Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

ГАЛЕРИЯ

 

От 1.06.2020 г. Театрално-музикален продуцентски център – Варна подновява представленията на Държавна Опера – Варна и Драматичен Театър „Стоян Бъчавров“ при засилени мерки за сигурност. Представленията ще се играят на открито при ограничена заетост на сцените на Летен Театър Варна и новата Лятна Сцена зад Театъра, намираща се на ул. Русе 25.

С цел ограничаване разространението на COVID – 19, настоятелно Ви молим, преди посещение на нашите спектакли да се запознаете със следните правила за безопасност:

  • В зоната за изчакване на входа и изхода посетителите спазват дистанция от 1,5 м.

  • На входа  на посетителите се предлага и поставя дезинфектант за ръце.

  • Носенето на защитна маска през цялото времетраене на представлението е задължително.

  • Зрителите се настаняват през едно място шахматно по редовете до 50%  заетост. Не се допускат изключения за семейни двойки, групи и придружители.

  • Продължителността на представленията се ограничава до 2 часа.

  • Всички представления са без антракт.

  • Ограничава се използването на санитарните помещения в сградата на Театъра. 

Моля, предвидете малко по-дълго време за заемане и напускане на Вашите места. 

Благодарим за разбирането!

От ръководството на 

Театрално – музикален продуцентски център - Варна

 

 

4, 5 февруари, 19.00, Основна сцена

На 4 и 5 февруари балетът на Софийската опера е поканен да гостува на сцената на Варненската опера с 3 от най-популярните си постановки. На 4 февруари ще видим балетите „Кармен – Сюита“ и „Пахита“ по музика на Бизе-Шчедрин и Лудвиг Минкус, с хореографии на Мариус Петипа и Алберто Алонсо, брат на голямата кубинска балерина Алисия Алонсо. В „Кармен – Сюита“ ще аплодираме великолепните солисти Катерина Петрова, Никола Хаджитанев, Цецо Иванов, Венера Христова, Джон Абенанти, а в „Пахита“ - Марта Петкова, Емил Йорданов, Вяра Иванчева, Кристина Чочанова-Иванова, Александър Александров.

На 5 февруари, сряда, 19.00, предстои емоционална среща с магичната „Кармина Бурана“ по музика на Карл Орф, в която ще танцуват Катерина Петрова, Марта Петкова, Цецо Иванов, Александър Александров, Емил Йорданов, Джон Абенанти, Памела Пандова, София Цуцакова, Георги Банчев. Спектаклите се играят с музика на запис.

 

„Кармина Бурана“ е балет по музика на Карл Орф и хореография на Фреди Франдзути. Темата на представлението е трудният преход от младостта към зрелостта. Вдъхновението идва от оригиналния текст на "Кармина Бурана": група странстващи проповедници – Clerici Vagantes – осъзнават, че светът не се управлява от моралните принципи, които са им били внушавани. Тогава те създават кръг от хора, които следват правилата на добродетелта и се гмурват изцяло и със страст в живот, пълен с наслади. Сюжетът използва идеи и представи от въображението на тези млади хора. Готическият мит е пресъздаден върху знаменитата музика на Карл Орф. Той извиква образа на злото в най-суеверния му облик. Сюжетът ни представя едно морално разядено общество, отхвърлящо без угризения страха от божието наказание. По един ироничен начин, героите обръщат някои песни с главата надолу, интерпретирайки различни теми, сред които вино, жени, забавления. Удоволствията на живота омайват зрителя чрез поезия, родена в култивирана среда и пародираща клишетата на проповедта.  

 

Фреди Франдзцути

След период на обучение и професионален опит в Европа (Италия, Шотландия, Германия, Франция, Испания) Фреди Франдзути започва успешната си кариера на хореограф, основавайки през 1995 г. в Лече – родния си град, „Балето дел Сюд“, балетна трупа, която ръководи и за която създава 34 спектакъла, превръщайки я в най-добрата италианска трупа в класическия академичен стил. Балетите, създадени от Фреди Франдзути за неговата трупа, включват най-добрите заглавия от романтичната традиция: „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“, „Ромео и Жулиета“, „Шехеразада“, „Жар птица“, играни с много голям успех в различни европейски театри. Той е провъзгласен от критиката за “младото италианско хореографско чудо“ (Микеле Ночера), и “един от най-уважаваните и талантливи хореографи на Италия“ (Виктория Отоленги). Фреди Франдзути създава също така балети за най-важните европейски театри като Болшой театър в Москва, Римската опера, Софийската опера и балет, Операта на Монте Карло, Операта на Билбао, театър „В. Белини“ в Катания, за фестивала „Росини“ в Пезаро, както и за различни телевизионни събития. Франдзути режисира филма „Ако това е човек“, с Микеле  Плачидо, Емилио Солфрици и др.

 

      

 

 

 

 

Скъпи приятели, с радост обявяваме програмата на дългоочакваното единадесето издание на Опера в Летния Театър 2020!

Откриването ще отбележим на 18 юни от 21 ч. с изключителна селекция от оперни арии на короновани особи в специална Корона Опера Гала!

Побързайте да изберете своята дата от афиша! Поради повишените изисквания за сигурност местата са ограничени. 

Билети можете да закупите на касата на Операта на пл. Независимост 1, както и онлайн в сайтовете на Eventim, ФКЦ и BGbileti.

Информираме зрителите, закупили билети за отложени поради извънредното положение представления на Държавна Опера – Варна, че могат да презаверят своите билети до 30 юни за събития от летния афиш.

 

 

Разговор с оперната певица Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център – Варна

 

Към интервюто : http://www.chernomore.bg/video/2020-01-17/shtrihi-ot-utroto-17012020-minuti-za-kultura

 

Източник : chernomore.bg

 

ЛЯТНА СЦЕНА ЗАД ТЕАТЪРА

Ул. „Русе“, в градинката зад сградата на Операта и Театъра.

Билети на касата на Операта и Театъра, пл. Независмост 1, тел.: 052 665022

Билети онлайн: Bgbileti.com, Eventim.bg, fccvarna.bg

 

Мерки за безопасност: 

Молим Ви, преди посещение да се запознаете с мерките за сигурност, които
сме предприели с цел грижа за здравето на нашите изпълнители и зрители и
ограничаване на разпространението на COVID – 19.

 

Очаквайте на 5 юни 2020 г., 21 ч.

Музикално - поетичен концерт „Я помню чудное мгновение”

Солистът на Варненска опера Гео Чобанов (бас) ще изпълни руски романси от П.И.Чайковски, М.И.Глинка, Виктор Абаза, Николай Харито. Младият актьор от Варненския театър Ивайло Иванов ще чете стихове от Ал. Толстой, М. Лермонтов, Ал. С. Пушкин, Тютчев. Музикален съпровод – Жанет Бенун.

 

В програмата:

„Сомнение” /музика – М. Глинка, стихове – Нестор Куколник/

„Я встретил вас” /стихове – Федор Тютчев/

„Я помню чудное мгновение” /музика – М. Глинка, стихове – А.С.Пушкин/

„Утро туманное” /музика – В. Абаза, стихове – Н.С.Тургенев/

„Ямщик, не гони лошадей” /музика – Яков Фелдман, стихове - Николай фон Риттер/

„Нет, только тот, кто знал” /музика – П.И.Чайковски, стихове – Й. Гьоте/

„Молитва” /музика - М. Глинка, стихове – М. Лермонтов/

„Дорогой длинную” /музика – Борис Фомин, текст - Константин Подревский/

„Благословляю вас леса” /музика – П.И.Чайковски, текст – Алексей Толстой/

„Средь шумного бала” /музика – П.И.Чайковски, текст - Алексей Толстой/

„Отцвели хризантемы” /музика – Николай Харито, текст – Василий Шумский/

„Очи чёрные” /музика – Флориан Герман, текст – Евгений Гребёнка/

„Серенада на Дон Жуан” /музика – П.И.Чайковски, текст – Алексей Толстой/

 

ДАНИЕЛА ДИМОВА, ДИРЕКТОР НА ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР ВАРНА

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна - Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна, приключват една много успешна в творческо и финансово отношение година, обобщава директорът на ТМПЦ Даниела Димова.

 

ЛЯТНА СЦЕНА ЗАД ТЕАТЪРА

Ул. „Русе“, в градинката зад сградата на Операта и Театъра.

 Билети на касата на Операта и Театъра, пл. Независмост 1, тел.: 052 665022

Билети онлайн: Bgbileti.com, Eventim.bg, fccvarna.bg

 

Мерки за безопасност: 

Молим Ви, преди посещение да се запознаете с мерките за сигурност, които
сме предприели с цел грижа за здравето на нашите изпълнители и зрители и
ограничаване на разпространението на COVID – 19.

 

 Очаквайте на 3 юни 2020 г., 18 ч.

 „Приказка за деца“, концерт по музика на П. Й. Чайковски

Авторски текстове – Искра Иванова и Константина Тодорова

 Подходяща възраст: 4 – 9г.

Продължителност: 45 мин.

 Участват:

Константина Тодорова – фагот

Радостин Златинов – кларинет

Лъчезар Апостолов – валдхорна

Надежда Енчева – обой

Красимира Аскерлакова – флейта

Стоян Радев - актьор

 Помните ли вашите любими приключения от детството? Да, те са от приказките, също като любимите на вашите деца. Музикантите от оркестъра на Държавна опера ще разкажат на деца и
родители една истинска „Музикална приказка“. Спектакълът е по произведения на великия руски композитор Чайковски и пренася зрителите в света на едно малко момче, който изведнъж се оказва озарен от музиката. Историите ще разказва любим актьор -  Стоян Радев, а в разказа му ще се появяват пъстри персонажи - кукли, дървени войничета, чучулиги и… много детски мечти.

 Участват Константина Тодорова – фагот, Радостин Златинов – кларинет, Лъчезар Апостолов – валдхорна, Надежда Енчева – обой и Красимира Аскерлакова – флейта.

 Духовият квинтет ще изпълни пиесите от програмния цикъл на П. И. Чайковски „Детски албум”, написан през май 1878 г. Историята на създаването му е много лична - композиторът пише този опус за седемте деца на сестра си Александра. Стиховете и картините, които изобразяват миниатюрите в опуса, са източник на вдъхновение за детското творчество, развиват образното мислене на децата, а и позволяват интегрирането на различни видове изкуство в интерпретацията. Тези пиеси се прелестна илюстрация на сентенцията на Чайковски, че цветята, музиката и децата са най-добрата украса на живота.

П. И. Чайковски (1840 – 1893) е един от първите композитори, написали цикъл от пиеси изцяло за детска аудитория. Това са 24 забавни музикални миниатюри, всяка от които има програмно заглавие и е напълно завършена и различна от останалите. Музиката пренася слушателя в различните настроения и състояния на чистата детска душевност, изразява простотата и богатството на детския живот. В сюжета е подреден цял свят, изказан в звуци - огорчение, радост, молитва, забавление, игри и весели танци. „Детски албум” на Чайковски e не само колекция от красиви пиеси, а калейдоскоп от ярки образи и детски изживявания, емоции и впечатления, който заслужено влиза в златния фонд на световната музикална литература за деца.

Програма:

 1. Сутрешна молитва

2. Зимно утро

3. Играта на конете

4. Мама

5. Походът на дървените войници

6. Болната кукла

7. Погребение на кукла

8. Валс

9. Нова кукла

10. Мазурка

11. Руска песен

12. Свирач на хармоника

13. Камаринская

14. Полка

15. Италианска песен

16. Стара френска песен

17. Немска песен

18. Неаполитанска песен

19. Детска приказка

20. Баба Яга

21. Сладки мечти

22. Песен на чучулигата

23. Латернаджията

24. В църквата

 

ХОРЕОГРАФКАТА НАДЯ ДИМОКОВА ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА ПРЕМИЕРНАТА ПОСТАНОВКА НА ВАРНА ДЕНС ТЕАТЪР „В ОЧАКВАНЕ“

22 декември 2019, 19.00, Основна сцена 


„В очакване“ е интригуващо заглавие, което веднага подтиква към въпроса какво да очакваме от новата постановка на Варна Денс Театър?

 

В очакване“ сме на Коледа и Нова година, а защо не и на всеки друг хубав празник. Помня от детството си онова красиво и вълнуващо очакване на новогодишните празници, когато всички трескаво се суетят наоколо, готвят изненади, мислят за подаръци, украсяват елхата. Лично за мен асоциацията за Коледа и Нова година е свързана и със свежото ухание на портокали и мандарини, каквито преди се намираха на пазара само в края на годината. Радостното настроение, нетърпението, броенето на дните до празника са незабравими емоции, които човек изживява в детството си, но носи със себе си цял живот. За всичко това разказва нашият спектакъл.

В очакване на доброто...

 

Да, фокусираме се върху добрата страна на живота и утвърждаваме положителното. Е, ще има и малки драми, но те бързо ще бъдат разрешени. Важно място в спектакъла отделяме на чувството за хумор и харизмата. Ще ги усетите в движенията на ръцете, лицето, цялото тяло. Ще ги доловите също в музиката. Специално подбрах съвременна по-малко и повече класическа музика, предимно Росини.

 

 

 

В събота, 23 май, ден преди Празника на българската култура, който заради корона вируса за пръв път във Варна няма да се чества с традиционната манифестация, солистите на Държавна опера – Варна ще призоват съгражданите си на площада да изпеят заедно „Върви, народе възродени!

 

 

21 декември, 19.00, Основна сцена - XX Коледен музикален фестивал - Варна 2019

23 декември, 19.00, Дом на културата “ Борис Христов” – Пловдив, Европейска столица на културата

 

Музика Страцимир Павлов
Сценарий и режисура Нейчо Петров-Реджи и Антоанела Петрова
Асистент режисьор Елиана Атанасова
Хореография Анастасия Неделчева
Костюми Елена Станева
Мултимедия 4 friends Studio
Графичен дизайн и реклама ZOOM Design

 

 

ТМПЦ – Варна, подготвя Лятна сцена „Зад театъра“ за срещи на живо с почитателите на изкуството.

