Илина Михайлова – Норина

За пръв път ще бъда съпруга на съпруга си на сцената

Изключително съм щастлива, че като Норина в „Дон Паскуале” сега за пръв път на сцената ще бъда съпруга на съпруга си Деян Вачков. Съпруга, макар и за малко, макар и много лоша и зла, каквато е моята героиня Норина спрямо Дон Паскуале. Ще ми се наложи дори да му залепя някой и друг шамар, но няма как.   

Норина много ме забавлява, за пръв път я пях през 2006 г., когато спечелих оперния конкурс в Комо, след това съм я пяла в много италиански театри. Всъщност играя малко и себе си в тази роля. Като всяка жена Норина се бори за любовта си, а когато се бориш за любовта си, няма никакви граници, всичко е разрешено, даже ако трябва да накараш да страда един добродушен стар човек, един 70-годишен ерген, на който му се е приискало – видите ли - да си вземе млада женичка. В крайна сметка неравностойният брак бива осуетен с общи усилия, от което произтичат и забавните ситуации в операта. Сигурно няма да сбъркам, ако кажа, че сюжетът отпреди 250 години никак не е загубил откъм актуалност.

Приятно ми е да работя с такъв хубав певчески екип, с Маестро Светослав Борисов – млад и амбициозен, прецизен и енергичен, диригент с високи критерии. Той изпипва докрай всички детайли. Опера-буфо по начало се прави трудно. В този жанр е сложно и за солистите, и за хора, и за оркестъра. Всички трябва да сме гъвкави и концентрирани, за да представим адекватно музиката на Доницети, носеща в себе си много цветове, много театър. С Кузман Попов се работи прекрасно – освен великолепен режисьор, той има и завидно чувство за хумор, което никак не е без значение, когато трябва да се овладее екип от много хора. Въобще  очаквам да се получи един много, много красив спектакъл. Още повече, че премиерата на 8 април съвпада с рождения ден на самия Дон Паскуале, т.е. на моя любим съпруг Деян Вачков!

Прочетете още:

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Деян Вачков – Дон Паскуале

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале”  

Да звучи дантелено и брилянтно  

Георги Султанов: За оперното пеене, измерено във фантазия

Интервю на Виолета Тончева с тенора Георги Султанов – Ернесто в постановката на Държавна опера Варна „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, диригент Светослав Борисов, режисьор Кузман Попов, сценография Teatro Comunale di Modena, костюми Елена Иванова. Премиера 8, 9 април 2015 г.

Как живее човек с биография, „обременена” от толкова артистичнафамилия - дядо Петър Слабаков, родители музиканти, режисьор, скулптор и други все известни роднини около вас...

Лесно живея. Приемам живота си като начертана пътека. Моите роднини са ми показали как трябва да се правят нещата, от мен се изисква единствено да се старая да следвам този път.

Как избрахте операта пред драматичния театър? Не се ли колебахте?

Операта сама ме избра и да не забравяме, че операта си е театър с характерни изразни средства. Станах певец по не много щастливо стечение на обстоятелствата. Свирех доста години на обой, но поради лицево-челюстна травма трябваше да се откажа от него, при това още в началото на следването си. Наложи се да избирам друга специалност, алтернативата беше ударни инструменти или оперно пеене, и тъй като не се чувствах особено уверен в сръчнистта си с палките, обърнах внимание на оперното пеене. Вече имах известни наблюдения покрай настоящата ми съпруга, оперната певевица Шмилена Султанова. Често посещавах някои от часовете й по пеене и реших, че пеенето би могло да бъде мое поприще. Така избрах операта. Наистина започнах късно певческата си кариера, но от друга страна това ми помогна, тъй като колкото по-късно започнеш с пеенето, толкова по-добре.
Всъщност винаги съм знаел, че съдбата ми е орисана от изкуството, но не подозирах, че ще стана точно оперен певец.  

И ето вече години сте на оперната сцена. Имате ли любима роля?

Последната. Винаги последната. В момента това е ролята на Ернесто в „Дон Паскуале”, мой дебют, за който дължа благодарност на директорката на Варненската опера г-жа Даниела Димова и на Маестро Борислав Иванов, който има ключова роля в моята оперна кариера. За мен всеки нов образ е като едно детенце, което отглеждаш и обичаш, докато порасте. В този смисъл всички роли са ми любими.

Ернесто в „Дон Паскуале” е един чаровник и късметлия, който не без помощта на другите, се оженва за любимата си Норина...

Да, такъв го вижда Доницети, такъв го търси режисьорът и аз се старая да го представя точно по този начин.

