ГАЛЕРИЯ

21 юни 2024 година

На 21 юни 2024 г. Алианс Франсез Варна, с финансовата подкрепа на Община Варна, Френския институт в България и Държавна опера Варна, организира за поредна година Празник на музиката. Тръгнал някога от Франция, Fête de la Musique бързо завладява хората в много страни, които всяка година на този ден заедно празнуват съприкосновението с музиката от различни жанрове в непринудена обстановка под открито небе.

През тази година Варна ще се потопи отново в духа на френския празник със специални събития в три пространства. На крайбрежната алея във Varna Street Food Park от 15.30 ч. свои любими песни ще изпълнят ученици от Международния френски лицей във Варна „Шарл Перо“ и децата от Детска къща, читалище „Просвета 1927“.

Маестро СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ, номиниран за „Диригент на годината“ в Германия, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер в Държавна опера Варна; хармонията и техническите трудности в естетиката на Вагнер; „викащите“ вагнерови певци; вердиевият аристократизъм в „Летящият холандец“; рецепцията за Вагнер в Германия и България; партньорството с Вера Немирова; принципът на адаптивността; Варна в личния свят на диригента.

- Държавна опера Варна посреща маестро Светослав Борисов - преди време неин главен диригент, сега първи диригент и заместник Генерален музикален директор на Оперния театър в Магдебург, за постановката на „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер.

- „Летящият холандец“ „долетя“ във Варна от Магдебург, където преди 7 години поставихме това заглавие с Вера Немирова. Съдействахме за създаването на партньорски взаимоотношения между оперните театри на Магдебург и Варна, в резултат на което сега разполагаме с декорите и костюмите на постановката от Магдебург, адаптирани, разбира се, към конкретните дадености.

- От „дантеленото изящество“, както обичахте да казвате за „Дон Паскуале“ на Доницети - предишната опера, която поставихте във Варна, навлизате с Вагнер в съвсем друга стилистика.

- "Летящият холандец“ е мистично, буреносно и много красиво произведение, изпълнено с драматични конфликти. Да, няма я тази дантеленост и лекота като при Доницети, но има други предизвикателства с различна трудност. Вагнер е сложен, най-напред защото не е добре познат и второ, защото хармонията при него е съвсем различна от обичайния репертоар на Варненската опера. Вагнер предполага технически трудности, той не пише лесно за оркестъра, нито за певците и стига до границите на виртуозното. Оркестърът трябва да изпълнява сложни пасажи, дамският хор във второ действие пее в скороговорка, в трето действие двата мъжки хора пресъздадат драматичния конфликт между норвежците и холандците, в унисон с природните стихии - един много силен момент с ефектна оркестрация и красива музика. Партитурата е сложна, но определено мога да кажа, че екипът се справя добре.

12 юни, 19.00, XXXII МТФ „Варненско лято“ 2024

На 12 юни публиката във Варна ще има удоволствието да чуе в концертно изпълнение „Кармина Бурана“ - великата кантата на Карл Орф за сопран, тенор и баритон, детски хор, голям хор и оркестър, написана през 1937 г. Буквалното значение на заглавието е "Песни от Бойерн" – областта, където са намерени средновековните ръкописи, вдъхновили композитора. Става дума за уникална светска поезия на анонимни автори от ХІІ и ХІІІ в., възпяващи радостта от любовта и виното, красотата на настъпващата пролет и променливия характер на човешката съдба. Самият Карл Орф смята с право "Кармина Бурана" за най-успешното си произведение.

„Кармина Бурана“ 2024 г. е съвместен проект на Държавна опера Варна и МТФ „Варненско лято“. Гостуват артисти от Националната опера и балет на РС Македония, които заедно с изпълнителите от хора и оркестъра на Държавна опера Варна и Варненската детско-юношеска опера ще пресъздадат зашеметяващата енергия, вложена от композитора в творбата. Под диригентската палка на Бисера Чадловска и режисурата на Деян Прошев, в соловите партии ще се изявят изгряващата световна звезда, дебютирала вече в Миланската скала – сопраното Александрина Михайлова, тенора Александър Баранов и баритона Иво Йорданов.

Маестро СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ, номиниран за „Диригент на годината“ в Германия, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер в Държавна опера Варна; хармонията и техническите трудности в естетиката на Вагнер; „викащите“ вагнерови певци; вердиевият аристократизъм в „Летящият холандец“; рецепцията за Вагнер в Германия и България; партньорството с Вера Немирова; принципът на адаптивността; Варна в личния свят на диригента.

- Държавна опера Варна посреща маестро Светослав Борисов - преди време неин главен диригент, сега първи диригент и заместник Генерален музикален директор на Оперния театър в Магдебург, за постановката на „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер.

- „Летящият холандец“ „долетя“ във Варна от Магдебург, където преди 7 години поставихме това заглавие с Вера Немирова. Съдействахме за създаването на партньорски взаимоотношения между оперните театри на Магдебург и Варна, в резултат на което сега разполагаме с декорите и костюмите на постановката от Магдебург, адаптирани, разбира се, към конкретните дадености.

- От „дантеленото изящество“, както обичахте да казвате за „Дон Паскуале“ на Доницети - предишната опера, която поставихте във Варна, навлизате с Вагнер в съвсем друга стилистика.

- "Летящият холандец“ е мистично, буреносно и много красиво произведение, изпълнено с драматични конфликти. Да, няма я тази дантеленост и лекота като при Доницети, но има други предизвикателства с различна трудност. Вагнер е сложен, най-напред защото не е добре познат и второ, защото хармонията при него е съвсем различна от обичайния репертоар на Варненската опера. Вагнер предполага технически трудности, той не пише лесно за оркестъра, нито за певците и стига до границите на виртуозното. Оркестърът трябва да изпълнява сложни пасажи, дамският хор във второ действие пее в скороговорка, в трето действие двата мъжки хора пресъздадат драматичния конфликт между норвежците и холандците, в унисон с природните стихии - един много силен момент с ефектна оркестрация и красива музика. Партитурата е сложна, но определено мога да кажа, че екипът се справя добре.

След нейните феноменални превъплъщения в Дездемона, Аида и Тоска публиката очаква изпълненията на Красимира Стоянова на варненска сцена с все по-голямо нетърпение. На 6 юли, в рамките на Опера в Летния театър – Варна 2024, световноизвестното сопрано ще влезе в главната роля на Мими от Пучиниевата опера „Бохеми“ и това безспорно ще бъде едно от музикалните събития на варненското лято. За ролята, световните сцени, бележките на Пучини, модерното и скандалното в операта говорим с нея, преди да я приветстваме на XV изданиe на фестивала, акцентиращо върху музиката на Пучини.

Радваме се, че в годината на Пучини Вие ще изпеете неговата Мими от „Бохеми“ на нашата сцена. Къде стои Мими във Вашата класация от оперни героини, какво харесвате в нея, кои са най-ярко представените ѝ качества в операта?

Всъщност цялата опера се завърта около тази героиня. Самият Пучини, когато пише „Бохеми“, слага в партитурата малки цитати от историята, от книгата. Мими е била много нежна, бледа девойка, с красиви кафяви очи и изключително изразителни ръце. Тя е бродирала, за да се прехранва и тъй като явно не е успявала, а като добавим и особения парижки климат, е била болна от туберкулоза. „Бохеми“ в творчеството на Пучини е нещо много красиво и много ценно, бих казала, че тя е една от най-красивите негови романтични опери, които го нареждат сред най-големите романтици. Той едва по-късно става верист, докато тази опера е съвършено различна. За мен Мими е много ценна, защото я изпях за първи път, когато вече бях във Виенската Щатсопера, но това ми беше първата роля от Пучини. Изпитвах огромен страх и притеснение, защото това е Пучини, това е „Бохеми“ и трябва да бъде както хората очакват да го чуят.

Притеснението със сигурност си е отишло с натрупания опит, но има ли нещо лично Ваше и специфично, с което подхождате към изграждането на тази вокална партия?

Ние певците си служим с доста изразни средства, но най-важното е инструментът, гласът, чисто физически трябва да мога да изпея ролята технически правилно. Гласът се поддържа през цялото време на кариерата. Сега, когато трябва отново да се срещна с моята мила Мими, аз трябва поне месец да си поговоря с нея, да я възобновя в моето тяло, в моя глас и да вложа отново думите вътре, да вложа всички нюанси, които Пучини ни е завещал. Той е много интересен композитор, защото е известен с това, че описва цялата интерпретация. Ако човек просто следва неговите бележки, които е оставил в партитурите с ноти, няма нужда да се прави нещо много по-специално, освен да се предаде чувството и да се работи върху гласовата техника. И тогава се получава пълноценен образ, защото Пучини е написал с думи как иска да се изиграе героинята му. Това е много приятно, защото певецът знае, че влиза в рамките, които е задал авторът, и се опитва да изгради един пълнокръвен образ.

В кои световни постановки на „Бохеми“ сте се чувствали най-добре, с кои партньори на сцената?

Пяла съм Мими на много места – във Виена, Мюнхен, Ню Йорк, Лондон, София, със страшно много колеги. Но след всички тези години стигам до извода, че е много важно с колегите, с които работим, да сме екип. Заедно да мислим, да бъдем приятели, да сме заедно в творческата еуфория. Когато сме в хармония, публиката усеща една прекрасна емоционална експлозия и се получава истински празник.

Наричате Варненската опера „моята българска оперна къща“. Още ли се чувствате по този начин?

Да, аз идвам всяко лято, госпожа Димова ме кани с отворено сърце и с голямо желание обсъждаме бъдещи творчески проекти, а това е прекрасно, много се радвам. Отделно, че атмосферата тук е великолепна, лято е, хората са щастливи, а Варна е нашата културна лятна столица.

Знам, че не сте почитател на най-модерните сценични варианти в операта, в каква посока обаче следва да се развива това изкуство, за да успява да впечатлява и да привлича по-млада аудитория?

Трябва да уточним, че аз не съм против модерното, аз съм против извратеното – има голяма разлика между интелигентно модерно и извратено. И такова, което е против либрето, против произведение, композитор, певци. Както се казва на немски, аз съм „работно животно“. Работя с голямо желание, когато съм на сцената, давам всичко, на което съм способна. За мен е важно да се получи пълноценна картина на това, което правя. Важно е да има много силен театър, а за това е нужно да има силен конфликт. Изобщо не съм против модерното, но какво значи модерно? Модерно не означава да пеем например „Тайният брак“ на Чимароза в къси панталони. Това не е модерно, а е смешно и не виждам смисъл в него. Ценността на произведението се губи, елегантността на фигурата се губи. За да направи един човек театър, той трябва да се задълбочи в психологията. Точно това ще се случи в нашия спектакъл на „Бохеми“ на 6 юли, в който ще участвам заедно с великолепни певци, които ще зарадват варненската публика и гостите на града. Всички ние ще бъдем щастливи да се докоснем до музиката на Пучини.

Автор: Пламена Александрова

„Лебедово езеро“ на Държавна опера Варна бе възнаграденo с бурни аплодисменти от  публиката в огромната зала на “Christmas Theatеr” в Атина. Билетите за гастрола на варненските балетни артисти бяха разпродадени месец преди двата спектакъла на 11 и 12 ноември в гръцката столица. Постановката на главния балетмайстор на Варненската опера Сергей Бобров с класическа хореография по оригиналния и почти забравен пръв вариант на балета предизвика интереса и оправда очакванията на почитателите на балетното изкуство в гръцката столица. Те реагираха емоционално на хореографския размах и красивите костюми, на балетното и артистично майсторство на солистите и кордебалета, особено в драматичните сцени с белите и черните лебеди. Виторио Сколе в ролята на Принца, Мартина Префето като Черния лебед, Полин Фаже като Белия лебед, Джовани Помпей в ролята на Ротбарт  и Мирко Андреути и Джакомо Амацини, които се редуваха в партията на Ротбарт в двата спектакъла, заслужиха възхищението на всички присъстващи. Особено щастливи бяха децата, които след представлението получиха автографи и се снимаха със своите любимци.

„Огромен успех за „Лебедово езеро“ в Атина и повторение на Париж“ – кратко и категорично, в своя обичаен стил, изрази удовлетворението си Сергей Бобров, напомняйки за гастрола на постановката в „La Seine Musicale”, спечелил одобрението на парижани по-рано тази година.

„Радвам се, че след чудесното представяне на нашите балетни артисти с „Лебедово езеро“ в Атина получихме покана за гостуване и през следващата година“, обобщава резултатите от варненската балетна визита директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова.

28 май, 19.00, Български културен институт, Берлин

11 юли, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2024, „Летящият холандец“ от Вагнер, реж. Вера Немирова

Вера Немирова, едно от големите режисьорски имена на съвременната оперна сцена и единствената българка, която поставя в най-престижните театри, е поканена от Българския културен институт в Берлин да представи творчеството си, свързано с колоса Рихард Вагнер.

Документална изложба, посветена на 90-годишнината от рождението на големия български баритон Стоян Попов (21.10.1933-23.03.2017), посреща зрителите на ноемврийските спектакли на Държавна опера Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров“.

Изложбата, дело на музиковеда Светлана Димитрова, дъщеря на певеца, и екип на Държавна опера Бургас, гостува във Варна в рамките на партньорски договорености между двата оперни театъра. През октомври тази година в Бургас се проведе с успех и вторият международен конкурс за млади оперни певци „Стоян Попов“, инициатор на който е директорът на Държавна опера Бургас доц. Александър Текелиев, ученик и следовник на бележития баритон.

Разположена на Сцена Ротонда, експозицията показва портретни снимки на Стоян Попов в емблематични негови роли, придружени с високи оценки на музикалната критика у нас и по света за неговите изпълнения на Набуко, Риголето, Яго, Барон Скарпия, Амонасро, Борис Годунов, Галицки, Граф ди Луна, Фалстаф, Цар Иван Шишман, Цар Калоян и др.

Даниела Димова и Държавна опера Варна получиха медал „Пучини“ от римския Международен център по изкуства „Антиноо“ за популяризиране творчеството на великия композитор. Отличието, придружено от грамота, беше връчено на 25 май в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ на изложбата-концерт „Операта – културно наследство на човечеството“. Медалът е първият, изработен в Италия по случай 100-годишнината от смъртта на Пучини. Специалното отличие е учредено от Международния център по изкуства и представено в Камарата на депутатите на Парламента на Италия. Основателката на Център „Антиноо“ Лаура Монакези изрази благодарности към Даниела Димова и със специално писмо.

На 23 май, в навечерието на Празника на българската азбука, просвета и култура, и славянската книжовност, на тържествена церемония в зала Пленарна на Община Варна кметът Благомир Коцев и председателят на Общинския съвет Христо Димитров връчиха годишните награди „Варна“ за ярки постижения в областта на културата.

Театрално-музикален продуцентски център Варна, с директор Даниела Димова, бе отличен с две колективни и една индивидуална награда „Варна“.

Симфоничният оркестър на Държавна опера Варна получи признанието за високо професионално майсторство и художествени постижения в интерпретацията на трите симфонични концерта: „100 години от рождението на Добрин Петков“, с диригент Павел Балев; „Пета симфония“ от Густав Малер, с диригент Григор Паликаров и „В навечерието на Рождество Христово“, с диригент Мартин Георгиев.

Балетната трупа на ТМПЦ - Държавна опера Варна взе най-високото отличие на нашия град за високи художествени постижения, за професионализма, таланта и творческата енергия в новата хореографска редакция на Сергей Бобров на балетния спектакъл „Ромео и Жулиета“ по музика на Сергей Прокопиев.

Актьорът от Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Константин Соколов бе удостоен с награда „Варна“ за изключително актьорско майсторство в изграждането на яркия образ на главния герой Петър в представлението „Ботушът“ по едноименната пиеса на Лило Петров, първа постановка в България.