 

Днес отваря Касата на Театъра и Операта и най-нетърпеливите зрители могат вече да купуват билети. Продажби ще има и през сайтовете и мрежата на Eventim, BGbileti и във Фестивалния комплекс.

 Живите спектакли се завръщат във Варна! На 1 юни в морската столица ще отвори под открито небе новата Лятна сцена на Театрално-музикалния продуцентски център – Варна, наречена с усмивка „Зад театъра“. Нейното пространство е обособено до един от изходите на достолепната историческа сграда на Варненската драма към ул. „Русе“. Мястото е обградено от зелената свежест на Театралната градинка и в горещите дни и нощи ще бъде приятно артистично убежище.

 

 

18, 19 декември, 19.00, Основна сцена

 

Кой не обича концертите с жизнерадостната музика на Щраус – баща и син, които по виенска традиция завладяват света в края на изтичащата или началото на новата година. Във Варна за пореден път, в две последователни вечер на 18 и 19 декември, 19.00, Основна сцена, публиката ще има удоволствието да съучаства в музикалния празник и да стане част от общото приповдигнато настроение. Това ще се случи под диригентската палка на Маестро Найден Тодоров, директора на Софийската филхармония, който е поканен да дирижира концертите, с участието на оркестъра на Държавна опера Варна и солистите Мария Павлова и Свилен Николов,

В програмата ще чуем Ария на Адела от „Прилепът“ на Й. Щраус и Ария на Ми от „Страната на усмивките“ на Ф. Лехар, в изпълнение на Мария Павлова, а Свилен Николов ще изпее Ария на граф Данило от „Веселата вдовица“ на Ф. Лехар. Двамата солисти ще поднесат дуети из „Царицата на чардаша“ от И. Калман и „Веселата вдовица“ от Ф. Лехар. Ще има и изненади, но няма да липсват  задължителните за подобни концерти Полка пицикато от Й. Щраус-син; „На хубавия син Дунав“, Трич-трач полка и разбира се Радецки марш от Й. Щраус. И така „С музиката на Щраус“, естествена кулминация и на XX Коледен музикален фестивал, ще отправим добрите си помисли и надежди за една здрава и успешна, за една щастлива 2020 година.

 

 

На 21 май, четвъртък, емблематичният концерт от откриването на Музикалното „Варненско лято“ 2018 ще ни срещне с българската оперна дива в онлайн проекта на Държавна опера - Варна

Удоволствието от онлайн гледането на този спектакъл ще е увертюра към очаквания нов гастрол на Пендачанска във Варна, която ще блести като Лейди Макбет на живо в „Макбет“ от Верди в Опера в Летния театър 2020.

 

МАЕСТРА ДЖАННА ФРАТТА И ЦИГУЛАРЯТ ДИНО ДЕ ПАЛМА ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА СВОЯ ПРОЕКТ „4 Х 4. ЧЕТИРИТЕ ГОДИШНИ ВРЕМЕНА ОТ ЧЕТИРИМА КОМПОЗИТОРИ“

 

13 декември, 19.00, ФКЦ, зала 1

 

  

 

Как се роди вашият толкова оригинален проект „Четирите годишни времена от четирима композитори“?

Джанна Фратта: От самото начало нашият проект е замислен като комбинация между музика и технология. Слушаш музиката, но в същото време, чрез 3 D Mapping влизаш в света на музиката и тя оживява във визията. Излизаме извън схемата на класическите симфонични концерти, така че не става дума за обикновен концерт, а за оригинален спектакъл. Нашето шоу допада особено на младите зрители, които живеят със съвременните технологии.

 

 

Точно в 18:00в събота, 16 май, солистите на Държавна опера – Варна Ирина Жекова – сопран, Гео Чобанов – бас и Пламен Димитров – баритон в акомпанимент на пиано от Жанет Бенун, ще започнат своите повдигащи духа изпълнения на обичани арии, дуети, романси и канцонети.

 

Любимото на варненци оперно изкуство намери своя нов път към многобройните си почитатели – срещи на открито на необичайни места. С изненадващия концерт от Балкона в Деня на Европа Държавна опера – Варна стана пионер в това общуване от нов вид. Площад, пълен с аплодисменти и над 50 000 гледания на стрийминга на концерта е равносметката от този първи концерт.

 

 

МАЕСТРА ДЖАННА ФРАТТА И ЦИГУЛАРЯТ ДИНО ДЕ ПАЛМА ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА СВОЯ ПРОЕКТ „4 Х 4. ЧЕТИРИТЕ ГОДИШНИ ВРЕМЕНА ОТ ЧЕТИРИМА КОМПОЗИТОРИ“

 

13 декември, 19.00, ФКЦ, зала 1

 

  

 

Как се роди вашият толкова оригинален проект „Четирите годишни времена от четирима композитори“?

Джанна Фратта: От самото начало нашият проект е замислен като комбинация между музика и технология. Слушаш музиката, но в същото време, чрез 3 D Mapping влизаш в света на музиката и тя оживява във визията. Излизаме извън схемата на класическите симфонични концерти, така че не става дума за обикновен концерт, а за оригинален спектакъл. Нашето шоу допада особено на младите зрители, които живеят със съвременните технологии.

 

Отдавна се познавам с Дино де Палма и Сара Рули. Преди две години решихме да направим опит и да съчетаем музика с нови технологии. Заехме се с изследване на модерните практики при използване на модерните технологии, специално в представянето на класическа музика. Това е все още необичайно за нашето време. Експериментирахме, обсъждахме и така стигнахме до идеята за „4 х 4. Четирите годишни времена от четирима композитори“. За щастие получихме подкрепа за нашия проект от италианското министерство на културата.

 

Освен Вивалди, „дал тон“ на проекта ви с програмното си произведение „Четирите годишни времена“, как избрахте останалите композитори?

Джанна Фратта: Антонио Вивалди, Астор Пиацола, Макс Рихтер и Филип Глас са се вдъхновявали от смяната на сезоните, само те четиримата са създали творби за цигулка, посветени на четирите годишни времена. 

 

Прочетете продължението >>>>>

 

На концерт и театър по време на социална изолация!

Кризата откри нови възможности пред екипа на Театрално-музикален продуцентски център Варна. Отвориха се врати, които до този момент не бяха отваряни. Това каза за „ВАРНА новини“ директорът на ТМПЦ Варна Даниела Димова.

Kъм интервюто >>>>>>>

 

Г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, бе отличена от читателите на списание "OFFLINE MAGAZIN" за МЕНИДЖЪР НА 2019 ГОДИНА. През 2018 г-жа Димова бе определена от читателите на списанието за ЛИЧНОСТ НА ГОДИНАТА.

За втора поредна година и Театрално-музикален продуцентски център Варна печели приза на списанието за НАЙ-ДОБЪР ЕКИП в категория КУЛТУРА И ОБРАЗОВАНИЕ. Наградите връчи лично днес г-н Росен Иванов, изпълнителен директор на "OFFLINE MAGAZIN"

Специален поздрав от балетната трупа при Държавна опера Варна с откъс от най-новия й танцовия спектакъл „ОМАГЬОСАНИ КАРТИНИ“ !

 

СВЕТОВНО ТУРНЕ

 

Варна, 13 декември 2019, 19.00, ФКЦ, зала 1

 

Проектът „Четирите годишни времена от четирима композитори“ вдъхновява изключителни творци от Европа и Америка - Маестра Джанна Фратта, отличена с титлата Рицар на Италианската република за международните си постижения като пианистка и диригент; Ансамбъл Musica Civica и солистите Сара Рулли - флейта и октавино и Дино де Палма – цигулка. Дизайнер на мултимедийния концерт е Леандро Суммо, сценографията е дело на Валентина Савино.

 

 

3 май 2020, 16.00. Online проект „За младия зрител“ на Театрално-музикален продуцентски център Варна

Следете: YouTube канала на ТМПЦ (DRAMA&OPERA VARNA) на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=bbeO_dNobE0, фб профила Държавна опера Варна / State Opera Varna и и фб събитието Споделени представления.

 

6 декември 2019, 19.00, Основна сцена

 

Какво мисли Мария Павлова за Мария от „Уестсайдска история“?

Приятно съвпадение е, че с героинята в „Уестсайдска история“ носим едно и също име. Беше много странно по време на репетициите отвсякъде да чувам името си - Мария, Мария. Героинята ми претърпява голямо развитие и пораства по време на цялата история, в която тя се сблъсква с много неща, с любовта, за съжаление и със смъртта. Тя е пуерториканка, млада, невинна, едва навлиза в светския живот. В началото виждаме Мария как се вълнува за първите си танци, на които се запознава с Тони и двамата се влюбват от пръв поглед. После идва сцената с балкона, която веднага напомня за Ромео и Жулиета. Също като тях, Мария и Тони стават жертва, в случая на етническите различия и конфронтацията между американци и пуерторикански имигранти в Манхатън.

 

 

30 април 2020, 19.00. Държавна опера Варна online.

Следете YouTube канала на ТМПЦ (DRAMA&OPERA VARNA) на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=bbeO_dNobE0, facebook страницата @Държавна опера Варна / State Opera Varna и facebook събитието @Споделени представления

 

"Уестсайдска история" - 6 декември, 19.00, Основна сцена

 

 

 

 

Въпреки че неотдавна се присъедини към хора на Варненската опера, вече имаш забележителни солистични изяви на сцената, а тази вечер отново ще те аплодираме в ролята на Анита, приятелката на Мария от „Уестсайдска история“.

Да бъда артист хорист в операта е моята професия – мечта. Но съм много щастлива, че ми повериха и самостоятелни роли. Започнах с Баба Гицка в мюзикъла „Големанов“, продължих с Мисис Айнсфорд - Хил в мюзикъла „Моя прекрасна лейди“ и с Флек в мюзикъла „Любовта никога не умира“. Така стигнах до Мама Мортън, една от важните роли в мюзикъла „Чикаго“. За пръв път се явих на кастинг за този мюзикъл и още от първия миг на прослушването имах чувството, сякаш винаги съм била с тези хора. Мюзикълът се получи, но сега пък репетициите с Борис Панкин и хореографката Анастасия Неделчева ми липсват.

 

23 април 2020, 19.00, live stream на операта „Симон Боканегра“ от Верди.

Следете YouTube канала на ТМПЦ (DRAMA&OPERA VARNA) на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=bbeO_dNobE0; facebook страницата Държавна опера Варна / State Opera Varna; / State Opera Varna и facebook събитието Споделени представления

 

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ С ТРИМА ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ МУЗИКАНТИ

11 декември, 19.00, Основна сцена

 

 

Трима изключителни музиканти от световната сцена ще поднесат едно от големите симфонични събития в XX Коледен музикален фестивал - Варна 2019. На 11 декември, под диригентската палка на Маестро Мартин Георгиев, нашия съгражданин, чийто гастроли в родния град винаги оставят трайни следи, ще чуем за пръв път пианистите Иво Върбанов и Фиамета Тарли, тандем на сцената и в живота.
Участва Симфоничният оркестър при Държавна опера Варна, с концертмайстор Красимир Щерев. Изисканата програма включва: В. А. Моцарт - Концерт за пиано К467 (каденци М.Георгиев), солист Фиамета Тарли; В. А. Моцарт - Концерт за две пиана К242, солисти Иво Върбанов и Фиамета Тарли; Л. ван Бетовен - Концерт за пиано №4, солист Иво Върбанов и А. Дворжак - Славянски танци оп. 46

 

 

СТАРТ НА ВЕЛИКДЕН 2020 С МЮЗИКЪЛА „АНИ“

 

„За младия зрител“ е най-новият, пети проект на Театрално-музикален продуцентски център Варна в условията на Covid-19. След първия проект на ДТ „Стоян Бъчваров“ „Театърът чете от вкъщи“; платформата „Споделени представления“ на Държавна опера Варна и ДТ „Стоян Бъчваров“, кратките видеа в социалните мрежи, с които отделни артисти отправят неформална покана за проследяване на театралните, оперни и балетни заглавия в „Споделени представления“ и инициативата „Помогни на колега в нужда“, усилията на варненските творци да запазят близостта със своята публика продължават с проекта „За младия зрител“.

Всяка неделя от 16.00, по време на извънредното положение, ще бъдат представяни заглавия, адресирани към младежката аудитория, които са продуцирани от Театрално-музикален продуцентски център Варна, в партньорство с Детско-юношеската опера при Общински детски комплекс Варна или с театралните школи в града.

 

 

6 декември 2019, 19.00, Основна сцена

 

 

 

Преди предстоящата, трета среща с „Уестсайдска история“, след премиерните спектакли на мюзикъла във Варна и на фестивала „Елена Теодорини“ в Румъния, е любопитно да научим как оценява работата в екипа Маестро Кръстин Настев, диригент-постановчик на мюзикъла, заедно с Маестро Александър Фрай.

Когато за една нова постановка са събрани талантливи и можещи артисти, работният процес протича някак неусетно. Хубавото е, че нашият екип във Варненската опера е международен и да направим мюзикъла на английски език беше преодолимо предизвикателсво. За щастие всички артисти на сцената прегърнаха идеята да се въплътят в определените им роли безрезервно и да покажат най-доброто от себе си. Затова и спектаклите, които направихме, бяха на необходимото ниво. В историята на Тони, Мария и техните приятели вложихме много любов, амбиция и иновативни идеи, които ще продължим да отстояваме и развиваме.

 

 

16 април 2020, 19.00, streaming от Брюксел. Следете YouTube канала на ТМПЦ (DRAMA&OPERA VARNA) на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=bbeO_dNobE0, facebook страницата @Държавна опера Варна / State Opera Varna и facebook събитието @Споделени представления

 

 

6 декември 2019, 19.00, Основна сцена

 

 

 

Преди предстоящата, трета среща с „Уестсайдска история“, след премиерните спектакли на мюзикъла във Варна и на фестивала „Елена Теодорини“ в Румъния, е любопитно да научим как оценява работата в екипа Маестро Кръстин Настев, диригент-постановчик на мюзикъла, заедно с Маестро Александър Фрай.