В оперните сюжети тенорите са облагоделствани, обикновено получават централните партии, дамите ги обичат, страдат за тях, въобще всичко се върти около тенора...

О, това е само привидно. Тенорът наистина е експониран персонаж, който изпъква по всички възможни параграфи, но това си има своята жестока  цена. Ролята му е фатална, но в крайна сметка невинаги щастлива. За тенора са написани много арии, които чисто вокално са извън човешката природа. Има опери, в които тенорът трябва да се справя, освен с трудни вокални партии и с един чудовищен обем, с уникално количество ноти, които трябва да бъдат изпети. Така е например при Вагнер или Майербер, за разлика от Верди или Пучини, където отделните гласове като обем са балансирани. В същото време Верди и Пучини натоварват тенора и сопрана с повече сложност и повече експресия, за да подчертаят драматичните стълкновения в оперния сюжет.

И Доницети се отнася ласкаво към тенора...

О, да. Според мен Доницети е обожавал тенора. В „Дон Паскуале” той сякаш нарочно е „подрязал крилете” на останалите гласове, за да изпъкне тенорът. Благодарен съм му за това.

Лесно ли се учи Доницети? Както бързо и лесно е композирал самият той – известно е, че е създал „Дон Паскуале” само за 11 дни.

Несъмнено Доницети е работил с вдъхновение. За всеки творец вдъхновението е най-хубавото нещо, което може да му се случи. На пръв поглед нещата в „Дон Паскуале” са поднесени по лековат начин, сюжетът не е сложен, но музиката е много витална и красива. Има редица трудни пасажи, които изискват да бъдат поднесени с лекота, еквилибристични ансамбли, които преследват постигането на един по-силен емоционален ефект. Маестро Кузман Попов много ми помогна да навляза в тази роля - с вдъхновение, насоки и ясно представяне на режисьорската си концепция.  

Влияете ли се от партньорката, от състава, с които се налага да работите заедно?

Разбира се. Самата роля си идва със своите пулсации. В началото нямаш представа какво ще се получи, но постепенно навлизаш в образа на своя герой и го обикваш, както вече споменах. Същото е и с партньорите. Държа тук да отбележа, че съставът на „Дон Паскуале” е великолепен, цял живот съм мечтал да работя с толкова добре балансиран състав. За щастие се познавам с повечето колеги и от други сцени, но сега за пръв път сме заедно на оперната сцена във Варна - града на световноизвестния Варненски музикален фестивал, един от най-старите музикални форуми на Европейския континент. Така се случи, че от провежданите в България фестивали, единствено в него не съм участвал. Надявам се с „Дон Паскуале” това да се промени.

Певците щадят гласа си, ограничават се, отстрани изглежда понякога крайно. Има ли някаква разумна граница или всичко е съвсем субективно?

По начало няма нищо разумно в това да се занимаваш с пеене. Това е професия, която няма физическо измерение, тя се измерва единствено във фантазия. Старая се да пазя гласа си, полагам усилия, но слабостите човешки не са ми чужди. Важно е също поддържането на една добра обща физическа форма. Защото освен да слушат, хората искат и да видят нещо хубаво, визията и пеенето заедно формират цялостното впечатление от оперния театър. Даже някои идват в театъра на първо място заради външността на артиста. В това отношение аз започнах доста несполучливо кариерата си с тегло от близо 130 кг. Преди години пях във Варна „Лелята на Чарли” на 110 кг. Тогава дядо ми Петър Слабаков сериозно се заяде с мен: „Има един единствен пълен тенор в света - Лучано Павароти. Ако мислиш, че пееш по-добре от него, продължавай да пълнееш”. Не спря да ми го повтаря, докато не реших да променя нещата. И след, като видя, че съм се вслушал и съм взел мерки, ме остави на мира в това отношение и се зае да контролира сценичното ми поведение.

Невероятен резултат, наистина! Как го постигнахте?

Постепенно, с комбинация от диета и физическо натоварване. Едното без другото не води до траен резултат. Наложих си строг хранителен режим и го комбинирах с разнообразни физически програми. С годините намерих своя баланс - 85 кг при ръст от 185 см. И сега продължавам да се движа много, не спирам, не се заседявам. И се чувствам прекрасно.

Като Ернесто в „Дон Паскуале”.

Да. „Дон Паскуале” е една забавна и щастлива пиеса, която ще се радвам варнеските почитатели на оперното изкуство да споделят с нас.

Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Деян Вачков – Дон Паскуале

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Кузман Попов: Един съвсем различен „Дон Паскуале”  

Да звучи дантелено и брилянтно 

Кузман Попов: Един съвсем различен „Дон Паскуале”

Режисьорът Кузман Попов за своята нова постановка „Дон „Паскуале” от Доницети

Казват, че „Лучия ди Ламермур” е остаряла, а „Дон Паскуале” се е подмладил - и макар че с нас е точно обратното – и аз и изпълнителите на „Лучия ди Ламермур” сме побелели, на мен много ми се иска, заедно с „Дон Паскуале”, и ние да се подмладим. Аз поставям за трети път в творческата си биография „Дон Паскуале”, но сега правя един съвсем нов прочит, различен от досегашните ми постановки, много различен и от битуващата представа за този образ.

Музиката на Гаетано Доницети, макар и написана преди 250 години, е толкова ярка, че ме предизвиква да я съотнеса към съвременния човек и тази творческа задача се оказа много блазнеща. Разполагам действието не в XIX век, а в XXI век и днес историята се възражда във всичките й детайли.  Същевременно се разпознават всички типажи, произтичащи от комедия дел арте и опера буфо. Не липсват Панталоне, Доктор, Колумбина, Арлекин, имаме си дори нотариус, но всички те се изразяват със съвременни художествени средства.

Цялата музикална партитура е онагледена в сценичното действие. Всички 14 музикални номера са така разработени, че изкушават с бликащите си идеи за сценично превъплъщение. Тръгвам от тази благодарна предпоставка, за да изведа артистите на едно по-високо интерпретационно и техническо ниво, което залага наред с певческото майсторство, на сериозната театрална игра и възможността за импровизация.  

Солистичният състав от талантливи певци – Деян Вачков, Евгений Станимиров, Гео Чобанов (Дон Паскуале), Пламен Димитров и Свилен Николов (Доктор Малатеста), Ернесто (Арсений Арсов, Георги Султанов), Илина Михайлова и Ирина Жекова (Норина) - действително е звезден и аз вярвам, че всички те ще се справят блестящо с предизвикателните творчески задачи. Това, което непременно трябва да се каже, е че както солистите, така и хористите се явяват пълнокръвни участници в представлението, като при това непрекъснато разменят ролите си. От създатели на действието в един момент, те се оказват зрители на действието в някакъв следващ момент и в тази непрекъсната конфронтация и динамично преливане на едното в другото се пораждат условия за артистична надпревара.

Колегите приемат охотно моите идеи и ми е приятно да виждам как забавлявайки се, самите те стигат до интересни решения. Очевидно намерихме общ ключ към тази постановка, която изисква висока рефлексивност и концентрация, но тъкмо заради това предполага и голямо удовлетворение. Желанието ни е така да поднесем нашия „Дон Паскуале”, че публиката също да се забавлява и да го възприеме по възможно най-добрия начин.

Виолета Тончева

Прочетете още:

„Дон Паскуале” – премиера на XVI Великденски музикален фестивал

Балетен концерт «Не на шега» с възпитаници на НУИ "Добри Христов" на 1 април

На 1 април от 18 часа, в рамките на ХVІ Великденски музикален фестивал – Варна 2015, възпитаниците на НУИ «Добри Христов», специалност класически танц, ще се представят с голям балетен концерт, под игривия наслов «Не на шега». Участват ученици от всички балетни паралелки от І до ХІІ клас и деца от балетната школа при НУИ «Добри Христов» с преподаватели Биляна Георгиева, Десислава Стойнешка, Елица Калова, Любомир Кацаров, д-р Мария Дражева, Нина Иванова, Румяна Малчева. Корепетитори са Анна Пашанова, Валентина Марценкова, Росен Иванов, Светлана Станчева, Таня Митрева, Татяна Куприянова, Теодор Беломъжов, Цена Атанасова. Концертът е със специалното участие на Мартин Чикалов – балетен солист на Държавна опера Варна. На добър час, млади колеги! Нека сцената на Държавна опера Варна скоро стане и ваша постоянна сцена, на която да развивате своя талант!

П Р О Г Р А М А

1.    КУПИДОН ОБЪРКВА ВСИЧКО - на пианото Теодор Беломъжов, хореография Десислава Стойнешка, изпълняват ученици от I клас с балетен педагог Десислава Стойнешка

2.    Фрагмент от балета ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА - музика П. И. Чайковски, изпълняват ученици от IV клас с балетен педагог Биляна Георгиева

3.    Гранд па де фльор от балета ЕСМЕРАЛДА - музика Ц. Пуни, изпълняват ученици от II, III и X клас с балетен педагог Нина Иванова

4.     В БЛАТОТО - на пианото Теодор Беломъжов, хореография Елица Калова, изпълняват ученици от V клас с балетен педагог Елица Калова

5.     БЪЗЗЗ - на пианото Теодор Беломъжов, хореография Елица Калова, изпълняват ученици от VII и VIII клас съвместно с ученици от балетната школа на УН към НУИ „Д. Христов“ Варна с балетен педагог Елица Калова

6.    КЪМ СВЕТЛИНАТА - музика О. Арнолдс, хореография Галина Сребрева
изпълнява Яна Николова от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева

7.    КЛАСИЧЕСКА ИМПРОВИЗАЦИЯ - музика Р. Дриго, хореография Румяна Малчева, изпълняват ученици от IX клас с балетен педагог Румяна Малчева

8.     Вариация на Китри от I д. на балета ДОН КИХОТ - музика Л. Минкус
изпълнява Паола Матеева от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева       

9.    Вариация от балета ФЕСТИВАЛ НА ЦВЕТЯТА В ГЕНЦАНО - музика Е. Хелстед, изпълнява Мариан Маринов от VII клас с балетен педагог Елица Калова

10.     Вариации на феите-орисници от балета СПЯЩАТА НА КРАСАВИЦА - музика П. И. Чайковски, изпълняват Естел Ебазерова, Мариан Маринов, Радослава Петрова, Хелин Хасан, Яна Бодева - ученици от VII клас с балетен педагог Елица Калова

11.     Па де катр от ЕСМЕРАЛДА - музика Ц. Пуни, изпълняват ученици от XI клас с балетен педагог Десислава Стойнешка

12.    Фрагмент от балета КОРСАР - музика А. Адам, изпълняват Анастасия Андреева, Венета Гочева, Лора Антонова, Магдалена Павлова, Мартина Костадинова, Теодора Кралева - ученици от IX клас с балетен педагог Румяна Малчева     

13.    Па де сис от балета КОРСАР - музика А. Адам, изпълняват Андриана Тодорова, Антоана Петрова, Гергана Занкова, Екатерина Шопова, Паола Матеева, Яна Николова  – ученици от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева       

14.     Па де дьо от балета КОРСАР - музика А. Адам, педагог по дуетен танц Любомир Кацаров, изпълняват Мария Стоева и Даниел Обрешков от X клас с балетен педагог Нина Иванова      

15.     ЛУДИ-МЛАДИ - музика Иван Чокоев, хореография Иван Донев, постановка д-р Мария Дражева, изпълняват ученици от VII клас с балетен педагог Елица Калова

16.    Сегидиля от балета ДОН КИХОТ - музика Л. Минкус, изпълняват ученици от IX клас с балетен педагог Румяна Малчева

17.     Фрагмент от балета ПАХИТА - музика Л. Минкус, изпълняват ученици от XII клас с балетен педагог Биляна Георгиева

18.     Вариация на Никия от балета БАЯДЕРКА музика Л. Минкус, изпълнява Станислава Василева от XI клас с балетен педагог Десислава Стойнешка    
19.     Фрагмент от балета БАЯДЕРКА - музика Л. Минкус, изпълняват ученици от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева      

20.     СПИСЪКЪТ НА ШИНДЛЕР - музика Джон Уилямс, хореография Николай Димитров, изпълнява Анастасия Андреева от IX клас с балетен предагог Румяна Малчева

21.    Па де дьо от балета СПЯЩАТА КРАСАВИЦА - музика П. И. Чайковски, педагог по дуетен танц Любомир Кацаров, изпълняват Мона Христова от XII клас с балетен педагог Биляна Георгиева и Мартин Чикалов - солист на Държавна опера Варна

22.    Вариация от ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО - музика П. И. Чайковски, изпълнява Яна Николова от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева

23.     МЕМОАРИТЕ НА ЕДНА ГЕЙША - музика Джон Уилямс, хореография Николай Димитров, изпълнява Венета Гочева от IX клас с балетен педагог Румяна Малчева

24.     Па де дьо АРЛЕКИНАДА - музика Р. Дриго, изпълняват Мария Стоева и Даниел Обрешков от X клас с балетен педагог Нина Иванова      

25.     Фрагмент от ІІ д. на балета ЖИЗЕЛ  - музика А. Адам, изпълняват ученици от VIII и IX клас със солисти Мона Христова, Елена Димитрова и Елица Филипова – ученици от XII клас с балетен педагог Биляна Георгиева, педагог по дуетен танц Любомир Кацаров