СЪВЕТИТЕ НА ОПЕРНАТА ЛЕГЕНДА КУРТ РИДЛ

Оперната легенда от Австрия, Kammersänger Курт Ридл, известен като един от най-добрите съвременни Вагнерови изпълнители, консултира варненските певци в „Летящият холандец“ за стила и езика на постановката на Държавна опера Варна с диригент Светослав Борисов, режисьор Вера Немирова, сценограф Чавдар Чомаков, костюмограф Павлина Ойстерхус, мултимедия Димитър Иванов. След премиерата във Варна на 24 ноември 2023 г. спектакълът ще се играе и във Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора на 27 ноември 2023 г.

„Благодаря на Варненската опера и Вера Немирова за поканата да бъда стилов и езиков консултант при подготовката на „Летящият холандец“ от моя любим Вагнер. Като езиков консултант искам най-напред да изтъкна, че оперното пеене при Вагнер е много по-различно, отколкото при Верди. В немски език трябва отчетливо да се изпяват съгласните в края думата, без това да накъсва цялостното възприятие за легато. Ясната артикулация на съгласните по начало е важна за разбирането на немски език. При гласните пък е необходимо да се откроят различията в продължителността и цветовата окраска, например в зависимост от контекста имаме дълго „е“, отворено „е“ и т. н. Тези фини езикови детайли може би изглеждат дребни, но те допринасят за психологическото изграждане на образа, което е ключов момент в интерпретацията на Вагнеровите персонажи. За да пееш добре Вагнер, може и да не знаеш немски език, но трябва да изостриш слуха си, за да почувстваш езика и да усвоиш артикулацията и особеностите му. Това е задължително условие, за да се постигне автентичното звучене, драматизма и красотата в музиката на Вагнер. “Летящият холандец“ е много подходящ за навлизане в света на този титан на оперното изкуство“, обяснява Курт Ридл и предлага като следваща стъпка да се организира концертна гала с изпълнение на увертюри и арии от Вагнерови творби, които непременно ще заинтригуват варненската публика.

Това е роля, която Ви пасва като ръкавица, подхожда силно на сценичната Ви енергия. Има ли все пак предизвикателства в партията на Норина, къде е спецификата на образа?

Това е една много обичана от мен роля, с нея спечелих конкурс в Комо, където наградата беше да пееш в „Дон Паскуале“ в четири големи италиански театъра. С Норина съм се срещнала още преди 20 години и от пръв поглед се влюбих в този персонаж – толкова женствена, толкова хитра, енергична и романтична. Доницети го е написал прекрасно – една жена ще мине през всички препятствия, ако е решила да се бори за своята любов.

Драматични или комични сюжети посреща с по-голям ентусиазъм съвременната оперна публика?

Съвременната публика има различни нужди, но съм забелязала, че след комедия всички излизат от салона усмихнати, въодушевени, заредени с весели емоции. Разбира се, не можем да отречем шедьоврите с драматичен край, но комедия може би се прави по-трудно. Трудно е да останеш сериозен, докато разиграваш смешни шеги, така че в актьорски план бих казала, че е по-лесно да пресъздадеш трагедия, отколкото комедия.

Комедията на пръв поглед е „по-лека“ за пеене. Така ли е в действителност или напротив?

Комедията на пръв поглед наистина звучи и изглежда по-леко, тъй като и самата техника на пеене трябва да бъде по-бравурна, има повече пасажи, гами, височини, стакати, което публиката отразява като феерично пеене. Това изобщо не значи, че за артиста е по-лесно. Напротив, трябва да има много концентрация, всички вокални трудности да са толкова добре овладяни, че наистина у хората да остава усещане за лекота. Комедията всъщност е труден артистичен и вокален опит, който ние артистите трябва да покажем по най-добрия начин.

9 ноември 2023, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна

Постоянният гост-диригент на Държавна опера Варна Григор Паликаров и оркестърът на оперния театър ще поднесат на зрителите втория от поредицата симфонични концерти в цикъла „Петите симфонии“. След Пета симфония на Малер през пролетта, на 9 ноември ще слушаме Пета симфония на Чайковски и Концерт за цигулка и оркестър на Ерих Корнголд със солист цигуларката Лия Петрова.

„Всички музиканти и любители знаят за триадата от последните симфонии на Чайковски – Четвърта, Пета и Шеста, най-известните му творби. Още в Четвърта симфония се налага темата „Фатум“ – съдбата, която притиска романтичния герой и той бяга от грубата действителност в своя свят на мечти и сънища. Това е типично романтична идея и тя е прекрасна сама по себе си. Тази тема, която в Четвърта симфония е много изявена, в Пета е доста по-тиха и приглушена, но присъства във всички части и свързва цялата драма в едно. Пета симфония на Чайковски е написана с изключително майсторство, има невероятно запомняща се и красива музика. Прекрасно допълнение към нея ще е първата част – Концерт за цигулка на Ерих Корнголд с изключителната българска цигуларка Лия Петрова. Тя е от по-младото поколение цигулари, но вече със световна известност и с изключително натоварена програма. Концертът за цигулка на Корнголд е много красив, много цветен, много различен и създава чудесно настроение в началото, на което Чайковски ще бъде хубаво продължение. Много слушаема, интересна и въздействаща програма, която никой не бива да пропуска“, споделя маестро Паликаров за предстоящия концерт.

Това е роля, която Ви пасва като ръкавица, подхожда силно на сценичната Ви енергия. Има ли все пак предизвикателства в партията на Норина, къде е спецификата на образа?

Това е една много обичана от мен роля, с нея спечелих конкурс в Комо, където наградата беше да пееш в „Дон Паскуале“ в четири големи италиански театъра. С Норина съм се срещнала още преди 20 години и от пръв поглед се влюбих в този персонаж – толкова женствена, толкова хитра, енергична и романтична. Доницети го е написал прекрасно – една жена ще мине през всички препятствия, ако е решила да се бори за своята любов.

Драматични или комични сюжети посреща с по-голям ентусиазъм съвременната оперна публика?

Съвременната публика има различни нужди, но съм забелязала, че след комедия всички излизат от салона усмихнати, въодушевени, заредени с весели емоции. Разбира се, не можем да отречем шедьоврите с драматичен край, но комедия може би се прави по-трудно. Трудно е да останеш сериозен, докато разиграваш смешни шеги, така че в актьорски план бих казала, че е по-лесно да пресъздадеш трагедия, отколкото комедия.

Комедията на пръв поглед е „по-лека“ за пеене. Така ли е в действителност или напротив?

Комедията на пръв поглед наистина звучи и изглежда по-леко, тъй като и самата техника на пеене трябва да бъде по-бравурна, има повече пасажи, гами, височини, стакати, което публиката отразява като феерично пеене. Това изобщо не значи, че за артиста е по-лесно. Напротив, трябва да има много концентрация, всички вокални трудности да са толкова добре овладяни, че наистина у хората да остава усещане за лекота. Комедията всъщност е труден артистичен и вокален опит, който ние артистите трябва да покажем по най-добрия начин.

Именитата режисьорка ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на „Летящият холандец“ в Държавна опера Варна; за пътя от детското съприкосновение с Вагнер до децата като второ „аз“ на Ерик и Сента; online изолацията на „Летящият холандец“ от обществото като паралел с covid пандемията; картините, с които електронните медии доминират съзнанието и сблъсъкът между „имиджа” и действителността; идеалът на романтизма за необходимата саможертва на жената и утопичната любов между Летящия холандец и Сента; солистите и оперната легенда Курт Ридл; вселената Вагнер в творчеството на Вера Немирова.

Поздравления най-напред за наградата „Кристална лира“, с която съвсем наскоро, в Деня на будителите, Съюзът на българските музикални и танцови дейци“ отличи Вашата постановка на „Хитрата лисичка“ - първа поява на Леош Яначек във варненската оперна история и първо цялостно представление в България на това произведение.

Благодаря! Много ме трогна и развълнува тази заслужена награда - високо признание за постижението на целия творчески колектив на Държавна опера Варна. Радостта от наградата споделя и театърът на град Рощок, с който сме в колаборация за „Хитрата лисичка“, успяла да защити едно високо ниво в интернационален мащаб.

След „Хитрата лисичка“ във Варна идва „Летящият холандец“, чиято премиера предстои на 24 ноември тук и на 26 ноември във Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора. Ако тръгнем от самото начало, кога беше първата Ви среща с „Летящият холандец“?

Това за мен е едно много важно заглавие, което заема основно място в моята биография. Първото ми съприкосновение с Рихард Вагнер беше още в детска възраст, когато след като заминахме за Източна Германия, майка ми Соня Немирова стана артист-солист и прима на Оперния театър в Рощок. Първата ѝ роля се оказа Сента в „Летящият холандец“ и за мен бе изключително въздействаща цялата обстановка, в която попаднахме – оловносивото Балтийско море на Северна Германия, легендата за „Летящият холандец“ и музиката на ранния Вагнер. Учехме немски език по тази опера и хората понякога не ни разбираха, защото езикът на Вагнер е старинен, поетичен и несравним с говоримия. Майка ми се потопи в съвсем нов музикален свят, защото в далечната 1983 г. Вагнер почти не се изпълняваше у нас.

23 май 2024, 19.00, Държавна опера Варна

На 23 май, в навечерието на Празника на светите равноапостоли Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура и славянската книжовност, Държавна опера Варна закрива Великденския музикален фестивал 2024 със Симфоничен концерт, под диригентството на маестра Вилиана Вълчева. Световноизвестният френски пианист Максим Зекини, който гостува със съдействието на Френското посолство и Алианс Франсез Варна, ще изпълни бравурния и изключително труден Концерт за лява ръка от Морис Равел. Това е втората среща на варненската публика с виртуозния пианист, който през миналата година предизвика възхищение с концерта си в Радио Варна.

Роден в Париж, Максим Зекини завършва с отличие Conservatoire National Supérieur de Musique в Лион, Conservatoire National Supérieur de Musique в Париж и е първият френски пианист с диплом от престижната Incontri col Maestro Academy в Имола, Италия. Лауреат е на много конкурси и фондации, като Cziffra Foundation, Marcel Bleustein-Blanchet, Meyer Foundation, Zane Foundation of Venice и др. Удостоен е с лейбъла "Mission Ministérielle du Centenaire". 

Участията му във фестивали и концерти в над 60 страни, сред които Италия, Германия, Обединеното кралство, Китай, Южна Корея, Япония, Южна Африка, Австралия, го утвърждават като един от най-големите съвременни френски пианисти със световно признание. 

Премиера на Държавна опера Варна - 24 ноември 2023, 19.00, Основна сцена

 „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер, с диригент постановчик Светослав Борисов и режисьор Вера Немирова, акостира във Варна на 24 ноември 2023 г., следвайки  предишната постановка на същата творба от 2018 г. За премиерния спектакъл се готвят солистите на Държавна опера Варна Деян Вачков, Гео Чобанов, Евгений Станимиров, Линка Стоянова, Димитринка Райчева, Валерий Георгиев, Мартин Илиев, Калина Жекова, Силвия Ангелова, Артьом Арутюнов, Рейналдо Дроз и гостите София Солови от Украйна и Марсел Бакони от Унгария.

Изтъкнатата оперна режисьорка Вера Немирова поставя това заглавие в Магдебург, Германия през 2017 г., но варненската версия надгражда предишната постановка с нов екип, нови внушения, доразвити образи и актуализирани костюми и сценография. Вера Немирова разполага в днешната действителност призрачната история за зловещо проклятие, което може да бъде победено само от истинската любов. В сюжета за саможертвата на моряшката дъщеря Сента, която носи покой за душата на осъдения да броди между живота и смъртта Холандец, са вплетени промените в битието ни след пандемията, дигитализацията на съвременното общество и селфи-културата.

„Сента търси истинска любов и дълбоки взаимни чуства, а това е съпроводено и от желанието да избяга от света, в който живее. Тя се чуства чужда на този свят без съдържание, банален и повърхностен. Жадува за живот и страст, но „вътрешно“, далече от външната показност. Холандеца е фигура с драматична и мистична биография, разкъсван между различни светове и култури, „матадор“ в борба с природните стихии. Приказността и мистиката на образа обаче са съпроводени и от адаптивните качества на една силно манипулативна личност. Смачканата и похабена булчинската рокля, която той носи като подарък със себе си, разказва за многократните спирки, които е направила. Самият Вагнер казва, че Холандеца е особена смесица от образите на Вечния евреин и Одисей“, обяснява Вера Немирова.

Започнали сте музикалното си образование с пиано. Кога един музикант решава, че е време да предприеме следващата крачка и да стане диригент?

Дълга история е, но ще опитам да съм кратък. Бях 7-8 годишен и в моята стая слушах класическа музика, затварях прозорците и започвах да дирижирам. Тогава не знаех нищо за дирижирането, но бях напълно запленен от музиката. Казах на баща ми, че искам да съм диригент, той ме изгледа учудено и каза „Тук няма оркестър“, затова започнах да свиря на пиано. Имам много концерти като пианист. Веднъж приятел ме покани да акомпанирам на пиано на оперни репетиции в продължение на една седмица безплатно. Съгласих се и му казах, че ще свиря безплатно, ако ми даде да дирижирам оркестъра за 20 минути. Той ме попита дали съм диригент и мога ли да дирижирам, аз казах „Разбира се!“. Беше невероятно, оркестърът дори пожела аз да дирижирам операта. Разбира се, това не се случи, но започнах сериозно да уча дирижиране. Това е нещо, което носиш в себе си, не зависи толкова от техниката и от образованието, хипнотизиращо е – не по отношение на публиката, а в теб самия.

Ако всеки диригент има стил, как бихте дефинирали Вашия?

Мисля, че нямам специфичен стил. Предпочитам да изляза „чист“ пред оркестъра и да разбера какво е необходимо, какво се изисква, без да бъда „шеф“. Защото ако диригентът налага това, което той иска, на оркестъра, се губи от креативността. Ако ги оставиш да свирят свободно, музикантите дават сто процента от себе си и оркестърът се развива и израства.

Какво предпочитате да дирижирате – симфонична музика или опера?

Това са два различни свята, всеки прекрасен сам по себе си. Всеки ти дава различни усещания. Истински обичам операта, но обичам и симфонията, която е друг език. В операта трябва да събереш заедно много хора – хор, солисти, оркестър. При симфонията е малко по-лесно технически, но детайлите изискват повече внимание.

Още преподавате, кое е основното за дирижирането, на което учите студентите си?

Най-трудното за младите диригенти е да практикуват с цял оркестър. Подготвят се самостоятелно, но не знаят как да подходят, когато застанат пред оркестъра, и затова им трябва помощ. В началото им е нужно много време, за да напредват пред оркестър, защото понякога ти искаш да постигнеш едно, а оркестърът реагира по друг начин. Опитвам се да ги науча да разбират какво е необходимо да направят, за да постигнат това, което си представят в главата си. В две части репетирам с тях – с оркестър и после докато гледаме записа, за да преценим какво са искали да постигнат дирижирайки.

Разкажете малко повече за конкурса „Анита Черкети“, който е Ваш проект.

Да, мой проект е, тази година през април беше 14-тото му издание. Много млади диригенти се изявяват в него и това всъщност не е съревнование, по-скоро се опитваме да им помагаме. Тази година например победителят отпреди 2 години – солистът от Варна, Рейналдо Дроз, направи прекрасно представяне на моя фестивал и после дебютира в Италия за първи път в страхотна продукция на „Любовен еликсир“. Така че конкурсът предоставя наистина добри възможности.

От 2021 г. сте гост-диригент на Варненска опера, какви са впечатленията Ви от Варненския оркестър?

Надявам се, че възможностите ще стават все повече в бъдеще. В новия сезон на Civitanova All'Opera също ще работим съвместно. Прекрасно се чувствам с Варненския оркестър, защото имам възможност да участвам с по три продукции всяка година. Това означава, че започваме един процес на работа, в който заедно с оркестъра можем да надграждаме и взаимно да се учим.

