Опера в летния театър 2017

„АИДА“ 1957 – 2017

1957 - "Аида" открива новия Летен театър на Варна

 

2017 - "Аида" със сръбската оперна прима Драгана Радакович дирижира в Опера в Летния театър Светослав Борисов

 

28 юли, 21.00 - Опера в летния театър – Варна 2017

 

Светослав БорисовТочно с „Аида” на 30 юли 1957 г., Варненската опера открива новия Летен театър на Варна. Tова знаменателно събитие влиза в музикалната история като първата мащабна оперна продукция на открито в България. С нея се възстановяват прекъсналите поради войните „Български народни летни музикални тържества” от 1926 г. , които продължават традицията под името Музикален фестивал „Варненско лято”, по-късно ММФ „Варненско лято”, четвъртия най-голям музикален фестивал на Стария континент.

 

Вердиевия шедьовър за жертвоготовната любов на Аида ще триумфира в Опера в Летния театър и на 28 юли 2017 г. На диригентския пулт ще застане доскорошният главен диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов, който сега работи в Германия. „През октомври в Магдебург ще дирижирам премиерата на „Аида“ с режисьор Oliver Mears, новия артистичен директор на Royal Opera House Covent Garden. Щастлив съм да изпитам невероятното удоволствие да дирижирам тази любима опера най-напред във Варна, с прекрасните колеги от Варненската опера“, споделя по този повод Маестро Светослав Борисов.

 

 Драгана РадаковичВ ролята на Аида ще посрещнем за пръв път във Варна сръбската оперна прима Драгана Радакович. С магистърска степен от Музикалната академия в Белград по вокални изкуства в класа на проф. Радмила Бакочевич и дирижиране в класа на проф. Станко Сепич, тя специализира в майсторските класове на Рената Ското, Мирела Френи, Магда Оливеро и Бруна Балиони. Участва в спектакли на Белградската опера; в Марибор – Словения, Международния фестивал в Любляна, Летния музикален фестивал в Одерцо, Италия; в румънските оперни театри в Тимишоара, Клуж-Напока, Констанца и Сибиу; също в Мюнхен, Дортмунд, Волфсбург, Саарбрюкен и Франкфурт. През 2013 г. участва заедно с Цюрихската филхармония в концерт, посветен на 200-годишнината от рождението на Верди. През 2014 г. гостува на Летния фестивал в Шверин (Германия) и открива новия оперен сезон в Кайро с ролята на Аида. През 2016 г. дебютира в Сидни, Австралия с ролята на Турандот.

 

В ролята на Радамес ще чуем Валерий Георгиев, впечатляващ със стабилния си висок регистър, а Даниела Дякова ще представи своята великолепна Амнерис. Пламен Димитров ще бъде Амонасро, Ивайло Джуров – Рамфис, Гео Чобанов – Цар на Египет, Жрица – Галина Великова, Вестител – Христо Ганевски.
Режисьор Кузман Попов, художник Лора Маринова, диригент на хора Цветан Крумов, хореография Калина Богоева. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.

 

Mаестро Ян Ван Маанен пред Виолета Тончева за „Манон Леско“ и Варна като свой втори дом

 

9 август 2017, 21.00, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър

Маестро Маанен, след успешната премиера на „Атила“ от Верди в ММФ „Варненско лято“ ще дирижирате и премиерата на „Манон Леско“ от Пучини. Как Пучини изгражда света на „Манон Леско“? 

„Манон Леско“ е първата опера на Пучини, която се радва на голям успех, много по-голям, отколкото предишната „Бохеми“. Композиторът среща известни трудности при написването й, тъй като се налага да работи едновременно с четирима либретисти. Интересно е, че използва части от предишни свои произведения като Messa di Gloria или творби като „Хризантеми“, Скерцо за оркестър и няколко менуета, които лесно се разпознават в партитурата на „Манон Леско“. За Пучини е било много важно да намери друго музикално звучене, различно от това на великия Верди, който е бил все още жив по това време.

Образите в операта са много човечни. Манон, която не може да избере между любовта и лукса и това предопределя съдбата й; Де Грийо, който е толкова влюбен в Манон, че се жертва за нея и Леско, братът, който е доста странен и се опитва да направи, каквото трябва, но само когато то е изгодно за самия него. Забележително е, че Леско няма нито една самостоятелна ария, може би именно за да се изтъкне сложния му характер. Пучини изпълва „Манон Леско“ със силни емоции - страст, радост, скръб, а на отделни места и със скучна, скучна музика, за да ни покаже отегчението на Манон от луксозния живот.

Какво изпитвате, когато застанете пред оркестъра?

Изпитавам удовлетворение, когато солистите и оркестърът са способни да изразят пред публиката всички тези характеристики, за които споменах преди малко, използвайки нотите и думите, които Пучини ни е оставил. Като диригент не се изживявам като диктатор, който разпорежда какво трябва да се направи. Аз съм само един от музикантите, който се опитва да дава насоки на група от приятели - музиканти, за да вдъхнем всички заедно истински живот на музиката на Пучини. И се чувствам много щастлив всеки път, когато певците и инструменталистите се отдават изцяло на енергията, заложена в произведението, когато музицират със съзнание за високата си отговорност като творци.

Освен оркестъра, вече познавате и повечето солисти, които ще се изявят в „Манон Леско“, но има и нови за Вас лица. Как вървят репетициите?  

Радвам се, че отново се срещам на сцената с чудесния баритон Пламен Димитров, с когото работих в „Андре Шение“ и „Аида“, както и с Ефе Кислали, тенор с прекрасен топъл глас, с когото работих в „Аида“. Очаквам с нетърпение и първата репетиция с оперната прима на Софийската опера Радостина Николаева. Тя ще изпълни ролята на Манон Леско вместо обявената в афиша Валерия Сепе, която поради заболяване е възпрепятствана да участва в премиерата.

И разбира се, много ми е приятно да застана отново пред великолепните солисти, хора и оркестъра на Държавна опера Варна, чийто главен диригент се гордея да бъда. Вече чувствам Варна като свой втори дом.

„МАНОН ЛЕСКО“

Опера от Джакомо Пучини
Диригент Ян ван Маанен

Режисьор Александър Текелиев
В главните роли:

Манон Леско – Радостина Николаева

Леско - Пламен Димитров

Ренато де Грийо - Ефе Кислали, Турция

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

 

 

Премиера на „Манон Леско“ от Пучини със солисти от София, Варна и Истанбул

 

9 август 2017, 21.00, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър

 

„Манон Леско”, опера в четири действия от Джакомо Пучини, либрето Луиджи Илика, Марко Прага и Джузепе Джакоза, е въздействащата адаптация на Пучини по класическия роман на Абат Прево за свободолюбивото селско момиче, което става част от елита на Париж и се разкъсва между любовта и мечтания живот в лукс. Именно тази творба става повод Джордж Бърнард Шоу да обяви Пучини за истинския наследник на Верди. Въпреки че през 1884 г. Жул Масне вече е написал своя шедьовър „Манон“, Пучини не се възпира да излее вдъхновението си в чиста емоция и пленителни мелодии. Творбата се превръща в първия му голям успех, а любовният дует от второ действие си остава и до днес една от най-еротичните оперни сцени, създавани някога.

Дълъг е списъкът с изключителни изпълнители на главните роли в миналото – още на премиерата през 1907 г. в присъствието на самия Пучини пеят Енрико Карузо и Лина Кавалиери. Последователно като Де Грийо се изявяват Бениамино Джили, Юси Бьорлинг, Ричард Тъкър и Пласидо Доминго. В Манон се превъплъщават Рената Тебалди, Мирела

Френи, Рената Ското и Карита Матила.

Първата варненска постановка на „Манон Леско“ е имала своята премиера на 7 юни 1963 г., под диригентството на Йоско Йосифов, режисьор Драган Мицов, с Яна Кючукова – Манон, Михаил Зидаров – Леско и Тодор Костов – Де Грийо.

Диригент на постановката от 2017 г., втора в историята на Варненската опера, е Ян ван Маанен,  режисьор Александър Текелиев, художник Валентин Топенчаров, пластика Гриша Роглев. Диригент на хора Цветан Крумов. Главните персонажи пресъздават примата на Софийска опера и балет, сопраното Радостина Николаева - Манон Леско, солистът на Държавна опера Варна, баритонът Пламен Димитров – сержант Леско, брат на Манон и солистът на Истанбулската опера, тенорът Ефе Кислали –  Кавалер Де Грийо. Оркестър и хор на Държавна опера Варна. Операта се изпълнява се на италиански с надписи на български и английски език.

