ФАНТАСТИЧНИТЕ РАЗКАЗИ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗКАЗВАТ С ФАНТАСТИЧНО ОСВЕТЛЕНИЕ

„Хофманови разкази“, разбрах, е една от любимите Ви постановки, защо?

Да, преди 9 години поставих за пръв път „Хофманови разкази“ в Скопие, постановката се хареса и ме поканиха да напрая заглавието и на други места. Не познавам по-красива, по-иновативна и по-вълнуваща опера от „Хофманови разкази“. В нея има толкова много фантазия и толкова красива музика, каквато всъщност не очакваме от Жак Офенбах. Той е известен предимно с оперетните си творби, а „Хофманови разкази“ е сериозна опера, написана по фантастичните разкази на Е.Т.А. Хофман. Всеки човек би трябвало да е прочел в живота си поне един от неговите разкази, за да се наслади на невероятния полет на неговото безгранично въображение. Не мога да си представя нищо друго по-хубаво от тях.

„Хофманови разкази“ ни въвеждат в света на изкуството, в което фантазното се преплита с реалното, а това, предполагам, е повече от привлекателно за един режисьор.

О, да. Офенбах, както е известно, не е довършил операта и не доживява премиерата. Сюжетът предлага много обемен материал, който би могъл да ни отведе в различни посоки на интерпретация. Съществуват различни версии на някои от картините, наред със сцената на Жулиета има още една, коренно различна версия от тази, която обикновено се играе. Музиката също е различна, вместо мецосопран пее много висок сопран. И епилогът има две версии. Любопитен е вариантът, в който се предвижда една певица да изпее и трите героини в трите любовни истории на поета Хофман.

Илина Михайлова много искаше да бъде тази певица.

В нашата постановка обаче това не е възможно, защото аз използвам варианта на Офенбах с трите различни гласа – лиричен сопран, мецосопран и драматичен сопран. На мен като режисьор тази версия ми допада най-много, защото тя показва богатството на различни гласове и различни тембри, което умножава ефекта на въздействието. От всички мои постановки на „Хофманови разкази“ досега, съм особено пристрастна към варненската постановка. Мисля, че тя стана най-красива, заради богатството на гласовете, което вече споменах, както и заради вмъкнатите разкази в разказа, например в сцената с таверната. Да се изведат в една и съща естетика многото сюжетни линии в петте различни картини, заедно с епилога, е страхотно предизвикателство. За да го преодолее, режисьорът трябва да има ясна концепция, а аз усъвършенствам моята концепция за „Хофманови разкази“ вече 9 години и ми се струва, че сега тя функционира най-добре (засмива се).

Ако се наложи, бихте ли поставили още веднъж „Хофманови разкази“?

Е, ако се наложи – да, но тогава сигурно ще избера някоя друга версия.

Светлинните решения са от особено значение за възприеманете на „Хофманови разкази“ във Вашия прочит. Заслуга за това има светлинният дизайнер Васил Лисичов, Вашият съпруг, с който от години работите в тандем. 

Осветлението е душата на всеки спектакъл, убедена съм в това. Без осветление няма атмосфера, не се пораждат чувства, няма театър. За да се изгради един качествен спектакъл, трябва да има добро партньорство и взаимодействие не само между режисьора и светлинния дизайнер, а между специалистите в постановъчния екип, както и между тях и целия екип на постановката. Добрата комуникация между режисьора, диригента, сценографа, костюмографа и светлинния дизайнер е от първостепенно значение и аз съм щастлива, че в нашия екип поддържаме точно такава атмосфера.

Защо е важно художественото осветление в „Хофманови разкази“? Защото - като изключим сцената с таверната,  в операта няма нищо реално, всичко се развива в сферата на въображаемото и фантастичното, а за да се покаже това, е необходимо специално осветление. Ако трябва с усмивка да обобщя, фантастичните разкази трябва да се разказват с фантастично осветление. 

Съвременна осветителна техника, концепция, добри професионалисти – кой от тези компоненти има предимство в случая?

И трите компонента са важни, но според мен предимство има професионализмът, който предполага познаване на възможностите на съвременната осветителна техника от една страна и подбор на концептуални решения за сцените, върху които ще се акцентира със специално осветление, от друга страна. Тук влизат ракурс, интензитет, контраст и т.н. Ако се използват повече рефлектори например, това съвсем не означава, че на сцената ще бъде по-светло, така че боравенето със светлинни контрасти е от съществено значение. Ако сцената изисква повече светлина, трябва да се използва контрастен подход. Аз съм голям почитател на новата HD технология, с която могат да се постигат брилянтни картини с всевъзможни нюанси.

В това отношение представлението на „Хофманови разкази“ на сцената на Варненската опера е много по-богато и атрактивно, отколкото беше в Летния театър. Постановката е разчетена за закрита сцена, която по принцип предоставя по-големи технически възможности, отколкото лятната сцена. Най-лесният пример е с машината за дим – на открито димът се разсейва, почти не се забелязва, ефектът не се получава. Поради тази причина за лятната премиера ние не използвахме редица от онези, първоначално заложени светлинни прийоми, които създават магията на „Хофманови разкази“.

Значи днес, на първото представление след лятната премиера, ще видим за пръв път „Хофманови разкази“ с оригиналните им светлинни решения...

Да, разчитам точно това да се случи.  

„ХОФМАНОВИ РАЗКАЗИ”

Опера от Жак Офенбах

По едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, базирана върху приказки

на Е. Т. А. Хофман
Либрето Жул Барбие    

16 октомври 2021, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна

Първо представление след премиерата на Опера в Летния театър 2021

Постановъчен екип:

Диригент Павел Балев

Режисьор Урсула Хорнер - Австрия

Сценограф Мария Ветероска, Република Северна Македония

Костюмограф Мария Пупучевска, Република Северна Македония

Светлинен дизайнер Васил Лисичов, Република Северна Македония

Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители (по азбучен ред):

ХОФМАН - Иван Момиров
НИКЛАУС - Михаела Берова
ОЛИМПИЯ - Пламена Гиргинова
ЖУЛИЕТА - Димитринка Райчева
АНТОНИЯ - Мария Павлова
ЛИНДОРФ - Евгений Станимиров
КОПЕЛИУС - Пламен Димитров
ДАПЕРТУТО - Венцеслав Анастасов
ДОКТОР МИРАКЪЛ - Михаил Пулиев
СПАЛАНЦАНИ - Александър Баранов
КОШЕНИЛ - Христо Ганевски
ФРАНЦ - Арсений Арсов
КРЕСПЕЛ - Гео Чобанов
ШЛЕМИЛ - Свилен Николов
АНДРЕАС - Даниел Христов
ПИТИКИНАЧО - Мария Палматите
Гласът на майката на Антония - Силвия Ангелова
ЛУТЕР - Петър Петров

Солисти, оркестър и хор на Държавна опера Варна

Концертмайстори: Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев.

Асистент-режисьори: Люпка Якимовска, Иво Йорданов. Помощник-режисьори: Димитър Левичаров, Вероника Минкова. Корепетитори: Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев