Опера в Летния театър

„ТУРАНДОТ” В ПАМЕТ НА ВЕЛИКАТА ГЕНА ДИМИТРОВА

Гена ДимитроваСТАРТ НА ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2016

24 юни 2016, 21.00

 ММФ Варненско лято, Опера в Летния театър

 Със съдействието на Община Варна

 

Седмото издание на Опера в Летния театър – Варна 2016 стартира на 24 юни от 21 часа с операта „Турандот” на Джакомо Пучини.

Държавна опера Варна посвещава събитието на 75-годишнината от рождението на великата Гена Димитрова, чиято звездна кариера започва именно с изпълнението на Турандот в постановката на Франко Дзефирели в Миланската скала през  1983 г.  

 

Димитринка РайчеваОбявена за новата Кралица на Миланската скала (след Мария Калас), тя изгрява на световния оперен небосклон, за да се превърне в една от най-ярките оперни звезди за всички времена.

 

 

Удоволствието да аплодира Гена Димитрова в тази роля има през 1994 г. и варненската публика. Нейна снимка от постановката е използвана и за плаката на Опера в Летния театър 2016.

В предстоящия спектакъл, под диригентството на големия български диригент Григор Паликаров и режисурата на Кузман Попов, в ролята на китайската принцеса ще се превъплъти драматичното сопрано с богат и красив тембър Димитринка Райчева, която смята Гена Димитрова за свой идол.

Останалите участници са също наши солисти: Валерий Георгиев – Калаф, Деян Вачков - Тимур, Илина Михайлова – Лиу, Стоян Финджиков – Императорът, Венцеслав Анастасов – Пинг, Момчил Караиванов – Панг,  Пламен Долапчиев - Понг и Свилен Николов – Мандарин. Заедно с оркестъра и хора на Държавна опера Варна, в представлението участва и екип на Детско-юношеската опера в града.

 

Резервация и продажба на билети:

 

Основна сцена: 052 665 020, 052 650 666; 052 669 652; Летен театър: тел. 052 612 803

Онлайн: http://bgbileti.com/ http://www.eventim.bg/ http://ticketsbg.com/

 

 Прочетете повече:

Маестро Григор Паликаров - пристрастно за „Турандот”, Гена Димитрова и Варна

Димитринка Райчева с покана за Турандот в "Сплитско лято"

 Валерий Георгиев в два италиански фестивала с „Турандот”

 

 

 

 

 

 

„АИДА“ 1957 – 2017

1957 - "Аида" открива новия Летен театър на Варна

 

2017 - "Аида" със сръбската оперна прима Драгана Радакович дирижира в Опера в Летния театър Светослав Борисов

 

28 юли, 21.00 - Опера в летния театър – Варна 2017

 

Светослав БорисовТочно с „Аида” на 30 юли 1957 г., Варненската опера открива новия Летен театър на Варна. Tова знаменателно събитие влиза в музикалната история като първата мащабна оперна продукция на открито в България. С нея се възстановяват прекъсналите поради войните „Български народни летни музикални тържества” от 1926 г. , които продължават традицията под името Музикален фестивал „Варненско лято”, по-късно ММФ „Варненско лято”, четвъртия най-голям музикален фестивал на Стария континент.

 

Вердиевия шедьовър за жертвоготовната любов на Аида ще триумфира в Опера в Летния театър и на 28 юли 2017 г. На диригентския пулт ще застане доскорошният главен диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов, който сега работи в Германия. „През октомври в Магдебург ще дирижирам премиерата на „Аида“ с режисьор Oliver Mears, новия артистичен директор на Royal Opera House Covent Garden. Щастлив съм да изпитам невероятното удоволствие да дирижирам тази любима опера най-напред във Варна, с прекрасните колеги от Варненската опера“, споделя по този повод Маестро Светослав Борисов.

 

 Драгана РадаковичВ ролята на Аида ще посрещнем за пръв път във Варна сръбската оперна прима Драгана Радакович. С магистърска степен от Музикалната академия в Белград по вокални изкуства в класа на проф. Радмила Бакочевич и дирижиране в класа на проф. Станко Сепич, тя специализира в майсторските класове на Рената Ското, Мирела Френи, Магда Оливеро и Бруна Балиони. Участва в спектакли на Белградската опера; в Марибор – Словения, Международния фестивал в Любляна, Летния музикален фестивал в Одерцо, Италия; в румънските оперни театри в Тимишоара, Клуж-Напока, Констанца и Сибиу; също в Мюнхен, Дортмунд, Волфсбург, Саарбрюкен и Франкфурт. През 2013 г. участва заедно с Цюрихската филхармония в концерт, посветен на 200-годишнината от рождението на Верди. През 2014 г. гостува на Летния фестивал в Шверин (Германия) и открива новия оперен сезон в Кайро с ролята на Аида. През 2016 г. дебютира в Сидни, Австралия с ролята на Турандот.

 

В ролята на Радамес ще чуем Валерий Георгиев, впечатляващ със стабилния си висок регистър, а Даниела Дякова ще представи своята великолепна Амнерис. Пламен Димитров ще бъде Амонасро, Ивайло Джуров – Рамфис, Гео Чобанов – Цар на Египет, Жрица – Галина Великова, Вестител – Христо Ганевски.
Режисьор Кузман Попов, художник Лора Маринова, диригент на хора Цветан Крумов, хореография Калина Богоева. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.

 

„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх

 

Интервю на Виолета Тончева с режисьора на мюзикъла „Граф Монте Кристо” Петко Бонев

Световна премиера на Опера в Летния театър – 28 юни 2016, 21.00

 ММФ Варненско лято, Опера в Летния театър

Със съдействието на Община Варна

 

Петко БоневВсички познаваме „Граф Монте Кристо”, израсли сме с този класически сюжет. Как ще го видим в световната премиера на мюзикъла?

 

Правим класически мюзикъл от типа „Уестсайдска история”, което лично мен ме провокира да работя с прийомите на режисурата за класическа опера. Това го изисква както самата драматургия, така и мелодиката на Ив Деска. Идеята е да пресъздадем историята на „Граф Монте Кристо”, точно по либретото и романа на Александър Дюма.

 

Как бихте откроили „Граф Монте Кристо” в контекста на познатите ни мюзикъли?

 

Нашата сила е в пеенете и мисля, че ще се получи точно това, което Ив Деска е заложил в творбата си. Мюзикълът „Граф Монте Кристо”, искам да подчертая, трябва да се пее на базата на класическата опера, а не на базата на естрадното пеене. Защото съществуват различни варианти. Ако „Исус Христос суперзвезда” е рокопера, а „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” клони към жанра на поп музиката, то при „Граф Монте Кристо” оперното звучене е от изключителна важност. Аз съм оперен човек и това беше причината да приема поканата да поставя този мюзикъл, още повече че става дума за световна премиера. Либретото и музиката ми допаднаха още при първия прочит и определено мисля, че „Граф Монте Кристо” дава възможност на хубавите оперни гласове да се покажат в пълен диапазон.