 

Чуйте любовния дует С Манон Леско и Де Грийо, в изпълнение на Рената Ското и Пласидо Доминго:

https://www.youtube.com/watch?v=TytEDmdPdOw

 

Маестро Маанен, след успешната премиера на „Атила“ от Верди в ММФ „Варненско лято“ ще дирижирате и премиерата на „Манон Леско“ от Пучини. Как Пучини изгражда света на „Манон Леско“? 

„Манон Леско“ е първата опера на Пучини, която се радва на голям успех, много по-голям, отколкото предишната „Бохеми“. Композиторът среща известни трудности при написването й, тъй като се налага да работи едновременно с четирима либретисти. Интересно е, че използва части от предишни свои произведения като Messa di Gloria или творби като „Хризантеми“, Скерцо за оркестър и няколко менуета, които лесно се разпознават в партитурата на „Манон Леско“. За Пучини е било много важно да намери друго музикално звучене, различно от това на великия Верди, който е бил все още жив по това време.

Образите в операта са много човечни. Манон, която не може да избере между любовта и лукса и това предопределя съдбата й; Де Грийо, който е толкова влюбен в Манон, че се жертва за нея и Леско, братът, който е доста странен и се опитва да направи, каквото трябва, но само когато то е изгодно за самия него. Забележително е, че Леско няма нито една самостоятелна ария, може би именно за да се изтъкне сложния му характер. Пучини изпълва „Манон Леско“ със силни емоции - страст, радост, скръб, а на отделни места и със скучна, скучна музика, за да ни покаже отегчението на Манон от луксозния живот.

Какво изпитвате, когато застанете пред оркестъра?

Изпитавам удовлетворение, когато солистите и оркестърът са способни да изразят пред публиката всички тези характеристики, за които споменах преди малко, използвайки нотите и думите, които Пучини ни е оставил. Като диригент не се изживявам като диктатор, който разпорежда какво трябва да се направи. Аз съм само един от музикантите, който се опитва да дава насоки на група от приятели - музиканти, за да вдъхнем всички заедно истински живот на музиката на Пучини. И се чувствам много щастлив всеки път, когато певците и инструменталистите се отдават изцяло на енергията, заложена в произведението, когато музицират със съзнание за високата си отговорност като творци.

Освен оркестъра, вече познавате и повечето солисти, които ще се изявят в „Манон Леско“, но има и нови за Вас лица. Как вървят репетициите?  

Радвам се, че отново се срещам на сцената с чудесния баритон Пламен Димитров, с когото работих в „Андре Шение“ и „Аида“, както и с Ефе Кислали, тенор с прекрасен топъл глас, с когото работих в „Аида“. Очаквам с нетърпение и първата репетиция с оперната прима на Софийската опера Радостина Николаева. Тя ще изпълни ролята на Манон Леско вместо обявената в афиша Валерия Сепе, която поради заболяване е възпрепятствана да участва в премиерата.

И разбира се, много ми е приятно да застана отново пред великолепните солисти, хора и оркестъра на Държавна опера Варна, чийто главен диригент се гордея да бъда. Вече чувствам Варна като свой втори дом.

 

 

РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА: ИЗПИТВАМ ГОЛЯМ САНТИМЕНТ КЪМ МАНОН

Примата на Софийска опера и балет Радостина Николаева е гостувала неведнъж на оперната сцена във Варна, последното й запомнящо се участие бе в ролята на Дездемона от „Отело“ в Опера в Летния театър – Варна 2014. В осмото издание на Опера в Летния театър 2017 тя ще се превъплъти в образа на Манон от „Манон Леско на Пучини.

„Връщам се към образа на Манон Леско след един дълъг период от седем години, в който преминах през много други заглавия. Изпитвам голям сантимент към тази гериня, която заема специално място в сърцето ми.

Тя е сложна за интерпретация както във вокално отношение, така и като наситеност на сценично присъствие, особено във второ действие, също и като сценична реализация.

Манон принадлежи към трагичните образи в оперната съкровищница. В последното действие тя очаква да намери щастието си в Новия свят, но това се оказва един трагичен финал в жизнения й път.

Вълшебната музика на Пучини звучи актуално и днес. Композиторът е постигнал дълбока проникновеност в обрисуване на най-силните човешки емоциив моменти на страдание и прекомерно изтощение. Изобразяването на тези крайни човешки състояния, които ние трудно можем да си представим, затруднява работата на певеца в стремежа му да бъде убедителенна сцената.

За мен е голямо вълнение да изпълнявам ролята на Манон и се радвам, че това ще се случи във Варна и в Летния театър на Варна.

 

 

 

Пламен Димитров – Леско

9 август, 21.00, Премиера на ММФ „Варненско лято“ 2017, Опера в Летния театър

За пръв път се срещам с това произведение и съм впечатлен от красотата му, хубавите музикални фрази, емоциите, които го изпълват. Партията на моя герой Леско е сложна като музикално естество, но много интересна.

Баритонът и тук, както често се случва в операта, е натоварен с ролята на хитреца. Двамата със сестра му Манон се опитват да извлекат максимална полза от живота, заради което са готови да правят компромиси, но както знаем този подход невинаги е добър. Влюбената Манон понася най-сериозните последствия от колебливото си поведение, защото избира не този, когото трябва.

Маестро Маанен доказва за пореден път, че е прекрасен професионалист. Той въодушевява екипа веднъж с интерпретацията си на „Манон Леско“ и втори път с отношението си към всички нас. Той прави операта в оригиналните темпа, които на места са страшно бързи, но  това е истинската музика на „Манон Леско“ и аз съм възхитен оторкестъра, който се справя блестящо.

Чувствам се прекрасно в компанията на  Радостина Николаева – Манон и Ефе Кислали – Де Грийо. И определено мога да кажа, че въпреки трудността на заглавието и наситената лятна програма, репетициите на „Манон Леско“ с диригента Ян ван Маанен и режисьора Александър Текелиев са повод за творческа радост за целия състав.

 

 

Ефе Кислали

 

ЕФЕ КИСЛАЛИ – ДЕ ГРИЙО

 Да пея Пучини за мен винаги е огромно удоволствие. Още повече, когато става дума за „Манон Леско“. Де Грийо е красива и трудна за изпълнение роля, бих казал, това е моят специален Пучини. И съм радостен, че имам възможността отново да пея заедно с Варненската опера и Маестро Маанен.

 

 

 

 Прочетете още:

РЕЖИСЬОРЪТ АЛЕКСАНДЪР ТЕКЕЛИЕВ ЗА „МАНОН ЛЕСКО“ И ЛЮБОВТА БЕЗ СЕМЕЙНИ ОКОВИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

РЕЖИСЬОРЪТ АЛЕКСАНДЪР ТЕКЕЛИЕВ ЗА „МАНОН ЛЕСКО“ И ЛЮБОВТА БЕЗ СЕМЕЙНИ ОКОВИ

9 август, 21.00,Премиера на „Манон Леско“ в  ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2017

 

„Манон Леско“ поставяте не за пръв път...

Да, с Варненската опера правя моята четвърта постановка на операта „Манон Леско“ и това много ме радва. Работя с чудесен екип в много приятна атмосфера.Сюжетът за куртизанката винаги е вълнувал публиката, така е с Манон в „Манон Леско“, така е с Виолета в „Травиата“ и т.н.

Масне също е композирал опера по темата...

Да, но неговата „Манон“ има малко по-различен сюжет. Докато Пучини в цялото си творчество акцентира върху свободната любов, любовта, необременена от семейни окови. Да вземем например „Тоска“, която живее с Карадоси на семейни начала в онзи католически Рим, когато подобно нещо е било абсолютно недопустимо. „Манон Леско“ по същия начин, дори и „Мадам Бътерфлай“, да не говорим за „Бохеми“, където има две двойки с такива връзки. Композиторът, както се знае, цял живот е живял с една жена, без сключен брак и този факт очевидно намира ярко отражение в произведенията му.

Защо Ви допада стилът на Пучини?

Пучини е един от любимите ми композитори и един от най-големите драматурзи в оперната класика. Изключителен оркестратор, при него не може да намериш статика и онова, което се случва в оркестрината е в пълен синхрон със случващото се на сцената. Това упражнява едно комплексно въздействие върху публиката. „Манон Леско“ е много ефектна опера с изключително красива музика, вътре буквално всеки музикален момент е шедьовър. Неслучайно ариите на Манон и Де Грийосе изпълняват много често на концерти.

„Манон Леско“ е трудна опера и заради сценичната реализация. Действието се пренася на четири различни места и това трябва да се направи видимо.Поради спецификата на Летния театър, там няма да изнесем целия декор, операта с пълната й сценографияще видим през есента на закрито.Разбира се, атмосферата в Летния театър носи специално очарование. Хората отиват с нагласата да се наслаждават на опера под звездите и това създава друг тип усещания. 

