ образ и колкото повече мисля за нея, толкова повече тя ми въздейства. Пяла съм толкова много пъти Аида на различни сцени навсякъде по света и едва сега, когато развитието на гласа ми вече позволява да пея Амнерис, си давам сметка, че всъщност никога не съм разсъждавала от нейната гледна точка.
А тя е съвсем различна от Аида, тя олицетворява жената, готова на всичко заради любовта.  Двете са влюбени в един и същи мъж, но докато Амнерис разполага със средствата на властта, Аида е робиня.

Независимо че в началото Амнерис се опитва да бъде приятелка с Аида, между тях няма как да съществува приятелство, те са съпернички за сърцето на Радамес. Амнерис ми допада заради волята, решимостта да стигне докрай и жертвоготовността си. Тя е много силен характер и това ми харесва. Харесва ми и партията на Амнерис, обичам тази ярка и многопластова музика, едновременно топла и драматична, нежна и силна и толкова подходяща за моя сопран с богат диапазон.“
Това разказва Лиза Хубен, чийто първи впечатления от България са свързани със слънцето, морето, чайките и котките на Варна, в очакване на срещата си и с варненската публика.

В „Аида“ ще покажат своето високо вокално и артистично майсторство и солистите на Варненската опера с международна кариера: Димитринка Райчева – Аида, Валерий Георгиев – Радамес, Евгений Станимиров – Рамфис, Свилен Николов – Амонасро, Гео Чобанов – Цар на Египет. Христо Ганевски – Вестител и Галина Великова – Жрица допълват умело ансамбъла. Великолепният солистичен състав, хорът под диригентството на Цветан Крумов, оркестърът и балетът  на Варненската опера ще превърнат спектакъла на Вердиевия шедьовър на 29 март във вълнуващ  музикален празник.

 

БИЛЕТИ:

 

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

 

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

 

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 

В Красноярск за трети пореден път от 5 до 9 октомври 2014 г. се провежда Международният балетен конкурс "Гран при Сибири" (Гран при на Сибир).

На 5 окт. от 12 часа в сайта на Държавния театър за опера и балет в Красноярск krasopera.ru бе излъчена премиерата на "Лебедово езеро" от Чайковски, авторски спектакъл на з.а. на Русия Сергей Бобров, артистичен директор на Държавния театър за опера и балет в Красноярк, а от есента на 2014 г. и главен балетмайстор на ТМПЦ - Държавна опера Варна.

Моля, прочетете неговото интервю "Искам да възпроизведа логиката на композитора":

http://krasopera.ru/press/interview/sergey-bobrov-mne-khochetsya-vosproizvesti-logiku-kompozitora.htm

и "Лебединое озеро": возвращение к Чайковскому:

http://krasopera.ru/press/interview/lebedinoye-ozero-vozvrashcheniye-k-chaykovskomu.htm

 

 

 

„Rock Symphony“ - 29 август, 19.30, ФКЦ, зала 1, МФФ „Любовта е лудост“ - Варна 2019

 

 Главният диригент на Симфониета София СВИЛЕН СИМЕОНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първия си концерт във Варна

 

 Разбрах, че имате сантимент към варненския концерт на “Rock Symphony”…

 

Благодарен съм за възможността да гостувам за пръв път във Варна, където завърших НУИ „Добри Христов“ в класа по кларинет на Иван Германов през 1981 г. Така се случи, че животът ме отвя в София, после в чужбина и само минавах през Варна. И ето сега, близо 40 години по-късно, за пръв път ще се появя на варненска сцена. В този смисъл концертът “Rock Symphony” на 29 август във ФКЦ, освен в професионално отношение, като част от МФФ „Любовта е лудост“, ще бъде и много емоционален за мен.

 

 

 

Как се съчетават рок и симфония?

 

През 2015 г. се зароди идеята за Symphony Rock“, съвместен проект между Симфониета София и Денс Формация София с нейната рок група. Точно този пръв проект с мои аранжименти за симфоничен оркестър и рок група ще чуят варненци. Обявяваме го като „Rock Symphony“, за да обхванем по-широк спектър от меломани, но при аранжирането и адаптацията от клавир за пиано към симфоничен оркестър аз отдавам приоритет на гласоводенето, а при оркестрирането - на симфоничния оркестър, не толкова на рок групата. Затова и някои от песните съм аранжирал само за симфоничен оркестър, без рок група и вокал. В концерта ще предложим интересна симбиоза между симфоничен оркестър, рок група и вокали с електрическа цигулка и саксофони.

Прочетете още за концерта  >>>>>>>>>>

 

 

12 декември, 19.00, Варненска опера

13 декември, 19.00, Варненска опера

III Международен балетен форум - Варна 2018

 

Ролите на Мари и Принца в най-играния балет по Коледа ще изпълнят Елена Свинко и Марчело Пелицони (12 декември) и Анастасия Белоногова и Франциско Руис (13 декември).13 деца без родители от нашия град също ще имат възможността да гледат спектакъла на „Лешникотрошачката на 12 декември, благодарение на балетните артисти от "Варна Денс Театър".

 

 

 

РЕЖИСЬОРКАТА СРЕБРИНА СОКОЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя прочит на „Риголето“ от Джузепе Верди; за маската и знаците, които тя носи, за смисъла на мапинга и агентите на съдбата, които за пръв път се появяват в новата постановка на Държавна опера Варна. Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ на 20 юли 2021.

Първата самостоятелна оперна постановка за Сребрина Соколова е „Риголето“ - операта, която мнозина, дори самият Верди, смятат за най-хубавата му творба. Висок старт за теб.

Благодарна съм на г-жа Даниела Димова и на Варненската опера за този наистина висок старт. Опера с невероятна музика, прекрасна драматургия, благодатна от гледна точка на режисурата, в „Риголето“ няма случайни неща. Да си спомним и онзи известен коментар на вердиевите съвременници след премиерата на „Аида“: „Да, хубава е „Аида“, но не е като „Риголето“.

След прекрасната версия на дългогодишния ни главен режисьор Кузман Попов, новата постановка носи духа на нашата съвременност. Още в началото, когато започнах да работя по „Риголето“, реших, че основната тема, която ще засегна, е за маската. Маската, която всеки един си слага пред обществото и която го прави част от това общество, но доколко тази маска е част от самите нас... Знак ли е за нашата отрицателна същност, дали ни променя или може би дори ни изражда... И ако сме се примирили с маската, ако сме я приели, макар и да не е толкова близка до същността ни, какви са последствията... Всичко това искаме да разкажем с нашия „Риголето“. Защото „Риголето“ е не само заглавието, а историята на Риголето, който е приел да бъде шут. Под маската на шута той ежедневно става свидетел на неща, които той самият отрича. Риголето има други ценности и ревниво ги пази. Тази идея е дадена чрез действието, мизансцена, сценографията, костюмите, мапинга – навсякъде проличава  двойствеността на героя. Противоречието води в крайна сметка до огромната трагедия на Риголето, който става причина за убийството на дъщеря си. С нашия прочит ние не съдим никого, не казваме, че Риголето е прав или че греши, просто разказваме историята и оставяме всеки сам да направи своите изводи.

 

Заради заболяване на артист, спектакълът на "Любовен еликсир", предвиден за 8 март, се отлага за първия ден на пролетта 22 март, 19.00, Основна сцена. Закупените билети важат без заверка.

Кой ли не мечтае за едно магическо питие, което да го направи по-щастлив, по-млад и по-влюбен? Кой ли не мечтае да срещне любим човек, та макар и с помощта на любовна отвара? „Любовен еликсир” е комичен разказ за любовните преживявания на едно красиво и умно момиче и на момче емоционално, спонтанно, но и неуверено в способността да изразява чувствата си. Проблемът на двамата е „огромен”:  не могат  да признаят чувствата си един към друг. Не могат да кажат „Обичам те”!

 

Съвременната визия на „Любовен еликсир“ ни отпраща не преди двеста години, както е в оригинала на Гаетано Доницети, а във времето на... Мерлин Монро. Това оригинално художествено решение оставя у зрителите усещането, че не присъстват на оперен спектакъл, а на нещо като танцова забава.

 

 

Опера от ГАЕТАНО ДОНИЦЕТИ

Диригент Цветан Крумов

Режисьор Нина Найденова

Художник на декора Радостин Чомаков

Художник на костюмите Лора Маринова

Диригент на хора Цветан Крумов

 

АДИНА – Ирина Жекова

НЕМОРИНО – Валерий Георгиев

БЕЛКОРЕ – Свилен Николов

ДОКТОР ДУЛКАМАРА – Гео Чобанов

ДЖАНЕТА – Благовеста Статева

 

Билети: 10, 15, 20, ВИП с кетъринг 30 лв.

 

РЕЗЕРВАЦИЯ И ПРОДАЖБА НА БИЛЕТИ:

Каса Основна сцена – тел. 052 665 022; каса Сцена Филиал 612 998;

Работно време билетна каса понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00 – 13:30 и 14:30 - 19:00 ч.; неделя 11:00-16:00

Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020

 

 

 

 

Прочетете статията тук: http://www.chernomore.bg/kultura/

 

 

 

Очаквайте варненската премиера на книгата на основателя на Варненската опера на 23 юли, 18 часа, Ротонда, Основна сцена

На 14 юни 2015 г. Софийската опера и балет организира матине, посветено на големия български тенор от недалечното минало Петър Райчев, на което бе представено новото издание на автобиографичната книга "Живот и песен", придружена от компактдиск с изпълнения на големия певец. Първото издание на книгата е от 1950 г. Тя бе представена от проф. Румяна Каракостова. Участва и внукът на прочутия тенор, който е негов съименник - Петър Райчев.

Петър Райчев е роден на 9. март 1887 г. във Варна. Още от малък обича да пее, поощряван от майка му, която пеела много хубаво народни песни. Като ученик в прогимназията във Варна постъпва в църковния хор, ръководен от Добри Христов. След завършването на гимназията заминава за София и се записва да следва литература в Университетa и живопис в Рисувалното училище (днешната Художествена Академия) в класа на Иван Мърквичка. Съученик е на Чудомир, с когото, за да припечелват малко пари като студенти, сътрудничат във в-к „Барабан“ “ с рисунки и карикатури, които той подписва с псевдонима Пиер. Сътрудничи и във вестник „Българан“ като художник, карикатурист и поет. В него се подписва със собственото си име. Поддържа приятелски отношения с Елин Пелин и Александър Балабанов.
Изявява се за първи път пред столичното общество в един концерт на Рисувалното училище, който се състои в „Славянска беседа“. В концерта участват и видните оперни артисти Константин Михайлов-Стоян, Иван Вульпе, Богдана Гюзелева-Вульпе и Катя Стоянова. Талантът на младия Райчев не остава незабелязан за Михайлов-Стоян, който го съветва да започне да взима частни уроци при Иван Вульпе, тъй като тогава в България консерватория няма. През 1908 г. Петър Райчев заминава да учи в Московската консерватория, където печели една от отпуснатите три стипендии за общо приетите за следване 40 студенти. Завършва консерваторията като ученик на знаменития италиански професор Умберто Мазети със златен медал, вместо за осем – за три години. Отличието му дава право да постъпи като солист в Болшой Театър, но наместо това Райчев предпочита да усъвършенства още певческите си умения в Италия. Болшой Театър му отпуска стипендия за две години. 1912 г. Райчев заминава за Неапол, където започва да работи със знаменития бивш тенор и тогавашен педагог Фернандо де Лучия.

След няколко месеца работа де Лучия препоръчва Петър Райчев в театъра „Сан Карло“ в Неапол, където той пее с огромен успех в „Бохеми“ и „Риголето“. Също по негова препоръка Райчев замества заболелия, известен тенор Алесандро Бончи при гастрол на една италианска трупа в „Ковънт Гардън“ в Лондон. Успехът на Петър Райчев е толкова голям, че от „Ковънт Гардън“ му предлагат ангажименти и в други спектакли и, наместо 6 дена Петър Райчев остава в Лондон цели 6 седмици. Триумфът в „Ковънт Гардън“ му отваря широко вратите на много оперни театри в Италия: Неапол, Палермо, Венеция, Генуа, Болоня, пее със знаменити партньори като Тоти Дал Монте, Рикардо Страчари, Амелита Гали-Курчи и др.
От 1914 г. до 1920 г. Петър Райчев работи основно в Москва, Санкт Петербург и Киев като в Москва посещава редовно занятията в Оперната студия на К.С. Станиславски и участва в легендарните представления „Капустник“ на Московския Художествен театър.

1920 г. Райчев напуска Русия и се установява трайно в Милано, ставайки един от водещите тенори в Театро „Алла Скала“, рамо до рамо с Тито Скипа, Бениамино Джили и Аурелиано Пертиле. Гастролира в цяла Италия и във всички елитни театри в Европа. Той е редовен гост в Парижката „Гранд Опера“, в „Ковънт Гардън“ Лондон, Виенската Щатсопера, в Прага, Берлин, Мюнхен, Дюселдорф, Варшава, Будапеща, Загреб, Букурещ, Малта, Кайро, Рига, Талин, Стокхолм, Хелзинки, Копенхаген, Мадрид, Лисабон, Барселона и много други. Пее под палката на най-изтъкнатите диригенти на онова време: Артуро Тосканини, Бруно Валтер, Лео Блех, Исай Добровейн, Емил Купер, Ерих Клайбер, Феликс Вайнгартнер, Леополдо Муньоне, а негови партньори са великият Фьодор Шаляпин, с когото го свързва дълбока дружба и звездите на оперния небосклон Тоти Дал Монте, Тита Руфо, Рикардо Страчари, Матиа Батистини, Бианка Скачати, Карло Галефи, Джузепе де Лука, Мария Ивогюн, Лоте Леман, Мария Чеботари, Зелма Курц, Ева Бандровска-Турска, Лили Понс, Мерцедес Капсир, Микеле Флета.
Петър Райчев притежава огромен репертоар от над 80 роли, както и стотици песни. Участва в звуковите филми „Кармен“ (1932), „Евгений Онегин“ (1928) и „Певецът от улицата“. Записва десетки грамофонни плочи с арии и песни.

От 1919 г. той често се изявява и като оперен режисьор.
Петър Райчев общува с тогавашния европейски интелектуален елит. Бил е близък приятел с Максим Горки, Иля Репин, Владимир Маяковски, Стефан Цвайг, К.С. Станиславски, Сергей Прокофиев, Владимир Немирович-Данченко, Сергей Рахманинов, Умберто Джордано, Пиетро Маскани, Аурелиано Пертиле, Ромен Ролан и много други.

В България Петър Райчев се завръща през 1936 година, на върха на звездната си кариера, като решава да се отдаде на изграждането на родното оперно изкуство – на българска музикална сцена, с български артисти, режисьори и диригенти. Петър Райчев започва активна певческа, режисьорска и педагогическа дейност. Работи и като професор по оперно пеене в Държавната музикална академия в София.
Той е основател и пръв художествен ръководител на операта във Варна (1947) като е и режисьор на всичките пет постановки от първия творчески сезон на операта. Подпомага също създаването на Русенската опера (1949) и Пловдивската опера (1953).
Петър Райчев умира на 30 август 1960 г. в София.

Чуйте интервю с внука Петър Райчев и ария на Родолфо в изпълнение на първия световноизвестен български тенор Петър Райчев:

http://bnr.bg/hristobotev/post/100568894/petar-raichev-1887-1960

 

Шестото издание на Опера в Летния театър – Варна 2015 завършва на 25 август с голяма Оперна гала, под диригентството на известния турски диригент Селман Ада, с водещи солисти на Държавна опера Анкара и Държавна опера Варна. Участват Симфоничен оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна. В концерта ще чуем гостите от Турция Гьоркем Езги Йълдъръм - сопран, Юнюшан Кулолу – тенор, Тинджай Куртолу - бас и Димитринка Райчева - сопран, Елена Чавдарова-Иса – мецосопран и Пламен Димитров – баритон. В програмата са включени арии и ансамбли из опери на Верди, Бизе, Пучини, Чайковски, Селман Ада. През есента екипът ще представи същия гала концерт, вече под диригентството на артистичния директор на Държавна опера Варна Борислав Иванов, на Международния фестивал в Аспендос – Турция.

СОЛИСТИТЕ

Басът ТУНДЖАЙ КУРТОЛУ е роден през 1970 г. в Анкара.
Завършва висше музикално образование в родния си град. Едва 19-годишен се присъединява към екипа на Държавната опера в Анкара като артист-солист. Представя се последователно като Дон Базилио („Севилският бръснар”,Росини), Тимур („Турандот”,Пучини), Спарафучил („Риголето”, Верди), Филип и Великият Инквизитор („Дон Карлос”, Верди), Зарастро („Вълшебната флейта”, Моцарт), Княз Гремин („Евгений Онегин”, Чайковски), Атила от едноименната опера на Верди, Фигаро и Доктор Бартоло („Сватбата на Фигаро”, Моцарт), Командора („Дон Жуан”, Моцарт), Закария („Набуко”, Верди). Участва в Международните музикални фестивали в Аспендос и Истанбул, изпълнявайки ролите на Рамфис и Цар от „Аида”, Спарафучил от „Риголето”, Закария от „Набуко”, Осмин в „Отвличане от сарая”, Атила, Тимур, Ландграф от „Танхойзер” на Вагнер и др. Ролята на Осмин от оп. "Отвличане от сарая" на Моцарт изпълнява в продължение на 15 сезона в Южна Корея, Китай, Италия, Екатеринбург - Естония. През 1996 г. по повод XI конкурс на името на Борис Христов, Тунджай Куртолу участва в специален концерт в Консерваторията „Джузепе Верди”. В следващите години излиза на различни фестивали и печели много престижни награди от конкурси, гастролира в Хърватия, Дания, Австрия, Русия, Белгия, Италия и др. Пее в най-престижоните оперни театри и концертни зали в света, вкл. Линкълн център в Ню Йорк,  Вашингтон, Кралската академия в Брюксел, Щатсопер в Хамбург и др.
В последните години се занимава и с педагогическа дейност, преподава в Башкент и Ескишехир, както и в Анадолския държавен университет.

Роденият в Истанбул тенор ЮНЮШАН КУЛОЛУ е завършил Държавната консерватория към Университета по изкуства „Мимар Синан”. Специализирал при проф. Том Краузе, проф. Криста Лудвиг и Биргит Нилсон. Ю. Кулолу е носител на множество награди от престижни международни конкурс като ХІ Межд. конкурс ”Чайковски” в Москва, „Кралица Соня” в Осло, оперните конкурси в Дрезден и други градове на Германия, Хелзинки и др. Дебютът му на оперната сцена е в ролята на Ерик от оп. „Летящият холандец” на Вагнер в Регенсбург – Германия. Следват ролите на Зигмунд от „Валкюра” на Вагнер, Княз в „Русалка” (Дворжак), Каварадоси от „Тоска” (Пучини), Измаел от „Набуко”, Самсон от „Самсон и Далила”, Канио от „Палячи”, Флорестан от „Фиделио” на Бетовен, няколко знакови тенорови роли от опери на Вагнер и др. Тенорът се изявава главно по оперните сцени на Турция Германия, Швейцария, Испания, Ирландия, САЩ, Хонг Конг и др. През 2011 година печели наградата „Доницети” като най-добър млад певец на Турция.   
Юнюшан Кулолу е известен с интерпретацията си на Али Баба в оп. „Али Баба и четиридесетте разбойници” от Селман Ада. Той е изпълнител на ролята, освен в родината си и във Вупертал - Германия, където пее на немски език. Освен като оперен солист се изявява и като солист в симфоничния и кантатно-ораториалния репертор, в соловите тенорови партии в Осма симфония на Малер, Девета симфония на Бетовен, „Кармина Бурана” на Карл Орф и др. Във връзка с 200 години от рождението на Вагнер представя на фестивала в Байройт соловите тенорови партии от тетралогията „Пръстенът на нибелунга” с Истанбулската филхармония „Борусан” и участва в концерт в City Hall на Байройт. В репертоара му присъстват немски, френски, руски, английски, шведски и финландски песни. Получава покани за концертни изпълнения с песенен репертоар и е награден с престижната награда „Лъвът на Финландия” за принос към популяризирането на финландската музика.
Бъдещите му ангажименти включват ролите на Герман от „Дама Пика” на Чайковски в Mittelsächisches Theater (Германия), Форесто от „Атила” и Айзенщайн от „Прилепът” на сцената на Националната опера и балет в Анкара, Бакхус в „Ариадна от Наксос” (Р. Щраус) в Истанбулската опера и др.

ГЬОРКЕМ ЕЗГИ ЙЪЛДЪРЪМ – сопран е солистка на Държавната опера и балет в Анкара. Родена пре 1981 г. в Анкара, тя започва музикалните си занимания с пиано и виолончело в музикалния отдел на Анадоската художествена гимназия в Анкара. През 1999 г. постъпва  в Държавна консерватория «Хаджетепе» и се дипломира през 2006 г. първа по успех. В следващите години специализира във Виенската музикална академия (метода Feldenkreis), както и в Дюселдорф, Германия при проф. Х. Дорч. След дипломирането си Гьоркен Езги Йълдърм пее в различни оперни театри на Австрия, Люксембург, Белгия, Германия. От края на 2006 г. е солистка на Държавната опера и балет в Анкара. Изпълнява ролята на Блонда от оп. «Отвличане от сарая» на Моцарт и гастролира с Операта на Анкара в Русия, Южна Корея, Естония, Китай, Италия. Пее в Токио с Президентския симфоничен оркестър на Турция. Участва в престижни фестивали в Турция, Австрия, Швейцария, в концерти със симфоничните оркестри на Ескишехир, Измир, Бурса, Билкент, Президентския симфоничен оркестър и оркестърът на Анталия.

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА – сопран е родена в Добрич. Завършва НУИ „Любомир Пипков” и НМА „Проф. Панчо Владигеров” в София. През 1994 г. участва в Първия национален конкурс “Млади музикални дарования” и получава наградата, учредена от проф. Павел Герджиков за най-добро изпълнение на българска песен и специалната награда, учредена от г-жа Валери Попова. През септември 1996 г. участва в Международния младежки фестивал “Бряг на надеждата” (Добрич) и за  отличното си изпълнение във финалния кръг е удостоена с Грамота и Награда за най-добро представяне от страната домакин. През 1998 г. завършва висшето си образование  и взема участие в студентския спектакъл  “Медиумът” от Джан Карло Меноти, където изпълнява ролята на Мисис Нолън, под режисурата на акад. Пламен Карталов. Следват участия в концерти и спектакли в България и чужбина. През септември 2008 г. е финалистка на Конкурса за млади оперни певци в Алкамо, Сицилия, а през октомври същата година е наградена със специално отличие на конкурса “Мирике” в Контурси Терме, Италия. Там получава и покана за участие в няколко курса на известната оперна певица Лелла Куберли и диригента Даниеле Молес.