 

 

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО” - МИКС ОТ СТАРИННИ ФОРМИ СЪС СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ

Диригентът Страцимир Павлов пред Виолета Тончева за световната премиера на „Граф Монте Кристо”

 

- Как диригентът на „Граф Монте Кристо” би охарактеризирал този непознат мюзикъл, който в рамките на ММФ „Варненско лято” и Опера в Летния театър, ще прозвучи за пръв път във Варна на 28 юни 2016 г.?

- Мюзикълът „Граф Монте Кристо” е интересен микс от старинни музикални форми, на които е придадено съвременно звучене. Напомня  музиката от известния филм на Мишел Льогран „Шербургските чадъри” и въобще този вдъхновяващ тип френска романтична музика, която обаче е съчетана с бароково звучене на оркестъра.

 

- Какво е усещането да подготвяш световна премиера?

Това е едно много особено предизвикателство. Да представиш едно произведение за пръв път означава, че нямаш никакви ограничения и разполагаш с пълна свобода за интерпретация. А усещането за свобода винаги е приятно, щекотливо, бих добавил - и задължаващо. 

 

- Би ли завел мюзикълът младите хора до операта?

Мюзикълът се движи на границата между музиката, която младите хора слушат и класическата музика. В този смисъл той е много добър, може би дори единственият, начин за привличане на млада публика в операта.  

Прочетете повече:

Динамична музика, предполагаща пластични и танцови решения в „Граф Монте Кристо”

Мюзикълът „Граф Монте Кристо” със световна премиера във Варна

„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх

Вижте видео трейлър: кликнете тук

 

 

 

Премиера на бисера на белкантото „Лучия ди Ламермур”

Ирина Жекова - сопранММФ „Варненско лято”, Опера в Летния театър – Варна 2017

4 юли, 21.00

Опера от Гаетано Доницети

Либрето Салваторе Камарано
Диригент Николета Конти – Италия
Режисьор Огнян Драганов
Сценография Димо Костадинов
Костюми Салваторе Русо - Италия
Диригент на хора Цветан Крумов

В главните роли: Лучия - Ирина Жекова; Енрико - Свилен Николов; Едгардо - Назар Татсишин – Украйна; Раймондо - Евгений Станимиров; Нормано – Пламен Долапчиев; Артуро – Христо Ганевски

Оркестър, солисти, хор и балет на Държавна опера Варна с участието на хора на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев

 

История на операта

"Лучия ди Ламермур" разказва историята за отколешната вражда между две семейства в Шотландия през XVII век, която има ужасни последствия за двама млади влюбени. Енрико Аштън, владетел на Ламермур, е твърдо решен да осуети любовта на сестра си Лучия към потомствения му враг Едгардо, владетел на Рейвънсууд. Братът си служи с коварство, за да омъжи сестра си за лорд Артуро Бъклоу. Но когато истината излиза наяве, ужасената Лучия убива младоженеца и полудява. Във виденията си тя е щастлива в обятията на своя любим Едгардо. Едгардо не може да понесе случилото се и се самоубива. За литературна основа е послужил популярният по онова време роман на Уолтър Скот “Ламермурската невеста”. В романа са обрисувани в широк план редица страни от живота и историята на Шотландия, но в либретото си Камарано използва само централната сюжетна линия, съобразявайки го с изискванията на оперната драматургия. Обикновено Доницети бързо и напрегнато пишел своите опери, в този случай обаче “Маестрото от Бергамо”, както го наричали, се съсредоточил за по-дълго време върху това произведение, за да го превърне в едно от върховите постижения в своето творчество, истински бисер на белкантото.

Премиерата на “Лучия ди Ламермур”, състояла се на 26 септември 1835 г. в театър “Сан Карло” в Неапол, преминала с бурен успех. Скоро творбата на Доницети станала причина да бъдат забравени всички други опери, написани върху същия сюжет.

 

 

 

Маестра Николета КонтиМаестра Николета Конти - Кавалер на Република Италия

Роденa в Болоня, Николета Конти учи пиано, композиция и дирижиране в консерваторията „Джузепе Верди” в Милано и Музикалната консерватория „Джовани Батиста Мартини” в Болоня. Завършва музикална естетика, музикознание, литература и философия в Болонския университет. Усъвършенства диригентското си майсторство при Франко Ферара (Сиена), Леополд Hager (Залцбург), Ленард Бърнстейн, Сейджи Озава и Курт Мазур (Tanglewood). Маестро Ленард Бърнстейн я избира за свой асистент и я кани да направи своя диригентски дебют с оркестъра на Академия „Санта Чечилия”.

Николета Конти е носител на множество награди, тя е първата италианка, отличена с престижната награда за изкуства „Минерва”, а през 2006 е удостоена от президента на Италия с почетното звание „Кавалер на Република Италия” за успехите си с най-добрите оперни театри и фестивали като Ковънт Гардън, Театро Комунале във Флоренция, Театро Комунале в Болоня, Росини Opera Festival и Фестивалът на долината Itria. Маестра Конти работи с Лучано Павароти, Ренато Брузон, Лео Нучи, Даниела Деси, Оркестър „Артуро Тосканини”, Оркестър на Арена ди Верона, Оркестъра на Tanglewood Music Festival, Оркестъра на регион Тоскана, Унгарския симфоничен оркестър, Камерния оркестър на Болоня, Филхармонията на Щутгарт, Оркестъра на Ковънт Гардън и др. През 2016 дирижира „Лучия ди Ламермур” за Opera Sai Company в Токио и организира Международния майсторски клас за млади певци „Фиоренца Косото” в Болоня, за който бяха избрани 20 млади оперни певци от Китай, САЩ, България и Великобритания. На сцената на Варненската опера Маестра Конти дирижира преди време с огромен успех „Риголето”, сега ще я аплодираме и в „Лучия ди Ламермур”.

 

Режисьорът Огнян Драганов: Свят на мистика и красота

Оперният шедьовър „Лучия ди Ламермур“ на Гаетано Доницети е заглавие, забулено с мистика и красота - красиво пеене, красива музика... На сцената ще оживее любовта в една вълнуваща оперна история. Любовта, заключена в душата на едно младо момиче. Любов, която всички възприемат като лудост. В постановката ще видим алегорични моменти, костюми – класически и фантастични, хора и видения. Светът на „Лучия ди Ламермур“ е свят на полярности и красота. Противопоставяне между онова, което човек е принуден да прави тук, долу, на земята - и това, което очаква да получи от oнзи, по-добрия свят...

