Марта Петкова и Никола Хаджитанев танцуват във варненската постановка на „Дон Кихот“

На 24 февруари от 19.00 часа балетната трупа на Държавна опера Варна ще представи своя „Дон Кихот“. Темпераментната, весела и завладяваща музика на Лудвиг Минкус превръща „Дон Кихот“ в един от най-популярните балети, които се играят във всички театри по света.

Прочети още: Марта Петкова и Никола Хаджитанев танцуват във варненската постановка на „Дон Кихот“

ИВО ЙОРДАНОВ ДАРИ КРЪВ ПРЕДИ СПЕКТАКЪЛА НА "СИМОН БОКАНЕГРА"

Солистът на Варненската опера Иво Йорданов дари кръв в деня на спектакъла „Симон Боканегра“ от Верди, в който той изпълнява главната роля. Конкретният повод да се случи точно на 3 февруари е необходимостта да се помогне на цигуларката Петя Костадинова от оркестъра на Варненската опера. Това, че сутринта ще даря кръв, а вечерта ще пея Симон Боканегра, не само няма да ми навреди, а ще има и здравословен ефект. Кръводаряването е най-хуманният жест, с който можем да спасим човешки живот, но нека не забравяме, че освен израз на благородство, той доказано стимулира и жизнените процеси в организма. Редовен кръводарител от 1998 година, Иво Йорданов е дарил досега общо около 30 литра кръв, при положение, че в човешкото тяло се съдържат обикновено около 5 литра. Със сигурност много хора, изпаднали в нужда, му дължат живота си, но колко точно не знае. В Канада при всяко кръвопреливане уведомяват дарителя с sms, тази практика, за съжаление, не е въведена в България, но това с нищо не променя удовлетворението ми, че изпълнявам човешкия си дълг, споделя известният баритон и призовава всички здрави българи да даряват кръв поне веднъж годишно

БАРИТОНЪТ И ДОЖЪТ

БАРИТОНЪТ И ДОЖЪТ

ИВО ЙОРДАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Симон Боканегра в едноименната опера на Джузепе Верди, метаморфозите в бурния живот на дожа, комплексното изграждане на ролята; предимствата в сравнението на баритона с баса, а не с тенора; занаятчийството или „дълбоката копан“ като част от професионализма на певеца; приятелствата на сцената и извън нея; българските артисти и българската държава

Прочети още: БАРИТОНЪТ И ДОЖЪТ

БАЛЕТЪТ НА СОФИЙСКАТА ОПЕРА С 3 СПЕКТАКЪЛА ВЪВ ВАРНА

4, 5 февруари, 19.00, Основна сцена

На 4 и 5 февруари балетът на Софийската опера е поканен да гостува на сцената на Варненската опера с 3 от най-популярните си постановки. На 4 февруари ще видим балетите „Кармен – Сюита“ и „Пахита“ по музика на Бизе-Шчедрин и Лудвиг Минкус, с хореографии на Мариус Петипа и Алберто Алонсо, брат на голямата кубинска балерина Алисия Алонсо. В „Кармен – Сюита“ ще аплодираме великолепните солисти Катерина Петрова, Никола Хаджитанев, Цецо Иванов, Венера Христова, Джон Абенанти, а в „Пахита“ - Марта Петкова, Емил Йорданов, Вяра Иванчева, Кристина Чочанова-Иванова, Александър Александров.

На 5 февруари, сряда, 19.00, предстои емоционална среща с магичната „Кармина Бурана“ по музика на Карл Орф, в която ще танцуват Катерина Петрова, Марта Петкова, Цецо Иванов, Александър Александров, Емил Йорданов, Джон Абенанти, Памела Пандова, София Цуцакова, Георги Банчев. Спектаклите се играят с музика на запис.

„Кармина Бурана“ е балет по музика на Карл Орф и хореография на Фреди Франдзути. Темата на представлението е трудният преход от младостта към зрелостта. Вдъхновението идва от оригиналния текст на "Кармина Бурана": група странстващи проповедници – Clerici Vagantes – осъзнават, че светът не се управлява от моралните принципи, които са им били внушавани. Тогава те създават кръг от хора, които следват правилата на добродетелта и се гмурват изцяло и със страст в живот, пълен с наслади. Сюжетът използва идеи и представи от въображението на тези млади хора. Готическият мит е пресъздаден върху знаменитата музика на Карл Орф. Той извиква образа на злото в най-суеверния му облик. Сюжетът ни представя едно морално разядено общество, отхвърлящо без угризения страха от божието наказание. По един ироничен начин, героите обръщат някои песни с главата надолу, интерпретирайки различни теми, сред които вино, жени, забавления. Удоволствията на живота омайват зрителя чрез поезия, родена в култивирана среда и пародираща клишетата на проповедта.  

Фреди Франдзцути

След период на обучение и професионален опит в Европа (Италия, Шотландия, Германия, Франция, Испания) Фреди Франдзути започва успешната си кариера на хореограф, основавайки през 1995 г. в Лече – родния си град, „Балето дел Сюд“, балетна трупа, която ръководи и за която създава 34 спектакъла, превръщайки я в най-добрата италианска трупа в класическия академичен стил. Балетите, създадени от Фреди Франдзути за неговата трупа, включват най-добрите заглавия от романтичната традиция: „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“, „Ромео и Жулиета“, „Шехеразада“, „Жар птица“, играни с много голям успех в различни европейски театри. Той е провъзгласен от критиката за “младото италианско хореографско чудо“ (Микеле Ночера), и “един от най-уважаваните и талантливи хореографи на Италия“ (Виктория Отоленги). Фреди Франдзути създава също така балети за най-важните европейски театри като Болшой театър в Москва, Римската опера, Софийската опера и балет, Операта на Монте Карло, Операта на Билбао, театър „В. Белини“ в Катания, за фестивала „Росини“ в Пезаро, както и за различни телевизионни събития. Франдзути режисира филма „Ако това е човек“, с Микеле  Плачидо, Емилио Солфрици и др.