На XIV-тия Международен конкурс за млади оперни певци “Борис Христов” (2009 г.) след успешен сценичен дебют в ролята на Амелия от операта “Бал с маски” на Дж. Верди е удостоена с Трета награда, бронзов медал и диплом. От 2010 г. започват участията й в постановките „Рейнско злато”, „Пръстенът на нибелунга” и „Валкюри” на Рихард Вагнер на сцената на Националната опера и балет. През юли 2011 г. с успех изпълнява ролята на Амелия от оп. „Бал с маски” на Верди в премиерен спектакъл в рамките на ММФ „Варненско лято” – копродукция на Националната опера и балет и Държавна опера Варна. От октомври 2011 г. е част от постоянния солистичен състав на Държавна опера Варна. През месец май 2013 участва в премиерните спектакли на „Залезът на боговете” от Р. Вагнер, постановка на Националната опера и балет София, където изпълнява три роли под режисурата на акад. Пламен Карталов и диригентската палка на Ерих Вехтер (Германия). Следва участието й през месец юни в „Рейнско злато”, „Валкюри” и „Залезът на боговете”, като част от цялостното представяне на тетралогията „Пръстенът на нибелунга” по повод честванията на 200 годишнината от рождението на Р. Вагнер.

В репертоара й присъстват ролите на Аида от едноименната опера на Верди, Леонора от „Трубадур”, Елизабет от „Дон Карлос”, Тоска от едноименната опера на Пучини, Абигайл от „Набуко”, Мадалена от «Андре Шение» и др.

ЕЛЕНА ЧАВДАРОВА-ИСА – мецосопран е родена в семейство на музиканти. Завършила е Пловдивското музикално училище и Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” – София в класа на доц.Ирена Бръмбарова. Специализирала е в Студия за млади оперни певци към Софийската опера. През сезон 1992/93 г. дебютира в ролята на Мадалена от оп. “Риголето” на Верди в Пловдивската опера, където е солистка и до днес. От 1997 г. е постоянен гост на Софийската опера. Елена Чавдарова е лауреат и носител на награди от три престижни международни  оперни конкурси: ІІІ награда от Конкурса за млади оперни певци “Борис Христов” (1996), Първа специална награда от конкурса в Билбао (Испания – 1996) и поощрителна награда от конкурса в Токио през 1997 г. В репертоара на певицата са почти всички най-известни мецосопранови главни солистични роли от оперите на Джузепе Верди: Амнерис (Аида), Еболи (Дон Карлос), Азучена (Трубадур), Фенена (Набуко), Мадалена (Риголето), Реквием;
Сузуки (Мадам Бътерфлай) на Джакомо Пучини, Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе, Лола от Селска чест на Пиетро Маскани, Олга от Евгений Онегин на Чайковски, Кончаковна от Княз Игор на Ал. Бородин и др. Елена Чавдарова-Иса гастролира в най-реномираните оперни театри на Европа, Азия и Латинска Америка. Пяла е с Миланската филхармония под диригентството на Рикардо Шайи, участвала е в постановка на оп. “Княз Игор” на сцената на Дойче опер в Берлин. Певицата е гостувала на сцената на Националната опера в Лисабон, Рио де Жанейро, в Театро Ариага – Билбао, “Аудиторио” – Мадрид, и др. испански театри, Нов национален театър – Токио, “Елизабет хол”, “Мюзикхале” – Хамбург и др. театри и концертни зали. Партнирала е на известни оперни певци като Луис Лима, Николай Геда, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Бойко Цветанов, Кармела Римиджо и др.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ – баритон е роден през 1977 г. във Варна. Завършва през 2002 г.  НМА „Проф. Панчо Владигеров” в София със специалност оперно пеене в класа на проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева.
Младият певец изгражда десетки централни баритонови роли, които му донасят признание на много оперни сцени в Италия, Франция, Германия, Испания, Гватемала, Дания, Япония, САЩ и др. Oт 2010 г. е солист на Държавна опера – Варна. Репертоарът му включва образите на Шонар и Марсел в „Бохеми”, Барон Скарпия от „Тоска”,  Шарплес от „Мадам Бътерфлай” и Пинг от „Турандот” на Джакомо Пучини; Рембо в „Граф Ори” от Джоакино Росини; Родриго в „Дон Карлос”, Амонасро в „Аида”, Граф ди Луна в „Трубадур”, Жорж Жермон в „Травиата”, Риголето в „Риголето” и Ренато в „Бал с маски” от Джузепе Верди; всички баритонови сола в „Кармина Бурана” от Карл Орф, Папагено от „Вълшебната флейта”, Мазетто от „Дон Жуан” от В. А. Моцарт; Ескамилио от „Кармен” от Жорж Бизе, Енрико от „Лучия ди Ламермур” на Гаетано Доницети, Алфио от „Селска чест” на Пиетро Маскани, Тонио и Силвио от „Палячи” на Руджиеро Леонкавало, Осман Бей от ‘”Луд Гидия” на Парашкев Хаджиев, Гунтер и Алберт от „Залезът на Боговете”, Алберих от „Рейнско злато” на Рихард Вагнер, Яго от „Отело”, Ренато от „Андре Шение”, а последната му великолепна интерпретация на Макбет от едноименната опера на Верди е 30-та в неговата творческа биография.

ПРОГРАМА НА ОПЕРНАТА ГАЛА

Първа част

1. Увертюра към оп. „Травиата“ – Верди

2. Хор и балет от ІІІ д. на оп. „Травиата” - Верди

3. Дует на Джилда и Риголето от ІІІ д. на оп. „Риголето“ – Верди
    изпълняват Гьоркем Езги Йълдъръм и Пламен Димитров

4. Ария на Каварадоси от оп. „Тоска“ – Пучини
    изпълнява Юнюшан Кулолу (E lucevan le stelle... )

5. Дует на Дездемона и Отело от І д. на оп. „Отело“ – Верди
    изпълняват Димитринка Райчева и Юнюшан Кулолу (Già nella notte densa)

6.    Ария на Княз Гремин от ІІІ д. на оп. „Евгений Онегин” – Чайковски
    изпълнява Тинджай Куртолу

7. Ария от оп. „Али Баба и четиридесетте разбойници” – музика Селман     Ада
    изпълнява Гьоркем Езги Йълдъръм

8. Ария от оп. „Забранена любов” – музика Селман Ада
    изпълнява Тинджай Куртолу

9. Ария на Елвира и мъжки хор от оп. „Ернани” – Верди
    изпълнява Димитринка Райчева

9. Мъжки хор от І д. на оп. „Ернани” – Верди

Втора част

1. Хор и Ария на Азучена от оп. „Трубадур” – Верди
изпълнява Елена Чавдарова-Иса

2. Ария на Отело от ІІІ д. на оп. „Отело“ – Верди  
изпълнява Юнюшан Кулолу (Dio! Mi potevi scagliar...)

3. Ария на Филип ІІ от оп. „Дон Карлос” – Верди
изпълнява Тинджай Куртолу

4. Увертюра към оп. „Кармен“ – Бизе

5. Хабанера на Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе
изпълнява Елена Чавдарова-Иса

6. Ария на Ескамилио от оп. „Кармен” – Бизе
изпълнява Пламен Димитров с хор

7. Ария на Герман от оп. „Дама Пика” – Чайковски   
изпълнява Тинджай Куртолу (Що наша жизнь – игра!)

8. Дует на Аида и Амнерис от оп. „Аида” – Верди
изпълняват Димитринка Райчева и Елена Чавдарова-Иса

9. Триумфална сцена от оп. „Аида” – Верди
    изпълняват Димитринка Райчева, Елена Чавдарова-Иса, Юнюшан Кулолу, Пламен Димитров, Тинджай Куртолу, хор и балет

 

Разговор с Даниела Димова, директор на ТМПЦ – Варна за програмата на VII-то издание на „Опера в летния театър“

"Щрихи от утрото" (15.06.2016) - "Минути за култура" по ТВ "Черно море" с водещ Кирил Аспарухов > вижте видео:

 

 

 

 

Скъпи приятели, с радост обявяваме програмата на дългоочакваното единадесето издание на Опера в Летния Театър 2020!

Откриването ще отбележим на 18 юни от 21 ч. с изключителна селекция от оперни арии на короновани особи в специална Корона Опера Гала!

Побързайте да изберете своята дата от афиша! Поради повишените изисквания за сигурност местата са ограничени. 

Билети можете да закупите на касата на Операта на пл. Независимост 1, както и онлайн в сайтовете на Eventim, ФКЦ и BGbileti.

Информираме зрителите, закупили билети за отложени поради извънредното положение представления на Държавна Опера – Варна, че могат да презаверят своите билети до 30 юни за събития от летния афиш.

 

 

 

24 юли 2018, 21.15, Сцена Филиал

 

Планираният за днес, 24 юли, 21.00, концерт "Моята страстна латино любов" в Римски терми, се измества, поради вероятността от валежи, на Сцена Филиал, Театрално-музикален продуцентски център Варна, с начален час 21.15. Билетите важат без заверка.

 

Режисьорът на концерта Сребрина Соколова ни въвежда в латино атмосферата с въпрос: „Изживявали ли сте любов, която едновременно ви извисява до небесата, и в следващия момент да ви смъкне директно в ада? Тя е и наслада и болка, болест и лекарство, спасение и наказание, което носиш в себе си цял живот и никога не можеш да забравиш…

 

Ето за това ще разкажем в „Моята страстна латино любов“ – театрализиран концерт, в който словото, песента и танцът ще се преплетат в един спомен, спомен за нещо отминало, но не и забравено.

Освен на страстното танго, нашата публика ще се наслади на нежната румба и чувствената бачата, поднесени през погледа на хореографа Станислава Томова. Този коктейл от цветове, глас и движения ще ви предложат артист – хористите на Държавна опера Варна Красимира Митева, Марина Иванова, Десислава Касчийска и Димитър Илиев, както и със специалното участие на харизматичния актьор от Драматичен театър „ Стоян Бъчваров“ Пламен Георгиев и танцьорите от Sunny Dance Studio – Грета Симеонова и Георги Цанев. Китара – Георги Бодичев, пиано - Соси Чифчиян”.

 

 

 

 

 

Диригентът на „Аида” Ян ван Маанен преди репетицията

 

9.55 часа,  днес

Радвам се, че съм поканен да дирижирам във Варна – един прекрасен град с прекрасен театър и приветливи хора.

За мен е истинско удоволствие да работя с оркестъра, колегите имат много енергия и правят музика с голяма любов.

Трябва непременно да изтъкна, че съм впечатлен от вашите оперни певци. България трябва да се гордее, че притежава такива великолепни оперни гласове. Калуди Калудов – Радамес има рядко красив глас, той чувства партията отвътре, със сърцето си.

Приятно се работи с професионалисти с богат опит. Харесвам също начина, по който вие тук пазите живи традицииите на операта. Наистина, много се радвам, че съм тук. ”Аида" е една от първите опери, които съм дирижирал. Изключителна творба, истинско вдъхновение.

Мисля, че Верди я е композирал само за няколко месеца. Когато слушаш музиката, усещането е за нещо, написано сякаш за един миг, под въздействието на вътрешен импулс. Може „Аида” и да не е толкова интелектуална опера, но в нея бушуват силни страсти и това докосва душата.

 

 

Даниела Дякова – Амнерис след репетицията

14.05 часа, днес

Днес имахме невероятна генерална репетиция на „Аида”, хиперемоционална и въздействаща. Оркестърът, певците, хорът – всички се раздадохме докрай и този импулс дойде най-напред от Маестро Ян ван Маанен. Изключителен диригент. Той ни зарази с емоцията и желанието да покажем всичко, на което сме способни и ние го направихме. Между него и нас се получи онази химия и онова взаимодействие, които ни правят щастливи, че сме се посветили на това велико изкуство. След тази прекрасна и толкова зареждаща репетиция очаквам с вълнение утрешното представление.

 

Записа Виолета Тончева

ДНЕС ДНЕС ДНЕС

19 юли 2018, 21.15, Сцена Филиал

 

Поради неблагоприятната метеорологична обстановка днешният концерт "Музиката на Италия" се измества от Римски терми на Сцена Филиал на Театрално-музикален продуцентски център Варна с начален час 21.15.

Билетите важат без заверка.

 

 

 

 

Първи Международен балетен форум, в памет на Мая Плисецкая

Под патронажа на г-н Иван Портних, кмет на Община Варна

Опера в Летния театър – Варна 2015

В рамките на шестото издание на Опера в Летния театър 2015 Държавна опера Варна организира за първи път Международен балетен форум, в памет на великата балетна прима Мая Плисецкая. Международният балетен форум - Варна 2015 се явява естествено продължение на дългогодишните традиции в областта на балетното изкуство и провеждащия се на сцената на Летния театър във Варна Международен балетен конкурс с над 50-годишна история. Зад идеята стои главният балетмайстор на Държавна опера Варна и дългогодишен партньор на сцената на Мая Плисецкая, з.а. на Русия Сергей Бобров. В Първия международен балетен форум във Варна ще вземат участие балетните трупи на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, Русия и балетът на Държавна опера Варна. След операта-балет „Carmen Dance” по музика на Жорж Бизе на 27 юли предстои премиерата «Ромео и Жулиета» по музика на Сергей Прокофиев на 29 юли. Премиерата е  под егидата на кмета на Община Варна, г-н Иван Портних.
Трагичната история за съдбата на двамата влюбени от Верона, гениално пресъздадена преди 420 години в шедьовъра на Уилям Шекспир, се превръща в символ на първата голяма и неосъществима любов. Енигмата „Ромео и Жулиета” оживява със същата сила и в балетната музика на Сергей Прокофиев. Балетът „Ромео и Жулиета” на свой ред става еталон за качеството на всяка балетна трупа и в този смисъл балетната постановка „Ромео и Жулиета” на Сибирския държавен балет свидетелства за артистичните върхове на трупата, една от най-добрите в Русия. Автор на либретото, хореографията и постановката е з. а. на Русия Сергей Бобров, художник - Дмитрий Чербаджи, сценичен грим - Ирина Тарфеева, консултант по сценичен бой – Юрий Щуко, з.а. на Русия. Участват водещите артист-солисти на Сибирския държавен балет и Балетната трупа при Държавна опера Варна.

 

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА И ИЗПЪЛНИТЕЛИ:

 

• Жулиета                                                       Олеся Алдонина
• Ромео                                                           Кирил Литвиненко
• Тибалт                                                          Демид Зиков
• Меркуцио, Приятел на Ромео          Даниил Костилев
• Синьор Капулети                                    Александр Куимов
• Синьора Капулети                                 Мария Литвиненко
• Сеньор Монтеки                                     Алексей Бальва
• Приятели на Ромео, Комедианти-   Денис Погорелий, Елена Погорелая, Полина Буличева, Надежда Панфилова
• Душата на Меркуцио -                          Маргарита Носик

 

Два рода равно знатни от Верона,
чиято красота е тук пред вас,
отново нарушавайки закона,
проливат ближна кръв със вражи бяс.
Двамина млади през стени от злоба
обикват се под гибелна звезда
и таз любов, отвела ги до гроба,
погребва с тях и кръвната вражда.

                                 (превод Валери Петров)

 

Съвременният прочит на Сергей Бобров следва сюжета в трагедията на Шекспир с експресивна хореография, в която няма ярко разделение на полюсни състояния, каквато е обичайната трактовка. „От балета «Ромео и Жулиета» публиката очаква да съпреживее класическата  музика на Сергей Прокофиев, подплатена с шекспировски страсти. Когато поставях балета, исках преди всичко да разбера, да почувствам и да разкрия историята, която композиторът е заложил в своята музика. След това се опитах адекватно да пресъздам и обобщя добре познатата история с изразителен художествен език, близък до днешния ритъм на живот. Смисълът на съвременния балет не се състои в механичното пренасяне на действието в наши дни или в използването на «съвременни движения». Балет, основан върху Шекспирова трагедия, във всеки случай предполага нееднозначна оценка на персонажите, отказ от ясното разделение на черно и бяло, добро и лошо», изтъква Сергей Бобров.

История на създаването

В края на 1934 г. театърът за опера и балет «С. М. Киров» предлага на Сергей Прокофиев да напише музика за балет по трагедията на Шекспир «Ромео и Жулиета». През лятото на следващата година музиката е готова, но не е одобрена от театъра. Считат я за недостатъчно танцувална! Нещо повече – според първия вариант на Прокофиев, Ромео и Жулиета не умират в края. Композиторът обяснява своето решение с факта, че живите хора могат да танцуват а умиращите не могат. Докато се решават проблемите около постановката, Прокофиев извлича две симфонични сюити върху музиката, а по-късно – трета. Все пак композиторът прави компромис и се примирява със смъртния изход на финала. Премиерата на балета, поставен за пръв път от Леонид Лавровски, с Галина Уланова в ролята на Жулиета, се е състояла в Санкт Петербург на 11 януари 1940 година.

Поради неблагоприятните метериологични условия ще се  премести мястото за спектакъла "Музиката на Италия, който бе предвиден днес от 21:00 часа на отворената сцена в Римските терми във Варна. Мултимедийният спектакъл "Музиката на Италия", ще бъде представен вместо в Римски терми, на Основна сцена, 21.00. Билетите важат без заверка. Сценарий и режисура Сребрина Соколова Участват: Бойка Василева, Благовеста Статева, Валерий Георгиев, Вяра Железова, Деян Вачков, Свилен Николов В програмата: В програмата: Nella fantasia  Ave Maria- G. Cacchini  Catari – Core’ngrato La Danza  Il Poveretto – G. Verdi  Con te partiro Parlami d’amore Mariu  Il Bacio  Parla piu piano  Non ti scordar di me  Malia- Paolo Tosti  Тиритомба  O’ Sole mio  La spagnola  Травиата – Наздравица – ансамбъл Фуникули Фуникула - ансамбъл Италия - страна на древна история, страна на императори и папи, земя на страст и красота. Italia e musica! Всичко е музика – от храната, през звука на ферарито, та до възторжените викове на футболните фенове. Концертът е един разказ за Италия чрез нейната музика.

 

Концертът „Гласове и ритъм от безкрая” на Татяна Колева, насрочен за 28 юли в Държавна опера Варна от 19 часа, остава на същата дата, но ще се проведе в зала 1 на ФКЦ с начален час 19.30. Билетите се презаверяват на касата на ФКЦ.

Премиерният концерт на Страцимир Павлов „Седем свещени пространства”, насрочен за 25 юли от 19 часа в Държавна опера Варна, остава на оперната сцена, но се отлага за 4 октомври по същото време. Билетите важат без заверка.

 

18 юни, 19.00, Основна сцена

В спектакъла на "Норма" от Белини, режисьорски прочит на Кузман Попов,
под диригентската палка на Маестро Кръстин Настев, отново ще имаме
удоволствието да чуем великолепната Дария Масиеро, която дебютира в
ролята на Норма във Варна, в Опера в Летния театър 2016. Тя спечели
овациите на публиката и в концерта "Звезди на белкантото" във ФКЦ. В
лиричната трагедия от Винченцо Белини на 18 юни 2019, 19.00, Основна
сцена, Дария Масиеро ще си партнира с Валерий Георгиев - ПОЛИОНЕ,
Евгений Станимиров - ОРОВЕЗО и Либузе Санторизова – АДАЛДЖИЗА.

 

 

ДАРИЯ МАСИЕРО е един на от най-значимите съвременни италиански
сопранови гласове. Тя завършва с отличие вокално пеене в
Консерваторията в Александрия и усъвършенства вокалното си
майсторство в Академията на Миланската скала при Мирела Френи.
Дария Масиеро е желан гост на престижните оперни сцени: Scala in Milano,
Regio in Torino, Carlo Felice in Genova, Filarmonico in Verona, Festival Torre
del Lago Puccini, Comunale in Bologna, Massimo in Palermo, Donizetti and
Sociale in Bergamo, Regio and Auditorium in Parma, Bellini in Catania,
Salzburger Festspiele, L'Opera in Nice, Liceu in Barcelona, Festival in Savolinna,
Art Center in Seoul, Concert Hall in Beijing, National in Tokyo, Belles Art in
Bogotà, Opera House in Melbourne, Opera House in Macau, Festival of
Wexford, Sydney Opera House, Arts Center Melbourne, Rudolfinum in Prague.
Нейни партньори са най-именитите певци на планетата като Пласидо
Доминго, Хосе Карерас, Ренато Брузон и др. Участва в престижни оперни
фестивали под диригентството на Muti, Palumbo, Pappano, Noseda, Luisotti,
Conlon, Bartoletti, Pidò, Campanella, Ceccato, Auguin, Puggelli, DeAna, Gieleta,
Murphy, Ponnelle, Kaegi, Pier’Alli, Maestrini, Stein, Placido, Alagna,
DeTommasi, Stefanutti, Kokkos, Zambello, DeLuca.
Дария Масиеро изпълнява знаковите сопранови партии в световната
оперна литература, като следващите й ангажименти са в ролите на
Маргарита в „Мефистофел“ на Бойто в Savonlinna Festival, Магда в „La

Rondine“ в Операта в Ница, Дона Елвира в „Дон Жуан“ в Иралндската
опера, Контесата в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт в Macau International
Music Festival, Тоска в „Тоска“ от Пучини“ в Парма, Дездемона в „Отело“,
Адриана в „Адриана Лекуврьор“ и Амелия в „Бал с маски“ в Circuito Lirico
Lombardo, Лиу в „Турандот“, Леонора в „Трубадур“, Аида в „Аида“ и
„Турандот“ в Sidney Opera House и др.

 

 

ЛИБУЗЕ САНТОРИЗОВА е родена в Прага през 1984 г. От детска възраст учи
цигулка, флейта и пиано в Музикалното училище в Милевско, след което
завършва Музикалната консерватория в Чешке Будьовице (2000-2007).
Оперния си дебют прави съвсем млада в ролята на Белинда от „Дидона и
Еней“ на Пърсел (2002). Усъвършенства вокалното си майсторство в
различни майсторски класове, като след завършването на майсторския
клас при Мирела Френи (2004) продължава обучението си в Италия, Teatro
dell’Opera di Roma (2004-2008). Участва в Оперното студио на Рената Ското
към Accademia di Santa Cecilia в Рим (2013-2015). В момента работи с
вокалния педагог Барбара Бони.
Пее знаковите партии за мецосопран на оперните сцени в Рим, Москва,
Йерусалим, Тимишоара, Карнеги Хол, New York Lyric Opera и др. Изнася
концерти и рецитали в Париж, Франкфурт, Хановер, Мюнхен, Скопие,
Бусето и др. Печели редица конкурси и награди, като шоуто“Work in talent”
(Рим, 2014), конкурса „Верди“ в Модена (2013), конкурса на Римския
фестивал (2009), конкурса „Д. Чимароза“ (2007, 2009), Лондонския
музикален конкурс (2007), UFAM (Париж, 2007) и др.

 

Да изпее Борис на сцената е най-голямата му мечта

 

Интервю на Елена Хаберман, специален пратеник на „Der neue Merker” – списание за опера и балет във Виена и цял свят

 

 

В антракта на „Набуко” в Опера в Летния театър във Варна Карло Коломбара ме покани на разговор. Роденият в Болоня бас смята за радост и чест да гастролира в „Страната на басите”, както нарича България.

Той е голям почитател на Борис Христов, както и на Николай Гяуров, с когото го свързвало голямо приятелство. Така успял да опознае Варна като курортен център. За него не представлявало никакъв проблем, на сутринта, веднага след бравурната „Фаворитка” в Залцбург, да вземе самолета за Варна, а вечерта, в пълна кондиция, да представи своя Закария.

Той вече е пял в София, а във Варна е участвал в голям концерт, само с баси, по повод 100-годишнината на великия Борис Христов. Певецът разказва, че е завършил Музикалната академия в родната Болоня при Париде Вентури - певец, който се е изявявал предимно в Италия, но е бил изключителен педагог. 

Карло Коломбара поддържа вече около 22 години световна кариера, започнала с конкурса ASLICO и арията от операта на Доницети „Линда ди Шамуни”. Тогавашният директор на Миланската скала Рикардо Мути харесал талантливия певец и му оказал изключителна подкрепа.

Постоянната им съвместна работа продължава около 20 години. Кариерата на Карло Коломбара стартира на международната сцена във всички континенти. Изявите му в Австрия досега са редки, няколко в ерата на Холендер и в Залцбург по време на фестивала в „Бохеми”, а сега го чухме в концертното изпълнение на „Фаворитката”.

Последното му виенско изпълнение в Konzerthaus като Фиеско от „Симоне Боканегра” е записано на компактдиск. Крайно време всичко това да се промени! Такъв глас и да го няма във Wiener Staatsoper, подобно нещо не бива повече да се случва.   

 

 

 

Прогнозата е дъждът да спре до 19 ч.
Варненската опера ще представи мюзикъла, който стана супер хит на Лято 2020, днес 4 септември, от 20:00.

Първият септемврийски дъжд няма да промени плановете на Държавна опера Варна да представи тази вечер в Летния театър на морския град спектакъла, който се превърна в най-успешната премиера на фестивала „Опера в Летния театър“ и ММФ „Варненско лято“ 2020.

 Представлението ще се проведе днес, 4 септември, от 20:00 в Летния театър. Прогнозите на синоптиците предвиждат дъждът да спре към 19 часа, така че техническите служби ще могат да подготвят сцената и да подсушат местата за зрителите на импозантното звуково и светлинно шоу.

 

На 21 май в страстния спектакъл „Carmen Dance” отново ще триумфират любовта и смелостта, гениално пресъздадени от великия френски композитор Жорж Бизе. Операта „Кармен” обаче разбива сърцето на своя автор – Бизе не понесъл провала на премиерата в парижката „Опера Комик” през 1875 г. и починал 3 месеца по-късно... Но историята обича парадоксите и 7 години след премиерата операта се завърнала в Париж с огромен успех. Днес „Кармен” гордо шества на сцените в Европа, Америка и Япония – както винаги свободна, свободна от любов, свободна за любов... „Кармен” завинаги!

Любопитно е, че далеч преди премиерата на операта, героите от новелата на Проспер Мериме започнали своя сценичен живот в едноактния балет„Кармен и тореадорът”, поставен в Мадрид през 1848 г. от младия Мариус Петипа. През 1967 г. на сцената на Болшой театър се състояла и премиерата на балета „Кармен сюита” от Родион Шчедрин, посветена на неговата съпруга Мая Плисецкая. На великата балерина, починала неотдавна на 90-годишна възраст, е посветено предстоящото първо издание на Международния балетен форум – Варна 2015.

Дългогодишният сценичен партньор на Мая Плисецкая в Болшой театър, з.а. на Русия Сергей Бобров, сега артдиректор на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и главен балетмайстор на Държавна опера Варна, също направи своя хореографски прочит на известния сюжет. В оригиналната постановка на Държавна опера Варна от 2014 г. „Carmen Dance” той пресъздава драматичните взаимоотношения между персонажите с класическа хореография, пречупена през призмата на съвременния поглед. Уникална особеност на „Carmen Dance” е, че става дума за мащабна опера-балет, в която - освен балетни артисти, под палката на главния диригент на Варненския оперен театър Светослав Борисов, участват също оркестър, хор и солисти на Държавна опера Варна. Режисьор на оперните сцени е Кузман Попов.

В горещия любовен триъгълник ще чуем солистите на Държавна опера Варна Арсений Арсов (Дон Хозе), Пламен Димитров (Ескамилио) и Линка Стоянова (Микаела). В ролята на страстната циганка този път ще се превъплъти солистката на Държавна опера Варна мецосопраното Силвия Ангелова. В същите главни роли ще танцуват балетните артисти на Държавна опера Варна Евгения Минкова (Кармен), Павел Кирчев (Дон Хозе), Румен Стефанов (Ескамилио), Илияна Славова (Микаела), както и солистите Мартин Чикалов (Данкайро) и Ренета Михайлова (Бандитка).

 

 

НАТАЛИЯ БОБРОВА ОТ РУСИЯ ТАНЦУВА „ПЕПЕЛЯШКА“

 

28 юли 2018, 19.00, Основна сцена

 

 

В балетния юли, когато Варна е домакин за пореден път на най-престижния в света Международен балетен конкурс, Държавна опера Варна поднася и своя балетна премиера със съдействието на Министерството на културата на Руската федерация. 

 

На 28 юли, 19.00, Основна сцена, ще се насладим на високо балетно майсторство в руски стил в премиерния спектакъл на "Пепеляшка" от Сергей Прокофиев.

Автор на хореографията е з.а. на Русия Сергей Бобров, главен балетмайстор на Държавна опера Варна. В главните роли танцуват солисти на Държавния театър за опера и балет в Красонярск и на Държавна опера Варна.

В Пепеляшка ще се превъплъти Наталия Боброва, Принца и Учителя по танци ще пресъздаде Иван Карнаухов, а Мащехата ще бъде Павел Кирчев. Партиите на сестрите на Пепеляшка ще изпълнят Пердита Джейн Ланкастър и Анастасия Осокина, а като Феята ще видим Мириам Рока Крус.

„Пепеляшка“ е уникален балет. Струва ми се, че всяко малко момиче, което види нашия спектакъл, непременно ще повярва в приказката, в чудото, в принца. Вярата в доброто и любовта са важни за съвременния свят.

Много съм щастлива, че след дълго прекъсване отново танцувам една от любимите си партии. Благодарна съм за доверието на хореографа на постановката Сергей Бобров. Спектакълът впечатлява с ярката си и сложна хореография, с красивите костюми. Очаквам с нетърпение срещата с българските зрители и вярвам, че нашата „Пепеляшка“ ще им донесе незабравими емоции", споделя солистката на балета в Красноярск Наталия Боброва.

 

Билети: 15, 20, 30; ВИП с кетъринг 40 лв.

БИЛЕТНА КАСА: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022, www.operavarna.com
ЗАЯВКИ: тел. 052 665 020

 

 

 

• 
• 
• 
• 
• 

 

Оперетна гала с участието на оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна ще бъде представена на 4 май от 19 часа на Основна сцена.  
В програматa ще звучат откъси от оперети на Й. Щраус, И. Калман, Ф. Лехар, Ж. Офенбах, Ф. Супе, и др. Солисти ще бъдат звездите на ДМБЦ ”Стефан Македонски” Олга Михайлова-Динова и Пеньо Пирозов, заедно със солистите на Държавна опера Варна Даниела Димова, Пламен Димитров, Стилияна Стоянова, Пламен Долапчиев, Валерий Георгиев и др.
На диригентския пулт ще застане главният диригент на Държавен музикален и балетен център „Стефан Македонски” Юли Дамянов, режусуратае дело на главния режисьор на Варненския оперен театър Кузман Попов.

Диригентът Юли Дамянов завършва НМА “Проф. Панчо Владигеров” – София през 1986 г. по специалностите хорово дирижиране при проф. Лилия Гюлева и оркестрово дирижиране при проф. Константин Илиев. Веднага след  дипломирането си започва работа като диригент в ДМТ “Стефан Македонски”, като от септември 2008 до септември 2010 г. е главен диригент. Успоредно работи и като постоянен гост-диригент на Варненската опера, дирижира спектакли на ДМТ във Велико Търново, Бургаската и Пловдивската опера и др. В творческата биография на Юли Дамянов са вписани над 100 спектакъла и концерти по време на турнета на Музикалния театър в Япония и Западна Европа. Сега отново е главен диригент на ДМБЦ „Ст. Македонски” и диригент на Софийски духов оркестър. Носител е на голямата награда “Кристална лира 2010” на СБМТД за Новогодишен концерт в тандем с Марио Николов и Светлин Ивелинов. След големия успех през 2012 г. със спектакъла „Hello Broadwаy” на сцените в София, в Летния театър и във ФКЦ на Варна и на Super Star Gala през 2013 г., маестро Юли Дамянов отново бе удостоен с „Кристална лира” 2013 – награда на публиката.

Кузман Попов завършва ВИТИЗ в класа на проф. Филип Филипов и проф. Сашо Стоянов. През 1971-1972 г. специализира оперна режисура в Комише опер в Берлин, а след завръщането си в България е назначен за режисьор във Варненска опера. В творческата му биография фигурират реализациите на 10 драматични и над 100 оперни произведения, а също така и значителен брой музикални предавания в Българската национална телевизия. С негови постановки на оперите "Симоне Боканегра", "Бал с маски", "Тоска", "Отело", "Травиата", "Макбет", "Аида" и др., Варненската опера успешно участва в Националните прегледи на оперното и балетно изкуство и нееднократно печели награди, представя се на международни музикални фестивали, гастролира в Испания, Италия, Гърция, Египет, Русия и др. Кузман Попов е постановчик на операта "Травиата" специално за откриването на новия Оперен театър в Кайро, за който създава сценични версии на "Трубадур" и "Бохеми". През 2012 г. е удостоен с почетно отличие – Плакет и Грамота на Министерството на културата за дългогодишен принос в развитието на българското сценично изкуство и култура и във връзка с неговия 70-годишен юбилей.

В последните години, едновременно като и режисьор и художник, Кузман Попов успешно реализира премиерите на оперите «Травиата» и «Андре Шение», сърцата на публиката спечели и последната му постановка - операта «Дон Паскуале», чиято премиера се състоя на 8 и 9 април т.г.

 
Олга Михайлова-Динова - мецосопран завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров“ през 1992 г. в класа по оперно пеене на проф. Сима Иванова. През същата година дебютира на сцената на Националната опера в ролята на Розина от „Севилския бръснар” на Росини. През следващите  години изпълнява с успех централните роли от опери на Моцарт, Росини, Бизе, Белини, Маскани, Верди и др. Изявява се и в областта на оперетата и мюзикъла в оперети и мюзикъли на Й. Щраус, Калман, Лехар, Шьонберг, Уебър, Бърнстейн. Олга Михайлова–Динова е изнасяла множество камерни тематични концерти с музика от френски, испански, италиански, немски, руски и български композитори, както и съвременна класическа и популярна музика. Има многобройни записи в БНР и БНТ, а през 2009 г. издава самостоятелен компакт-диск с песни на Тодор Попов.
Певицата е чест гост на варненска сцена изпълнявайки роли като Кармен, Сантуца, Принцеса Еболи, Силва и Хана Главари, има успешни участия в концерти с  разнообразна музика.

 

 

 

Пеньо Пирозов – тенор завършва НМА ”Проф. Панчо Владигеров” след което е приет за солист-артист в НМТ”Стефан Македонски”, където работи с проф. Светозар Донев и Руслан Райчев. Вокалната си техника през годините развива с имена като Никола Николов, Александрина Милчева и Анна Томова-Синтова. Специализира в Salzburg при проф. Борис Баков.

В репертоара си има над 10 централни оперетни и още толкова оперни роли. Гастролира с всички турнета на музикалния театър от 2001 г. досега в Солун, Германия, Люксембург, Холандия, Австрия, Швейцария, Дания и Токио. От 2005 г. участва в оперната продукция на агенция “Шлоте”. През сезон 2009-2010 на Софийска опера  балет дебютира в ролята на Херцога от „Риголето” и в европейскатата продукция на „Истинското постоянство” от Хайдн в ролята на граф Енрико. На сцената на Държавна опера Варна е изпълнявал ролите на Херцог от ”Риголето”, Алфред от „Травиата” на Верди и Илия от „Луд гидия” на Парашкев Хаджиев.

 

 

 

 

Валерий Георгиев – тенор завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” със специалностиТЕ валдхорна и оперно пеене. В продължение на десет години работи като артист-оркестрант в НМТ «Стефан Македонски». От 2009 г. стартира оперната му кариера и до 2012 г. вече гастролира на редица оперни сцени в Германия, Швейцария, Австрия, Холандия, Румъния и Русия. От 2012 г е солист на Държавна опера Варна. Репертоарът му включва партиите на Ернесто от «Дон Паскуале» и Тонио от «Дъщерята на полка» на Доницети; Дон Рамиро от «Пепеляшка и Граф Ори от едноименната опера на Росини; Фентон от «Фалстаф», Херцог от «Риголето», Алфред от «Травиата», Рикардо от «Бал с маски», Манрико от «Трубадур», Габриел от «Симоне Боканегра» на Верди; Неморино от «Любовен еликсир», Андре Шение от едноименната опера на Джордано, Граф Данило от «Веселата вдовица» на Лехар и др. Валерий Георгиев поддържа богат репертоар от кантатно-ораториални произведения.

Стилияна Стоянова - сопран е родена във Варна. Завършва средното си образование в музикалното училище ”Добри Христов ” в родния си град,  през 1998 г. завършва и висшето си образование в НМА ”Проф. Панчо Владигеров” със специалност оперно пеене при професор Благовеста Карнобатлова. От февруари 2002 г. е в състава на хора на Държавна опера Варна. Вокалният и артистичен талант на певицата не остава незабелязан от диригенти и режисьори и тя получава покани да изпълнява солистични роли в опери, оперети и концерти. Първите й поверени солистични роли са Кети в оперетата ”Лелята на Чарли” и Алиса в мюзикъла ”Алиса в страната на чудесата”. Изпълнява ролите на Барбарина в ”Сватбата на Фигаро”, Анина от ”Травиата” , Олга от ”Веселата вдовица”, Алис от ”Граф Ори”, Щаси от „Царицата на чардаша” и др.

Пламен Долапчиев – тенор завършва през 1995 г. НМА “Проф. Панчо Владигеров” в класа по оперно пеене на доц. К. Вачкова. Дебютира на професионална сцена още като студент в ролите на Артур от “Лучия ди Ламермур” на Доницети (1994, Русенска опера) и Алфред от “Травиата “ на Верди (1995 г., Бургаска опера). През сезон 1995-1996 г. е солист на Старозагорската опера. През пролетта на 1996 г. участва в премиерните спектакли на операта “Стифелио” на Верди в ролята на Рафаел в рамките на ММФ “Мартенски музикални дни” в Русе. От ноември 1996 г. е солист на Държавна опера Варна, където изпълнява централни тенорови партии в опери на Верди, Пучини, Бизе, Джордано, Калман и др.

Даниела Димова – сопран завършва оперно пеене в Националната музикалната академия “Панчо Владигеров” в класа на проф. Реса Колева (1990), специализира в Дома на изкуствата “Борис Христов” в Рим при проф. Маргарита Лилова и италианско bel canto при проф. Ида Фарина в Милано, Италия. От 1991 до 2009 г. е солистка на Варненската опера. След спечелени конкурси става директор на Оперно-филхармонично дружество Варна (2009) и директор на Театрално-музикален продуцентски център, обединяващ Драматичен театър “Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна (от 2010). Завършила през 2014 г. и магистратура по специалността „Арт-мениджънт” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, Даниела Димова съчетава успешно творческата с административната дейност. В репертоара й има над 25 оперни сопранови солови роли, както и голям брой произведения от кантатно-ораториалния жанр, камерни творби и солови песни. Носител е на редица престижни награди, сред които Награда “Варна”, “Кристална лира” на СБМТД през 2007 г., “Златно перо” (2011) на Радио Класим ФМ и Галерия Макта.

 
Пламен Димитров – баритон е роден във Варна. Завършва НУИ „Добри Христов” в родния си град, а през 2002 г. и НМА „Проф. Панчо Владигеров” в София със специалност оперно пеене в класа на проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева. Младият певец изгражда десетки централни баритонови роли, които му донасят признание на много оперни сцени в Италия, Франция, Германия, Испания, Гватемала, Дания, Япония, САЩ и др. Oт 2010 г. е солист на Държавна опера Варна. Репертоарът на Пламен Димитров включва над 25 центални баритонови роли от опери на Пучини, Росини, Верди, Карл Орф, В. А. Моцарт, Бизе, Доницети, Маскани, Леонкавало, П. Хаджиев, Вагнер, Джордано и др.

 

 

Вижте репортажа тук: https://www.bnt.bg/bg/a/pepelyashka-ot-rosini-na-varnensko-lyato

 

 

 

 

 

 

Маестро АЛДО СИЗИЛЛО пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за „Атила“и премиерата в ММФ „Варненско лято“ 2017

19 август, 21.00, „Атила“, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2017

 

Маестро Сизилло, в копродукция с TeatroComunalediModena, на който Вие сте артистичен директор, Държавна опера Варна направи „Дон Паскуале“, едно от най-успешните си заглавия, а сега Вие сте тук за премиерата на „Атила“ в ММФ „Варненско лято“ 2017. Как оценяватепървата си среща с Оркестъра на Варненската опера?

Впечатленията ми са чудесни. Оркестърътна Варненската опера звучи много добре.

 

И друг път сте дирижирали „Атила“...

Да, дирижирал съм и друг път „Атила“, като последният спектакъл в Модена, с Карло Коломбара в ролята на Атила и Владимир Стоянов в ролята на Ецио, предстои да излезе на компактдиск. Двамата участват и във варненската премиера на „Атила“.

 

Какво е особеното на „Атила“?

Интересна е историческата връзка. Известно е, че операта е посветена на нашествиетов Италия и нейното опустошаване от хунитев средата на V век. Хунският вожд Атила сравнил със земята град Аквилея и жителите му потърсили убежище в лагуните, където възникнала Венеция. Неслучайно премиерата на операта се е състояла именно във Венеция, в театър „Ла Фениче“ през 1846 г.

Самата операизисква четири силни гласа и четирима превъзходни солисти. За „Атила“ е нужен не само отличен бас за ролята на Атила, но също и отлично сопрано за партията на Одабела, отличен тенор за Форесто и отличен баритон за Ецио. Важно е солистите да имат зад гърба си опит с тази опера, за да могат да поднесат оперния спектакъл така, както го е замислил Верди. Не е лесно да се съберат четирима отлични певци на едно място, но случаят във Варна е точно такъв.

Друга особеност на операта е фактът, че за пръв път в оперната история Верди използва технически нововъведения, за да пресъздаде символичния възход на слънцето и Италия след смъртта на Атила. Ремарките на самия Верди, свързани с този мизансцен са много подробни.

На хора в „Атила“ е отредена важна роля, точно както е и в „Набуко“. И двете опери са писани в един период, в който Верди работи много са своето утвърждаване, наречен от самия него „anni di galera“ (затворнически години).

 

Имате ли любими места в партитурата на „Атила“?

Харесвам „Атила“ заради силната драматургия и динамиката, това е опера без паузи и тишини. Любопитен е начинът, по който Верди изгражда образа на Атила, отклонявайки се от историческата фактология. В операта Атила не само че не е е злодей, а напротив: притежава романтичен ореол - влюбва се в римлянката Одабела, притежава дори великодушие - прощава на Форесто, който иска да го убие. 

Любим ми е краят на първо действие с хора и всички солисти. Най-внушително и силно, почти театрално, въздейства драматичният край на операта с експресивната ария на Одабела, която пробожда Атила.

Всъщност всички солистични арии, било то на баса, тенора или баритона,са една от друга по-хубави. „Атила“ е красива опера.

 

Какво е мнението ви за българските певци? Имате опит не само от Италия, но и от работата си с майсторския клас на Райна Кабаиванска в София?

Да, с ученици на Райна Кабаиванска и в партньорство със Софийска опера и балет дирижирах два спектакъла на „Бохеми“. Българските оперни певци са известни в цял свят. България има великолепни оперни традиции, особено с басите. Българските и италианските оперни певци си приличат, те чувстват и изпълняват операта по един и същ начин, имат еднакво усещане за изкуството.

 

А Вашето усещане за Варна какво е?

Очаквах нещо различно и съм много приятно изненадам. Варна има различна атмосфера от София, намирам я за по-красива, по-дружелюбна, а морето й придава несравним чар.

 

AЛДО СИЗИЛЛОе завършил оркестрово дирижиране в Консерваториите на Неапол и Болоня. Често е канен като гост-диригент на много симфонични оркестри, сред които Arturo Toscanini dell’Emilia Romagna orchestra,Оркестър Хайдн (Болцано), Симфоничния оркестър на Сан Ремо, Оркестъра на Академия „Лист“ (Будапеща), Радиосимфоничния оркестър на Санкт Петербург, Московския Радио-симфоничен оркестър, Арменския симфоничен оркестър и др. Застава на диригентския пулт за оперни спектакли в Болоня, Рим, Катания, Ферара, Модена, Бергамо, Атина, Маями, София и др.Под неговата диригентска палкасе отбелязва 150-годишнината на Пучини в родния град на композитора Лука, както и първата годишнина от смъртта на Лучано Павароти, за която той дирижира в Модена Реквием от Верди.Поставя през 2008 въвFlorida Grand Opera в Маями „Травиата“. Бил е диригент-постановчик на много световни фестивални премиери за Фестивал на нациите в Città di Castello, Cantiere Internazionale d’Arte in Montepulciano, Nuove Forme Sonore in Rome, Estate Chigiana summer events calendar in Siena, Festival Angelica in Bologna и др.Има записи за различни компании като Fonit Cetra, Naxos and l’Hermitage), RAI и др.Пише собствени композиции за театрални събития като Венецианското биенале, Световния фестивал в Нанси, Val-de-Marne Festival в Париж и др.През 1984 основава Младежкия симфоничен оркестър Orchestra Sinfonica Giovanile dell’Emilia Romagna, с който изнася концерти в Италия и по света.

От 1995 до 2000 е артистичен секретар на Teatro Comunale в Болоня, понастоящем е артистичен директор на Teatro Comunale в Модена и на Фестивала на нациите Città di Castello.Преподава в Консерваторията „Ариго Бойто“ в Парма.

 

Прочетете още:

СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯТ БАРИТОН ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ЗА ПРЪВ ПЪТ ВЪВ ВАРНА

ЗА ПРЪВ ПЪТ НОСИТЕЛ НА ОПЕРЕН ОСКАР НА СЦЕНАТА НА ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР

 

 

 

21 декември, 19.00, Основна сцена - XX Коледен музикален фестивал - Варна 2019

23 декември, 19.00, Дом на културата “ Борис Христов” – Пловдив, Европейска столица на културата

 

Музика Страцимир Павлов
Сценарий и режисура Нейчо Петров-Реджи и Антоанела Петрова
Асистент режисьор Елиана Атанасова
Хореография Анастасия Неделчева
Костюми Елена Станева
Мултимедия 4 friends Studio
Графичен дизайн и реклама ZOOM Design

 

 

 

11 август 2016, 21.00, Опера в Летния театър

Премиера на ММФ „Варненско лято” под патронажа на кмета на Варна Иван Портних

Карло Коломбара идва във Варна след участие в Ел Ескориал

През следващата седмица ММФ „Варненско лято” продължава с две премиери на Опера в Летния театър. На 11 август предстои премиерата на „Борис Годунов” от Мусоргски, последвана от премиерата на „Силата на съдбата” от Верди на 13 август.

 Премиерата на „Борис Годунов”, която пресъздава драматичните събития около възкачването на престола на Борис Годунов, ще протече под знака на трите „К” – Коломбара, Камджалов, Карталов.

Режисьорският прочит на „Борис Годунов” е на Академик Пламен Карталов, а диригентската интерпретация – на почетния гост-диригент на Държавна опера Варна, определян като "един от най-ярките диригенти от своето поколение", „философ между диригентите” и "магьосник на пулта"  Йордан Камджалов.

 

 

 

Маестро Камджалов е Артистичен директор, Главен диригент и Посланик на българската култура по света. Дирижира водещи оркестри в Берлин, Лондон, Цюрих, Лос Анджелис, Токио, Бостън, Лисабон и др. 

Той е носител на над 10 престижни международни отличия и на 29-годишна възраст създава фондация за подпомагане на млади български творци.

„Освен Вагнер, другата ми мечта е „Борис Годунов”. Мусоргски е една от най-мощните евристични личности на XIX век. Грандиозен психолог, разкриващ покъртителни светове във вътрешното пространство на човека, той може да бъде учител на Фройд и Юнг по философия. Чудовищно иновативен, като композиционна техника и хармония, той вдъхновява Рахманинов, Скрябин, Шостакович, Дебюси. Абсолютен идеен донор, Мусоргски проектира целия XX век.

 Идвам на репетиция с усещането за неповторимост. Екипът на Варненската опера ме посрещна с респект и отзивчивост. Мога определено да кажа, че хорът на Варненската опера е най-добрият в страната. Много съм впечатлен и от хора на Детско-юношеската опера. Имам ясна концепция за „Борис Годунов”, идвам максимално добре подготвен,  изисквам максималното от себе си, разчитам на същата реакция от другите и тези неща, вярвам, са гаранция за един добър спектакъл”, обяснява Маестро Камджалов.

 

Със знаменитата софийска постановка на „Борис Годунов“ Академик Пламен Карталов, който освен режисьор е и сценограф на постановката, построи истински нов олтар на операта пред храма „Св. Александър Невски“. Сега във Варна той ще използва даденостите и естествения декор на Летния театър, за да създаде своя пореден шедьовър.

 

 

Светозар Рангелов сменя Карло Коломбара в ролята на Борис Годунов Солистът на Софийска опера и балет Светозар Рангелов ще изпълни ролята на Борис Годунов в Опера в Летния театър на 11 август вместо предвидения Карло Коломбара, който се чувства неразположен.
Роден в София, Светозар Рангелов завършва през 1995 година  Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров” при проф. Асен Селимски.

По време на следването си получава първа награда от конкурса „Христо Бръмбаров”, ноември 1995 г., има участие в конкурса „Певец на света” в Кардиф, юни 1995 г. Същата година дебютира на сцената на Софийската опера и балет в ролята на Дон Базилио, „Севилският бръснар” (Росини).

От февруари 1996 година е солист на Софийската опера. Светозар Рангелов има множество роли, между които Филип ІІ, „Дон Карлос” (Верди), Мефистофел, „Фауст” (Гуно), Кончак, „Княз Игор” (Бородин), Борис Годунов в "Борис Годунов" (Мусоргски) и други.

 

Солисти в „Борис Годунов” са още Ирина Жекова, Силвия Ангелова, Евгений Станимиров, Свилен Николов, Христо Ганевски, Бойка Василева, Гео Чобанов, Арсений Арсов, Людмил Петров, Стоян Финджиков, Пламен Георгиев и др. Участва екип на Варненската детско-юношеска опера.

 

 

 

Прочетете повече:

Не просто правене на опера на открито, а раждане на опера на открито

Йордан Камджалов за премиерата на операта "БОРИС ГОДУНОВ"

Суперлативно за варненския „Борис Годунов”

Eмблемите на „Борис Годунов”

Eдно огромно, гръмко и приятелско БРАВО, КОЛЕГИ!

 

 

 

 

 

Концертът на 26 февруари 2014 г. в зала 1 на ФКЦ бе посветен на дългогодишната диригентка на хора на Варненската опера Малина Хубчева, по повод една година от внезапната й кончина на 19 февруари 2013.

За цялостното й творчество и принос към развитието на оперното изкуство СБМТД удостои посмъртно Малина Хубчева с високата награда ЗЛАТНА ЛИРА.

Светла Манолова от профсъюзното дружество на СБМТД връчи отличието на съпруга на незабравимата Малина.

Оркестър и хор на Държавна опера Варна, хор "Морски звуци". Диригент Стефано Сегедони (Италия), диригенти на хоровете Стефан Бояджиев и Росица Щерева, концертмайстор Красимир Щерев. Солисти Даниела Димова, Бойка Василева, Арсений Арсов и Евгений Станимиров.

• 
• 
• 
• 
• 

 

 

 

В търсене на истинския Чайковски

Не може да не харесваш „Лешникотрошачката”, както не може да не харесваш и приказката на Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”, върху която Чайковски създава своя шедьовър. Всъщност това е не само последният балет на великия композитор, но и единственият Рождественски балет в световната музикална съкровищница. Неизменна част от духа на големия християнски празник, „Лешникотрошачката” е символ на възможността да се променим за добро.

Докато традиционните постановки на балета не се придържат особено към Хофман, моят прочит – напротив, се стреми да се доближи до него. В този смисъл варненската ми постановка е напълно оригинална.

Връщането към първоизвора, в търсене на истинския Чайковски, е красиво и вдъхновяващо предизвикателство, идеята, която следвам. Да следват своите мечти и никога да не се отказват от тях – това пожелавам на децата и на всички, които не са забравили, че са били деца.

Сергей Бобров – хореограф-постановчик, з. а. на Русия

 

Мари е любимата ми роля

„Лешникотрошачката” е любимият ми балет, а Мари е любимата ми роля. Щастлива съм, че имам възможността да танцувам в спектакъла на Сергей Бобров и да пресъздам образа на главната героиня.

Музиката на Чайковски ме грабва, вълнува ме, усещам я близо до себе си. Моята Мари сънува прекрасен сън, в който изживява мечтите си, подобно на всички деца, които вярват, че по Коледа стават чудеса. Възрастните може и да не си признават, но тайно се надяват на същото.

Ето защо „Лешникотрошачката” е нашата вечна вълшебна приказка – приказка за доброто, което заслужаваме и очакваме.

 

Илияна Славова – Мари

 

 

Отвъд всекидневието

И аз обичам Мари, танцувала съм я неведнъж. Тя попада в един приказен свят, в който всичко е различно и вълшебствата нямат край. Кое момиче не си мечтае за подобно преживяване?

А когато една балерина успее да се потопи с всичките си сетива в невероятния свят на „Лешникотрошачката”, то нейното вълнение няма как да не се предаде и на зрителите. Балетната трупа работи с огромно желание и проповдигнат дух, за да се получи един пълноценен спектакъл.

Очакваме зрителите да ни се доверят, за да ги пренесем отвъд всекидневието в един по-щастлив свят.

 

Олеся Алдонина – асистент-хореограф

 

 

 

 

На 17 септември от 19.00 ч., под диригентството на Светослав Борисов, своите умения да се справя с всякакви заплетени житейски ситуации ще покаже «Севилският бръснар». Завладяващата постановка на комичната творба от Джоакино Росини е дело на изтъкнатите италиански творци - режисьора Антонио Петрис, сценографа Грета Подеста, костюмографа Салваторе Русо и хореографа Джузепе Паренте. Различното в режисьорския прочит е обогатяването на сценичното действие с марионетен театър, чийто директор и режисьор е, разбира се, Фигаро. Този похват предоставя допълнителни възможности за изява на артистите.

В главната роля публиката ще аплодира любимия си Фигаро Свилен Николов, Граф Алмавива ще бъде прецизният във всяко отношение Асений Арсов, а Ирина Жекова ще представи красивата и умна кокетка Розина. В този великолепен солистичен състав се вписват и старият мърморко, домогващ се до любовта на Розина, Доктор Бартоло, в изпълнение на Гео Чобанов, и интригантът Дон Базилио – знакова партия за всеки бас, в която Евгений Станимиров показва най-добрите си качества. За артистичното внушение на целия спектакъл специален принос има и Бойка Василева в ролята на Берта.

 

 

 

 

С матинета за ценители Държавна опера Варна възнамерява да разшири и обогати срещите със своята публика. Концертите ще се изнасят в определени съботни дни, в уютното камерно пространство на ротондата във фоайето на първи балкон.
В първото матине „Майски многоцвет” на 16 май, събота, от 11 часа, ще предложим пъстър букет с арии и дуети от известни опери на Моцарт, Росини, Бизе, Верди, Пучини, Чайковски, Маскани, Лехар. Изпълнителите са едни от най-добрите артист-хористи на Държавна опера Варна.
За да си част от един професионален оперен хор се изискват много качества и умения – вокална техника и красив глас, артистичност и най-важното – умение да постигаш баланс с останалите колеги. Мнозина от участниците в матинето често се изявяват и в ролята на солисти. Високото ниво на варненския оперен хор е отбелязвано неведнъж от музикални критици в техните отзиви за спектакли на Държавна опера Варна.

На пианото ще акомпанират прекрасните пианисти Жанета Бенун и Руслан Павлов, който само преди няколко дни, в Празничния концерт за Деня на Европа, поднесе своята изключителна интерпретация на един от най-трудните концерти за пиано и оркестър на Йоханес Брамс.
 

С мисъл за красотата и пъстротата на събуждащата се природа през май, в  матинето са включени разнообразни творби. Най-напред Вяра Железова, отличена със ЗЛАТНА ЛИРА от СБМТД за успешната й творческа дейност, ще даде тон с жизнерадостната Сегидиля от любимата си опера „Кармен”. Ролята на циганката, която не признава нищо друго, освен любовта, тя представя с успех на турнета в чужбина, във Варна я аплодираме и в операта-балет “Carmen Dance”.

Тенорът Владислав Владимиров, който често изпълнява солови партии в оперети като „Царицата на чардаша”, „Веселата вдовица”, рок-операта „Исус Христос суперзвезда”, ще поднесе ария от оперетата „Птицепродавецът” от Лехар. Почти няма опера, оперета или мюзикъл, в която Антоанета Маринова да не е пяла солова партия. Тя отдавна е в състава на Варненската опера, режисьори и диригенти с удоволствие й възлагат солистични партии, заради отговорното й отношение към работата, ярко сценично присъствие и добре поддържан глас. Тя ще се представи с Ария на Сантуца от оп. „Селска чест” на Маскани и Ария на Лиу от оп. „Турандот” на Пучини. Красимира Митева също е сред предпочитаните солистки. Познаваме я като Флора от „Травиата”, графиня Д`Аремберг в „Дон Карлос”, Паж в „Риголето” и в други роли. За матинето тя си е избрала Ария из „Италианката в Алжир” от Росини и Ария на Олга от „Евгений Онегин” на Чайковски.

Дует на Церлина и Дон Жуан от „Дон Жуан” на Моцарт ще изпълнят Юлка Трендафилова и Петър Петров. Дон Жуан отново ще успее да примами наивната селска девойка Церлина в деня на сватбата й. Съпротивата й няма да трае дълго и тя, както и хиляди други жени и девойки, ще попадне в плен на чаровния съблазнител. Димитър Илиев, млад, красив, с добре овладян глас и забележимо артистично присъствие, се преобразява на сцената в благородник и селянин, войник и бандит. Ще го чуем в събота с прочутата Ария на Каварадоси от „Тоска” на Джакомо Пучини.

Следва Дует на Чо-Чо-Сан и Сузуки от „Мадам Бътерфлай” с Марина Иванова и Вяра Железова. Сред предпочитаните солисти – баси в опери на Моцарт, Росини, Верди, Пучини попада и Росен Рангелов - списъкът на ролите му е доста дълъг. На матинето той ще изпее Ария на Якопо Фиеско от „Симоне Боканегра” на Верди. Младата артист-хористка Марина Иванова, която впечатлява с нюансирания си глас, ще чуем с Ария на Леонора от „Трубадур” на Верди. Петър Петров, който е от няколко години в състава на Варненската опера, не изтъква таланта си, но специалистите веднага забелязват красивия му глас и все по-често го канят като солист или като участник в камерни концерти. Той ще изпълни знаковата за всички баси Ария на Закария от „Набуко” на Верди.

Името на Благовеста Статева често присъства в нашите афиши. Еднакво добра както в драматичните, така и в комичните опери, в оперетите и мюзикълите, артистична, с добре поддържан глас, тя излъчва увереност и спокойствие на сцената и всички тези качества я поставят в редицата на предпочитаните солистки. Тя ще се представи в завладяващата Ария на Джудита от едноименната оперета на Франц Лехар.

Няма как „Майски многоцвет” да не отдаде дължимото и на операта на всички времена „Травиата”. Ще прозвучи Дует на Виолета и Алфред из ІV картина, в изпълнение на Антоанета Маринова и великолепния тенор Стоян Финджиков, когото често слушаме и като солист в най-търсените постановки на Варненския оперен театър. Предвидено е матинето да завърши с „Наздравица”, но като знаем как публиката посреща тази искряща като шампанско ансамблова творба, със сигурност ни очаква повторение, а може би и други изненади.

 

 

10 октомври 2019, 19.00, Варненска опера

 

След триумфа в Опера в Летния театър тази година на "Симон Боканегра" от Джузепе Верди, отново посрещаме във Варна големия български баритон Кирил Манолов, пожънал аплодисменти с ролята на Симон Боканегра на най-престижните сцени. В ролята на Габриеле Адорно отново ще се срещнем и с тенора Иван Момиров, още един от именитите наши певци, които големият свят на операта познава. В ролята на Амелия Грималди ще дебютира солистката на Варненската опера Илина Михайлова, единствената българска певица, избрана от Хосе Карерас да пее в бенефисния му концерт тази година в София. Басовата партия, защитил великолепно на премиерата, и сега ще изпълни Евгений Станимиров

 

Солистите Кирил Манолов, Илина Михайлова, Иван Момиров и Евгений Станимиров, както и целият екип на спектакъла, начело с Маестра Николета Конти и режисьора Деян Прошев, се отнасят с особено внимание към точно този спектакъл на "Симон Боканегра". Като го посвещават на 90-годишнината от рождението на великия бас Николай Гяуров, те, заедно с всички артисти на Театрално-музикален продуцентски център Варна, дават израз на дълбоката си почит и преклонение пред неговото неповторимо певческо и актьорско майсторство.

 

КОНЦЕРТ НА МАРИО ХОСЕН - 28 ДЕКЕМВРИ 2016, 19.00, ФКЦ

 

Варненската публика ще има изключителната възможност да се докосне до интерпретарското съвършенство на виртуозния цигулар Марио Хосен на 28 декември от 19.00 в зала 1 на ФКЦ. „Духът на Паганини” ще завладее пространството, освен с музиката, и със средствата на съвременния 3D Mapping, поднесен от Полина Герасимова. Оркестъра на Държавна опера Варна ще дирижира известният органист от катедралата "Свети Стефан" във Виена, проф. Йоханес Ебенбауер. Едва ли има по-красив начин да изпратим старата и да посрещнем новата година!

С естественост, предопределени сякаш от съдбата, Марио Хосен извървява пътя от дете-чудо до международното признание „Превъплъщение на Паганини”. Уточняваме с гордост, че става дума за „Българския Паганини”. Всъщност във вените на родения в Пловдив музикант тече копска, еврейска, арабска и българска, а може би тракийска кръв от времето на Орфей, и от тяхната смес се ражда изумителен талант. Марио Хосен, чиято майка е оперна певица, свири от 5-годишен на първата си цигулка, подарена от баба му, а на 8 години вече е солист на Пловдивската филхармония. Завършва висшето си образование в Университета за музика и сценични изкуства във Виена.

Кариерата му е свързана с такива имена като преподавателя му Фришеншлагер, Руджеро Ричи, Ифра Нийман, Жерар Пуле и други световни изпълнители. Марио Хосен свири с Английския камерен оркестър, Брукнер Оркестър Линц, Кралската филхармония, Симфоничния оркестър „Чайковски” на Московското радио, Оркестъра на Миланската скала, Симфоничния оркестър на БНР, Мексиканския държавен симфоничен оркестър, Софийската филхармония и много други. Познават го навсякъде по света, където концертира с огромен успех - САЩ, Австрия, Италия, Франция, Швейцария, Испания, Египет, Китай, Русия, Япония. Прави записи с прочути артисти като Адриан Йотикер, Филип Берно, Жан Бернар Помие, Бруно Канино, Израел Инон, Милена Моллова, Владимир Федосеев.

Носител на много награди за своето изпълнителско майсторство, Марио Хосен е вече и утвърден педагог, почетен професор по цигулка на НБУ и гост професор в Япония. Вдъхновител е на много проекти, сред които създаването на Академичния оркестър „Камерата Орфика” в НБУ и на Международния конкурс за цигулари във Варна през 2015 г., на който се изявиха изключителните Братя Зайранови - Александър и Мартин от Варна. Те вече се обучават и в майсторските класове на Международната академия „Орфеус“ във Виена, зад която стои отново Марио Хосен.

МАРИО ХОСЕН - ДА ТЕ НАРЕКАТ „ПРЕРОДЕНИЯТ ПАГАНИНИ” Е ОТГОВОРНОСТ, ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО И НАЙ-ВЕЧЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ

Музикалните критици величаят Марио Хосен като „Прероденият Паганини”, „Виртуоз с изумителна техника, съчетана с романтична чувствителност”, възхищават се на неговата „брилянтна техника и красив цигулков тон”. „Да те нарекат „Прероденият Паганини” е отговорност, предизвикателство и най-вече задължение, защото именно той прави революция в инструменталното цигулково изкуство. Не са много интерпретаторите му в началото на ХХІ век и смятам, че съм един от малкото, които имат в репертоара си по-голямата част от творчеството на Паганини. Изпитвам огромно удоволствие да свиря и разбирам тази технична и много виртуозна музика”, споделя делово маестрото.

 

На 29 януари от 18 часа Държавна опера Варна ще предложи на опероманите шедьовъра на Пучини «Тоска». Създадена преди 115 години, творбата продължава да вълнува и днес с прекрасната си музика и драматичния си сюжет, в който всеотдайната любов между певицата Тоска и художника Марио Каварадоси претърпява много превратности, за да достигне своята кулминация – саможертва в името на любовта.

Трите централни партии в спектакъла ще защитят с високия си професионализъм Димитринка Райчева в ролята на Тоска, гостът Даниел Дамянов в ролята на Каварадоси и Венцеслав Анастасов в ролята на Барон Скарпия. Евгений Станимиров ще пресъздаде образа на Анджелоти, в останалите роли ще чуем Росен Рангелов, Стоян Финджиков, Йордан Коцев, Благовеста Статева и др. На диригентския пулт ще посрещнем един от доайените на българското музикално-изпълнителско изкуство и артистичен директор на Държавна опера Варна, Маестро Борислав Иванов. Режисурата е дело на главния режисьор на Варненската опера Кузман Попов, също едно от големите имена в българската оперна история.

Сопраното Димитринка Райчева е родена през 1975 г. в Добрич, завършва НУИ “Любомир Пипков” и НМА “Проф. Панчо Владигеров” в София. Участва в I Национален конкурс “Млади музикални дарования” и получава награда за най-добро изпълнение на българска песен и специалната награда на примата Валери Попова (1994), а на Международния младежки музикален фестивал “Бряг на надеждата” в Добрич печели Грамота и Награда за най-добро представяне от страната домакин (1996).
Завършва висшето си образование в НМА „Панчо Владигеров” (1998) с дипломна работа – участие в студентския спектакъл  “Медиумът” от Джан Карло Меноти, където изпълнява ролята на Мисис Нолън, под режисурата на Пламен Карталов. Следват множество участия в концерти и спектакли в България и чужбина, стига до финала на Конкурса за млади оперни певци в Алкамо, Сицилия (2008), получава специалното отличие на конкурса “Мирике” в Контурси Терме, Италия (2008), специализира при известната оперна певица Лелла Куберли и диригента Даниеле Молес.

На XIV Международен конкурс за млади оперни певци “Борис Христов”, след успешен дебют в ролята на Амелия от операта “Бал с маски” на Джузепе Верди, е удостоена с III награда, бронзов медал и диплом (2009). В ролята на Флосхилде участва в премиерата на “Рейнско злато” от Рихард Вагнер (2010), с която се поставя началото на големия проект по тетралогията “Пръстенът на нибелунга” на академик Пламен Карталов в Софийската опера и балет. За следващата опера “Валкюри” е ангажирана за ролята на Валтрауте. От началото на октомври 2011 г. Димитринка Райчева е част от солистичния състав на Държавна опера Варна. В края на ноември същата година направи силен дебют в ролята на Тоска от едноименната опера на Джакомо Пучини. През май 2013 участва в премиерните спектакли на „Залезът на боговете” от Рихард Вагнер, постановка на Националната опера и балет в София, където изпълнява три роли под режисурата на академик Пламен Карталов и диригентската палка на Ерих Вехтер (Германия), а в петото издание на Опера в Летния театър Варна 2014 впечатли с дебюта си като Мадалена в  „Андре Шение” от Умберто Джордано.

 

 Тенорът Даниел Дамянов  е роден през 1970 г. в Търговище. Средно образование получава в родния си град, а висше – във Великотърновския университет “Св.св. Кирил и Методий” с магистърска степен по богословие. Изучава оперно пеене като частен ученик при Стоян Кисьов и Костадинка Николова. В периода 1994-1996 г. работи като артист-хорист в ДМТ Велико Търново. Дългогодишен солист е на хор “Свети Иван Рилски” и хор “Родна песен” в Търговище. Участвал е в множество концерти във Велико Търново, София, Силистра, Варна, Шумен, Бургас, Полша, Италия, Гърция, Германия и Холандия. През 2007 г. започва работа като солист на Русенската опера, гастролира с оперни спектакли в София, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив. От 2010 г. е солист на Софийска опера и балет, на чиято сцена изпълнява едни от знаковите тенорови партии. Репертоарът му включва ролите на Каварадоси в “Тоска”; Дон Алваро в “Силата на съдбата”; Херцога в “Риголето”; Калаф в “Турандот”; Дон Хосе в „Кармен”; Де Грийо в „Манон Леско”; Радамес в “Аида”; Канио в “Палячи”; Манрико в “Трубадур’’; Макдъф в “Макбет»; Алфред в ,,Травиата”; Измаел в ,,Набуко’’, Форесто в ,,Атила’’; Отело в ,,Отело’’; Дон Карлос в ,,Дон Карлос’’.

 

 

 

Баритонът Венцеслав Анастасов е роден през 1971 г. в Русе в семейството на именитите български оперни певци Мария Венциславова и Анастас Анастасов. Завършва Музикалното училище в Русе в класа на Георги Делиганев и ДМА при проф. Асен Селимски. Бързо се издига до най-високите нива на оперното изкуство. Репертоарът му включва централните баритонови партии от най-известните опери на Верди, Пучини, Бизе, Леонкавало, Маскани, Гуно, Доницети, Росини, Моцарт, Чайковски, Бородин и др. Гастролира в Холандия, Швейцария, Белгия, Англия, Франция, Испания, Италия, Гърция. Венцеслав Анастасов работи с едни от най-големите имена в света на операта като Лорин Маазел, под чието диригентство пее Родриго в „Дон Карлос” и Ескамилио в „Кармен”, режисьор на постановката е Карлос Саура. С маестро Зубин Мета участва в „Турандот” и записва DVD, пее в продукцията на Метрополитен опера „Ифигения в Таврида” и с Пласидо Доминго в Палау де Лас Артс – Валенсия. Кариерата на Венцеслав Анастасов минава през сцени като Гран Театро де Лисео – Барселона, Опера Монте Карло, Фестивала в Солотурн, Залцбург Аудиториум и др. Звездният български баритон е един от плеядата наши певци, които правят чест на най-престижните оперни сцени.

 

 

 

 

ЛЯТНА СЦЕНА ЗАД ТЕАТЪРА

Ул. „Русе“, в градинката зад сградата на Операта и Театъра.

 Билети на касата на Операта и Театъра, пл. Независмост 1, тел.: 052 665022

Билети онлайн: Bgbileti.com, Eventim.bg, fccvarna.bg

 

Мерки за безопасност: 

Молим Ви, преди посещение да се запознаете с мерките за сигурност, които
сме предприели с цел грижа за здравето на нашите изпълнители и зрители и
ограничаване на разпространението на COVID – 19.

 

 Очаквайте на 3 юни 2020 г., 18 ч.

 „Приказка за деца“, концерт по музика на П. Й. Чайковски

Авторски текстове – Искра Иванова и Константина Тодорова

 Подходяща възраст: 4 – 9г.

Продължителност: 45 мин.

 Участват:

Константина Тодорова – фагот

Радостин Златинов – кларинет

Лъчезар Апостолов – валдхорна

Надежда Енчева – обой

Красимира Аскерлакова – флейта

Стоян Радев - актьор

 Помните ли вашите любими приключения от детството? Да, те са от приказките, също като любимите на вашите деца. Музикантите от оркестъра на Държавна опера ще разкажат на деца и
родители една истинска „Музикална приказка“. Спектакълът е по произведения на великия руски композитор Чайковски и пренася зрителите в света на едно малко момче, който изведнъж се оказва озарен от музиката. Историите ще разказва любим актьор -  Стоян Радев, а в разказа му ще се появяват пъстри персонажи - кукли, дървени войничета, чучулиги и… много детски мечти.

 Участват Константина Тодорова – фагот, Радостин Златинов – кларинет, Лъчезар Апостолов – валдхорна, Надежда Енчева – обой и Красимира Аскерлакова – флейта.

 Духовият квинтет ще изпълни пиесите от програмния цикъл на П. И. Чайковски „Детски албум”, написан през май 1878 г. Историята на създаването му е много лична - композиторът пише този опус за седемте деца на сестра си Александра. Стиховете и картините, които изобразяват миниатюрите в опуса, са източник на вдъхновение за детското творчество, развиват образното мислене на децата, а и позволяват интегрирането на различни видове изкуство в интерпретацията. Тези пиеси се прелестна илюстрация на сентенцията на Чайковски, че цветята, музиката и децата са най-добрата украса на живота.

П. И. Чайковски (1840 – 1893) е един от първите композитори, написали цикъл от пиеси изцяло за детска аудитория. Това са 24 забавни музикални миниатюри, всяка от които има програмно заглавие и е напълно завършена и различна от останалите. Музиката пренася слушателя в различните настроения и състояния на чистата детска душевност, изразява простотата и богатството на детския живот. В сюжета е подреден цял свят, изказан в звуци - огорчение, радост, молитва, забавление, игри и весели танци. „Детски албум” на Чайковски e не само колекция от красиви пиеси, а калейдоскоп от ярки образи и детски изживявания, емоции и впечатления, който заслужено влиза в златния фонд на световната музикална литература за деца.

Програма:

 1. Сутрешна молитва

2. Зимно утро

3. Играта на конете

4. Мама

5. Походът на дървените войници

6. Болната кукла

7. Погребение на кукла

8. Валс

9. Нова кукла

10. Мазурка

11. Руска песен

12. Свирач на хармоника

13. Камаринская

14. Полка

15. Италианска песен

16. Стара френска песен

17. Немска песен

18. Неаполитанска песен

19. Детска приказка

20. Баба Яга

21. Сладки мечти

22. Песен на чучулигата

23. Латернаджията

24. В църквата

 

 

 

 Постановката, създадена в колаборация с ПармаОперАрт през лятото на 2019 година, пожъна успех както на италианската премиера през юли в Летния оперен фестивал Reggia di Colorno, така и на българската премиера в Летния театър на Варна през август, като част от ММФ „Варненско лято“ 2019.

 

ДИРИГЕНТ МАРКО БОЕМИ

13 август 2016, 21.00, Опера в Летния театър

Премиера на ММФ „Варненско лято” под патронажа на Италианския културен институт

Дариa Масиеро: Щастлива съм отново да бъда част от ММФ „Варненско лято”

Премиерата на Вердиевата опера „Силата на съдбата” на 13 август ще дирижира Марко Боеми - един от най-големите оперни диригенти на Италия. Режисурата е дело на македонския режисьор Деян Прошев.

„Силата на съдбата” има славата на фаталистична опера с много кръв и убийства. Те започват с проклятието над влюбените Дона Леонора и Дон Алваро от Маркиз ди Калатрава, смъртно улучения от случаен изстрел баща на девойката. По-нататък съдбата преподрежда и обърква живота на героите, братът пронизва сестрата, вярвайки че изпълнява морален дълг и сам умира.

„Силата на съдбата” вълнува именно с темите за случайността и фатализма, за отмъщението и обърканите ценности, в името на които убийството се приема за героизъм. Темите звучат актуално и днес, затова и моята интерпретация се фокусира върху тях”, уточнява Деян Прошев.

 

В ролята на Леонора ди Варгас ще аплодираме възхитителното италианско  сопрано Дариa Масиеро. „Щастлива съм отново да бъда част от ММФ „Варненско лято” след успешния и толкова красив концерт “Belcanto Stars” през миналия сезон.

Очаквам с трепет участието си в двата спектакъла - „Силата на съдбата от Верди ” на 13 август и „Норма” от Белини на 22 август. В „Силата на съдбата”, под диригентството на Марко Бoеми, който дирижираше нашия концерт във Фестивалния и конгресен център м.г., сега ще изпълня ролята на Леонора ди Варгас с такива партньори като Карло Коломбара, Калуди Калудов и Венцеслав Анастасов.

Особено съм развълнувана от възможността да дебютирам в ролята на Норма, една от моите любими героини. ММФ „Варненско лято” е един най-важните и най-популярни фестивали в Европа и аз се чувствам особено поласкана да пея на неговата сцена”, подчертава Дариa Масиеро.

 

 

 Именитата оперна режисьорка ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя прочит на „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек - премиера за Варна и първо цялостно представление в България; философската подплата и автобиографичният характер на творбата; стремежът към свобода и любов, нарушената връзка с природата; пътят на „Хитрата лисичка“ от Балтийско до Черно море; спецификата в музиката на Яначек; морето като полет на душата.

 

„Хитрата лисичка“ от Л. Яначек, диригент-постановчик Павел Балев, режисьор Вера Немирова, продукция на ТМПЦ – Държавна опера Варна в колаборация с Volkstheater Rostock, съвместен проект с ММФ „Варненско лято - 7 юли, 21.00, XIV Опера в Летния театър – Варна 2023

 

- Ако започнем разговора още от „Продадена невеста“ на Бедржих Сметана, която поставя началото в летоброенето на Варненската опера (1947), в нейната история има още няколко постановки на същото заглавие. Следва премиерата за България на балета „Кача и дяволът“ от Антонин Дворжак (1971) и „Хитрата лисичка“ (2023), която се оказва третото произведение от чешки композитор във варненската оперна история и първата среща с Леош Яначек. Какво е мястото на „Хитрата лисичка“ в целия български оперен контекст?

 

- Това е първото цялостно представление на „Хитрата лисичка“ в България. В София е играна съкратена детска версия, без философските сцени. „Хитрата лисичка“ обаче не е детска опера, тя е за цялото семейство. Това е универсална творба с дълбока философска подплата, която се обръща към зрителите от всички поколения. Нейната философия за природата и за нашето отношение към нея, за първичните инстинкти, които ни зоват, и най вече стремежът към свобода - всичко това са теми за съвременния човек.

 

- Зелена опера...

 

- Да, Даниела Димова го каза на пресконференцията и наистина тази формулировка е много подходяща, защото нашата интерпретация насочва към екологичната тема и опасностите пред природата. В описанията на красивата природа е заложено посланието, че в нея всичко подлежи на цикличност, на смърт и раждане, на нов живот и ние, като обитатели на природата, сме длъжни да я пазим. Вместо да изсичаме горите, да замърсяваме реките и моретата, да избиваме дивите животни за трофеи, трябва да осъзнаем, че сме част от всичко това и че застрашавайки природата, ние застрашаваме съществуването си на планетата, нашия дом.

 

„Хитрата лисичка“, може също да се каже, е алегория за несломимото и непреклонимото - лисичката не се подчинява на никакви закони, освен на законите на природата. В центъра стои нейната воля за свобода. Лесничеят разпознава в очите й своята несподелена любов към една красавица, която му се е изплъзнала на младини, точно по същия начин като лисичката. Винаги, когато се появи, лисичката събужда подобни асоциации – дали у застаряващия учител, впиянчения свещеник или пък у лесничея, който според мен е най-близо до образа на самия композитор. Яначек също е преживял една такава несподелена любов с много по-младата от него, при това щастливо омъжена, Камила Щьослова.

 

Композиторът ХРИСТО ЙОЦОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за респекта към Шекспир и неговия музикален еквивалент, за баланса между сериозното, младежкото и съвременното, разбира се и за джаза, в първия в света мюзикъл по „Сън в лятна нощ“. Продукция на Държавна опера Варна, Общински детски комплекс Варна и фондация „Нова идея“. Либрето и постановка Костадин Бандутов. Диригент Ганчо Ганчев. Оркестър на Държавна опера Варна и екип на Варненската детско-юношеска опера

 

31 май 2018, 19.00 – Предпремиерно концертно изпълнение

 

Христо Йоцов, харизатичен перкусионист, автор на музика и аранжименти за джаз формации и биг-бенд, композитор на симфонична, филмова и театрална музика, а сега вече и на мюзикъл. При това първия мюзикъл по Шекспировия „Сън в лятна нощ“. Как решихте да го направите?

 

Винаги има пръв път. Привлече ме Ганчо Ганчев, той ме въвлече в тази авантюра и аз приех. Казах си защо пък не. След като знам как добре работи той с децата от Варненската детско-юношеска опера и вярва, че тъкмо аз съм подходящият композитор, защо да му отказвам.

 

И как се създава музика по Шекспир?

 

Вече съм композирал музика по Шекспир. „Бурята“ за столичния Куклен театър, един спектакъл за възрастни, който се оказа доста успешен. Сега за „Сън в лятна нощ“ се опитах да спазя, заради себе си, две правила. Първото – да се усеща респекта ми към Шекспир като степен на сериозност и музикален еквивалент на нивото на този велик драматург. Второто - все пак да бъде и младежко, и в някаква степен съвременно, без да минава една определена граница, да не се превърне в кич, следвайки някакви псевдосъвременни „моди“.

 

Христо Йоцов и кич са несъвместими понятия...

 

Да, да. Искам да кажа, че музиката не бива да се плъзга към някаква лековатост и че балансът между сериозното и младежкото е от изключително значение.

 

Труден баланс, постигнахте ли го?

 

Ще разберем утре на предпремиерното концертно изпълнение (усмихва се). По реакцията на децата съдя дали съм успял, защото децата са искрени и не цепят басма никому. Те определено се палят по мюзикъла и за мен това означава, че нещата се получават.

 

„Сън в лятна нощ“ изобилства с объркани ситуации, любовни дуети, чувство за хумор и въпреки че за нуждите на мюзикъла либретото е доста олекотено, все пак сложността си остава.

 

Наистина „Сън в лятна нощ“ е един калейдоскоп от всичко, всъщност на съвременен език бихме го нарекли комедия на ситуациите. Направо си е ситком, защото ситуациите постоянно заплитат и преплитат различни връзки между героите, появяват се нови любовни триъгълници, които се завъртат и няма край... Като котка, която си гледа опашката. Всичко това е много интересно предизвикателство от музикална гледна точка.

 

Някои дори прокарват паралел между „Сън в лятна нощ“ и Нощта срещу Еньовден, когато според нашенските вярвания небето се разтваря, билките омайват и стават какви ли не чудеса с хората.

 

Това трябва да е българската връзка в Шекспир (усмихва се).

 

Въодушевлението сред артистите в Детско-юношеската опера обикновено се измерва с желанието на всички да играят всички роли, а най-добре – главните 

 

И сега е така. Затова са разпределени по двама и трима за всяка главна роля, възможност за изява имат всички. Научили са ролите и ариите си и аз вярвам, че ще се представят добре както сега на концертното изпълнение, така и на премиерата.

 

Джаз ще чуем ли?

 

О, да, ще чуете. Колкото повече към края на „Сън в лятна нощ“ вървим, толкова повече джаз и драматизъм ще има.

 

Прочетете още:

ЗА ПРЪВ ПЪТ В СВЕТА МЮЗИКЪЛ ПО „СЪН В ЛЯТНА НОЩ“ ОТ ШЕКСПИР

 

 

12 октомври, 19.00, Основна сцена

„Царицата на чардаша“, неоспоримата Царица на оперетите, е харесвана заради красивите мелодии, чардашовите ритми, виенския валс, чувството за хумор и разбира се заради любовта. Голямата любов, която никога не се забравя.

Спектакълът е възстановка на прочутата сценична версия на незабравимия Видин Даскалов (1929-2001). Истинска оперетна звезда за поколения българи, Видин Даскалов беше не само най-добрият Бони, но и режисьорът, реализирал най-успешната и най-дълголетна постановка на „Царицата на чардаша“ през 1996 г. А Александът Мутафчийски, варненецът, който наследи от Видин титлата на най-добрия Бони и на свой ред се превърна в звезда на Националния музикален театър, възстанови оригиналната постановка на Видин Даскалов в целия й блясък.

Днес, под диригентството на Цветан Крумов, ще аплодираме „Царицата на чардаша“, в изпълнение на Мария Павлова – Щаси, Пламен Долапчиев – Едвин, Велин Михайлов – другия обичан от варненската публика Бони и Лилия Илиева – Силва. В този великолепен екип с "Царицата на чардаша" са още: Людмил Петров – Фери Бачи, Бойка Василева – Цецилия, Владислав Владимиров - Вайлерсхайм, Закар Гостанян – Ронсдорф, Пламен Георгиев – Мишка и Анатоли Романов – Нотариус Киш.

 

МАЕСТРА ДЖАННА ФРАТТА И ЦИГУЛАРЯТ ДИНО ДЕ ПАЛМА ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА СВОЯ ПРОЕКТ „4 Х 4. ЧЕТИРИТЕ ГОДИШНИ ВРЕМЕНА ОТ ЧЕТИРИМА КОМПОЗИТОРИ“

 

13 декември, 19.00, ФКЦ, зала 1

 

  

 

Как се роди вашият толкова оригинален проект „Четирите годишни времена от четирима композитори“?

Джанна Фратта: От самото начало нашият проект е замислен като комбинация между музика и технология. Слушаш музиката, но в същото време, чрез 3 D Mapping влизаш в света на музиката и тя оживява във визията. Излизаме извън схемата на класическите симфонични концерти, така че не става дума за обикновен концерт, а за оригинален спектакъл. Нашето шоу допада особено на младите зрители, които живеят със съвременните технологии.

 

Отдавна се познавам с Дино де Палма и Сара Рули. Преди две години решихме да направим опит и да съчетаем музика с нови технологии. Заехме се с изследване на модерните практики при използване на модерните технологии, специално в представянето на класическа музика. Това е все още необичайно за нашето време. Експериментирахме, обсъждахме и така стигнахме до идеята за „4 х 4. Четирите годишни времена от четирима композитори“. За щастие получихме подкрепа за нашия проект от италианското министерство на културата.

 

Освен Вивалди, „дал тон“ на проекта ви с програмното си произведение „Четирите годишни времена“, как избрахте останалите композитори?

Джанна Фратта: Антонио Вивалди, Астор Пиацола, Макс Рихтер и Филип Глас са се вдъхновявали от смяната на сезоните, само те четиримата са създали творби за цигулка, посветени на четирите годишни времена. 

 

Прочетете продължението >>>>>

 

 

13 юни, 21.00, Старт на X Опера в Летния театър – Варна 2019

 

Концерт на „Четиримата италиански тенори“ Алесандро Д’Акриса, Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска. Диригент Дерек Глийсън

 

Сензационният ансамбъл „Четиримата италиански тенори“ ще пее във Варна, непосредствено преди голямото си американско турне 2019. В първия си български концерт, Алесандро Д’Акриса, Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска ще поднесат най-известните италиански оперни арии и песни, наситени с романтика и драматизъм, искрящи с италианско остроумие и чар.

Специално място в програмата е отредено на завладяващата с емоционалността си песен „Viva Italia”, с която четиримата млади се покланят пред четиримата големи италиански тенори Енрико Карузо, Марио Ланца, Лучано Павароти и Андреа Бочели.

С концерта на 13 юни, под диригентската палка на познатия във Варна Маестро Дерек Глийсън, музикален директор и диригент на Дъблинската филхармония, започва X издание на Опера в Летния театър 2019.

 

АЛЕСАНДРО Д’АКРИСА /Alessandro D’Acrissa/ завършва с отличие оперно пеене в Консерваторията в Козенца. Дебютира като Ренато в оперетата „Граф Люксембург” от Ф. Лехар, а също и Пинкертон в „Мадам Бътерфлай” от Дж. Пучини. През 2007 г. играе главната роля в “A Time of Monteverdi Soul”, написан и дирижиран от В. Менелла, както и в оперната новела „Cielo Andino” от Маурицио АнунЦиата. В репертоара му влизат Ернесто от „Дон Паскуале” – Доницети, Гастон в „Травиата” – Верди, Агенор в „Кралят пастир” – Моцарт, Абдало в „Набуко” –Верди, Неморино в „Любовен елексир” – Доницети. Избран е от фондацията на Павароти да участва в шоуто Belcanto The Pavarotti Heritage”, дирижирано от Pasquale Menchise.

 

ФЕДЕРИКО СЕРА /Federico Serra/ печели първия си конкурс по поп музика в Италия на 11-годишна възраст. За няколко години Федерико участва в състезания по пеене, печелейки 7 пъти първо място. На 17-годишна възраст специализира оперно пеене и пиано в Liceo Musicale of Varese, с преподаватели: Вито Мария Брунети, Джанфранко Сечеле, Федерико Лонги, Алфредо Заназо. През 2014 г. дебютира в театър „Доницети” в Бергамо. През 2015 г. за първи път изпълнява известни оперни арии с Веронската филхармония, като тази концертна дейност продължава през следващите години в различни театри.

 

ФЕДЕРИКО ПАРИЗИ /Federico Parisi/ започва да учи пеене на 14-годишна възраст. През 2011 г. печели наградата „Най-млад тенор на Италия”, връчена от тенора Пиетро Бало и сопраното Моника Курт ди Стефано. Година по-късно е удостоен с наградата “Città di Taormina”. След концерти в Сицилия и Калабрия, Фредерико е включен в предаването “Tu si que vales” на Канал 5 с Белен Родригес и Франческо Соле. През лятото на 2014 г., освен в класически концерти, той има участия и в поп концерти в Сицилия. От 2015 г. Фредерико се радва на признание и успехи в изпълненията на популярни италиански песни.

 

РОБЕРТО КРЕСКА /Roberto Cresca/ започва своето обучение в Консерваторията „Santa Cecilia” в Рим. През 2004 г. дебютира като Бепе в „Рита” на Доницети. Две години след това пее с голям успех в „Palais de la Bourse” в Париж. В репертоара му влизат Каварадоси в „Тоска” /Пучини/, пее Неморино в „Любовен елексир” /Доницети/, Дон Хозе в „Кармен” /Бизе/, Пинкертон в „Мадам Бътерфлай”, Родолфо в „Бохеми” /Пучини/, Туриду в „Селска чест” /Маскани/, Ромбалдо в „Аделаида ди Боргоня” /Пиетро Дженерали/, Алфредо в „Травиата” /Верди/. През 2010 г. печели 64-я европейски обединен конкурс в Споленто и пее на Universal Expo в Шанхай като представител на Италия. Има и много международни участия – в Китай, Турция, Холандия, Русия, Южна Африка и Канада. Записва CD „Оперни арии” в OMA MUSIC под диригентството на Виктор Карзалис.

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 

 

На 30 ноември 2020 г. трябваше да аплодираме на сцената на Държавна опера Варна световната премиера на "Jazz Cats Symphony", юбилейния авторски проект за 60-годишнината на големия български перкусионист и композитор Христо Йоцов. Събитието бе отменено, заради последните мерки за ограничаване на Covid, но вече е насрочена нова дата за премиерата - 20 януари 2021 г. Закупените билети важат без заверка.

И така, ако не можахме да завършим старата, то ще започнем Новата година със световната премиера на "Jazz Cats Symphony"! С което несъмнено ще удължим и личния празник на Маестрото!

13 юни, 21.00, Старт на X Опера в Летния театър – Варна 2019

Концерт на „Четиримата италиански тенори“ Алесандро Д’Акриса,

Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска.

Диригент Дерек
Глийсън

 

Сензационният ансамбъл „Четиримата италиански тенори“ ще пее във
Варна преди световното си турне. В първия си български концерт,
Алесандро Д’Акриса, Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска
ще поднесат най-известните италиански оперни арии и песни, наситени с
романтика и драматизъм, искрящи с италианско остроумие и чар.
С този концерт четиримата млади певци се покланят пред четиримата
големи италиански тенори Енрико Карузо, Марио Ланца, Лучано Павароти
и Андреа Бочели, чиито репертоар изпълняват..
С концерта на 13 юни, под диригентската палка на познатия във Варна
Маестро Дерек Глийсън, музикален директор и диригент на Дъблинската
филхармония, започва X издание на Опера в Летния театър 2019.

 

 

 

       АЛЕСАНДРО Д’АКРИСА /Alessandro D’Acrissa/ завършва с отличие оперно
пеене в Консерваторията в Козенца. Дебютира като Ренато в оперетата
„Граф Люксембург” от Ф. Лехар, а също и Пинкертон в „Мадам Бътерфлай”
от Дж. Пучини. През 2007 г. играе главната роля в “A Time of Monteverdi
Soul”, написан и дирижиран от В. Менелла, както и в оперната новела
„Cielo Andino” от Маурицио АнунЦиата. В репертоара му влизат Ернесто от
„Дон Паскуале” – Доницети, Гастон в „Травиата” – Верди, Агенор в „Кралят
пастир” – Моцарт, Абдало в „Набуко” – Верди, Неморино в „Любовен
елексир” – Доницети. Избран е от фондацията на Павароти да участва в
шоуто Belcanto The Pavarotti Heritage”, дирижирано от Pasquale Menchise.

 

 

 

ФЕДЕРИКО СЕРА /Federico Serra/ печели първия си конкурс по поп музика
в Италия на 11-годишна възраст. За няколко години Федерико участва в
състезания по пеене, печелейки 7 пъти първо място. На 17-годишна
възраст специализира оперно пеене и пиано в Liceo Musicale of Varese, с
преподаватели: Вито Мария Брунети, Джанфранко Сечеле, Федерико
Лонги, Алфредо Заназо. През 2014 г. дебютира в театър „Доницети” в

Бергамо. През 2015 г. за първи път изпълнява известни оперни арии с
Веронската филхармония, като тази концертна дейност продължава през
следващите години в различни театри. Може би най-интересното за
Федерико Сера е, че негов учител е и самият Андреа Бочели.

 

ФЕДЕРИКО ПАРИЗИ /Federico Parisi/ започва да учи пеене на 14-годишна
възраст. През 2011 г. печели наградата „Най-млад тенор на Италия”,
връчена от тенора Пиетро Бало и сопраното Моника Курт ди Стефано.
Година по-късно е удостоен с наградата “Città di Taormina”. След концерти
в Сицилия и Калабрия, Фредерико е включен в предаването “Tu si que
vales” на Канал 5 с Белен Родригес и Франческо Соле. През лятото на 2014
г., освен в класически концерти, той има участия и в поп концерти в
Сицилия. От 2015 г. Фредерико се радва на признание и успехи в
изпълненията на популярни италиански песни.

 

 

РОБЕРТО КРЕСКА /Roberto Cresca/ започва своето обучение в
Консерваторията „Santa Cecilia” в Рим. През 2004 г. дебютира като Бепе в
„Рита” на Доницети. Две години след това пее с голям успех в „Palais de la
Bourse” в Париж. В репертоара му влизат Каварадоси в „Тоска” /Пучини/,
пее Неморино в „Любовен елексир” /Доницети/, Дон Хозе в „Кармен”
/Бизе/, Пинкертон в „Мадам Бътерфлай”, Родолфо в „Бохеми” /Пучини/,
Туриду в „Селска чест” /Маскани/, Ромбалдо в „Аделаида ди Боргоня”
/Пиетро Дженерали/, Алфредо в „Травиата” /Верди/. През 2010 г. печели
64-я европейски обединен конкурс в Споленто и пее на Universal Expo в
Шанхай като представител на Италия. Има и много международни участия
– в Китай, Турция, Холандия, Русия, Южна Африка и Канада. Записва CD
„Оперни арии” в OMA MUSIC под диригентството на Виктор Карзалис.

БИЛЕТИ:
Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…
Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30;
съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел.
052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com
Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052
685 214

 

 

 

 

 

23 юли 2018, 21.15, Сцена Филиал

 

ПРЕДКЛАСИКА С МОНТЕВЕРДИ, ПЪРСЕЛ И ХЕНДЕЛ

 

„ПЛАЧЪТ НА АРИАДНА“ ЗА ПРЪВ ПЪТ ВЪВ ВАРНА

 

Планираният за 23 юли, 21.00, концерт "Musica Antica" в Римски терми, се измества, поради вероятността от валежи, на Сцена Филиал, Театрално-музикален продуцентски център Варна, с начален час 21.15. Билетите важат без заверка.

Тази промяна няма да ни попречи, в този бутиков концерт с творби от бароковите майстори Монтеверди, Пърсел и Хендел, да се насладим на майсторството на вокален ансамбъл "Bella voce" с изящните гласове на Неда Атанасова, Елена Механджийска, Мария Яковчева, Росица Павлова – Инджева. С тях на сцената ще бъдат певците Мирослав Антовски, Любомир Чернев и Оркестърът на Държавна опера Варна, под диригентството на Цветан Крумов и режисурата на Петко Бонев.

 

Воден от пристрастието си към предкласиката, ПЕТКО БОНЕВ е замислил специална драматургия за концерта „Musica Antica”.

„В началото ще чуем „Плачът на Ариадна“ от операта „Ариадна“ на Клаудио Монтеверди. От изгубената музика на тази опера, една от първите оперни творби в музикалната съкровищница въобще, е запазен само речитативът „Плачът на Ариадна“, който на този концерт ще прозвучи за пръв път във Варна. Сюжетът следва древногръцкия мит за съпругата на Тезей Ариадна, която се влюбва в неговия син, докато Тезей е на война, но тъй като момъкът не отвръща на любовта й, тясе озлобява и го набеждава пред баща му, Тезей отмъщава на сина си, а Ариадна се самоубива“, припомня режисьорът.

 

И продължава: „В концерта и четирите певициНеда Атанасова, Елена Механджийска, Мария Яковчева и Росица Павлова – Инджева се превъплъщават в Ариадна и заедно с Мирослав Антовски и Любомир Чернев, които им партнират на сцената, правят разкошен ансамбъл. Много красиви гласове, “Bella Voce” наистина отговарят на името си!

Следващият ни композитор е Хенри Пърсел, наричан още „Британският Орфей“, един композитор, от когото всички са се учили. От най-известната му опера „Дидона и Еней“ съм избрал няколковълнуващи откъса сдуетите на вещиците и смъртта на Дидона.

И от Пърсел, при който в борбата между доброто и злото, доминира злото, преминаваме към Георг Фридрих Хендел, в чиято опера "Амадиджи от Гаула" побеждава доброто.

Завършваме концерта с музикалните шеги на Монтеверди „Скерци музикали“, които се намират в осма книга от неговите популярни мадригали. И за да изглежда всичко още по-автентично, един от нашите артисти се преобразява в самия Монтеверди. С други думи, варненската публика има уникалния шанс да присъства на концерт, редом с великия маестро!“, завършва усмихнат музикалната си покана Петко Бонев и отива на репетиция.

 

 „MUSICAANTICA”

 

 

 

I. K. – „Плачът на Ариадна“
C. Monteverdi – Il lamento di Arinna
“Lasciate mi morire” – (Оставете ме да умра)
Изп. Росица Павлова-Инджева
O, Teseo, Teseo mio (О, Тезей)
Изп. Мария Яковчева
Dove, Dov’e la fede (Къде, къде е вярата)
Изп. Елена Механджийска
Ah, che non pur rispondi (Ах, не отговаря вече)
Изп. Неда Атанасова
2. Lasciate mi morire – Изп. Неда Атанасова, Елена Механджийска, Мария Яковчева, Росица Павлова – Инджева, Мирослав Антовски, Любомир Чернев

 

II. Х. Пърсел – Дидона и Еней
1.Прелюд и дует на вещиците – Изп.Н. Атанасова, Е. Механджийска 
2.Ария на Белинда – Изп. Е. Механджийска
3. Речитатив, дует на вещиците и ария 
на Магьосницата - Изп. Н. Атанасова, Е. Механджийска, Р. Павлова-Инджева
4.Речитатив на Дидона и Белинда – Изп. М. Яковчева, Н.Атанасова
5. Ария на Дидона – Изп. Мария Яковчева
6.Финал - Неда Атанасова, Елена Механджийска, Росица Павлова – Инджева,Мирослав Антовски, Любомир Чернев

 

III.Г.Ф. Хендел -" Амадиджи от Гаула"
1.Речитатив на Амадиджи и Ориана и ария на Амадиджи - Изп. Р. Павлова - Инджева
2. Речитатив и дует на Ориана и Амадиджи – Изп. Н. Атанасова, Р. Павлова - Инджева
3 .Финален aнсамбъл – Изп. Неда Атанасова, Елена Механджийска, Мария Яковчева, Росица Павлова – Инджева, Мирослав Антовски, Любомир Чернев

 

IV. Г.Ф. Хендел 
1. “Аполон’’ и Дафне - Ария на Дафне
Come in ciel si benigna stella – Изп. Е. Механджийска
2.”Риналдо” - Lascia ch'io pianga – Изп. Н. Атанасова
3. ‘’Ксеркс’’ - Ombra mai fu – Изп. Любомир Чернев

 

V. К. Монтеверди, Шест музикални скерци
1 „Amarilli, onde M’assale (Амарили, обземат ме страстни вълни“
2. “Amorosa pupiletta”(Нежна зеница)
3. „Vaghi rai de cigli ardenti” (Привличат ме лъчите на твоя поглед
4. „La Pastorella mia” (Овчарке, моя)
5.“Lidia spina del mio core (Лидия, трън в сърцето ми)
6. „Non cosi tosto io miro” (Не, тъй скоро ще постъпя)

 

 

 Източник : http://www.chernomore.bg/kultura/2019-06-10/chetirimata-italianski-tenori-otkrivat-x-opera-v-letniya-teatar?fbclid=IwAR0CSCok57CzwjAyQBUvPekQBNGeWXhtcbkc7yi6I7KMTWbuiEtqFltduig

 

Цветелина Василева, Иван Момиров, Даниела Дякова и Иво Йорданов в операта за френската театрална дива Адриана Лекуврьор

"Адриана Лекуврьор" - 16 октомври, 19.00

Франческо Чилеа композира през 1902 г. „Адриана Лекуврьор” – операта, с която става световноизвестен. Либретото на Артуро Колаути следва мелодрамата на Йожен Скриб, която пресъздава обречената любов на френската театрална дива Адриана Лекуврьор (1692–1730), поставяйки въпроса възможен ли е истинският живот на артиста извън сцената. По думите на македонския режисьор Деян Прошев, възпитаник на НМА „Панчо Владигеров”, „Ако се премахне пеенето, „Адриана Лекуврьор” с успех би могла да се възприеме и като симфонична, и като балетна музика.”
В България тази оригинална творба е поставяна само три пъти – през 1933 г. в София, през 1971 г. в Пловдив и през 1988 г. отново в София. Варненската „Адриана Лекуврьор” от 2015 г., с Цветелина Василева в главната роля, е четвърта постановка в историята на българското оперно изкуство. „Бях студентка, когато гледах софийската постановка на „Адриана Лекуврьор” с Райна Кабаиванска и си спомням колко дълбоко ме впечатлиха нейният глас, красотата и драматизмът, които тя вложи в образа. Втората ми среща с Чилеа беше по време на международния конкурс за оперни певци „Франческо Чилеа” в Италия. Тогава намерих на сцената една иконка на Исус Христос. Спечелих конкурса, пред мен се откриха много творчески възможности и оттогава иконката е неразделна част от моя свят. И ето сега Франческо Чилеа ме доведе от Ню Йорк в България. Щастлива съм, че г-жа Даниела Димова ме покани да дебютирам в ролята на Адриана Лекуврьор”, споделя примата.

Енрико Карузо изпълнява ролята на Маурицио на бравурната премиера в „Театро Лирико” през 1902 г., сега в тази роля аплодираме брилянтния Иван Момиров. Прекрасни образи в останалите две главни роли изграждат Даниела Дякова - Принцеса ди Буйон и Иво Йорданов - Мишоне. Останалите персонажи пресъздават Арсений Арсов, Гео Чобанов, Лиляна Кондова, Пламен Долапчиев, Силвия Ангелова, Людмил Петров.
Билети на касата на Софийска опера и балет и online на www.ticketportal.bg  Пакетна цена за трите спектакъла - отстъпка 20% за ценови пояси от 15 до 40 лева. За групови посещения над 10 човека на спектакъл  - отстъпка  10 % за ценови пояси от 15 до 40 лв.

Видео трейлър може да видите тук:  https://drive.google.com/file/d/0B0tBkfnQc1IqOHFpd3o5elFnVXc/view?usp=sharing

 

Разговор с оперната певица Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център – Варна

 

Към интервюто : http://www.chernomore.bg/video/2020-01-17/shtrihi-ot-utroto-17012020-minuti-za-kultura

 

Източник : chernomore.bg

Рецензия на Юлияна Караатанасова за в. „Дума”

В последните години операта в морската столица се радва на гостуващи артисти от най-висока международна класа, които донасят свежест и са вдъхновение за редовата трупа. 

Като част от оперния маратон от 11 спектакъла на Варненската опера в рамките на фестивалите "Варненско лято" и "Опера в Летния театър - Варна 2014", вторият от двата премиерни спектакъла на "Андре Шение" от Джордано, Варненската опера представи на 20 август. Това е амбициозен проект - заглавие, което едва за втори път в своята история театърът се наема да реализира. Изключително трудна опера във всяко отношение - музикално, вокално, режисьорско, сценографско. И най-вече - за намиране на равностойни и силни солисти за главните партии на Андре Шение, Мадалена и Жерар. Тук заявката бе силна в лицето на Бойко Цветанов, Димитринка Райчева и Кирил Манолов.

В последните години Варненската опера се радва на гостуващи артисти от най-висока международна класа, които донасят свежест и са вдъхновение за редовата трупа. В партията на поета-революционер тенорът Бойко Цветанов за пореден път изяви своя вокален виртуозитет, стабилност във височините и актьорска опитност. Силният му глас, както обикновено, се открояваше с бляскавия си тембър и осмислени вокално фрази. В тази любима за тенора роля той се чувства в свои води, което значително подпомага останалите певци в спектакъла.

В дуетите, особено в последното действие, сопраното Димитринка Райчева получи допълнителна подкрепа и увереност в лицето на Цветанов. Младата певица, трупайки опит на варненска сцена, става все по-впечатляваща и убедителна в своите изяви.

Партията на Мадалена, изискваща много сериозна вокална техника, певицата покри в най-висока степен. Все пак в нея има тънки нюанси, като например в арията от трето действие, където по-тихите динамики бяха малко пренебрегнати. Лекота и липса на драматични нотки в първо действие, повече разнообразие и контрасти в следващите, във вокално отношение биха обогатили образа и довели до естественото му възходящо изграждане в синхрон с общата драматургия.

Още по-сполучлив бе образът на Жерар, който изгради баритонът Кирил Манолов. Стабилен на сцената, с внушително присъствие - вокално и актьорски, той бе безупречен в арията от трето действие, извикала спонтанни аплодисменти от страна на публиката. Все по-зрял във вокалния прочит на своите партии, Манолов бе един от основните стълбове на спектакъла.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ, КОИТО СЪЗДАВАТ МУЗИКА!

И НА ВСИЧКИ, КОИТО ГИ СЛУШАТ!

Международният ден на музиката се отбелязва за първи път през 1974 година по решение на Международния съвет по музика към ЮНЕСКО. През 1980 г. по повод 700-годишнината от рождението на Йоан Кукузел, 1-ви октомври е обявен за празник на българските музиканти и певци.

 

 

 

Уважаеми почитатели на операта,

Поради заболяване на артист спектакълът на Държавна опера Варна "Андре Шение", предвиден за 9 октомври, се отлага.

Закупените билети могат да се презаверят или да се върнат на касата.

Работно време каса Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден. Резервация и продажба билети на тел.: 052-665020, 052-650666; 052-669652

 

На 29 април 2021 г. отбелязваме 100 години от рождението на Лиляна Анастасова (29.04.1921, Търговище - 25.08.1995, Варна), eдна от забележителните оперни певици на България и първа примадона на Варненската опера.

В първите 30 години от историята на оперния театър тя създава забележителни образци на вокално и артистично майсторство, триумфирайки в главните сопранови партии от световната оперна съкровищница. Талантът и характерът й оживяват в архивните записи, снимки и публикации, също в разказите на хора, работили с нея, като диригента Влади Анастасов, за когото певицата се отличава с „богата звукова палитра, широк диапазон и ярък артистичен талант“. Но най-силно възкръсва Лиляна Анастасова в спомените на двете й дъщери – телевизионната тон-режисьрка Илияна Янкова и оперната певица Меглена Лукова, както и на внука – тенора Борис Луков. 

Лиляна Анастасова наследява музикалния талант от любимия си баща, който бил прочут адвокат в Търговище, но и добър тенор, пеел и свирел на китара. Макар че Лиляна също се откроявала с певческа дарба, искала първоначално да следва история, но съдбата я изпратила където трябва – в Консерваторията. Завършила оперно пеене при изтъкнатите педагози Георги Златев-Черкин и Христо Бръмбаров, тя се явява на прослушване в току-що създадената през 1947 г. Варненска народна опера с главен художествен ръководител Петър Райчев. Дошъл от световните сцени, за да подпомогне развитието на оперното изкуство в България, Петър Райчев полага най-напред основите на оперния театър в родния си град. Той веднага назначава на работа обещаващото младо сопрано, но „другарите“ от Комунистическата партия спешно го привикват и го предупреждават, че като дъщеря на „буржоазен интелигент“, Лиляна няма място в операта. На това Петър Райчев отговаря следното: “В операта аз не вземам активисти, а оперни певци!“ и тази негова реплика остава като крилата фраза в паметта на рода и в историята на Варненската опера, един висок знак за професионализъм и човешко достойнство в онези трудни обществено-политически времена.

 

Смяна 28 януари с 5 февруари

Мюзикълът "Ани" с участието на Варненската детско-юношеска опера, планиран за 28 януари, ще се играе на 5 февруари, вместо предвидения спектакъл на мюзикъла "Сън в лятна нощ", отново с участието на Варненската детско-юношеска опера. Смяната се налага по обективни причини.

Може да върнете закупените билети на касата или да ги презаверите за същия спектакъл на друга дата.

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

 

 

 

Едно от емблематичните заглавия в репертоара на Държавна опера Варна е безсмъртната творба на Джузепе Верди «Аида». Действието пренася зрителите в Египет, където се разиграва невероятна драма с любов и смърт, дълг и ревност - драма, която не оставя никого равнодушен. "Аида" носи на автора си много творческа радост и ... диригентска палка от слонова кост, на която с рубини е инкрустирано името на творбата му. Оригиналния подарък Верди получава на един от първите спектакли на „Аида”.

Настоящата, трета поредна постановка в историята на Варненския оперен театър, жъне успех още на премиерата през 1999 г. Вълнуващата режисура на Кузман Попов, ефектните сценографски и костюмографски решения на Лора Маринова и изисканата хореография на Калина Богоева превръщат «Аида» в едно от най-търсените заглавия от варненската публика. С този спектакъл Варненската опера достойно се е представяла на престижни сцени в България и по света. През годините най-добрите солисти на Варненската опера демонстрират своя талант в «Аида», помнят се гастролите и на редица именити певци с международна кариера.

В «Аида» на 11 май от 19 часа също ще посрещнем съзвездие от български гласове, начело със солистката на Държавна опера Варна Димитринка Райчева в ролята на Аида. Неведнъж публиката е затаявала дъх от яркото й сценично присъствие – прекрасен, добре овладян глас, еднакво въздействащ както в ниския, така и във високия регистър, впечатляваща артистичност. Образа на съперницата Амнерис ще пресъздаде изтъкнатото мецосопрано от Пловдив Елена Чавдарова-Иса, чието превъплъщение в тази коронна за певицата роля варненските оперомани особено ценят. Любимият на двете жени Радамес ще бъде солистът на Пловдивската опера Ивайло Михайлов, един от най-успешните български тенори от последните години. Останалите роли са поверени на солистите на Варненския оперен театър – Евгений Станимиров (Рамфис), Гео Чобанов (Цар на Египет), Пламен Димитров (Амонасро). Достойни техни партньори ще бъдат Галина Великова (Жрица) и Стоян Финджиков (Вестител).

На диригентския пулт ще застане артистичният директор на Държавна опера Варна маестро Борислав Иванов – един от най-талантливите български диригенти с над 60-годишна успешна диригентска кариера у нас и по света.

 

23 юли 2019, 21.00, Основна сцена

 

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза за тази вечер, предвиденият в Театър Римски терми концерт "БЕЛКАНТОВИТЕ ГЛАСОВЕ" се измества от Римски терми на Основна сцена със същия начален час - 21.00.

 

Билетите важат без заверка.

 

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

Първият спектакъл на XVIII Великденски музикален фестивал в памет на Петър Райчев

„Лучия ди Ламермур” - 15 март, 19.00

 

Най-новото заглавие в репертоара на Варненската опера „Лучия ди Ламермур” от Доницети поставя на 15 март началото на XVIII Великденски музикален фестивал – Варна 2017. Постановката на режисьора Огнян Драганов и диригентката Вилиана Вълчева впечатли публиката още на предпремиерните представления през февруари с оригиналните си сценични решения, съвременна визия и блестящото представяне на солистите Ирина Жекова, Илина Михайлова (Лучия), Михаил Михайлов Едгардо), Пламен Димитров, Свилен Николов (Енрико), Евгений Станимиров (Раймондо), Пламен Долапчиев (Нормано), Бойка Василева (Алиса). За всички това бяха дебютни роли, с изключение на Арсений Арсов (Едгардо), който сега участва за пети път в постановка на това заглавие.

 

Спектакълът на „Лучия ди Ламермур” на 15 март се посвещава на 130-годишнината от рождението на Петър Райчев - първата национална оперна легенда, първия световноизвестен български тенор, основател на Варненската опера (9 март 1887- 30 август 1960).Ролята на Едгардо, една от най-трудните тенорови партии в оперната литература, е украсявала богатия репертоар на именития българин, познат като един от най-добрите белкантови изпълнители на своето време.

 

 

Петър Райчев - първият от плеядата световноизвестни български оперни гласове

Роден във Варна на 9 март 1887 г., Петър Райчев завършва Варненската мъжка гимназия, където пее в хора на училището. Първите му сериозни занимания по оперно пеене са при изтъкнатия педагог Иван Вульпе.

Учи и рисуване в първия випуск на Русувалното училище при Иван Мърквичка, неслучайно години по-късно ще стане известен и с богатата си колекция от картини.

Възпитаник е на Московската консерватория, където се обучава при проф. Умберто Мазети в периода 1908-1911 г., а през 1912 г. усъвършенства вокалното си майсторство като стипендиант на Болшой театър в Неапол при Фернандо де Лука. Дебютът му в Санкт Петербург през 1913 г. поставя началото на една изключителна солистична кариера с международно признание.

Като солист на Мариински театър и на театъра “Музикална драма” в Санкт Петербург, Петър Райчев изгражда репертоар от най-значимите тенорови партии в оперната съкровищица, който с годините непрекъснато обогатява. Пее на различни сцени в Русия, където остава до 1920 г.

През следващите 15 години (1920-1935) Петър Райчев покорява с вокалното си и артистично майсторство Централна Европа, живее в Милано и печели овациите на оперната публика в Италия, Виена, Берлин, Лайпциг, Дрезден и Париж. Успех му носят ангажиментите в Берлинската и Виенската държавна опера през 1924 г., както и турнето в Европа и Южна Америка през 1930 г. В продължение на 10 години гастролира на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк. В различни периоди от певческата си кариера работи с най-значимите имена в операта от първата половина на ХХ век: Фьодор Шаляпин, Рикардо Страчиари, Бруно Валтер, участва във всички големи музикални фестивали през 20-те и 30-те години на ХХ в.

Петър Райчев се изявява и като оперен режисьор, поставил редица заглавия в стилистиката на Станиславски. В Киев и Рига се играят неговите постановки на оперите ”Ловци на бисери” (Бизе), «Вертер» (Масне), “Приказка за цар Салтан” (Римски-Корсаков), “Дама пика” (Чайковски) и др. Работи като режисьор и в Загребския оперен театър през 1934 и 1935 г.

 

По технически причини предвиденият спектакъл на "Борис Годунов" на 3 декември няма да се състои. Закупените билети важат без заверка за същия спектакъл на 5 декември или могат да се върнат на оперната каса.

Спектаклите на "Борис Годунов" на 5 декември във Варна и на 8 декември в Стара Загора ще дирижира Борис Спасов.

Каса Основна сцена – тел. 052 665 022;

Работно време понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00 – 13:30 и 14:30 - 19:00 ч.; неделя 11:00-16:00

 

 

Фестивалът в морската столица счупи рекордите по посещаемост

„Андре Шение” стана хит във Варна заради големите гласове, пищната сценография и великолепните костюми.

автор: МАРИАНА ПЪРВАНОВА
26.08.2014  

Сцена от “Набуко” с Карло Коломбара (Италия) и Елена Чавдарова и хора на Варненската опера.

В епохата на Луи ХIV ни пренесе „Андре Шение”.

Големият Кирил Манолов и румънската звезда Сорина Мунтеану в „Набуко”

 

 

 Политици, които сменят господарите си като носни кърпички. Идеалисти, които не се обръщат като фурнаджийска лопата и стават жертва на новите властници. Това не е сводка от нашия преход, а сюжетът на операта „Андре Шение”, която имаше своята премиера на „Опера в Летния театър” във Варна (20 август).

Италианската опера на Умберто Джордано се оказа попадение в десетката за Варненската опера, тъй като тя сякаш разказваше за нашата нестабилна политически ситуация.

Може би, защото става дума за революционно време - за Френската революция (1789-1794), когато новите идеи помитат стария строй. Но не само актуалността, а пищната сценография и красивите костюми спечелиха сърцата на публиката.
Режисьорът Кузман Попов се беше постарал да направи от операта почти театрално представление.

Така „Андре Шение”се оказа голямата приятна изненада в тазгодишното издание на „Опера в Летния театър” във Варна.

Другата перла в афиша бе „Набуко” на Джузепе Верди, събрала изключителен звезден състав на 23 август - Кирил Манолов, Карло Коломбара (Италия) и Сорина Мунтеану (Румъния).

В петото издание „Опера в Летния театър” направо надмина себе си като предложи изключителна програма, съчетание на най-трудните опери и атрактивни галавечери.

17 456 хиляди бяха продадените билети, но зрителите бяха значително повече, тъй като имаше и пропуски за гостите.

Тези показатели са отлични като се има предвид, че представленията бяха по-малко от миналата година заради провеждащия се на същата сцена Международен балетен конкурс и пренасянето на някои от спектаклите на основна сцена заради лошото време.

Истинско украшение беше гостуването на двете румънски оперни диви – опитната и стабилна Сорина Мунтеану и първото сопрано на Букурещката национална опера Ирина Йордакеску, която покори българската публика с изключителна артистичност на оперната гала.

Големите звезди на този фест обаче бяха изключителните български гласове. Варна успя да събере на едно място някои от най-големите ни имена, което знаем, не е никак лесно.

Това важи преди всичко за „Андре Шение”, в която всички вокални партии бяха поверени на българи, „Това за пореден път доказва какви големи оперни гласове ражда тази страна”, по думите на австрийската критичка Елена Хаберман за Der neue Merker.

“В главната роля чухме живеещия от десетилетия в Цюрих тенор Бойко Цветанов с неговия искрящ както винаги глас, с който той уверено преследва височините, без да пропусне да открои и пианистичните фрази - в гласово отношение един идеален Андре Шение.

 

Неговият опонент, лакеят, преобразил се по-късно в революционер, Карло Жерар, бе представен внушително и ефектно от Кирил Манолов – ярко изразен веристичен баритон с много приятен тембър и силно сценично присъствие. Ролята на Мадалена изпълни Димитринка Райчева, която също е истинска представителка на веристичния оперен стил”, пише в своята рецензия г-жа Хаберман.

С бурни аплодисменти премина „Набуко” под диригентската палка на маестро Борислав Иванов. Напълно оправда очакванията най-големият съвременен Вердиев бас Карло Коломбара (Италия), както и Сорина Мунтеану и Кирил Манолов, като не им отстъпваше и по-младата Елена Чавдарова.

 

Източник: в-к МОНИТОР - http://www.monitor.bg/article?id=440901

 

 

 

 

Уважаеми зрители, Поради заболяване на Калуди Калудов спектакълът на "Бохеми" на 12 октомври няма да се състои. Закупените билети важат след заверка за спектакъла на "Тоска" на 26 октомври, в който Калауди Калудов също участва в главна роля. Благодарим за вашето разбиране.

 

 

КРИСТАЛНА ЛИРА 2013 – НАГРАДА НА ПУБЛИКАТА ЗА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

КРИСТАЛНА ЛИРА 2013 ЗА ДИРИГЕНТА НА СУПЕР СТАР ГАЛА МАЕСТРО ЮЛИ ДАМЯНОВ

Държавна опера Варна бе отличена с наградата КРИСТАЛНА ЛИРА 2013 – Награда на публиката на Съюза на българските музикални и танцови дейци (СБМТД) и Радио Класик ФМ.

В Деня на народните будители, за 17-ти път, СБМТД  връчи на тържествена церемония в НДК националните награди за ярки постижения в областта на музиката и танца за изминалата година в общо 15 категории - класика, изпълнители, джаз, поп музика, оркестри, фолклор, критика и др.

КРИСТАЛНА ЛИРА 2013 – Награда на публиката е най-демократичната награда, подчерта директорът на Радио Класик ФМ Васил Димитров при връчването на отличието, което получи маестро Борислав Иванов – главен художествен ръководител на Варненския оперен тетър. В медийното допитване на радиото най-много слушатели - над 500 души, са подкрепили номинацията на ТМПЦ – Държавна опера Варна за ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2013. Както е известно, четвъртото, най-успешно досега, издание на фестивала от 21 юни до 22 август привлече за своите 14 музикални събития със звездни оперни гласове от България и чужбина рекорден брой зрители - над 21 хиляди, от които 19 хиляди със закупени билети.

Даниела Димова в студиото на Дарик Радио Варна

 

 

 

С началото на новия театрален сезон Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров" подновява инициативата „висящ билет". Всеки, който желае да дари театрално представление на непознат, може да закупи „висящ билет" от касата на театъра.

С пакет „Фамилия" например, който е за четирима и билетът излиза 6 лева, могат да влязат двама, като другите два пропуска остават за хора, които нямат възможност да си позволят театралното представление, обясни в интервю за Дарик директорът на Театрално-музикалния продуцентски център(ТМПЦ) - Варна Даниела Димова.

Инициативата „висящ билет" във Варненския театър стартира плахо по време на театралния фестивал „Варненско лято". Амбицията е обаче тя да се популяризира през тази театрална есен, отбеляза Димова.

 

 

СБМТД обяви претендентите за своята награда „Кристална лира“ 2022, сред които в 2 категории е отличена и Държавна опера Варна. В категория „Постановъчен екип“ е номиниран екипът на операта „ДАМА ПИКА“ от Чайковски - диригент Павел Балев, режисьор Вера Немирова, художник Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова, премиера 26 юли 2022 г. в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2022.

В същата категория са посочени и постановъчните екипи на Държавна опера Русе за операта „Рицарски поход“ от Карл Волрат, премиера 12 юни 2022 г. и на Държавна опера Бургас за операта „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини, премиера 8 октомври 2021 г.

1 октомври 2016, 19.00, Основна сцена

След световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо” от Ив Деска през лятото във Варна и на Царевец във Велико Търново, Театрално-музикален продуцентски център - Държавна опера Варна започва месец октомври със своята топ продукция.

• 
• 
• 
• 

Режисьор на мюзикъла е Петко Бонев, диригент Страцимир Павлов. Сценографията и костюмите са дело на Ася Стоименова, хореографията - на Светлин Ивелинов и Антоанета Алексиева.
В зрелищния спектакъл, който съчетава певческо и танцово изкуство с модерна сценография и шоу в холивудски маниер, 3 D мапингът на Полина Герасимова има специална роля. Участват най-добрите оперни, драматични и балетни артисти, подбрани от кастинг в началото на годината, с оркестъра и хора на Държавна опера Варна. Асистент-режисьор Сребрина Соколова, диригент на хора Стефан Бояджиев, концертмайстор Красимир Щерев.

Ролята на Едмон Дантес отива на младия Христо Ганевски, който интелигентно и убедително пресъздава сложната житейската съдба на своя персонаж. В ролята на Мерседес Илина Михайлова завладява с вокалното си и артистично майсторство.

Участват още Пламен Димитров (Данглар), Арсений Арсов (Фернан), Свилен Николов (Жерар дьо Вилфор), Гео Чобанов (Абат Фариа), Филипа Руженова (Принцеса Хаиде), Велин Михайлов (Максимилиан Морел) и други. Свое място в мюзикъла имат и актьорите Пламен Георгиев (Бащата на Едмон), Милен Иванов (Александър Дюма) и Димитър Марков (Граф Монте Кристо). Мюзикълът се играе на английски език със субтитри на български език.

 

• 
• 
• 
• 

 

 

КАКВО Е ОБЩОТО МЕЖДУ "ГРАФ МОНТЕ КРИСТО", ВЕТРОХОДА "КАЛИАКРА" И "BLACK SEA TALL SHIPS REGATTA" 2016

На 1 октомври, денят, когато във варненското пристанище акостира нашият прочут ветроход "Калиакра", заедно с останалите участници в световната „Black Sea Tall Ships Regatta”, Държавна опера Варна кани своите почитатели на мюзикъла "Граф Монте Кристо". Това е третото представление след пожъналата изключителен успех световна премиера през лятото.

На плаката познавачите веднага разпознават българския ветроход „Калиакра”, признат за една от най-бързоходните и красиви баркентини в света.

Автор на снимката е известният варненски фотограф Росен Донев, заснел ветрохода по време на плаване през далечната 1985 г.
Той с вълнение си спомня как е трябвало да се изкатери по бушприта (хоризонтална греда, закрепена към носа), за да улови този невероятен ракурс към ветрохода. Използва обектив „Рибешко око”, който позволява от малко място и близко разстояние да се обхване 180 градуса от пространството наоколо.

Росен Донев специално избра тази фотография от богатия си архив за плаката на „Граф Монте Кристо”, защото първата световна премиера на мюзикъл в България заслужава оригинална българска визия - един истински документ от историята на ветрохода, който вече 32 години прославя нашата страна.

 

Носител на най-високите награди в световното ветроходство, българският флагман участва в най-големите световни регати „Cutty Sark”, а по-късно „Tall Ships Races”, „Stan”, също “Ветрило 89”, „Grand Regata Collumbus” и SCF „Black Sea Tall Ships Regatta”, на която Варна за трети пореден път ще бъде домакин от 1 до 4 октомври тази година.

Прочетете повече:

Прочетете още:

Ив Деска аплодира "Граф Монте Кристо" на Варненската опера

Aвангардният мюзикъл „Граф Монте Кристо” – успех за България и Варненската опера

ИВ ДЕСКА: НЕ СЕ ОГРАНИЧАВАЙТЕ В СОБСТВЕНИТЕ СИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Даниела Димова и Петко Бонев анонсират столичния гастрол на "Граф Монте Кристо" в ТВ Евроком

Ив Деска, авторът на мюзикъла "Граф Монте Кристо" идва за спектакъла в НДК на 17 октомври

Динамична музика, предполагаща пластични и танцови решения в „Граф Монте Кристо”

„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО” - МИКС ОТ СТАРИННИ ФОРМИ СЪС СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ

"ГРАФ МОНТЕ КРИСТО" АКОСТИРА ВЪВ ВАРНА С ВЕТРОХОДА „КАЛИАКРА” В ПЪРВИЯ ДЕН НА „"BLACK SEA TALL SHIPS REGATTA"

"Граф Монте Кристо" открива "Сцена на вековете" 2016

Мюзикълът „Граф Монте Кристо” със световна премиера във Варна

Полина Герасимова – виджей на „Граф Монте Кристо”

Световната премиера на 3D-мюзикъла „Граф Монте Кристо” събра над 1200 почитатели операта на Царевец

 

 

 

 

 

 

23 април - 23 май 2019

Специална промоция, по повод Международния ден на книгата 23 април 2019, предлагат Театрално-музикален продуцентски център Варна, ДТ "Стоян Бъчваров"§ Държавна опера Варна и книжарница 'Сиела" в МОЛ "Делта Планет".

Срещу всеки закупен билет за опера и театър от касата на ТМПЦ Варна, пл."Независимост" 1, зрителите ще получат талон за 20 % отстъпка за книгите и всички стоки на кн. "Сиела", която се намира в новия варненски МОЛ "Делта Планет".

 

Промоцията е валидна за периода 23.04.2019 - 23.05.2019

 

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020

 

15 юли 2016, 21.00

След успешната световна премиера във Варна мюзикълът "Граф Монте Кристо" от Ив Деска заминава за Велико Търново, където на 15 юли на историческия хълм Царевец ще открие поредното издание на летния фестивал "Сцена на вековете" 2016.  

 

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

Диригент Страцимир Павлов, режисьор Петко Бонев, сценография Ася Стоименова, хореография Светлин Ивелинов и Антоанета Алексиева, 3 D мапинг Полина Герасимова. Асистент-режисьор Сребрина Соколова, диригент на хора Стефан Бояджиев, треньор по фехтовка Детелина Желязкова, фотография Росен Донев. Участва оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.

В главната роля на Едмон Дантес отново ще аплодираме Христо Ганевски, а в ролята на Мерседес ще дебютира Ина Петрова.

Абат Фариа ще изпълни Гео Чобанов, Фернан ще бъде Пламен Долапчиев, Данглар - Пламен Димитров, Принцеса Хайде - Мария Петрова, Максимилиан Морел – Велин Михайлов и др. В ролите на разказвачите ще се превъплътят актьорите Милен Иванов от Великотърновския театър - Александър Дюма и Димитър Марков от Сливенския театър - Граф Монте Кристо.

 

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2013

Варна – кандидат за европейска културна столица 2019

Оперният гала спектакъл на 22 август от 21.00 ч., с който бравурно ще завърши четвъртото издание на Опера в Летния театър – Варна 2013, е под почетния патронаж на д-р Петър Стоянович – министър на културата на Република България. Посветен на 200-годишнината от рождението на великите оперни композитори Джузепе Верди и Рихард Вагнер, концертът е част от кандидатурата на Варна за европейска културна столица 2019.

Джузепе Верди (1813-1901)

Гениалният италиански оперен композитор Джузепе Верди справедливо си е извоювал място сред най-великите музикални творци. Като един от най-влиятелните композитори на XIX век, неговите творби и днес са неизменна част от репертоара на оперните театри в цял свят. Излизайки извън рамките на жанра, някои Вердиеви теми, като „La donna è mobile“ от „Риголето“, „Va, pensiero“ от „Набуко“,„Libiamo ne' lieti calici“ от „Травиата“ или триумфалният марш от „Аида“, са се превърнали в траен елемент на популярната култура.

В световната история рядко са случаите музикант да си спечели толкова трайна слава, каквато Верди е имал приживе и продължава да има и днес. Музикалната съкровищница не познава друг композитор, чийто оперни творби, превърнали се в нарицателни за оперното изкуство въобще, не спират да триумфират.  Оперите на Верди са любими, достъпни и търсени за всички любители на музиката и тайната на неувяхващата им привлекателност се крие в дълбокото познаване на човешката душа, прекрасните мелодии и вложените в тях свободолюбиви идеи.

18 юни, 21.00, зала 1, ФКЦ

Поради неблагоприятните метеорологични условия, вместо в Летния театър, премиерата на юбилейната "Графиня Марица" от Имре Калман, с режисьор Вера Немирова, ще се състои в зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Запазват се обявените предварително дата и начален час на постановката - 18 юни, 21.00. Закупените билети важат без заверка.

 

ЗЛАТНА ЛИРА за 30-те възходящи творчески години на Вяра Железова

С култовата постановка „Carmen Dance” на главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з. а. на Русия Сергей Бобров, ще завърши на 22 и 23 декември творческата 2014 г. на Държавна опера Варна. Нещо повече, с последния спектакъл на 23 декември ще отбележим успешната 30-годишна сценична дейност на мецосопраното Вяра Железова. Ще я аплодираме в любимата й роля на Кармен, с която тя е спечелила много приятели на българското оперно изкуство у нас и по света.

В оригиналната опера-балет, освен балетни артисти, под палката на младата диригентка Вилиана Вълчева, участват също оркестър, хор и солисти на Държавна опера Варна, под режисурата на Кузман Попов. В горещия любовен триъгълник, гениално пресъздаден в музиката на Жорж Бизе, на Вяра Железова ще партнират солистите на Държавна опера Варна Валерий Георгиев (Дон Хозе), Пламен Димитров (Ескамилио) и Линка Стоянова (Микаела).

Същите главни персонажи ще пресъздадат балетните артисти на Държавна опера Варна Евгения Минкова (Кармен), Павел Кирчев (Дон Хозе), Румен Стефанов (Ескамилио), Илияна Славова (Микаела).

В двете действия на „Carmen Dance” образът на Кармен се развива многопланово, със средствата едновременно на оперното и на балетното изкуство. Оперните солисти се превъплъщават в своите герои на необичайна територия, неочаквано появявайки се ту в една, ту в друга от четирите ложи на партера и първи балкон. В същото време на сцената танцуват балетните артисти и този художествен паралел, подсилен от ефектните костюми, оказва изключително въздействие върху публиката.

Точно както го е предвидил Сергей Бобров: „За да има успех дадена постановка, трябва да се избере най-напред подходящо популярно заглавие, което след това вълнуващо да разкаже своята история със средставата на музиката и танца. „Кармен” от Бизе е точно такава творба с драматични взаимоотношения, които аз съм подплатил с класическа хореография, пречупена през призмата на съвременния поглед.” 

Що се отнася до пеещата Кармен, изглежда невероятно, че Вяра Железова - тази нежна, крехка и красива жена, има вече 30 творчески години за гърба си! Рецептата вероятно се крие в безрезервната й любов към оперното изкуство, всеотдайността и чувството за отговорност към дарбата, която й е отредена.

Завършила Музикалното училище във Варна и НМА „Проф. Панчо Владигеров” при проф. Елка Киселова, проф. Илка Попова и проф. Павел Герджиков, Вяра Железова участва още като студентка в Учебния оперен театър.

Във втори курс изпълнява Фьокла от „Женитба” на Мусоргски и това е първата й роля. Следват Графинята от "Дъщерята на полка" от Доницети, Розина и Берта от "Севилският бръснар" на Росини и Баба Дуда от операта "Запустялата воденица" на маестро Георги Атанасов. В периода 1984-1986 г. завършва майсторски клас по камерна музика към академията.

Като студентка, в продължение на четири години пее в първото академично трио в България – трио "София", което с репертоар от над 110 песни изпълнява стотици концерти на година в страната, заедно с едни от най-известните артисти и певци от всички жанрове в България, пътува на турнета в Русия, Полша, Унгария, Кипър, Афганистан. От 1984 до 1994 г.

ПРЕМИЕРА ЗА ЕВРОПА И БЪЛГАРИЯ

XIX ВЕЛИКДЕНСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2018

"ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА"

4, 5 април, 19.00 – Предпремиера на Великденски музикален фестивал – Варна 2018

20 юни, 21.00 – Премиера в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2018

 

Мюзикъл по сценарий на Бети Комдън и Адолф Грийн
Песни на Насио Хърб Браун и Артър Фрийд

Режисьор Борис Панкин
Диригент Страцимир Павлов
Хореография Боряна Сечанова и Мариана Крънчева
Сценография Иван Токаджиев
Костюми Анна-Мария Токаджиева
Мултимедия Бюро за пространствени решения
Превод на песните Лора Димитрова
Превод на сценария Даня Доганова и Борис Панкин

Участват: Орлин Горанов (Дон Локууд), Мариан Бачев (Козмо Браун), Пламен Георгиев (Продуцента), Даниела Димова и Сребрина Соколова (Лина Ламонт), Миглена Стоева и Анелия Мангърова (Кати), Николай Димитров (Бродуей хоуст)

И още: Калина Жекова, Лилия Илиева, Велин Михайлов, Нейчо Петров-Реджи, Боян Стоянов, Борислав Веженов, Николай Колев, Елиз Нигохозова, Йоанна Венелинова, Зои Бошнакова.

Оркестър и балет на Държавна опера Варна
Концертмайстор Божидар Бенев
Помощник-режисьори Елиана Кръстева, Мариана Григорова
Асистент хореограф Гергана Георгиева Караиванова
Корепетитори Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов
Суфльор Димитър Фурнаджиев

НАЙ-ВЕЛИКИЯТ МЮЗИКЪЛ НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА

Това е единодушната оценка на професионалисти и публика. От месец май 2017 година се появява и сценичната адаптация на мюзикъла, отново дело на бродуейските легенди Бети Комдън и Адолф Грийн – създатели и на филмовия сценарий, носители на “Оскар”. Всяка незабравима сцена е поднесена по бляскав начин, комичните ситуации са остри и живи, диалогът – остроумен и динамичен. И разбира се хитовите музикални номера, които се настаняват трайно в ума и сърцата на зрителите.

“Да пееш под дъжда” в сценичния си вариант, е равностоен на филмовия оригинал, с огромното предимство, че се случва на живо. Мюзикълът е изпълнен с технически предизвикателства, които си заслужават да бъдат преодолени, в името на публиката. Този мюзикъл е един красив полет в златните води на американския музикален театър.

НАЧАЛОТО НА ЛЕГЕНДАТА

„Аз пея под дъжда“ (Singin' in the Rain) е американски филм, музикална комедия с режисьор и хореограф Джийн Кели и Стенли Донън, с участието на Кели, Доналд О'Конър и Деби Рейнолдс. Филмът представя Холивуд в края на 1920-те години, когато ерата на немите филми е към края си.
Днес филмът, заснет от Метро Голдуин Майер има статут на легенда, оглавява списъка на Американския филмов институт за най-добрата филмова комедия и е класиран на пето място като най-добрият американски филм на всички времена.

В Холивуд в годините на прехода към говорящите филми, партньорката на легендарния актьор от нямото кино Дон Локууд не може да се адаптира към навлизането на звука. Стрелата на Купидон е улучила Дон като ракета, прицелена в сърцето. Само преди момент кинозвездата е оставил приятелката си Кати Селдън на прага на дома й след целувка за лека нощ. Една вечер на романтика и артистично вдъхновение е въодушевила Дон, Кати и техният приятел Козмо Браун. Тази нощ дори гневът на природата не би могъл да помрачи ентусиазма на Дон.

ЕМБЛЕМАТИЧНАТА СЦЕНА

Като затваря чадъра си, Дон се наслаждава на пороя и протяга ръце в екстаз. Със скок тук и с плясък там, Дон се носи плавно между тротоара и локвите, "просто пеейки и танцувайки в дъжда". Това е сцена, която ще обезсмърти Джийн Кели и оптимистичния дух, така присъщ на великите холивудски приказки. Което обяснява и днешния й статут като най-разпознаваемата сцена от мюзикъл в историята на киното. Триумф на оригиналността и техническото съвършенство, със своята изтънченост и артистична стойност "Аз пея под дъжда" се е превърнал в произведение на изкуството, носещо духа на незабравимото минало на холивудския мюзикъл.