 

Ирина Жекова: Партията на Лучия обхваща повече от две октави

Партията на Лучия е изключително красива и отговорна във вокално и артистично отношение. По време на операта това младо момиче преминава през различни състояния, които трябва да се преживеят и покажат чрез гласа. Лучия е искрено влюбена в своя Едгардо, но заради враждата между двата благороднически рода и политическата конюнктура брат й я принуждава да се омъжи за друг. Врекла се във вечна любов на Едгардо, тя не може да преживее разбитите си мечти и в първата брачна нощ убива съпруга си. Технически трудна, партията е написана в голям диапазон, който обхваща повече от две октави. В прочутата ария на полудяването трудността произлиза от бързия преход между лирични, драматични и колоратурни моменти. Изисква се огромна подготовка и майсторство да го направиш.

 

 

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО“ И „АИДА“ В ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР

 

 

24 – 28 юли 2017

 

Граф Монте Кристо отмъстителят

На 24 юли, в Опера в Летния театър Едмон Дантес ще се завърне триумфално като Граф Монте Кристо, за да отмъсти за несправедливото си заточение в замъка „Иф“ и да срещне отново любимата си Мерседес. След световната премиера на мюзикъла  „Граф Монте Кристо“ от бродуейския автор Ив Деска, която Държавна опера Варна представи с огромен успех във Варна, Велико Търново и София през миналата година, сега приключенията на героите, обезсмъртени в романа на Александър Дюма баща, отново ще оживеят на сцената в динамичната режисура на Петко Бонев, красивите костюми на Ася Стоименова и зрелищния 3 D Mapping на Полина Герасимова.

„Граф Монте Кристо“ не може без своя “мултифункционален” диригент Страцимир Павлов, който е автор на оркестрацията и аранжиментите, едновременно дирижира и свири на пианото. В главните герои отново ще се превъплътят: Едмон Дантес / Граф Монте Кристо - Христо Ганевски, Данглар - Пламен Димитров, Жерар дьо Вилфор – Свилен Николов, Фернан Монтего – Арсений Арсов, Принцеса Хаиде – Филипа Руженова, Луиджи Вампа и Дантес баща – Пламен Георгиев, Максимилиан Морел – Велин Михайлов, за да изброим само някои от многобройните участници в тази суперпродукция на Държавна опера Варна и Сердика Мюзик.

Любимата на Едмон Дантес Мерседес ще пресъздаде очарователната Ина Петрова, а в балните танци на хореографите Светлин Ивелинов и Антоанета Алексиева ще се включат балетните артисти: Весела Василева, Павел Кирчев, Мартин Чикалов, Галина Велчева, Денко Стоянов, Румен Стефанов, Николай Димитров.

Христо Ганевски„Младият Христо Ганевски като Едмон Дантес (Граф Монте Кристо) демонстрира богатството на своя природен дар - изключително красив теноров тембър с богат нисък регистър и естествено поставен глас. Прекрасно впечатление направи Пламен Димитров (Данглар) с вокално издържаната партия и убедителен артистизъм. А Фернан на Арсений Арсов бе един от най-убедителните персонажи - особено във финалната му ария, изпълнена със себеомраза и отчаяние.

Свилен Николов като Вилфор бе другият певец с впечатляваща харизма в спектакъла“ – написа във в. „Дума“ по повод столичната премиера музикалния критик Юлиана Караатанасова. „Динамиката на сценичното действие, размахът и убедителността на диригента създадоха необходимия баланс между отделните елементи на сценичното действие и музикалната им реализация. Заблестя една нова, съвременна сценична творба, която разплаква публиката и привлича млади хора с чистотата и светлината на посланието. Това е ясен знак, че нещо важно се случва на фона на "бездуховното ни всекидневие" - изкуство като ориентир за хората с респект към ценностите“, обобщава впечатленията си от „Граф Монте Кристо“ Юлиана Караатанасова.

 

КИНОМАРАТОН ПО ДЮМА

22 юли, 10.00 – 16.00, отдел „Изкуство“

По програма „Да преживеем Дюма“, съвместен проект на Държавна опера Варна и Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, на 22 юли от 10.00 до 16.00  в отдел „Изкуство“ на библиотеката, ул. „Ген. Паренсов“ 3 (Червен площад) филмовият критик Елица Матеева ще представи своя подбор от екранизации по романите на Александър Дюма – баща. Акцент са „Граф Монте Кристо“ и „Тримата мускетари“, защото едноименните мюзикъли, както знаете, са част от програмата на тазгодишното издание на Опера в Летния театър 

Повече: https://www.facebook.com/events

 

 

 

„АИДА“ СЪС СРЪБСКАТА ОПЕРНА ПРИМА ДРАГАНА РАДАКОВИЧ

 

Светослав БорисовВердиевият шедьовър за жертвоготовната любов на Аида ще триумфира в Опера в Летния театър на 28 юли. На диригентския пулт ще застане доскорошният главен диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов, който сега работи в Германия. „През октомври в Магдебург ще дирижирам премиерата на „Аида“  с режисьор Oliver Mears, новия артистичен директор на Royal Opera House Covent Garden. Щастлив съм да изпитам невероятното удоволствие да дирижирам тази любима опера най-напред във Варна, с прекрасните колеги от Варненската опера“, споделя по този повод Маестро Светослав Борисов.

В ролята на Аида ще посрещнем за пръв път във Варна сръбската оперна прима Драгана Радакович. С магистърска степен от Музикалната академия в Белград по вокални изкуства в класа на проф. Радмила Бакочевич и дирижиране в класа на проф. Станко Сепич, тя специализира в майсторските класове на Рената Ското, Мирела Френи, Магда Оливеро и Бруна Балиони. Участва в спектакли на Белградската опера; в Марибор – Словения, Международния фестивал в Любляна, Летния музикален фестивал в Одерцо, Италия; в румънските оперни театри в Тимишоара, Клуж-Напока, Констанца и Сибиу; също в Мюнхен, Дортмунд, Волфсбург, Саарбрюкен и Франкфурт. През 2013 г.  участва заедно с Цюрихската филхармония в концерт, посветен на 200-годишнината от рождението на Верди. През 2014 г. гостува на Летния фестивал в Шверин (Германия) и открива новия оперен сезон в Кайро с ролята на Аида. През 2016 г. дебютира в Сидни, Австралия с ролята на Турандот.