 

МАНОН ЛЕСКО

Опера в четири действия от Джакомо Пучини

Либрето Луиджи Илика, Марко Прага и Джузепе Джакозапо класическия роман на Абат Прево

Диригент Ян ван Маанен

Режисьор Александър Текелиев

Художник Валентин Топенчаров

Пластика Гриша Роглев

Диригент на хора Цветан Крумов

 

В главните роли:

Радостина Николаева, сопран - Манон Леско

Пламен Димитров, баритон – сержант Леско, брат на Манон

Ефе Кислали, тенор –  Кавалер де Грийо

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

С участието на Варненската детско-юношеска опера

 

Прочетете още:

Премиера на „Манон Леско“ от Пучини със солисти от София, Варна и Истанбул

Mаестро Ян Ван Маанен пред Виолета Тончева за „Манон Леско“ и Варна като свой втори дом

 

ЕФИРНИ КОЛОРАТУРИ И ЕКСТРЕМНИ ВИСОЧИНИ В „ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР“

Лучия ди Ламермур

 

Августовска премиера на „Лучия ди Ламермур“ в ММФ „Варненско лято“ 2017

17 август, 21.00, ММФ „Варненско лято“ 2017, Опера в Летния театър

След юлската и августовската премиера в ММФ „Варненско  лято“ 2017 на „Лучия ди Ламермур” ще дирижира Маестра Николета Конти, единствената дама, отличена с приза „Кавалер на Република Италия“, за високите й постижения в областта на диригентското изкуство. На 17 август, 21.00,пред публиката в Опера в Летния театър, ще оживее драматичната участ на влюбената Лучия в една от най-емоционалните опери на Гаетано Доницети.

„Маестрото от Бергамо“, както го наричали, проявявал предпочитание към комичните и лиричните сюжети, но либретото на “Лучия ди Ламермур”, по романа на Уолтър Скот “Ламермурската годеница“, макар и пропито с трагика, докоснало дълбоко сърцето му и той създава един от върховете на белкантото.

От премиерата през 1835 г. в Неапол до днес успехът съпътства “Лучия ди Ламермур” навсякъде по света, а партията на Лучия остава една от най-привлекателните за колоратурните сопрани.В  историята на Варненската опера„Лучия ди Ламермур“ от 2017 г. е четвърта поред сценична версия, след постановките през 1956, 1986 и 2005 г.

 

Илина Михайлова

Дебютът в „Лучия ди Ламермур” е сбъдната мечта и за солистката на Държавна опера Варна Илина Михайлова. Завършила НУИ „Добри Христов“, НМА „Панчо Владигеров“ и Консерваторията „Джузепе Верди“ в Милано, варненката печели сърцата на публиката в България, Италия и други европейски страни, с красивия си глас и изключителната си артистичност.През 2016 годинатя  блестящо защити ролята на Мерседес на световната премиерав Опера в Летния театър на мюзикъла „Граф Монте Кристо” от Ив Деска, а само преди няколко дни в Театър Римски терми я аплодирахме в оригиналната постановка на Боян Иванов „Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът“.

Репертоарът на Илина Михайлова включва централните сопранови партии в опери на Верди, Росини и други композитори. Пяла е и в други опери на Доницети, но както самата тя признава: „Лучия ди Ламермур” е нещо съвсем различно. Лучия е изключително драматичен и многопластов персонаж, който Доницети пресъздава с много сложна във вокално и психологическо отношение партия. Композиторът насища музиката с ефирни колоратури и екстремни височини, които се редуват с плътни лирични или драматични моменти. Фразите са дълги и самата партия е обемна.

За това може да се съди дори само от факта, че Лучия се появява на сцената още в увертюрата и не излиза до края на представлението. В режисьорското си решение Огнян Драганов акцентира най-вече върху въображаемия свят, в който изпада Лучия. Невинно младо момиче, което мечтае за любов, но не я получава от семейството и близките си, тя загърбва реалността и  потъва в своя собствена вселена. Там духове танцуват около нея, там й се привижда любимият Едгардо на бял кон, единствено там Лучия е щастлива.“

Ролята на Едгардо, написана за висок лиричен тенор, е повече от подходяща и за Михаил Михайлов, eдин от обещаващите български гласове. В края на 2015 г. печели  Grand Prix на XIX Международен конкурс „Романсиада”, Москва, Русия. Международният му дебют е в Театър Веве, Швейцария, пял е и в театри в Италия и Германия, както и на фестивалите „Херренкимзее Фестшпиле” – в ролята на Бакхус в „Ариадна от Наксос” от Рихард Щраус  и „Класик ам Зее” – „Травиата”. През 2013, Михаил Михайлов дебютира във Великобритания, изпълнявайки „Реквием” – Верди, в Royal Festival Hall, Лондон, с Кралския Филхармоничен Оркестър.

Режисьорът Орлин Драганов внася радикална транформация в персонажа на Едгардо, който в съзнанието на Лучиясе явява не като реална личност, а като проекция на Рицаря на бял кон. Това изисква героят да бъде драматургически статичен, някъде на границата между съня и действителността, което поставя пред певеца предизвикателството да пресъздаде драматиката само с гласа си.

 

 

ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР

Опера в три действия от Гаетано Доницети, либрето Салваторе Камарано по романа на Уолтър Скот “Ламермурската годеница“

Диригент Николета Конти – Италия

Режисьор Огнян Драганов

Сценография Димо Костадинов

Костюми Салваторе Русо – Италия

Диригент на хора Цветан Крумов

 

 

В главните роли:

Лучия – Илина Михайлова

Едгардо - Михаил Михайлов

 

Енрико - Свилен Николов

Раймондо - Евгений Станимиров

Нормано - Пламен Долапчиев

Алиса – Вяра Железова

Артуро - Христо Ганевски

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

С участието на Варненската детско-юношеска опера

Изпълнява се на италиански със субтитри на български език.

 

 

 

 

 

 

ДАНИЕЛА ДИМОВА – ГРИЗАБЕЛА

ЗА НЯКОИ ПОУКИ ОТ КОТЕШКИЯ СВЯТ

Котки - Даниела Димова

 

 

„Котки“ – 14 август 2017, 21.00, Опера в Летния театър

 

Едно от нещата, които ме привличат в мюзикъла „Котките“, е излизането наяве на много човешки истини, които в човешкия свят остават скрити.

Котката е хищник и обича да ловува нощем. Нашето сценично изкуство, което е нашата религия, също се случва вечер. То  свещенодейства, когато светлината на рампата ни пренася в друго измерение и друго светоусещане.

Неслучайно котешкият бог се нарича Бай Двузаконие – една от истините, които в котешкия свят се виждат, а в човешкия свят умело се прикриват. В котешкия свят всички са еднакво разположени към светлата и тъмната страна в характерите на различните персонажи. Никъде не се казва, че по-добрият или пък по-лошият заслужават нещо различно. Те всички, като в едно хармонично общество между бялото и черното, между Ин и Ян, както учи източната философия, образуват хомогеността и целостта на котешкото общество.

Моята героиня Гризабела, някога издигана на пиедестал, в последните си дни се оказва недолюбвана, дори отхвърлена от себеподобните си. Но за да има равнопоставеност, котешкият бог отрежда точно тя да се прероди за нов живот. На нея се пада най-висшата почит.

 

Играта с тази двуполюсност и нейните съдбовни обрати много ми допада, защото това, което липсва в човешкото общество, а го има в котешкото, е именно здравословната игра. Не измислената и непочтена игра, а играта, която е естествен продукт на природните закони.

 

За музиката на „Котките“могат да се кажат много неща, това е музиката на един гений. За мен най-впечатляващото е как чрез музиката Уебър  пресъздава пластиката, искреността и взаимоотношенията в котешкото общество. Общество, може би по-състрадателно от човешкото.