Когато за една нова постановка са събрани талантливи и можещи артисти, работният процес протича някак неусетно. Хубавото е, че нашият екип във Варненската опера е международен и да направим мюзикъла на английски език беше преодолимо предизвикателсво. За щастие всички артисти на сцената прегърнаха идеята да се въплътят в определените им роли безрезервно и да покажат най-доброто от себе си. Затова и спектаклите, които направихме, бяха на необходимото ниво. В историята на Тони, Мария и техните приятели вложихме много любов, амбиция и иновативни идеи, които ще продължим да отстояваме и развиваме.

Как се свири мюзикъл, в сравнение, примерно, с опера?

Според всички световни източници „Уестсайдска история“ се определя като първият Бродуейски образец в стил симфо–джаз (в характерния за епохата на 50-те години Cool jazz)Самият жанр на мюзикъла позволява по-свободни операции, а при операта свободата не е въможна. Легендарните първи изпълнители на мюзикъла (1957) са Каръл Лоурънс в ролята на Мария, Лари Кърт – Тони и Чита Ривера – Анита. Смятам, че когато е писал творбата, Бърнстейн е мислил все пак за школувани оперни гласове. Неслучайно оперните звезди Хосе Карерас и Кири Те Канава участват в студиен запис на мюзикъла под неговото диригентство (1985).

 

 

„Театърът чете от вкъщи“ на Варненския театър вече с 46 епизода

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна, се присъединяват към кампанията „Купи 1 книга“ на Асоциация „Българска книга“.

Зад слогъна „За да я има книгата“ вече застанаха много издателства и вериги книжарници в България, които изпитват негативни последици от извънредното положение заради Covid-19. Пандемията промени обичайните привички, изолира ни от другите, затвори ни у дома, но това принудително отшелничество има и едно важно предимство. Остава ни време за търсене на важните отговори и смисъла в книгите - тези, които обичаме, които отдавна искаме да прочетем или за които се говори. Толкова много книги, които чакат да бъдат прочетени. „Хората престават да мислят, когато престанат да четат“, отдавна е казал Дени Дидро.

 

Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров“ също чете. Проектът „Театърът чете“, част от дългосрочната програма за 100-годишния юбилей на театъра през 2021 г., събра за първите си две издания на Сцена Ротонда неочаквано голям брой почитатели. С въвеждането на извънредното положение „Театърът чете“ бързо се пренесе във виртуалното пространство като „Театърът чете от вкъщи“. Тон за онлайн четенето дадоха актьорският и семеен тандем Стоян Радев и Веселина Михалкова – той с разказ от Чудомир, тя със сонети от Шекспир. Със своите домашни видеа се включиха и продължават да се включват, наред с артистите от Варненския театър и Варненската опера, възпитаници на театралните школи в града, както и хора на изкуството от цялата страна. Откъси от свои любими произведения вече четоха актьорите Деян Донков, Радина Кърджилова, Койна Русева, Албена Михова, режисьорите Георги Михалков, Костадин Бонев, композиторът Калин Николов, преводачката Златна Костова и т.н.

„Театърът чете от вкъщи“ се превърна в едно от най-търсените събития в социалните мрежи и закономерно се мултиплицира във варианта „Вие четете в Театърът чете от вкъщи“, който дава възможност за участие и на хора извън театралните среди. От началото на кризата досега литературните си предпочитания с огромната интернет аудитория са споделили 46 души. Планирани са вече и следващите издания до 150-ия епизод на „Театърът чете от вкъщи“ и той определено няма да е последният.
.
За да споделите и вие удоволствието от четенето и хубавата книга, потърсете фейсбук страницата Драматичен театър "Стоян Бъчваров", а за да подкрепите кампанията на Асоциация „Българска книга“ потърсете уебсайта www.kupi1kniga.com.

2.12.2019, 14.00, Сцена Ротонда

 

ИВАН КАРНАУХОВ – асистент режисьор, балетмайстор на „Копелия“

Копелия е прекрасна романтична история, разказана с хубаво чувство за хумор и с хореография, в която са включени класически и характерни танци. Чудесно забавление за цялото семейство. Нерея Асторя и Марко ди Салво танцуват в главните партии на Сванилда и Франц и публиката ще проследи не само тяхната любов, а и увлечението на Франц по непозната девойка Копелия, в чудесното изпълнение на Мариами Кулошвили. Аз ще пресъздам образа на майстора на кукли Копелиус, който ще заблуди Франц, че моята кукла е жива. Обещавам спектакълът да бъде много интересен, не само заради музиката и хореографията, а заради цялата атмосфера на постановката.

 

ЛОРА МАРИНОВА – сценограф и костюмограф на „Копелия“.

Само преди една седмица бяхме на пресконференция за премиерата на балета „Спящата красавица“ и ето ни сега на прага на една нова балетна премиера – „Копелия“. Впрочем едно темпо на работа, достойно за удивление. Този път имахме за образец прекрасния спектакъл на „Копелия“ на Красноярския театър за опера и балет, който определи нашата посока на работа. Нашият вариант на декора, разбира се, е съобразен с много по-скромните размери на варненската сцена, а костюмите са изработени от майсторите на иглата в нашето шивашко ателие, на които сърдечно благодаря за интензивната работа. Благодаря и на всички онези анонимни сътрудници, които се трудят зад кулисите за премиерата. Спектакълът ще бъде цветен, радостен и ще донесе празнично настроение на зрителите.

 

 

9 април 2020, 19.00, фб стр. @Държавна опера Варна, платформа @Споделени представления

 

В четвъртата седмица след повече от успешния старт на online платформата „Споделени представления“, Театрално-музикален продуцентски център Варна предлага на интернет аудиторията нови срещи със свои отбрани продукции. След като постановката от 2018 г. „Княз Игор“ от Бородин на Държавна опера Варна достигна през миналата седмица 27644 зрители и получи рекорден брой поздравления и само положителни коментари, на 9 април 2020 г. следва Концертът край фонтана, излъчен с live streaming на 15 август 2018 г.

ИВАН КАРНАУХОВ ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА ПРЕМИЕРНАТА ПОСТАНОВКА НА БАЛЕТА „КОПЕЛИЯ“

 

 

 

Защо балетът „Копелия“ устоява във времето?

Защото е много приятен семеен балет. Изпълнен с хубаво чувство за хумор, в него има място и за любов, и за ревност, и за прошка. Изпъстрен с весели и смешни ситуации, този истински комичен балет ни учи да прощаваме и да обичаме. Всички знаят приказката на Шарл Перо. В нашата версия акцентът пада върху взаимоотношенията между Франц и Копелия. Първо действие въвежда живо и интересно в работилницата за кукли. По-нататък куклите оживяват и започва интригата с объркването на Франц, който смята куклата Копелия за истинска девойка. Във второ действи има превъзходни дивертисменти на класически вариации за дуети и ансамбли и разбира се красиво па де дьо.

Защо реши да повериш партиите на годениците Сванилда и Франц на тандема Нерея Асторя и Марко ди Салво, които впрочем станаха близки, откакто дойдоха да танцуват във Варненската балетна трупа?

Водещите партии изпълняват Сванилда и Франц, те са годеници, те са двойка, така че защо да не подходя и аз по същия начин към Нерея и Франко. Те са заедно на сцената и в живота, затова стоят по-близо до героите и тяхното възприятие за двойката в сюжета, е съвсем естествено. Нека да им дадем шанс да покажат възможностите си, да бъдат сами себе си, да реализират мечтите си. Нерея и Марко са много пластични, много истински и несъмнено ще се харесат на зрителите. 

6 април 1947 – 6 април 2020

 

Виолета Тончева

 

Петър Райчев – първото име на Варненската опера

Историята на Варненската опера започва с името на варненеца Петър Райчев (1887-1960), първата българска оперна легенда, първият наш прочут белкантов тенор, първият от плеядата брилянтни гласове, които светът аплодира като „българското оперно чудо“. Многостранно надарен, той изучава живопис, литература и завършва със златен медал Московската консерватория, специализира в Италия, след което започва блестящата си кариера. Петър Райчев пее в най-реномираните театри и концертни зали на три континента - Европа, Азия и Америка, където се съизмерва с Енрико Карузо, Тито Скипа, Бениамино Джили. Критиката сравнява вокалното му и артистично майсторство с това на Шаляпин, Тоти Дал Монте, Тита Руфо. Tворци като Артуро Тосканини, Сергей Прокофиев, Умберто Джордано, Пиетро Маскани, Бруно Валтер оценяват високо таланта на българина.
Освен като изключителен оперен артист и режисьор, Петър Райчев вписва името си в оперната история на България и като изтъкнат музикален педагог, професор в Държавната музикална академия в София, основател на Варненската опера (1947), съосновател на Русенската (1949) и на Пловдивската опера (1953).

Към цялата статия >>>>>>>

ИВАН КАРНАУХОВ ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА ПРЕМИЕРНАТА ПОСТАНОВКА НА БАЛЕТА „КОПЕЛИЯ“

 

 

 

Защо балетът „Копелия“ устоява във времето?

Защото е много приятен семеен балет. Изпълнен с хубаво чувство за хумор, в него има място и за любов, и за ревност, и за прошка. Изпъстрен с весели и смешни ситуации, този истински комичен балет ни учи да прощаваме и да обичаме. Всички знаят приказката на Шарл Перо. В нашата версия акцентът пада върху взаимоотношенията между Франц и Копелия. Първо действие въвежда живо и интересно в работилницата за кукли. По-нататък куклите оживяват и започва интригата с объркването на Франц, който смята куклата Копелия за истинска девойка. Във второ действи има превъзходни дивертисменти на класически вариации за дуети и ансамбли и разбира се красиво па де дьо.

Защо реши да повериш партиите на годениците Сванилда и Франц на тандема Нерея Асторя и Марко ди Салво, които впрочем станаха близки, откакто дойдоха да танцуват във Варненската балетна трупа?

Водещите партии изпълняват Сванилда и Франц, те са годеници, те са двойка, така че защо да не подходя и аз по същия начин към Нерея и Франко. Те са заедно на сцената и в живота, затова стоят по-близо до героите и тяхното възприятие за двойката в сюжета, е съвсем естествено. Нека да им дадем шанс да покажат възможностите си, да бъдат сами себе си, да реализират мечтите си. Нерея и Марко са много пластични, много истински и несъмнено ще се харесат на зрителите. 

За пръв път в историята на балета, в „Копелия“ танцува кукла.

Прочетете още  >>>>

 

2 април 2020, 19.00, Театър Опера Варна, Държавна опера Варна / State Opera Varna и фейсбук събитието Споделени представления

 

През тази седмицата в online платформата на Театрално-музикален продуцентски център Варна „Споделени представления“ на 2 април, 19.00, ще бъде излъчена постановката на Държавна опера Варна „Княз Игoр“ от Александър Бородин. Диригент-постановчик Борислав Иванов. Диригент Кръстин Настев. Режисура и сценография Кузман Попов. Костюмография Лора Маринова. Хореография Светлана Тоншева. Диригент на хора Цветан Крумов. Асистент-режисьор Сребрина Соколова. Фотография Росен Донев.

2, 16 декември, 2019, 19.00, Основна сцена, Варненска опера

Балетна премиера със съдействието на Фонд Култура при Община Варна

 

 

С призива „Съхранете духа и здравето си, останете у дома и споделете с нас любовта към изкуството!“, екипът на Театрално-музикален продуцентски център Варна успешно се пренесе във виртуалното пространство с видеозаписи на отбрани заглавия от своята продукция.

В първите две издания на online платформата „Споделени представления“, излъчената на 19 март Оперна гала за закриване на сезон 2018 на Държавна опера Варна, диригент Борислав Иванов и „Телефонът на мъртвеца“ от Сара Рул на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, реж. Петър Денчев, излъчен на 21 март, са достигнали до общо 57700 души, от които 34000 са гледали гала концерта, а 23700 – театралния спектакъл.

 

2 декември 2019, 14.00, Сцена Ротонда

 

Екипът на Театрално-музикален продуцентски център Варна, ДТ "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна, канят журналистите от варненските печатни и електронни медии, както и кореспондентите на националните издания на 2 декември, 14.00, Сцена Ротонда, на коледна пресконференция, последна за годината.

Тя е посветена на коледните премиери - балета "Копелия" от Лео Делиб (2, 16 декември, 19.00, Основна сцена) и

"Джуджетата и обущарят" по Братя Грим (12 декември, 18.00, Сцена Филиал и спектакли всеки ден до 23 декември),

както и на други празнични акценти в XX Коледен музикален фестивал и X Коледни театрални седмици - Варна 2019.

  

 

    

 

 

26 март 2020 година,

В online платформата на Театрално-музикален продуцентски център Варна „Споделени представления“ Държавна опера Варна ще излъчи на 26 март 2020, 19.00 своята балетна постановка „ПЕПЕЛЯШКА“ от Сергей Прокофиев. Постановката следва добре познатата приказка на Шарл Перо, в оригиналния хореографски прочит на з.а. на Русия Сергей Бобров, главен балетмайстор на Държавна опера Варна. В главните роли танцуват солисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и на Държавна опера Варна.

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ
28 ноември 2019, 19.00, Основна сцена

Диригент Дориян Тодоров, ученик на Маестро Ангелов
Солисти: Людмил Ангелов – пиано и Ина Кънчева - сопран. Оркестър на Държавна опера Варна.
В програмата: Чайковски - Славянски марш, Моцарт - Концертна ария “Ch’io mi scordi di te", Росини - "Арпа джентил" из операта “Пътуване до Реймс“, Чайковски - Писмото на Татяна из операта "Евгений Онегин", Шопен - Вариации оп. 2, Чайковски – „Ромео и Жулиета“.