В ролята на Радамес ще чуем тенора Валерий Георгиев, впечатляващ със стабилния си висок регистър, а Даниела Дякова ще представи своята великолепна Амнерис. Пламен Димитров ще бъде Амонасро, Ивайло Джуров – Рамфис, Гео Чобанов – Цар на Египет, Жрица – Галина Великова, Вестител – Христо Ганевски.

 

Режисьор Кузман Попов, художник Лора Маринова, диригент на хора Цветан Крумов, хореография Калина Богоева. Хор и балет на Държавна опера Варна.

 

 „АИДА“ С ЧЕТИРИМА ЛИБРЕТИСТИ – ИСТОРИК, ПИСАТЕЛ, ПОЕТ И САМИЯ ВЕРДИ

 

Операта «Аида» е създадена специално за откриването на Суецкия канал. Любопитно е, че в либретото участват четирима автори – Едуард Мариет, френски историк – египтолог, подготвил сценария по легенда, разшифрована от папирус; Камий дю Локл написва оперния текст в проза; Антонио Гисланцони – журналист, поет и певец създава италианското либрето в стихове, а четвъртият либертист е самият Верди. След премиерата през 1871 г., „Аида“ се превръща в една от най-често изпълняваните творби на великия композитор.

 

“КОТКИТЕ” В БЪЛГАРСКИЯ КОНТЕКСТ НА МЮЗИКЪЛА

Иван ТокаджиевСЦЕНОГРАФЪТ ИВАН ТОКАДЖИЕВ ЗА ВАРНЕНСКАТА ПОСТАНОВКА 2017

Опера в Летния театър – Варна 2017

Премиерни спектакли 22 юни, 14 август, 21.00

 

 

 

КоткиИ „живи”, и в сценографията, котките доминират в премиерната постановка на Варненската опера, самото заглавие го предполага.

Развих сценографията, следвайки идеята на проф. Светозар Донев за сцена, в която освен присъствието на артистите-котки, да е заложено и някакво котешко начало. Създадох транспарентни декори, изработени със сравнително нови технологични средства, колегите от осветлението добавиха допълнителни ефекти и така се създаде едно усещане за божествено начало.

 

Защото става дума за котешкия рай, в който малцина са призвани да отидат...

Да. Луната също е част от метафората за котешкия рай. Вградените светещи очи влизат в действие, когато става дума за котката, определена за възкачване в рая или пък за наместника на котешкото божество на земята.

Триединството от трите огромни котки в сценографския дизайн репликира донякъде нашата представа за християнската вяра

 

Още на предпремиерата впечатли синхронът между режисура, сценография, костюми, хореография, изведен в общата концепция.

Това, разбира се, е търсено. То е най-важното. Добър спектакъл се получава, когато не се изтъкват отделни компоненти. Спектакълът се възприема като едно единно цяло, само когато компонентите му са равностойни.  

 

Котки - Даниела ДимоваКакво е мястото на „Котките” в българския контекст?

„Котките” е може би най-търсеното заглавие на А. Л. Уебър, един от гениалните автори на нашето съвремие и поставянето му в България допринася за приобщаване на изпълнителските качества на нашите артисти към танцовия театър, както и за утвърждаване на българската линия на мюзикъла като цяло.

Мюзикълът, коренно различен от опера, оперета или балет, изисква огромни усилия от изпълнителите. На пръв поглед всичко изглежда почти като при другите жанрове, само че в мюзикъла артистите трябва да пеят по-добре от оперетен певец, да танцуват по-добре от балетист и да играят по-добре от драматичен актьор.

Това е един процес, който се развива във времето и българските артисти определено има с какво да се похвалят в тази посока. Искрено се надявам да стигнем до етапа, когато тук и навън ще се говори за българска мюзикълна школа.

Един въпрос, който задавам на всички, заети в „Котките”. Ти обичаш ли котки?

...

Защо се поколеба?

Защото обичам повече кучета, но в годините моите деца ме превъзпитаха и сега обичам повече котки J

 

Какво пожелаваш на „Котките”?

Да повлекат крак към премиерата на „Фантома на операта”, следващия, пети мюзикъл на варненска сцена.

Интервю на Виолета Тончева

 

Вижте снимки от спектакъла: Вижте снимки от спектакъла

Прочетете още: тук

 

 

 

 

ПЕРУКИ С ХАРАКТЕР

 

„Котки“  - 14 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2017

Котките в мюзикъла „Котките“ носят 38 оригинални перуки, изработени от филц. Даниела Стоянова, гримьор и перукер в Държавна опера Варна, за пръв път използва не коса, независимо дали естествена или изкуствена, а неопредена вълна. Предимствата на иновативния подход се състоят в това, че перуките могат да бъдат направени с повече фантазия, с повече детайли, определено са по-красиви, по-ефектни и по-стабилни. Прилягат много добре върху главата, изглеждат естествено, срастват се с героя.

Идеята за филцовите перуки на „Котките“ принадлежи на талантливата художничка Ася Стоименова, която е автор на сценографията и костюмите за редица постановки на Държавна опера Варна. Нейните костюми за световната премиера на „Граф Монте Кристо“ биха стояли добре във всеки бродуейски театър, смята авторът на мюзикъла Ив Деска.

Сега за мюзикъла „Котките“ тя работи заедно с перукерката върху оригиналното си решение. Ася проектира отделни скици за 38-те различни перуки, Даниела проучва вариантите за реализацията, поръчва доставката на необходимите килограми неопредена вълна, след което пристъпва към направата на перуките. Творческият процес завършва с подстригване, оформяне на детайлите и стилизация на перуките, които заедно с грима оформят не просто визията, а различните характери на котешките персонажи.

Най-много усилия се влагат в сложните перуки на котешкия бог Бай Двузаконие и красавицата Гризабела. В богатата перука на Гризабела например предварително вплетените парени фитили изискват редица допълнителни процедури. Трудоемката дейност отнема повече от месец, но резултатът е възхитителен. Ася и Даниела са доволни от себе си, а артистите направо са влюбени в своите котешки образи :)

 

 

Прочетете още:

ДАНИЕЛА ДИМОВА – ГРИЗАБЕЛА

 ОЧАКВАМ ГРАНДИОЗЕН УСПЕХ ЗА „КОТКИТЕ”

„KОТКИТЕ” СМЕ ВИЕ И АЗ, ВСЕКИ ОТ НАС

ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ВСИЧКИ МЮЗИКЪЛИ НА УЕБЪР СА МИ ПРЕДОСТАВЕНИ С ПРАВО НА МОЯ СОБСТВЕНА ПОСТАНОВКА

“КОТКИТЕ” В БЪЛГАРСКИЯ КОНТЕКСТ НА МЮЗИКЪЛА

Програмата на Опера в Летния театър - Варна 24.6.2016 - 25.8.2016 г.