Времетраене 2 часа с антракт. Изпълнява се на български език с надписи на английски.

Билети: 10, 15, 20; ВИП: 30 лв. с кетъринг

БИЛЕТНА КАСА: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022

 

 

 

 

Артистите на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” са особено удовлетворени от своята Европейска нощ на театрите.

Четвъртото варненско участие в тази мащабна европейска платформа включваше 9 разнородни събития – 3 театрални спектакъла, костюмографска изложба на „Криворазбраната цивилизация” с живите манекени от Студио „Театър” на Стоян Радев, матине на Филипа Руженова, Миглена Страдалска и Димитър Илиев от Държавна опера Варна, флашмоб „Упражнение по театър” с възпитаниците на театралнта школа М.А.Х. на Валентин Митев, камерен спектакъл на Детско-юношеския театър „Златното ключе”, премиера на книгата „Варненският театър – обществен феномен, 2016 на дългогодишния драматург на театъра Сия Папазова и публична дискусия на тема „Достъп до култура за ученици”.

 

Резултатът от този истински театрален маратон на 19 ноември, започнал в 11.00 и завършил в полунощ е срещата, само за един ден, с огромен брой почитатели на изкуството. 2500 зрители закупиха билети на промоционалната цена 8 лв, а като се вземат предвид събитията със свободен вход, общият брой на посетителите надмина 3 000 души.

Театърът се случваше, формално и неформално, на различни комуникационни нива и на всички възможни сцени – Основна сцена, Сцена Филиал, Камерна сцена „Стоян Камбарев” и Сцена Ротонда, без да забравяме фоайетата, репетиционната зала на Сцена Филиал и стълбищните площадки в двете театрални сгради.

Най-голяма похвала заслужават възпитаниците на двете театрални школи. Младите таланти от Студио „Театър”, едни истински двойници на героите и артистите от „Криворазбраната цивилизация” пресъздадоха с характерни пози и движения романтичната и крайно одухотворена атмосфера на постановката, посветена на 95-годишния юбилей на Варненския театър.

С професионализъм и ентусиазъм те повториха своя костюмографски пърформанс няколко пъти, преди отделните прояви от Европейската нощ на театрите. Посетителите разглеждаха с интерес, правеха снимки. Но най-голямо възхищение събуди „Криворазбраната цивилизация” сред 30-те ученици от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” в село Старо Оряхово, които заедно със своите преподавателки Светлина Павлова и Искра Вълкова бяха предприели организирано посещение с автобус, специално за Европейската нощ на театрите във Варна.

Точно на тази тема бе посветена публичната дискусия за достъпа на ученици до култура с модератор известният режисьор и актьор Стоян Радев. Той започна дебата без предисловие с върла чалга в непоносими децибели, демонстрирайки дори танцови умения във въпросния жанр. „Ето до тази култура българските деца имат безпрепятствен достъп 24 часа в денонощието, докато достъпът им до театрални и оперни спектакли, концерти и изложби е ограничен. Ние трябва да променим това, преди да е станало съвсем късно”, обобщи Стоян Радев смисъла на събирането.

Директорите на ТМПЦ Варна Даниела Димова и на Държавен куклен театър Вера Стойкова, обсъдиха, заедно с директорите на елитни варненски училища, представители на общината и на медиите прословутата Наредба № 10 на Министерството на образованието, която в член 15 регламентира организираните посещения на спектакли.

За целта се изисква всеки път писмено съгласие от родителите, заедно с попълването на сериозен обем задължителна документация, която трябва да се представи в регионалния инспекторат на МОН. Едва след съответното разрешение оттам, при това в 7-дневен срок след подаване на документите, посещението от учениците на театър, опера или концерт става възможно. Процедурата може да отнеме две и повече седмици и нищо чудно, че някои учители предварително се отказват.

На този фон стана дума и за положителни учебни практики, свързани със сценичните изкуства, във Френската езикова гимназия и СОУ „Гео Милев”.
Представителите на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”, Държавна опера Варна и Държавен куклен театър решиха в специално обръщение да поискат от директорите на учебните заведения да въведат в началото на годината еднократното информирано съгласие на родителите, които с подпис да удостоверят, че не възразяват срещу организираните посещения на спектакли. На тази база комуникацията между учители и родители през останалата част на годината може да се осъществява и по други канали.

Идеята беше посрещната с аплодисменти от аудиторията. Съдействие и подкрепа за тази и други работещи модели за скъсяване на разстоянието между учениците и стойностното изкуство ще се търси в бъдеще от сродни културни институти и организации. В този смисъл дебатът в Европейската нощ на театрите е само първият от много следващи стъпки във вярната посока. За съжаление не се чу становището на Регионалния инспекторат на МОН във Варна, тъй като негови представители не присъстваха на дебата, въпреки личното обещание на директора Венцеслава Генова.

Последната емоция в 19-ия ноемврийски ден, преди спектакъла на „Брак по принуда” поднесоха страхотните момичета и момчета от "М.А.Х." - театралната школа на Валентин Митев. Те очароваха със своя флашмоб "Упражнение по театър" - един динамичен пърформанс в стила на мюзикъла, в който имаше много артистичност и танцова култура, впечатляваща ансамбловост, подкрепена с интелигентност и чувство за хумор. "Упражнение по театър" със замах и в пълен синхрон с името на школата М.А.Х.

Виолета Тончева

• 
• 
• 
• 

 

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

Вижте албума от Европейската нощ на театрите през фотообектива на Елена Рудолф от Студио "Театър":   https://photos.google.com/share/AF1QipP6qaFz5_qCeVClHRftbosjberS6mkAm0ybdNZ4IRqVmT8Q1zbvnva5UDWrENpYWw?key=M3NVVm95cmQ0YmN6RzZDcVV4N0VyNHhHM2w2ODFB  
 

 

ПРЕМИЕРА ЗА БЪЛГАРИЯ

XIX ВЕЛИКДЕНСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2018

"ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА"

4, 5 април, 19.00 – Предпремиера на Великденски музикален фестивал – Варна 2018

20 юни, 21.00 – Премиера в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2018

 

Мюзикъл по сценарий на Бети Комдън и Адолф Грийн
Песни на Насио Хърб Браун и Артър Фрийд

Режисьор Борис Панкин
Диригент Страцимир Павлов
Хореография Боряна Сечанова и Мариана Крънчева
Сценография Иван Токаджиев
Костюми Анна-Мария Токаджиева
Мултимедия Бюро за пространствени решения
Превод на песните Лора Димитрова
Превод на сценария Даня Доганова и Борис Панкин

Участват: Орлин Горанов (Дон Локууд), Мариан Бачев (Козмо Браун), Пламен Георгиев (Продуцента), Даниела Димова и Сребрина Соколова (Лина Ламонт), Миглена Стоева и Анелия Мангърова (Кати), Николай Димитров (Бродуей хоуст)

И още: Калина Жекова, Лилия Илиева, Велин Михайлов, Нейчо Петров-Реджи, Боян Стоянов, Борислав Веженов, Николай Колев, Елиз Нигохозова, Йоанна Венелинова, Зои Бошнакова.

Оркестър и балет на Държавна опера Варна
Концертмайстор Божидар Бенев
Помощник-режисьори Елиана Кръстева, Мариана Григорова
Асистент хореограф Гергана Георгиева Караиванова
Корепетитори Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов
Суфльор Димитър Фурнаджиев

НАЙ-ВЕЛИКИЯТ МЮЗИКЪЛ НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА

Това е единодушната оценка на професионалисти и публика. От месец май 2017 година се появява и сценичната адаптация на мюзикъла, отново дело на бродуейските легенди Бети Комдън и Адолф Грийн – създатели и на филмовия сценарий, носители на “Оскар”. Всяка незабравима сцена е поднесена по бляскав начин, комичните ситуации са остри и живи, диалогът – остроумен и динамичен. И разбира се хитовите музикални номера, които се настаняват трайно в ума и сърцата на зрителите.

“Да пееш под дъжда” в сценичния си вариант, е равностоен на филмовия оригинал, с огромното предимство, че се случва на живо. Мюзикълът е изпълнен с технически предизвикателства, които си заслужават да бъдат преодолени, в името на публиката. Този мюзикъл е един красив полет в златните води на американския музикален театър.

НАЧАЛОТО НА ЛЕГЕНДАТА

„Аз пея под дъжда“ (Singin' in the Rain) е американски филм, музикална комедия с режисьор и хореограф Джийн Кели и Стенли Донън, с участието на Кели, Доналд О'Конър и Деби Рейнолдс. Филмът представя Холивуд в края на 1920-те години, когато ерата на немите филми е към края си.
Днес филмът, заснет от Метро Голдуин Майер има статут на легенда, оглавява списъка на Американския филмов институт за най-добрата филмова комедия и е класиран на пето място като най-добрият американски филм на всички времена.

В Холивуд в годините на прехода към говорящите филми, партньорката на легендарния актьор от нямото кино Дон Локууд не може да се адаптира към навлизането на звука. Стрелата на Купидон е улучила Дон като ракета, прицелена в сърцето. Само преди момент кинозвездата е оставил приятелката си Кати Селдън на прага на дома й след целувка за лека нощ. Една вечер на романтика и артистично вдъхновение е въодушевила Дон, Кати и техният приятел Козмо Браун. Тази нощ дори гневът на природата не би могъл да помрачи ентусиазма на Дон.

ЕМБЛЕМАТИЧНАТА СЦЕНА

Като затваря чадъра си, Дон се наслаждава на пороя и протяга ръце в екстаз. Със скок тук и с плясък там, Дон се носи плавно между тротоара и локвите, "просто пеейки и танцувайки в дъжда". Това е сцена, която ще обезсмърти Джийн Кели и оптимистичния дух, така присъщ на великите холивудски приказки. Което обяснява и днешния й статут като най-разпознаваемата сцена от мюзикъл в историята на киното. Триумф на оригиналността и техническото съвършенство, със своята изтънченост и артистична стойност "Аз пея под дъжда" се е превърнал в произведение на изкуството, носещо духа на незабравимото минало на холивудския мюзикъл.

Времетраене 2 часа с антракт. Изпълнява се на български език с надписи на английски.

Билети: 10, 15, 20; ВИП: 30 лв. с кетъринг

БИЛЕТНА КАСА: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022

 

 

 

20 януари 2016, 18.00

 

 

С фееричната балетна приказка „Лешникотрошачката” от Чайковски  Държавна опера Варна завърши 2015 година, с нея започва и новата 2016 година. Нима има по-подходящо време от зимата за тази притча за мечтите, която се играе в цял свят, особено в дните около Рождество Христово. Варненската публика също я обича и пълни залите за всяко нейно представление.

 

Основната заслуга е на хореографа Сергей Бобров, дългогодишен солист на Болшой театър и главен балетмайстор на Държавна опера Варна, з.а. на Русия. Както и на неговия асистент, забележителния балетен артист, играл 22 години на сцената на Болшой театър, Сергей Антонов.

 

Сценография Гендони. Зрителите ще се потопят в една вълшебна атмосфера с прекрасни танци и костюми, създадениа в копродукция между Сибирски държавен балет и балетнта трупа при Държавна опера Варна.

 

Балетните солисти Илияна Славова - Мари и Павел Кирчев – Принц Лешникотрошач се превърнаха във варненската звездна двойка на «Лешникотрошачката».

 

На 20 януари от 18 часа отново ще ги аплодираме, заедно с Румен Стефанов в ролята на Дроселмайер, Евгения Минкова, Денко Стоянов, Гергана Георгиева, Екатерина Шопова, Николай Димитров, Ренета Михайлова, Константинус Каравос, Даниел Обрешков, Карина Илиева, Галина Великова, Силвия Христова, Илияна Божкова, Венета Гочева, Мартин Чикалов, Юрика Аоки, Веселина Иванова, Сандра Дотова, Елена Димитрова, Паола Матеева, Аделина Бояджиева.

 

Спектакълът е с участието на  Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна с гост-диригент Борис Спасов, диригент на Софийска опера и балет.

 

 

---

 

 

24 април 2017, понеделник, 19.00, Основна сцена

Родена в Истанбул, завършила висшето си музикално образование в Австрия, Сара Гьош е солистка на Wiener Volksoper и гастролира с успех в целия свят.

Варненци бяха очаровани от първата си среща с нея в Коледния музикален фестивал 2015 и я аплодираха в главната роля от операта "Травиата" във Великденския музикален фестивал 2016. Сега, на 24 април 2017 Сара Гьош е отново при нас с нейната коронна роля на Виолета.

„Виолета Валери е образ-мечта, ролята номер едно в моята лична оперна класация. Верди е постигнал съвършена комбинация между музикалност и драматизъм, които превръщат Виолета в сопрановата роля на всички времена.

Героинята е много чувствителна, крехка и едновременно с това силна и тези нейни характерни черти изразяват, според мен, в най-висша степен душевността и на самите сопранови певици. Ние с Виолета си приличаме и затова я обичаме", разказва „дантеленото сопрано”, както музикалните критици наричат Сара Гьош.

ТРАВИАТА

Oпера в три действия (4 картини) от Джузепе Верди
Либрето – Франческо Мария Пиаве, по романа на Александър Дюма-син “Дамата с камелиите”
Диригент Борислав Иванов
Режисьор, сценограф и художник на костюмите Кузман Попов
Диригент на хора Стефан Бояджиев
Балетмайстор Желка Табакова

Действащи лица и изпълнители:

ВИОЛЕТА - Сара Гьош, Австрия; ФЛОРА - Филипа Руженова; АНИНА - Галина Великова; АЛФРЕД ЖЕРМОН - Валерий Георгие; ЖОРЖ ЖЕРМОН - Пламен Димитров; ГАСТОН - Христо Ганевски; БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов; МАРКИЗ Д`ОБИНИ - Людмил Петров; ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров; ЖОЗЕФ - Анатоли Романов

Продължителност 2 ч. 40 мин.

 

 

 

130 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ОСНОВАТЕЛЯ НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА ПЕТЪР РАЙЧЕВ

Роден 9 март 1887 във Варна – починал 31 август 1960 в София

 

Официалната регистрация  на Варненската опера е на 6 април 1947 г., а последващото й официално откриване е на 1 август същата година, с професионален ръководен и постановъчен екип - Стефан Николаев - директор, главен худ. ръководител и режисьор - известният български певец Петър Райчев, варненецът, който пръв сред плеядата големи български оперни гласове разнася славата на България на пресижните оперни сцени – Болшой театър, Миланската скала, Метрополитън опера и др.

 

Диригент на оркестъра е неговият син, младият Руслан Райчев, хормайстор - Димитър Младенов, хореограф Асен Манолов и художници - Асен Попов и Владмир Мисин. Като цяло, операта включва новосформиран смесен хор от 32 хористи, солистичен състав от 15 певци, балетът е в «камерен» състав от 10 балетисти.

 

Любопитен момент е оперният оркестър, чиято роля Симфоничният оркестър съвместява до края на 1959 г., когато -  под председателството на Главния диригент Йоско Йосифов, се провеждат и първите конкурсни изпити,  за сформиране на самостоятелен оперен оркестър. От 1 април 1960 г.  са назначени: Тодор  Чардаклиев - цигулка, Нако Наков - виолончело, Илко Байнов - контрабас и Кирил  Цонев - валдхорна, към които впоследствие са назначени и други оркестранти от Симфоничния оркестър.  Така оперният оркестър води началото си от 1 април 1960 г.  

           

На 7 септември 1947 г. се е състояла оперната постановка „Продадена невеста” от Сметана, с която е открит и първият творчески сезон (1947 -1948) на новооткритата Варненска опера. Диригент Руслан Райчев, режисьор Петър Райчев, диригент на хора Димитър Младенов, художник Асен Попов, балетмайстор Асен Манолов, в главните роли по автора - П. Петров, Д.Ценова, Д. Влахова, Д. Апостолов, Ц. Ангелова, Ал. Филипов, Св.Рамаданов,  Н. Йорданов,  Сл.Филев, Я. Узунова и Й. Чифудов, хор, балет и оркестър и първото - «Вход с покани».

60 г. от откриването на новия Летен театър в Морската градина, построен в амфитеатрален стил, по проект на архитект Чолаков

Снимки с оригиналните дървени акустични пейки на театъра от книгата на балетния специалист и журналист Джон Грегъри „Варненската балетна олимпиада”, издадена и представена на XI Балетен конкурс Варна – 1983, специално посветена на конкурса.

 

30 ЮЛИ 1957 – ЕПОХАЛНО СЪБИТИЕ В БЪЛГАРСКАТА МУЗИКАЛНА ИСТОРИЯ

На 30 юли 1957 г. Варненската опера създава епохално събитие в българската музикална история. ПОСТАНОВКАТА НА „АИДА” ОТ ВЕРДИ, С КОЯТО ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА ОТКРИВА НОВИЯ ЛЕТЕН ТЕАТЪР НА ВАРНА, Е ПЪРВАТА МАЩАБНА ОПЕРНА ПРОДУКЦИЯ НА ОТКРИТО В БЪЛГАРИЯ. Това е съзнателен исторически аналог с италианския оперен фестивал „Arena di Verona”, открит на 10 август 1913 г., също с „Аида”, в чест на 100-годишнината от рождението на  Верди. Идеята е на Емил Трифонов, директор на Варненската опера за периода 1956 -1965 г., а постановката е осъществена от творческия екип: Йоско Йосифов - диригент, Николай Николов - режисьор, Мариана Попова - художник, Петко Мечков - хормайстор, Пенка Стойчева – балетмайстор,  главните роли участват: Тодор Костов - Радамес, Янка Кючукова - Аида,  Станка Николова - Амнерис, Николай Йорданов - Амонастро и Стефан Циганчев - Рамфис. 

 

С този визионерски творчески акт Варненската опера възстановява прекъсналите поради войните „Български народни летни музикални тържества” от 1926 г. и под името Музикален фестивал „Варненско лято”, по-късно с международен статут като ММФ „Варненско лято” утвърждава традицията на четвъртия най-голям музикален фестивал на Стария континент след Залцбург, Верона и Байройт.

 

В този смисъл отбелязваме:

 

ТРИ ЗНАМЕНАТЕЛНИ ГОДИШНИНИ НА 30 ЮЛИ 2017

 

60 години от „Аида” на Варненската опера - първата мащабна оперна продукция на открито в България;

 

60 години от възраждането чрез Варненската опера на първите в България и Варна „Български народни летни музикални тържества” от 1926 г. под името Музикален фестивал „Варненско лято”. Получил по-късно международен статут, той влиза в европейската музикална история като четвъртия най-голям музикален фестивал на Стария континент след Залцбург, Верона и Байройт; 

 

60 години от откриването на Летния театър във Варна.

 

 

Снимка в стария Летен театър с организатори и участници в Тържествата от 1926 г., ведно с историческия „Позив към българския народ”  и емблемата на Летните музикални тържества.

 

Тържествата от 1926 г. са проведени за първи път под името "Български народни летни музикални тържества" в периода 23 юли - 1 август 1926 г. в стария Летен театър, построен от дърво вМорската градина, на мястото  на сегашната Астрономическа обсерватория. Това „първо всенародно музикално дело” е плод на гражданската инициативност на „Културно-просветно читалищно дружество – Варна”, основано на 5 януари 1926 г. за реализацията и на първата за България фестивална идея: "Да се обединят най-добрите музикални сили на страната, в популяризирането на българската музикална култура и изпълнителско изкуство!”
Исторически „Летните музикални тържества” са първият музикален фестивал в България и четвъртият в Европа, след  предшестващите го три, с най-дългогодишна традиция летни европейски фестивали, основани в същия идеен контекст на Варненскатафестивална инициативност, в областта на сценичните изкуства: Залцбург – градът на Моцарт, открит на 22 август 1920 г.;  Верона - открит на 10 август 1913 г., с операта „Аида”  на сцената  на „Arena di Verona” и „Вагнеровият” фестивал в Байройт – открит на 13 август 1876 г.,с операта "Рейнско злато" - дирижирана лично от Вагнер, на сцената на уникалния и оригинален „Festspielhaus”, построен по идея и архитектурен замисъл на самия Вагнер.

През есента на 1966 г. със специално решение на правителството името на фестивала „Варненско лято” е прието за официално, с жанрови обхват на симфоничната, хоровата и камерната музика, както и музикално-сценичните изкуства – опера и балет. 

 

Премиери в юбилейния сезон

„Лучия ди Ламермур”

Операта на Гаетано Донцети, чиято премиера е предвидена за 24 и 27 февруари 2017, е сред безспорните белкантови образци. Драматичният сюжет по романа на Уолтър Скот, мелодичната и емоционално обагрена музика, палитрата от ярки образи, привличат вниманието и интереса на изпълнителите и публиката от цял свят вече повече от 180 години. В постановката режисьорът Огнян Драганов и сценографът Салваторе Русо предлагат впечатляващо зрелище с костюми от епохата, аксесоари и съвременни мултимедийни решения. Диригент Маестра Вилиана Вълчева,

 

„Котките”

Освен към класическия оперен и оперетен репертоар, трупата на Държавна опера Варна се обръща все по-често и към жанра мюзикъл. След световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо” от бродуейския автор Ив Деска Варненската опера ще представи хитовото заглавие от последните три десетилетия „Котките”. Горещо приветствана едновременно от критиката и публиката, продукцията печели множество награди, между които за най-добър мюзикъл на името на Лорънс Оливие и награда "Тони". Лондонската постановка се играе 21 поредни години, а тази на Бродуей - 18, с което и двете поставят рекорди по дълготрайност и актуалност. Мюзикълът, адаптация по романа на нобеловия лауреат Т. С. Елиът "Популярна книга за котките от Стария Опосум", е виртуозен синтез на А. Л. Уебър между музика, танц и поезия. След „Исус Христос суперзвезда“ и „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, това ще бъде третата творба от световнопризнатия майстор на мюзикъла, която Варненската опера поставя. Премиерата през април подготвят режисьорът Светозар Донев, художникът Иван Токаджиев, хореографът Анна Донева и диригентът Страцимир Павлов.

 

„Манон Леско”

Шедьовърът на Джакомо Пучини е създаден преди повече от 120 години, но се играе сравнително рядко заради многобройните трудности пред вокалните и оркестровите изпълнители. Автори на либретото са Марко Прага, Доменико Олива, Руджиеро Леонкавало, Луиджи Илика, Джузепе Джакоза, самият Пучини и Джулио Рикорди, които се опират върху романа на Антоан-Франсоа Право „Историята на кавалера де Грийо и на Манон Леско”, познат повече като „Абат Прево”. Манон е млада жена, която вместо да следва предрешената си съдба и да иде в манастир, се оказва в обятията на истинската си любов де Грийо. Идилията трае, докато парите свършат. Безпаричието заличава роматиката от съзнанието й и тя избира заможния рентиер Жеронт дьо Равоа, за да разбере по-късно, че е сгрешила. Режисьор е Александър Текелиев, диригент Ян ван Маанен, сценограф Пиер Паоло Бислери, костюми Светла Калайджиева. Премиерата предстои в Опера в Летния театър – Варна 2017.

 

Виолета Тончева