Сбогуваме се с художника Ангел Атанасов

 
3 декември 1921 – 22 декември 2014

На 93-годишна възраст почина известният български маринист и сценограф на Варненската опера, в продължение на повече от 30 години,  Ангел Атанасов. Опелото ще се извърши на 23 декември от 12 часа в храма „Свети Николай”, погребението ще се извърши в парка на с. Тополи в 13 часа.
Ангел Атанасов е роден на 3 декември 1921 г. в Хасково.

До 1953 г. следва в НХА в класа на Ненко Балкански и Георги Атанасов. До 1959 г. учи театрална живопис в Московската Художествена академия. Повече от 30 години е сценограф на Варненската опера. Носител на Орден „Кирил и Методий – I степен“, два пъти носител на най-високото отличие на нашия град НАГРАДА ВАРНА, Почетен гражданин на Варна и носител на платинения ключ на града.

Художникът се установява във Варна през 50-те години на ХХ век. Любовта му към морето обаче датира още от 1942 г., когато като войник идва в Галата на стрелби и оттогава морето се превръща в основна тема на неговата живопис. Като свои учители в тази област посочва художниците Вичо Иванов, Ненко Балкански, Стефан Калудов и Георги Баев – все признати майстори на четката.

„Море се рисува много трудно, присъствието на вълна на платното не означава, че си нарисувал море, защото морето е и самият бряг... За мен изкуството трябва да бъде концентрация на оптимизъм и жизнелюбие“,

казва в едно интервю художникът и тази негова концепция отразява цялото му огромно творчество, богато с морски сюжети, пейзажи от Копривщица, балетни сцени, голо женско тяло.

Ангел Атанасов или Бай Ачо, както с любов го наричаха всички, които го познават, рисуваше всеки ден, когато имаше възможност, в ателието си в Дома на художника, после идваше в театъра, за да се се види с приятели и неговото достолепно лично и художническо присъствие беше част от артистичния пейзаж на морския град.

Неговите картини придаваха стойност на всяка обща изява на Съюза на художниците. Сред варненските галерии, които неведнъж представяха с неговото творчество, със специалното си отношение през последните години се открои галерия Арт Маркони.

Варненската културна общественост ще запомни Ангел Атанасов с майсторството му на голям художник, с умението да разказва интересни истории от дългогодишния си живот, срещнал го с други значими имена в изкуството и с щедростта на човек, който знаеше как да прави добро.

Прочети още: Сбогуваме се с художника Ангел Атанасов

АФИШ ЯНУАРИ 2015

Първите награди ФЕНИКС на Държавна опера Варна

На 15 декември, в рамките на XV Kоледен музикален фестивал, за пръв път ще бъде връчена наградата ФЕНИКС на Държавна опера Варна при Тетрално-музикалния продуцентски център в морския град.

Изящната статуетка от специално синьо стъкло, изобразяваща крилете на феникс, е изработена със съдействието на НПО „Варна Дизайн Форум”, с председател проф. д-р арх. Росица Никифорова, по проект на младия варненски архитект Христо Топчиев.

Продължавайки традицията на българските награди в областта на музикалните и танцови изкуства КРИСТАЛНА ЛИРА на СБМТД, с наградата ФЕНИКС ще бъдат удостоявани институции и личности, подкрепили с дейността и високите си творчески постижения културния институт. 

Директорът на ТМПЦ Даниела Димова ще поднесе първите статуетки ФЕНИКС, придружени с грамота за съпричастие и подкрепа на Държавна опера Варна и Опера в Летния театър 2014, на тържествена церемония преди предпремиерата на балета „Лешникотрошачката” от Чайковски – авторски спектакъл на з.а. на Русия Сергей Бобров. Нейни асистенти ще бъдат балетните артисти, които изпълняват главните роли - Илияна Славова – Мари и Павел Кирчев – Принцът.

С награда ФЕНИКС 2014 се удостояват генералният спонсор на Опера в Летния театър Алфа Банк, основният партньор Община Варна, спонсорите Гранд хотел Варна, Св. Св. Константин и Елена, Грифид Хотели и музиковеда Юлияна Караатанасова.  

„Лешникотрошачката” през погледа на Сергей Бобров, Илияна Славова и Олеся Алдонина

В търсене на истинския Чайковски

Не може да не харесваш „Лешникотрошачката”, както не може да не харесваш и приказката на Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”, върху която Чайковски създава своя шедьовър. Всъщност това е не само последният балет на великия композитор, но и единственият Рождественски балет в световната музикална съкровищница. Неизменна част от духа на големия християнски празник, „Лешникотрошачката” е символ на възможността да се променим за добро.

Докато традиционните постановки на балета не се придържат особено към Хофман, моят прочит – напротив, се стреми да се доближи до него. В този смисъл варненската ми постановка е напълно оригинална.

Връщането към първоизвора, в търсене на истинския Чайковски, е красиво и вдъхновяващо предизвикателство, идеята, която следвам. Да следват своите мечти и никога да не се отказват от тях – това пожелавам на децата и на всички, които не са забравили, че са били деца.

Сергей Бобров – хореограф-постановчик, з. а. на Русия

Мари е любимата ми роля

„Лешникотрошачката” е любимият ми балет, а Мари е любимата ми роля. Щастлива съм, че имам възможността да танцувам в спектакъла на Сергей Бобров и да пресъздам образа на главната героиня.

Музиката на Чайковски ме грабва, вълнува ме, усещам я близо до себе си. Моята Мари сънува прекрасен сън, в който изживява мечтите си, подобно на всички деца, които вярват, че по Коледа стават чудеса. Възрастните може и да не си признават, но тайно се надяват на същото.

Ето защо „Лешникотрошачката” е нашата вечна вълшебна приказка – приказка за доброто, което заслужаваме и очакваме.

Илияна Славова – Мари

Отвъд всекидневието

И аз обичам Мари, танцувала съм я неведнъж. Тя попада в един приказен свят, в който всичко е различно и вълшебствата нямат край. Кое момиче не си мечтае за подобно преживяване?

А когато една балерина успее да се потопи с всичките си сетива в невероятния свят на „Лешникотрошачката”, то нейното вълнение няма как да не се предаде и на зрителите. Балетната трупа работи с огромно желание и проповдигнат дух, за да се получи един пълноценен спектакъл.

Очакваме зрителите да ни се доверят, за да ги пренесем отвъд всекидневието в един по-щастлив свят.

Олеся Алдонина – асистент-хореограф