ПРОГРАМА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА

20 май 2022, 11.30, Сцена Ротонда

 

На 20 май 2022, 11.30, Сцена Ротонда ръководството на ТМПЦ – Държавна опера Варна кани варненските медии и кореспондентите на националните медии във Варна на пресконференция, посветена на Опера в Летния театър 2022.  

XIII издание на Опера в Летния театър от 11 юни до 25 август е замислено като кулминация на творческата продукция в 75-ия юбилеен сезон на оперния театър.

На пресконференцията ще присъстват Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Бойка Василева – артистичен директор на Държавна опера Варна и солистите Илина Михайлова, Ирина Жекова, Валерий Георгиев, Пламен Димитров, Гео Чобанов.

Една „Любовна магия“ сякаш не може без предистория...

Има нещо такова (усмихва се). С маестро Георги Димитров трябваше да направим „Любовна магия“ преди няколко години, но по ред причини не се случи. Радвам се, че сега дойде времето на това прекрасно произведение, по което балетът на Варненската опера създаде хубава постановка преди повече от 20 години. „Любовна магия“ е балетна музика, написана от Мануел де Файя като симфонична поема с глас, като обикновено гласът е на фламенко певица с характерното пеене за този стил.

Интересна задача за една оперна певица...

Интересен е и сюжетът, който Мануел де Файя заимства от легенди на андалузкия фолклор. Главната героиня Кандела се омъжва за Хосе, комуто баща й я е обещал, макар че тя, още от дете, е влюбена в Кармело. Съпругът умира в любовна свада, но злият му дух му се вселява в нещастната жена. Научавайки, че Хосе я е мамил с друга, решената на всичко Кармела се отдава на тайнствения огнен ритуал, който ще я избави от злия дух и ще й позволи да заживее със своя любим Кармело. Двамата примамват  истинската виновница Лусия и по време на мистериозния танц на Кармела злият дух се преселва в Лусия. Камбани известяват настъпването на новия ден, в който освободените от злото Кандела и Кармело ще се радват на своята любов.

На 22 и 23 април 2022 г. в Торино, Италия, се проведе IV издание на Европейския оперен конкурс "Turin in the world". В журито участваха известни творци като Sebastian Schwarz – артистичен директор на Teatro Regio в Торино - председател на журито; Francisco Araiza – тенор; Sonia Franzese – директор на хора и оркестъра на Accademia della Voce del Piemonte; Marcello Rota – диригент. В работата на журито онлайн от България се включиха Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и Давиде ла Болита – артистичен консултант на Държавна опера Варна.

Една „Любовна магия“ сякаш не може без предистория...

Има нещо такова (усмихва се). С маестро Георги Димитров трябваше да направим „Любовна магия“ преди няколко години, но по ред причини не се случи. Радвам се, че сега дойде времето на това прекрасно произведение, по което балетът на Варненската опера създаде хубава постановка преди повече от 20 години. „Любовна магия“ е балетна музика, написана от Мануел де Файя като симфонична поема с глас, като обикновено гласът е на фламенко певица с характерното пеене за този стил.

Интересна задача за една оперна певица...

Интересен е и сюжетът, който Мануел де Файя заимства от легенди на андалузкия фолклор. Главната героиня Кандела се омъжва за Хосе, комуто баща й я е обещал, макар че тя, още от дете, е влюбена в Кармело. Съпругът умира в любовна свада, но злият му дух му се вселява в нещастната жена. Научавайки, че Хосе я е мамил с друга, решената на всичко Кармела се отдава на тайнствения огнен ритуал, който ще я избави от злия дух и ще й позволи да заживее със своя любим Кармело. Двамата примамват  истинската виновница Лусия и по време на мистериозния танц на Кармела злият дух се преселва в Лусия. Камбани известяват настъпването на новия ден, в който освободените от злото Кандела и Кармело ще се радват на своята любов.