 Автор: Пламена Александрова

Наградите „Кристална лира“ 2023 за музикално и танцовото изкуство нa Съюза на българските музикални и танцови дейци и агенция „Кантус фирмус“ бяха връчени в Деня на будителите на тържествена церемония в Националния музикален театър. Две от кристалните статуетки отиват в Театрално-музикален продуцентски център – Държавна опера Варна.

В категория „Постановъчен екип“ Държавната опера Варна е отличена за първото представяне на Леош Яначек във варненската оперна история с премиера на операта „ХИТРАТА ЛИСИЧКА", изнесена в рамките на фестивала „Опера в Летния театър", съвместен проект с ММФ „Варненско лято" и първо цялостно представление в България с първия български превод на либретото от оригинала от диригента Павел Балев и режисьорката Вера Немирова. Екипът на маестро Балев и Вера Немирова, художничката Димана Латева, хореографката Анна Пампулова и светлинния дизайнер Даниел Йовков получават „Кристална лира“ за оригиналнaта постановка на философската приказка с послание към всички възрасти за най-голямата грижа на XXI век - замърсяването и необходимостта от съхраняване на нашия извечен дом природата.

В категорията „Мениджмънт в музикалното и танцово изкуство“ призът е присъден на ДАНИЕЛА ДИМОВА, директор на Театрално-музикален продуцентскои център Варна, за XIV издание на фестивала „Опера в Летния театър“, открояващо се с креативно програмиране, жанрово многообразие и блестящи български и чуждестранни творци, за ефективния мениджмънт, аналитичните подходи, иновативните стратегии и успешното обединяване на творчески и пазарни принципи в съвременните сценични изкуства.

В навечерието на Световния ден на балета 29 април 2024 г. Варненската опера отбелязва с благодарност балетните педагози, които развиват и надграждат постиженията в балетната трупа на оперния театър. Балетните педагози стоят зад всеки вълшебен танцов спектакъл и несъмнено те са ядрото, заради което Варненският балет жъне аплодисменти на три континента.

Видео връзка на живо и татуировка със специална символика ще видим в „Летящият холандец“ от Вагнер в режисура на Вера Немирова. Докато с нетърпение очакваме премиерата на 24 ноември, за визуалните внушения на спектакъла ни разказва костюмографът Павлина Ойстерхус. 

Между премиерата на „Летящият холандец“ на Вера Немирова в Магдебург през 2017 г. и предстоящата му премиера във Варна на 24 ноември са минали 7 години. С какво е различна варненската постановка?

За седем години се случиха много неща в световен и социален план, които влияят на нашето днешно виждане, на актуалната трактовка на произведението. И ние реагираме творчески – надграждаме, добавяме нови елементи и костюми. Нашата интерпретация е по Том Муш, който е художник на костюмите и декора от постановката в Магдебург. Една от важните за мен теми са новите работни взаимоотношения след ковид и как те рефлектират на обществото днес. В „Летящият холандец“ имаме две огромни работни групи – моряците, които работят на палубата, укротяват бурята, успяват да изведат кораба на Даланд на тих бряг с нечовешки усилия, като една машина от хора, които се трудят тежко. От друга страна виждаме шивачките, които шият и очакват моряците да се върнат. По времето на Вагнер трудолюбието и прилежността са били атестат за човешки добродетели, достатъчни за личен успех и за да си намериш подходящ съпруг, да създадеш семейство. В днешно време тези качества не са достатъчни. Постпандемичните условия засилиха отчуждението и самотата, макар че се увеличи общуването в социалните мрежи.  В нашата постановка някои от шивачките вероятно вече работят в хоум офис, носят готовата продукция веднъж седмично, очевидно са дигитално активни. По-възрастните страдат от този вид общуване и отчуждение, имаме и поколенчески конфликт.

ДОЦ. Д-Р АННА ПАМПУЛОВА, дългогодишна балерина на Софийска опера и балет, изявен хореограф и педагог пред ПЛАМЕНА АЛЕКСАНДРОВА по повод 30-годишната ѝ творческа дейност, която се отбелязва със специална Балетна гала на 29 април във Варненската опера. Спектакълът ще представи избрани хореографски откъси, както и премиерната постановка по сюитата на Петко Стайнов „Тракийски танци“

Много или малко са 30 години, когато балетът е твоят живот? Как започна всичко и как се насочихте точно към това изкуство?

Помня себе си танцуваща, но нямам спомен за конкретна възраст. На пет годинки баща ми ме заведе в школа и разбрах, че има и други като мен, за които танцът е начин на изразяване, лично пространство, емоции. В ранните си години като ученичка смятах, че да танцуваш значи да се сливаш с музиката през движение. Десетгодишна в балетното училище разбрах, че това не е достатъчно – професионалният танц означава да бъдеш посветен на тази професия. Ако искаш това изкуство да остане в живота ти за дълго и ти да го изследваш във всичките му аспекти, то трябва да потърсиш и формата, и техниката. Неусетно превърнах танцуването в мисия. Да посвещавам на това изкуство неможещите, неопиталите, но гледащите, възприемащи танца като зрители, или любопитните към танцовото изразяване да водя по пътя на професионалното изграждане.

Всички сме чували легенди за изтощаващите балетни репетиции, множеството контузии, бързата амортизация – колко истина има в това, доколко възнаграждаваща е професията, какво взема и какво дава?

Ако кажа какво се крие зад сценичната изява, ще разваля илюзията за нея, ще издам от онази част, която не е толкова красива. Балетът е магичен за публиката, за нас които го изпълняваме е себеотдаване, себеусещане, дисциплина, себеразтваряне, вглеждане в себе си, преоткриване на тялото, посвещаване. Мисля, че балетният артист, за разлика от другите артисти, не изгражда толкова високо его. Танцът помага за развиване на самоконтрол. Може би през живота си ние чуваме повече „не“, отколкото „да“ –  наричам го каляване на психиката, в един момент се чувстваш на ръба на спорта и изкуството. Трябва да задържим по-дълго тялото експресивно, живо, за да остане то верен посланик на идеите на режисьора и хореографа, на магията, която то носи. Балетът дава възможност да работиш върху себе си по-дълготрайно –  не само като артист, а и като личност. Изгражда и един специален финес, никога не можеш да кажеш, че някой е бивш балетен артист, той си остава такъв до края, посветен на връзката на духовното и тленното.

Видео връзка на живо и татуировка със специална символика ще видим в „Летящият холандец“ от Вагнер в режисура на Вера Немирова. Докато с нетърпение очакваме премиерата на 24 ноември, за визуалните внушения на спектакъла ни разказва костюмографът Павлина Ойстерхус. 

Между премиерата на „Летящият холандец“ на Вера Немирова в Магдебург през 2017 г. и предстоящата му премиера във Варна на 24 ноември са минали 7 години. С какво е различна варненската постановка?

За седем години се случиха много неща в световен и социален план, които влияят на нашето днешно виждане, на актуалната трактовка на произведението. И ние реагираме творчески – надграждаме, добавяме нови елементи и костюми. Нашата интерпретация е по Том Муш, който е художник на костюмите и декора от постановката в Магдебург. Една от важните за мен теми са новите работни взаимоотношения след ковид и как те рефлектират на обществото днес. В „Летящият холандец“ имаме две огромни работни групи – моряците, които работят на палубата, укротяват бурята, успяват да изведат кораба на Даланд на тих бряг с нечовешки усилия, като една машина от хора, които се трудят тежко. От друга страна виждаме шивачките, които шият и очакват моряците да се върнат. По времето на Вагнер трудолюбието и прилежността са били атестат за човешки добродетели, достатъчни за личен успех и за да си намериш подходящ съпруг, да създадеш семейство. В днешно време тези качества не са достатъчни. Постпандемичните условия засилиха отчуждението и самотата, макар че се увеличи общуването в социалните мрежи.  В нашата постановка някои от шивачките вероятно вече работят в хоум офис, носят готовата продукция веднъж седмично, очевидно са дигитално активни. По-възрастните страдат от този вид общуване и отчуждение, имаме и поколенчески конфликт.

ДОЦ. Д-Р АННА ПАМПУЛОВА, дългогодишна балерина на Софийска опера и балет, изявен хореограф и педагог пред ПЛАМЕНА АЛЕКСАНДРОВА по повод 30-годишната ѝ творческа дейност, която се отбелязва със специална Балетна гала на 29 април във Варненската опера. Спектакълът ще представи избрани хореографски откъси, както и премиерната постановка по сюитата на Петко Стайнов „Тракийски танци“

Много или малко са 30 години, когато балетът е твоят живот? Как започна всичко и как се насочихте точно към това изкуство?

Помня себе си танцуваща, но нямам спомен за конкретна възраст. На пет годинки баща ми ме заведе в школа и разбрах, че има и други като мен, за които танцът е начин на изразяване, лично пространство, емоции. В ранните си години като ученичка смятах, че да танцуваш значи да се сливаш с музиката през движение. Десетгодишна в балетното училище разбрах, че това не е достатъчно – професионалният танц означава да бъдеш посветен на тази професия. Ако искаш това изкуство да остане в живота ти за дълго и ти да го изследваш във всичките му аспекти, то трябва да потърсиш и формата, и техниката. Неусетно превърнах танцуването в мисия. Да посвещавам на това изкуство неможещите, неопиталите, но гледащите, възприемащи танца като зрители, или любопитните към танцовото изразяване да водя по пътя на професионалното изграждане.

Всички сме чували легенди за изтощаващите балетни репетиции, множеството контузии, бързата амортизация – колко истина има в това, доколко възнаграждаваща е професията, какво взема и какво дава?

Ако кажа какво се крие зад сценичната изява, ще разваля илюзията за нея, ще издам от онази част, която не е толкова красива. Балетът е магичен за публиката, за нас които го изпълняваме е себеотдаване, себеусещане, дисциплина, себеразтваряне, вглеждане в себе си, преоткриване на тялото, посвещаване. Мисля, че балетният артист, за разлика от другите артисти, не изгражда толкова високо его. Танцът помага за развиване на самоконтрол. Може би през живота си ние чуваме повече „не“, отколкото „да“ –  наричам го каляване на психиката, в един момент се чувстваш на ръба на спорта и изкуството. Трябва да задържим по-дълго тялото експресивно, живо, за да остане то верен посланик на идеите на режисьора и хореографа, на магията, която то носи. Балетът дава възможност да работиш върху себе си по-дълготрайно –  не само като артист, а и като личност. Изгражда и един специален финес, никога не можеш да кажеш, че някой е бивш балетен артист, той си остава такъв до края, посветен на връзката на духовното и тленното.

ПРОФ. Д-Р ГРИГОР ПАЛИКАРОВ, председател на журито, с впечатления преди финала на конкурса

Един ден преди финала на Първия международен конкурс за млади диригенти „Маестро Борислав Иванов“, обявен от ТМПЦ – Държавна опера Варна, проф. д-р Григор Паликаров, председател на журито, споделя как протича конкурсът и какво да очаква публиката на заключителния концерт на 2 ноември от 19 часа.

„Конкурсът преминава динамично, с неочаквани обрати. На първи тур бяха българските произведения, беше много интересно да видиш как чужденци (понеже имаше само една българка сред кандидатите) се справят с неравноделните размери и с произведенията, които са толкова познати на българската публика и особено на по-тесните музикални среди. Да видиш тези произведения, интерпретирани от хора от почти целия свят, беше много впечатляващо. Това още веднъж показва, че българската музика е част от европейската музикална съкровищница и ние можем да се гордеем с нея, тъй като не останаха много неща, с които да се гордеем. В първия кръг имаше определено изявени фаворити. На втория тур се представи западноевропейска инструментална, симфонична музика. Там пък се откроиха други хора и с нетърпение очакваме третия тур, за да видим дали и там ще имаме своеобразно вътрешно пренареждане на най-добре представилите се.

След първия тур пресяхме 12 кандидата, след втория също ги намалихме наполовина. Шестимата останали първо ще дирижират репетиция, след което трима от тях ще дирижират заключителния концерт на 2 ноември вечерта. Едва след концерта ще разпределим между тях първа, втора и трета награда. Публиката на концерта, както и оркестърът и солистите на Варненска опера също ще гласуват, а някой от лауреатите ще получи и Наградата на публиката. Ще бъде връчена също Награда на оркестъра. Докато журито заседава след концерта, ще се преброят гласовете на публиката и музикантите.

Конкурсът е построен по начин, по който всеки от кандидатите може да покаже разностранни умения и в крайна сметка да победи най-добрият. На самия заключителен концерт ще слушаме девет произведения, тримата лауреати ще изтеглят жребий и всеки ще дирижира по три откъса“, обобщава регламента на конкурса маестро Паликаров и използва възможността да поканя публиката да вземе участие във финала на тази красива музикална надпревара.

29 април 2024, 19.00, Държавна опера Варна

Специална Балетна гала, посветена на 30 години творческа дейност на Анна Пампулова, ще представи Държавна опера Варна на 29 април 2024 г. Доц. д-р Анна Пампулова завършва Държавно хореографско училище със специалност „Класически балет“ и успоредно – експериментална театрална паралелка „4xC“ към 22-ра гимназия със специалност „Актьорско майсторство“ в София. 18 години е солистка в балетната трупа на Софийска опера и балет и гост-солистка в Държавен балет „Арабеск“. Бакалавър и магистър по „Балетна режисура“, НБУ, със специализация по Съвременни танцови техники във Виена. Анна Пампулова е автор на множество танцови спектакли, както и хореограф на редица театрални, оперни и мюзикълни проекти в Софийска опера и балет, Държавна опера Пловдив, Държавна опера Стара Загора, Държавна опера Бургас, Държавна опера Варна, Народен театър “Иван Вазов”, Театър София и др. Тя е доцент, доктор по Музикално и танцово изкуство към Нов български университет, където е преподавател и програмен директор на департамент „Театър”. Отличена с редица национални и международни награди за съвременна хореография и отличия за творчески екип към различни сценични проекти, сред които се открояват мюзикълите „Калас и Онасис“, „Цар Лъв“, „Красавицата и Звяра“ и операта „Хитрата лисичка“ на Варненската опера.

Балетният гала спектакъл за 30-годишната творческа дейност на Анна Пампулова, е изграден в три модула. Първата част съдържа предимно сола и дуети от награждавани творби на хореографката, включително от Варненския международен балетен конкурс. „Първата част е ретроспективна – започвам от по-миниатюрното, за да стигна до по-мащабното. В нея съм включила и цитат от мой спектакъл, в който ще участват 14 изпълнители от варненската балетна трупа. Солистичните номера също ще поверя на варненски танцьори, а един дует ще бъде поздрав от мои студенти в НБУ“, обяснява именитата хореографка.

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна посреща Световния ден на операта с хубави новини. Първата новина дойде от Съюза на българските музикални и танцови дейци, отличил Варненския оперен театър с 5 номинации в различни категории за своята награда „Кристална лира“ 2023.

В категория „Постановъчен екип“: Държавна опера Варна за премиерата на операта „Хитрата лисичка“ на 7 юли 2023 г. в рамките на фестивала „Опера в Летния театър“ (първо цялостно представяне в България) в колаборация с Volkstheater Рощок – побратимения град на Варна в Германия, съвместен проект с ММФ „Варненско лято“ 2023. Диригент Павел Балев, режисьор Вера Немирова, художник Димана Латева, хореограф Анна Пампулова, светлинен дизайн Даниел Йовков, с участието на хора на Варненска детско-юношеска опера.

В категория „Оперетно изкуство и мюзикъл“: Държавна опера Варна за световната премиера на операта-мюзикъл „Калас и Онасис“ на 21 юни 2023 г. на английски език. Текст и музика Христос Папагеоргиу, режисьор Петко Бонев, диригент Страцимир Павлов, художник Ася Стоименова, хореография Анна Пампулова, 3D mapping Лора Руневска, български превод на субтитрите Лилия Бонева, диригент на хора Надежда Маккюн, светлинен дизайнер Даниел Йовков. Солисти: Ева Перчемлиева, Флория Сотиров, Мариос Андреу, Артьом Арутюнов, Валерия Василенко, Драгомир Шопов, Георги Георгиев, Лев Караван, Волена Апостолова, Борислав Веженов, Ирен Лазарова.