ДА ПРЕЖИВЕЕМ ДЮМА - онлайн заявка

 

Театрално-музикален продуцентски център-Варна
Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна

Инициатива е посветена на 215 годишнината от рожданието на Александър Дюма – баща, роден на 24 юли, 1802 г. Тя цели да популяризира любимите романи „Тримата мускетари” и „Граф Монте Кристо”, както и цялото творчество на големия писател. В нея могат да се включат читалища, учебни заведения, организации с нестопанска цел, ангажирани със свободното време на децата и младежите и книжарници.

ОБЩИ УСЛОВИЯ

За да се включите към кампанията е необходимо да предприемете следните действия:
1. Да попълваните на онлайн заявката.
2. В рамките на 24 часа ще получите отговор от организаторите.
3. Регистрираните и приети кандидати получават талони, които регламентират отстъпка в цените спектаклите на „Тримата мускетари” на 29 юни и на 22 август, както и „Граф Монте Кристо” на 24 юли за учащи в размер на 60% (в ценовия пояс от 20 лева на 8 лева). За останалите намалението е 50% - от 20 на 10 лева за същия ценови пояс.
4. Всеки потребител на услугите от участниците в инициативата, който заема за ползване, закупува книга от Александър Дюма или организира специално дейности, насочени към популяризиране на творчеството му получава талони с подпис и печат на съответната организация.
5. С получения талон може да се закупи билет с отстъпка от 60% за учащи (ученици и студенти) и 50% за останалите социални групи от касата на пл. „Независимост“ 1 и осигурява достъп до останалите събития от кампанията.
6. Участниците в инициативата имат право да предложат и допълнителни дейности и поощрения за читателите на Александър Дюма, които да бъдат популяризирани от организаторите.
7. С присъединяването си всяка организация се ангажира да популяризира събитията в инициативата, плакати, флаери и други информационни материали, както и да споделя своите активности с останалите участници.
8. След края на кампанията участниците получават Удостоверение от организаторите.

ПРЕДВАРИТЕЛНА ПРОГРАМА

Програмата включва различни събития, посветени на творчеството на Александър Дюма – баща:
- 26 юни в Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ - любими страници от „Тримата мускетари” с Ованес Торосян, изпълнител в ролята на Д`Артанян в мюзикъла „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски;
- 29 юни и на 22 август от 21:00 в Летен театър – премиерни спектакли на мюзикъла „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски
- 30 юни - семинар по фехтовка и сценичен бой с участника в постановъчния екип Николай Дериволков;
- 24 юли от 21:00 в Летен театър – изпълнение на мюзикъла „Граф Монте Кристо” от Ив Деска;
- 22 юли - киномаратон с екранизации по Дюма с Елица Матеева
- юли-август - изложба с издания на Александър Дюма – баща в залите на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“

ФОРМУЛЯРЪТ Е ПРЕДНАЗНАЧЕН САМО САМО ЗА ОРГАНИЗАЦИИ! > кликнете тук

Аплодираме световната оперна прима Цветелина Василева отново в Опера в Летния театър


Цветелина Василева пред Виолета Тончева за ролята на Мими в премиерата на „Бохеми”

2 юли 2016, 21.00

ММФ „Варненско лято”, Опера в Летния театър

 

- Щастливи сме отново да посрещнем във Варна световната оперна прима Цветелина Василева след великолепния й дебют като Адриана Лекуврьор в Опера в Летния театър 2015 г. В какви творчески проекти участвахте междувременно?

- И аз се радвам отново да бъда във Варна. Измина една активна творческа година, изпълнена с различни ангажименти. Имах много хубави моменти с Адриана Лекуврьор след вълнуващия ми дебют във Варна в едноименната опера на Умберто Джордано. С тази роля гостувах в София и в Скопие и тя ми спечели много нови приятели. След това пях „Турандот” в Щатите и на сцената на Софийска опера и балет.

Заради участието си в София се наложи да откажа покана от операта в Щутгарт, Германия, но го направих с удоволствие, защото софийската постановка е една от най-красивите. Поднесох Турандот по един различен начин, който подхожда на моя сопранов тембър и позволява да се изяви повече женствената страна на героинята. Играх в сценичните костюми на Гена Димитрова и въобще този спектакъл се превърна в едно много специално преживяване за мен.
Мисля, че публиката го почувства, тя реагираше емоционално, салонът беше препълнен, имаше и много правостоящи. 

По-късно участвах в концерти със Софийската филхармония, Симфоничния оркестър на БНР и в Новогодишния концерт на Софийската опера. Под диригентството на Григор Паликаров направих записи за БНР с няколко арии, участвах също в концерт в Страсбург, заедно с Даниела Димова по повод българското президентство на Комитета на министрите в Съвета на Европейския съюз. Сега ми предстои да изпея Мими в „Бохеми” във Варна, след което заминавам отново за Щатите със същата роля.

 

- Доколкото Мими не е нова роля за Вас, какво преоткривате всеки път в нея?

 

- Да, пяла съм „Бохеми” в няколко американски театъра, включително Метрополитън, Япония, София, Белград, а спектакълът в Берлинер Щатсопер с един от големите съвременни диригенти Джордан се излъчваше на живо по сателит.

 Радвам се, че ръководството на Държавна опера Варна ме покани да изпълня тази любима моя роля в една от най-прекрасните веристични опери на Пучини. С асистент-режисьора на постановката Славчо Николов днес си говорехме, че сопраните и тенорите трябва да бъдем благодарни на Пучини за това, че е написал такива прекрасни арии за нас.

Максим Дунаевски идва за българската премиера на своя мюзикъл „Тримата мускетари“

 

22 август, 21.00, Българска премиера, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2017

 

Максим ДунаевскиКомпозиторът Максим Дунаевски ще присъства на премиерата за България на своя мюзикъл „Тримата мускетари“ във Варна.  Това е голямата новина за премиерния спектакъл на 22 август, който предстои в рамките на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2017.

Синът на легендарния Исак Дунаевски, роден през 1945 година, поема по стъпките на баща си, завършва Консерваторията „Чайковски“ в Москва“, пише симфонична, театрална и естрадна музика, но става особено популярен с филмовата си музика. В истински шлагери се превръщат неговите композиции за филмите „Д`Артанян и тримата мускетари“, „Мери Попинс, довиждане“, „Ах, водевил, водевил“ и др. За заслуги към изкуството Максим Дунаевски е удостоен през 2006 година със званието Народен артист на Русия. Композиторът, който живее в САЩ, има и свой дом на българското Черноморие.  .