75 години Варненска опера

ОПЕРНА ГАЛА с диригент Стефан Бояджиев, режисьор Сребрина Соколова, оперни и балетни солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна. СПЕЦИАЛЕН ГОСТ ОКСАНА ТЕРЕЩЕНКО ОТ НАЦИОНАЛНАТА ОПЕРА НА УКРАЙНА

28 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Оперната гала на 28 април 2022 г. е един от априлските акценти в богатата програма за 75-годишния юбилей на Варненската опера през 2022 г. Насловът „Без граници в изкуството“ насочва към необятния свят на красивата музика, която докосва и вълнува почитателите на операта през всички епохи. В заглавието е заложен и подтекстът за приемствеността между творческите поколения и емблематичните постановки на Варненската опера, които оставят ярка диря в нейната история, имат дълъг сценичен живот, арии от тях продължават да се изпълняват и днес. Да не забравяме и многобройните именити чуждестранни творци – солисти, диригенти и режисьори, които са гостували през годините в спектакли на Варненската опера.

Дългогодишните солисти на Варненската балетна трупа РУМЯНА МАЛЧЕВА и ДЕНКО СТОЯНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за партньорството в балетната двойка и израстването заедно; за отношението към класическата и съременната хореография; за екзерсисите и уроците на хореографите Галина и Стефан Йорданови, Желка Табакова и една забавна история около 24 май с Калина Богоева; за важните роли и лошите погледи; за любовта, безкрайното търпение и избора да живееш балета като свой единствен живот.

- ВТ: Какво предопредели дълголетието на вашата балетна двойка?

- РМ: С Денко винаги се чувствах много комфортно и много сигурна, имах му доверие и бях щастлива да танцувам с него.

- ДС: След като постъпих в операта, първоначално танцувах в ансамбли, после започнах да получавам сола и така постепенно се оформихме като балетна двойка с Руми. Тя дойде от Държавното хореографско училище в София, а аз завърших във във Варна, но си допаднахме и повече от 10 години танцувахме заедно.

- РМ: Желка Табакова ръководеше балета, тя ни събра за пръв път в двойка за „Порги и Бес“ на Гершуин през 1987 г.

- ВТ: Биографията ви на балетна двойка заочва със съвременна хореография, нещо необичайно за онова време. Сигурно ви е било интересно...

- РМ: О, да. Тогава съвременната хореография въобще беше непозната у нас. Аз съм випуск 1969 г. и ние нищо не знаехме за съвременна хореография, тя навлезе години по-късно в балетното образование.

21 април 2022, 19.00, ФКЦ, зала 1

Диригент Емил Табаков. Солисти - Габриела Георгиева (сопран), Гергана Русекова (мецосопран), Джани Лечезе (тенор), Деян Вачков (бас). Оркестър и Хор на Държавна опера Варна.

През 1869 г., по повод годишнината от смъртта на Джоакино Росини, най-добрите италиански композитори решават заедно да напишат траурна меса, а жребият отрежда на Верди заключителната част Libera me. Но общият „Реквием” така и не бива изпълнен. По-късно Верди създава свой собствен „Реквием” в памет, освен на Джоакино Росини, и на писателя Алесандро Мандзони, когото композиторът високо цени, като „образец на добродетелта и патриотизма“. Под диригентството на самия Верди, неговият „Реквием“ прозвучава за пръв път в миланската катедрала „Сан Марко” на 22 май 1874 г. за първата годишнина от смъртта на Мандзони. Верди дирижира и триумфалните премиери на своя „Реквием“ в Париж, Лондон и Виена, а след това и в Мюнхен, в Петербург…

Изтъкнатият диригент ГЕОРГИ ДИМИТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с размишления за света на класическата музика и истории за големите цигулари Хенрик Шеринг и Георги Бадев; за разликата между музикантите у нас и в чужбина, пагубното побългаряване на класическата музика и неглижирането на професионализма в противовес на изкуството, което не е развлечение, а висше откровение и катарзис.

13 май 2022, 19.00, Държавна опера Варна

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ с диригент Георги Димитров. В програмата: Концерт за цигулка и оркестър от П. И. Чайковски, солист Граф Муржа и „Любовна магия“ от Мануел де Файя, солистка Бойка Василева. Оркестър на Държавна опера Варна.

Маестро Димитров, радвам се, че след брилянтния концерт с Красимира Стоянова миналото лято, сега отново ще дирижирате във Варна. През последните години Вие сякаш се ангажирате само с интересни и трудни произведения...

Не. Аз се ангажирам с хубава музика и качествени произведения.