Маестро ГРИГОР ПАЛИКАРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за 150-годишнината от създаването на Верди Реквием; структурата, посланието и драматургично изграждане на творбата от диригента; проблемите, ансамбловото звучене и постигането на внушения в репетиционния цикъл; дирижирането като свещенодействие и магията, която се случва над нотите

Верди Реквием – 26 април 2024, 19.00, Държавна опера Варна, XXIII Великденски музикален фестивал

- Маестро Паликаров, от цикъла  „Петите симфонии“ - и не само от него, познаваме пристрастието Ви към мащабните и отличаващи се със своя специфика произведения. Реквиемът на Джузепе Верди е точно такова произведение, затова предполагам, че неговите жанрови различия от каноническата заупокойна меса са поне един от мотивите, за да го представите във Великденския музикален фестивал...

- Присъствието на жанра Реквием в навечерието на Великденските празници вече стана своеобразна традиция в България. Затова и нашата идея беше да представим творбата непосредствено преди Великден, но поради съвпадението на празници и многото почивни дни, които биха нарушили репетиционния процес, се наложи да изместим концерта по-рано. В този контекст няма изненада, че именно Реквием от Джузепе Верди се появява в дните преди празника.

Интересна е историята покрай създаването на произведението. През 1868 г., след смъртта на Джоакино Росини, Верди предлага на група италиански композитори заедно да напишат в негова памет голяма траурна меса. Идеята се осъществява, но не получава желания отзвук и затова няколко години по-късно Верди сам композира своя крупен опус (вече по друг повод) и той се превръща в шедьовър, който е своеобразен крайъгълен камък за почти всеки диригент в някакъв етап от творческия му път. През тази година се навършват и точно 150 години от премиерата на творбата. Ние обикновено честваме годишнини от рождението или смъртта на композиторите, но смятам, че е хубаво да се отбележи подобаващо и кръглата 150-годишнина от първото прозвучаване на този знаков в световната музикална съкровищница Реквием. Това беше и още една сериозна причина да предложа да включим произведението в тазгодишния Великденски фестивал.

25 октомври, 19.00, Основна сцена

Букет от любими оперни арии и увертюри ще поднесе гала концертът в Държавна опера Варна на 25 октомври от 19.00 часа на Основна сцена. В програмата са включени откъси от златната оперна класика на Пучини, Маскани, Верди, Леонкавало и др. Красиви сола, дуети и терцети ще изпълнят солистите на оперния театър с международна кариера Илина Михайлова, Михаела Берова, Жана Костова, Деян Вачков, Свилен Николов и гостът от Португалия Леонел Пинейро.

Португалският тенор ще открие оперната гала с Ария на Пинкертон от „Мадам Бътерфлай“, ще го чуем също в дуети от „Селска чест“ и „Дивата котка“, както и в терцет от „Риголето“. Завършил с отличие Guildhall School of Music & Drama в Лондон, Пинейро се изявява на сцената на Teatro Nacional de São Carlos в Лисабон и на редица европейски оперни фестивали. „От много малък се занимавам с музика. Обичам всичко, свързано с музиката, но операта е това, в което съм наистина добър и изглежда публиката ме харесва. Заради естеството на гласа ми, се чувствам най-добре в романтичния лиричен спинтов репертоар, роли като Дон Хосе, Каварадоси, но след обучението ми в Guildhall School of Music & Drama в Лондон, където доста се занимавахме с актьорство, с удоволствие изпълнявам и така наречените характерни роли. Идвам за първи път в България, надявам се, не за последен. Познавам доста българи от колежа и от местата, на които съм работил, и винаги съм харесвал страната ви и хората“, споделя Леонел Пинейро.

Маестро ГРИГОР ПАЛИКАРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за 150-годишнината от създаването на Верди Реквием; структурата, посланието и драматургично изграждане на творбата от диригента; проблемите, ансамбловото звучене и постигането на внушения в репетиционния цикъл; дирижирането като свещенодействие и магията, която се случва над нотите

Верди Реквием – 26 април 2024, 19.00, Държавна опера Варна, XXIII Великденски музикален фестивал

- Маестро Паликаров, от цикъла  „Петите симфонии“ - и не само от него, познаваме пристрастието Ви към мащабните и отличаващи се със своя специфика произведения. Реквиемът на Джузепе Верди е точно такова произведение, затова предполагам, че неговите жанрови различия от каноническата заупокойна меса са поне един от мотивите, за да го представите във Великденския музикален фестивал...

- Присъствието на жанра Реквием в навечерието на Великденските празници вече стана своеобразна традиция в България. Затова и нашата идея беше да представим творбата непосредствено преди Великден, но поради съвпадението на празници и многото почивни дни, които биха нарушили репетиционния процес, се наложи да изместим концерта по-рано. В този контекст няма изненада, че именно Реквием от Джузепе Верди се появява в дните преди празника.

Интересна е историята покрай създаването на произведението. През 1868 г., след смъртта на Джоакино Росини, Верди предлага на група италиански композитори заедно да напишат в негова памет голяма траурна меса. Идеята се осъществява, но не получава желания отзвук и затова няколко години по-късно Верди сам композира своя крупен опус (вече по друг повод) и той се превръща в шедьовър, който е своеобразен крайъгълен камък за почти всеки диригент в някакъв етап от творческия му път. През тази година се навършват и точно 150 години от премиерата на творбата. Ние обикновено честваме годишнини от рождението или смъртта на композиторите, но смятам, че е хубаво да се отбележи подобаващо и кръглата 150-годишнина от първото прозвучаване на този знаков в световната музикална съкровищница Реквием. Това беше и още една сериозна причина да предложа да включим произведението в тазгодишния Великденски фестивал.

Държавна опера при Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява конкурс за артисти ( певци и танцьори) за участие в касовия мюзикъл „ ДУХ “ от Дейв Стюарт и Глен Балард.

GHOST  THE MUSICAL - Световна премиера  - март 2011 г.  в Manchester Opera House.

Мюзикълът „Дух“ е базиран на едноименния хитов романтичен фентъзи трилър филм от 1990 г. по сценарий на Брус Джоел Рубин, с режисьор Джери Зукър. В главните роли  - Патрик Суейзи, Деми Мур , Упи Голдбърг  и Тони Голдуин.

Музика -  Дейв Стюарт и Глен Балард
Либрето - Дейв Стюарт, Глен Балард и Брус Джоел Рубин
Представител - Theatrical Rights Worldwide

Постановъчен екип:
Режисьор - Сребрина Соколова
Музикален директор и диригент - Страцимир Павлов
Сценограф и визуален артист - Петко Танчев
Художник костюми - Ася Стоименова
Хореограф - Надя Димокова
Светлинен дизайн – Даниел Йовков

Кастингът ще се проведе на 25 и 26.11 2023 г. ( събота и неделя) от 14 до 19ч. в Главна репетиционна зала на Държавна опера Варна, пл.“Независимост“ 1.

Необходимите документи: автобиография (европейски формат) и мотивационно писмо, както и заявки за нотните материали се подават по ел. поща:  artsecretary@tmpcvarna.com. След подадена заявка, според ролята за която се явява кандидата,  обратно  по ел. поща ще бъде изпратен необходимия нотен материал.             

Кандидатите ще преминат през:

1. Вокален кръг: 
   Кандидатите се явяват с  подготвени от посочения по-долу списък на песните, съответстващи на отделните  роли, с клавирен съпровод. 
2. Хореографски кръг се провежда на две групи
   - Първа група – кандидати за певци
   - Втора група – кандидати за танцьори 
   В хореографския кръг, хореографът Надя Димокова ще предложи разучаване на кратка хореография и танцова импровизация върху песен от мюзикъла. Кандидатите се явяват с подходящо облекло и обувки за танц. На разположение са гримьорни за преобличане на първия етаж в сградата.
3. Актьорски кръг 
   Кандидатите подготвят кратък монолог  по избор на български език.

Забележка:   Кандидатите за танцьори се явяват в кръг  Хореография и по желание  ( кандидати за Уили Лопес и Призрак на метрото)  в  кръг Актьорско майсторство и Вокал.

Премиера на Великденския музикален фестивал – Варна 2024

24 април 2024, 19.00, Държавна опера Варна

В XXIII Великденски музикален фестивал на Държавна опера Варна привлича вниманието премиерата на балета  „Нижински“, която ще бъде част от фестивалната програма на 24 април, заедно с концертното изпълнение на едноактната опера „Сестра Анджелика“ от Джакомо Пучини, по повод 100-годишнината от смъртта на великия композитор.

Изграден върху музиката от симфоничната поема „Островът на мъртвите“ от Сергей Рахманинов, едноактният балет пресъздава драматичните взаимоотношения между прочутия руски танцьор Вацлав Нижински, съпругата му Ромола Пулски и руския импресарио Сергей Дягилев, който ръководи трупата „Руският балет на Дягилев“. Експресивният балетен език на Михаил Лавровский нарежда „Нижински“ сред ярките постижения на съвременната хореография, които сега със своята адаптация надгражда главният балетмайстор на Държавна опера Варна Сергей Бобров. Ролята на Дягилев е част от портфолиото на самия Бобров. Във великденската премиера на „Нижински“ в главните роли ще танцуват балетните солисти на Държавна опера Варна Витторио Сколе (Нижински), Аниезе Ди Дио Маза (Ромола), Джовани Помпей (Дягилев), Конста Роос и Сам Робърт Даруел (Санитари).

На 19 октомври 2023, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна поднася за пръв път след лятната премиера своята продукция „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек, дир.Павел Балев, реж. Вера Немирова – първо цялостно представление в България.

В творческите проекти на режисьорката Вера Немирова, едно от големите имена на съвременната опера, присъстват много различни композитори, като само през последните няколко месеца тя интерпретира Моцарт, Яначек и Бизе. Тази сама по себе си интересна комбинация е любопитна, освен заради неизчерпаемото творческо любопитство и впечатляващата творческа енергия на Вера Немирова, и заради стремежа ѝ да изследва нови хоризонти или да развива и надгражда вече постигнатото, без да се повтаря. Последното очевидно е един от запазените знаци в нейния режисьорски стил. Авторският ѝ спектакъл „В очакване на Моцарт“ бе изграден най-напред в Германия (Universität der Kűnste, Берлин), след това получи своя български прочит (Софийски музикални седмици и Моцартов фестивал в Правец), за да надгради кулминационно възприятието за Моцарт в премиерата на „Милосърдието на Тит“ (Античен театър, Пловдив).

Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Държавна опера - Варна обявява конкурс  за артисти – хористи – ТЕНОРИ, който ще се проведе на 26.04.2024г. /петък/ от 15.00ч. в зала „Морски звуци“, гр. Варна, ул. „Мусала“ № 9.

Кандидатите трябва да  подготвят:

- Ария из опера или оперета – по избор

За прослушването ще бъде осигурен корепетитор.

Документи за участие: автобиография, копие от диплом за завършено образование  и репертоар за прослушването се подават към hr@tmpcvarna.com

От 30 октомври до 2 ноември във Варна ще се проведе Първият международен конкурс за млади диригенти „Маестро Борислав Иванов“, организиран от Държавна опера Варна. Конкурсът има за цел да открива и подпомага млади таланти – мисия, на която самият Маестро Борислав Иванов бе отдаден през целия си творчески път. Големият български диригент е ученик на Херберт фон Караян, генерален музикален директор на Берлинския симфоничен оркестър в продължение на 40 сезона, основател и артистичен директор на редица оперни фестивали в България и чужбина, дългогодишен диригент, директор на Варненската опера.

В конкурса могат да участват кандидати, родени между 1988 и 2003 г. Селекцията се извършва в три кръга и надпреварата приключва със заключителен концерт на лауреатите пред публика, който ще се проведе на 2 ноември от 19:00 часа на Основна сцена на Варненската опера. Репертоарът, който кандидатите трябва да подготвят, се състои от българска музика за първи тур, класически и романтични откъси за втори тур и опера за трети тур.

24-ма млади диригенти от цял свят са допуснати до участие в първи тур на конкурса: четирима са

от Италия, по двама от Русия, Китай и Япония. Участват кандидати и от Гърция, Израел, Швейцария, Азербайджан, Австрия, Латвия, България, Германия, Южна Корея, Полша, Испания и

Словения.

Председател на журито е проф. д-р Григор Паликаров, преподавател в НМА „Проф. Панчо

Владигеров“ и постоянен гост диригент на Държавна опера Варна. В състава на журито влизат:

Пьотр Сулковски – директор на Операта в Краков, Полша; Светослав Борисов – музикален

директор на операта в Магдебург, Германия, номиниран за „Диригент на годината“ в актуалната

класация на сп. „Die Opernwelt“; Кръстин Настев – диригент на Държавна опера Варна; в

предварителната селекция участва и Калина Василева – директор на Симфониета Шумен.

Освен парични награди, победителите в конкурса ще спечелят възможности за изява с реномираните оркестри на Държавна опера Варна, Симфониета – Шумен и Симфоничния оркестър на Пазарджик.  

В работата по визуалната среда на „Дух“ основното, от което тръгнахме, е моделът на света – неговото разпадане и събиране в различни моменти от постановката – така, както го има заложено и в драматургията. И сблъсъкът на духовното и материалното в най-общия смисъл на думата. Модулите на декора се движат, в различните мизансцени са композирани по различни начини. Основното решение е свързано с прожекционния мапинг, който всъщност дава и представата за мястото на действието. Имаме доста визуални ефекти, подсилени с осветление, които вкарваме, за да можем да предадем на зрителите присъствието на духовете в материалния свят, начинът, по който те взаимодействат с материалния свят и го променят.

В технически аспект искахме декорът да е максимално функционален и да маркира много бързо смяната на мястото на действието. Правим го с промяна на различни модули, отваряне и затваряне, а с мапинга допълваме и подчертаваме постигнатото с декора. Двете неща са в симбиоза. Пестеливи сме откъм цветове в сценичната конструкция, за да могат да изпъкнат костюмите и персонажите, както и за да може да се постигне добър ефект при мапинга. Има интермедийни моменти, в които декорът става и персонаж на сцената, защото се размества и пренарежда. Сценографията е така разработена, че да може да се адаптира за по-малки и по-големи сцени. За по-голямата сцена на Летния театър декорът ще е в своя пълен вид. Имаме и предна, и задна прожекция върху декора и разчитаме с пълнотата на картините да постигнем една по-голяма плътност на действието.

В мапинга всяка сцена има своите конкретни елементи: използвам есенцията от местата, на които се намират хората и духовете, като работех на колажен принцип, за да композирам сцените. До голяма степен се инспирирах от идеята в „Матрицата“ с преминаването между световете, разпадането на материята, което се постига с визуални ефекти на сцената.

Има една максима, че зрителите обръщат внимание на сценографията в първите 10 минути от спектакъла и после свикват с нея, тя „изчезва“ и на преден план е действието. Има логика да бъде така, тъй като актьорите са най-важни. Но разбира се, аз обръщам внимание на визията през цялото време на сто процента, за да може тя винаги да отговаря адекватно на мизансцена. За мен, като човек, който създава визия, тя е от основна важност в един спектакъл. Работя с всички ефекти, с които мога, но в същото време се стремя те да са пестеливи и, когато е необходимо, да отстъпват на по-заден план. Трябва да има едно съизмерване на средствата през цялото време, да се поднасят внимателно на зрителя, за да успее есенцията на спектакъла да достигне до него по правилния начин.

Интересно за мен в този проект е, че има доста декор. По принцип в  решенията си аз работя много с прожекция, с мапинг и често средата е много условна. Тук декорът е равнопоставен на мапинга. Имаше доста работа с физическата част от сценографията. В мапинга са включени много места на действие, за които направих колажи с 2D и 3D средства, смесване на анимация с видео и ефекти, които се добавят, за да разтърсят на моменти сцената.