 

 

Прочетете още:

ПЕРУКИ С ХАРАКТЕР

 ОЧАКВАМ ГРАНДИОЗЕН УСПЕХ ЗА „КОТКИТЕ”

„KОТКИТЕ” СМЕ ВИЕ И АЗ, ВСЕКИ ОТ НАС

ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ВСИЧКИ МЮЗИКЪЛИ НА УЕБЪР СА МИ ПРЕДОСТАВЕНИ С ПРАВО НА МОЯ СОБСТВЕНА ПОСТАНОВКА

“КОТКИТЕ” В БЪЛГАРСКИЯ КОНТЕКСТ НА МЮЗИКЪЛА

ЗА ПРЪВ ПЪТ НОСИТЕЛ НА ОПЕРЕН ОСКАР НА СЦЕНАТА НА ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР

 

СВЕТОВНИЯТ БАС КАРЛО КОЛОМБАРА, НОСИТЕЛ НА ОПЕРЕН ОСКАР 2016, СЕ ЗАВРЪЩА ВЪВ ВАРНА В РОЛЯТА НА АТИЛА

ОБИЧАМ ДА ПРЕСЪЗДАВАМ ИСТОРИЧЕСКИ ЛИЧНОСТИ

„Атила“ - 19 август, 21.00, Премиера на ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2017

Интервю на Виолета Тончева

- „Атила“ и Карло Коломбара отдавна са взаимносвързани понятия...

- Атила е една от коронните ми роли, която ми носи огромна радост. Тя е знакова за басови гласове като моя, заедно с ролите на Борис Годунов в едноименната опера на Мусоргски, Мефистофел в „Мефистофел“ от Бойто, Мефистофел във „Фауст“ от Гуно, Филип Втори в „Дон Карлос“ от Верди. Дебютирах като Атила още през 1996 година в Sferisferio Theater в Мачерата с изключителен състав - Bruson, Guleghina, Giordani, под диригентството на Paolo Carignani. След това пях Атила в Санкт Гален, Виена, Женева, Катания, а през февруари тази година и в Модена с диригент Алдо Сизило. Компактдиск със запис на този спектакъл ще излезе следващата година.

- Кои моменти от партията на Атила са извор за най-силно творческо вдъхновение за Вас?

- В „Атила“ моят герой има една ария и една кавалета, които са много трудни и красиви, с много високи тонове, почти на границата за един бас. Допада ми начинът, по който Верди е изградил образа на хунския вожд, аз въобще обичам да пресъздавам исторически личности. Всяко нещо в „Атила“ е белязано със знака на художествената измислица, но паралелите с историческата действителност остават. При Верди хунският предводител е изобразен с характеристиките на велик цар, наистина доста разкрасен, в сравнение с истината за жестокия варварин, но това съвсем не намалява удоволствието ми от интерпретацията на ролята.

- Варна очаква с нетърпение да Ви чуе и в тази Ваша роля. Варненци имат, знаете, специално отношение към Карло Коломбара, който избра да живее и във Варна.

- Щастлив съм, че сега се връщам във Варна тъкмо с „Атила“. Аз живея тук и за мен е особено приятно да се завърна у дома след участието си през тази година в много спектакли на най-престижните световни сцени. Обичам да се връщам тук и заради Варненския оперен театър, който ме покани да пея в такива важни спектакли като „Набуко“, „Дон Карлос“, „Силата на съдбата“ и сега „Атила“. Чудесно е, наред с всичко останало, че само за 5 минути стигам от вкъщи до Летния театър :)

- Летният театър, който за пръв път ще посрещне носител на Оперен Оскар. Най-сърдечни поздравления за високата награда, Маестро!

- Радвам се да споделя с българските си приятели тази международна оперна награда „Oscar della Lirica" или Оперен Оскар, както още я наричат. Отличията бяха връчени в Китай, като националната китайска телевизия излъчи пищната церемония по всички световни канали. Това е изключително признание за моята оперна кариера, то ме изпълва с гордост, благодарност и с още по-голяма отговорност пред изкуството, на което служа.

 

 

АТИЛА

Опера от Джузепе Верди в пролог и три действия
Либрето Темистокле Солера и Франческо Мария Пиаве по драмата на Захариас Вернер „Атила, крал на хуните”
Диригент Алдо Сизило - Италия
Постановка Деян Миладинович - Сърбия
Сценография Александър Златович
Костюми Миланка Берберович
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:

Атила, вожд на хуните, бас – Карло Коломбара
Ецио, римски генерал, баритон – Владимир Стоянов
Одабела, дъщеря на градоначалника на Акуилея, сопран - Линка Стоянова
Форесто, офицер от Акуилея, тенор - Бойко Цветанов
Улдино, роб на Атила, тенор – Христо Ганевски
Леоне, стар римлянин, бас - Людмил Петров

Оркестър, солисти, хор и балет на Държавна опера Варна
Изпълнява се на италиански със субтитри на български и английски език.

Копродукция на Държавна опера Варна с Национална драма и опера Белград. Проект на Балканска оперна мрежа. „Атила” 2017 е втората постановка на тази опера на варненска сцена, след първата през 2007 г.

 

Прочетете още:

СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯТ БАРИТОН ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ЗА ПРЪВ ПЪТ ВЪВ ВАРНА

 

 

 

 

 

 

 

 

СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯТ БАРИТОН ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ЗА ПРЪВ ПЪТ ВЪВ ВАРНА

„АТИЛА“ Е ПРЕКРАСЕН ПОВОД ЗА ВАРНЕНСКИЯ МИ ДЕБЮТ

 „Атила“ - 9 август, 21.00, Премиера на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2017

 

Владимир СтояновИнтервю на Виолета Тончева

Опера в Летния театър във Варна очаква с нетърпение най-известния съвременен български баритон Владимир Стоянов и ето че най-сетне има тази възможност. На 19 август ще изпълните ролята на Ецио в „Атила“ от Верди, римският генерал, който предлага на хунския вожд Атила спразумението: „Ти ще имаш света, остави Италия на мен.” Какво означава за Вас тази прочута фраза, вдъхвала някога силни патриотични чувства у италианците? 

Операта „Атила“ е едно от най-популярните произведения на Верди.От музикална гледна точка е абсолютен шедьовър.Що се отнася до цитираната от Вас фраза, не смятам,че Ецио е патриот,по-скоро става дума за апетити за власт,отколкото за някакви идеалистични мотиви.

 

Какво място заема Ецио сред многото централни баритонови партии във Вашия репертоар?

Изпълнявам тази роля винаги с огромно удоволствиеи ако съставът от певци е добър,резултатът винаги е отличен.

 

Преди Варна на кои оперни сцени сте пресъздавали този герой? Конкретният театър, диригент, режисьор, състав влияят ли върху Вашата интерпретация? Или достигнали някакви свои критерии, вече не променяте начина, по който изграждате образа?

За последен път пях тази роля в Модена,Италия през месец февруари тази година,диригент беше Алдо Сизилло,а Атила - Карло Коломбара.Както виждаме,ситуацията се повтаря.

 

Какви бяха най-важните препоръки на Никола Гюзелев, Вашата „отправна точка в пеенето“, както обичате да се изразявате...

За Никола мога да говоря с дни, най-вероятно това може да бъде обект на отделно интервю. Той наистина беше и си остава моята отправна точка в операта по много причини,но най-важната от тях е,че пеенето е красота,а не “ревове” и “крясъци”,на каквито сме свидетели в последно време.

 

Казахте, че вече сте се срещали на сцената с италианския диригент Алдо Сизило и италианския бас Карло Коломбара – Атила, но ще си партнирате може би за пръв път със солистката на Варненската опера Линка Стоянова – Одабела. Тя впрочем е от Вашето оперно поколение..

Да, познавам се добре и с Алдо и с Карло, забележителни артисти.Не познавам Линка,но съм чувал хубави неща за нейното пеене.

 

Би могло да се каже, че в предстоящата премиера на „Атила“ по своеобразен начин се фокусират българската и италианската връзка в кариерата Ви на световен артист. Какви разсъждения и чувства предизвиква това у Вас?

Да,така е. Италия играе голяма роля в моето музикално битие,тя е страната на операта.Случва се така,че прекарвам огромна част от времето си там,а и същевременно италианската публика е една от най-взискателните.Надявам се варненската „Атила“ да бъде едно истинско музикално събитие.

 

Така ще бъде, след катоВладимир Стоянов за пръв път ще пее във Варна.

Да, аз никога досега не съм пял във Варнаи „Атила“ е един прекрасен повод за този мой дебют,а и за приятни моменти на брега на морето.

 

Как изглежда върхът, на който се намира Владимир Стоянов? Като талант, усилие, предизвикателство, постоянство, лишение, удовлетворение, нещо, което дължите сам на себе си или пък на другите, може би навик...

Оперната кариера не е място,това е дълъг път,в който има всичко. Една безкрайна поредица от спадове и възходи,коите се преминават с постоянство.Наградата е само една и това е благодарната публика.

 

Владимир Стоянов Владимир Стоянов е роден в Перник, завършва ДМУ „Любомир Пипков”, София и НMA „Проф. Панчо Владигеров”. Своя дебют прави през 1993 г. в Бургаската опера, а през 1994 г. специализира в Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов“ в Рим при Никола Гюзелев.