 

   МИХАИЛ АНГЕЛОВ (1932-2017)

е от плеядата големи български диригенти с изключителен принос за развитието на българската музикална култура. Той е един от основателите на оркестъра "Софийски солисти". Бил е директор и главен диригент на оперните театри в Русе, Пловдив, Бургас и Благоевград. В периода 1961-1991 е назначен последователно за диригент, заместник-главен диригент, главен диригент и директор на Софийската опера. От 2005 е главен диригент на Националния музикален театър "Стефан Македонски". Ученици на Михаил Ангелов са известни изпълнители като Гена Димитрова, Нели Божкова, Валери Попова, Александрина Пендачанска, Стоян Попов, Иван Консулов, Бойко Цветанов и Цветан Михайлов. Репертоарът на Маестро Ангелов съдържа 39 произведения, 17 от които той поставя за първи път на българска сцена. За своите 55 години творческа дейност Михаил Ангелов има повече от 2500 участия, които включват оперни и балетни заглавия, хорови и симфонични концерти, ораториални творби. Носител е на орден "Кирил и Методий" I степен и на всички високи отличия в областта на културата в България.

 

Във връзка с обявеното извънредно положение и препоръки на Националния оперативен щаб, създаден със  Заповед № Р-37/26.02.2020 г. на Министър – председателя на Република България, ТМПЦ- Варна обявява:

 

 Със Заповед № 174 от 23.03.2020 г. на Директора на ТМПЦ- Варна се отменя процедурата за провеждане на обявения  за 25.03.2020 г. от 14.00 часа търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот за срок от 3 /три/ години представляващ:

Помещение „КЛУБ НА АКТЬОРА, съгласно АДС № 890/98 г., вписан в СВ-Варна под № 82, то, 16, рег. № 5319, дело № 3741/06.03.2007г. и Заповед № РД-1-7706/57/04.03.2003 г. на Областния управител на Варненска област, с обща площ от 57 кв.м,съставляващо  самостоятелен обект с идентификатор 10135.1506.39.4.2по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК гр. Варна, с предназначение на самостоятелния обект по схема: за обществено хранене и при граници: на същия етаж – имот с идентификатор 10135.1506.39.4.1, без данни за граници под и над обекта и без данни за площ на обекта по схема.

Нова информация за търга ще бъде обявена след отмяна на Извънредното положение.

ТМПЦ Варна открива ОБЩЕСТВЕНА ПОРЪЧКА чрез събиране на оферти с предмет:

„ДОСТАВКА НА 1 /ЕДИН/ БРОЙ ФАБРИЧНО НОВ  ЛЕК АВТОМОБИЛ М1 – 8+1 ЗА НУЖДИТЕ НА „ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР ВАРНА“ – ГР. ВАРНА“

1.1 Информация

1.2 Обява

1.3 Документация

1.4 Образци

1.5 АОП

1.6 Допълнителна информация

1.7 Протокол 1

1.8 Протокол 2

1.9 Договор

1.10 Техническо предложение

1.11 Цена и Сервиз

 

С призив да запазим нормалния си ритъм на живот в условията на криза и с мисъл за публиката, екипът на Театрално-музикален продуцентски център Варна реагира гъвкаво и успешно се пренесе във виртуалното пространство с излъчването на отбрани заглавия от своята продукция.

Платформата „Споделени представления“ предлага в социалните мрежи всяка седмица един спектакъл на ДТ „Стоян Бъчваров“ и един на Държавна опера Варна. Видеозаписите ще се качват в съответните фейсбук страници, в дните четвъртък и събота, малко преди 19.00 - обичайния час, когато завесата в театъра се вдига.

 

 

 

Държавна опера - Варна обявява 5-дневен ЧЕРЕН ПЕТЪК за спектаклите от програмата за декември, януари и февруари, 2019 - 2020 г.

От 25-ти до 29 ноември можете да закупите билет с 30 % отстъпка. Побързайте, местата са ограничени!

 

10.12 / 19.00 ч. ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА

Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър

Режисьор Светозар Донев

Диригент Страцимир Павлов

 

15.12 / 11.30 ЛЕШНИКОТРОШЧКАТА

Балет по музика на П. И. Чайковски

Хореография Сергей Бобров

Диригент Мартин Георгиев

Оркестър на Държавна опера - Варна

Участват солисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и Държавна опера - Варна - Анастасия Белоногова

Франциско Руиз, Николай Димитров, Павел Кирчев

 

Онлайн платформа на Театрално-музикален продуцентски център - Варна

Съхранете духа и здравето си, въпреки кризата! Споделете любовта към изкуството!

19 март, 19.00 часа - Оперна гала на Опера в Летния театър - Варна 2018, видеозапис;

https://www.youtube.com/watch?v=b9z7lKoIByI

 

 

 

 

 

От днес, 19 март, платформата „Споделени представления“ ще предлага в социалните мрежи един спектакъл на Драматичния театър „Стоян Бъчваров“ и един на Държавната опера във Варна.

С какво ще започнат споделените представления ще ни разкаже от Варна Вилиана Иванова.

За онлайн платформата „Споделени представления“ и инициативата „Театърът чете от вкъщи“ говорим с Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център – Варна

 

Последвайте линка за повече информация >>>>>

 

Източник : 

bnt.bg

 

 

 

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ ЗА "СПЯЩАТА КРАСАВИЦА"

22 ноември, 12.00, Сцена Ротонда

 

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна очаква представители на варненските медии и на столичните издания във Варна на пресконференция с екипа на премиерната балетна постановка "Спящата красавица" на 22 ноември, 12.00, Сцена Ротонда.

  

 

Online платформа на Театрално-музикален продуцентски център Варна

 

19 март, 19.00 - Оперна гала на Опера в Летния театър 2018, видеозапис

21 март, 19.00 - "Телефонът на мъртвеца" на ДТ "Стоян Бъчваров", видеозапис

Всеки ден, 19.00 - "Тетърът чете от вкъщи", домашно видео

 

 

СПЯЩАТА КРАСАВИЦА

23, 25 ноември, 19.00, Основна сцена - ПРЕМИЕРА

Балет от П. И. Чайковски. Хореография Мариус Петипа. Хореографска редакция и режисура Сергей Бобров. Балетмайстор Иван Карнаухов. Сценография и костюми Лора Маринова. В главните роли: АВРОРА – Анастасия Белоногова, Красноярск, ПРИНЦ ДЕЗИРЕ – Франциско Руиз, Варна; Феята на люляка – Мириам Рока Круз, Варна, ФЕЯ КАРАБОС, зла фея – Павел Кирчев, Варна

 

 

   

МИРИАМ РОКА КРУЗ               АНАСТАСИЯ БЕЛОНОГОВА                      ФРАНЦИСКО РУИЗ                                   ПАВЕЛ КИРЧЕВ

 

 

Виолета Тончева: Как разбирате героите, които пресъздавате?

 

Анастасия Белоногова: Разбирам добре моята Аврора, чувствам, че това е моята роля. Аврора е прекрасна девойка, много скромна и чиста душа и чрез нея ще се опитам да покажа на моя рицар как двамата можем да бъдем щастливи. Някои смятат, че да пресъздадеш добрия герой е по-трудно, но това не е валидно за всички случаи. Зависи от човека и начина, по който той възприема ролята. За мен е по-лесно да танцувам положителни герои, а и нямам голям опит с отрицателните. Моите героини са все положителни, макар че в „Лебедово езеро“, където танцувам и Одета, и Одилия, наистина Одилия е по-сложният образ. Но в „Спящата красавица“ нямам никаква дилема, Аврора е изцяло положителен персонаж и аз се надявам моята интерпретация на Аврора да съвпадне с представата на публиката за нея.

Франциско Руиз: Премиерата на балета „Спящата красавица“ е важен момент в творческия ми път, защото дебютирам в ролята на Принц Дезире. Той е много красив и чист образ, в който аз с удоволствие се превъплъщавам. Хореографията е сложна, защото танцуваме класическа хореография в стила на руската балетна школа, а тя има специфична постановка и изисква много добра техника. В този смисъл „Спящата красавица“ е начин за израстване на всеки балетен артист.

 

Виолета Тончева: В какво се състои тайната на руската балетна школа, Анастасия?

Анастасия Белоногова: Навярно в строгостта и в изискванията. Когато ние, руснаците, се посветим на изкуството, то за нас придобива първостепенно значение. Ние живеем с изкуството, влагаме всичко в него, посвещаваме му цялото си време. На репетиция или не, мисълта ни постоянно е заета с балета, на който сме се отдали с цялото си същество. Балетът изпълва целия ни свят.

 

Виолета Тончева: Артистът се вживява като че ли най-силно в съдбата на последния герой, който трябва да изиграе...

 

Павел Кирчев: Аз съм танцувал Фея Карабос и друг път, също в Русия и в Англия, така че за мен това не е дебют. Ролята е отрицателна, много характерна и необходима като контрапункт на доброто, без злото не може да оцениш хубавото. Чудесно е, че нашата балетна премиера съвпада с премиерата по кината на втората част от филма на Дисни по същия сюжет „Господарката на злото“, с Анджелина Джоли в ролята на злата фея.

Мириам Рока Круз: Мисля много над моята дебютна роля като Фея Люляк, една от важните роли в „Спящата красавица“. Фея Люляк е двигател на действието и създава връзките в сюжета. Тя притежава силата да накара някого да заспи за 1000 години, може да направлява също и действията на принца. Фея Люляк е интересен образ, който ме привлича и ме предизвиква да покажа всичко, на което съм способна. Щастлива съм да танцувам в един толкова красив и труден балет като „Спящата красавица“.

 

Виолета Тончева: Как се чувствате във варненската балетна трупа?

 

Анастасия Белоногова: Чувствам се много комфортно, всички са дружелюбни и целеустремени.
Мириам Рока Круз: В трупата се разбираме и подкрепяме, работим заедно за общия успех.
Франциско Руиз: Харесвам трупата и варненската публика, която има вкус към балетното изкуство. Очаквам с нетърпение нейната реакция за „Спящата красавица“.

Виолета Тончева: „Спящата красавица“ е балет за...

Анастасия Белоногова: За любовта.
Франциско Руиз: За магията, за фантазията.
Мириам Рока Круз: За победата на доброто над злото и разбира се за любовта.
Павел Кирчев: Изключителен балет за много добри професионалисти. „Спящата красавица“ е един от най-известните балети на Чайковски и аз се радвам, че вече ще имаме и това заглавие в нашия балетен репертоар.

 

Още за солистите:

 

АНАСТАСИЯ БЕЛОНОГОВА е родена в Красноярск, занимава се с балет от 5-годишна, от 8-годишна посещава балетното студио на Красноярския музикален театър. Завършва с отличие Хореографския колеж в Красноярск през 2017 г. и веднага става солистка на Държавния театър за опера и балет в Красноярск. Участва в майсторски класове на именити балетни педагози. Отличена е с много награди, сред които Гран При Сибир, стипендия от фондация „Галина Уланова“ и др. В репертоара й влизат главните роли в „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“ и др. Анастасия Белоногова жъне успехи и извън Русия, варненската публика също познава и високо цени нейното балетно изкуство.

 

МИРИАМ РОКА КРУЗ е родена в Луго, Испания, завършва с отличие класическа и съвременна хореография в Professional Conservatory of Dance родния си град. Продължава обучението си в Maria de Avila’s Studio, под ръководството на Lola de Avila, в Сарагоса. Работи с балетния педагог Татяна Севастиянова и е солист в Russian Masters Stars Gala в Аликанте 2017. През март 2018 се присъединява към балетната трупа на Варненската опера, на чиято сцена танцува Големия лебед и Испански танц в „Лебедово езеро“, Фея в „Пепеляшка“, Мирта в „Жизел“, Френски танц в „Лешникотрошачката“, Мерседес в „Дон Кихот“ и Фея Люляк в „Спящата красавица“. Участва в 3-месечното турне на трупата в Англия. От 2019 Мириам Рока Круз е солистка на варненския балет.

 

ФРАНЦИСКО РУИЗ е роден в Алмериа, Испания. Завършва с отличие Conservatorio Profesional de Danza „Kina Jimenez“ през 2014 и Visual Arts and Dance в университета „Крал Хуан Карлос“ в Мадрид. Солист на Madrid Chamber Ballet от 2014 до 2018 и на балета на Държавна опера Варна от 2018. Репертоарът му включва ролите на Базил в „Дон Кихот“, Принца в „Лешникотрошачката“ и „Спящата красавица“, Принц Зигфрид в „Лебедово езеро“, Джеймс в „Силфида“, Gennaro в „Неапол“, Colas в „La Fille mal gardée“, Jean de Brienne в „Раймонда“, Албрехт в „Жизел“, Принц Дезире в „Спящата красавица“.

 

 

Всеки ден, 19.00, Фейсбук

В условията на световна пандемия актьорите от Драматичен театър "Стоян Бъчваров" решиха да пренесат "ТЕАТЪРЪТ ЧЕТЕ" в домовете си. И вече го правят! Всеки ден в 19:00 часа във фейсбук събитието и във фейсбук страницата на театъра се качва нов клип от проекта. Проследете сами кои са актьорите, авторите и произведенията!
Това ще повдигне духа на много хора, смятат варненските актьори, чиито призив е да си останете у дома, за да спасите собствения си и живот и живота на другите.

#stayhome #останивкъщи #театърътчете

https://www.facebook.com/events/216136136254374/?event_time_id=216136189587702

 

СПЯЩАТА КРАСАВИЦА

23, 25 ноември, 19.00, Основна сцена - ПРЕМИЕРА

Балет от П. И. Чайковски. Хореография Мариус Петипа. Хореографска редакция и режисура Сергей Бобров. Балетмайстор Иван Карнаухов. Сценография и костюми Лора Маринова. В главните роли: АВРОРА – Анастасия Белоногова, Красноярск, ПРИНЦ ДЕЗИРЕ – Франциско Руиз, Варна; Феята на люляка – Мириам Рока Круз, Варна, ФЕЯ КАРАБОС, зла фея – Павел Кирчев, Варна

 

 

   

   МИРИАМ РОКА КРУЗ               АНАСТАСИЯ БЕЛОНОГОВА                      ФРАНЦИСКО РУИЗ                              ПАВЕЛ КИРЧЕВ

 

 

Виолета Тончева: Как разбирате героите, които пресъздавате?