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, бе удостоена с престижната награда на Италия за културен принос „Златен орел“ (Aquila d’Oro). Отличието се присъжда за многобройните ѝ творчески успехи, инициативите ѝ за майсторско популяризиране на оперното, театралното и музикалното изкуство в света, за преки и съвместни дейности в международния културен и артистичен обмен. Статуетката ѝ бе връчена от посланика на Италия у нас Джузепина Дзара на тържествена церемония в италианското посолство.

„Приемам тази награда с чувство на отговорност и на много голяма гордост за това, че в 18-ата година на „Златен орел“, когато за първи път тази награда напуска Италия, държавата, в която идва, е България“, каза Димова.

Комисията, определяща наградите, е съставена от академици и експерти, начело с професор Фабрицио Полити, бивш декан на Факултета по икономика на университета в Акуила и президент на университетския консорциум в Сулмона, Италия, където през 2006 г. са връчени първите награди „Златен орел“.

С престижното отличие "Златен орел" бяха оценени също ярките творчески постижения и приноса в международния културен обмен на оперната прима Райна Кабаиванска и директора и диригент на Софийската филхармония Найден Тодоров.

Награди за заслуги получиха директорът на Регионалния исторически музей във Варна Игор Лазаренко; директорът на културния център „Двореца“ в Балчик Жени Михайлова; директорът на музея „Борис Христов“ в София Елена Драгостинова; проф. Светослав Косев от Великотърновския университет и Почетният консул на Италия във Варна д-р Антонио Таркуинио. Специална награда получи и посланикът Джузепина Дзара за нейната дълга и ползотворна дипломатическа кариера като представител на Италия в международни органи, за утвърждаване на човешките права и на мира по света, и за активната ѝ роля в културния обмен между Италия и България.

Сребрина Соколова, режисьор

В основата на драматургията на мюзикъла „Дух“ от Дейв Стюарт и Глен Балард, е заложена една вълнуваща и необикновена любовна история. Тя е  базирана на хитовия, едноименен фентъзи филм от 90-те години на 20 век. Днес в 21 век, проблематиката продължава да провокира интелекта и чувствителността на съвременния човек, в не по-малка степен. Провокира разум и чувства, религиозност и атеизъм, задава въпроси и търси отговори. Това е така, защото любовната история надхвърля нашето измерение. Тя надскача стандартните граници на нашите взаимоотношения и възприятия. Противопоставя прошка и отмъщение, сила и безпомощност, материя и духовност.

Какво е Любовта и какви са нейните граници? Какво място й е отредено в съвременния дигитален, материалистичен свят? Какво се случва след смъртта и тя краят ли е?

Често ли си задаваме тези въпроси днес? Увлечени в надпреварата за материално благополучие и обществен престиж, вкопчени във формулата на успеха „пари – стока - пари прим“, забравяме, че като Човеци имаме други цели и задачи в този живот. Забравяме, че Любовта, като една от най-висшите сили, трябва да е водеща в нашите постъпки и избори. Само чувства като състрадание, емпатия, приятелство, грижа, вяра, са способни да ни освободят от клопката на матрицата на ежедневието и да ни направят по-извисени и космополитни. Трудно казваме „Обичам те“, Приятелството е нищожно спрямо собствените амбиции, живеем с мисълта за Утре, а Днес пропускаме важни моменти… Ами ако няма Утре?

(8.06.1934, Панагюрище – 24.09.2023, Варна)

На 4 октомври се сбогуваме с тенора Делчо Сапунджиев, дългогодишен солист, артистичен секретар, помощник режисьор и заместник директор на Варненската опера. Поклонението ще бъде от 12.30 часа в Катедрален храм "Свето Успение Богородично".

Роден на 8 юни 1934 г. в Панагюрище, Делчо Сапунджиев завършва гимназия в родния си град. Едновременно с работата си като електротехник в София, Троян и Панагюрище, се посвещава на влечението си към музиката. Пее в хора на слаботоковия завод и Ансамбъла на трудови войски, където отбива военна си служба. През 1957 г. влиза в хора на Варненската опера, а след специализация при проф. Христо Бръмбаров става и солист на оперния театър. Първата му голяма роля е Петър Иванов от операта “Цар и дърводелец” от Лорцинг. Натрупва богат репертоар със значими роли, сред които Каварадоси от “Тоска” на Пучини, Касио от “Отело” на Верди, Поручик Боляров от “Юлска нощ” на П. Хаджиев, Царевич Гвидон от ”Златното петле” на Н. Р. Корсаков, Граф Тасило от “Графиня Марица” на Калман и др. Участва в над 1250 спектакъла, изявява се и като помощник режисьор на постановките “Царицата на чардаша” (1986), “Дон Карлос” (1984), “Така правят всички” (1996 и др.
Отдал докрай творческата си енергия на Варненската опера, Делчо Сапунджиев остава в нейната история с таланта и всеотдайността си.

Почит и дълбок поклон!

Съболезнования на близките!

Театрално-музикален продуцентски център Варна

Сребрина Соколова, режисьор

В основата на драматургията на мюзикъла „Дух“ от Дейв Стюарт и Глен Балард, е заложена една вълнуваща и необикновена любовна история. Тя е  базирана на хитовия, едноименен фентъзи филм от 90-те години на 20 век. Днес в 21 век, проблематиката продължава да провокира интелекта и чувствителността на съвременния човек, в не по-малка степен. Провокира разум и чувства, религиозност и атеизъм, задава въпроси и търси отговори. Това е така, защото любовната история надхвърля нашето измерение. Тя надскача стандартните граници на нашите взаимоотношения и възприятия. Противопоставя прошка и отмъщение, сила и безпомощност, материя и духовност.

Какво е Любовта и какви са нейните граници? Какво място й е отредено в съвременния дигитален, материалистичен свят? Какво се случва след смъртта и тя краят ли е?

Често ли си задаваме тези въпроси днес? Увлечени в надпреварата за материално благополучие и обществен престиж, вкопчени във формулата на успеха „пари – стока - пари прим“, забравяме, че като Човеци имаме други цели и задачи в този живот. Забравяме, че Любовта, като една от най-висшите сили, трябва да е водеща в нашите постъпки и избори. Само чувства като състрадание, емпатия, приятелство, грижа, вяра, са способни да ни освободят от клопката на матрицата на ежедневието и да ни направят по-извисени и космополитни. Трудно казваме „Обичам те“, Приятелството е нищожно спрямо собствените амбиции, живеем с мисълта за Утре, а Днес пропускаме важни моменти… Ами ако няма Утре?

5 октомври, 19.00, Основна сцена

В програмата:Концерт № 3 за пиано и оркестър от Сергей Рахманинов и Картини от една изложба на Модест Мусоргски. Оркестър на Държавна опера Варна.

„Избрах Концерт № 3 за пиано и оркестър на Рахманинов заедно с пианиста Емануил Иванов. Придържайки се към стила на руската класика, включихме във втората част на програмата „Картини от една изложба“ на Мусоргски“, разказва диригентът Емил Табаков. Той определя Емануил Иванов като „изключителен млад пианист със самобитен талант“. А Концерт № 3 на Рахманинов маестрото характеризира като „един от най красивите концерти, създавани някога, също и един от най-трудните - и за солиста, и за оркестъра.“

„Картини от една изложба“ на Мусоргски е световноизвестно произведение, а оркестрацията на Равел носи на творбата още по-голям блясък и с нея тя придобива широка известност в цял свят. Това е една от основните и любими творби в оркестровата практика – много виртуозно написана  творба, която дава възможност на всеки оркестър да покаже високите си професионални умения“, допълва обясненията си световноизвестният диригент.

„Във Варна гостувам често и се чувствам все по-добре с оркестъра на Варненската опера. Когато един диригент работи по-дълго време с даден оркестър, се чува и вижда какво той е направил с този оркестър, какво е успял да постигне. Аз мога да отбележа, че Варненският оркестър става все по-добър“, подчертава Емил Табаков, постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна.

Предпремиера - 5, 6 април 2024, 19.00, Държавна опера Варна

Премиера 17 юли 2024, 21.00, Опера в Летния театър

Мюзикъл от Дейв Стюарт и Глен Балард
Музика Дейв Стюарт и Глен Балард
Либрето Дейв Стюарт, Глен Балард и Брус Джоел Рубин
Превод Жени Гундашева
Режисьор-постановчик Сребрина Соколова
Диригент-постановчик Страцимир Павлов
Сценограф и визуален артист Петко Танчев
Костюмограф Ася Стоименова
Хореограф Надя Димокова
Светлинен дизайнер Даниел Йовков
Превод Жени Гундашева
Плакат Славяна Иванова

В главните роли:
САМ УИТ - Виктор Ибришимов, Калоян Николов
МОЛИ ДЖЕНСЪН - Лилия Илиева – Михайлова, Валерия Василенко
КАРЛ БРУНЪР - Велин Михайлов, Нейчо Петров – Реджи
ОДА МЕЙ БРАУН - Милица Гладнишка

Оркестър и балет на Държавна опера Варна

30 септември, 19.00, Основна сцена

На 30 септември, 19.00 часа, Основна сцена, Държавна опера Варна влиза в сезон 77 сВердиевата класика „Риголето“ и най-добрите си солисти, доказали се и на световната сцена. След блестящото XIV издание на Опера в Летния театър темпото се запазва и продължава на Основна сцена с една от любимите на публиката творби.

Определена от самия композитор като най-доброто му произведение, историята за дворцовия шут Риголето, чиято дъщеря е съблазнена от Херцога на Мантуа, е драматичен оперен сюжет за ревност, отмъщение и невинни жертви. Творбата е базирана на пиесата на Виктор Юго „Кралят се забавлява“, а първоначално главният герой носи оригиналното име на шута на крал Франциск I – Трибулет. Впоследствие заради цензура действието е изместено в италианското херцогство Мантуа, а операта и основният персонаж са преименувани. „Риголето“ е адаптация на френското „rigoler“ (смея се). В трето действие е включена една от най-известните арии в света, прочутата „La donna e mobile”, изпълнявана от Херцога.

Под диригентската палка на Кръстин Настев и режисурата на Сребрина Соколова в „Риголето“ ще се насладим на вокалното и артистично майсторство в ролята на шута на изключителния баритон Пламен Димитров. В тазгодишната Опера в Летния театър го аплодирахме в „Тоска“ като Барон Скарпия, в партньорство със звездните български певици Красимира Стоянова и Соня Йончева. Като Херцога прелъстител ще посрещнем тенора с красив тембър Рейналдо Дроз, а в ролята на Джилда ще се превъплъти темпераментното сопрано Илина Михайлова. Образа на бандита Спарафучиле ще представи басът Деян Вачков, а партията на сестра му Мадалена ще изпълни мецосопраното Михаела Берова. Участват още Вяра Железова, Людмил Петров, Иво Йорданов, Артьом Арутюнов, Петър Петров, Жана Костова, Лъчезара Георгиева, Илко Захариев.

За пълното потапяне на зрителя в динамичния и може би най-театрален сюжет на Верди допринасят красивата сценография и костюмите, верни на оригиналната епоха. Подобаващо начало на новия сезон слага музикалната история за маските, които носим, както и за обратите на съдбата, подклаждани от любовта и импулса за отмъщение.

26 март 2024, 19.00, Държавна опера Варна

Всеки от концертите в цикъла „Людмил Ангелов и приятели“ носи своята специфика и очарование и от тази концепция не прави изключение изисканият камерен концерт на 26 март в Държавна опера Варна, в който световноизвестният пианист ще музицира заедно с австрийския баритон Ливиу Холендер.

Ливиу Холендер е сред най-изявените австрийски певци, а успешната му кариера го води на сцени като La Scala в Милано, Teatro del Maggio Musicale във Флоренция, Teatro Carlo Felice в Генуа, Токийския пролетен фестивал, Musikverein Graz, Латвийската национална опера в Рига, Хърватската национална опера в Загреб и много други. Баритонът с нетърпение очаква гостуването си във Варна: „Каня публиката на този специален рецитал, където ще пея в компанията на прекрасния български пианист Людмил Ангелов. Програмата ни е много интересна, включили сме двама водещи австрийски композитори – Франц Шуберт и Густав Малер, а във втората част ще поднесем популярни арии от „Сватбата на Фигаро“, „Танхойзер“ и „Фауст“. Сигурен съм, че този репертоар ще е наслада публиката.“

Виртуозният пианист Людмил Ангелов, известен като един от най-добрите интерпретатори на Шопен, ще поднесе на публиката своята интерпретация на Прелюд Опус 45 от Шопен, който се нарежда сред световните шедьоври в репертоара за пиано.

„Имам удоволствието да си партнирам с изключителния австрийски баритон Ливиу Холендер. Това е третия концерт от този цикъл след гостуването на Мари-Клод Шапюи през октомври и на Бюлент Бездюз през декември миналата година. Много съм щастлив, че това се случва в моя роден град, благодарение на инициативата на Варненската опера. Подготвили сме чудесни произведения от Шуберт и Малер, както и любими оперни арии от Вагнер, Моцарт и Бизе“, обещава музикантът за предстоящото музикално събитие.

Държавна опера Варна, част от Театрално-музикален продуцентски център - Варна обявява кастинг за балетисти – мъже и жени. Кандидатите трябва да са от европейски страни. Държавна опера – Варна организира и провежда турнета в чужбина.

Изтъкнатият балетист и главен хореограф на Варненска опера, Сергей Бобров, кани нови балетисти, които да се включат в предстоящите гастроли в Гърция, Италия, Кипър и Великобритания. На балета предстои и работа по нова голяма постановка – „Катарина, или Дъщерята на разбойника“ на Жул Перо. Премиерата на спектакъла ще бъде на 28 юни 2024 г. на сцената на варненския Летен театър. С балетните артисти ще работят професионални преподаватели, възпитаници на Болшой театър.

Кастингът ще се проведе на 7 и 8 октомври от 10 часа.

Изисквания:

• Автобиография / CV
• Снимки
• Видеа (линк в YouTube или друга публична платформа)

Ако желаете да кандидатствате, моля изпратете необходимите документи до 30.09.2023 на
e-mail: varna.ballet@tmpcvarna.com

По време на VI издание на Международния танцов фестивал „Grugliasco in Danza“, който се проведе в началото на март в Италия, балетната трупа и мениджмънта на Държавна опера Варна бяха отличени в категория „Театри“ с приза “Световни театри” 2024. Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, получи лично високото признание за авторитета и качеството на варненския балет, селектиран от фестивалното жури сред участници от цял свят. За заслуги бе отличена примабалерината на Парижката Гранд Опера, в продължение на 10 години, Елеонора Аббагнато.

С голямата награда „Карла Фрачи“ бе удостоена известната хореографка Сабрина Боско, асистентка на легендарната италианска балерина, свързала името си с фестивалната история на “Grugliasco in Danza”. Сабрина Боско, която от няколко години работи и с балетната трупа на Държавна опера Варна, е добре позната на международната публика на фестивала „Опера в Летния театър“, която горещо аплодира вълнуващата хореография в нейните варненски постановки „Либертанго“ и „Едит Пиаф. Париж, моя любов“.

Оперният блогър Ивайло Спасов за заключителния гала концерт на Опера в Летния театър – Варна 2023 

Соня Йончева е природна стихия. Талантът й е толкова голям, че предизвиква климатични промени - като че ли, за да може да си докаже, че и с това предизвикателство ще се справи. Ще ви разкажа за една гала, на която й вървя по вода, по много вода; и по звезди, големи звезди - на сцената, а не в небето. Вместо обявената пълна Синя луна, имаше проливен дъжд - топъл, летен, пречистващ. Това бе сякаш тест от съдбата за мотивацията на хората и за магнетичната сила на възвишеното оперно изкуство. И резултатът бе видим: висок професионализъм дори при форсмажорни обстоятелства, безусловна отдаденост на духа и културата! И публика - вярна публика, очакваща стойностни събития; дошла с чадъри, дъждобрани, превъзмогваща физическия си дискомфорт в името на душевна наслада, на “уважението към големия артист” - както си говореха хората в местната аудитория, дошли да видят за пръв път на живо звезда от ранга на Соня Йончева, която в момента е най-ярката емблема на българската култура по света. 