 

Либретото и сценичната реализация за постановката на Държавна опера Варна, мюзикъла „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски, са дело на режисьора Николай Априлов. Маестро Страцимир Павлов, в обичайния си стил, едновременно ще дирижира и ще свири на пианото.Той не само възстановява голяма част от загубения по съветско време нотен материал на „Тримата мускетари“, но създава и нови симфонични аранжименти на песните, както и допълнителна музика за танците и други сцени:„Работата бе вълнуваща, понеже с всяка следваща песен се пренасях в случка от детството ми. „Тримата мускетари” е история за мъжеството и бурните емоции, в която освен красиви мелодии, има много смях, сериозни битки с шпаги и заплетена интрига“, споделя Страцимир Павлов.

Накрая публиката непременно ще си тръгне, припявайки познатия ни от руския филм,мускетарски химн „Пора, пора, порадуемся”, който в българския превод на Мария Донева звучи така: „Букет пера на шапката / и шпага във ръка./ Любимци на съдбата!/ Препускаме така, / опасни приключения, / от остри шпаги звук –готови да умрем един за друг!”

Сценографията и костюмите на „Тримата мускетари“ са с почерка на Ася Стоименова, зад сценичния бой стои опитът на преподавателя по фехтовка в НАТФИЗ Николай Дериволков, хореографията е на Татяна Янева. Солистите, подбрани от Николай Априлов от оперните и театрални среди, правят един хомогенен ансамбъл, който се забавлява не по-малко, отколкото публиката, както показа юнският спектакъл на „Тримата мускетари“.

 

Предводител на случващото се отново ще бъде харизматичният филмов и театрален актьор, режисьор, а вече и актьор в мюзикъл, Ованес Торосян. Макар и съвсем различна от досегашните му роли, ролята на Д`Артанян и мускетарската кауза определено му прилягат. „Харесва ми да съм герой“, както казва самият той. Същото е валидно и за актьора от Варненския драматичен театър Валери Вълчев: „Винаги съм изпитвал интерес към рицарството и честта. И към фехтовката. Харесва ми приключенският дух на „Тримата мускетари” и моят Арамис, който не е сложен герой, но е интересен с начина, по който преплита духовното с плътското и успява да държи този баланс.“

Във великата четворка влизат още известният баритон Свилен Николов – Атос и солистът на Държавния музикален театър Георги Ханджиев, без когото не минава нито един мюзикъл на варненска сцена, сега ще го аплодираме в ролята на Портос. Сопраното Илина Михайлова, след блестящото си превъплъщение преди няколко дни в Лучия ди Ламермур, една от върховите белкантови роли, сега ще бъде кокетната и леконравна кралица Анна Австрийска. Като Людовик ХІІІ ще й партнира Калоян Лулчев. В поредната си добра роля, този път на Кардинал Ришельо, ще се преобрази Стефан Рядков, Херцог Бъкингам ще бъде Пламен Долапчиев. Като коварната Лейди Уинтър своя дебют ще направи известната от бг клубната сцена певица Антоанела Петрова. Следват Граф Рошфор – Станислав Кондов, Де Жюсак – Людмил Петров, Де Тревил – една чудесна роля на Свилен Стоянов, дебют на сопраното Мария Павлова като Констанс Бонасьо и Пламен Георгиев в ролята на Господин Бонасьо.

Следвайки мускетарския девиз „Един за всички, всички за един“, в „Тримата мускетари“ участват оркестърът, хорът и балетът на Държавна опера Варна, заедно с възпитаници на Варненската детско-юношеска опера. Накратко казано, не пропускайте тази премиера :)

 

 

МЮЗИКЪЛЪТ „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ” С БЪЛГАРСКА ПРЕМИЕРА

ОВАНЕС ТОРОСЯН В РОЛЯТА НА Д`АРТАНЯН

29 юни, 22 август, 21.00, Летен театър

Тримата мускетариММФ "Варненско лято", Опера в Летния театър - Варна 2017

Българската премиера

Мюзикълът „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски, създаден по великия приключенски роман на Александър Дюма – баща, ще има своята българска премиера 29 юни и 22 август 2017, 21.00 в Опера в Летния театър – Варна 2017. На 4 август 2017, 21.00, „Тримата мускетари” ще излязат и на Сцена Двореца Балчик. За ролята на Д’Артанян е ангажиран известният театрален и филмов актьор Ованес Торосян.

Либрето и сценична реализация Николай Априлов, диригент, оркестрация и аранжименти Страцимир Павлов, сценография и костюми Ася Стоименова, 3D Mapping Полина Герасимова, хореография Татяна Янева, сценичен бой и фехтовка Николай Дериволков, стихове на песните Мария Донева, диригенти на хора Стефан Бояджиев и Цветан Крумов. Действащи лица и изпълнители: Д’Артанян – Ованес Торосян; Атос – Свилен Николов; Портос – Георги Ханджиев, Велин Михайлов; Арамис – Валери Вълчев, Калоян Лулчев; Людовик ХIII – Красимир Добрев, Калоян Лулчев; Калоян Лулчев; Анна Aвстрийска – Илина Михайлова, Даниела Димова; Кардинал Ришельо – Стефан Рядков, Димитър Мартинов; Херцог Бъкингам – Пламен Долапчиев; Лейди Уинтър – Даниела Викторова, Антоанела Петрова; Граф Рошфор Людмил Петров, Станислав Кондов; Де Тревил – Свилен Стоянов; Констанс Бонасьо – Лилия Илиева, Мария Павлова; Господин Бонасьо – Пламен Георгиев. Участват още: Закар Гостанян, Анатоли Романов, Петър Генов, Петър Петров, Димитър Илиев, Камен Николов, Живко Пенчев, Илко Захариев, Борислав Донев, Благовеста Статева, Антоанета Маринова, Галина Великова, Даниела Рябчева, Десислава Касчийска, Миглена Страдалска, Иринка Николова. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна с участието на Варненската детско-юношеска опера. Изпълнява се на български език

Литературните и филмови превъплъщения на „Тримата мускетари”

В своя роман „Тримата мускетари”, публикуван за пръв път през 1844 г., Александър Дюма-баща описва приключенията на младия гасконски благородник Д'Артанян, напуснал дома си за да стане мускетар. След като съдбата го среща с неразделните Атос, Портос и Арамис, чието мото е „Един за всички, всички за един“, четиримата се превръщат в най-смелите защитници на кралицата и на мускетарската чест. ървоначално Дюма твърди, че романът се основава на ръкописи, открити от него в Националната библиотека на Франция, но по-късно се доказва, че за своето произведение той използва книгата „Спомените на господин Д'Артанян, капитан-лейтенант на ротата на кралските мускетари“ от Гатен дьо Куртил дьо Сандра (Кьолн, 1700), която заел от марсилската градска библиотека. По-важно е, че Дюма-баща продължава историята за Д'Артанян в другите два романа от трилогията „Двадесет години по-късно“ и „Виконт дьо Бражелон“.