 

Анастасия Белоногова: Разбирам добре моята Аврора, чувствам, че това е моята роля. Аврора е прекрасна девойка, много скромна и чиста душа и чрез нея ще се опитам да покажа на моя рицар как двамата можем да бъдем щастливи. Някои смятат, че да пресъздадеш добрия герой е по-трудно, но това не е валидно за всички случаи. Зависи от човека и начина, по който той възприема ролята. За мен е по-лесно да танцувам положителни герои, а и нямам голям опит с отрицателните. Моите героини са все положителни, макар че в „Лебедово езеро“, където танцувам и Одета, и Одилия, наистина Одилия е по-сложният образ. Но в „Спящата красавица“ нямам никаква дилема, Аврора е изцяло положителен персонаж и аз се надявам моята интерпретация на Аврора да съвпадне с представата на публиката за нея.

Франциско Руиз: Премиерата на балета „Спящата красавица“ е важен момент в творческия ми път, защото дебютирам в ролята на Принц Дезире. Той е много красив и чист образ, в който аз с удоволствие се превъплъщавам. Хореографията е сложна, защото танцуваме класическа хореография в стила на руската балетна школа, а тя има специфична постановка и изисква много добра техника. В този смисъл „Спящата красавица“ е начин за израстване на всеки балетен артист.

 

Виолета Тончева: В какво се състои тайната на руската балетна школа, Анастасия?

Анастасия Белоногова: Навярно в строгостта и в изискванията. Когато ние, руснаците, се посветим на изкуството, то за нас придобива първостепенно значение. Ние живеем с изкуството, влагаме всичко в него, посвещаваме му цялото си време. На репетиция или не, мисълта ни постоянно е заета с балета, на който сме се отдали с цялото си същество. Балетът изпълва целия ни свят.

 

Прочетете още >>>>>>

Какво ще се случи със спектаклите на операта и театъра във Варна в периода на кризата с коронавируса?

Гост в студиото: Даниела Димова, директор на Театрално-музикалния продуцентски център — Варна

Източник : БНТ2

 

 

 

Проф. ВИНЧЕНЦО МАРИОЦИ и проф. ТОДОР ПЕТРОВ за подхода им към интерпретацията на Бетовен

 

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ
21 ноември, 19.00, Основна сцена
Диригент Винченцо Мариоци. Солисти: Анна Фурнаджиева - цигулка, Франческо Мариоци - виолончело, Тодор Петров - пиано. Програма: Увертюра оп. 124 „Освещаването на дома“, Концерт за цигулка, виолончело и пиано и Симфония №4 в си бемол мажор от Лудвиг ван Бетовен

 

 

Проф. ВИНЧЕНЦО МАРИОЦИ - диригент

Винаги се стремя да предам красотата, експресията и смисъла на музиката. Когато работя над дадено произведение, независимо дали като инструменталист или диригент, първо трябва да разбера какво е искал да вложи композиторът, за да мога след това да го интерпретирам и да се опитам да разкрия красотата и смисъла му. Що се отнася до Бетовен, той е изключителна личност, гений, който още тогава мисли глобално и предвижда обединението на Европа. Когато четем писмата, които той си разменя с Гьоте, не можем да не се възхитим на философската дълбочина в хуманистичните му идеи. Той си представя бъдещето на Европа и света като резултат от развитието на духа и културата на отделния човек и на всички народи. Споделям идеите на Бетовен, вярвам в християнските ценности и в красотата на музиката. Достоевски също го е казал: „Красотата ще спаси света“.
Радвам се, че за пръв път ще дирижирам концерт във Варна. Варна е хубав град, който много ми напомня на Пулия в Италия.

 

Проф. ТОДОР ПЕТРОВ - пиано

За да свириш добре един композитор, трябва добре да познаваш неговия свят. Аз свиря от 17-годишен целия Бетовен. Израсъл съм с неговата музика, познавам цялото му творчество. Чел съм 5-те тома, които ни е оставил, не само ноти, но и философски съчинения, много писма. Бетовен е истински ерудит, правил е дори анализи на философските произведения на Плутарх. Уникална личност с огромна култура, той е бил и полиглот. Говорил е, освен родния си език, италиански, френски, английски, дори ирландски и древногръцки. Бетовен е визионер на една обединена и разумна Европа, в която не всички хора са еднакви, но всички имат еднакви права и еднакви възможности да се образоват и да изграждат професионалната си кариера. Неслучайно тъкмо Бетовен е автор на Химна на Европа.
Радвам се, че 3 години след последния ми концерт във Варна, отново ще свиря пред варненска публика. На 21 ноември, с оркестъра на Варненската опера, под диригентската палка на Винченцо Мариоци, заедно с цигуларката Анна Фурнаджиева и виолончелиста Франческо Мариоци, ще бъдем солисти в симфоничен концерт с творби от Бетовен, а предния ден нашето трио ще изнесе концерт с произведения на Хайдн и Менделсон в Градската художествена галерия.

 

 

 

ПРОФ. СВЕТОЗАР ДОНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за новата си постановка на „Хубавата Елена“ от Жак Офенбах във Варна. Премиерният спектакъл на Държавна опера Варна ще бъде игран на 19 март 2020, 19.00, Основна сцена, без публика, съобразно отмяната на спектакли във връзка с коронавирус (COVID- 19), но почитателите на оперетата ще могат да го проследят с Live Streaming в интернет.

 

 

 

 

21 ноември, 19.00, Основна сцена

 

Цигуларката АННА ФУРНАДЖИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Симфоничния концерт с творби от Бетовен, съвместната работа с пианиста Тодор Петров и виолончелиста Франческо Мариоци, особеностите на Тройния концерт и първото изпълнение във Варна на увертюрата „Освещаването на дома“ в Деня на християнското семейство

 

Симфоничен концерт с творби само от един композитор, при това Бетовен, задължава...

Наистина задължава. Още повече, че догодина ще честваме 250 години от рождението на Бетовен. Нашият концерт, специално програмиран от Маестро Мариоци, ще настрои публиката за тази забележителна годишнина. Беше ми голяма мечта да изпълня Тройния концерт за цигулка, пиано и виолончело от Бетовен и съм доволна, че ще мога да го изсвиря пред варненска публика.

 

Как се събра триото?

За пръв път се събрахме за един концерт във Враца през февруари тази година и веднага си допаднахме. При изпълнение на Бетовен трябва да се спазват класическите норми. Техническата трудност е доста висока, трябва да я преодолеещ преди да започнеш да интерпретираш произведението и аз се надявам, че ние вече сме минали този най-труден етап, за да се отдадем изцяло на тънкостите в интерпретацията.

С пианиста Тодор Петров излизаме заедно на сцената повече от 10 години. Тодор от своя страна много е работил с виолончелиста Франческо Мариоци и двамата имат редица концерти зад гърба си. Щастлива съм, че бях поканена да свиря в трио с тях. Тримата изнесохме през лятото камерен концерт в Италия, в който Франческо беше първи челист, аз - първа цигулка, Тодор - на пианото. Сега, освен концерта в операта, подготвяме за ГХГ още един концерт, с различна програма. Надявам се нашето сътрудничество да продължава.

 

Какво по-точно ти допада в изпълнителския стил на Тодор и Франческо?

Да се работи с Тодор е удоволствие. Като доктор по история на музиката, той не просто подготя перфектно изпълнението си, а подхожда изследователски, проучва разнообразни архивни материали, свързани със създаването на творбата и това много ми помага самата аз да навляза в нейната същност. Франческо Мариоци е прекрасен виолончелист, който на концерти винаги свири на редки инструменти и това е допълнителна причина варненските почитатели на симфоничната музика да посетят нашия концерт.

 

Да съпреживееш Бетовен винаги е валиден аргумент.

Така е, но имаме и новина. Увертюрата „Освещаването на дома“, която е напълно непозната за Варна, сега ще прозвучи за пръв път. Неслучайно посвещаваме концерта на християнския празник на семейството 21 ноември. Четвъртата симфония на Бетовен не е изпълнявана поне от 15 години тук, а Тройният концерт за цигулка, виолончело и пиано винаги е добре да се чуе в различни интерпретации.

 

 

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ

21 ноември, 19.00, Основна сцена

Диригент Винченцо Мариоци. Солисти: Анна Фурнаджиева - цигулка, Франческо Мариоци - виолончело, Тодор Петров - пиано. Програма: Увертюра оп. 124 „Освещаването на дома“, Концерт за цигулка, виолончело и пиано и Симфония №4 в си бемол мажор от Лудвиг ван Бетовен

 

Още по темата :

http://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/aktualni-novini/2642-edin-vupros-kum-dvamata-profesori  

 

 

19 март 2020, 19.00, Основна сцена

 

Премиерният спектакъл на Държавна опера Варна “Хубавата Елена“ от Жак Офенбах ще бъде игран на 19 март 2020, 19.00, Основна сцена, без публика, съобразно отмяната на спектакли във връзка с коронавирус (COVID- 19), но почитателите на оперетата ще могат да го проследят на живо в интернет с Live Streaming.

 

21 ноември, 19.00, Основна сцена

 

Цигуларката АННА ФУРНАДЖИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Симфоничния концерт с творби от Бетовен, съвместната работа с пианиста Тодор Петров и виолончелиста Франческо Мариоци, особеностите на Тройния концерт и първото изпълнение във Варна на увертюрата „Освещаването на дома“ в Деня на християнското семейство

 

 

Симфоничен концерт с творби само от един композитор, при това Бетовен, задължава...

Наистина задължава. Още повече, че догодина ще честваме 250 години от рождението на Бетовен. Нашият концерт, специално програмиран от Маестро Мариоци, ще настрои публиката за тази забележителна годишнина. Беше ми голяма мечта да изпълня Тройния концерт за цигулка, пиано и виолончело от Бетовен и съм доволна, че ще мога да го изсвиря пред варненска публика.

 

Как се събра триото?

За пръв път се събрахме за един концерт във Враца през февруари тази година и веднага си допаднахме. При изпълнение на Бетовен трябва да се спазват класическите норми. Техническата трудност е доста висока, трябва да я преодолеещ преди да започнеш да интерпретираш произведението и аз се надявам, че ние вече сме минали този най-труден етап, за да се отдадем изцяло на тънкостите в интерпретацията.

С пианиста Тодор Петров излизаме заедно на сцената повече от 10 години. Тодор от своя страна много е работил с виолончелиста Франческо Мариоци и двамата имат редица концерти зад гърба си. Щастлива съм, че бях поканена да свиря в трио с тях. Тримата изнесохме през лятото камерен концерт в Италия, в който Франческо беше първи челист, аз - първа цигулка, Тодор - на пианото. Сега, освен концерта в операта, подготвяме за ГХГ още един концерт, с различна програма. Надявам се нашето сътрудничество да продължава.

 

Какво по-точно ти допада в изпълнителския стил на Тодор и Франческо?

Да се работи с Тодор е удоволствие. Като доктор по история на музиката, той не просто подготя перфектно изпълнението си, а подхожда изследователски, проучва разнообразни архивни материали, свързани със създаването на творбата и това много ми помага самата аз да навляза в нейната същност. Франческо Мариоци е прекрасен виолончелист, който на концерти винаги свири на редки инструменти и това е допълнителна причина варненските почитатели на симфоничната музика да посетят нашия концерт.

 

 

Уважаеми зрители,

 Съобразно заповедта на Министерския съвет във връзка с коронавирус (COVID-19), се отлагат всички спектакли на Театрално-музикален продуцентски център, Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна. Отпада и обявеният флашмоб на 12 март за 99-ия рожден ден на Варненския театър.

 

 

 

 

 

 

Балетмайсторът ИВАН КАРНАУХОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата постановка на „Спящата красавица“ във Варна, особеностите на руската балетна школа, диктатурата на балета и Мариус Петипа, който казва: "Руският балет - това съм аз". Още за балетната педагогика и качествата на балетната трупа на Държавна опера Варна

 

 

 

 

Балет от П. Й. Чайковски в 2 действия и 5 картини. Хореография Мариус Петипа. Хореографска редакция Сергей Бобров. Балетмайстор Иван Карнаухова. В главните роли танцуват солисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и Държавна опера Варна: АВРОРА – Анастасия Белоногова, Красноярск, ПРИНЦ ДЕЗИРЕ – Франциско Руиз, Испания/Варна; ФЕЯ ЛЮЛЯК – Мириам Рока Круз, Испания/Варна, ФЕЯ КАРАБОС – Павел Кирчев, Варна. Първа постановка в историята на Варненската опера. Премиери 23, 25 ноември 2019, 19.00, Основна сцена

 

Повече информация :

https://www.mh.government.bg/bg/novini/aktualno/zdravniyat-ministr-izdade-zapovedi-vv-vrzka-s-regi/

 

 

 

Балетмайсторът ИВАН КАРНАУХОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата постановка на „Спящата красавица“ във Варна, особеностите на руската балетна школа, диктатурата на балета и Мариус Петипа, който казва: "Руският балет - това съм аз". Още за балетната педагогика и качествата на балетната трупа на Държавна опера Варна

 

 

Балет от П. Й. Чайковски в 2 действия и 5 картини. Хореография Мариус Петипа. Хореографска редакция Сергей Бобров. Балетмайстор Иван Карнаухова. В главните роли танцуват солисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и Държавна опера Варна: АВРОРА – Анастасия Белоногова, Красноярск, ПРИНЦ ДЕЗИРЕ – Франциско Руиз, Испания/Варна; ФЕЯ ЛЮЛЯК – Мириам Рока Круз, Испания/Варна, ФЕЯ КАРАБОС – Павел Кирчев, Варна. Първа постановка в историята на Варненската опера. Премиери 23, 25 ноември 2019, 19.00, Основна сцена

 

„Спящата красавица“, приказката, която не само децата обичат...