През същата година специализира и в Академията на Миланската скала при прочутата Магда Оливеро. По-късно е солист в Пловдивската опера, а от 1999 г. е солист на свободна практика. Владимир Стоянов е сред най-изтъкнатите български певци, спечелил признанието и обичта на международната и българската публика и критика.

На върха на кариерата си, той е желан гост в театри като „Сан Карло”, Неапол, Миланската скала, водещи оперни театри в Австрия, Германия, Испания, Италия. На сцената си партнира с оперни звезди от своя ранг като Анна Нетребко, Диана Дамрау, Красимира Стоянова, Соня Йончева и др. Изпълнява централните баритонови партии в оперите „Дон Карлос”, „Силата на съдбата”, „Ернани”, „Бал с маски”, „Сицилиански вечерни”, „Мадам Бътерфлай”, „Бохеми”, „Кармен”, „Княз Игор”, „Любовен еликсир” и др.

Владимир Стоянов живее в Италия, но при всяка възможност се завръща и при родната публика. Участието му в „Атила“ в Опера в Летния театър – Варна 2017, е първото му гостуване на варненска сцена.

 

АТИЛА

Опера от Джузепе Верди в пролог и три действия

Либрето Темистокле Солера и Франческо Мария Пиаве по драмата на Захариас Вернер „Атила, крал на хуните”

Диригент Алдо Сизилло - Италия
Постановка Деян Миладинович - Сърбия

Сценография Александър Златович
Костюми Миланка Берберович
Диригент на хора Цветан Крумов

 

Действащи лица и изпълнители:

Атила, вожд на хуните, бас–Карло Коломбара
Ецио, римски генерал, баритон–Владимир Стоянов
Одабела, дъщеря на градоначалника на Акуилея, сопран - Линка Стоянова
Форесто, офицер от Акуилея, тенор - Бойко Цветанов
Улдино, роб на Атила, тенор – Христо Ганевски
Леоне, стар римлянин, бас - Людмил Петров

Оркестър, солисти, хор и балет на Държавна опера Варна

Изпълнява се на италиански със субтитри на български и английски език.

Копродукция на Държавна опера Варна с Национална драма и опера Белград. Проект на Балканска оперна мрежа. „Атила” 2017 е втората постановка на тази опера на варненска сцена, след първата през 2007 г.

 
Прочетете повече:

ЗА ПРЪВ ПЪТ НОСИТЕЛ НА ОПЕРЕН ОСКАР НА СЦЕНАТА НА ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР

 

„АТИЛА“ ИЗИСКВА ЧЕТИРИМА ПРЕВЪЗХОДНИ СОЛИСТИ

Маестро АЛДО СИЗИЛЛО пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за „Атила“и премиерата в ММФ „Варненско лято“ 2017

19 август, 21.00, „Атила“, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2017

 

Маестро Сизилло, в копродукция с TeatroComunalediModena, на който Вие сте артистичен директор, Държавна опера Варна направи „Дон Паскуале“, едно от най-успешните си заглавия, а сега Вие сте тук за премиерата на „Атила“ в ММФ „Варненско лято“ 2017. Как оценяватепървата си среща с Оркестъра на Варненската опера?

Впечатленията ми са чудесни. Оркестърътна Варненската опера звучи много добре.

 

И друг път сте дирижирали „Атила“...

Да, дирижирал съм и друг път „Атила“, като последният спектакъл в Модена, с Карло Коломбара в ролята на Атила и Владимир Стоянов в ролята на Ецио, предстои да излезе на компактдиск. Двамата участват и във варненската премиера на „Атила“.

 

Какво е особеното на „Атила“?

Интересна е историческата връзка. Известно е, че операта е посветена на нашествиетов Италия и нейното опустошаване от хунитев средата на V век. Хунският вожд Атила сравнил със земята град Аквилея и жителите му потърсили убежище в лагуните, където възникнала Венеция. Неслучайно премиерата на операта се е състояла именно във Венеция, в театър „Ла Фениче“ през 1846 г.

Самата операизисква четири силни гласа и четирима превъзходни солисти. За „Атила“ е нужен не само отличен бас за ролята на Атила, но също и отлично сопрано за партията на Одабела, отличен тенор за Форесто и отличен баритон за Ецио. Важно е солистите да имат зад гърба си опит с тази опера, за да могат да поднесат оперния спектакъл така, както го е замислил Верди. Не е лесно да се съберат четирима отлични певци на едно място, но случаят във Варна е точно такъв.

Друга особеност на операта е фактът, че за пръв път в оперната история Верди използва технически нововъведения, за да пресъздаде символичния възход на слънцето и Италия след смъртта на Атила. Ремарките на самия Верди, свързани с този мизансцен са много подробни.

На хора в „Атила“ е отредена важна роля, точно както е и в „Набуко“. И двете опери са писани в един период, в който Верди работи много са своето утвърждаване, наречен от самия него „anni di galera“ (затворнически години).

 

Имате ли любими места в партитурата на „Атила“?

Харесвам „Атила“ заради силната драматургия и динамиката, това е опера без паузи и тишини. Любопитен е начинът, по който Верди изгражда образа на Атила, отклонявайки се от историческата фактология. В операта Атила не само че не е е злодей, а напротив: притежава романтичен ореол - влюбва се в римлянката Одабела, притежава дори великодушие - прощава на Форесто, който иска да го убие. 

Любим ми е краят на първо действие с хора и всички солисти. Най-внушително и силно, почти театрално, въздейства драматичният край на операта с експресивната ария на Одабела, която пробожда Атила.

Всъщност всички солистични арии, било то на баса, тенора или баритона,са една от друга по-хубави. „Атила“ е красива опера.

 

Какво е мнението ви за българските певци? Имате опит не само от Италия, но и от работата си с майсторския клас на Райна Кабаиванска в София?

Да, с ученици на Райна Кабаиванска и в партньорство със Софийска опера и балет дирижирах два спектакъла на „Бохеми“. Българските оперни певци са известни в цял свят. България има великолепни оперни традиции, особено с басите. Българските и италианските оперни певци си приличат, те чувстват и изпълняват операта по един и същ начин, имат еднакво усещане за изкуството.

 

А Вашето усещане за Варна какво е?

Очаквах нещо различно и съм много приятно изненадам. Варна има различна атмосфера от София, намирам я за по-красива, по-дружелюбна, а морето й придава несравним чар.

 

AЛДО СИЗИЛЛОе завършил оркестрово дирижиране в Консерваториите на Неапол и Болоня. Често е канен като гост-диригент на много симфонични оркестри, сред които Arturo Toscanini dell’Emilia Romagna orchestra,Оркестър Хайдн (Болцано), Симфоничния оркестър на Сан Ремо, Оркестъра на Академия „Лист“ (Будапеща), Радиосимфоничния оркестър на Санкт Петербург, Московския Радио-симфоничен оркестър, Арменския симфоничен оркестър и др. Застава на диригентския пулт за оперни спектакли в Болоня, Рим, Катания, Ферара, Модена, Бергамо, Атина, Маями, София и др.Под неговата диригентска палкасе отбелязва 150-годишнината на Пучини в родния град на композитора Лука, както и първата годишнина от смъртта на Лучано Павароти, за която той дирижира в Модена Реквием от Верди.Поставя през 2008 въвFlorida Grand Opera в Маями „Травиата“. Бил е диригент-постановчик на много световни фестивални премиери за Фестивал на нациите в Città di Castello, Cantiere Internazionale d’Arte in Montepulciano, Nuove Forme Sonore in Rome, Estate Chigiana summer events calendar in Siena, Festival Angelica in Bologna и др.Има записи за различни компании като Fonit Cetra, Naxos and l’Hermitage), RAI и др.Пише собствени композиции за театрални събития като Венецианското биенале, Световния фестивал в Нанси, Val-de-Marne Festival в Париж и др.През 1984 основава Младежкия симфоничен оркестър Orchestra Sinfonica Giovanile dell’Emilia Romagna, с който изнася концерти в Италия и по света.

От 1995 до 2000 е артистичен секретар на Teatro Comunale в Болоня, понастоящем е артистичен директор на Teatro Comunale в Модена и на Фестивала на нациите Città di Castello.Преподава в Консерваторията „Ариго Бойто“ в Парма.