Не години, а векове по-късно, Д'Артанян и Тримата мускетари съпътстват човечеството както в многобройните издания на романите на Дюма-баща, така и във филмовите екранизации, също немалко на брой. В ролята на Д`Артанян блестят редица прочути актьори, сред който най-напред Дъглас Феърбанкс, последван от Жан Пол Белмондо, Майкъл Йорк и още много други. В България най-известният Д`Артанян е Михаил Боярский от онзи руски музикален филм, създаден през 1978 г., останал в историята с виталната песен на Максим Дунаевски „Пора, пора, порадуемся”.

Режисьорът Николай Априлов

От публикация на варненския журналист Емилиян Ялъмов разбрах, че композиторът Максим Дунаевски, син на легендарния Исак Дунаевски, самият той космополитен творец със завидна кариера, идва всяко лято от Америка, за да прекара ваканцията си на българското Черно море. С помощта на руския сайт „Аргументи и факти” успях да се свържа с Максим Дунаевски и да споделя идеята си за първа постановка на неговия мюзикъл „Тримата мускетари” в България. Щастлив съм, че той прие предложението ми, както и че Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, се ангажира с откупуването на авторските права и премиерата.

Популярността на “Тримата мускетари” от Александър Дюма-баща е толкова голяма, че всички знаят за романа, дори да не са го чели. Това е една от най-екранизираните литературни творби на всички времена, която вълнува със своите истории за дълг и достойнство, рицарство и смелост, приятелство и не на последно място - любов. За нашия мюзикъл особени заслуги има диригентът Страцимир Павлов, който направи оркестрацията и аранжиментите. В постановката съм включил оперни певци и драматични актьори, също възпитаници на Варненската детско-юношеска опера. Репетициите вървят усилено, всички се отнасят с отговорност към ролите си и с нетърпение очакват премиерата. Работим за успеха.

Диригентът Страцимир Павлов

Като младеж бях очарован от руската версия на „Д`Артанян и тримата мускетари”, песните от филма дълго звучаха в мен. Как бих могъл да предполагам, че един ден ще работя по този спектакъл. И то възстановявайки нотния материал, който е бил изгубен по време на политическите промени в бившия Съветски съюз. За нашия мюзикъл написах и нови симфонични аранжименти на песните, както и допълнителна музика за танци и други сцени. Работата бе вълнуваща, понеже с всяка следваща песен се пренасях в случка от детството ми. „Тримата мускетари” е история за мъжеството и бурните емоции, в която освен красиви мелодии, има много смях, сериозни битки с шпаги и заплетена интрига. Разбира се, публиката ще си тръгне припявайки вечната песен „Пора, пора, порадуемся”!

Ованес Торосян - Д’Артанян

Бях на 13 години, когато с досада прочетох романа. Не бях голям привърженик на четенето, а и в Армения съм израснал с легендарния руски филм „Д`Артанян и тримата мускетари”. С по-големия ми брат Тигран Торосян, който също стана актьор и също живее в България и двамата ми братовчеди, които останаха в Армения, непрекъснато разигравахме историята на мускетарите. Тигран беше Портос, аз – Арамис, фехтовахме се с пръчки, батковците ни режисираха, непрекъснато измисляхме нови приключения и в сравнение с тях книгата ми се видя като досадно упражнение. Сега, когато отново чета текста, погледът ми е съвсем различен. След първата репетиция изпитах особено чувство, сякаш се връщам в детството. Мисля, че днес младите хора имат нужда от герои, искат да бъдат герои, но не знаят как да бъдат герои. Аз също искам да бъда герой и в някаква степен за времето на представлението ще бъда герой. Това ми харесва.

Свилен Николов - Атос. Тук в мюзикъла Свилен Николов – Атос

Атос е може би най-възрастният от мускетарската тройка, съответно и с най-богат житейски опит. Това го прави в известен смисъл по-дълбок и нееднопланов образ. Описан като справедлив и разумен, той е като баща за останалите мускетари, винаги готов да помогне със съвет или успокоение. Атос е с благородно потекло, но също и потаен, удавящ скръбта си в пиене. В края се разбира, че всъщност той е граф дьо Ла Фер, бивш съпруг на Лейди Уинтър, преди брака ѝ с барон Уинтър.

Oще при първите репетиции режисьорът Николай Априлов ни каза, че стриктно е подбрал състава за мюзикъла и у всеки от нас е видял по нещичко от героя, за който е поканен. Искрено се надявам да оправдаем, а защо не и да надминем неговите очаквания. Мюзикълът има потенциала на истински бестселър и със сигурност ще очарова нашата публика.

 

 

Георги ХанджиевГеорги Ханджиев – Портос

За Портос, образа, в който се превъплъщаваме с Велин Михайлов, искам да кажа, че все повече си го харесвам. Той е грубичък, недодялан, обича да похапва и попийва. Въобще от четиримата той е човекът на живота, постоянно дърдорещ гръмогласно, веселяк, но в същото време е предан и готов да жертва живота си за своите приятели. Та понеже аз не съм много от хората, дето нощем ходят по баровете, а сутрин спят, някак си този герой контрастира с моята същност. Интересен ми е като образ, разчитам и вярвам много на режисьора Ники Априлов да ми покаже пътеката към него. С Портос си приличаме по килограмите, малко повечко са  :)
А самите мускетари за мен са били винаги олицетворение на приятелството, истинското мъжко приятелство и знам, че днес също има такива приятели. Аз самият съм благословен с такива приятели. Те се броят на пръстите на едната или двете ръце, но не са и нужни повече. Стойностните неща са такива - малко, но остават за цял живот. Така и мускетарите са войници, предани на краля, честта за тях е всичко, готови са да се жертват един за друг, оттам и девизът им: „Един за всички и всички за един”. Но както казва Портос в един момент от пиесата: „Съгласен съм да рискувам живота си, но трябва да знам защо го правя”. Безсмислената жертва не е решение, по-скоро глупост.
Вярвам, че „Тримата мускетари” ще стане един хубав спектакъл за малки и големи, музиката е очарователна и заредена с положителни емоции.

 Велин Михайлов - Портос. Тук в оперетата

 

Велин Михайлов - Портос

Портос е най-общителният от групата на мускетарите. Обича да е център на внимание. Радва се на живота и жените. Пиенето и виното са му любими, но най-много обича да си похапва. Допада ми, че всичко прави с лекота. Определено се чувствам добре в неговия образ.