Наистина това е прекрасна приказка, нежно въплъщение на идеята за любовта, която олицетворяват Аврора и Принц Дезире. Важна роля играе Фея Люляк, феята на доброто, която преодолява всички, причинени от злата Фея Карабос, препятствия. В този балет има много персонажи, а на финала зa сватбата се събират всички - Червената шапчица, Вълкът, Пепеляшка и други герои от популярни приказки. „Спящата красавица“ е авторска хореографска редакция на Сергей Бобров по класическата хореография на Мариус Петипа и аз се радвам, че имам възможността да работя по нея в първата постановка на този балет на варненска сцена.

 

Защо руската балетна школа става доминантна в световен мащаб?

Руската балетна школа взема най-доброто от френската и италианската балетна школа, пречупва го през руската индивидуалност и създава свой собствен стил. Тя се обособява като самостоятелна школа, която се отличава по много неща от европейската, включително методика на преподаване, акценти в техниката, форма на изпълнение и т.н. Например постановката на ръцете във френската школа, повлияна от времето на Луи XIV, е доста по-маниерна. Съвсем различна е постановката на ръцете и в италианската школа. В руската балетна школа всички тези различия са преосмислени, преработени и приведени в съответствие с характера и нагласата на руската чувствителност. Фактът, че руската балетна школа се приема с адмирации в цял свят, говори достатъчно добре за нейните качества.

 

Какъв тип балетмайстор е Иван Карнаухов?

В творческата си кариера съм танцувал всички роли в „Спящата красавица“, сега също имам участие, но по-важната ми роля тук е на педагог и балетмайстор. В балета не може да има демокрация, в балета е въможна единствено диктатура. Ако не се подчиняваш и не изпълняваш задачите, които ти се поставят, просто трябва да си вървиш. Разбира се, в хода на постановката аз вземам под внимание мнението и предложенията на артистите, това е естествено. Но когато балетмайсторът предяви своите изисквания, какво и как трябва да се направи, балетният артист не бива да спори. И това е така, защото всеки има своята гледна точка и докато артистът възприема нещата от своя ъгъл, балетмайсторът обхваща цялата картина.

 

 

Прочетете цялото интервю тук >>>>>

 

 

Уважаеми зрители,

Следвайки разпорежданията на Министерския съвет във връзка с коронавирус (COVID-19), се отлага гастролът на операта „Турандот“ на 9 март 2020 г. в НДК, София.

Спектакълът ще бъде изнесен на 13 април 2020, 19.00, НДК, София.

Закупените билети важат без заверка.

 

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

Държавна опера Варна § ДТ „Стоян Бъчваров“

 

9 март 2020 г.

На добър час на Къщичката за книги, която открихме в партерното фоайе на Основна сцена в Нощта на театрите 2019. Участвайте и вие, уважаеми зрители, в свободния обмен на книги, донесете книга и вземете книга. Да изпълним със съдържание и смисъл идеята.

 

Защото: "Когато човеш престане да чете, престава да мисли", предупреждава философът Дени Дидро.

   

 

Симфонична приказка и невероятният талант на братя Ешкенази

 

 

Към цялата новина  >>>>>>>

 

Източник : truestory.bg

Идвате във Варна с хубави новини за поредица от успешни конкурси...

През лятото спечелих конкурса за оперни певци в Пиаченца и наградата на Варненската опера да пея на нейната сцена. Два месеца по-късно взех първа награда в конкурса „Андре Шение“ в Южна Италия, също две специални награди. Май месец пях в Рим в „Турчинът в Италия“, спектакъла организираше дъщерята на Тито Гоби. Последната новина е, че миналата седмица бяха прослушванията в Ла Скала и аз съм новият член на Оперното студио в Ла Скала.

Страхотно! Значи преди да пеете в Миланската скала, ще Ви чуем на сцената на Варненската опера в Бохеми“...

 

Да, ще изпълня ролята на Колин и тя е моят дебют. Готвих миналата година партията в Италия, в Ливорно, но се оказа, че ще я изпея за пръв път в България, във Варна.

 

Прочетете цялото интервю >>>>>>

 

6 март, 19.00, Основна сцена

 

Елена Баръмова спечели аплодисментите на варненската публика още в първото издание на Опера в Летния театър 2010 със своите Вердиеви героини Абигайл в „Набуко” и Елвира в „Ернани”. Сега ще я аплодираме като Турандот, една от коронните роли в богатия й репертоар, с която тя жъне успех на оперните сцени у нас и в Европа.

15 ноември 2019, 19.00, Основна сцена

БОХЕМИ

Опера от Джакомо Пучини. Диригент Жан Ангелов. Режисьор Кузман Попов. В ролите: РОДОЛФО - Педро Аройо, МИМИ - Зеня Ардженти, МАРСЕЛ - Свилен Николов, ШОНАР - Пламен Димитров, КОЛИН – Божидар Божкилов, МЮЗЕТА - Ирина Жекова, БЕНОА - Илко Захариев, АЛСИНДОР - Гео Чобанов, ПАРПИНЬОЛ - Христо Ганевски, МИТНИЧАР - Емил Симидов, СЕРЖАНТ - Людмил Петров. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

 

 

 За втори път във Варна свързваме „Бохеми“ с Маестро Жан Ангелов. След запомнящия се спектакъл в началото на годината, сега отново ще дирижирате шедьовъра на Пучини.

„Бохеми“ има особено значение в моя творчески път. Началото на диригентската ми кариера е свързано с Маестро Борислав Иванов, който сега е артистичен директор на Варненската опера. Преди години именно той ми даде възможност да работя в Пловдивската опера. Там дирижирах най-напред „Албена“, с неговата съпруга, незабравимата София Иванова, в ролята на Албена. В Пловдив дирижирах за пръв път и „Бохеми“.

 

 

 

Сантимент...

Обичам да дирижирам „Бохеми“. Това е една от най-красивите опери на XX век, дълбоко емоционална, много веристична. В „Бохеми“ всичко е истинско и вълнуващо. Това е обяснението защо тази творба е толкова обичана от солистите и от публиката.

 

 

От екипа на мащабната копродукция “Турандот” на Държавна опера Варна и ПармаОперАрт обявиха нов солист за представянето й на 9 март в Зала 1 на НДК. Световната оперна прима Цветелина Василева прие да изпълни  ролята на ледената принцеса Турандот, след като организаторите предпочетоха да гарантират спокойствието на публиката и отложиха гостуването на италианското сопрано Сузана Бранкини.

 

15 ноември 2019, 19.00, Основна сцена

БОХЕМИ

Опера от Джакомо Пучини. Диригент Жан Ангелов. Режисьор Кузман Попов. В ролите: РОДОЛФО - Педро Аройо, МИМИ - Зеня Ардженти, МАРСЕЛ - Свилен Николов, ШОНАР - Пламен Димитров, КОЛИН – Божидар Божкилов, МЮЗЕТА - Ирина Жекова, БЕНОА - Илко Захариев, АЛСИНДОР - Гео Чобанов, ПАРПИНЬОЛ - Христо Ганевски, МИТНИЧАР - Емил Симидов, СЕРЖАНТ - Людмил Петров. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

 

 

 За втори път във Варна свързваме „Бохеми“ с Маестро Жан Ангелов. След запомнящия се спектакъл в началото на годината, сега отново ще дирижирате шедьовъра на Пучини.

„Бохеми“ има особено значение в моя творчески път. Началото на диригентската ми кариера е свързано с Маестро Борислав Иванов, който сега е артистичен директор на Варненската опера. Преди години именно той ми даде възможност да работя в Пловдивската опера. Там дирижирах най-напред „Албена“, с неговата съпруга, незабравимата София Иванова, в ролята на Албена. В Пловдив дирижирах за пръв път и „Бохеми“.

 

 

 

Сантимент...

Обичам да дирижирам „Бохеми“. Това е една от най-красивите опери на XX век, дълбоко емоционална, много веристична. В „Бохеми“ всичко е истинско и вълнуващо. Това е обяснението защо тази творба е толкова обичана от солистите и от публиката.

Какъв е опитът Ви с варненските „Бохеми“?

Много приятен. Солистите, оркестърът, хорът, всички колеги са много отзивчиви. С нетърпение очаквам спектакъла.

Какво се стремите да извлечете от това произведение?

Стремя се да вляза в чувствителността и в състоянието на героите, а в „Бохеми“ всеки един от младите хора е завършен персонаж сам за себе си. В този смисъл драматургичната връзка в „Бохеми“ за мен като диригент е най-важната.

Усещате ли публиката, когато дирижирате?

О, да. Всъщност ние винаги правим всичко за публиката. Това не бива да се забравя. Нашата цел е винаги една и съща – да пренесем чувствата на героите отвъд рампата и да ги предадем на зрителите.

След Варна какво предстои?

Много неща. Знаете, че от 40 години съм извън България, живея и работя в Берлин, дирижирам по целия свят. След Варна съм ангажиран в Щутгарт и Кралската опера в Копенхаген. Следват още много други ангажименти, но да не ги изброявам.

Позволете ми накрая още няколко думи. Много съм впечатлен, че Варненската опера се е развила толкова силно през последните години. Поднася разнообразен репертоар, разполага с толкова добри певци, кани и интересни творци от чужбина. Намирам, че Варненската опера води много гъвкава и много съвременна управленска политика.

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

ЖАН АНГЕЛОВ

Възпитаник на Музикалната академия в София и впоследствие специализирал в Русия, Франция и Германия, Маестро Жан Ангелов е добре познат диригент в много европейски и световни оперни театри и концертни зали. До 1981 година работи в България, след което се установява в централна Европа, заемайки важни диригентски позиции в Швейцария, Монте Карло, Германия и Словакия.

Развитието на диригентската му кариера бележaт гастроли в най-големите оперни театри в Европа – Париж, Виена, Берлин, Брюксел, Верона, Амстердам, Стокхолм, Копенхаген, Хелзинки, Прага, Будапеща и още много други. Симфонични концерти дирижира в Москва, Токио, Сантяго де Чили, Мексико сити и др.

Като Главен диригент на Националната словашка опера в Братислава (1994-1998) получава наградата “Furtwängler“, присъдена на колектива за изключително високи художествени постижения, а за негов СD запис на “Тристан и Изолда“ е отличен с годишната награда “Златен Орфей“ на Опера “Bastille“ в Париж.

От 40 години Жан Ангелов живее в Германия и е гост-диригент на престижни оперни сцени, сред които в Берлин - Дойче Опер и Комише Опер, също в Мюнхен, Хамбург, Щутгарт, Кьолн, Дрезден, Лайпциг и други.

Неговата богата звукозаписна дейност – над 30 CD е със симфоничните и радиооркестри на Монте Карло, Берлин, Базел, Щутгарт, Нюрнберг, София. Като главен гост-диригент на Словашкия Радиосимфоничен оркестър (1998-2006) прави интеграл на всички 9 симфонии на Дворжак (6 CD / OEHMS Classics, München), високо оценен от световната музикална критика.

 

28 февруари, 19.00, Основна сцена

 

Симфоничен концерт с именити творци от Италия, които гастролират за пръв път в България. Диригент Витторио Паризи. Солисти Массимо Макри – виолончело и Амадео Салвато – пиано. Оркестър на Държавна опера Варна.

13 ноември 2019, 19.00, Основна сцена

 

 

 

Солисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и Държавна опера Варна ще танцуват „Лебедово езеро“ на 13 ноември 2019 г. в памет на Мартин Чикалов. Преди една година, на 10 септември 2018 г. балетистът от Варненската опера бе прегазен на пешеходна пътека от пиян шофьор и този инцидент предизвика възмущението на цяла България. На предстоящото през ноември т.г. дело във ВКС ще се пледира за максимална присъда от 15 години затвор за виновника Петър Здравков, осъден преди това от Варненския апелативен съд на 10 години лишаване от свобода.
Балет в четири действия от Пьотр Илич Чайковски. Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов. Редакция Сергей Бобров. Костюми и сценография Ася Стоименова. В главните роли: Одета//Одилия - Анастасия Белоногова – солистка на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, Русия; Принц Зигфрид - Франциско Руиз – Испания, солист на Държавна опера Варна и Ротбарт - Павел Кирчев, солист на Държавна опера Варна Бляскавата история на най-обичания балетен спектакъл в света започва през 1895 г. на сцената на Мариински театър, Санкт Петербург. Новаторската хореографска редакция на Лев Иванов визира не само движенията на истинските птици, но изразява и силни чувства като любов, страх, болка и тревожност, с което спектакълът достига нова психологическа дълбочина. Мариус Петипа поставя валса, мазурката и останалите танци за сцената в двореца. Сергей Бобров, главен художествен ръководител на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и на варненската балетна трупа, внася в своята редакция нови елементи, които кореспондират със съвремените тенденции в класическия танц. В неговата версия за пръв път на сцената излизат ято черни лебеди и този допълнителен контрапункт откроява още по-ясно драматичния сблъсък между доброто и злото.

 

 26 февруари, 19.00, Основна сцена

 

След бравурните симфонични концерти във Варненската опера на 20 и 21 февруари, заедно с брат си, виртуозния цигулар Веско Ешкенази, Маестро Мартин Пантелеев ще дирижира тук на 26 февруари и операта "Дон Карлос" от Джузепе Верди. Варненската публика особено цени срещите си с харизматичния диригент, които независимо дали по коледно време или в разгара на лятото, в концерт край фонтана, са наситени с магията на голямото изкуство.