 

Прочетете още:

СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯТ БАРИТОН ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ЗА ПРЪВ ПЪТ ВЪВ ВАРНА

ЗА ПРЪВ ПЪТ НОСИТЕЛ НА ОПЕРЕН ОСКАР НА СЦЕНАТА НА ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР

 

 

ЩРИХИ ОТ ЕДИН СЕЗОН

 

Григор ПаликаровОПЕРЕН ГАЛА КОНЦЕРТ

24 август, 21,00, VIII Опера в Летния театър – Варна 2017

Диригент Григор Паликаров

Режисьор Сребрина Соколова

Оркестър, хор и солисти на Държавна опера Варна с участието на специални гости

 

Оперният гала концерт на 24 август, 21.00, с диригент маестро Григор Паликаров и режисьор Сребрина Соколова, е очакван кулминационен завършек на тазгодишното, осмо издание на Опера в Летния театър – Варна 2017.

„Моето желание е да направя една витрина, един елегантен и запомнящ се преглед на работата ни през този сезон. Ето защо оркестърът, който иначе по време на представления е в оркестрината и публиката не го вижда, сега ще бъде разположен на сцената.

Мултимедийното решение се основава концептуално на подзаглавието на концерта „Щрихи от един сезон“.

Сребрина СоколоваВизия, въздействие, внушение са средствата, с които мултимедията ще пренесе зрителите в атмосферата на знакови събития в нашия творчески живот през годината. Цялата идея за концерта се съдържа в една дума ПРАЗНИК.В края на един успешен и силен сезон за Варненската опера, оркестърът, солистите и хорът с удоволствие ще поднесат на зрителите своя последен музикален подарък преди заслужената ваканция“, споделя концепцията си за концерта режисьорката Сребрина Соколова.

 

Солисти на концерта, заедно с утвърдените имена на Варненската опера, Арсений Арсов, Линка Стоянова, Свилен Николов, Евгений Станимиров, Ирина Жекова, Даниела Дякова, ще бъдат и специалните гости Валентина Куцарова, Милен Божков, Николай Добрев, Нина Андреева и Марена Балинова-Райхл.

 

 

ПРОГРАМА НА ОПЕРНАТА ГАЛА

I част

1. В.А.Моцарт – „Вълшебната флейта“ - Увертюра - 7'

2. В.А.Моцарт – „Вълшебната флейта“ – ария на Тамино – изп. Арсений Арсов - 4'

3. Дж.Росини  – „Севилският бръснар“ – ария на Розина –

изп. Валентина Куцарова - 6'

Марена Балинова4. Дж.Верди – „Макбет“ – ария на Макбет – изп.Свилен Николов - 4'

5. В.Белини – „Монтеки и Капулети“ – ария на Ромео – Se Romeo…. – изп. Даниела Дякова - 5'

6. Ш.Гуно – „Фауст“ – рондо на Мефистофел( с хор) – изп. Евгений Станимиров - 2'

7. Дж.Пучини – „Бохеми“ – ария на Мюзета –  Quandome`nvo… - изп. Ирина Жекова - 3'

8. Дж.Верди – „Бал с маски“ – ария на Ренато – Alzati… - изп. Николай Добрев - 6'

9. В.Белини – „Норма“ – Casta diva…. – ария на Норма( с хор) – изп. Марена Балинова-Райхл - 8'

10. В.Белини – „Норма“ - Хор "Guerra" - 2'

11. Дж.Пучини – „Тоска“ –ариянаКаварадоси – E lucevan le stelle... – изп. Милен Божков - 4'

12. В.Белини – „Норма“ – дует Норма и Адалджиза – Mira, o Norma…. – изп. Линка Стоянова и Валентина Куцарова - 7'

Милен БожковII част

 

  1.  Дж. Верди – „Силата на съдбата“ – Увертюра - 8'
  2.  Дж. Верди – „Силата на съдбата“ – ария на Леонора – изп. Линка Стоянова - 6'
  3.  Дж.Пучини – „ Мадам Бътерфлай“ – ария на Пинкертон – Addio, fiorito asil… - изп. Милен Божков - 3'
  4. Дж.Пучини – „ Мадам Бътерфлай“ – Хор (със затворена уста) - 3'
  5. Ш.Гуно – „Ромео и Жулиета“ – ария на Жулиета – изп. Ирина Жекова - 4'
  6. Дж.Пучини – „ Мадам Бътерфлай“ – дует на Чо-Чо-Сан и Пинкертон

(I действие) – Vogliate mi bene…. – изп.Нина Андреева и Милен Божков - 7'

7. Дж.Верди – „Сицилиански вечерни“ – Болеро на Елена (с хор)–

изп. Марена Балинова-Райхл - 5'

8. Дж.Верди – „Атила“ – дует Атила и Ецио – изп. Евгений Станимиров и Свилен Николов - 7'

9. У.Джордано – „Андре Шение“ – ария на Жерар – изп. Николай Добрев - 5'

Валентина Куцарова10.  Ф.Чилеа – „Адриана Лекуврьор“ – дует Адриана, Принцеса ди Буйон – изп. Линка Стоянова и Даниела Дякова - 8'

11.  Дж.Пучини – „Турандот“ – ария на Калаф (с женски хор)– изп. Валерий Георгиев - 4'

 

БИС – Дж.Верди – „Травиата“ – Наздравица – всички солисти, хор.

 

 Вижте видео трейлър  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОЧАКВАЙТЕ ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР 2017

Опера в Летния театър 2017

Премиера на бисера на белкантото „Лучия ди Ламермур”

Ирина Жекова - сопранММФ „Варненско лято”, Опера в Летния театър – Варна 2017

4 юли, 21.00

Опера от Гаетано Доницети

Либрето Салваторе Камарано
Диригент Николета Конти – Италия
Режисьор Огнян Драганов
Сценография Димо Костадинов
Костюми Салваторе Русо - Италия
Диригент на хора Цветан Крумов

В главните роли: Лучия - Ирина Жекова; Енрико - Свилен Николов; Едгардо - Назар Татсишин – Украйна; Раймондо - Евгений Станимиров; Нормано – Пламен Долапчиев; Артуро – Христо Ганевски

Оркестър, солисти, хор и балет на Държавна опера Варна с участието на хора на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев

 

История на операта

"Лучия ди Ламермур" разказва историята за отколешната вражда между две семейства в Шотландия през XVII век, която има ужасни последствия за двама млади влюбени. Енрико Аштън, владетел на Ламермур, е твърдо решен да осуети любовта на сестра си Лучия към потомствения му враг Едгардо, владетел на Рейвънсууд. Братът си служи с коварство, за да омъжи сестра си за лорд Артуро Бъклоу. Но когато истината излиза наяве, ужасената Лучия убива младоженеца и полудява. Във виденията си тя е щастлива в обятията на своя любим Едгардо. Едгардо не може да понесе случилото се и се самоубива. За литературна основа е послужил популярният по онова време роман на Уолтър Скот “Ламермурската невеста”. В романа са обрисувани в широк план редица страни от живота и историята на Шотландия, но в либретото си Камарано използва само централната сюжетна линия, съобразявайки го с изискванията на оперната драматургия. Обикновено Доницети бързо и напрегнато пишел своите опери, в този случай обаче “Маестрото от Бергамо”, както го наричали, се съсредоточил за по-дълго време върху това произведение, за да го превърне в едно от върховите постижения в своето творчество, истински бисер на белкантото.

Премиерата на “Лучия ди Ламермур”, състояла се на 26 септември 1835 г. в театър “Сан Карло” в Неапол, преминала с бурен успех. Скоро творбата на Доницети станала причина да бъдат забравени всички други опери, написани върху същия сюжет.

 

 

 

Маестра Николета КонтиМаестра Николета Конти - Кавалер на Република Италия

Роденa в Болоня, Николета Конти учи пиано, композиция и дирижиране в консерваторията „Джузепе Верди” в Милано и Музикалната консерватория „Джовани Батиста Мартини” в Болоня. Завършва музикална естетика, музикознание, литература и философия в Болонския университет. Усъвършенства диригентското си майсторство при Франко Ферара (Сиена), Леополд Hager (Залцбург), Ленард Бърнстейн, Сейджи Озава и Курт Мазур (Tanglewood). Маестро Ленард Бърнстейн я избира за свой асистент и я кани да направи своя диригентски дебют с оркестъра на Академия „Санта Чечилия”.