Дебютът на Соня във Варна - с основен акцент върху “Норма”, “Тоска” и обичани от публиката арии, дуети, ансамбли - бе историческо събитие и със сигурност ще остане като вечер, която никой няма да забрави скоро. За изпълнителите, за музикантите, за публиката, за мнозина това бе първо по рода си преживяване - опера под държа; далеч от идеални условия, но достойно изпълнен дълг и публика, жадна за още - така че догодина ще има продължение (но засега ще запазим вълнуващите планове в тайна). 

Браво на всички замесени за куража, издръжливостта, комбинативността! На музикантите - които, макар и под издигната шатра, все пак излагат най-свидното (инструментите си) на неблагоприятни условия; на певците - които с гласовете си трябваше да преодоляват ветровити фронтове и буреносно ромолене; на техническите служби, които трябваше бързо да покрият сцената на Летния театър; на организаторите на събитието, които действаха решително, бързо и ефикасно (за да съкратят и адаптират спектакъла, а не да го отменят - което щеше да е най-лесният, но най-разочароващ сценарий); на примата на вечерта Соня - която не мислеше за това дали прическата й ще се развали, гримът й ще се разтече или роклята й ще се намокри (а досущ като Тоска доказа, че “живее за изкуството и любовта”) - и показа присъщата си артистична класа и човешка топлота, комбинацията от които плени местните почитатели! 

ТМПЦ - Варна търси да назначи служител за сценичен работник

1. Характеристика на работата:
   Подготвя сцената за репетиции и спектакли, като участва в построяването, укрепването и подреждането на декора, съобразно изискванията на режисьора. След завършване на репетициите и представленията освобождава сцената, като пренася декора в складова база.
2. ИЗИСКВАНИЯ:
   2.1. завършено средно образование.
   2.2. умение за работа в екип, дисциплинираност, прецизност и отговорност.
   2.3. отношение към оперното, театрално и балетно изкуства.
3. ДОКУМЕНТИ:
   Автобиография - европейски формат /СV/ - електронно подаване hr@tmpcvarna.com

Соня Йончева поднесе незабравима Оперна гала с колеги, под неспирен дъжд и мълнии

Димитър Сотиров за КУЛТУРНИ НОВИНИ

Проливен дъжд и гръмотевици съпътстваха – от първата и до последната минута (!) – планираната с разбираема творческа любов и амбиция Оперна гала, като кулминационен финал на XIV издание на фестивала „Опера в Летния театър“, със специалното участие на прочутото ни сопрано Соня Йончева. Предвид екстремните обстоятелства обаче, присъстващите чуха съкратен вариант на мащабно замисления концерт, с който световната прима дебютира на варненска сцена. И тя, и колегите ѝ: Валентина Куцарова (мецосопран), Милен Божков (тенор) и Пламен Димитров (баритон), както и  оркестрантите от Държавна опера Варна, начело с диригента Кръстин Настев, запазиха удивително самообладание и демонстрираха рядко срещан професионализъм под свъсеното и разплакано небе.

Заради буреносната прогноза, ефектно подготвеният от режисьора Сребрина Соколова мултимедиен спектакъл, с движещи се надписи над откритата лятна сцена, бе своевременно трансформиран при монтажа на подвижна покривна конструкция – за оркестъра и солистите. Дъждът с гръмотевици започна часове по-рано, но малко преди обявения начален час пороят поутихна – колкото да подлъже и организаторите, и публиката, преди да се разрази с нова сила, минути преди началото на Галата. Увити в дъждобрани и с истински или импровизирани чадъри, повечето зрители заемаха местата си в явно двоумение какво да предприемат… И докато публиката и музикантите все още се питаха дали при тези условия събитието изобщо ще се състои, отговорът дойде мигновено с мощен аплауз – оповестил появата на сцената на самата Соня Йончева, съпроводена от диригента Кръстин Настев (неин бивш съученик от Музикалното училище в Пловдив).

22 февруари 2024, 19.00, Държавна опера Варна

В Деня на българския балет мултинационалната балетна трупа на Държавна опера Варна ще зарадва своите почитатели с голяма балетна гала, с хореограф Светлана Тоншева и репетитор Меган Рейд. В програмата са включени откъси от световната балетна класика, преплетени със съвременна хореография, сред които "Спящата красавица" и "Лебедово езеро" по музика на Чайковски, "Пахита" и "Баядерка" по музика на Минкус, "Талисман" по музика на Бриго и др. В соловите партии ще се изявят Пиня Рисанен и Павел Кирчев, Анук Бютри и Тимофей Федотов, Едуардо Комело, Велизара Войникова, Елиът Адамс, Родриго Техудо, Ребека Грана и др.

Четирима изявени солисти ще излязат на сцената заедно със Соня Йончева в оперната гала, която слага блестящ финал на Опера в Летния театър – Варна 2023. Валентина Куцарова, Милен Божков и Пламен Димитров са варненци със специален сантимент към публиката на града. Заедно с Ивайло Джуров те споделят нетърпението си да са част от изключителния концерт с диригент Кръстин Настев в съпровод на хора и оркестъра на Държавна опера Варна.

Валентина Куцарова, мецосопран

За мен е огромно удоволствие да пея отново на варненска сцена (специални благодарности за поканата) и е голяма чест да пея съвместно с нашата световна оперна прима Соня Йончева, както и с всички останали колеги, с които имам удоволствието да споделя сцената с красивата белкантова музика. Вярвам, че музиката ни сплотява, лекува и ни прави по-добри!

Милен Божков, тенор

Радвам се, че имам възможността отново да участвам в програмата на Опера в Летния театър и да се срещна с много обичаната от мен публика. Благодаря на ръководството, което  разнообразява програмата с българи, пеещи в чужбина и у нас. Имаме възможност, за огромна радост, да видим и да се докоснем до величия като Красимира Стоянова и Соня Йончева и се надявам, че публиката разбира какъв огромен жест е това от страна на Варненската опера. Гала концертът включва разнообразна програма от известни автори, които неименуемо ще ни доставят забележително удоволствие. Апелирам към варненската публика и гостите на града: това събитие трябва да се съпреживее!

Скъпи варненски почитатели на оперното изкуство,

Много благодаря за Вашия голям интерес към премиерата на моя пръв оперен албум „Tutto Verdi” на 24 февруари! Очаквах с нетърпение този токова важен за мен концерт, под палката на един от най-значимите български диригенти Павел Балев, с Оркестъра на Държавна опера Варна. За съжаление, поради заболяване, съм възпрепятстван да участвам в концерта, но не съм се отказал да представя албума си във Варна и ще го направя при първа възможност.

Междувременно маестро Павел Балев и екипът на оперния театър успяха да подготвят великолепна нова програма, вместо моя концерт. Оценявам това като израз не само на висок професионализъм, но и като колегиален жест към мен и знак за уважение към публиката. Ще се радвам, уважаеми зрители, да посетите този концерт, който ще отговори на Вашите високи очаквания. Убеден съм в това.

ВАШ КИРИЛ МАНОЛОВ

ОПЕРЕН КОНЦЕРТ
24 февруари 2024, 19.00, Държавна опера Варна

Диригент Павел Балев
Солисти, оркестър и хор на Държавна опера Варна

В програмата ще прозвучат увертюри от опери на Верди, Симфония № 40 от Моцарт и любими арии, сред които Ария на Дон Базилио от „Севилският бръснар“ на Росини, изп. Гео Чобанов; Ария на Норина от „Дон Паскуале“ на Доницети, изп. Пилар Гарридо Летелиер; Ария на Форд от „Фалстаф“ на Верди, изп. Свилен Николов; Ария на Неморино от „Любовен еликсир“ на Доницети, изп. Артьом Арутюнов, както и хорови ансамбли от оперите на Верди „Набуко“, „Трубадур“ и „Макбет“.

Билетите от „Tutto Verdi” важат без заверка за Оперния концерт на 24 февруари. Зрителите, които запазят билета си, ще получат 20% отстъпка за следващата дата на „Tutto Verdi”, която ще бъде своевременно обявена.

Оперната дива СОНЯ ЙОНЧЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за заключителния Гала концерт на Опера в Летния театър – Варна 2023, диригента и колегите на сцената; за Тоска и другите героини от биографичната книга „15 огледала“; за новия албум „Куртизанката“ и предстоящото в зала България първо издание на Сезон „Съкровени гласове“; каузата Посланик на УНИЦЕФ за България, семейството, децата и изкуството като енигма.   

- Вашите изяви в България винаги имат емоционален подтекст – подарихте концерт на съгражданите си в Пловдив, в София пяхте с Вашия откривател за световната сцена Пласидо Доминго, пак в София, в началото на годината изнесохте концерт с любимата Ви барокова музика, а сега сме щастливи да Ви посрещнем за пръв път във Варна за заключителната Оперна гала на Опера в Летния театър. Какви чувства влагате във Варненския концерт?

- Не съм идвала във Варна може би повече от 25 години и това е моят дебют тук. Не съм пяла никога на варненска сцена, не познавам варненската публика и бих искала да видя нейната реакция. Любопитна съм да разбера какъв ще бъде този наш първи контакт, оттам идва и емоцията, свързана с концерта.

- Ще пеете за пръв път и под палката на диригента на Държавна опера Варна Кръстин Настев, който освен, че наскоро защити докторат по музика, е и Ваш съученик от Музикалното училище в Пловдив.

- Да, наистина, ние се познаваме отдавна. Спомням си, че когато бяхме на 14 или 15 години, той беше дошъл у дома, свиреше на пианото валса на Мюзета от „Бохеми“, аз пеех и той ми каза: „Ах, Соня, колко хубаво се получи, хайде сега тук да направим така, а тук така“ (засмива се). Познанството ми с Кръстин е от детството, така че варненският концерт е хубава причина да се срещнем отново на такова високо професионално ниво. 

- Фокус в програмата на Оперната гала са „Тоска“ от Пучини и „Норма“ от Белини и още отсега предвкусваме удоволствието да Ви чуем с емблематичната за ценителите на оперното изкуство ария „Каста Дива“. Що се отнася до „Тоска“, ако съдим по ангажиментите Ви - от дебюта в Метрополитън опера, през триумфа в Арена ди Верона, във Виенската Щатсопера и на много други сцени, без да забравяме предстоящите спектакли в Йокохама и Токио – изглежда, че с Тоска прекарвате най-много време заедно.

- Да, наистина (усмихва се). „Тоска“ е една от най-често поставяните опери. В ежегодните световни класации първото място винаги си оспорват „Тоска“ и „Травиата“. Изключително много харесвам „Тоска“ и колкото повече я пея, толкова повече я обичам.

21 феврураи 2024, 19.00, Държавна опера Варна

На 21 февруари публиката на „Летящият холандец“ във Варна ще се срещне за пръв път с Рихардс Мачановскис, отличен с наградата „Най-добър оперен солист на Латвия“. Той ще изпълни ролята на Холандеца, вместо обявения Бьорн Вааг, който поради заболяване не може да участва в спектакъла.

Заради зловещо проклятие, да си припомним оперния сюжет, Холандеца е осъден да скита вечно в океана, докато не намери Сента - девойката, готова на саможертва за него. В Сента ще се превъплъти Линка Стоянова, която беше брилянтна в тази роля и в предишната варненска постановка. В останалите роли се включват Валерий Георгиев, като годеника на Сента, когото тя напуска заради Холандеца, Людмил Петров като моряка Даланд, Артьом Арутюнов като Кормчията и Силвия Ангелова като Мари, дойката на Сента.

Оперната дива СОНЯ ЙОНЧЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за заключителния Гала концерт на Опера в Летния театър – Варна 2023, диригента и колегите на сцената; за Тоска и другите героини от биографичната книга „15 огледала“; за новия албум „Куртизанката“ и предстоящото в зала България първо издание на Сезон „Съкровени гласове“; каузата Посланик на УНИЦЕФ за България, семейството, децата и изкуството като енигма.   

- Вашите изяви в България винаги имат емоционален подтекст – подарихте концерт на съгражданите си в Пловдив, в София пяхте с Вашия откривател за световната сцена Пласидо Доминго, пак в София, в началото на годината изнесохте концерт с любимата Ви барокова музика, а сега сме щастливи да Ви посрещнем за пръв път във Варна за заключителната Оперна гала на Опера в Летния театър. Какви чувства влагате във Варненския концерт?

- Не съм идвала във Варна може би повече от 25 години и това е моят дебют тук. Не съм пяла никога на варненска сцена, не познавам варненската публика и бих искала да видя нейната реакция. Любопитна съм да разбера какъв ще бъде този наш първи контакт, оттам идва и емоцията, свързана с концерта.

- Ще пеете за пръв път и под палката на диригента на Държавна опера Варна Кръстин Настев, който освен, че наскоро защити докторат по музика, е и Ваш съученик от Музикалното училище в Пловдив.

- Да, наистина, ние се познаваме отдавна. Спомням си, че когато бяхме на 14 или 15 години, той беше дошъл у дома, свиреше на пианото валса на Мюзета от „Бохеми“, аз пеех и той ми каза: „Ах, Соня, колко хубаво се получи, хайде сега тук да направим така, а тук така“ (засмива се). Познанството ми с Кръстин е от детството, така че варненският концерт е хубава причина да се срещнем отново на такова високо професионално ниво. 

- Фокус в програмата на Оперната гала са „Тоска“ от Пучини и „Норма“ от Белини и още отсега предвкусваме удоволствието да Ви чуем с емблематичната за ценителите на оперното изкуство ария „Каста Дива“. Що се отнася до „Тоска“, ако съдим по ангажиментите Ви - от дебюта в Метрополитън опера, през триумфа в Арена ди Верона, във Виенската Щатсопера и на много други сцени, без да забравяме предстоящите спектакли в Йокохама и Токио – изглежда, че с Тоска прекарвате най-много време заедно.

- Да, наистина (усмихва се). „Тоска“ е една от най-често поставяните опери. В ежегодните световни класации първото място винаги си оспорват „Тоска“ и „Травиата“. Изключително много харесвам „Тоска“ и колкото повече я пея, толкова повече я обичам.

На посещение в Театрално-музикален продуцентски център Варна днес бяха Едуар Морно - културен аташе към Френския институт в България, Благовеста Делчева – сътрудник към отдел „Проекти за културно сътрудничество“ към Френския институт и Милена Ангелова – директор на Алианс Франсез Варна.

Директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова представи предстоящите издания на Великденските театрални седмици и Великденския музикален фестивал. Акцент във Великденските театрални седмици ще бъде Франкофонският  фестивал на ученическите театри на 20 април, когато на  Основна сцена ще се изявят 8 младежки трупи от цялата страна.

Великденският музикален фестивал ще бъде закрит на 23 май със Симфоничен концерт, организиран със съдействието на Френското посолство и Алианс Франсез Варна, със солист известния френски пианист Максим Зекини, който ще изпълни Концерт за лява ръка от Морис Равел. Държавна опера Варна ще участва, както всяка година, с концерт в Празника на музиката на 21 юни, иницииран от Франция.

В духа на традиционно доброто партньорство между ТМПЦ Варна и Френския институт бяха обсъдени възможности за бъдещи съвместни прояви, продукции и гастроли на именити изпълнители. Гостите проявиха особен интерес към фестивала „Опера в Летния театър“, а вечерта посетиха спектакъла на мюзикъла „Бодигард“ с Орлин Горанов и Манал Ел Фейтури. 