 

На 24 февруари от 19.00 часа балетната трупа на Държавна опера Варна ще представи своя „Дон Кихот“. Темпераментната, весела и завладяваща музика на Лудвиг Минкус превръща „Дон Кихот“ в един от най-популярните балети, които се играят във всички театри по света.

 

15, 16 НОЕМВРИ 2019

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна
Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ § Държавна опера Варна

 

Хитови театрални спектакли, мюзикъл, Театрална енциклопедия Варна, 10 години ТФ „Феникс“, „65 обръча“, „Преди спектакъла“, Къщичка за книги и още...

 

"Ти променяш играта. Играта променя теб" е посланието в Нощта на театрите 2019 – популярната инициатива, чиято цел е в един и същи ден театрите в различни европейски страни да акцентират върху творческия потенциал на изкуството, обменяйки идеи и енергии с публиката не само в театъра, но и извън него, в нетрадиционни пространства и с разнообразни интерактивни събития. Театрално-музикален продуцентски център Варна, Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна, участват за пореден път в Нощта на театрите, като за пореден път програмата им обхваща не един, а два дни - през тази година това са 15 и 16 ноември.

 

Театрално – музикален център гр.Варна обявява търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот за срок от 3 /три/ години представляващ:

8 ноември, 19.00, Основна сцена

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ

Диригент Кръстин Настев. Солист Стойка Миланова. Оркестър на Държавна опера Варна. Програма: Л. ван Бетовен - Концерт за цигулка в ре мажор, оп. 61; Й. Брамс - Симфония № 3

 

Виртуозната цигуларка Стойка Миланова започва обучението си по цигулка на тригодишна възраст при своя баща Трендафил Миланов. Завършва Московската държавна консерватория (1969) като ученичка на знаменития Давид Ойстрах. Работи под негово ръководство пет години и през това време получава втора награда от Международния конкурс “Кралица Елизабет” в Белгия. Свързва творческия си път с най-престижните сцени по света, но най-вече с Лондон, след като печели там първа награда от Международния конкурс за цигулка и виола (1970).

 

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, от първата пресконференция за ММФ „Варненско лято“ 2020

 

ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА В ЕДИН И СЪЩ ФЕСТИВАЛ С ЛАРА ФАБИАН

 

 

 

 

ДАНИЕЛА ДИМОВА, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за участието на Варненската опера в Международния музикален фестивал в Крайова

 

 

Г-жо Димова, да започнем този разговор за представянето на Варненската опера на румънската фестивална сцена с предисторията.

За пръв път Държавна опера Варна участва в международния музикален фестивал в Крайова, Румъния. Носещ името на голямата румънска оперна певица Елена Теодорини, родена в Крайова, този фестивал, който има биенален характер, през тази година се провежда за 16-ти път. В сравнение с ММФ „Варненско лято“, който датира от 1926 г., той е много млад фестивал, но също като нашия се радва на многобройна публика.  Директорът на операта в Крайова Антониу Замфир и артистичният съветник Кристиян Франческони ни поканиха да участваме с две постановки от нашия репертоар - едно класическо оперно заглавие,  спряха се върху „Норма“ от Белини, и една съвременна продукция - мюзикъла „Уестсайдска история“ от Бърнстейн, който подготвихме в копродукция с Операта в Крайова. Още през юни месец направихме кастинг за мюзикъла тук във Варна и заедно с директора на оперния театър в Крайова Антониу Замфир избрахме артисти за представлението. Веднага след варненската премиера на „Уестсайдска история“ в края на откомври заминахме за Крайова, за да се представим и на тяхната фестивална сцена. Бяхме радушно приети от публиката и на двата спектакъла. Особено ме впечатлиха младите хора в препълнената зала на Националния театър „Марин Сореску“, където играхме „Уестсайдска история“.

 

 

 

Какво впечатление Ви направи фестивалната програма?

Оперният фестивал „Елена Теодорини“ предлага много сериозна програма, която, наред с операта „Джани Скики“, нашата „Норма“, Оперна гала, мюзикъла „Уестсайдска история“ и други интересни събития, включва и премиера на „Травиата“, новото им заглавие. Фестивалът завършва на 17 ноември с попоперен концерт с Лара Фабиан, солисти, хор и оркестър на Операта в Крайова. Много ми беше приятно да установя, че Варненската опера участва в един и същ фестивал с Лара Фабиан.

Как експертите оцениха варненските продукции?

Посрещнахме ВИП гост за представлението на „Уестсайдска история“, за което специално пристигна от САЩ Майкъл Бърнстейн, племенник на великия композитор. Той познава всички по-големи постановки в света на този мюзикъл, така че приех оценката му “Great Show”за нашия прочит като едно високо признание. Анализирайки в детайли видяното, той отправи препоръки за някои дребни детайли, с които ние, разбира се, ще се съобразим. Получихме похвала от него за общото звучене на оркестъра, за добрия английски на артистите в подготвения от нас изцяло на английски език мюзикъл, както и за динамиката на музикалното построяване с драматични и лирични моменти. Екипът постигна върхови точки в изпълнението си, публиката го забеляза и възнагради нашата „Уестсайдска история“ с 15-минутни аплаузи. Специални поздравления получихме от Майкъл Бърнстейн и за удачния каст, според който няма нито един артист, който да не е бил разпределен точно за ролята, която му подхожда. Много комплименти заслужи Маестро Александър Фрай, чиято превъзходна работа стоеше в центъра на всички коментари. Висока оценка дадоха за представлението и италиански експерти, гости на фестивала.  

До какви творческите перспективи доведоха работните Ви срещи?

На работната среща с директора на Националния театър в Крайова Александру Буреану обсъдихме възможности за творческа колаборация с Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Споделих, че нашият театър се готви да посрещне 100-годишния си юбилей през 2021 г, а той разказа, че техният театър има още по-дълголетна история, основан е преди 170 години. Националният театър „Марин Сореску“ се ползва със славата на един от най-реномираните румънски театри, в който са поставяли световноизвестни режисьори като Питър Брук. Екипът организира международен Шекспиров фестивал, също биенале. 12-то издание на фестивала предстои в края на април, началото на май 2020 година и програмата му отдавна е готова. Аз поканих румънските колеги да видят нашето Шекспирово заглавие „Отело“ на режисьора Пламен Марков, чиято премиера ще излезе в края на януари. Надявам се Варненският драматичен театър да получи своята изява с хубаво Шекспирово представление в изданието на Международния Шекспиров фестивал в Крайова през 2022 година. Да припомня тук, че Националният театър „Марин Сореску“ е гостувал с „Бурята“ от Шекспир“ преди няколко години на нашата сцена, в рамките на МТФ „Варненско лято“.

Творческите контакти между Варна и Крайова продължават и може би ще се стигне до размяна на театрални продукции още преди Шекспировия фестивал през 2022 година.

След всичко това мога с удовлетворение да кажа, че в Крайова Варна е вече известен партньор, който защити името си с най-високи стандарти и качество.

В месеца на любовта и виното, по традиция в програмата на Държавна опера Варна, преобладават „любовните“ заглавия. След операта "Симон Боканегра" и блестящия гастрол на балетната трупа на Софийска опера и балет с "Кармен сюита", "Пахита" и "Кармина Бурана", на 11 февруари ще се насладим на Доницети и неговия „Любовен еликсир“, с диригент Лоренцо Бизари и изтъкнатите солисти на Варненската опера с международна кариера Илина Михайлова – Адина, Свилен Николов – Белкоре и Деян Вачков – Доктор Дулкамара. В ролята на Неморино за пръв път ще чуем именития италиански тенор Пауло Паолилло.

 

    

 

ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА В ЕДИН И СЪЩ ФЕСТИВАЛ С ЛАРА ФАБИАН

 

 

 

 

ДАНИЕЛА ДИМОВА, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за участието на Варненската опера в Международния музикален фестивал в Крайова

 

 

Г-жо Димова, да започнем този разговор за представянето на Варненската опера на румънската фестивална сцена с предисторията.

За пръв път Държавна опера Варна участва в международния музикален фестивал в Крайова, Румъния. Носещ името на голямата румънска оперна певица Елена Теодорини, родена в Крайова, този фестивал, който има биенален характер, през тази година се провежда за 16-ти път. В сравнение с ММФ „Варненско лято“, който датира от 1926 г., той е много млад фестивал, но също като нашия се радва на многобройна публика.  Директорът на операта в Крайова Антониу Замфир и артистичният съветник Кристиян Франческони ни поканиха да участваме с две постановки от нашия репертоар - едно класическо оперно заглавие,  спряха се върху „Норма“ от Белини, и една съвременна продукция - мюзикъла „Уестсайдска история“ от Бърнстейн, който подготвихме в копродукция с Операта в Крайова. Още през юни месец направихме кастинг за мюзикъла тук във Варна и заедно с директора на оперния театър в Крайова Антониу Замфир избрахме артисти за представлението. Веднага след варненската премиера на „Уестсайдска история“ в края на откомври заминахме за Крайова, за да се представим и на тяхната фестивална сцена. Бяхме радушно приети от публиката и на двата спектакъла. Особено ме впечатлиха младите хора в препълнената зала на Националния театър „Марин Сореску“, където играхме „Уестсайдска история“.

 

 

 

 

Солистът на Варненската опера Иво Йорданов дари кръв в деня на спектакъла „Симон Боканегра“ от Верди, в който той изпълнява главната роля. Конкретният повод да се случи точно на 3 февруари е необходимостта да се помогне на цигуларката Петя Костадинова от оркестъра на Варненската опера. Това, че сутринта ще даря кръв, а вечерта ще пея Симон Боканегра, не само няма да ми навреди, а ще има и здравословен ефект. Кръводаряването е най-хуманният жест, с който можем да спасим човешки живот, но нека не забравяме, че освен израз на благородство, той доказано стимулира и жизнените процеси в организма. Редовен кръводарител от 1998 година, Иво Йорданов е дарил досега общо около 30 литра кръв, при положение, че в човешкото тяло се съдържат обикновено около 5 литра. Със сигурност много хора, изпаднали в нужда, му дължат живота си, но колко точно не знае. В Канада при всяко кръвопреливане уведомяват дарителя с sms, тази практика, за съжаление, не е въведена в България, но това с нищо не променя удовлетворението ми, че изпълнявам човешкия си дълг, споделя известният баритон и призовава всички здрави българи да даряват кръв поне веднъж годишно

 

 

Премиера в Нощта на театрите - 16 ноември, 16.30, Сцена Ротонда. Модератор Виолета Тончева

 

Енциклопедия „Театър“ на издателство „Морски свят“, с главен редактор Петър Тодоров, съдържа 312 страници с богата информация в над 2400 речникови единици. Издава се с подкрепата на фонд “Култура” на община Варна.

Част от изображенията в нея са с голяма историческа и познавателна стойност – като каменен „афиш“ за гладиаторски борби от Одесос, позив за създаването на първите Народни летни музикални тържества от 1926 г., плакат на първия Международен балетен конкурс от 1964 г. и много други. Сред личностите, включени в изданието са композитори, режисьори, диригенти, художници, драматурзи, актьори, инструменталисти, певци, театроведи, музиколози и мениджъри – родени, работили и представили своето изкуство в морската столица.

В книгата могат да се намерят любопитни факти за първите пътуващи театрални и музикални трупи във Варна, за културните институти, музика, театър и танц, различните оркестрови и камерни ансамбли, съществували през годините, поп, рок и джаз групи, фестивали за сценични изкуства.

 

Варна е единственият български град с подобна енциклопедия!

 

 

 

6 март, 19.00 - Варненска опера
9 март, 19.00 - София, НДК, зала 1
 
 
Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна ще представи най-новия си прочит на „Турандот“ от Джакомо Пучини във Варна на 6 март и в  София на 9 март 2020, 19.00, НДК.

 Постановката, създадена в колаборация с ПармаОперАрт през лятото на 2019 година, пожъна успех както на италианската премиера през юли в Летния оперен фестивал Reggia di Colorno, така и на българската премиера в Летния театър на Варна през август, като част от ММФ „Варненско лято“ 2019.

 

На 23 октомври 2019 г. Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, представи пред медиите на Сцена Ротонда новата придобивка на оперния театър - рядък инструмент с антикварна стойност. Тя изказа дълбока благодарност на дарителите, наследници на Кинка Николова Григорова от Варна, и подчерта, че приема техния жест като признание за творческата дейност на Държавна опера Варна.

 

Инструментът представлява изящен и много добре запазен орган, марка „Parcard”, произведен през 1853 г. в Америка. Този хармониум принадлежи към групата на т. нар. езичкови органи, чиито звук се извлича от свободно трептящи езичета без тръби. Той разполага с един или два мануала, а там, където е педалиерата, при по-големите органи е монтиран специален педал, с който музикантът сам изпълва с въздух всмукващия мех. Конструиран за пръв път в началото на XIX век от Александър Дьобен в Париж, този тип инструменти придобива широка популярност като част от състава на салонните оркестри. На подобен орган се изпълняват творби от Лист, Дворжак, Шьонберг и други композитори.

 

 

     

 

24 февруари 2020, 11.00, реп. зала 108

 

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява конкурс за контрабасисти - оркестранти и солист.

Кастингът ще се се проведе на 24 февруари от 11.00 часа в репетиционна зала 108, в сградата на оперния театър, пл. „Независимост“ 1.

 

Конкурсът включва три тура. В първия тур кандидатите представят задължителна пиеса, във втория - пиеса по избор, третият тур съдържа оркестрови трудности.

 

Документи за участие: заявление, автобиография (CV) и копие от диплом за завършено образование се предават в отдел „Човешки ресурси”, стая  216 или се изпращат на еmail: hr@tmpcvarna.com, Конкурс за контрабасисти.

 

Срок за подаване на документите 21.02.2020 г.

Допълнителна информация на тел: 052/ 66-50-17 и 0885412525, експерт ЧР.

24 февруари 2020, 11.00, реп. зала 108

 

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява конкурс за оркестранти виолисти и втори цигулки.