2022 - ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА НА 75

2021 - ВАРНЕНСКИЯТ ТЕАТЪР НА 100

По повод 100-годишния юбилей на ДТ "Стоян Бъчваров" през 2021 г. и 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна през 2022 г. в партерната зала на театъра са отредени 16 почетни кресла, брандирани с имената на бележити творци, свързали творческия си път с варненската театрална и оперна сцена, сред които основателят на Драматичния театър Стоян Бъчваров, основателите на Варненската опера Петър Райчев и Руслан Райчев, режисьорите Станчо Станчев и Кузман Попов, маестро Борислав Иванов, актьорите Христо Динев, Катя Динева, певците Лиляна Анастасова, Йорданка Тенчева и др.

Проектът за почетните кресла е дело на Лора Маринова - дългогодишна художничка на Варненската опера и Калина Андонова - тапицер на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

Марко ди Салво, Нерея Асторя, Пердита Джейн Ланкастър, Лукас де Конинг и др. Във Варненската балетна трупа сега танцуват артисти от Франция, Италия, Испания, Нидерландия, Англия, Русия и България

След Галина и Стефан Йорданови други известни български творци оглавяват трупата или са гост хореографи на варненска сцена: Желка Табакова (1986-1991), Калина Богоева (1993-1999), Петър Луканов, Асен Гаврилов, Маргарита Арнаудова, Боряна Сечанова, Анна Пампулова и др. От 2015 г. изтъкнатият балетен артист, хореограф и режисьор, з.а. на Русия Сергей Бобров, заедно с репетитора и хореограф Светлана Тоншева, внася нови творчески инвенции, обогатява балетния репертоар, разширява с кастинги международния състав на трупата и поставя традицията на Международния балетен форум на Варненската опера (от 2015).

Маестро Павел Балев пред Виолета Тончева за работата си в ТМПЦ - Държавна опера Варна над постановката „Дама Пика“ от Чайковски, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова – първо заглавие от юбилейната програма за 75-годишнината на оперния театър във Варна; за симфоничните пластове в „Дама Пика“, ролята на лайттемите и лайтмотивите в изграждането на образите; за инфлацията от лоши изпълнения на Чайковски и недопустимите интерпретационни ефекти; за творческия процес на „Дама Пика“, за пречистването чрез музиката на Чайковски и Великден. Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна;

Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022.

Маестро Балев, колко голямо е разстоянието от „Хофманови разкази“ на Офенбах, които поставихте миналото лято във Варна, до сегашната „Дама Пика“ от Чайковски, с която започва юбилейната програма за 75-годишнината на Варненската опера?

Музикално и стилистично разликите са много големи, но и с някои допирни точки, имайки предвид подтика, който е накарал двамата композитори да се спрат на такива сюжети. И двамата главни герои – Хофман и Герман, са германци, представители на романтизма. За тях пишат един френски композитор с германски произход, какъвто е Жак Офенбах и един руски композитор - П. И. Чайковски. И Хофман, и Герман са раздвоени във вътрешната си борба между любовта и стремежа за доказване на себе си в обществото. В това отношение съществува близост между „Хофманови разкази“ и „Дама Пика“, но - както вече споменах, музикалните естетики на Офенбах и Чайковски са несравними.

Защо „Дама Пика“ се смята за най-симфоничната опера на Чайковски? 

В “Дама Пика” се открояват редица симфонични моменти, в партитурата е отделено и място само за оркестъра. Присъствието му е много силно, а моментите, в които оркестърът сам изгражда музикалното развитие са доста, т.е. функцията на оркестъра е важна, в голяма степен и определяща. Другото съществено тук е, че има една сгъстена симфонична структура, плътна, на моменти полифонична тъкан, гласоводенето в оркестъра е равноправно и всички инструменти имат трудни за изпълнение задачи, които изискват сериозно техническо майсторство. В този смисъл оркестърът не е акомпанятор, напротив, до голяма степен той е факторът, който изгражда. Когато кулминациите при певците завършват, тогава оркестърът поема и изгражда следващата ниво на развитие. Всичко това прави звуковата картина наситена, силна, но и технически сложна. „Дама Пика“ е най-големият връх в оперите на Чайковски, именно заради зареждането на оркестъра с нови, многогласни и сложни, бих казал, симфонични напластявания.

TOP