Преди да реши да участвува в конкурса за едноактни опери на издателя Сонзонио, Маскани не е писал творба от този вид, а само малки произведения.

Нахвърлял е няколко скици за опера върху сюжета по Хайне „Уйлям Ратклиф“, която осъществява след това. Младият композитор се спира на новелата „Селска чест“ (1884) от Джовани Верга. По това време особено популярна е нейната драматизация, в която играе и знаменитата актриса Елеонора Дузе.

Либретото на операта написват двамата приятели на композитора Джовани — Тодзети и Гуидо Менаши, които преработват драмата в едно действие. Авторите успяват да създадат либрето с много сценични качества и силно драматично напрежение. След като Пиетро Маскани завършва операта, той почти не разчита на успех — на конкурса са представени 70 произведения, някои от тях на известни автори.

Ала журито присъжда първа награда на „Селска чест“. Интересното в случая е, че в същия конкурс участвува и Леонкавало с операта си „Палячо“. Произведението е отхвърлено не поради липса на качества, а защото е в две действия и не отговаря на условията на конкурса. Премиерата на „Селска чест“ се състояла на 17 май 1890 г. в театър „Констанци“ в Рим, заедно с класираните на второ място „Лабилия“ от Спинели и на трето — „Рудело“ от Ферони. Операта на Маскани има огромен успех и само след няколко месеца е поставена в редица големи градове, като Хамбург, Берлин, Виена, Прага и др.

Из режисьорската концепция на спектакъла:

Проблемът за ревността, която кара забравяйки разума да извършиш убийство и морално и физически в името на честта е в основата на сюжета и на „Селска чест” от Маскани и на „Палячи” от Леонкавало. Класическата формула – „извършване на престъпление от любов” е представена в спектакъла от различни гледни точки и позиции, а именно: оправдаване или не на убийство извършено като крайна емоционална реакция в защита на честта, в името на съкровената любов или заставането зад правото на всеки да обича, да бъде свободен  и да бъде обичан  извън „моралните”  норми на брака, обществените предразсъдъци, въпреки професията, въпреки разума и т.н...

Според режисьорската концепция двете едноактни заглавия са обединени от една и съща тема, разглеждана огледално, в един спектакъл от две части, където действието се развива на едно и също място, но в различно време.

В „Селска чест” доминира женската позиция по въпроса за изневярата. Майката, Годеницата и Любовницата — три жени, три различни съдби под погледа на “обществото”.

В „Палячи” мъжкото его, мъжката чест, мъжката страст, надпревара, похот, сила са водещите в действието доминанти. Личната драма на Артиста – клоун Палячо, прераства в протест срещу своята Публика, нещо повече, прераства в протест срещу влиянието на общественото мнение. Дали това обаче е проблем само на Артиста, който разгръща, своите страсти, разголва своето Аз на сцената – арена, сам пред своята публика или е проблем на много от нас? Като, че ли всички ние правим повече заради другите, които гледат, изискват, очакват и ни съдят, а не заради самите нас или близкият човек до себе си. В това се състои и актуалността на темите, поставени в „Селска чест” и „Палячи” – две произведения написани един век назад, където Любовта, Изневярата като предателство и Честта воюват в името на това, да си свободен да избираш, да бъдеш „Себе си”!

Нина Найденова – режисьор