1. Характеристика на работата
   Осигурява координацията и синхрона между всички служби, имащи задължение към работата на сцената за провеждане на репетиции и представления.
2. Основни задължения
   По време на репетиции и представления осигурява координацията и синхрона между всички служби, имащи задължения към работата на сцената (сценични работници, реквизит, художествено осветление, сценични машини, озвучаване и т.н.), което постига чрез даване на указания, които са задължителни за гореизброените служби, а така също и за артист-солисти, хористи, балетисти и оркестранти, участващи в съответната репетиция или представление. Осигурява всичко необходимо за нормалното протичане на репетицията или спектакъла – помещение, тишина, присъствие на участниците, готовност на сценична техника, декори, реквизит и костюми. Един час преди започване на спектакъла проверява готовността на сцената в присъствие на ръководителите на службите или техните заместници: художествено осветление, звуково оформление, реквизит. Дава „начало“ на представлението, следи действието на сцената и фиксира началото и края, следи за времетраенето на антрактите, явяването на финала за поклон, съгласно указанията на режисьора, и обявява „край на представлението“ по звуковата уредба. 
3. Изисквания за заемане на длъжността
   

   - Образователни изисквания: завършено средно или висше музикално образование.
   - Квалификационни изисквания за длъжността: трудов стаж – поне 1 година.
   - Поведенчески характеристики: способност за работа в екип, добра комуникативност, организираност, дисциплинираност.

Юлияна Караатанасова

На 16 август 2023 от 21.00 часа, на връх рождения си ден, Красимира Стоянова изигра Тоска в едноименната опера на Пучини в Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“. Публиката видя певицата в тази нова за нея роля, след превъплъщенията ѝ на сцените на Виенската Щатсопера, Сиена и Токио.

Сюжетът на тази велика опера на Джакомо Пучини е история за любов, похот и политически интриги, чието действие се развива в Рим през юни 1800 година, сред големи политически вълнения по време на Наполеоновите войни. Действието обхваща по-малко от 24 часа, което предполага сгъстено, интензивно преживяване. Главните герои са трима – оперната певица, дивата на Рим Флория Тоска, нейният любим Марио Каварадоси - художник и републиканец, и началникът на полицията барон Скарпия. Наричат „Тоска“ най-смъртоностната опера, поради факта, че и тримата главни герои умират в хода на действието. В унисон с естетиката на веризма са подбрани местата в Рим, които са фон на действието, като например базиликата „Свети Петър“. Реализъм или по-скоро натурализъм в музиката откриваме в прелюдията към трето действие, в която Пучини използва овчарска народна песен, дочуваща се в далечината. Премиерата на 14 януари 1900 година в римския театър „Констанца” се състои в обстановката на нестабилен политически климат, изпълнен с потисничество, престъпност, насилие и злоупотреба с власт. Въпреки това операта постига огромен успех. Интересен факт е, че сопрановата ария Vissi d’arte Пучини добавя в последния момент, след като певицата се оплаква, че героинята й няма достатъчно солови номера.

 С предчувствие за насладата, която ни предстои, очаквамепремиерата във Варна на „Tutto Verdi“ - първият оперен албум на брилянтния баритон Кирил Манолов, записан със Симфоничния оркестър на БНР, под диригентството на един от най-значимите съвременни диригенти Павел Балев. Един троен български знак за високо изпълнителско изкуство, към който на 24 февруари 2024 г. ще добави своята интерпретация и Симфоничният оркестър на Държавна опера Варна, за който е привилегия маестро Балев да бъде негов постоянен гост диригент.

Уважаеми маестро Балев, съдейки по концептуалния подход към всяко Ваше събитие, предполагам, че зад предложеното от Вас заглавие на албума „Tutto Verdi“ се крие много по-голяма аргументация от красноречивия и лесно разпознаваем подтекст за всеобхватното творчество на Верди. Разкажете за драматургията на албума и доколко тя определя драматургията на концерта?

Концепцията на концерта възпроизвежда само отчасти драматургията на албума. Държахме на всяка цена да не правим повторение на премиерата от София. Концертът във Варна ще бъде със собствен облик - оркестровите пиеси ще са други, отчасти ариите също, ще присъства и една цялостна музикална картина от оперно заглавие, което ще създаде основното различие от софийския концерт. Варна може и заслужава да бъде по-различна. Какви приоритети следвахте при подбора на ариите от богатия репертоар на Кирил Манолов за „Tutto Verdi“ – бравурни или любими, често или рядко изпълнявани, виртуозни или екзотични?

Моето влияние върху избора на ариите беше много ограничено, но Кирил Манолов и аз мислим доста еднакво - искахме да създадем един калейдоскоп от Вердиеви герои, в които да бъдат представени максимално различните предизвикателства за изграждането на контрастни и силни образи. По този начин могат да бъдат проявени всички качества на солиста. Този албум е визитната картичка на Кирил Манолов, с него той може да се представя навсякъде по света.

Вие се ползвате със статута на диригент, когото предпочитат елитни певци и музиканти от ранга на Красимира Стоянова, която участва в софийската премиера на албума, а неведнъж и във Варна имахме щастието да я аплодираме, заедно с Вас. Да добавим тук оперните певци Диана Дамрау, Никола Тесте, Томас Хемпсън, пианиста Людмил Ангелов, режисьорката Вера Немирова, цигуларката Албена Данаилова... Няма да изброяваме всички, но задължително ще споменем Кирил Манолов - единственият солист във Вашата грандиозна прощална гала със Симфоничния оркестър на Баден Баден през 2022 г., събрала почти 15 000 зрители. Въпросът ми, след тази дълга, но необходима интродукция, е какво цените у Кирил Манолов?

У Кирил ценя изключително неговата музикална, артистична, човешка и духовна щедрост. Обичам цвета и изразителността на гласа му, неговия вкус, неговата честност и автентичност. Горд съм да бъда негов колега, съмишленик и приятел.

Сребрина Соколова – режисьор 

Дългоочакваният концерт на Соня Йончева, под диригентската палка на Маестро Кръстин Настев, ще постави края на един летен сезон, в който имахме 22 уникални и сами по себе си ярки музикални вечери. Имам честта, удоволствието и творческото предизвикателство да бъда режисьор  на четири от големите концерти във фестивалната програма. Пред мен стоеше задачата, а и вътрешната моя убеденост да понесем на публиката различна емоция, чрез различна концепция за визията на отделните концерти и тя да се движи във възходяща посока. Тази концепция, от една страна се оформя от концертната програма, но от друга страна и от личността на изпълнителите. 

В това отношение финалната оперна гала се оформи концептуално мигновено. Силно вдъхновение получих от личността на солистите в концерта и особено от тази на изключителното българското сопрано Соня Йончева. Наблюдавайки нейната кариера сме убедени, че оперното изкуство определено не е останало в миналото, а има своя живот сега и в бъдещето. Поддържайки тази идея, започната още с Tutti Verdi, чиято втора част беше под мотото „Верди – днес, утре, завинаги“, избрах да изградя визията не чрез екран с проекция, а с помощта на LED панели в интересна конфигурация, съчетани с LED осветление. В тази посока искам да подчертая ползотворната работа по визията с  Марин Маринов (Мултимедия) и специалистите по осветление при ТМПЦ Варна – Даниел Йовков и Денислав Григоров. Заедно ще се постараем да  създадем бляскава атмосфера, каквато подобава на нашите родни български оперни звезди с активна международна кариера. Освен великолепната Соня Йончева, в концерта ще вземат участие Валентина Куцарова - мецосопран, тенорът Милен Божков, баритонът Пламен Димитров и басът Ивайло Джуров. С всеки един от тях сме горди и щастливи, че ще пеят на нашата сцена.  

Премиера - 1 и 2 март 2024, Държавна опера Варна

През 2024 г. любимата българска оперета „Българи от старо време“ оживява отново на варненска сцена, отново в прочит на Николай Априлов. В 77-ия си творчески сезон Държавна опера Варна кани известния оперетен режисьор да постави за четвърти път емблематичната творба на Асен Карастоянов, след изключително успешните постановки от 2005, 2011 и 2016 г. Сравнявана с „Ромео и Жулиета“, но с щастлив край, оперетата следва едноименната повест на Любен Каравелов за копривщенските големци, които заради съседска свада отказват да оженят децата си, отдавна влюбените един в друг Лиляна и Павлин. И както всички знаят, след много перипетии, в които по възможно най-забавния начин се разкрива народопсихологията на българите от епохата на Възраждането, любовта побеждава.

Сребрина Соколова – режисьор 

Дългоочакваният концерт на Соня Йончева, под диригентската палка на Маестро Кръстин Настев, ще постави края на един летен сезон, в който имахме 22 уникални и сами по себе си ярки музикални вечери. Имам честта, удоволствието и творческото предизвикателство да бъда режисьор  на четири от големите концерти във фестивалната програма. Пред мен стоеше задачата, а и вътрешната моя убеденост да понесем на публиката различна емоция, чрез различна концепция за визията на отделните концерти и тя да се движи във възходяща посока. Тази концепция, от една страна се оформя от концертната програма, но от друга страна и от личността на изпълнителите. 

В това отношение финалната оперна гала се оформи концептуално мигновено. Силно вдъхновение получих от личността на солистите в концерта и особено от тази на изключителното българското сопрано Соня Йончева. Наблюдавайки нейната кариера сме убедени, че оперното изкуство определено не е останало в миналото, а има своя живот сега и в бъдещето. Поддържайки тази идея, започната още с Tutti Verdi, чиято втора част беше под мотото „Верди – днес, утре, завинаги“, избрах да изградя визията не чрез екран с проекция, а с помощта на LED панели в интересна конфигурация, съчетани с LED осветление. В тази посока искам да подчертая ползотворната работа по визията с  Марин Маринов (Мултимедия) и специалистите по осветление при ТМПЦ Варна – Даниел Йовков и Денислав Григоров. Заедно ще се постараем да  създадем бляскава атмосфера, каквато подобава на нашите родни български оперни звезди с активна международна кариера. Освен великолепната Соня Йончева, в концерта ще вземат участие Валентина Куцарова - мецосопран, тенорът Милен Божков, баритонът Пламен Димитров и басът Ивайло Джуров. С всеки един от тях сме горди и щастливи, че ще пеят на нашата сцена.  

Държавна Опера Варна, част от Театрално-музикален продуцентски център Варна, обявява конкурс за оркестранти, който ще се проведе на 18.03.2024 г. и 19.03.2024 г. от 15.30 часа, в основното сграда на ТМПЦ-Варна (площад "Независимост" 1, 9000 Варна, България). 

Очакваме кандидати за следните музикални инструменти:

• - Първа цигулка – 1 място,
• - Втори цигулки - 2 места,
• - Виоли – 2 места,
• - Виолончело - 1 място,
• - Контрабаси - 2 места,
• - Валдхорни - 2 места (втора и трета позиция в групата),
• - Ударни - 1 място.
• - Цугтромбон - 1 място

Датата на започване на работа ще бъде договорена след успешно прослушване, като има възможност да се започне непосредствено след конкурса. Артистичния съвет на Оркестъра би поощрил и кандидати, които са в начален етап на кариерата си и могат ясно да демонстрират потенциала си за изпълнение на обявеното място.

Резултатът от прослушването, автобиографията и опитът ще бъдат взети предвид при определянето на месечната заплата, която се ориентира около 1500 лв. 

Документи за участие: автобиография / CV /, копие от диплом за завършено образование се изпращат на еmail: hr@tmpcvarna.com. 

Срок за подаване на документи:  22.02.2024 г.

Оперният блогър ИВАЙЛО СПАСОВ за „Турандот“ в Опера в Летния театър на 23 август 2023 година

“Турандот” в памет на Кузман Попов бе първокласно събитие с ешалон от солисти, достойни за най-престижните оперни театри в Европа и по света. Знаменито е превъплъщението на Габриела Георгиева като Ледената китайска принцеса от заглавната роля на последната опера на Пучини (например в изключително стилната и красива постановка на националната опера в Мексико, както и на Иван Момиров като покорителя на нейното недостъпно сърце - енигматичния персийски принц Калаф (например от оперния фестивал в Сплит, Хърватия.

В компанията на такива благороднически фигури няма как човек да не се почувства извисен. В оперната Вселена има множество принцове и принцеси, крале и кралици, но статутът, който притежава богоравната наследница на Поднебесната империя, е несравним с нищо друго: Турандот стои най-високо в сопрановата йерархия. В свят, в който се толерира Анна Нетребко да пее Турандот (казвам го не защото е рускиня, а защото няма гласовите и артистични качества за тази роля), да имаш на разположение Габриела Георгиева е истинска привилегия и наслада за всички рецептори! Именно с нея опознах тази партия преди години и в рамките на България смятам, че е единствената, която може така пълнокръвно да я изпълни към настояща дата. Гледал съм превъплъщенията и на други оперни певици, които уважавам - така например преди почти 3 години, в разгара на мрачните есенни времена от първата година на ковид-пандемията (но пък точно в светлия Световен ден на операта) гледах именно тази продукция на Държавна опера Варна, която гостуваше в НДК - Калаф тогава отново бе Иван, а Турандот - Цветелина Василева; Лиу и Тимур бяха изпълнени много вълнуващо от Илина Михайлова и Деян Вачков. Режисьорът на постановкат,  изтъкнатият дългогодишен главен режисьор на Варненската опера Кузман Попов почина само няколко дни по-късно… Знаково някак… Снощи щеше да бъде горд от възобновения си с такава виртуозност спектакъл - убеден съм, че щастлива щеше да бъде и Гена Димитрова, чиято ученичка и достойна наследница в драматичния сопранов репертоар е именно Габриела Георгиева, а Иван Момиров е един от младите певци, чийто талант тя припознава много рано и кани за сценични изяви с нея в началото на бляскавата му кариера.

С приятния спомен за заслужените аплодисменти през миналата година и след кратка януарска ваканция, Държавна опера Варна прекрачва в 2024-та с амбициозни творчески планове. Първата януарска среща с публиката предстои с любимия мюзикъл „Красавицата и Звяра“ на режисьора Петко Бонев и диригента Страцимир Павлов, който ще се играе в два поредни дни (19.01, 19.00 и 20.01, 14.00), съответно -  с Валерия Василенко и Мария Анастасова – Красавицата и Михаил Сървански и Виктор Ибришимов – Звяра.

Следва оперният концерт с участието на лауреати от VIII Международен музикален конкурс „Art Stars” – Варна 2023 (23.01, 19.00), на които ще партнират солисти на оперния театър, под палката на Стефан Бояджиев. Билетите за Симфоничния концерт с легендарния цигулар Минчо Минчев и изключителния маестро Емил Табаков (26.01, 19.00) се разпродадоха само няколко дни след обявяването на януарската програма. Поради нестихващия интерес към събитието, ръководството успя да координира със солистите повторение на концерта (27.01, 11.00), като планираният за тогава образователен спектакъл „В ритъма на музиката“ се измества през март (16.03, 16.00).

Дни преди блестящия финал на Опера в Летния театър – Варна 2023 диригентът на Варненската опера Кръстин Настев споделя как се готви за това изживяване от световна величина и какво ще поднесе на публиката репертоарът на оперния гала концерт на 31 август. 

Предстои ни един наистина грандиозен финал на XIV Опера в Летния театър – оперна гала с участието на Соня Йончева. Какво да очаква публиката и какви са предизвикателствата пред диригента?

Богатият афиш на летния оперен фестивал завършва с един дългоочакван концерт – оперна гала, със специалното участие на Соня Йончева. Почитателите на оперното изкуство в морската столица ще имат възможност да се срещнат за първи път с един артист от най-висока класа, на върха на своята световна кариера.

Предизвикателствата за диригента са няколко, като на първо място бих отличил откритото пространство, чието озвучаването е нелека задача. Има огромна разлика от естествената акустика на закритата зала и пречупването на звука през микрофоните. Звукът, който достига до публиката, зависи изцяло от техниката и от професионалния подход на озвучителите. Надявам се, че ще успеем да направим добър баланс и добра звукова среда.