 

 

 

 

 

 Валери Вълчев - Арамис. Тук на театралната сцена.

 

Валери Вълчев – Арамис

Арамис за мен е нещо ново и интересно. Винаги съм изпитвал интерес към рицарството и честта. И към фехтовката. Харесва ми приключенският дух на „Тримата мускетари” и ми е любопитно дали публиката ще хареса този спектакъл. Сам по себе си Арамис не е сложен герой, но е интересен с това как преплита духовното с плътското и успява да държи този баланс.

И така, великата мускетарска четворка на Дюма-баща в българската премиера на "Тримата мускетари" ще пресъздадат театралният и филмов актьор Ованес Торосян, оперните певци Свилен Николов, , Георги Ханджиев, Велин Михайлов и драматичният актьор Валери Вълчев. В това завидно сценично приключение те ще преживеят какво ли не, ще се впуснат в истински и любовни битки, ще трябва да се дуелират, а със сигурност и да пеят мускетарския химн: https://www.youtube.com/watch?v=HlKnJZXl4QE

Прочетете още:

Днес младите хора искат да бъдат герои, но не знаят как

ГАРДЕРОБЪТ И АКСЕСОАРИТЕ НА „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ” 

ДА ПРЕЖИВЕЕМ ДЮМА

ХИМН НА МУСКЕТАРИТЕ

 Флашмоб "Тримата мускетари" - 26 юни 2017

 

 

Разговор с Даниела Димова, директор на ТМПЦ – Варна за програмата на VII-то издание на „Опера в летния театър“

"Щрихи от утрото" (15.06.2016) - "Минути за култура" по ТВ "Черно море" с водещ Кирил Аспарухов > вижте видео:

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Непрекъснато преоткривам „Бохеми”

 

Маестро Стефано Сегедони, постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна, пред Виолета Тончева за премиерата на „Бохеми”

2 юли 2016, 21.00

 

ММФ „Варненско лято”, Опера в Летния театър

 

- Какво ново при Вас, Маестро, след последното Ви гостуване във Варна?

- Обичам да се връщам във Варна. Малко преди да дойда сега дирижирах в в „Театро Павароти” в Модена опера от Бритън, също и няколко концерта, от които единия с ученици на Райна Кабаиванска. Тя също като мен живее в Модена и между нас се установи добро партньорство. След предстоящите ми участия в Опера в Летния театър във Варна ще дирижирам четири спектакъла на „Севилския бръснар” в Германия, през август ми предстои „Любовен еликсир” в един летен фестивал в Тоскана.

Преди това, през юли ще бъда с „Турандот” в Белинзона, Швейцария, където поканихме за ролята на Калаф солиста на Варненската опера Валерий Георгиев. Той ще изпълни същата роля и във фестивала „Tones on the Stones” във Вербания. През последните години колаборацията между италиански оперни театри и фестивали с чуждестранни театри и фестивали се усложнява, тъй като италианската държава почти не подкрепя тези културни институти и те разчитат предимно на спонсорска подкрепа. Въпреки това аз се надявам да допринеса за установяването на контакти между Варненската опера и фестивала във Вербания.

 

- Какво място заема в биографията Ви „Бохеми”?

- „Бохеми” е една от най-често дирижираните от мен опери и една от любимите ми творби. Харесвам я, защото притежава ясна музикална структура. Изградена е много технично и прилича на голяма симфония с гласове. Всеки елемент е композиран по симфоничен начин, като се използва техниката на лайтмотивите. Но когато слушаш „Бохеми”, не мислиш за техниката, а усещаш една голяма свобода и една особена ведрост. Ето защо тази опера винаги ще звучи съвременно. Всеки път, когато я дирижирам, тя ми се струва нова и аз непрекъснато преоткривам в нея нови пластове.

Прочетете повече:

„Бохеми” с международен екип

Аплодираме световната оперна прима Цветелина Василева отново в Опера в Летния театър

 

 

Eмблемите на „Борис Годунов”

Асистент-режисьорката ВЕРА БЕЛЕВА, завършила НУИ „Добри Христов”, за сценографията и костюмите в постановката на Маестро Пламен Карталов

Премиера на ММФ „Варненско лято” и Опера в Летния театър, под патронажа на кмета на Варна Иван Портних

11 август 2016, 21.00

Автентична коронация на Борис Годунов

Царствения костюм на Борис Годунов, тежащ 35 кг, са обличали Николай Гяуров и Никола Гюзелев, на чиято 80-годишнина е посветен спектакълът

Постановката на „Борис Годунов” в Летния театър на Варна е адаптирано сценографско решение с всички основни символи, които са знакови за майсторската продукция на Академик Пламен Карталов. Това са руските брези, които са истински, много си ги обичаме и ги пазим. Също руската печка в четвърта картина, където се разиграва цялата сцена в кръчмата или вишката, от която монахът Пимен пише историята на Борис Годунов. И най-вече релсите, този път, който води към небето, но който може да се охарактеризира и като безпътието на Борис.

В авторските си сценографски и костюмографски решения Маестро Карталов се възползва от естествената зеленина на декора, а костюмите в сиво-зеленикава гама създават внушение за блатото, в което е изпаднал народът - гладен, безпътен, търсещ своето спасение в самия Борис Годунов. С блатото започва и самият спекакъл.

Много интересен акцент в концепцията на Маестро Карталов е коронацията на Борис. За първи път публиката ще види коронацията като реален драматичен момент, в който патриарх Йов ще короняса Борис Годунов. Това е нещо ново, което не е правено досега – музиката спира,  чуват се камбаните на Успенския събор, изграден като декор на сцената. За автентичността на коронясването свидетелства специалното историческо прочване по темата на проф Пламен Павлов.

Впечатляващ е царственият костюм на Борис Годунов за коронацията. Той тежи около 35 кг, обличан е от големите български баси Николай Гяуров и Никола Гюзелев, а реставрацията му е дело на Марта Миронска и Станка Вауда. Двете са авторки и на всички останали костюми в новата продукция на „Борис Годунов”.

Още един, много хубав варненски момент. Фьодор, синът на Борис Годунов, когото сме свикнали да виждаме, изпълняван от женски персонаж – мецосопрано, тук ще бъде пресъздаден от момче – Янко Станев от Варненската детско-юношеска опера.

 Прочетете повече:

Не просто правене на опера на открито, а раждане на опера на открито

„БОРИС ГОДУНОВ” ПОД ЗНАКА НА ТРИТЕ „К” - КОЛОМБАРА, КАМДЖАЛОВ, КАРТАЛОВ 

Йордан Камджалов за премиерата на операта "БОРИС ГОДУНОВ"

Суперлативно за варненския „Борис Годунов”

 

 

 

 

TOP