Николета Конти е носител на множество награди, тя е първата италианка, отличена с престижната награда за изкуства „Минерва”, а през 2006 е удостоена от президента на Италия с почетното звание „Кавалер на Република Италия” за успехите си с най-добрите оперни театри и фестивали като Ковънт Гардън, Театро Комунале във Флоренция, Театро Комунале в Болоня, Росини Opera Festival и Фестивалът на долината Itria. Маестра Конти работи с Лучано Павароти, Ренато Брузон, Лео Нучи, Даниела Деси, Оркестър „Артуро Тосканини”, Оркестър на Арена ди Верона, Оркестъра на Tanglewood Music Festival, Оркестъра на регион Тоскана, Унгарския симфоничен оркестър, Камерния оркестър на Болоня, Филхармонията на Щутгарт, Оркестъра на Ковънт Гардън и др. През 2016 дирижира „Лучия ди Ламермур” за Opera Sai Company в Токио и организира Международния майсторски клас за млади певци „Фиоренца Косото” в Болоня, за който бяха избрани 20 млади оперни певци от Китай, САЩ, България и Великобритания. На сцената на Варненската опера Маестра Конти дирижира преди време с огромен успех „Риголето”, сега ще я аплодираме и в „Лучия ди Ламермур”.

 

Режисьорът Огнян Драганов: Свят на мистика и красота

Оперният шедьовър „Лучия ди Ламермур“ на Гаетано Доницети е заглавие, забулено с мистика и красота - красиво пеене, красива музика... На сцената ще оживее любовта в една вълнуваща оперна история. Любовта, заключена в душата на едно младо момиче. Любов, която всички възприемат като лудост. В постановката ще видим алегорични моменти, костюми – класически и фантастични, хора и видения. Светът на „Лучия ди Ламермур“ е свят на полярности и красота. Противопоставяне между онова, което човек е принуден да прави тук, долу, на земята - и това, което очаква да получи от oнзи, по-добрия свят...

 

Ирина Жекова: Партията на Лучия обхваща повече от две октави

Партията на Лучия е изключително красива и отговорна във вокално и артистично отношение. По време на операта това младо момиче преминава през различни състояния, които трябва да се преживеят и покажат чрез гласа. Лучия е искрено влюбена в своя Едгардо, но заради враждата между двата благороднически рода и политическата конюнктура брат й я принуждава да се омъжи за друг. Врекла се във вечна любов на Едгардо, тя не може да преживее разбитите си мечти и в първата брачна нощ убива съпруга си. Технически трудна, партията е написана в голям диапазон, който обхваща повече от две октави. В прочутата ария на полудяването трудността произлиза от бързия преход между лирични, драматични и колоратурни моменти. Изисква се огромна подготовка и майсторство да го направиш.

 

 

“КОТКИТЕ” В БЪЛГАРСКИЯ КОНТЕКСТ НА МЮЗИКЪЛА

Иван ТокаджиевСЦЕНОГРАФЪТ ИВАН ТОКАДЖИЕВ ЗА ВАРНЕНСКАТА ПОСТАНОВКА 2017

Опера в Летния театър – Варна 2017

Премиерни спектакли 22 юни, 14 август, 21.00

 

 

 

КоткиИ „живи”, и в сценографията, котките доминират в премиерната постановка на Варненската опера, самото заглавие го предполага.

Развих сценографията, следвайки идеята на проф. Светозар Донев за сцена, в която освен присъствието на артистите-котки, да е заложено и някакво котешко начало. Създадох транспарентни декори, изработени със сравнително нови технологични средства, колегите от осветлението добавиха допълнителни ефекти и така се създаде едно усещане за божествено начало.

 

Защото става дума за котешкия рай, в който малцина са призвани да отидат...

Да. Луната също е част от метафората за котешкия рай. Вградените светещи очи влизат в действие, когато става дума за котката, определена за възкачване в рая или пък за наместника на котешкото божество на земята.

Триединството от трите огромни котки в сценографския дизайн репликира донякъде нашата представа за християнската вяра

 

Още на предпремиерата впечатли синхронът между режисура, сценография, костюми, хореография, изведен в общата концепция.

Това, разбира се, е търсено. То е най-важното. Добър спектакъл се получава, когато не се изтъкват отделни компоненти. Спектакълът се възприема като едно единно цяло, само когато компонентите му са равностойни.  

 

Котки - Даниела ДимоваКакво е мястото на „Котките” в българския контекст?

„Котките” е може би най-търсеното заглавие на А. Л. Уебър, един от гениалните автори на нашето съвремие и поставянето му в България допринася за приобщаване на изпълнителските качества на нашите артисти към танцовия театър, както и за утвърждаване на българската линия на мюзикъла като цяло.

Мюзикълът, коренно различен от опера, оперета или балет, изисква огромни усилия от изпълнителите. На пръв поглед всичко изглежда почти като при другите жанрове, само че в мюзикъла артистите трябва да пеят по-добре от оперетен певец, да танцуват по-добре от балетист и да играят по-добре от драматичен актьор.

Това е един процес, който се развива във времето и българските артисти определено има с какво да се похвалят в тази посока. Искрено се надявам да стигнем до етапа, когато тук и навън ще се говори за българска мюзикълна школа.

Един въпрос, който задавам на всички, заети в „Котките”. Ти обичаш ли котки?

...

Защо се поколеба?

Защото обичам повече кучета, но в годините моите деца ме превъзпитаха и сега обичам повече котки J

 

Какво пожелаваш на „Котките”?

Да повлекат крак към премиерата на „Фантома на операта”, следващия, пети мюзикъл на варненска сцена.

Интервю на Виолета Тончева

 

Вижте снимки от спектакъла: Вижте снимки от спектакъла

Прочетете още: тук

 

 

 

 

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО“ И „АИДА“ В ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР

 

 

24 – 28 юли 2017

 

Граф Монте Кристо отмъстителят

На 24 юли, в Опера в Летния театър Едмон Дантес ще се завърне триумфално като Граф Монте Кристо, за да отмъсти за несправедливото си заточение в замъка „Иф“ и да срещне отново любимата си Мерседес. След световната премиера на мюзикъла  „Граф Монте Кристо“ от бродуейския автор Ив Деска, която Държавна опера Варна представи с огромен успех във Варна, Велико Търново и София през миналата година, сега приключенията на героите, обезсмъртени в романа на Александър Дюма баща, отново ще оживеят на сцената в динамичната режисура на Петко Бонев, красивите костюми на Ася Стоименова и зрелищния 3 D Mapping на Полина Герасимова.

„Граф Монте Кристо“ не може без своя “мултифункционален” диригент Страцимир Павлов, който е автор на оркестрацията и аранжиментите, едновременно дирижира и свири на пианото. В главните герои отново ще се превъплътят: Едмон Дантес / Граф Монте Кристо - Христо Ганевски, Данглар - Пламен Димитров, Жерар дьо Вилфор – Свилен Николов, Фернан Монтего – Арсений Арсов, Принцеса Хаиде – Филипа Руженова, Луиджи Вампа и Дантес баща – Пламен Георгиев, Максимилиан Морел – Велин Михайлов, за да изброим само някои от многобройните участници в тази суперпродукция на Държавна опера Варна и Сердика Мюзик.

Любимата на Едмон Дантес Мерседес ще пресъздаде очарователната Ина Петрова, а в балните танци на хореографите Светлин Ивелинов и Антоанета Алексиева ще се включат балетните артисти: Весела Василева, Павел Кирчев, Мартин Чикалов, Галина Велчева, Денко Стоянов, Румен Стефанов, Николай Димитров.

Христо Ганевски„Младият Христо Ганевски като Едмон Дантес (Граф Монте Кристо) демонстрира богатството на своя природен дар - изключително красив теноров тембър с богат нисък регистър и естествено поставен глас. Прекрасно впечатление направи Пламен Димитров (Данглар) с вокално издържаната партия и убедителен артистизъм. А Фернан на Арсений Арсов бе един от най-убедителните персонажи - особено във финалната му ария, изпълнена със себеомраза и отчаяние.

Свилен Николов като Вилфор бе другият певец с впечатляваща харизма в спектакъла“ – написа във в. „Дума“ по повод столичната премиера музикалния критик Юлиана Караатанасова. „Динамиката на сценичното действие, размахът и убедителността на диригента създадоха необходимия баланс между отделните елементи на сценичното действие и музикалната им реализация. Заблестя една нова, съвременна сценична творба, която разплаква публиката и привлича млади хора с чистотата и светлината на посланието. Това е ясен знак, че нещо важно се случва на фона на "бездуховното ни всекидневие" - изкуство като ориентир за хората с респект към ценностите“, обобщава впечатленията си от „Граф Монте Кристо“ Юлиана Караатанасова.