В музикален аспект винаги акомпанирането на солисти, без значение дали са певци или инструменталисти, е предизвикателство. Синхронизирането между Аз-а на солиста с останалото звучащо тяло (оркестъра) нерядко поставя трудности и препятствия. Но когато солистите са с богат сценичен опит, има диалог и разбиране, работата върви леко и приятно. Вярвам, че този път ще бъде така.

Музиката на композиторите от течението в италианската музика, наречено verismo, също поставя трудности пред диригента. Характерните черти на този стил са отразяването на действителни събития от живота, социални конфликти и силно драматични ситуации, които са изразени чрез неочаквани промени в темпата, екстремни динамически нюанси, сложни ритмични построения и честа смяна на размерите. Всички тези особености изискват задълбочена работа, вещина, разбиране, отдаденост и колективно съдействие в интерес на общото изпълнение.

Екипите на Театрално-музикален продуцентски център Варна изпращат изключително успешната си 2023 година с декемврийски гастроли в столицата, които препълниха залите на НДК, МГТ "Зад канала", МТ "Николай Бинев" и Театър "Българска армия". Продукцията на Държавна опера Варна "Калас и Онасис" от Христос Папагеоргиу, реж. Петко Бонев, дир. Страцимир Павлов, откри Новогодишния музикален фестивал в София в зала 1 на НДК, в присъствието на двама президенти, други високопоставени гости и многобройна възторжена публика. Също в НДК и също в Новогодишния фестивал, но в "Театър Азарян", Драматичен театър "Стоян Бъчваров" представи в 3 спектакъла забавните "Приключения опасни със герои сладкогласни" от Хайгашод Агасян и Недялко Йорданов, реж. Костадин Бандутов. Варненските драматични актьори разтърсиха столичани с "Ботушът" от Лило Петров, реж. Стоян Радев Ге.К., в МГТ "Зад канала", разсмяха ги с "Клетка за пеперуди" от Жан Поаре, реж. Атанас Атанасов, в МТ "Николай Бинев" и ги накараха да се замислят над българските съдбини с "Под игото" по Иван Вазов, драматургичен вариант Юрий Дачев, реж. Бина Харалампиева, в Театър "Българска армия". С "Под игото" на 20 и 21 декември във Варна завършват и фестивалните Коледни театрални седмици 2023.

Дни преди блестящия финал на Опера в Летния театър – Варна 2023 диригентът на Варненската опера Кръстин Настев споделя как се готви за това изживяване от световна величина и какво ще поднесе на публиката репертоарът на оперния гала концерт на 31 август. 

Предстои ни един наистина грандиозен финал на XIV Опера в Летния театър – оперна гала с участието на Соня Йончева. Какво да очаква публиката и какви са предизвикателствата пред диригента?

Богатият афиш на летния оперен фестивал завършва с един дългоочакван концерт – оперна гала, със специалното участие на Соня Йончева. Почитателите на оперното изкуство в морската столица ще имат възможност да се срещнат за първи път с един артист от най-висока класа, на върха на своята световна кариера.

Предизвикателствата за диригента са няколко, като на първо място бих отличил откритото пространство, чието озвучаването е нелека задача. Има огромна разлика от естествената акустика на закритата зала и пречупването на звука през микрофоните. Звукът, който достига до публиката, зависи изцяло от техниката и от професионалния подход на озвучителите. Надявам се, че ще успеем да направим добър баланс и добра звукова среда.

В музикален аспект винаги акомпанирането на солисти, без значение дали са певци или инструменталисти, е предизвикателство. Синхронизирането между Аз-а на солиста с останалото звучащо тяло (оркестъра) нерядко поставя трудности и препятствия. Но когато солистите са с богат сценичен опит, има диалог и разбиране, работата върви леко и приятно. Вярвам, че този път ще бъде така.

Музиката на композиторите от течението в италианската музика, наречено verismo, също поставя трудности пред диригента. Характерните черти на този стил са отразяването на действителни събития от живота, социални конфликти и силно драматични ситуации, които са изразени чрез неочаквани промени в темпата, екстремни динамически нюанси, сложни ритмични построения и честа смяна на размерите. Всички тези особености изискват задълбочена работа, вещина, разбиране, отдаденост и колективно съдействие в интерес на общото изпълнение.

Грандиозно начало на Новогодишния музикален фестивал в НДК София постави на 13 декември 2023 г. операта-мюзикъл „Калас и Онасис“, продукция на Държавна опера Варна по повод 100-годишнината от рождението на великата Мария Калас, с участието на Ева Перчемлиева и кипърския грък Мариос Андреу в главните роли. Събитието уважиха с присъствието си високопоставени гости, сред които президентите на Албания и България Байрам Бегай и Румен Радев, и посланиците в България на Гърция и Албания Алексиос Лимберопулос и Доника Ходжа. Директорът на Националната опера и балет Абигейла Вощина сподели възхищението си от спектакъла, реализиран съвместно с оркестъра и хора на Националната опера и балет на Албания. За софийската премиера на „Калас и Онасис“ пристигна от Ню Йорк и авторът на творбата, композиторът Христос Папагеоргиу. 

Пред многобройната публика в зала 1 на НДК на директора на Театрално-музикален продуцентски център - Държавна опера Варна Даниела Димова бе връчена наградата „Кристална лира“ в категория „Мениджмънт на музикалното и танцовото изкуство“ за 2023 г., която поднесе Станислав Почекански, председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци.

Юлияна Караатанасова - в. Дума

На 14 август 2023 на сцената на на Опера в Летния театър мюзикълът „Красавицата и Звяра“ по музика на Алън Менкен, текст Хауърд Ашман и Тим Райс, либрето Линда Уулвъртън събра максимално допустимия брой зрители. Заглавието бе поставено за пръв път у нас през 2022 година по повод 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна. Нетърпелива детска публика многократно подканяше с аплодисменти артистите преди началото на спектакъла в очакване на любимите герои, познати от екранизацията на режисьора Бил Кондън с участието на Ема Уотсън и Дан Стивън. Този музикален филм постигна най-голяма печалба през 2017 година и е отличен с четири номинации на 23-те Награди на критиците и две на 71-вата церемония за Наградите на Британската академия, както и номинации за „Оскар“ за най-добър дизайн на продукция, дизийн на костюми на 90-та церемония на наградите „Оскар“. Още през 1991 едноименният анимационен филм на Уолт Дисни печели „Оскар“.  Основан на френска класическа приказка, мюзикълът „Красавицата и Звяра“ е обявен на Бродуей за един от най-добрите мюзикъли на всички времена.

Прочетете пълната статия тук

(05.08.1933, София – 12.12.2023, Виена)

На 12.12.2023 г. във Виена, след няколкодневно боледуване, почина именитият композитор и диригент, основател на Варненската детска опера Георги Занев.

ГЕОРГИ ЗАНЕВ завършва Музикалната академия в София с оркестрово и хорово дирижиране и Виенската музикална академия с оперно дирижиране и композиция. Специализира при професорите Симеонов, Сваровски, Куадри, Ул, асистира на Ленард Бърнстейн.

Работи като диригент във Варненската опера в периода 1970-1985 г. През 1978-1980 г. основава във Варна Детската общинска опера с постановка на обработената от него за деца опера на Моцарт „Бастиен и Бастиена“, която жъне аплодисменти в 23 представления. През 1982 г. поставя „Малкият коминочистач“ от Бенджамин Бритън, реж. Станчо Станчев, достигнал 40 представления. През 1983 г. пише мюзикъла за деца „Едно почти пингвинско приключение”, изигран 135 пъти. След това забележително начало, Детската общинска опера продължава активно да се развива, гастролира с огромен успех във Виена, но през 1985 г. прекратява дейността си. Георги Занев заминава за Австрия, където живее и твори до края на живота си.

Ивайло Спасов

Най-добрата “Тоска”, която съм гледал на територията на България и категорично една от най-добрите в света! Само половин година, след като направи своя дебют в ролята и той бе посрещнат с екстаз от публиката и критиката във Виена, а след това и в Токио и Сиена - Красимира Стоянова избра Варна за мястото у нас, където да срещне родната публика със своята интерпретация на тази толкова често играна роля от всички велики сопрани. Само часове след деня на Варна, празникът за всички нас продължи и на следващия ден и кулминира с това, че бе рожденият ден на обичаната по целия свят българска оперна прима - да го отпразнуваш на сцената е висша форма на себеотдаване! “Каква осанка само, какъв характер и харизма”, бяха само част от впечатленията, които аудиторията около мен си споделяше с възхита в антрактите по повод навършващата пред очите ни 61 години Маестра (с възрастта си тя демонстрира лично достойнство и почтеност в професията). 

30.01.1976, Варна  – 13.12.2023, Варна

Рано тази сутрин, след дълго и трудно заболяване, ни напусна нашият колега Руслан Павлов.

Той остава в паметта ни като прекрасен пианист с огромна музикална култура и човек с фини сетива за високите стойности в изкуството.

Перфекционист, който вгради своя професионализъм в почти всички оперни постановки на варненска сцена от 2014 г. досега, последните сред тях - „Макбет“, „Хитрата лисичка" и "Летящият холандец".

Автор на аранжименти и съзидател на популярни проекти, като „Танго с Пиацола”, „Магията на киното”, „Музиката на Италия“ и други.

Брилянтен интерпретатор на Концертите за пиано и оркестър на Сергей Рахманинов и Йоханес Брамс с Варненската филхармония.

Творец с мисия, отзивчив колега и безценен приятел – такъв беше и такъв остава за нас Руслан Павлов.

Опитахме се да му помогнем, но не успяхме. А той не забрави с последни сили да ни благодари...

Скърбим за теб, Руслане! И нека нашата обич и почит да те придружават в светлия ти път!

Съболезнования на близките!

От екипа на Театрално-музикален продуцентски център Варна - Държавна опера Варна и ДТ „Стоян Бъчваров“

Опелото е насрочено за 15 декември, петък, 10.30 ч. в Дома на покойника, Централен гробищен парк, а погребалната церемония ще се извърши от 11.30 ч. в Гробищен парк Тополи.

Звездното сопрано Красимира Стоянова, която поднесе в Опера в Летния театър вълнуващите образи на Дездемона в „Отело“ и Аида в „Аида“ от Верди, гостува отново във Варна в ролята на Тоска от едноименната опера на Пучини, при това на рождения си ден 16 август. С Тоска оперната дива триумфира само през тази година във Виенската Щатсопера, Сиена и Токио. „Красимира Стоянова съумява да владее гласа си оптимално – при нея няма ненужно форсиране, а впечатляваща интензивност във всички регистри и сила на звука. В актъорско отношение тя изгражда цялата палитра от чувства в персонажа – любов, ревност, страх, отчаяние“, отбелязва по този повод австрийската критика.

Колко различна може да бъде Тоска, какъв е идеалът на Пучини в „Тоска“, какво сближава Аида и Тоска, Тоска и Красимира Стоянова; как се чувства световноизвестната певица във Варненската опера и какво си пожелава за рождения ден, на който ще пее Тоска, са някои от темите в разговора между нея и Виолета Тончева.

Колко различна е Вашата Тоска на различните сцени?

Тоска по начало е специална героиня, създадена съвършено от Пучини и всяко нейно изпълнение би трябвало да се доближава до Пучини. Моделът на Пучини, като драма, като театър, като музикално и цялостно развитие на образа е много силен и въздействащ, така че моят стремеж е да се доближа максимално до идеята на композитора. Разбира се, нормално е да има разлика в различните интерпретации, в зависимост от това, в каква постановка чисто психологически е разгледана операта, както и от условията, в които ще бъде проведен спектакълът. Варненската продукция, която е издържана в класическа посока, не се различава като интензитет от „Тоска“ в Сиена например. „Тоска“ в Токио беше концертно изпълнение с полусценично разгръщане на цялата опера, така че ние се опитахме да направим мащабно маркиране на образите, като избрахме точните и най-въздействащи щрихи, без да изпадаме в ненужни детайли. Сега във Варна ни предстои оперен гала спектакъл, в който ние, певците, ще вложим цялата си представа за „Тоска“, цялото си мислене за операта. Ще се получи интересна смесица от различни идеи и сценични превъплъщения и съм убедена, че ще поднесем хубаво събитие. Лично аз, както всеки път, така и сега, ще се стремя към този идеален модел, който Пучини е заложил в „Тоска“.

Симфоничен концерт, посветен на 10-годишнината от интронизацията на Варненския и Великопреславски Митрополит Йоан

Световна премиера на симфоничната поема „Бряг“ от Мартин Георгиев

22 декември 2023, 19.00, Коледен музикален фестивал – Варна 2023

С концерта „В навечерието на Рождество Христово“ на 22 декември, 19.00, Държавна опера Варна отбелязва 10-годишнината от интронизацията на Варненския и Великопреславски Митрополит Йоан. По този специален повод екипът на оперния театър има привилегията да поднесе световната премиера на симфоничната поема „БРЯГ“, най-новата творба на известния композитор и диригент Мартин Георгиев. „Българо-британският композитор Мартин Георгиев, отраснал в православната вяра в черноморския град Варна, въплъщава религиозни идеи в своя звуков свят, които формират един вид „вътрешна програма“ в неговото изкуство“, обобщава творчеството на композитора проф. д-р Луц Лесле в сп. „Das Orchester”. Това е „музика с небесно влияние“ допълва музикалното издание „Art Music Lounge“. В тази оригинална стилистика симфоничната поема „Бряг“ на Мартин Георгиев сътворява съкровен музикален разговор между Бог и хората, който в дните преди Рождество Христово пречиства и възвисява духовно.

Звездното сопрано Красимира Стоянова, която поднесе в Опера в Летния театър вълнуващите образи на Дездемона в „Отело“ и Аида в „Аида“ от Верди, гостува отново във Варна в ролята на Тоска от едноименната опера на Пучини, при това на рождения си ден 16 август. С Тоска оперната дива триумфира само през тази година във Виенската Щатсопера, Сиена и Токио. „Красимира Стоянова съумява да владее гласа си оптимално – при нея няма ненужно форсиране, а впечатляваща интензивност във всички регистри и сила на звука. В актъорско отношение тя изгражда цялата палитра от чувства в персонажа – любов, ревност, страх, отчаяние“, отбелязва по този повод австрийската критика.

Колко различна може да бъде Тоска, какъв е идеалът на Пучини в „Тоска“, какво сближава Аида и Тоска, Тоска и Красимира Стоянова; как се чувства световноизвестната певица във Варненската опера и какво си пожелава за рождения ден, на който ще пее Тоска, са някои от темите в разговора между нея и Виолета Тончева.

Колко различна е Вашата Тоска на различните сцени?

Тоска по начало е специална героиня, създадена съвършено от Пучини и всяко нейно изпълнение би трябвало да се доближава до Пучини. Моделът на Пучини, като драма, като театър, като музикално и цялостно развитие на образа е много силен и въздействащ, така че моят стремеж е да се доближа максимално до идеята на композитора. Разбира се, нормално е да има разлика в различните интерпретации, в зависимост от това, в каква постановка чисто психологически е разгледана операта, както и от условията, в които ще бъде проведен спектакълът. Варненската продукция, която е издържана в класическа посока, не се различава като интензитет от „Тоска“ в Сиена например. „Тоска“ в Токио беше концертно изпълнение с полусценично разгръщане на цялата опера, така че ние се опитахме да направим мащабно маркиране на образите, като избрахме точните и най-въздействащи щрихи, без да изпадаме в ненужни детайли. Сега във Варна ни предстои оперен гала спектакъл, в който ние, певците, ще вложим цялата си представа за „Тоска“, цялото си мислене за операта. Ще се получи интересна смесица от различни идеи и сценични превъплъщения и съм убедена, че ще поднесем хубаво събитие. Лично аз, както всеки път, така и сега, ще се стремя към този идеален модел, който Пучини е заложил в „Тоска“.