 

Кастингът ще се проведе на 24 февруари от 11.00 часа в репетиционна зала 108 на оперния театър, пл. "Независимост" 1 в три тура.

 

В първия тур кандидатите представят задължителна пиеса, а във втория - пиеса по избор. В третия тур са включени оркестрови трудности.

 

Документите за участие: заявление, автобиография (CV) и копие от диплом за завършено образование се предават в отдел „Човешки ресурси”, стая 216 или се изпращат на еmail: hr@tmpcvarna.com, Конкурс за виолисти.

 

Срок за подаване на документите: 21.02.2020 г.

Допълнителна информация на тел: 052/ 66-50-17 и 0885412525, експерт ЧР.

  

 

 

ДАРИХА ОРГАН ОТ 1853 Г. НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

 

23 октомври 2019, Сцена Ротонда

Изненадата, която очакваше журналистите на медийната среща с постановъчния екип на „Уестсайдска история“ на 23 октомври, бе изящният орган, марка „Parcard”, произведен през 1853 г. в Америка.

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, представи редкия инструмент и открои изключителната му антикварна стойност. Тя изказа дълбока благодарност на наследниците на Кинка Николова Григорова от Варна, които даряват органа на Театрално-музикален продуцентски център Варна. Приемаме дарението и като признание за творческата дейност на Държавна опера Варна, подчерта г-жа Димова. Предстои органът да бъде подобаващо експониран като музейна ценност на Сцена Ротонда.

 

    

 

 След презентацията на дарението, постановъчният екип на „Уестсайдска история“ – диригентите Александър Фрай и Кръстин Настев, режисьорът Крис Катена и хореографката Надя Димокова, подробно изложиха пред медиите своите концепции. Александър Фрай, световноизвестен диригент, пианист и органист, ученик на Бърнстейн, се спря върху особеностите на „Уестсайдска история“. Създаден от четирима гении – композитора Лренард Бърнстейн, хореографа Джером Робинс, либретиста Артър Лорънс и текстописеца Стивън Зондхайм, в този мюзикъл за пръв път песните и танците не само са напълно равнопоставени, но и за пръв път се изпълняват от едни и същи артисти. Според него, артистите, избрани с кастинг за варненската постановка, се справят чудесно с това сериозно творческо предизвикателство. Маестро Фрай е поставял досега 50 пъти „Уестсайдска история“ в различни страни, за Кръстин Настев това е втората постановка, след работата му над същия мюзикъл в Анкара, но и двамата са еднакво силно заинтригувани от срещата с това велико произведение. Брилянтната музика и емоционалният сюжет докосват всекиго, самият аз мога да се разплача, при товяа винаги на едно и също място, сподели Александър Фрай.

Режисьорът Крис Катена посочи онези места в мюзикъла, които за него като бивш рок певец, са особено интересни. За Надя Димокова да постави своя хореография на „Уестсайдска история“ след легендарния Джером Робинс е прекрасно творческо предизвикателство и подарък от съдбата. „Maria“, „Blues” и „Tonight” се оказаха сред любимите песни от мюзикъла на екипа. Всички бяха единодушни, че посланията на „Уестсайдска история“ срещу етническите конфликти и расовата дискриминация, за любовта, която въздига човек и го прави по-добър, продължават да са актуални и в XXI век.

 

            

 

Постановката на „Уестсайдска история“ във Варна е резултат от общ творчески проект между Държавна опера Варна и Операта в Крайова.  След премиерата във Варна на 24, 25 октомври, екипът от 150 души заминава за Румъния, за да представи премиерното заглавие на 29 октомври и в Крайова, в рамките на XVI Международен фестивал „Елена Теодорини“.

 

БАРИТОНЪТ И ДОЖЪТ

 

ИВО ЙОРДАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Симон Боканегра в едноименната опера на Джузепе Верди, метаморфозите в бурния живот на дожа, комплексното изграждане на ролята; предимствата в сравнението на баритона с баса, а не с тенора; занаятчийството или „дълбоката копан“ като част от професионализма на певеца; приятелствата на сцената и извън нея; българските артисти и българската държава

 

23 октомври, 12.00, Основна сцена

 

На 23 октомври, 12.00, Основна сцена, Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна кани представителите на варненските електронни и печатни медии, както и кореспондентите на националните издания във Варна на медийна среща с екипа на премиерната постановка "Уестсайдска история".

 

Ще имате възможност да направите вашите интервюта и видеорепортажи, след което може да останете и на генералната репетиция от 13.00. Поканен сте също на премиерния спектакъл на мюзикъла на 24 октомври, 19.00, Основна сцена.

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна

Държавна опера Варна

73-ти творчески сезон (2019-2010)

 

24, 25 октомври 2019, 19.00, Основна сцена

 

УЕСТСАЙДСКА ИСТОРИЯ - ПРЕМИЕРА

 

Мюзикъл от Ленард Бърнстейн. Концепция Джером Робинс. Либрето Артър Лорънс. Текст на песните Стивън Зондхайм. Режисьор Антониу Замфир. Асистент режисьор Крис Катена. Диригент постановчик Александър Фрай (Alexander Frey) (24.10), Кръстин Настев (25.10). Сценография и костюми Нела Стоянова. Хореография Надя Димокова

 

В ролите: ТОНИ - Борислав Веженов/ Джани Лечезе; МАРИЯ - Мария Павлова/ Лилия Илиева; АНИТА - Юлия Йорданова/ Милена Захариева; РИФ - Велин Михайлов/ Виктор Ибришимов; БЕРНАРДО - Лев Караван; ЕКШЪН – Николай Димитров; БЕЙБИ ДЖОН – Даниел Христов; БИГ ДИЙЛ – Боян Йорданов; ЕЙ-РАБ – Иван Георгиев; СНОУ БОЙ – Лукас ди Калми; ДИЙЗЕЛ - Илко Захариев; ФРАНЦИСКА – Александрина Петрова; РОСАЛИА – Калина Жекова; КОНСУЕЛО – Мария Палматие; МОМИЧЕ - Марилла Гьонги/ Лиляна Кондова; ДОК – Христо Ганевски; КРУПКЕ – Мартин Киров; ДЕТЕКТИВ ШРАНК - Людмил Петров; ГЛАД ХАНД – Александър Фрай/ Димитър Левичаров; ЧИНО - Артуро Перес; ИНДИО - Павел Кирчев; ПЕПЕ - Николай Дойчев

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев. Помощник-режисьори Елиана Атанасова, Димитър Левичаров, Вероника Минкова. Корепетитори Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Спектакълът се изпълнява на английски език със субтитри на български език.

 

БАРИТОНЪТ И ДОЖЪТ

 

ИВО ЙОРДАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Симон Боканегра в едноименната опера на Джузепе Верди, метаморфозите в бурния живот на дожа, комплексното изграждане на ролята; предимствата в сравнението на баритона с баса, а не с тенора; занаятчийството или „дълбоката копан“ като част от професионализма на певеца; приятелствата на сцената и извън нея; българските артисти и българската държава

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МАЕСТРО АЛЕКСАНДЪР ФРАЙ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за приятелството си с композитора Ленард Бърнстейн, създаването на мюзикъла „Уестсайдска история“ и неговите особености, метода на Станиславски, чувството за хумор и още за племенника на Бърнстейн и сина на първия продуцент на мюзикъла, които се очакват за премиерата на 24, 25 октомври 2019

 

 

 

Маестро Александър Фрай, Вие сте нашият VIP, нашият много специален човек за премиерната постановка на „Уестсайдска история“, личен приятел на композитора, великия Ленард Бърнстейн.

Имах прекрасно приятелство с Лени Бърнстейн, той беше много мил и щедър с мен. Водихме безкрайни разговори за музика, научих много от него. Щастлив съм, че той е един от моите учители. Дълбоко съм свързан с неговия мюзикъл „Уестсайдска история“, едно невероятно произведение, което се отличава от всички предишни мюзикъли в редица отношения - невероятно труден за дирижиране, за танцуване и пеене, с много бързи темпа и уникална хореография. Това е първият мюзикъл, в който пеенето и танците са напълно равностойни и първият, в който всеки герой, който излиза на сцената, има своето име и своя характер.

 

29 февруари 2020, 16.00-21.00, Главна репетиционна зала

 

Държавна опера при Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява конкурс за участие в новия американски мюзикъл „ЧАПЛИН“ от Крис Къртис и Томас Мийхън.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МАЕСТРО АЛЕКСАНДЪР ФРАЙ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за приятелството си с композитора Ленард Бърнстейн, създаването на мюзикъла „Уестсайдска история“ и неговите особености, метода на Станиславски, чувството за хумор и още за племенника на Бърнстейн и сина на първия продуцент на мюзикъла, които се очакват за премиерата на 24, 25 октомври 2019

 

 

 

 

Маестро Александър Фрай, Вие сте нашият VIP, нашият много специален човек за премиерната постановка на „Уестсайдска история“, личен приятел на композитора, великия Ленард Бърнстейн.

 

Имах прекрасно приятелство с Лени Бърнстейн, той беше много мил и щедър с мен. Водихме безкрайни разговори за музика, научих много от него. Щастлив съм, че той е един от моите учители. Дълбоко съм свързан с неговия мюзикъл „Уестсайдска история“, едно невероятно произведение, което се отличава от всички предишни мюзикъли в редица отношения - невероятно труден за дирижиране, за танцуване и пеене, с много бързи темпа и уникална хореография. Това е първият мюзикъл, в който пеенето и танците са напълно равностойни и първият, в който всеки герой, който излиза на сцената, има своето име и своя характер.

 

„Уестсайдска история“ е създаден от четирима гении – великия композитор Ленард Бърнстейн, легендарния хореограф Джером Робинс, Артър Лорънс – един от най-големите американски либретисти и Стивън Зондхайм, написал текста на песните. Концепцията за мюзикъла, който пресъздава една съвременна история на Ромео и Жулиета, принадлежи на Джером Робинс. Преди „Уестсайдска история“ Ленард Бърнстейн вече е имал успехи на Бродуей с мюзикъли като „On the town”, „Wonderful town“ и „Питър Пан“, но за Стивън Зондхайм „Уестсайдска история“ е първият голям пробив, открил пътя му към световната сцена.

 

Първоначално сюжетът разглеждал сблъсъка между евреи и католици, но по-късно акцентът бил пренасочен към враждуващи американци и пуерториканци, две улични банди в някогашния беден и проблемен квартал на Ню Йорк Манхатън. Първото заглавие „Game Way!” категорично било отхвърлено от Ленард Бърнстейн и така действието от East Side било пренесено в West Side, оттам лесно стигнали до сегашното заглавие „West Side Story“.

 

Любопитно е, че продуцентът трябвало да бъде жена, първата жена продуцент на мюзикъл, но малко преди премиерата през 1957 г. тя се отказала, защото се опасявала, че заради насилието публиката няма добре да възприеме постановката. И наистина, в мюзикъла от неестествена смърт умират трима от главните герои – най-напред Риф и Бернардо, после Тони. Очаквало се дори премиерата да бъде отменена. Можем да си представим, как ужасно притеснени, четиримата автори влезли заедно в една телефонна будка – тогава не е имало нито мобилни телефони, нито интернет! - за да позвънят на известния продуцент Харолд Принс и да го помолят да се притече на помощ. Той се съгласил и премиерата на „Уестсайдска история“ се състояла. Наистина първите отзиви за нетрадиционната за времето си творба не били съвсем ласкави, затова пък филмът по мюзикъла, който излязъл по екраните няколко години по-късно, превърнал „Уестсайдска история“ в световен хит. Изведнъж всички започнали да поставят „Уестсайдска история“ и нейните автори забогатели.

Прочетете цялото интервю >>>>>>>>>

 

 

«Набуко» - 29 януари, 19.00, Основна сценас

 

На 29 януари, под диригентската палка на Маестро Борислав Иванов, ще оживеят библейските събития от «Набуко», в режисьорския прочит на Кузман Попов. Това е третата опера от ранното творчество на Джузепе Верди, но още с първото си представление през 1842 година в Миланската скала жъне триумфален успех. Следвайки древния епос, действието се развива пет века преди Христа, пресъздавайки мъката на еврейския народ, поробен и изгонен извън родните земи от Вавилонския цар Навуходоносор (Набуко).

 

 


 

 

 

„УЕСТСАЙДСКА ИСТОРИЯ“ Е КРАСИВА ИСТОРИЯ И КРАСИВО СТОИ НА СЦЕНАТА

 

 

 

 

 

Хореографката НАДЯ ДИМОКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над „Уестсайдска история“, необходимия хореографски компромис, младостта и

защо не можеш просто ей така да заличиш любимия човек...

 

 

 

 

 

 

Защо ти харесва „Уестсайдска история“?

„Уестсайдска история“ ми харесва, защото мюзикълът е поставен за пръв път от легендарния Джером Робинс. Неговата хореография е перфектна, начинът, по който движенията съвпадат с музиката, е образец за всеки хореограф. В началото имах притеснения дали, правейки моята хореография, бих могла да се състезавам с оригиналната постановка на Джером Робинс. Но от 1959 г., когато излиза мюзикълът, танцовият театър е претърпял сериозно развитие, така че реших да следвам своите виждания за хореографията, като внасям иновации, но винаги с мисълта да задържа стила и нивото, зададени от Джером Робинс. Щастлива съм, че в хода на репетициите този подход се оказа работещ.

 

В „Уестсайдска история“ характерите се проявяват в еднаква степен в пеенето и в танците, но от хореографска гледна точка кои персонажи са по-интересни?

Танците в „Уестсайдска история“ са много, общо 17. От главните герои Мария и Тони пеят повече и по-малко танцуват, но Риф и Анита са почти непрекъснато на сцената и танцуват през цялото време. Особено активен е Риф, той трябва да бъде млад, да бъде лидер и затова имах повече работа с неговата хореография. Анита също е интересен персонаж, тя е от Пуерто Рико и хореографията е важна за изграждането на образа й.

 

TOP