 

КИНОМАРАТОН ПО ДЮМА

22 юли, 10.00 – 16.00, отдел „Изкуство“

По програма „Да преживеем Дюма“, съвместен проект на Държавна опера Варна и Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, на 22 юли от 10.00 до 16.00  в отдел „Изкуство“ на библиотеката, ул. „Ген. Паренсов“ 3 (Червен площад) филмовият критик Елица Матеева ще представи своя подбор от екранизации по романите на Александър Дюма – баща. Акцент са „Граф Монте Кристо“ и „Тримата мускетари“, защото едноименните мюзикъли, както знаете, са част от програмата на тазгодишното издание на Опера в Летния театър 

Повече: https://www.facebook.com/events

 

 

 

„АИДА“ СЪС СРЪБСКАТА ОПЕРНА ПРИМА ДРАГАНА РАДАКОВИЧ

 

Светослав БорисовВердиевият шедьовър за жертвоготовната любов на Аида ще триумфира в Опера в Летния театър на 28 юли. На диригентския пулт ще застане доскорошният главен диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов, който сега работи в Германия. „През октомври в Магдебург ще дирижирам премиерата на „Аида“  с режисьор Oliver Mears, новия артистичен директор на Royal Opera House Covent Garden. Щастлив съм да изпитам невероятното удоволствие да дирижирам тази любима опера най-напред във Варна, с прекрасните колеги от Варненската опера“, споделя по този повод Маестро Светослав Борисов.

В ролята на Аида ще посрещнем за пръв път във Варна сръбската оперна прима Драгана Радакович. С магистърска степен от Музикалната академия в Белград по вокални изкуства в класа на проф. Радмила Бакочевич и дирижиране в класа на проф. Станко Сепич, тя специализира в майсторските класове на Рената Ското, Мирела Френи, Магда Оливеро и Бруна Балиони. Участва в спектакли на Белградската опера; в Марибор – Словения, Международния фестивал в Любляна, Летния музикален фестивал в Одерцо, Италия; в румънските оперни театри в Тимишоара, Клуж-Напока, Констанца и Сибиу; също в Мюнхен, Дортмунд, Волфсбург, Саарбрюкен и Франкфурт. През 2013 г.  участва заедно с Цюрихската филхармония в концерт, посветен на 200-годишнината от рождението на Верди. През 2014 г. гостува на Летния фестивал в Шверин (Германия) и открива новия оперен сезон в Кайро с ролята на Аида. През 2016 г. дебютира в Сидни, Австралия с ролята на Турандот.

В ролята на Радамес ще чуем тенора Валерий Георгиев, впечатляващ със стабилния си висок регистър, а Даниела Дякова ще представи своята великолепна Амнерис. Пламен Димитров ще бъде Амонасро, Ивайло Джуров – Рамфис, Гео Чобанов – Цар на Египет, Жрица – Галина Великова, Вестител – Христо Ганевски.

 

Режисьор Кузман Попов, художник Лора Маринова, диригент на хора Цветан Крумов, хореография Калина Богоева. Хор и балет на Държавна опера Варна.

 

 „АИДА“ С ЧЕТИРИМА ЛИБРЕТИСТИ – ИСТОРИК, ПИСАТЕЛ, ПОЕТ И САМИЯ ВЕРДИ

 

Операта «Аида» е създадена специално за откриването на Суецкия канал. Любопитно е, че в либретото участват четирима автори – Едуард Мариет, френски историк – египтолог, подготвил сценария по легенда, разшифрована от папирус; Камий дю Локл написва оперния текст в проза; Антонио Гисланцони – журналист, поет и певец създава италианското либрето в стихове, а четвъртият либертист е самият Верди. След премиерата през 1871 г., „Аида“ се превръща в една от най-често изпълняваните творби на великия композитор.

 

ДА ПРЕЖИВЕЕМ ДЮМА - онлайн заявка

 

Театрално-музикален продуцентски център-Варна
Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна

Инициатива е посветена на 215 годишнината от рожданието на Александър Дюма – баща, роден на 24 юли, 1802 г. Тя цели да популяризира любимите романи „Тримата мускетари” и „Граф Монте Кристо”, както и цялото творчество на големия писател. В нея могат да се включат читалища, учебни заведения, организации с нестопанска цел, ангажирани със свободното време на децата и младежите и книжарници.

ОБЩИ УСЛОВИЯ

За да се включите към кампанията е необходимо да предприемете следните действия:
1. Да попълваните на онлайн заявката.
2. В рамките на 24 часа ще получите отговор от организаторите.
3. Регистрираните и приети кандидати получават талони, които регламентират отстъпка в цените спектаклите на „Тримата мускетари” на 29 юни и на 22 август, както и „Граф Монте Кристо” на 24 юли за учащи в размер на 60% (в ценовия пояс от 20 лева на 8 лева). За останалите намалението е 50% - от 20 на 10 лева за същия ценови пояс.
4. Всеки потребител на услугите от участниците в инициативата, който заема за ползване, закупува книга от Александър Дюма или организира специално дейности, насочени към популяризиране на творчеството му получава талони с подпис и печат на съответната организация.
5. С получения талон може да се закупи билет с отстъпка от 60% за учащи (ученици и студенти) и 50% за останалите социални групи от касата на пл. „Независимост“ 1 и осигурява достъп до останалите събития от кампанията.
6. Участниците в инициативата имат право да предложат и допълнителни дейности и поощрения за читателите на Александър Дюма, които да бъдат популяризирани от организаторите.
7. С присъединяването си всяка организация се ангажира да популяризира събитията в инициативата, плакати, флаери и други информационни материали, както и да споделя своите активности с останалите участници.
8. След края на кампанията участниците получават Удостоверение от организаторите.

ПРЕДВАРИТЕЛНА ПРОГРАМА

Програмата включва различни събития, посветени на творчеството на Александър Дюма – баща:
- 26 юни в Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ - любими страници от „Тримата мускетари” с Ованес Торосян, изпълнител в ролята на Д`Артанян в мюзикъла „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски;
- 29 юни и на 22 август от 21:00 в Летен театър – премиерни спектакли на мюзикъла „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски
- 30 юни - семинар по фехтовка и сценичен бой с участника в постановъчния екип Николай Дериволков;
- 24 юли от 21:00 в Летен театър – изпълнение на мюзикъла „Граф Монте Кристо” от Ив Деска;
- 22 юли - киномаратон с екранизации по Дюма с Елица Матеева
- юли-август - изложба с издания на Александър Дюма – баща в залите на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“

ФОРМУЛЯРЪТ Е ПРЕДНАЗНАЧЕН САМО САМО ЗА ОРГАНИЗАЦИИ! > кликнете тук

ПЕРУКИ С ХАРАКТЕР

 

„Котки“  - 14 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2017

Котките в мюзикъла „Котките“ носят 38 оригинални перуки, изработени от филц. Даниела Стоянова, гримьор и перукер в Държавна опера Варна, за пръв път използва не коса, независимо дали естествена или изкуствена, а неопредена вълна. Предимствата на иновативния подход се състоят в това, че перуките могат да бъдат направени с повече фантазия, с повече детайли, определено са по-красиви, по-ефектни и по-стабилни. Прилягат много добре върху главата, изглеждат естествено, срастват се с героя.

Идеята за филцовите перуки на „Котките“ принадлежи на талантливата художничка Ася Стоименова, която е автор на сценографията и костюмите за редица постановки на Държавна опера Варна. Нейните костюми за световната премиера на „Граф Монте Кристо“ биха стояли добре във всеки бродуейски театър, смята авторът на мюзикъла Ив Деска.

Сега за мюзикъла „Котките“ тя работи заедно с перукерката върху оригиналното си решение. Ася проектира отделни скици за 38-те различни перуки, Даниела проучва вариантите за реализацията, поръчва доставката на необходимите килограми неопредена вълна, след което пристъпва към направата на перуките. Творческият процес завършва с подстригване, оформяне на детайлите и стилизация на перуките, които заедно с грима оформят не просто визията, а различните характери на котешките персонажи.

Най-много усилия се влагат в сложните перуки на котешкия бог Бай Двузаконие и красавицата Гризабела. В богатата перука на Гризабела например предварително вплетените парени фитили изискват редица допълнителни процедури. Трудоемката дейност отнема повече от месец, но резултатът е възхитителен. Ася и Даниела са доволни от себе си, а артистите направо са влюбени в своите котешки образи :)

 

 

Прочетете още:

ДАНИЕЛА ДИМОВА – ГРИЗАБЕЛА

 ОЧАКВАМ ГРАНДИОЗЕН УСПЕХ ЗА „КОТКИТЕ”

„KОТКИТЕ” СМЕ ВИЕ И АЗ, ВСЕКИ ОТ НАС

ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ВСИЧКИ МЮЗИКЪЛИ НА УЕБЪР СА МИ ПРЕДОСТАВЕНИ С ПРАВО НА МОЯ СОБСТВЕНА ПОСТАНОВКА

“КОТКИТЕ” В БЪЛГАРСКИЯ КОНТЕКСТ НА МЮЗИКЪЛА

TOP